Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 14 ... 22  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 6 от 22]

1 Имение Салватор on Пон 12 Сеп 2011, 03:35

Деймън Салватор

avatar
First topic message reminder :



Spoiler:

Моята стая:

Стаята за гости:

Кухня:

Хол:

Баня:







Последната промяна е направена от Деймън Салватор на Пон 31 Окт 2011, 03:57; мнението е било променяно общо 1 път


126 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 08:17

Катерина Петрова

avatar
Ама не пропускаше да изкоментира мислите ми.Винаги го правеше, макар че понякога бе хубаво, но в някой моменти беше хубаво просто да не коментира това което си мисля.
-Мрън...мрън..-засмях се.
Настъхнах когато прокара пръст по лицето ми, беше притно да го прави, но и ме разсейваше и почти не можех да говоря, когато прави така.
Накрая чух последните му думи, който ме накараха да се засмея от една страна, а от друга си представих как ме държи като затворник, който ми изглеждаше супер перверзно.
-Искам да видя как ще ме държиш като затворник.-повдигнах вежди и се засмях.
Е, фактически аз щях да я убия, но се сдържах заради него, пък и тя му беше приятелка, ако не беше той със сигурност сега нямаше да е сред живите.
-Да се заяжда? Че това са си нормални неща.Честно казано, щях да я убия, но ти беше причината да не го направя.Е, трябват жертви нали знаеш...Пък и тя е част от живота ти, от една страна така те опознавам повече.-усмихнах се и го проследих с поглед докато ставаше от леглото.
Ох, не пак ли щеше да се облича?! Бях обещала че ще го уча да готви, но никак не ми харесваше идеята да е облечен.Обичах да го гледам гол, тялото му беше тоолкова съвършенно,а дрехите само ми пречеха да му се любувам и не само това, а и да го докосвам...целувам...
След като се върна до леглото се надигнах съвсем леко, хванах го за ръката и го дръпнах обратно на леглото при мен.
-Мда скъса ми само блузата, но мога да мина и без нея...Е, на Серена няма да й хареса да ме види полу гола...-засмях се и го целунах.Прокарвайки пръсти по корема му.
-Но пък от друга страна, една твоя тениска ще ми свърши идеална работа, стига да не ме събличаш.Иначе няма да стигнем до готвенето.-говорех тихичко срещу устните му, като накрая леко захапах долната му устна и се отдръпнах от него преди да сме започнали отначало.








127 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 09:31

Деймън Салватор

avatar
Всъщност, като се замислих, идеята да я държа като затворник наистина беше... интересна.
- Нормални са, но... има да ми връща. Така де, когато тя ми разказа за... ъм... някои свои подвизи, аз малко се смях. - ухилих се.
- Та, има да ми връща и нищо чудно да го направи... при първа възможност. Пък и тя обожава да се заяжда с мен.
Бях убеден, че ще се смее така, както аз се смях, когато ми разказа, че е преспала с онова момиче. Не бях сигурен само дали ще го направи пред Кат.
- Значи един вид... аз пак й спасих задника, а? - засмях се.
- Е, радвам се, че не я уби. Не ми се иска да последва съдбата на сервитьорката, пък и Серена не е никаква заплаха. Няма нужда да ревнуваш, защото е сякаш живея със... сестра си. - засмях се. Е, като изключим факта, че съм правил секс с нея, Серена наистина ми беше като сестра. Добре де, не точно сестра, защото звучеше прекалено откачено, но... Идеята беше, че Кат нямаше причина да ревнува от нея.
Всъщност, това да е без блуза ми допадаше, както и ми допадаше да е без каквито и да е дрехи, но нямаше как да стане. Станах от леглото и отидох до шкафа. Извадих една черна тениска и я подадох на Кат.
- Хайде, учителке, научи ме да готвя. - усмихнах се и й подадох ръка.

128 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 11:55

Катерина Петрова

avatar
Нямах идея на какво толкова се е смял на Серена, пък и до колкото каза той щеше да му го върне което щеше да е интересна гледка.Така де те си бяха интересни докато, се дразнеха един друг в хола.
-Мхм...-се изпълзна от устата ми,в отговор на въпроса му.
Е, радваше се, но все още не можех да отрека че си ревнувах от нея, колкото и да не ми се искаше, беше така.
-Е, не е точно сестра и двамата го знаем.-казах сериозно.
След като стана от леглото и ми подаде една черна тениска я облякох набързо.
-Добре де.-засмях се на факта че ме нарече учителка,не че не бях в Гимназията, но беше смешно да го чувам.Хванах ръката му и станах от леглото.
Поне тениската беше дълга и покриваше доста голяма част от тялото ми.Вършеше ми перфектна работа, за сега.
Малко след това слязохме в кухнята която изглеждаше страхотно, пък и не се съмнявах, нищо че той можеше да готви само някой неща.Е, надявах се да успея да го науча да прави още нещо, стига само да не ме събличаше.
-Е, г-н Салватор, какво можете да готвите?-усмихнах се и го погледнах.
-Предполагам че не можеш да готвиш лазаня, затова точно на това ще те науча.-целунах го по бузата и пуснах ръката му отдалечавайки се от него.Бях взела с мен телефона си и набрах номера на Томас поръчвайки му какво да ми донесе, давайки адреса на Деймън.
Знаех че ще се подразни, но тъй като той не бе голям привърженик на готвенето повечето неща, който ми трябваха ги нямаше.След разговора оставих телефона на плота.
-Томас ще ми донесе нещата който са ни нужни, знам че не го понасяш, но иначе няма как да сготвим.-казах срещу устните му и го целунах.








129 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 13:19

Деймън Салватор

avatar
- Ъм... да видим... очевидно съм невероятно добър в приготвянето на палачинки. - засмях се.
- Ъм мога да правя спагети... ииии... се изчерпах. Май не мога да правя нищо повече. Казах ти, че никак не ме бива в кухнята. - свих рамене.
Лазанята звучеше доста добре. Все пак не можеше да е чак толкова сложно, нали?
Когато се отдалечи от мен, използвах времето да я огледам малко по-добре. Макар тениската да закриваше голяма част от тялото й, все още изглеждаше ужасно секси. Пък и беше сладка в моите дрехи.
Не ми хареса това, че Томас ще се довлече тук, но май нямах друг избор, особено при положение, че в хладилника ми имаше основно алкохол и кръвни банки и никакви продукти за приготвянето на лазаня.
- Да, добре... - промърморих, когато ми каза за Томас. Но пък целувката след това ме накара да спра да мисля за него. Ммм.. тези устни, толкова неустоими.
Придърпах я към мен и я прегърнах.
- Ужасно си сладка така... - усмихнах се и я целунах отново.
Няколко минути по-късно на вратата се позвъни.
- Май приятелчето ти дойде... - усмихнах се и отидох да отворя. Бях прав, на вратата стоеше Томас с всичко, което Кат му поръча да купи. Направих му знак да влезе и тръгнах към кухнята, а той ме последва. Остави чантите на масата и погледна към Кат. По дяволите, наистина ме дразнеше това момче.
- Бакшиш ли чакаш? Махай се от тук. - намръщих се, но за щастие той бързо изчезна от имението. Е, ако не беше излязъл сам, щях аз да го изкарам.
Седнах на плота и погледнах към Кат.
- Хмм... и сега какво? Имаш продукти, имаш ужасен ученик, да те видя каква учителка си. - засмях се.

130 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 13:38

Серена ван дер Уудсън

avatar
Доста трудно заспах от звуците,които се издаваха от съседната стая.Мда,явно Дей и Кат се бяха забавлявали,но с триста зора заспах накрая.
Слънцето огря лицето ми и леко се размърдах и протегнах.Бях спала доста дълбоко,наистина вчерашният ден ме бе уморил.Измъкнах се от леглото и облякох едни къси панталонки,потник и кецове като сресах косата си и излязох от стаята.Слязох долу на първият етаж и в кухнята видях Дей и Кат,и явно Кат се готвеше да прави закуска.Прекрасно!
-Добро утро!
казах с усмивка и се настаних на стола до Деймън като мислено пратих
"Голям си палавник"-засмях се тихо на мислите си и го погледнах

131 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 14:50

Катерина Петрова

avatar
-Оу спагети.. мисля, че скоро ще искам да ги опитам.-усмихнах се.
Беше ми интересно как ги прави, а и с палачинките се беше справил перфектно, така че щеше да много интересно да го гледам и не само, а да ги опитам накрая.
-Знам...-промърморих преди да ме прегърне.
Малко след това Деймън отиде да отвори, Томас донесе всичко което ми бе нужно дори и още продукти за някой неща още.Е, не му бях споменала за това, но какво пък.
Само кимнах на Томас, когато ме погледна преди Дей да се го изгони.
А, после аз съм била ревнива?! Та, той дори не понасяше начина по който ме гледа, а нямах нищо общо с него, като изключим че му бях шеф.
-Нали знаеш че си секси когато ревнуваш?-засмях се и започнах да изваждам продуктите от чантите, като ги наредих на плота.
Няколко минути по-късно и Серена се появи в кухнята, стана ми неловко, за дето съм само по тениска, но не казах нищо.
-Добро утро и на теб.-усмихнах се и отворих един от шкафовете за щастие бях улучила точно този в който имаше тигани и тави.Извадих няколко на плота.След това направих кафе и го оставих пред Серена.
Завъртях копчетата на котлона и поставих единия от тиганите отгоре, като налях мъничко зехтин.
-Хайде красавецо недей да седиш и да ме гледаш, готвенето става с практика не с гледане.-засмях се и взех нож и дъска.
След като той дойде до мен оставих лука и чесанът пред него и го погледнах.Нарязах малка част от лука на ситно и му връчих ножа.
-Нарежи ги на ситно както аз започнах и после само ги изсипи в тигана.-казах малко по сериозно и се усмихнах.Обърнах се към Серена, която ни гледаше учудено.
-Само не му се подигравай уча го да готви.И как спа между другото?Надявам се да не сме ти пречили.-докато говорех, започнах да режа гъбите на фолийки, после само настъргах моркова.Обърнах се към Деймън който тъкмо приключваше с рязането на това което му бях казала.
-Запържваш ги около една или две минути и после само прибави гъбите и моркова и накрая моля те сложи капака на тигана.Трябва да се задушат.-говорех сериозно, макар че изражението му беше адски забавно.
По принцип да готвиш лазаня не звучеше толкова трудно, а всъщност си беше трудно за някой който се учи да готви.
Гледах внимателно Деймън как изсипва лука и чесанът и две минути по-късно добави останалото и сложи капака.
-Сладур...Когато зеленчуците омекнат, добавяш около сто милитра вода и го оставяш да кипне.Само гледай да не се изгориш.-подадох му една кана пълна с вода оставях го той да прецени колко ще налее.
-Ще сложа само пет чаени лъжици доматено пюре и ще го разредя с малко вода.После само ще го прибавиш към зеленчуците.-гледах го внимателно докато говорех и същевременно разредих доматеното пюре с мъничко вода.
Отидох до него и му подадох купичката, като накрая го целунах по бузата.Деймън само прибави сместа, която му подадох, беше време за подправките преди да провалим цялото готвене.
-Сега остава да добавим подправиките и сме готови с плънката на лазанята.-усмихнах се и взех подправките поставяйки ги на плота.
-Слагаме една чаена лъжичка босилек....-спрях за момент и внимателно взех от подправката и накрая я изсипах върху сместа.
-Една чаена лъжичка бял риган...-повторих действията си само дето взех от другата подправка.
-И една щипка захар...-от нея взех с пръсти и посипах върху зеленчуците.За мое щастие Деймън, се сети да разбърка сместа и без да му казвам какво да прави.
Е, от него май щеше да излезе много добър ученик, пък и изпълняваше всичко което му кажех.
Взех каймата докато сместа се сгъстяваше и се върнах обратно до Дей.
-Когато се сгъсти само добавяме каймата.Разбъркай го накрая изгаси котлона.-усмихнах се и добавих каймата накрая.
Видях го как си отдъхна, но ние едва сега започвахме имаше още,това бе само лесната част.
-Скъпи, нали знаеш че това не е всичко и продължаваме? Няма да се отървеш толкова лесно.-засмях се и го целунах.
Бях забравила че Серена е в кухнята и се сетих почти веднага, отдръпнах се от Дей и се усмихнах неловко.








132 Re: Имение Салватор on Съб 01 Окт 2011, 23:28

Деймън Салватор

avatar
Не обърнах внимание на подмятането й колко съм секси, когато ревнувам. Не ревнувах от Томас... просто ме дразнеше. Добре де, ревнувах. Не ми харесваше как я гледа, сякаш всеки момент ще иде и ще й свали дрехите. Е, щях да му откъсна главата преди да е посмял да я докосне, но все пак... дразнеше ме.
Малко след това се появи и Серена.
- Здрасти. - усмихнах се. И разбира се, веднага започна да се заяжда. Пък и как да не съм палавник покрай Кат?
- Май искаш да спиш отвън, а? - обърнах се към нея и се засмях.
И все пак станах от плота и отидох до Кат. Нарязах лука, както тя ми каза, изсипах го в тигана и се обърнах към нея с доволна усмивка.
- Обречена кауза, ако питаш мен, но пък много й харесва да се изживява като учителка, затова й угаждам. - погледнах към Серена и се засмях.
- Което ми напомня... кога ще ми предадете няколко урока по.. ъм... митология, г-це Петрова? - повдигнах вежда и се усмихнах. Хмм... като се замисля това щеше да е много, много интересно.
Правех всичко, което ми казваше... и се стремях да го направя като хората. Всъщност, нямах идея какво правя, но пък внимателно следвах инструкциите. Изглеждах като идиот в кухнята, но пък си имах оправдание, че не мога да готвя. На кой вампир му трябва да може да готви?
Когато най-после приключи, си отдъхнах, но не... тя трябваше да развали великия ми момент на гордост, че не съм запалил нищо, като ми каза, че това било само началото.
- Ама... - смотолевих преди да ме целуне. Засмях се, когато се отдръпна и погледна към Серена. Погледната отстрани изглеждаше, сякаш са я хванали в някакво престъпление.
- Я виж ти, кой бил срамежлив. - ухилих се и пак се настаних на плота.
- Виж какво, изморих се от толкова рязане. Имам идея, ти ми покажи какво следва, аз като послушен ученик, ще гледам и ще се уча.

133 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 00:49

Серена ван дер Уудсън

avatar
Гледах ги през цялото време и се подсмихвах.Бяха сладки..Деймън да готви,уау!Това определено трябваше да се види,радвам се,че присъствам на това събитие.
След като Дей се настани на стола леко го побутнах и тихо казах
-Аз да ви оставям,ако преча?
погледнах го и леко се засмях
Наистина,ако имаше проблем щях да изляза и да закусвам навън.Все пак те бяха двойка и да им се пречкам насам-натам не беше много уместно.

134 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 01:01

Деймън Салватор

avatar
- Ама какво ви става и на двете? - засмях се.
- Кат се притеснява да ме целува, ти пък искаш да излизаш... само аз ли намирам случващото се за нормално и нямам проблем? - поклатих глава.
- Ако не ти се стои тук, излез... но няма проблем да останеш и не ни пречиш. - погледнах Серена и се усмихнах. Всъщност, беше по-добре да остане, защото ако ни оставеше сами, щях да съблека Кат... беше толкова секси само с тениска... мм.... И така нямаше да довършим лазанята и аз, разбира се, нямаше да се науча да готвя.
- Може пък да искаш да се видиш с... как се казваше онази твоя приятелка? - засмях се и станах от мястото си преди да си изям някой и друг шамар. Отидох до хладилника и извадих една банка кръв. Сипах в две чаши и подадох едната на Кат.
- Жадна ли си? - обърнах се към Серена, сочейки кръвта.

135 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 01:54

Серена ван дер Уудсън

avatar
-Деймън!
казах твърдо и го погледнах като леко присвих устни,наистина ако продължаваше щеше да си отнесе някой друг шамар
-Окей,ще остана.Вече започна да ухае вкусно,няма как да пропусна.
засмях се и леко сръчках Деймън
-Кат,явно си те бива в кухнята,трябва и мен да научиш.Аз ям само готови храни.
засмях се и отпих от кафето си
-Не,Дей.Благодаря.
отговорих на предложението му дали съм жадна

136 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 03:07

Катерина Петрова

avatar
Не обърнах внимание на подмятането му за Митологията, както и за това че обичам да се изживявам като учителка, иначе щях да започна да го дразня, а това не бе много добра идея в момента.
-Изморил си се? Уау, по скоро те мързи от колкото да си се изморил.-засмях се, но нямаше да го карам насила.
Не обръщах кой знае какво внимание, на разговора им, когато ми подаде чашата отпих малка глътка и реших да продължа преди всичко да изстине.
-Питай г-н Мързи ме да продължа, колко съм добра.-засмях се и сложих нов тиган, парченце масло и след това добавих брашното.
Малко след като се запържи добавих прясното мляко, черен пипер и индийското орехче.Оставих го да се запържи докато се занимавах с това да налея малко зехтин в една правоъгълна тава.
Пет минути по-късно соса беше готов и сложих малка част на дъното на тавата, поставих после готовите кори, като върху тях сложих малко от плънката.Втория ред беше по-същия начин и минута по-късно бях приключила с това.Фурната бе вече загрята само пъхнах тавата вътре.
Извадих две бутилки бяло вино на плота и погледнах към Деймън.
-Тъй като нищо не правиш поне отвори бутилката.-усмихнах се.
Направих салата, с която се поднасяше лазанята, но нещо не ми се връзваше, след като приключих с нея.Оставих я на плота и се огледах.
Малко след това се сетих какво ми се губеше, десерта разбира се.
-Надявам се че и двамата обичате кекс.-измрънках.
Кекса не отнемаше толкова време, нужно бе само да поставя какаото,захарта, киселото мляко и содата в една купа да ги разбъркам и накрая да добавя брашното, после само ги поставих в специална тавичка за кекс и я пъхнах отдолу под лазанята.
Поне лазанята бе готова, само настъргах отгоре кашкавал и го оставих да се зачерви.Минута по-късно я извадих от фурната, като остана да се пече кекса.
Изглеждаше доста добре , пък и кашкавала се бе разтопил идеално отгоре.
Извадих три чиний за щастие улучих първия шкаф който отворих, та бяха вътре.Внимателно отрязах три парчета и ги сложих в чинииките.Поставих едната пред Серена, другата пред Дей, третата просто я оставих на плота.
-Скъпи да видим как си се справил с плънката.-усмихнах се.








137 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 03:34

Деймън Салватор

avatar
- Г-н Мързи ме да продължа предпочита да те гледа в кухнята... ммм... нямаш идея колко си секси. - усмихнах се и отново се настаних до Серена.
- Всъщност, Кат наистина готви страхотно. Докато бяхме на острова ми направи невероятна закуска... чак палачинките ми от сутринта изглеждат нелепо, сравнявайки се с нея. - засмях се.
През цялото време не откъсвах поглед от Кат. Ама наистина си беше впечатляващо какво прави. Знаех, че може да готви страхотно, но... сега, когато го виждах, беше още по-впечатляващо.
Когато всичко беше почти готово, отворих бутилката с вино, която ми даде, станах, взех три чаши от шкафа и сипах част от виното. Докато минавах покрай Кат, хванах ръката й и като се върнах на мястото си я дръпнах в скута си. Тя може и да се чувстваше неловко да ме целува пред Серена, но на мен не ми пречеше. Серена бе виждала и по-лоши сцени през годините.
- Невероятна си... - усмихнах се и я целунах по бузата.

138 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 03:51

Серена ван дер Уудсън

avatar
Катерина наистина си я биваше в готвенето.Личеше си колко се харесват с Деймън и това ме караше да се усмихвам вътрешно.Беше ми хубаво да го виждам толкова щастлив.
Лазанята ухаеше прекрасно.
-Нямам търпение да я опитам!Ухае страхотно!
казах широко и взех една вилица и нож и си отрязах малко парченце.Все още пареше и го оставих да изстине малко.След минутка го взех и го изядох.Уау!Беше адски вкусна!
-Кат,страхотна е!
усмихнах й се и погледнах към Дей
-И ти си се справил добре,вампирче.
намигнах му и се засмях

139 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 03:55

Катерина Петрова

avatar
-Мрън, мрън...-завъртях очи и се засмях.
-Хей аз си ги харесвам палачинките ти...престани да упорстваш бяха си страхотни.-измърморах насреща му.
Определено не ми харесваше да спори, за палачинките, но от както го познавах знаех че няма да се откаже от това да се инати.
Малко след това отвори бутилката с вино която му бях дала, когато ме хвана за ръка и секунда по-късно бях в скута му.Ама нямаше да се спре нали?! Не че не исках да съм около него, но Серена все още бе в стаята което ме притесняваше, от една страна.
-Знам...-измърморих леко засрамено, но трябваше да свикна да не се притеснявам.И разбира се очаквах след малко отново да ме подразни за дето ме е срам.
Малко след това Серена я опита и се засмях когато каза че е страхотна.
-Е, заслугата е негова все пак той помогна за основната й част.-усмихнах се и го целунах.
След целувката взех вилицата и ножа и отрязах малко парче от лазанята, поднасяйки го пред устните му, за да я опита.След като взе парченцето не отделях поглед от очите му.
-Е, харесва ли ти ?








140 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 04:17

Деймън Салватор

avatar
Не казах нищо повече за палачинките. Наистина станаха по-добре, от колкото предполагах, но все пак не мисля, че бяха кой знае какво.
Катерина беше адски сладка така. Не разбирах защо толкова се притеснява от Серена, особено пък щом нямаше причина да го прави.
- Сладурче... отпусни се... - усмихнах се и я притиснах към себе си. Наистина ми се искаше да спре да се притеснява от Серена. Пък и не правехме нищо кой знае какво.
Взех парченцето, което ми подаде... и наистина беше страшно вкусно.
- Ммм... много е вкусно, любов моя. - приближих се към устните й и я целунах.
- И аз не направих нищо кой знае какво, добре, че беше ти да ми казваш какво да правя, иначе... - засмях се.
- Хлапе, какво ще правиш днес? - погледнах към Серена и докато чаках отговора й, взех парченце и го подадох на Кат. Само тя все още не беше опитала лазанята, а всъщност тя направи всичко.

141 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 04:28

Серена ван дер Уудсън

avatar
Виждах,че Кат се притеснява от мен и ми ставаше малко смешно.
-Да,Кат,отпусни се.Няма защо да се притесняваш от мен.
усмихнах й се,а след това погледнах и Деймън
-Ами не знам,може би ще се помотая някъде...нищо определено,защо?
попитах като отпих от виното и отново си взех парченце от лазанята

142 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 06:07

Катерина Петрова

avatar
Щях да му дам аз на него едно отпускане, но щеше да е малко по-късно, затова не изкоментирах нито неговите думи нито на Серена само се усмихвах.
-Радвам се че ви харесва.-казах след целувката.
-Скъпи следващия път ти ще готвиш, да те видя колко си научил...-засмях се и погалих лицето му.
Взех парченцето което Дей ми даде и след като го опитах, бях доста учудена.Беше много по вкусно, от това как го приготвях винаги.
-Добре мисля че по-често трябва да готвим заедно, вкусът е убийствен и това май е защото ти ми помага.-засмях се.
По дяволите забравях нещо, но ми отне само минута да се сетя какво беше то.
-Мамка му...-изругах и бързо се изправих отивайки до фурната.
Без да се усетя че не взех нищо с което да извадя кекса, хванах тавата направо с ръце.Беше прекалено нагрята все пак 240 градуса не бяха малко.Бързо оставих тавата на плота и погледнах ръцете си, бях се изгорила и то доста.Изръмжах и отидох до мивката пускайки студената вода и пъхнах ръцете си под водата.
-По дяволите...-казах тихо повече на себе си от колкото на тях, но ме беше яд че съм толкова разсеяна.
Спрях водата и взех една кърпа като внимателно попих водата от ръцете си, това щеше да зарастне доста бавно.Но така ставаше като забравях най-важните правила.








143 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 06:59

Деймън Салватор

avatar
- А, нищо, просто любопитствам. - усмихнах се на Серена.
След като Кат опита лазанята оставих вилицата на масата и допрях устни до рамото й. Всъщност, готвенето се оказа доста по-забавно, от колкото предполагах, пък и факта, че тя беше до мен, правеше всичко още по-хубаво.
- Добре. И без това трябва да продължиш с уроците по готварство. Пък и като гледам се получава доста добре. - подсмихнах се.
Стреснах се, когато стана толкова бързо. Не разбрах какво става, но когато отиде до фурната се сетих за кекса. Ама... ама тя ума ли си загуби? Извади нагорещената тава с голи ръце. За секунди се озовах до нея, хвърлих кърпата на земята и погледнах ръцете й.
- Ти полудя ли, по дяволите?! - изкрещях. Е, не трябваше да й крещя, но... защо й трябваше да пипа тавата с голи ръце. Дори не ми се мислеше колко я боли в момента.
Без да се замисля, захапах китката си и я приближих до устните й.
- Пий, скъпа. Раните ще зараснат по-бързо.
Трябваше й кръв, за да може да се възстанови по-бързо. Можех да й дам банка, но с моята кръв това щеше да стане значително по-бързо. Пък и след всичко, което се случи сутринта и двамата бяхме изгубили доста голяма част от енергията си, така че ако оставеше ръцете й да заздравеят сами, щеше да отнеме прекалено много време.

144 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 08:47

Серена ван дер Уудсън

avatar
Както си говорехме изведнъж Кат изпищя.Веднага станах от стола си и се приближих до нея,Беше опарила ръцете си на тавата от кекса.
-Кат,добре ли си?!
казах притеснено..ама що за въпрос,как можеше да е добре.Деймън й даде да пие кръв и ръцете й започнаха да се оправят.
-Така раните ще зараснат по-бързо и няма да те боли.Спокойно.
дори не знаех какво да кажа,адски се бях уплашила

145 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 10:19

Катерина Петрова

avatar
-Да прав си добре се получава макар че накрая теб те домързя.-засмях се.
Определено беше забавно да готвим заедно, пък и той изпълняваше всичко което му кажа, а от друга страна бе наоколо.Е, в крайна сметка можеше да излезе много добър готвач от него, ако ме слушаше всеки път.
Малко след това и двамата се оказаха до мен, а кърпата на пода.Деймън се разкрещя което от една страна ме стресна първо-защото не го бях чувала да крещи и второ-адски мразех да ми викат насреща.От една страна го разбирах, но от друга не, все пак не ми се случваше за първи път, правех го почти постоянно, но сега просто бях малко повече разсеяна.
Бутнах ръката му настрани и погледнах към Серена.
-Спокойно нищо ми няма.И не няма да пия от кръвта му.-казах сериозно.В момента ме беше ядосал, а това не беше добре, ама никак.
-По дяволите никога повече не ми викай!Не съм го направила нарочно!-изкрещях насреща му.Адски много ме подразни, разбирам да бяхме сами и да ми вика, но не и пред Серена.
Бях забравила за болката от изгореното, пък и не беше кой знае какво, взех кърпата от пода и излязох от кухнята, отправих се към стълбите и седнах на едно стапало.
По дяволите държах се като малко дете, знаех че е загрижен за мен, но ме подразни, ако бях останала в кухнята нямаше да се размине само с викане, точно и заради това излязох от там.








146 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 10:42

Деймън Салватор

avatar
- Какво... - беше единственото, което излезе от устните ми, преди Катерина да се махне от кухнята. Май пак успях да я ядосам, само дето тоя път не беше нарочно. Признавам, че не трябваше да й викам, знаех, че не го направи нарочно, но... по дяволите, толкова ли не разбираше, че ме е грижа за нея и че не исках да се нарани?
- По дяволите... - промърморих.
Искаше ми се да отида при нея, да се уверя, че е добре и че не ми се сърди, задето й се разкрещях, но... беше ми прекалено ядосана, когато излезе от кухнята и не бях сигурен дали е добра идея да ходя при нея.
Върнах се обратно на стола си и взех чашата с кръв, която малко по-рано си бях напълнил. Изпих я на екс... само дето това не беше уиски и никак не ми помагаше.
Бях бесен... на себе си, защото й се развиках... и на нея, защото... защото просто не ме разбираше.
- Мамка му... - изругах малко по-силно.
И тогава се сетих, че Серена е в стаята.
- Ей... съжалявам за това, хлапе. - вдигнах поглед към нея.

147 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 11:02

Серена ван дер Уудсън

avatar
Явно станах свидетел на "семеен" скандал.Сега определено не се чувствах комфортно и обмислях варианта по-скоро да се изнеса от къщата на Дей.
Облегнах глава на рамото му и казах:
-Няма проблем,Дей.
усмихнах се накриво и потупах ръката му
-Ще й мине,спокойно.
усмихнах се и се изправих
-Аз..да ви оставя най-добре.
погледнах го леко неловко

148 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 11:32

Катерина Петрова

avatar
Чух го че изруга и беше в правото си държах се адски нелепо.Няколко секунди по-късно се изправих от стълбите и отидох в кухнята.Кимнах на Серена и отидох зад Деймън, като го прегърнах.
-Извинявай скъпи...знам че те е грижа за мен, а аз се държа адски нелепо.-прошепнах до ухото му и допрях устни до врата му.
Усещах го че е ядосан, както и аз бях преди няколко минути, но не можех да седя далеч от него, не понасях мисълта да ми е ядосан.Макар че беше прав, че не трябваше да правя така.
-Серена би ли ни извинила за малко.-едва се усмихнах, когато тя излезе от кухнята застанах пред него, като погалих леко лицето му.
-Моля те не ми се сърди...ако искаш ми се разкрещи отново за дето се държа така, само не искам да си ми ядосан.-говорех тихо, но спазвах все още разтояние от него.
Все пак нямаше да се учудя ако ми се разкрещи отново, но в момента нямах против.Не можех да го гледам повече чувствах се адски виновна, прехапах устна и сведох погледа си надолу.Можех ли да бъда по голяма идиотка?!....



Последната промяна е направена от Катерина Петрова на Нед 02 Окт 2011, 11:54; мнението е било променяно общо 1 път








149 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 11:53

Деймън Салватор

avatar
Не стига, че се скарах с Кат, ами и накарах Серена да се чувства неловко. Много ме биваше да оплесквам нещата, особено що се отнасяше до хора, на които държа.
Преди да успея да каквото и да било на Серена, видях Кат на вратата. Когато дойде и ме прегърна се успокоих. Поне не се сърдеше. Но... нямаше нужда да ми се извинява. Проследих с поглед Серена, докато излизаше от кухнята, май наистина беше най-добре да ни остави, поне докато се разберем.
Докато Кат говореше, не обелих и дума. Изражението ми си остана сериозно и я изслушах внимателно. Когато прехапа устната си и сведе поглед, хванах брадичката й и повдигнах главата й нагоре. Без да кажа каквото и да било я целунах. След целувката се изправих и я притиснах към себе си. Ммм... така беше много по-добре, отколкото ако се карахме. Съвсем леко се отдръпнах, колкото да срещна погледа й.
- Няма да ти крещя... не трябваше да ти крещя и преди малко. Извинявай. - смотолевих и погалих лицето й.
- Просто... уплаши ме. Не искам да пострадаш... или да изпитваш болка. Прекалено много държа на теб, за да те позволя да се нараниш. - усмихнах се и плъзнах палеца си по устните й.
- Просто не прави повече така, става ли? Остави на мен да вадя тавите от фурната. - засмях се и отново впих устни в нейните. Когато се отдръпнах хванах ръцете й и погледнах раните. Бяха започнали да заздравяват, но предполагам, че все още я болеше.
- Много ли боли?

150 Re: Имение Салватор on Нед 02 Окт 2011, 12:21

Катерина Петрова

avatar
Когато ме целуна забравих за болката и за всичко останало, мислех единствено за него.Радвах се че не ми се сърди и че всичко бе приключило, не ми харесваше да се караме, прекалено гадно се чувствах, когато го правим макар да се бе случвало само два пъти ми беше достатъчно.
-Беше в правото си да ми се разкрещиш...Не се извинявай, просто недей.-измрънках тихичко.
После замълчах, беше прав, а аз не бях постъпила както трябваше и си бях адски виновна, не трябваше да правя така и да го изплаша толкова много.След целувката се почувствах много по-добре от преди малко, бях по-спокойна.
-Няма повече да правя така...обещавам...-се изплъзна от устните ми, преди да погледне ръцете ми.Почти бях забравила за раните, пък и те вече зарастваха.
За миг се отдръпнах от него и взех чашата с кръв която ми бе дал малко по-рано и я изпих на екс.Малко след това когато погледнах ръцете си нямаше и помен от раните.Върнах се при Дей, като този път седнах на плота и го дръпнах към мен, увивайки краката си около него.
-Не ме болят, не и когато ти си тук.-усмихнах се и леко плъзнах пръстите си по врата му.
-Обичам те, любов моя.Не искам да се караме повече... не ми харесва да съм далеч от теб...не искам да съм далеч от теб.-прошепнах срещу устните му и го целунах.








Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 6 от 22]

Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 14 ... 22  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите