Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 8]

1 Къщата на Кейт Уилямс on Пон 05 Сеп 2011, 14:23

Кейт Уилямс

avatar

Спални:






Кухня:


Всекидневна:


Баня:



Последната промяна е направена от Кейт Уилямс на Чет 08 Авг 2013, 10:33; мнението е било променяно общо 1 път

2 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 04:57

Кейт Уилямс

avatar
Бях решила да изляза и да се разходя. Тъкмо отворих вратата на къщата и замръзнах на място. Пред вратата ми стоеше Мат. Същия Мат,който се опита да ме убие преди време.
-Дошъл си да ми забиеш още един кол в сърцето?-попитах го.
Въпреки че не го направи по собствено желание все пак се опита да ме убие. Все още стоях пред вратата и чаках отговора му.

3 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 07:54

Jake Collins

avatar
Стоях пред врата , когато Кейт се канеше да излезе...Незнам какво точно ме бе накарало да отида...Не, не исках да я убия, а и никога не бях , просто бях принуден...Преди бяхме приятели, а сега...не можеше да се наречем БФФ...Може би просто ми доставяше удоволствие да се заяждам с нея и да я дразня... Изсмях се на саркастичното и подмятане, като от някоя сапунка... Влязох в къщата (не каненан естествено)и взех си нещо за пиене от хладилника...После се излегнах на дивана й и опънах краката си не масичката...
- Спокойно Кейти-Уейти...Няма...
Казах и се измях наглоо...

4 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 08:10

Кейт Уилямс

avatar
Mат се настани най-удобно,сякаш си беше в къщи.
-Какво си мислиш,че правиш,драги?-попитах го аз.
Не можеше просто ей така да се появява и да прави каквото си поиска. Вече не му бях сърдита,сигурно,ако аз бях поставена с същата ситуация бих направила същото.
-И не ме наричай Кейти-Уейти-казах сериозно.
Когато бяхме приятели винаги ме е наричал Кейти,но не добавяше новото определение,което явно беше измислил сега.

5 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 09:05

Jake Collins

avatar
-Ооо, Спокойно Кейти-Уейти...Не се ядосвай...Ще ти направяя мястоо...Само на път донеси нещо за пиене , че това свършии...
Казах аз и се разсмях самодоволно, понеже бях уверен , че вътрешно кипи от яд....Хаха, да тя наистина не се бе променила...Същото наивно Крейти-Уейти, което се прави на голяма, сериозна и зряла...И която се ядосва от най-малкото нещо...Всъшност не ми бе много приятно, че преди замалко щях да я убия, но се налагаше...А и по поглрда й познавах , че тя не ми се сърди...Така , че можеше пак да почна да се забавлявам...
-Квйти ако искаш и едно фрешче мо же да ми врътнешш!!

6 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 09:18

Кейт Уилямс

avatar
-Нищо няма да ти врътна Мат-казах строго.
Седнах до него на дивана и го погледнах.
-Защо си дошъл? Едва ли е,защото съм ти липсвала.
Знаех,че любимото му нещо е да ме дразни и явно това все още му харесваше. Но нямаше да се потдам на това и да му доставя удоволствието да ме види ядосана.

7 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 09:26

Jake Collins

avatar
-При това много...
Казах аз и се засмях...Всъшност наистина не бях уверен
какво доведе при нея и защо...Дали заради гузната ми съвест или пък може би наистина ми е липсвала...Ооо, стига Мат стегни се...
-А аз липсвах ли ти?
Казах аз и се опитах да я погледна сериозно.

8 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 09:32

Кейт Уилямс

avatar
-О,да,едва издържах толкова години без да те виждам-казах и се постарах да направя тъжна физиономия.
Е,може би наистина ми липсваше...малко. Все пак се познавахме от дълго време,изживели сме много неща заедно.И хубави и лоши. Ох,няма да се размеквам точно сега.
-От кога си в града?-попитах го.

9 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 09:48

Jake Collins

avatar
-Амм...от скоро...
Хах...тя започна да се инетерсува от мен...
-Ами покрай Кайти-Урйти , има ли нещо ново...?
Добре де не можех да кажа , че не ми е безразлична...Но тя се държеше наистина странно и нетипично за Кейт ,която познавам или може би познавах....

10 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 09:53

Кейт Уилямс

avatar
-Няма нищо ново покрай мен. И моля те спри да ме наричаш така.
Станах и донесох бутилка уиски и две чаши. Не исках вече да споря с него. Това беше един вид предложение за примирие. Налях чашите и му подадох едната като се усмихнах.
-А,покрай теб,какво ново?-попитах и отпих глътка от уискито.

11 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:06

Jake Collins

avatar
-Нищо ново Кейти-Уей.....
Май започвах да се съобразявам с нея...Не, това не клонеше на добре..
Сипах си уиски и го изпих цялото наведнъж...
После я прегърнах с една ръка ръка върху рамената й...
Беше ми забавно да експериментирам с реакциите й...
Дали щеше да се ядоса или щеше да и е приятноо...?!

12 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:12

Кейт Уилямс

avatar
-Хм,май животът на вампири не е толкова интересен колкото си мислят всички-казах като заключение.
След като Мат ме прегърна реших,че е мой ред да го ядосам малко. Само за да му го върна. И щях да спра с игричките.
Приближих се до него,устните ни почти се докоснаха,а ръката ми се спусна бавно по тялото му и когато стигнах до копчетата на дъките му се отдръпнах и станах.
-Забравила съм да донеса лед-казах и прехапах устни.
Обожавах да го измъчвам и да го държа под напрежение.

13 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:30

Jake Collins

avatar
Хах, милотооо...Набързо надигнах още една чаша уиски (за мъъъничко кураж)...След това станах и отидох до нея в кухнята..Притиснах я до плото и я целунах по устата след това се върнах на дивана, седнах и отново качих краката на масичката...
- Аз не се страхувам от една целувка...!
Казах аз и й се нахилих...

14 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:36

Кейт Уилямс

avatar
-Аз също не се страхувам,просто ми се прииска да те поизмъчвам малко-признах му и се усмихнах предизвикателно.
Взех лед и сложих в чашата си,след,което погледнах Мат,който си наливаше поредната чаша.
-Искаш ли?-попитах сочейки към леда.

15 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:43

Jake Collins

avatar
- Можее...
Какво ли целеше тя...А аз какво ли целях...Защо го направи, ами аз?...Сега не можех да избия от главата си онази целувка...Исках да я поизпитам още маалко...Точно както тя направи...Бутнах я назад на дивана и започнах да я целувам...Иведнъж се отдръпнах и казах...
- Къде е тоалетната?
Беше ми интересно какво ли щеше да направи...Преди да отида или като се върнаа...?

16 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:49

Кейт Уилямс

avatar
-Горе е-казах и се засмях.
Очаквах да направи нещо такова. Винаги обичаше да си го връща.
-До моята стая е. О,ти не знаеш къде е стаята ми. Ще те заведа.-казах след малко и се усмихнах.
Въпреки,че целувките му ми харесваха нямаше да се предам първа. Не и този път. Станах и тръгнах по стълбите.
-Идваш ли?-попитах и го погледнах.

17 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 10:58

Jake Collins

avatar
-Хммм....Разбира сее...Чакай ме ту, да не се загубя по пътя обратноо...
Казах аз и се засмях...След малко се върнах и полегнах на леглото й...
-Ела да си починеш... Не се ли измори от цялото това седене?!
Казах аз и се разсмях...След като тя легна до мен , аз се надвесих над нея и допрях устните си до нейните...После рязко се отдръпнах и легнах от другата й страна...

18 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Вто 27 Сеп 2011, 11:46

Кейт Уилямс

avatar
Припомних си времето,когато с Мат бяхме по-близки. Разбирахме се доста добре. Но тогава всичко се провали и загубихме връзка.
-Защо не ме потърси по-рано?-попитах го след малко.
Сигурно е мислел,че съм му сърдита и си беше така. В крайна сметка се оказа по-добре,че ме потърси след като вече не му бях ядосана.

19 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Сря 28 Сеп 2011, 09:46

Jake Collins

avatar
-Ъъъм...Може би не бях много горд със себе си , за това , което щях да ти направя...
-Ами ти защо не ме потърси или въобще сети ли се за мен...?
ЗАщо ли и задавах този въпрос...Кой би потърсил своя убиец (или почти такъв) независимо колко добри приятели са били преди...?! Дали наистина тя се бе сетила за мен....Или мислила за мен ?! Дори аз самия не знаех защо точно сега бях дошъл при нея и какво ме бе накарало да сторя това....

20 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Съб 19 Ное 2011, 11:42

Кейт Уилямс

avatar
-Напълно ме устройва-казах на Крис и се умихнах.
Това беше един от най-щастливите мигове в живота ми,да бъда отново с мъжа,когато обичах. Продължихме да вървим,а аз хвахах ръката му.
-Ела,ще ти покажа нещо!
Излязохме от гората и се озовахме пред къщата ми.
-Помниш ли това място?-попитах с игрива усмивка-имаме толкова много спомени тук.
Това беше,къщата в която се промъквахме аз и Кристиан за да се срещаме,това беше нашето местенце.
-Спомняш ли си,когато казваше,че когато се оженим ще купиш тази къща за нас и в градината ще си играят децата ни-засмях се при спомена.
Кой би предположил,че след 300 години отново ще бъдем тук заедно.

21 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Съб 19 Ное 2011, 12:03

Кристиан Джо Аркола

avatar
- Да... - кимнах леко с глава, оглеждайки къщата. - Спомням си...

Не можех да повярвам, че това бе същото място, което някога служеше за наше убежище в нощите, в които се нуждаехме един от друг и не можех да преброя пътите, през които се бяхме крили в тази къща, далеч от очите на всички. Семейството на Кейт тогава май не ме харесваше особено и затова беше против двамата да се срещаме, или може би защото не бях богат. Аз бях просто странникът, пътешественикът без фамилия, без дом, без родина... Кой би искал такъв съпруг за дъщеря си?

Всичко бе толкова запазено, че направо ме върна три века назад във времето. Сграбчих Кейт и отново я прегърнах силно, неискайки никога повече да я пускам.

- Обичам те - казах с цялото си сърце и душа и знаех, че тези две думички бяха много по-красноречиви от каквото и да е друго.

22 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Съб 19 Ное 2011, 12:11

Кейт Уилямс

avatar
Изпищях,когато Крис ме сграбчи и започнах да се смея.
Мислех си,че не мога да стана по-щастлива,но следващите думи на Кристиан ме убедиха в противното.
-Аз също те обичам-казах и го целунах,сякаш за да докажа думите си.
Толкова беше хубаво да чувам тези думи отново. Отдръпнах се за малко и се усмихнах.
-Отвън си е същото,но вътре е обзаведно доста по-съвремено-казах и се засмях.
-Искаш ли да влезем?-попитах го.

23 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Съб 19 Ное 2011, 12:31

Кристиан Джо Аркола

avatar
- Хайде - и я дръпнах към стълбите.

Щом влязохме вътре, мебелите се оказаха доста по-осъвременени от тези в спомените ми. Чак ме налегна носталгия по голямото легло с колони, дългата трапезна маса от абанос и огромното, прашно канапе във всекидневната. Някога знаех това място като дланта на ръката си, знаех за всяка ниша, всяко възможно скривалище, дори колко бяха и къде имаше миши дупки. Дори сега със затворени очи можех да намеря кухнята, да ида в мазата или да се кача на тавана.

Но едно нещо не можех да отрека.

- Имаш вкус - казах и се усмихнах. - Преди минутка не можех да си представя това място в съвременен стил и сега ми е малко трудно трудно да го възприема... - изведнъж се сетих нещо и погледнах към Кейт. - Хей, помниш ли онзи наш портрет, който тайно ни нарисуваха? Моля те, кажи ми, че не са го изгорили...

24 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Съб 19 Ное 2011, 12:36

Кейт Уилямс

avatar
Портрета,бях забравила за него. Явно за него е говорела една от икономките,която каза,че съм приличала на момичето от портрета,която сигурно била господарка на мястото. Тогава не обърнах внимание на думите й,защото бях забравила за него.
-Не,не са го изгорили,поне така мисля. -казах несигурно- Казах на икономката да остави всичко ненужно в мазето,може би е там-предположих.

25 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пон 21 Ное 2011, 04:41

Кристиан Джо Аркола

avatar
- Дано - казах обнадеждено.

Портретът много ми харесваше и щеше да е много жалко, ако го бяха унищожили.

- Питам, защото веднъж дочух баща ти, че ще изгори това... "позорно творение" - засмях се на словосъчетанието, което мъжът беше използвал преди толкова време.

Отидох в помещението, където някога бе кухнята. Всъщност все още си беше кухня, установих, но доста по-модернизирана, разбира се. Завъртях се един път около себе си, оглеждайки пкафовете, хладилника, печката, мивката, и заковах погледа си върху Кейт, приближавайки се към нея и увивайки ръце около талията й.

- Искаш ли - заговорих с мил, тих глас, - да ти направя нещо за пиене, или за ядене, а ти ще ми разкажеш какво точно се случи, след като... те превърнаха?...

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 8]

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите