Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20, 21, 22  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 19 от 22]

1 Имение Салватор on Пон 12 Сеп 2011, 03:35

Деймън Салватор

avatar
First topic message reminder :



Spoiler:

Моята стая:

Стаята за гости:

Кухня:

Хол:

Баня:







Последната промяна е направена от Деймън Салватор на Пон 31 Окт 2011, 03:57; мнението е било променяно общо 1 път


451 Re: Имение Салватор on Нед 22 Яну 2012, 21:27

Деймън Салватор

avatar
Отдръпнах се от нея, за да я оставя да си поеме въздух и се подпрях на ръката си, не отделяйки поглед от нея. Беше ужасно сладка. Изкушавах се да започна да я целувам, но трябваше да я оставя поне малко да нормализира дишането си.
Но докато се усетя и тя вече беше до мен и ме докосваше. Тялото ми потръпна, когато усетих пръстите й по корема си.
- И аз те обичам, миличка.
Подсмихнах се, когато чух следващите й думи. Не само тя обичаше да я докосвам, обожавах да й доставям удоволствие, да чувам как крещи името ми... мммм...
И все пак, не можех да се съглася, че трябва да приемам "не" за отговор. Ако го бях приел, тя все още щеше да е възбудена. Сега беше много по-добре... и двамата се чувствахме по-добре.
- Не трябва. - поклатих глава.
- Поне не в случаи като този. - усмихнах се и я прегърнах. Беше такова сладурче, когато се сгушваше в мен, чак не ми се искаше да я пускам да мръдне от леглото.
След няколко секунди чух драскането от ноктите на Честър по вратата. Знаех си, че ще го събудим, но нямаше как да сме по-тихи. Без да кажа нищо се измъкнах от леглото, обух боксерките си и отворих вратата.
- Здрасти, Чес. - усмихнах се, а той ми изръмжа. Естествено.
- Хайде, изчезвай на леглото и спри да ми се караш. - засмях се. И докато Кат се занимаваше с кучето аз слязох до първия етаж. Отидох до хола, за да видя дали не сме събудили и тигърчето, но не бяхме. Все още си спеше спокойно. Отидох до кухнята и взех една банка с кръв от хладилника. Изсипах я в чаша и се върнах в спалнята. Честър вече се беше поуспокоил, но Кат ме гледаше сърдито.
- Ама лика-прилика сте си. - поклатих глава и се засмях. Знаех, че мрази да я оставям, също колкото аз мразех да ми се измъква. Но реших, че има нужда от кръв, особено след като пих от нея.
- Не се цупи. Просто ти донесох кръв. - усмихнах се и след като й подадох чашата я целунах по бузата.

452 Re: Имение Салватор on Пон 23 Яну 2012, 02:36

Катерина Петрова

avatar
И разбира се успори думите ми.Никога ли не се отказваше?! Макар че в този случай беше прав, до някъде, но нямаше да му го призная.
Усмихнах се когато ме гушна, обожавах да се сгушвам в него, бе толкова приятно.Можех да остана така сгушена цял ден, без да се опитвам да направя нещо.Е, добре де щях да се опитам, но това е съвсем друг въпрос.
Когато станах от леглото се намръщих, но нищо не казах само го проследих с поглед, докато си обуваше боксерките, а след това и отвори вратата.Бяхме събудили Честър и разбира се беше адски недоволен.Но въпреки това дойде при мен на леглото.
-Хей сладурче, недей да ръмжиш.-засмях се и го погалих.
Мразех когато Деймън се измъква така, не че и той не мразеше когато аз го правех, но все пак.Малко след това отново се върна във спалнята с чаша кръв.Добре де този път му беше простено, макар че продължавах да го гледам сърдито.
-Е, ти какво очакваш?! Много ясно, че сме си лика-прилика.-засмях се.
Как можех да му се цупия, когато е толкова сладък?!Е, отговора беше никак.Не можех, а и след всичко което се бе случило преди малко....Не, определено не можех.
Взех чашата, когато ми я подаде и отпих солидна глъдка, след което я оставих на нощното шкавче.Доволно облизах устните си и го погледнах.
-Нали знаеш, колко мразя боксерките ти?-подсмихнах се и го дръпнах на леглото така че да легне.
Честър разбира се веднага изръмжа, но го игнорирах и вместо това впих устните в тези на Деймън.Но само за малко и се отдръпнах.Честър ни побутна с муцунка и се изправи.
-Мммм, да някой пак се бори за внимание.-подсмихнах се и погалих кучето.








453 Re: Имение Салватор on Пон 23 Яну 2012, 14:17

Деймън Салватор

avatar
- Знам. - усмихнах се.
Мразеше да съм облечен, па макар и само с боксерки. И аз мразех да виждам дрехи по тялото й. Е, добре де. Изглеждаше невероятно секси, каквото и да облечеше, но като цяло предпочитах да се наслаждавам на тялото й без излишни дрехи, които да ми закриват гледката.
- Но пък едва ли на Честър ще му допадне идеята да съм гол, а не искам да ме намрази... и да ме захапе. - засмях се.
След като ме дръпна на леглото, се настаних малко по-удобно... но когато Чес се погрижи да ни прекъсне... реших да го подразня. Преместих главата си на корема й, малко пред муцуната на кучето.
- Ревнивец такъв. - изплезих му се.
- Затова ли те пуснах тук? Да ми пречиш да я целувам... - поклатих глава. Хванах ръката на Кат и преплетох пръстите си с нейните, а след това затворих очи. Нямах намерение да заспивам, не и преди кучето, защото тогава щях да изпусна сладките й целувки. Но пък малко почивка нямаше да ми се отрази зле, а и трябваше да възвърна силите си.
- Кат... - измрънках.
- Обичам те, скъпа. - усмихнах се.

454 Re: Имение Салватор on Пон 23 Яну 2012, 17:20

Катерина Петрова

avatar
-Ама кой го интересува какво му допада на Честър?Важното е какво ми допада на мен.И той няма да те захапе.-усмихнах се доволно.
Когато се настани по-удобно и премести главата си на корема ми, и започна отново да се дразни с Честър се засмях.Бяха толкова сладки, не им допадаше идеята ако не им обръщам внимание и на двамата.
-Ооо и двамата ще ви целувам накрая.Поне да няма сърдити.-засмях се.
Когато преплете пръстите си с моите се усмихнах, обичах когато прави така, а и точно в момента бе изключително сладко.А когато чух думите му бе още по-хубаво.
-И аз те обичам, скъпи.-докато говорех не пуснах ръката му вместо това нарочно я приближих до устните си и леко ги допрях до кожата му.
-Повече от всичко.- усмихнах се.
Можеше да не мога да целувам сладките му устни, но пък можех да целувам всяка част от тялото му която си пожелаех.Видях че Честър премести главичката си на леглото и се отпусна.Той май пак беше решил да спи, но нямах нищо против, като се замислех не само той имаше нужда от сън.От спектакъла преди малко и двамата бяхме изморени с Деймън.
С свободната си ръка лекичко прокарах пръсти по-лицето му, но толкова леко че едва доловимо.Беше очарователен така, можех да го наблюдавам постоянно без да ми писне.Малко след това се заиграх с косата му.Не знаех дали обича някой да си играе така, но пък аз обожавах да си играя с нечия коса.
Не пуснах ръката му, но се отпуснах на леглото и затворих очи, като същевременно продължавах да си играя с косата му.Можеше и да заспя в края на крайщата, но рано или късно точно това щеше да се случи, дори и преди да се качи кучето.Което впрочем дори не помръдваше чувах спокойното му дишане, което означаваше, че вече е заспал.








455 Re: Имение Салватор on Пон 23 Яну 2012, 21:52

Деймън Салватор

avatar
Усмихнах се, когато чух думите й. Беше приятно да си играе с косата ми, но предпочитах да я прегръщам. Затова, когато се уверих, че Честър спи се преместих до нея и внимателно я придърпах в прегръдката си.
- Харсва ми. - усмихнах се.
- Да си играеш с косата ми, имам предвид. Успокоява ме пък и е приятно. - лекичко погалих лицето й.
Чух в мислите й, че не знае дали обичам някой да си играе с косата ми, затова реших да й кажа всичко това. Това беше любимото занимание на Серена, докато живеехме заедно преди. Разбира се, ако Кат разбереше, едва ли щеше да го повтори отново, затова тези малки подробности й ги спестих.
- Мисля утре да не мръднем от леглото. - измрънках.
Ужасно много ми се доспиваше с всяка изминала секунда. Много скоро ми беше трудно да държа очите си отворени.
- Знаеш ли, че имам най-красивата приятелка? - подсмихнах се.
За кратко впих устни в нейните, но след това се отпуснах на възглавницата и затворих очи...

456 Re: Имение Салватор on Вто 24 Яну 2012, 11:45

Катерина Петрова

avatar
Когато ме придърпа в прегъдките си, се сгуших в него.Обожавах да правя така, въпреки че ми харесваше да си играя с косата му.А, и след като ми каза че го успокоява беше още по-добре, поне нямаше от какво да се притеснявам.
-Идеално значи.-усмихнах се.
Нямах нищо против утре да не мръднем от леглото, а и не бяхме правили така от както се върнахме от острова.А определено беше забавно да останем цял ден в леглото, това означаваше, че щях да го докосвам и целувам, когато си поискам, което бе най-хубавата част.
-Понякога си мисля, че можеш да четеш мислите ми.-подсмихнах се.
-О, не чакай...ти ги четеш!-засмях се и прокарах пръсти по корема му, докосвайки леко и нежно.
Не успях да кажа нищо преди да ме целуне, а и предпочитах да се наслаждавам на устните му.
-Емии....не, ама утре ще ми разкажеш за нея.-казах след целувката и се подсмихнах.
След като се той се отпусна на възглавницата и затвори очи, за момент се надигнах колкото да издърпам завивката и да завия него и мен.След което отново се сгуших в него и затворих очи.Не можех да стоя повече будна дори и да исках, бях прекалено уморена.
-Обичам те, любов моя.-измрънках и допрях устни до гърдите му.








457 Re: Имение Салватор on Вто 24 Яну 2012, 14:46

Деймън Салватор

avatar
***
"Ааа, Честър!" - изкрещях на ум, когато усетих езика му по лицето си. Размърдах се и бавно отворих очи... и първото, което видях беше муцуната на кучето. Побутнах го леко и се надигнах, поглеждайки към Кат. Все още спеше. За щастие Честър не се беше погрижил да я събуди, както направи с мен.
- Не я буди, лигльо такъв. - усмихнах се и го погалих.
Говорех съвсем тихо, но все пак трябваше да го предупредя. Като нищо да реши да оближе и нея, а не ми се искаше да я събуди. Имаше нужда от почивка.
Когато погледнах часовника, видях, че все още е прекалено рано, за да ставам. Досетих се защо Честър ме събуди и колкото и да не ми се искаше се измъкнах от леглото.
- Хайде, гладник такъв. - побутнах го и тихо слязохме в кухнята. Сложих в микровълновата бутчетата му, а когато те бяха готови, сложих млякото на тигърчето. Можех да се обзаложа, че и то се е събудило вече. Докато Чес хапваше, отидох до хола и взех малката пухкава топчица. Погалих го, а след това го оставих до купичката му с мляко. През това време кучето беше привършило с бутчетата си. Сетих се, че вчера Кат спомена нещо за разходка... вероятно в мислите си, но все пак...
- Виж сега какво ще направим. Аз искам да се върна при Кат, а ти искаш разходка, нали? - клекнах до Честър.
- Ще те оставя да потичаш из градината... достатъчно голяма е и би трябвало да ти стигне. Пък после се върни при нас, става ли? - усмихнах се и го погалих, а той отново ме олигави. Ама разбира се!
Беше достатъчно умно куче, за да се върне и сам, така че не се притеснявах, че може да се загуби или да избяга. Пък и портите на имението бяха затворени, нямаше къде да се измъкне.
Направих точно това, което му казах. Отворих му вратата и той веднага се затича навън. Върнах се в кухнята, само за да взема тигърчето и побързах да се кача обратно в спалнята. Умишлено оставих вратата леко открехната, така че Честър да може да дойде при нас по-късно. За щастие Кат все още спеше. Внимателно оставих тигърчето на леглото, а след това се мушнах под завивките и отново гушнах Кат. Обещах да не мърдаме от леглото, точно това мислех и да направим.

458 Re: Имение Салватор on Вто 24 Яну 2012, 16:31

Катерина Петрова

avatar
След известно време чух в съня си нечий стъпки, но първоначално помислих че е Честър,но когато усетих завивките да помръдват, бях сигурна, че не е той.Малко след това усетих как Деймън ме прегърна, но все още ми беше трудно да отворя очи.
Когато най-после го направих първото нещо, което видях бе малкото пухкаво тигърче на леглото.Липсваше само Честър....По дяволите! Погледа ми зашари из спалнята, нямаше го никъде, а вратата бе леко открехната.
Леко се надигнах и погледнах Деймън, беше буден, и този факт ме караше да се чувствам ужасно.
-Събуди те нали?-измрънках, гласът ми звучеше все още дрезгав, но нямаше да се оправи скоро.
-Извинявай, трябваше да събуди мен, не теб.-поклатих глава и накрая леко допрях устни до бузата му.
Щях да убия Честър! Предпочитах да събуди мен, отколкото Деймън.Бях свикнала да ме събужда, но да събуди него... наистина щях да го убия.
-Май, не започнах както трябва....Добро утро, любов моя.-усмихнах се и леко погалих лицето му, като накрая го целунах но за кратко.
Колкото и кучето да бе проблема в момента, мислех само и единствено за устните на Деймън.Обожавах да го целувам, когато се събудя, а това че все още беше в леглото, бе повече от хубаво.Макар и да беше ставал, все пак бе хубаво.
-Искаш ли да направя закуска? Знам че обещах да не мърдаме от леглото, но ти си го направил така че...-подсмихнах се и за момент се изправих колкото да взема тигърчето.
След като го взех се върнах в първоначалната си позиция, в прегръдките на Деймън и оставих тигърчето на корема му.Като съвсем лекичко си го галех.Беше толкова пухкаво, като плюшена играчка, а и не му обръщахме особено внимание поне не преди да заспим.
-Пухчо е сладък като теб скъпи.-измрънках и допрях устни до гърдите му, продължавайки да галя тигърчето.








459 Re: Имение Салватор on Вто 24 Яну 2012, 20:56

Деймън Салватор

avatar
По дяволите, нали трябваше да не я будя? Аз направих точно обратното. Въпреки всичко, не отговорих, просто продължих да я целувам. Ммм... тези сладки устни.
- Добро утро, красавице. - усмихнах се и проследих с поглед действията й. Когато усетих лапичките на тигърчето по корема си се засмях. Гъделичкаше ме.
- Няма проблем, скъпа. Беше готов да събуди и теб, но... по-добре, че не успя да го направи. Между другото, оставих го в градината. След малко трябва да се върне. - пръстите ми нежно обикаляха едната й ръка, галейки лекичко кожата й.
- Пухчо... може да е сладък, но ме гъделичка. - засмях се, когато тигърчето отново мръдна. Но накрая се поукроти и легна. Слава Богу, иначе нямаше да спра да се смея.
- Сериозно трябва да му измисля име... - поклатих глава.
Намръщих се, когато ме попита за закуската. Макар да не беше лоша идея да си направим нещо за закуска, не ми допадаше, че трябва да стане. Пък и нали това беше идеята, да не мърдаме от леглото. Аз го направих единствено, за да нахраня Честър и тигърчето, иначе нямах намерение да ставам. Поне не в близките няколко часа.
- Ако ти кажа, че не искам да мърдаш от леглото заради една закуска... ще ме послушаш ли? - повдигнах вежди.
- Пък и няма какво да й правим на закуската. Имаме си пица. Само трябва да я вземем... но това ще стане след като... - леко повдигна лицето й към моето й впих устни в нейните.
- ... след като ме целунеш. - прошепнах с доволна усмивка на лице и продължих да я целувам.

460 Re: Имение Салватор on Сря 25 Яну 2012, 02:36

Катерина Петрова

avatar
По-добре да беше събудил мен от колкото да събуди Деймън, поне аз бях свикнала да ме буди, почти постоянно.Но не сдържах усмивката си когато се засмя, харесваше ми да го чувам да се смее.
-Не трябваше да буди теб, пък и май си го връща за преди.-подсмихнах се.
-Ауу...сладурчета.-засмях се.
Е, трябваше да му измисли име, но нямаше да е точно сега, поне не толкова рано.Поне аз не смятах да му позволя да го направи сега.Принципно бих го послушала да не мърдам от леглото, но все пак.
-Емиии.....зависи.-подсмихнах се и леко погалих тигърчето.
Бях забравила за пицата, която така и така купих вчера, което бе още по-добра идея.Иначе щеше да се наложи да готвя, а това щеше да отнеме прекалено много време.
Мммм....обожавах целувките му и устните му, особено рано сутрин, а и цял ден щях да се наслаждавам на тези сладки устни.
-Нямам против да продължаваме така, а закуската ще почака.-казах след целувката и леко погалих лицето му.
За момент погледнах тигърчето, което спеше сладко на корема му.Беше толкова сладко същество, че не беше истина.След няколко минути върнах вниманието си върху Деймън.
-Знаеш ли, колко много те обичам?-прошепнах срещу устните му и отново го целунах преди да успял да каже нещо.








461 Re: Имение Салватор on Сря 25 Яну 2012, 14:32

Деймън Салватор

avatar
Тази идея определено ми допадаше. Да не спира да ме целува беше значително по-добре от закуската. Но пък нямаше да откажа едно кафе. Е, единствения начин да не се отделям от нея и все пак да си вземем и кафе и закуска беше да слезем до първия етаж двамата. Единственото, което ме притесняваше беше, че възможността Серена да се появи беше доста голяма. Така де, разбрахме се да се прибере сутринта, така че...
- Хайде, ела с мен. - усмихнах се.
Внимателно взех тигърчето, което лежеше на корема ми и станах от леглото. Когато видях Кат да взима дрехите си от пода се намръщих. Оставих животинчето и застанах до нея.
- Ммм... не. Не се обличай. Сами се, а аз искам да се радвам на тялото ти. Моля те. - приближих се до устните й и съвсем леко я целунах.
- Ще преживея единствено... чаршафа. Него мога да разкарам най-бързо. - подсмихнах се.
- И между другото все още имаш да ми казваш колко ме обичаш. Май не знам точно колко. - усмихнах се и се отдръпнах от нея.
- Чакам те долу. Ще си направим кафе, ще си вземем пицата, а след това се връщаме в леглото, скъпа.
Взех тигърчето и излязох от стаята. Когато се върнах на първия етаж, Честър тъкмо влизаше в хола.
- Я виж ти кой се появи. - засмях се и го погалих.

462 Re: Имение Салватор on Сря 25 Яну 2012, 16:13

Катерина Петрова

avatar
Ама къде ще ходим пък сега?! Нали не искаше да мърдам от леглото ?!Въпреки това се измъкнах от леглото и взех дрехите си от пода.Но когато Деймън се приближи, ме учуди.Ама не беше честно да не ми дава да се обличам, при положение че той носеше боксерки.
И въпреки това не можех да му устоя когато ми се моли, а и придружено с целувка, определено не можех да споря с него когато прави така.Е, поне можех да ползвам чаршафа, което си беше добре, като изключим че се сваля бързо.
-Никак не е честно да знаеш! Не мога да ти устоя когато ми се молиш и точно заради това го правиш нали?-леко се намръщих, но не продължи дълго секунда две по-късно се усмихнах и леко погалих лицето му.
-Няма да ти кажа като ми бягаш така.-изплезих му се.
Не ми харесваше да се измъква така, а и сам бе казал че иска да останем в леглото, и тъкмо когато се съгласих да не ходим никъде, той реши, че ще закусваме.
-Добре, скъпи.След малко ще сляза.-усмихнах се и го проследих с поглед докато излизаше от спалнята.
Искаше ми се да го спра и да не го пускам да излезе от спалнята, но бе прекалено рано за това, а и имайки впредвид, преди да си легнем колко изморени бяхме, не смятах да го изморявам от сега.
Отидох до леглото и измъкнах чаршафа, след което го увих около тялото си.Принципно бих го подразнила и бих се облякла, но в момента не смятах да правя това.Закрепих плата и само се надявах да не падне преди да сляза.
Минутка или две по-късно слязох на долния етаж, където видях Честър, Деймън и малкия пухчо в ръцете му.Приближих се към тях и се усмихнах.Честър разбира се почти не ме събори да ми се радва, но в края на крайщата клекнах до него.
-Добро утро и на теб, красавецо.-засмях се и го погалих и разбира се си отнесох едно лигавене.Избързах лицето си и погледнах към Деймън, или по-точно мястото където беше преди малко.Явно беше отишъл в кухнята където трябваше и да отида и аз, но се разсеях с кучето.
-Хайде, немирник такъв.Не трябваше да будиш Деймън.-леко се скарах на Чес, но той бе прекалено радостен да ми обърне внимание.
Изправих се и тръгнах към кухнята, Чес разбира се ме последва, което беше добре нямаше нужда да прави повече бели.
Както и предполагах намерих Деймън в кухнята да прави кафе, а малкото пухче седеше на барплота.С едно бързо движение се озовах точно зад Дей, като обвих ръце окло тялото му и допрях устни до врата му.
-Ще спреш ли да ми се измъкваш?-прошепнах тихичко до ухото му.








463 Re: Имение Салватор on Чет 26 Яну 2012, 01:29

Деймън Салватор

avatar
Когато Кат се появи я оставих с Честър, а аз отидох в кухнята, за да направя кафето. Оставих тигърчето на плота, пъхнах пицата в микровълновата, за да се стопли и се заех с останалото.
Но малко преди да стана готов с всичко, усетих ръцете на Кат около тялото ми. Усмихнах се и лекичко погалих пръстите й.
- Не. - подсмихнах се.
Кого заблуждавах, разбира се, че щях да спра да й се измъквам. Прекалено много ми харесваше да съм с нея. Но сега се налагаше да се отделя от нея поне за малко... но съвсем скоро отново щеше да е в прегръдките ми и нямах намерение да я пусна да мръдне от леглото.
Когато кафето беше готово, напълних две чаши, но ги оставих до кафе машината. Обърнах се с лице към Кат, която така и не ме пусна. Без да кажа нищо повече я целунах.
- Повече няма да ти се измъквам. - усмихнах се. В същия момент микровълновата изпищя. Е, пицата също беше готова. Но малко по-късно щях да се погрижа за тях.
- Та.. колко казваш ме обичаш? - подсмихнах се и отново впих устни в нейните.

464 Re: Имение Салватор on Чет 26 Яну 2012, 15:30

Катерина Петрова

avatar
Не, ли?! Никак не беше хубаво да ми се измъква постоянно, не че аз преди не го правех, но все пак беше само за малко.А и се стараех да не съм далеч от него за прекалено дълго време.
Докато правеше кафето не казах нито дума нито го пуснах, а вместо това леко целувах къде врата му къде гърба му.Но когато се обърна бях адски доволна, а и целувката която последва бе изключително сладка.
-Така е по-добре.-прошепнах след целувката.Малко се стреснах когато микровълновата изпищя, но се заслушах в въпроса на Дей.
-Хммм...да видим...-измрънках след целувката и леко погалих лицето му.
-Обичам всяка една малка част от теб....от това как ме прегръщаш преди да заспим, преминем през сладката ти усмивка сутрин и целувките...И завършим с това че се държиш удивително добре с мен, полагаш големи усилия за тази връзка..-усмихнах се и леко допрях устни до неговите.
-Обичам те дори когато се караме, колкото и да ме ядосваш от време на време...-леко прокарах пръсти по устните му след което го прегърнах.
-....те обичам повече от всичко!-прошепнах тихичко до ухото му, но не се отдръпнах вместо това го прегърнах силно.
Не исках да го пускам, може би заради думите който бях изрекла или и аз не знам, просто не исках да го пусна.Всяка дума бе истина, наистина си го обичах повече от всичко.А и тези усилия който полагаше, бяха удивителни, и не можех да го успоря.








465 Re: Имение Салватор on Пет 27 Яну 2012, 03:40

Деймън Салватор

avatar
Беше толкова сладка, когато ми казва, че ме обича.Знаех, че е така, но пък беше хубаво да го чувам. Когато ме прегърна на лицето ми се появи усмивка и обвих ръцете си около тялото й.
- Знаеш ли... ти си най-важния човек в живота ми. - прошепнах.
Съвсем леко се отдръпнах, колкото да срещна погледа й. Прокарах пръсти по лицето й, докосвайки я нежно и внимателно.
- Обичам те, красавице. - усмихнах се и я целунах, а след това отново я прегърнах. Беше приятно да е в прегръдките ми, обожавах да е толкова близо до мен.
Но щеше да се наложи поне за кратко да се отделя от нея. Иначе кафето и пицата щяха да изстинат. Допрях устни до нейните, но за кратко и се отдръпнах. Набързо сложих на един поднос пицата и двете чаши с кафе, след това бръкнах в хладилника и извадих две банки с кръв. И на тях им намерих място върху подноса.
- Връщаме ли се в леглото? - усмихнах се, когато се обърнах към Кат.
- Ако пропускам нещо, сега е момента да го вземеш, защото после няма да те пусна да мръднеш от спалнята, нали знаеш? - засмях се.

466 Re: Имение Салватор on Съб 28 Яну 2012, 05:59

Катерина Петрова

avatar
Думите му ме накараха да се усмихна.Харесваше ми да знам, че важна за него, толкова колкото и той беше важен за мен.Когато се отдръпна и погали лицето ми, не отделих поглед от очите му.Забравях всичко наоколо, когато се вглеждах в очите му.
-И аз теб скъпи.-прошепнах преди да ме целуне.
Знаейки, че цял ден ще съм в прегръдките му и щях да си го целувам, когато поискам, усмивката не слизаше от лицето ми.Толкова беше сладък, когато се грижеше всичко да е наред.
Когато се отдръпна, и започна да слага всичко в подноса, го следвах с поглед.Принципно бих се нацупила, че ми се изплъзна, но в момента дори и да исках не можех.Най-накрая когато бе готов, и се обърна към мен, огледах тялото му, беше изключително секси така, само по боксерки макар и да исках да е без тях.
-Иска ли питане, много ясно че се връщаме в леглото.-подсмихнах се и се приближих до него.
Взех тигърчето което се разхождаше по плота и го погалих.Определено нямаше какво друго да взимам, тъй като всичко което исках скоро щеше да бъде в спалнята.
-Ммм...ще видим, дали няма да ме пуснеш.-подсмихнах се и го заобиколих, като докато го заобикалях съвсем нарочно плъзнах едната си ръка по дупето му и накрая леко го стиснах.
-Освен това секси дупе, не искам нищо друго.-подсмихнах се и излязох от кухнята.
Честър не се виждаше никъде, което предполагаше, че вече е в спалнята, а малкото пухче в ръцете ми отново заспиваше.Качих се в спалнята, преди Деймън, тъй като чаршафа бе ужасно неудобен и нямах търпение да го сваля.И разбира се както предполагах кучето бе легнало до леглото, когато ме видя се изправи и изплези език.
Оставих малкото тигърче на леглото и седнах, погалих кучето и когато отново легна на пода, Деймън влезе в спалнята.Нарочно се изправих и с едно дръпване чаршафа се оказа на пода.
Приближих се до Дей и взех подноса от ръцете му, като го оставих на нощното шкафче, след което отново се върнах до него и без да кажа и дума го целунах.
Честър изръмжа веднъж, но го игнорирах, вместо това когато го направи, целувката стана по настоятелна.








467 Re: Имение Салватор on Съб 28 Яну 2012, 15:25

Деймън Салватор

avatar
След като се качихме в спалнята, Кат побърза да започне с игричките си. На лицето ми се изписа доволна усмивка, когато чаршафа падна на пода. Ах, това тяло. Пък и целувката след това си я биваше. Но преди да е станала прекалено настоятелна се отдръпнах.
- Палавница. - подсмихнах се.
Все още беше твърде рано. Пък и поне засега не беше добра идея да ме възбужда, а когато ме целуваше така, ставаше точно това.
Заобиколих я и се настаних на леглото. Минавайки покрай Честър го погалих, а щом се качих на леглото тигърчето веднага дойде. Облегнах се на таблата на леглото и го взех. Наистина беше страшно сладурче. Протегнах се към нощното шкафче за чашата с кафе и отпих солидна глътка. Животинчето вече спеше върху гърдите ми, когато се обърнах към Кат. Все още не беше дошла, а това никак не ми харесваше. Но пък така имах възможността хубаво да огледам прекрасното й тяло. Мммм....
- Хайде де, скъпа. - намръщих се.
- Няма ли най-после да дойдеш при мен?

468 Re: Имение Салватор on Съб 28 Яну 2012, 17:11

Катерина Петрова

avatar
Аз щях да му дам една палавница на него.Не казах нито дума, когато ме заобиколи, само го проследих с поглед без да кажа нищо.Но не се върнах и в леглото просто го наблюдавах.Много обичаше да ме дразни, но ако мислеше че ще му се размине ей така се лъжеше.
-Не се мръщи, съкровище.-усмихнах се и тръгнах до леглото, но малко преди да стигна Честър се наведох и взех дрехите си от пода.
Отне ми по-малко от минута да облека потничето и панталонките, когато най-накрая бях готова се качих на леглото при Деймън.
Видях изражението му което определено показваше, че не одобрява че се облякох, но за да го дразня се налагаше, а така беше честно.
-Не ме гледай така.И без това после ще ме съблечеш, така че.-усмихнах се и взех от подноса чашата с кафе.
Честър се качи на леглото и както винаги постави глава на корема ми.Леко го прокарах ръка през козината му, след което отпих солидна глъдка от кафето.Върнах вниманието си върху Деймън и се усмихнах.
-Е, измисли ли име на пухчо или не?








469 Re: Имение Салватор on Нед 29 Яну 2012, 11:02

Деймън Салватор

avatar
- Това беше грубо. - поклатих глава, когато се облече.
Заслужавах си да ме дразни, но все пак. Но от една страна така беше по-добре, поне по-малко щеше да ме изкушава. Дори и с късите панталонки и потничето си беше ужасно сладка. Е, поне по-късно щях да ги разкарам.
Когато все пак дойде на леглото, внимателно оставих тигърчето до мен. За щастие не успях да го събудя. Изчаках Честър да се намести до Кат и го погалих. А след това се приближих до нея и допрях устни до рамото й.
- Нем. Все още не съм му измислил име, а ти никак не ми помагаш. - подсмихнах се.
- Но пък добрата новина е, че още е прекалено мъничко, така че имам време докато му измисля име. И без това сега няма да го запомни. - засмях се. Продължавах от време на време да целувам кожата й. Тъй като галеше Честър, той не ръмжеше. Което си беше добре.
Протегнах се до нощното шкафче и взех едно парче пица. Наистина си я биваше. Независимо дали Кат готвеше или купуваше храната, винаги беше адски вкусно. Ако трябваше да разчита на мен, сигурно щях да взема нещо, което не става за ядене.
- Мммм... - подсмихнах се доволно и отново се върнах в предишното си положение.
- Знаеш ли какво си сладурче? - ухилих се на Кат.
Докато дояждах парчето пица, пуснах телевизора. Не, че щяхме да гледаме много много, но поне нямаше да е чак толкова тихо.

470 Re: Имение Салватор on Нед 29 Яну 2012, 11:39

Серена ван дер Уудсън

avatar
Отидох на мястото,на което се бях разбрала да се видя с Фей,но от нея нямаше и следа..След минути дойде някакво момиче..Джесика.Тази Джесика,за която ми беше споменала Фей.Изглеждаше доста добре и..приликата й с Катерина определено не беше малка,но не обърнах внимание.Явно Фей нямаше да идва затова прекарах вечерта с Джесика в бара.Опознахме се доста,но когато дойде моментът в който заговори за Деймън разбрах всичко.Явно не беше мъртва,а това може би нямаше да се хареса на Дей.Опитах се да й казвам възможно най-малко неща за него,когато започна да ме разпитва.Дори аз не можех да повярвам,че е жива.Не зная как прекарах още няколко часа с нея,но най-накрая реших да се прибера.Не можех да я изтрая още.
Прибрах се капнала в Имението.Усетих,че Катерина все още е тук,но бях толкова уморена,че честно казано не ми пукаше.А и главата адски ме болеше.
Седнах в кухнята като оставих чантата си на дивана и си взех нещо за ядене от хладилника като седнах на дивана и си пуснах телевизора.След минути адски ми се доспа..не исках да се качвам горе и да ги притеснявам,но определено трябваше да си легна.Направих си чаша чай и се качих на втория етаж.
Без да искам изпуснах лъжичката,която си бях взела за чая и се чу онзи гаден шум.Направих някаква физиономия като се надявах да не са ме чули и влязох в стаята си.

471 Re: Имение Салватор on Нед 29 Яну 2012, 14:00

Катерина Петрова

avatar
А сега пък било грубо.Не стига, че цяла сутрин ми се измъкваше, накрая мойте действия били груби.Хич не беше честно да ме обвинява така, но пък и не казах нищо.
-Ха, искаш да ти помагам?! Ти ми се измъкваш постоянно, а аз да ти помагам....ммм...Не мисля така.-не се сдържах и се засмях.
Целувките му ме гъделичкаха, макар и да ми харесваха ме гъделичкаха.А от друга страна се радвах, че Честър не ръмжи, стига да не спирам да го галя.Е, можеше и да е добра новина, но все пак трябваше да му измисли име.Кикотех се почти всеки път в който усещах устните му по кожата си.
Но когато се протегна и взе парче пица не се сдържах и се засмях.Наистина беше голямо сладурче, особено когато издаваше такива...ъмм....доволни звуци.Но въпреки това продължих да галя кучето, като от време на време отпивах от кафето.
-Знам, знам.И не само съм сладурче, ами съм и неповторима.-подсмихнах се.
-Нали, Честър?-почесах го зад ушичките и малко след това се надигна и излая.
Щеше да събуди малкото пухче, което спеше, а това не беше добра идея, но пък за щастие не се обади повече и се върна в първоначалното си положение.А малкото сладурче спеше непробудно, което си беше наистина добре.
Но малко след това чух че Деймън е пуснал телевизора, което ме накара да прехвърля вниманието си на това какво дават.Не че беше нещо интересно, но все пак.
-Скъпи...защо не пуснеш нещо от сорта на.....-спрях за момент и го погледнах.Беше изял парчето пица, така че можеше пре спокойно да го целувам.Отдръпнах се за момент от Честър и плъзнах ръката си по гърдите наДей и надолу към корема му.
Секунда по-късно впих устни в неговите без повече обяснения, продължавайки да го докосвам нежно, но когато стигнах началото на боксерките му се отдръпнах от него.
-На...ъммм.... порно?-подсмихнах се и го целунах отново, но само за малко защото Честър реши да изръмжи.
След целувката се върнах в предишното си положение и отново галех кучето, но не отделях поглед от Деймън.Понякога наистина говорех големи дивотий, но тъй като му бях организирала порно на живо, още на почивката не ми пречеше и да го гледам.Само не знаех идеята колко налудничева ще му се стори, макар и вече да знаеше, че може да очаква всичко от мен.








472 Re: Имение Салватор on Пон 30 Яну 2012, 15:20

Деймън Салватор

avatar
- Така е, неповторима си. - усмихнах се..
Продължавах да местя каналите, когато чух входната врата да се отваря. Е, явно Серина се беше прибрала. Поне бях спокоен, че нито тя ще дойде в спалнята, нито Кат ще излезе, така че нямаше как да се срещнат. Поне засега.
Когато в крайна сметка ми каза какво иска да пусна... се изненадах. Беше ми пределно ясно, че от нея може да се очаква абсолютно всичко, но... това си беше ново. Досега не бяхме гледали порно. Е, ако не броим онази сценка, която тя организира на острова, но все пак...
- Я пак? - засмях се.
- Добре, щом пък искаш да гледаме порно. Но първо...
Оставих дистанционното на шкафчето и се приближих до Кат. Нежно я целунах по бузата, а след това погледнах към Честър.
- Ако си добричък и не ми пречиш, само за пет минути, обещавам, че ще ти дам награда. - погалих го.
- Хайде, върви до тигърчето. - побутнах го и той стана и се преместих до малкото пухкаво животинче. Обожавах, когато ме слуша така.
Аз от своя страна се настаних върху Кат. Нежно прокарах пръсти по лицето й, отместих едно кичурче зад ухото й, докоснах устните й...
- Ти си моето сладко глупаче. - наведох се и целунах челото й.
- Обичаш ме толкова много и правиш всичко за мен... а аз те нараних толкова пъти. - поклатих глава.
- Но... се радвам, че продължаваш да ме търпиш. - подсмихнах се и впих устни в нейните.

473 Re: Имение Салватор on Пон 30 Яну 2012, 16:47

Катерина Петрова

avatar
Чух някакъв шум, но не обърнах особено голямо внимание, а и беше по-добре да не го правя.И разбира се нямаше да му повтарям какво бях казала беше ме чул отлично, а и беше достатъчно да го изрека веднъж.
-Чу ме, няма да повтарям.-усмихнах се.
Следващите му действия до някъде ме изненадаха, особено когато кучето се премести и го слушаше.Което си беше нещо забележително, не че не го правеше понякога, но беше в редки случай.Но в момента нямах нищо против, че се премести до тигърчето, а Деймън върху мен.
Обожавах да усещам, тялото му, а и целувките бяха адски сладки, нещо което нямаше да ми омръзне.
Е, беше вярно, че ме бе наранил, но го обичах прекалено за да позволя да го изгубя толкова лесно.Исках го около мен независимо дали се карахме или не.Толкова бях свикнала с присъствието му, че и дори преди да вечеряме в имението, часовете ми се сториха прекалено дълги и безкрайни без да е около мен.
Когато ме целуна плъзнах ръцете си по гърба му, докосвайки много нежно и леко.Не исках да го наранявам, нито да бъда груба, а просто да го докосвам.Накрая притиснах тялото му към моето и отдръпнах за момент устни от неговите.
-Може и да ме нараняваш, но не ми пука, искам те до мен...Разбираш ли?! Просто те искам до мен, без значение дали си ме наранил или не.-докато говорех леко погалих лицето му и накрая се усмихнах.
-Ще те търпя и векове напред, стига да имаш желанието да си с мен, любов моя.-продължавах леко да галя лицето му, като от време на време пръстите ми преминаваха по устните му.
Знаех че кучето скоро ще се размърда и ще започне да недоволства, а имахме прекалено малко време, което определено не ми стигаше да се насладя на устните му и не само на тях.
-Обичам те, скъпи. Само не ме лъжи, и да направиш нещо нередно ми кажи, може да се скараме, може да е всичко, но повярвай ми не бих си позволила да те оставя.-усмихнах се и впих устни в неговите.
Предпочитах да дойде и да ми каже, дори и да е направил нещо.Предпочитах да го знам на момента, можеше да се ядосам и да си повикаме малко, но в крайна сметка го обичах за да го оставя да си тръгне толкова лесно или заради такава глупост.








474 Re: Имение Салватор on Вто 31 Яну 2012, 15:06

Деймън Салватор

avatar
- Съкровище. Ти си едно съкровище. - усмихнах се.
- Няма да те лъжа повече и ще съм с теб още много, много дълго време, стига да продължаваш да ме търпиш. Обещавам да ти казвам всичко, макар да не ми харесва да се караме. Вече знам, че е по-зле ако не ти кажа. - леко допрях устни до нейните.
- И все пак съжалявам. За всичко, което направих. Не искам да те наранявам и не го правя умишлено. - поклатих глава.
Последното, което исках беше да я наранявам. Така рискувах да я загубя, а не можех да си го позволя. Най-после намерих човек, на когото наистина да държа, не можех да я изгубя само, защото съм идиот понякога.
- Обичам те. - подсмихнах се и впих устни в нейните.
Когато се отдръпнах, внимателно погалих лицето й.
- Аз също не искам да съм далеч от теб. Искам постоянно да те целувам и прегръщам. Така че... какво ще кажеш да останеш при мен? Да живееш с мен...? - повдигнах вежда.
- Ако не си съгласна, кажи. Няма проблем. Но просто мислех, че ще е хубаво да си винаги до мен. - усмихнах се.

475 Re: Имение Салватор on Вто 31 Яну 2012, 16:35

Катерина Петрова

avatar
Щях да продължавам... да го търпя...още много, много дълго време, това си беше ясно, а и как бих могла да си позволя да го загубя?!Е, отговора беше никак.Това, че ми обеща ме накара да се усмихна.Досега винаги беше изпълнявал обещанията си, освен едно, но така или иначе се разбрахме, че не е по негова вина, а и не смятах да се караме отново.
За разлика от мен, винаги пренебрегвах едно обещание, но не го правех нарочно, просто на моменти не можех да сдържам емоциите си.
Не исках да съжалява, макар и всичко което бе станало, знаех че не го прави умишлено, но не исках да се чувства виновен.
-Любов моя, знам че не го правиш умишлено, не се чувствай виновен моля те.Важното е че все още сме заедно, не искам да изпитваш вина за разни скандали, те просто са минало, дори и това което ме е наранило.-докато говорех лекичко докосвах устните му с пръсти.
Когато ме целуна, притиснах тялото му към моето, обожавах да усещам всяка една част от тялото му, макар и в момента дрехите да ми пречеха да му се насладя.
-Обичам те, скъпи.-прошепнах след целувката докато галеше лицето ми.
Но следващите му думи буквално ме шокираха.Точно това не го бях очаквала, поне не в този момент или знам ли.Не че аз не му бях предложила още на острова да живее с мен, но сега....Някак предложението му звучеше... хубаво и шокиращо от друга страна и прекалено серизно.Трябваха ми няколко минутки да асимилирам думите му.Виждах усмивката на лицето му и чакащия отговор, но не знаех какво да кажа.
-Скъпи сигурен ли си, че искаш да живевм заедно?-успях да измърморя.
Не че не исках да живеем заедно и определено това да съм винаги около него бе ужасно хубаво, но исках да бъда сигурна, че го иска.А и все още бе нещо ново, шокиращо и леко плашещо.Не знаех дали ще се справя с това да живеем заедно, макар и факта че почти постоянно бяхме заедно.
И може би по простата логика трябваше да си кажа че ако не го иска нямаше да ме пита, но все пак исках да го чуя.
-Миличък, искам да си напълно убеден, че го искаш.И знаеш че ако кажа "да" , това ще е изпитание и за двама ни.Принципно е лесно да живееш с някой съквартирант, но...при нас винаги е било различно.От запознанството ни, до сега...знаеш го.-усмихнах се и леко допрях устни до неговите.








Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 19 от 22]

Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20, 21, 22  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите