Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 Апартамента на Сантяго on Вто 06 Сеп 2011, 08:42

Мери Сантяго

avatar
Спалня:

Трапезария:

Кухня:

2 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 08:48

Александър Андерсън

avatar
Докато пътувахме бях като на тръни. Дом... хората държаха толкова много на тази условност. да те поканят в дома на човек беше равносилно на това да покажеш висша форма на доверие. Че защо ми вярваше. Или беше адски добра манипулаторка, или вярваше че съм адски безобиден. Или пък искаше да ме залови... и това ми се беше случвало. За всеки случай щях да съм на щрек.
Пристигнахме пред нейния дом - висок жилищен блок. Настоях да платя таксито, а и Наталия май нямаше достатъчно в себе си.
Качихме се до горе в пълно мълчания. Наблюдавах я и се надявах да не ме води в клопка. Оставаше сега да трябва да я премахвам за да се измъкна... какво беше това? Изкърцах със зъби! И от кога сме станали толкова мекушави? Нищо чудно че ме изхвърлиха от Легиона.
Щом тя отключи и ме пусна вътре, се почувствах като че влизам в храм. Моят дом е моята крепост, се отнасяше в пълна сила за това място. Беше малко, спретнато и уютно, точно както си представях дома на учителка. Даже ми се стори, че видях едно класно да се търкаля до бюрото в съседното помещение.
Едва сега се сетих, че ме е питала за работата ми.
- Аз... истината е че нищо не работя. Имам поземлени владения, принадлежали на мой предци (самия мен) в Европа и сега получавам само рента в размер на 10 000 Лири стерлинги месечно.

3 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 09:20

Мери Сантяго

avatar
Хм, значи не е беден, но се занимаваше с мен вместо да си ходи по лъскавите заведения с годините момичета. Не този наистина ми беше съмнителен.
-Добре настани се някъде аз ей сега ще дойда. Ще отида до съседната стая да си взема нещата на които ще записвам. Ако искаш нищо за пиене има в хладилника и мини бара.
Не пиех, но в нас винаги се намираше алкохол. Дори и аз незнам защо.
Отидох до съседната стая и взех две-три химикалки и един голям тефтер да записвам. След това се върнах при момчето.
-Е, да започваме.

4 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 09:28

Александър Андерсън

avatar
Седнах и я погледнах въпросително.
- С какво да започнем? - попитах с известно любопитство. - Или аз да започна?
Тя не ми обърна внимание, за това започнах да говоря на посоки.
- Демоните са създания от самата зора на времето. Излишно е да кзвам това - всеки го знае. Но преди всичко - те са много по-стари от падналите ангели, които уж би трябвало да са им господари. Демоните обаче имат право да изберат да бъдат или да не са добри или не. Но повечето предпочитаха Тъмната страна, поради лошата околона среда....
Можех да продължа с часове да дрънкам глупости. Сигурно повечето от тия неща ги знаеше, но ако иска да знае нещо повече, трябва да ме разчовърка.

5 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 09:37

Мери Сантяго

avatar
-Добре, а как се сливат с останалите хора и другите същества? С какво се различават от демоните по филмите и книгите? С какво се хранят?
Можех да го затрупам с купища въпроси и мислех и това да направя.
-Може ли да ми кажеш някои по известни демони? Имат ли демоните някакви способности и какви са те?
Слушах с интерес докато говореше и попивах всяка дума.

6 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 09:58

Александър Андерсън

avatar
Почесах се по брадичката и започнах да ровя в ума си.
- Сливането е умението да се вмъкнеш в сърцето на жертвата. всеки човек има собсвтен духовен мрак, тва от което се раждат греховете и омразата в човешкото сърце. Демонът се заселва в нея. Пуска корени в сърцето на човека. При обикновеното обладаване, демонът насилствено поема командването над човека. Но човекът може да се съпротивлява. Докато при сливането, демонът и човекът работят в симбиоза - подобряват се взаймно, компенсирайки слабостите един на друг. Но може да стане само с желанието и съгласието на жертвата.
демоните във филмите са представяни като индивидуални чудовища, докато имаме очевидната грешка да се приеме, че демонът е физическо присъствие. Той не е способен да съществува в реалния свят. Той е сянка, самата идея за злото. сътворен от интелигентен сноп от негативна, черна магия. Могат да се вселяват или да се сливат с живи същества и чрез силата си да ги префасонират както пожелаят, като например причинявайки внезапни мутации и принудително да накарат някой чисто нов крайник да израстне на тялото на оббладания или слетият.
Демоните са само няколко - главнокомадващите са 7, по един за всеки смъртен грях
Луцифер - Горделивост
Левиатан - Завист
Сатан - Гняв
Белфегор - Мързел
Мамон - Алчност
Белзбуд - Лакомия
Асмодеан - Похот

А уменията на демоните са различни в зависимост от вида и родословието на демоните. Колкото повече по-силни предшественици имаш, толкова по-могъщ ще си. Някой стават силни като изяждат други демони... или като си пришиват техни части.

7 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:05

Мери Сантяго

avatar
-С една дума да не се забърквам с някои от тях. Е, забърках се с теб, но ти си като безобидна муха спрямо тях. Поне така изглежда според това, което каза за тях. Ти как така изглеждаш като нормален човек и си толкова мил с мен? Мислех, че всички сте някакви извратени създания. С грозна обвивка и каменни сърца ако въобще имате такива. Може да прозвучава грубо, но аз така мисля за демоните. Сигурно ти така мислиш за хората?!

8 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:12

Александър Андерсън

avatar
Вдигнах вежди и я погледнах едва ли не като че е начинаеща ученичка.
- Не знам за какво говориш. - заявих хладно, - За да съм демон, трябва да съм пушилка - а широките ми теологочни познания се дължат на богатото ми родословие от европейски благородници. Точка.
Явно не само ме подозираше, но и въобще не се притесняваше... дали все пак да не си разкрия картите... и после да осъмна с глава на кол в центъра на градчето. Да, как не...

9 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:19

Мери Сантяго

avatar
-Май се притесняваш да не те издам. Няма такава опасност. Бившото ми гадже беше наемен убиец и не се притеснявах сега ли съм тръгнала да се притеснявам. По-опасно от демона е разярен ученик. Не знаеш какво могат да направят малка групичка побеснели тинейджъри. Могат да съборят училището и въобще да не им пука. От тях ме е по-страх от колкото от демоните. Е, сега ще ми кажеш ли истинските си години или ще си играем на догатки? Нали знаеш, че няма да си тръгнеш докато не ми кажеш всичко?!

10 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:27

Александър Андерсън

avatar
Гледах я безстрастно. Ако падах при подобно непохватно притискане, щях да съм мъртав много одавна.
- В действителност съм на 25. Тялото ми е на 25. Духът е много по стар от тялото обаче, особено ако имаш досег с демоните, които описах аз.
Потрих кокалчета на юмрука си.
- Но тези тийнейджъри са просто вандали, истинският демон няма да разруши училището... те ще го позлват за да привличат още хора... ученици, учители, после родители... инспектори и все повече хора ще влизат вътре, докато не потече кръв по пода и прелее през праговете....
Мислиш ли че аз бих могъл да го направя?

11 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:34

Мери Сантяго

avatar
-Незнам може и да може. Може би това е само маска, за да прикриеш истинската си същност. Разбира се аз ще опитам да разбера кой си в действителност.
Оставих тефтера на масичката до нас и се обърнах към Александър. Усмихнах се, а след това последва целувка, която той не очакваше. От реакцията му щях да разбера дали е демон или не. Но пък и той можеше да разбере дали блъфирам или наистина съм го разкрила.
-Харесват ми потайните момчета, но обичам и да разгадавам загадките около тях. Дълго няма да можеш да се прикливаш. Истинската ти същност ще излезе наяве рано или късно, но ще излезе.

12 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:45

Александър Андерсън

avatar
Вдигнах учудено вежди и се втренчих в нея. Първо в мен се надигна жаланието да отвърна и да оставя нещата да се развиват в най-очевидния възможен начин... но дали тя не очакваше да го направя. Може би вярваше, че демоните са толкова обладани от пороците си, че първото, което ще им дойде на ума е да скочат на бойно чукане.
Не можех да рискувам. Тряваше да действам като човек, не като демон. Да, ама човекът, също щешпе да продължи. Помислих за части от секундата.
Ако откажех, сигурно щеше да помисли че съм прекалено натегнат и крия нещо. Което също не беше добре. Това си беше патова ситуация.
Отвръщаш или не - все не можеш да предвидиш.
Щом тя се отдръпна от мен и се вгледа в очите ми... протаках.
- Какво правиш? - попитах я с добре изиграно неразбиране.

13 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 10:56

Мери Сантяго

avatar
-Изпробвам те, но ти си по умен от очакването. Нито отвръщаш нито се дърпаш. Чудиш се, коели ще е по-удачно да направиш. Твоя избор беше най-добър нито отвръщаш нито бягаш.
Отново го целунах. Сега да видим ще бяга ли или ще одвърне на целувките ми. Тръгнах да разкопчавам ризата му без никакви опасения. Ако ще става нещо, то със сигурност ще го желаем и двамата.

14 Re: Апартамента на Сантяго on Нед 04 Дек 2011, 11:08

Александър Андерсън

avatar
Усещах го. Беше познато чувство, горещо и задушаващо. Страст, която изгаряше пътя си през мен като нажежено желязо. Не нзаех какво да направя. Ако я обладаех... ама я се успокой.
Едва се успокоих досатъчно и се опитах да я отблъсна.
- Наталия... моля ти се... не е нужно... не съм демон... не съм... ако искаш ще призная и че съм, но не го прави, само за да ме предизвикаш.
Почувствах го. Силно издуване и непоносимо желание... Панталоните бяха прекалено тесни за това, което бях съзадал като орган... по дяволите.

15 Re: Апартамента на Сантяго on Пон 05 Дек 2011, 12:50

Мери Сантяго

avatar
Отдръпнах се от него и го погледнах с изпитателен поглед.
-Мислех, че на вас демоните това ви харесва. Защо се дърпаш? Не ме ли желаеш? Хайде знам, че го искаш?
Заиграхсе с един кичур от косата му и му се усмихваш.
-Нищо няма да ти стане ако се поотпуснеш малко. Аз не хапя. Поне все още не.

16 Re: Апартамента на Сантяго on Пон 05 Дек 2011, 23:41

Александър Андерсън

avatar
Кимнах разборащо... значи ме подозираш? Хубаво. Да вадим тежката артилерия тогава.
- Да... харесва ни... даже много.
Плъзнах ръце по кръста й и по гърба към врата й. Няаталия даже като че ли измърка. После с леки движения преминах по врата, лицето й. Тялото й потръпна от нежните ласки... Допрях пръсти в слепоочията й се съсредоточих... " Сомнум!"...
Тялото й се отпусна върху моето и тя заспа като упоена. Доволен, че я бях спасил, едва ли не, я вдигнах на ръце и понесох към спалнята. Поставих я на леглото и метнах една от завивките върху й. Тя измърка на сън и придърпа одеялото към врата си несъзнателно. Кимнах и излязох обратно в хола.
Щом затворих вратата зад себе си, опрях гръб в нея и изпъшках силно. Демонстата страст едва ли не ме изгаряше от вътре като жив огън или киселина. Свлякох се на колене и ръце и изръмжах или по-скоро беше нещо като грубо пъшкане или плач. Преодолях с адски мъки желанието за секс и се изправих с най-киселата физиономия на север от Арктика.
Трябваше да подготвя почвата. Започнах да изучавам бара. Измъкнах една начената бутилка старо вино и го разпределих в две чаши. После пресуших едната и после наполовина другата. Изпръхтях от рязкото навлизане на алкохол в кръвта ми и напълних първата пак. После оставих двете чаши на масичката до дивана ни и легнах на него.
Загледах се в тавана и после се сетих нещо. Щрякнах с пръсти и лампата изгасна. Задрямах...

17 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 11:43

Мери Сантяго

avatar
Александър започна да ме докосва и гали. Когато стигна до слепоочията ми изведнъж клепачите ми натежаха и докато се усетя вече бях заспала непробудно. Сънувах някакъв много странен сън. Намирах се в огромен коридор, поне така предполагах, защото почти нищо не се виждаше. Навсякъде се стелеше мрак и мъгла. Незнам колко часа беше, но всъщност имах чувството, че времето беше спряло. Нечувствах нито студ, нито ми беше жена, дори не бях изплашена. Тръгнах да навлизам в залата и незнам след колко време видях в далечината мъждукаща светлина. Чух гласове и веднага се скрих зад една огромна колона. На няколко крачки от мен двама мъже си говореха. Почти нищо не се разбираше, но успях да уловя откъслечни изречения.
"... Наистина така ще е по-добре за всички ни. Може да бъде опасно, но пък ще имаме човек, който ще ни докладва всичко свързано с хората, което ни интересува. Единственото ми предупреждение е да не се издаваш никой не бива да разбира за нас демоните, защото видът ни ще бъде застрашен."-По-възрастният мъж говореше, а по младият само кимаше в знак на съгласие. Докато слушах разговора им се бях толкова отнесла, че не бях забелязала кога са млъкнали и по-младият от двамата мъже беше млъкнал и идваше право към колоната, зад която се криех.
-Какво правиш тук?-Попита ме мъжът.
Аз не смеех да вдигна глава и само промърморих с половин уста.
-Ами аз..такова..незнам как се озовах тук.
-Погледни ме и ми кажи истината.
Вдигнах плахо глава и тогава го видях. Мъжът срещу мен не беше кой да е. Беше Александър от плът и кръв доколкото можеше да се каже.
-Знаех си, че си демон. Видя ли, че не можеш да ме излъжеш.-Казах му аз.
Докато се усетя другият мъж се беше узовал зад мен и беше упрял нож до гърлото ми. Изплаших се и точно преди той да дръпне рязко ножа и да ми пререже гърлото аз се събудих.
Изтичах в хола и тогава го видях да спи на дивана, на моя диван. Бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя. Знаех само, че това което видях не беше истинско, а нещо като видение. Бях на мястото на друг човек. Човек, който Александър и стареца бяха убили или ще убият. Трябваше да ги спра на всяка цена, но как?! Отидох до кухнята и взех най-острият нож. Нямаше друго решение освем да го убия. Незнам как, но трябваше да го направя. Отидох до заспалият мъж и се засилих да забия здраво ножа в сърцето му, и в този момент той отвори очи.

18 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 13:12

Александър Андерсън

avatar
Отворих очи и се втренчих студено в нея.
- Ако знаех, че искаш толкова да ми видиш сметката...
Станах без окото ми да мигне. Подминах я и поех към кухнята.
- Закуска?
След като не последва отговор, предпочетох да приема мълчанието за съгласие.
- Пържени яйца, палачинки и достатъчно кленов сироп, да потопим самолетоносач.
Плъзнах едни документи по масата.
- Пощата ти... Мери Сантяго.
Очаквах да видя реакцията й. Да видим как реагира заловена. Освен това бях подготвен да ме пита какво стана снощи. Все пак не бях се наливал с вино за да заспя.... поне не само.

19 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 13:23

Мери Сантяго

avatar
Закуска? Ама той за какъв се мислеше та да се разполага така из къщата ми? Навсичкото отгоре се беше ровил в пощата ми. Добре, че умеех да лъжа.
-Мери Сантяго е сестра ми. Умъжи се преди година и се премести да живее при мъжа си, но все още не си е сменила адреса на който да получава пощата. Утре ще й я дам.
Взех писмата и ги захвърлих на един шкаф далеч от погледа му.
-Сигурен ли си, че може да готвиш? А, и сладкото е вредно когато е в прекомерно големи дози. Аз си мислех за нещо по здравословно или не толкова вредна храна. Например макарони или свежи пресни плодове, но не бих отказала и палачинки. Само, че после ти ще чистиш.
Оставих ножа на мястото му, но тъкмо да си махна ръката от него и се порязах. Моментално започна да капе кръв. Започна да ми прилошава от нея и седнах на дивана преди да се строполя на земята.
-Алекс ще ми подадеш ли аптечката? Тя е в банята в шкафа над мивката.

20 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 13:34

Александър Андерсън

avatar
Сестра, а? Възможно беше да съм доловил чужда аура, но честно казано... е, вече не бях толкова добър колкото едно време. Все пак ми направи впечатление, че ги скри доста припряно. Нещо намирисваше и то не беше хладилника на съседите.

С бързи и плавни движения започнах да вадя неща от шкафа и без да се смутя даже за миг спрях и ги върнах и започнах да вадя продукти по новата поръчка. Щом чух изохкването й, се завъртях рязко. Познатата миризма на човешка кръв нахло в ноздрите ми.
Картаген... Лепанто... Ватерлоу... Аушвиц... Хирошима....
Загърбих миналото и седнах до нея.
- Чакай да погледна, Мери... - покрих кървящия пръст. Почувствах как кожата се затвори под пръстите, сякаш залепена гума. Усетих хладна тръпка по гърба си. Позлвах магия, а тя толкова беше прибледняла, че се притесних, дали няма да припадне.
- Не е кръв... не бой се.
Махнах малка люспичка съсирек.
- Това е люспа от чушка. Изглежда е полепнала по острието на ножа... - и ловко изплъчване.
После станах и се забързах към котлона, където нещо май попрегаряше. За миг се зачудих, защо ми беше да въртя този цирк с люспата, но си казах, че няма нищо.

21 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 13:52

Мери Сантяго

avatar
Успокоих се когато видях, че това не е кръв. Алекс беше много мил с мен както не се е държал до сега.
-Алекс какво се случи снощи? Не си спомням почти нищо? Помня, че за последно ти започна...сещаш се и след това изведнъж ми се доспа. След това нищо не помня до тази сутрин. Какво се случи?
Облегнах се на дивана и зачаках да говори като го пронизвах с поглед в случай, че опита да ме излъже.
-Внимавай защото познавам когато човек ме лъже.

22 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 14:03

Александър Андерсън

avatar
Погледнах я толкова искрено, че чак сам се зачудих на себе си.
- Ами снощи... такова, ти...
Кратка изиграна пауза, после бум!
- Понеже снощи си пийнахмев бара, а после и в къщи,- посочих двете чаши от вино на масичката - Не яде нищо и те е хванало. Докато съм дрънкал, изглежда ти е доскучало. Когато те погледнах, беше задрямала и мърмореше нещо на сън. Сложих те да спиш... и това е.
Погледнах я малко гузно:
- Аз останах да спя. Имам да си копувам тепърва къща в Мистик Таун и се възползвах от дивана ти.
Позасмях се нервно и започнах да сипвам. бях готвил през цялото време, докато лъжех като разпран.

23 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 14:24

Мери Сантяго

avatar
-Добре! Няма проблем. Може да останеш колкото си поискаш. И без това ми е скучно сама. Поне ще има с кой да прекарвам деня си.
Усмихнах му се.
-Добре! Какво има за закуска? Надявам се да не са наистина палачинки.
Отидох до кухнята и за мое щастие нямаше палачинки, но имаше други неща, в които със сигурност имаше много захар.
На масата имаше две чинии с гофрети поляни обилно с течен шоколад и около тях бяха нарязани киви, банан и ягода, а до чинията с закуската имаше още съвсем топло кафе.
-О, страхотно е! Незнаех, че вие демоните можете да готвите.
Седнах на масата и веднага се заех с закуската. Алекс ме гледаше и на мен ми стана неодобно.
-Моля те, не ме гледай така. Сядай и закуси и ти. И без това си кльощав. Малко калории няма да са ти в излишак.

24 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 14:38

Александър Андерсън

avatar
Понякога хората си съчиняваха безсмислица и я следваха до побъркване. Друг път пък твърдоглаво не изоставяха истината.
Мери/ Наталияимаше твърда воля и непогрешим усет. До сега всеки би се усъмнил за демоничната ми същност. Но тя твърдо следваше идеята и нито заклинания, нито манипулация я отклоняваха. Това някак ме... възбуждаше?
- На драго сърце, но искам да ти направя шейка, който видях в едно кулинарно шоу преди седмица.
Започнах да вадя от хладлиника кутията с ягоди и няколко банана.
- Надявам се че нямаш нищо против...

25 Re: Апартамента на Сантяго on Вто 06 Дек 2011, 14:54

Мери Сантяго

avatar
-О, не с удоволствие. - Започна да вади от хладилникът всякакви продукти и аз се околих направо. - Само не ми казвай, че си ги купил с твои пари? Колко ти дължа?
Тук имаше нещо съмнително. До снощи се дърпаше от мен и беше толкова потаен, а сега ми прави закуска и ми угажда на прищевките.
Станах от масата и отидох до него. Хванах го за ръката и го обърнах с лице към мен така, че да не може да скрие нищо от мен.
-Каква игра играеш? Каква е уловката? Закуска, шейкове! Тук има нещо съмнително. Какво става Александър?

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите