Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 6 от 8]

1 Къщата на Кейт Уилямс on Пон 05 Сеп 2011, 14:23

Кейт Уилямс

avatar
First topic message reminder :


Спални:






Кухня:


Всекидневна:


Баня:



Последната промяна е направена от Кейт Уилямс на Чет 08 Авг 2013, 10:33; мнението е било променяно общо 1 път


126 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Сря 29 Авг 2012, 09:01

Лекси Нортман

avatar
Уиски, добър избор. Взех чашата си и тъкмо я допрях до устните си, канейки се да отпия от нея, когато се спрях.Оставих я троснато на масата. Въздъхнах тежко. не можех да кажа че съм ядосана,просо бях по-сериозна от всякога.
- Би ли била така добра и да ми кажеш какво стана с бебето? - попитах - Какво се случи след раждането на детето?
Погледнах я право в очите. Зачаках отговора й макар да бях леко уплашена и не исках да го чуя.

127 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Сря 29 Авг 2012, 13:54

Кейт Уилямс

avatar
Явно на Лекси не ѝ допаднаха последните ми думи,изобщо не мисля,че нещо от разговора ни от както сме в кухнята ѝ се нрави. Отпих голяма глътка от уискито и въздъхнах,след което заговорих.
-Ами...честно казано си спомних,че имам дъщеря преди година,сънувах един сън и потърсих помощ от вещица,която ми помогна да си спомня. Оказа,че създателя ми е изчакал да родя,грижела съм се за детето няколко месеца,след което е изтрил спомена ми за нея и ме е превърнал. Дори не знам какво се е случило с нея. Вещицата ми каза,че ще се видя с нея,така стигнах до заключението,че тя също е вампир.
Сигурно Лекси ме мислеше за ужасен човек в момента.

128 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Съб 01 Сеп 2012, 05:21

Лекси Нортман

avatar
Повдигнах подозрително едната си вежда. Едва преди година разбрала че има дъщеря?!? Да вярно че способността на вампирите да заличават спомените е силна, но да те накара да забравиш собственото си дете ... не можех да го възприема. Изслушах разказа й. Гледах я и слушах думите които излизаха от устата й. В същото време всички мисли, реплики и думи се изпаряваха в лавата ми. просто не знаех нито какво дай кажа нито как да реагирам. Това ми се случваше за пореден път от десет минути насам.
- Кейт ... мислиш ли да потърсиш дъщеря си или ще изчакаш сама да те открие? - зададох следващия си въпрос като сметнах за добре да си спестя коментарите.

129 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Нед 02 Сеп 2012, 09:10

Кейт Уилямс

avatar
Думите на Лекси малко ме обидиха,сякаш ми намекваше,че не се интересувам от дъщеря си или,че не правя нищо за да я намеря.
-Разбира се,че искам да открия,вещицата каза,че ще срещна с нея,което значи,че успея да я намеря. Надявам се само да е по-скоро,а не след още 300 години.
Отпих от уискито и погледнах сестра си.
-Не знам дали изобщо знае за мен,дали ще иска да ме види,дали ще ми прости.
Въпреки че не бях виновна,че ми я бяха отнели и изтрили спомените ми се чувствах някак гузна и виновна.

130 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 10:29

Кейт Уилямс

avatar
Дийн беше прав,дори вампирите се напивахме, въпреки че ми трябваха още доста чашки за да започне да ме хваща. Беше прав и за това,че няма да се возя за първи път в колата му.
-Разбирам защо я обичаш толкова-казах,когато се качих.
Колата си беше истинска класика. Домът ми беше наблизо, така че съвсем скоро пристигнахме.
Както и предположих къщата беше чиста и подредена.
-Чувствай се като у дома си-казах на Дийн след като влязохме в хола.
Щях да му покажа стаята му след малко,съблякох якето си и седнах на дивана.
-Искаш ли нещо за пиене или за ядене?
Не бях много сигурна дали имах храна, но пък винаги можех да се снабдя с нужното от близкия супермаркет.

131 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 11:08

Дийн Уинчестър

avatar
Класиката си е класика, но тази кола е подарък от баща ми, така че бих я пазил със живота си, тя е незаменим спомен за мен, но не знаех дали е и такъв за Сам. Но все пак видях че къщата и е наблизо, така че не ми се налагаше да карам много, а и скоро трябваше да я заредя отново до горе...
Когато влязохме, Кейт ме каза да се чувствам като у дома си, което все още не можех да го направя, все пак трябваше малко да опозная къщата и. След това тя ме попита дали искам нещо за пиене или за ядене, и точно тогава се усетих, че скоро не бях ял моето любимо ядене - ПАЙ!!! Замислих се и над това какво бих пил, и си избрах бира, но все пак, както тя каза, щом е отсъствала значи може и да няма нищо но все пак и казах какво искам.

- Значи за пиене може да ми дадеш бира, а за ядене... - седнах до нея, охх колко уютно, в хотелите не беше толкова добре... - ... та за ядене, ще поискам моето любимо, пай. Надявам се да ги имаш, защото иначе не знам, но не те карам да ходиш да купуваш нещата. - и се надявах да не е взела от Сам навика, да не ми купува пай, защото това беше доста гадно за мен.
- Естествено да не те оставяме гладна и теб, и ти ще ми правиш компанийка докато ям, тоест да ядеш с мен... - сега тя ме питаше дали съм гладен, така че не може да не я оставим нея гладна, да не стане после така аз да съм и предястието...

132 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 11:22

Кейт Уилямс

avatar
Дийн седна до мен след,което каза,че иска пай и бира. Странна комбинация,но щом това му харесва, коя съм аз,че да му се бъркам. Станах и взех две бири от хладилника, след което потъсих дали има някаква храна. За щастие икономката беше напазуравала и то точно днес. Какви ли неща не бе взела, половината дори не ги ям,но това е друг въпрос. Продължих да търся пай, надявам се,че има. Оставаше след като е пълно с какви ли не глупости да няма точно пай.
-Имаш късмет-провикнах се от кухнята.
Дийн вече беше седнал на мсата и аз също седнах.
-Не се притеснявай, нахраних се преди около два часа, но ще ти правя компания.
Взех си парче от пая и го опитах. Всъщност не знам от кога не бях яла пай.
-Няма да те нападна-реших да уточня-имам слабост към хората,кактъо вече знаеш, а и не те поканих за да имам постояно топъл обяд.
Засмях се на шегата. Бях прекарала само няколко часа с Дийн, но вече знаех, че мога да се шегувам спокойно с него.

133 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 11:48

Дийн Уинчестър

avatar
Как така днес късмета беше на моя страна, тамън се притесних, че няма, защото се забави с отговора си, когато отиде да търси, но ми олекна, особено сега като знаех че след малко ще хапна любимото ми нещо. Отидох и седнах на масата и зачаках тя да сервира, кой като мен, почувствах се някак си велико. Тя донесе пожеланите неща от мен и каза, че ще ми прави компания, което ме зарадва, нямаше да ям сам, както през последните седмици..
- Така вече мога спокойно да почна да хапвам от пая си. - приготвих се и тя взе първата хапка, това значеше война за мен, нооо останалото беше за мен.. Взех една голяма хапка и си отворих бирата и пийнах малко, уха че беше и студеничка, беше много добре..
Продължих да си хапвам, не че можех да говоря, аз нагъвах, наистина скоро не бях се наслаждавал толкова на пая си. Кейт допълни, че няма да ме нарани, но един ловец, винаги трябваше да има нещо за защита, защото тя може да каже че няма да ме нарани, но природата и е такава, но все пак знаех че нямаше да ме нарани. Чувствах я някак си по приятелски, дори и да се бяхме запознали преди няколко часа, все пак щом е била приятелка на Сам, можеше да стане и такава на мен...

- Да, да разбирам те... Ето вземи си още мъничко от пая, че ще го изям, а ти почти нищо не опита. - и и го набутах пред лицето и зачаках да си вземе още, преди да си го изям... докато чаках пийнах още малко бира...

134 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 12:05

Кейт Уилямс

avatar
Явно Дийн наистина обичаше пай, докато изям парчето,което си бях взела той почти го беше довършил и ме приканваше да си взема преди да го е изял.
-Изяж го, аз и без това не съм гладна, просто ти правя компания.
Явно трябваше да купувам повече пайове от сега нататък. Отворих бирата си и отпих голяма глътка. Беше студена и това ме ободри.
-Имал ли си и други свръхествени същества за приятели освен Бени?-попитах го.
Беше ми интересно да разбера.

135 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 12:32

Дийн Уинчестър

avatar
Само това и чаках, дръпнах си чинията пред мен и си го изядох доволно. Отпих още една глътка от бирата, когато Кейт ме попита дали имам и други свръхестествени приятели. Замислих се да имах 2-3 които ми бяха истински приятели, единия, тоест едната ме спаси, да не умра, защото ако ми беше взела по-рано духа, нямаше да съм тук. А другия е мой може би най-добър приятел Кастиел, ангела, тоест личния ми ангел-спасител, който мина през много, и дори не знам дали е излязъл от Чистилището все още. А третия е Смъртта, без който не бихме се отървали от Луцифер. Може би имах и още, но в момента се сещах само за тези тримцата, който щях да ги добавя в отговора ми.
- Ами поне аз се сещам в момента за трима. Но ще ти разкажа за двама от тях, просто така си реших. Единия е ангел, на име Кастиел, не знам Сам дали ти е разказвал за него, но той си ми е личния ангел-спасител, който ако не беше той щях да лежа в Ада, буквално. Той дойде с ангелската армия за да ме спаси от там. - това беше откачено, но и аз самия не повярвах, половината ми приятели и роднини ме мислеха за мъртъв, а аз се събудих насред нищото жив...
- Втория за който ще ти разкажа, може и малко да се притесниш е Смъртта. Той не го смятам за приятел много много, просто при него се получи без да се бием, защото то се знаеше, че той щеше да бие, той сам си предложи помощта да тикнем Лицуфер и брат му архангел Майкъл в клетката на Луцифер.. - като се замисля, сега се чувствах много по-сигурен без тях наоколо. - ... Ако не беше той, дявола щеше да се разхожда все още по земята....
- И да не се стряскай със Сами сме минали през Ада сигурно 2-3 пъти, така че, щом мен ме виждаш жив и здрав, както си и видяла Сам преди време, значи разбираш, че сме се измъкнали от Ада, което принципно е трудно. - обясних и изпих още малко от бирата, като усетих, че тя ще свърши скоро...

136 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 12:56

Кейт Уилямс

avatar
Дийн не спори по въпроса с пая, дояде го след, което започна да ми разказва. Кастиел,спомням си за него.
-Явно имаме доста общи познати-прекъснах го за момент- Кастиел ме спаси веднъж преди около 200 години. Видя ми се малко странен, не беше от най-приказливите и определено не разбира от шеги-добавих.
Не знам дали все още си беше същия снобар,може би с годините се е променил. Ако е прекарал повече време с Дийн със сигурност се е попроменил поне малко.
-Има ли място на,което не си бил или същество,което не си срещал? -попитах го.

137 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Чет 08 Авг 2013, 13:26

Дийн Уинчестър

avatar
- Аха ами да той преди да ме срещне не е бил на себе си, понеже там ангелските глупости са им забранявали доста неща, но след като ме опозна схвана малко човешките навици и шегите, но се промени спрямо ангелите и се опита да бъде бог, което не стана и беше изпратен в Чистилището и общо казано дълга история, която ако започна да ти разказвам ще стане утре... - после се замислих, как е могъл стария Кастиел да спаси вампир, все пак стария кастиел аз не го познавах много, само по неговите думи разбирах що за ангел е бил.
След което тя ме попита дали има място на което не съм бил или същество което познавам. Всъщност поне за мен, аз бях срещал всяко същество, понеже в началото ловувах сам. А за място сигурно доста места, но все пак местата не бяха кой знае какви, важното е да бъдеш на място, с някой който харесваш...

- Ами поне аз съм срещал всички създания, за които ние ловците знаем, но за местата, ами не то кой човек би бил на всяко едно място на земята, сега разбирам тебе, понеже си вампир, но аз съм с моя живот който няма 30 години дори мислиш ли, че ще мога да видя всички места? - запитах я, но то се знаеше отговора, никой като мен ловец не би успял, защото все пак си имаме и работата на ловци..

138 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 01:06

Кейт Уилямс

avatar
Аз също не съм била на кой знае колко места. Трудно е дори за мен да обиколя целия свят.
И със сигурност бях срещала много по-малко създания от него, независимо,че съм живяла много по-дълго, все пак това му беше работата.
-Поне имаш интересна....работа.
Не бях много сигурна дали го нарека точно така.
-Нека ти предложа нещо. Ако решиш да се върнеш към това отново да си ловец да работим заедно.
На мен лично идеята ми допадаше, няма да ми е скучно и живота ми ще има някакъв смисъл. Щях да се чувствам по-добре като знам,че съм убила някое и друго същество и така съм помогнала на някого.
-Е,какво ще кажеш за предложението ми? -повдигнах вежди въпросително и зачаках отговора му.

139 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 01:56

Дийн Уинчестър

avatar
Явно и се ловуваше, щом предлагаше нещо такова, не бях срещал някой от другите видове, който да прави това, за да спаси някой живот, да ловува, но Бени го правеше за да си отмъсти на живите си бивши съюзници, с което щях да му помогна някой ден, ако не си беше изключвал телефона, а и след като щях да имам още един вампир помощник, щеше да е дори по-лесно.. Дълго мислех за вариациите, но реших да и приема предложението. Но ако ловуваше, трябваше да е по моя начин и да не взима дръзки решения, костващи живота ни.
- Добре, приемам ти и това предложение, но предпочитам да започнем след няколко дена, сега трябва да си взема една хубава луксозна почивка.. - имах предвид къщата и, защото от тези хотели, нямаше нищо яко. - .. И да, когато започнем да ловуваме, нека бъде по моя начин на ловуване, съгласна? - запитах я след което изпих и последните няколко глътки бира. Преди да изчакам отговора и на предишния въпрос, зададох нов:
- Какво си ми приготвила за вечерта, как ще я прекараме? - можеше да звучи някак си странно но все пак би трябвала да има нещо на ум за предстоящата нощ...

140 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 02:18

Кейт Уилямс

avatar
Дийн прие предложението ми, но ме предупреди, че ще действаме по неговия начин. Нямах нищо против и без това не бях опитен ловец като него и не знаех много неща, но щях да се науча.
-Добре,разбрах. Ти си шефа-казах и се засмях.
Замислих се над въпроса му как ще прекараме вечерта. Всъщност не бях мислила за това. Не очаквах да имам компания, и смятах да скучая пред телевизора или да се разходя.
-Хм...истината е ,че не съм ти приготвила нищо-признах и отново се засмях- Кажи какво ти се прави, все пак ти си на почивка. Как мислиш да я прекараш?

141 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 02:45

Дийн Уинчестър

avatar
Явно и тя като мен не е очаквала, че ще има компания за през нощта, е не само за през нощта, ами и като през останалото време, от къде да знаем, че ще се срещнем и ще се развият така нещата, че да и стана съквартирант. Какво ми се правеше на моята почивка, нямах си никаква идея, защото принципна, мисля само за ловуването и не съм се замислял за почивните ми дни, общо взето...
- Ами май ставаме двама, които си нямат престава как да си прекарат вечерта. - казах и се засмях. И все пак не измислях нищо съществено, явно от толкова работа, бях забравил как да се веселя...

142 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 05:37

Кейт Уилямс

avatar
Не ме биваше много в това да забавлявам хората. С годините всичко ми омръзна, на моменти дори си чувствах като скучна старица.
-Май трябваше да си потърсиш по-забавна съквартирантка-пошегувах се.
Станах и отидох до бара, взех бутилка уиски и два чаши. Дийн също пиеше уиски, когато се видяхме в бар "Мистик", затова предположих,че го обича.
-Поне си имаме това-казах размахвайки бутилката.
Отново се запътих към всекидневата и се проснах на дивана. Дийн също се присъедини и аз напълних чашите.
-Наздраве! Да пием за нашето партньорство- казах и чашите издадоха звънлив звук.

143 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 06:19

Дийн Уинчестър

avatar
- Еее ся да не стигаме до там, тамън намерих теб, няма да си търся друга съквартирантка. - след това я забелязах, че става и отида да вземе нещо от бара, естествено се зачудих какво ли и е хрумнало на Кейт този път. След малко тя дойде с две чаши и цяла бутилка уиски, което ми се стори много добре, но се зачудих, дали няма някой заден план да ме напие и после да прави нещо с мен, но оставих тези мисли на страна, защото пред мен имаше цяло шише уиски, което нямаше да се изпие само от Кейт...  
Напълнихме си чашите и Кейт каза "Наздраве! Да пием за нашето партньорство.", а аз допълних:

- И за новото запознанство. - след което и двамата нападнахме своите чаши....
Този път не ми се налагаше да плащам, затова скоро бутилката щеше да свърши и от двамата.. И така вечерта за нас започна...

- Освен това да си попийваме двамката, какво друго си замисляш да правим, през останалата вечер, след като бутилката уиски свърши? - запитах я и отпих отново една голяма глътка от питието си..

144 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 06:36

Кейт Уилямс

avatar
Изпихме чашите на екс след, което ги напълних отново.
-Хм...-направих замислена физиономия.
След малко заговорих малко по-тихо.
-Ами,смятам да те завърже някой стол, а след това...е,сещаш се.
Бях със сериозно изражение, но след малко не издържах и се засмях.
-Шегувам се. Не знам какво ще правим, надявам се докато довършим бутилката да сме измислили нещо, ако не имам още една бутилка, не се притеснявай.

145 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 06:58

Дийн Уинчестър

avatar
Тя се шегуваше, но кой ли знае, до каква степен пиян щях да съм след първата ботилка уиски, но щом тя спомена за втората, сигурно ако стигнехме до нея, на следващата сутрин нямаше да помня нищо, което е как да го кажа, искам си спомените...
- Охо втора бутилка ли дочух, явно не трябва да мислим много, защото като я започнем, тя ще ни дава заповеди, какво да правим, нали така Кейт? - след което се засмях, защото можеше дори и да е шега, да стане реалност... Първите чашки си отидоха, вторите чашки си отидоха, явно наченахме уискито доста, защото нямаше и пет минути и вече бяхме на третата чашка. Но този път си напълних моята чаша до горе и се отказах на екс, защото щеше да ме напие, по-бързо....

146 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 07:14

Кейт Уилямс

avatar
Докато се усетим бутилката беше почти празна. Мисля,че започна леко да ме хваща, но още не бях пияна.
-Имаш право, дано поне си спомняме на сутринта- казах и се засмях.
Облегнах се на дивана и оставих празната чаша на масата след, което погледнах Дийн.
-Ти правиш ли глупости, когато се напиеш? Защото аз винаги това правя.
Така си беше,затова ще е по-добре,ако не се напия, още имам време да спра преди алкохола да ми е замаял главата.

147 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 07:39

Дийн Уинчестър

avatar
Ехх кога замина първата ботилка, все още не ме беше хванало, ама ако започнехме и втората, и може би ако я привършим, щях да съм пиян... След това Кейт ме попита дали правя глупости като се напия:
- Еми то кой не прави глупости като се напие, помня един път Кастиел се беше напил, беше много забавно... А за мен може би, но няма как да си спомня, понеже не помня нищо на следващия ден... Но щом за теб важи това, давай втората бутилка, да си прикараме приятно днес, нали? - не знаех дали е почнало и нея да хваща малко, може би все още не, все пак вампирите им трябваше доста повече, за да се напият от обикновен човечец. Но като започнехме втората бутилка, щеше да се види дали се е напила и също така дали ще правим глупости, но затова май трябваше още да изчакаме...

148 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 08:11

Кейт Уилямс

avatar
Изпихме първата бутилка за отрицателно време. Както и предложи Дийн донесох още една бутилка. Отново се настаних на дивана и напълних чашите.
-Имам чувството,че ще съжалявам-казах след,което отпих от чашата.
Изведнъж за сетих нещо,което бях забравила да спомена по-рано на Дийн.
-Забравих да ти кажа-казах изведнъж.
Как можах да забравя да му кажа,при положение,че го беше споменал по-рано.
-Видях Луцифер. Беше отдавна, Сами все още беше тук. Разпитваше ме за теб, не знаеше къде си и искаше да разбере.  Казах му,че не знам нищо, но той едва ли ми повярва.

149 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 08:25

Дийн Уинчестър

avatar
Кой щеше да съжалява аз или тя, не се знаеше, но щяхме да разберем:
- Наистина ли мислиш, че ще съжалявам, може би ти ще съжаляваш а не аз... - след това изпих първата си чашка и започнах да наливам бавно втората и се бях заслушал какво ми говори Кейт, и в момента в който каза "Луцифер" се вцепених, не можех да си мръдна нито една част от тялото, а чашата преливаше вече... Минаха няколко секунди докато се съвзема, защото много добре помнех, че лично аз ги вкарах и двамата там Луцифер и брат му Майкъл. Това просто беше шок за мен...
Станах и отидох до кухнята да взема салфетки, при това доста, за да подсуша разлятото уиски, от една страна уискито замина на половина, от друга страна мислех, че тя отново се шегуваше с мен, защото аз споменах Луцифер по-рано, ама би трябвало да се бъзика.

- Ъмм.. Извинявай за това, вече се погрижвам, но ъмм.. шегуваше се с тази част в която добави Луцифер нали? Защото успя да ме стреснеш и при това доста, все пак аз бях виновника той и брат му да са в клетката на Луцифер.... - след това се наведох до чашата и пийнах мъничко, за да не я разлея, понеже беше препълнена от преди малко, мислех че ръцете все още са ми в стрес и ако бях надигнал чашата щях да я разлея, за това направих по-сигурния начин. Зачаках и отговора, преставих си как ще ми се разсмее, за това че разлях уискито, след като чух Луцифер и се надявах да каже, че се шегуваше...

150 Re: Къщата на Кейт Уилямс on Пет 09 Авг 2013, 08:32

Кейт Уилямс

avatar
Когато споменах за Луцифер Дийн разля уискито, докато попиваше със салфетки ми каза,че,
съм успяла да го стресна. И наистина изглеждаше различно,беше някак напрегнат и дори малко уплашен. Никога не съм предполагала,че наистина ще се стресне, но все пак не говорехме не за кого да е, за самия Дявол.
-Да, Сам ми разказа, но не се шегувам-заявих със съвсем сериозно изражение- не знам как ми се е изплъзнало от ума, дори когато го спомена по-рано не се сетих, просто извъднъж този спомен изплува в съзнанието ми.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 6 от 8]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите