Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 12 ... 20, 21, 22  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 21 от 22]

1 Имение Салватор on Пон 12 Сеп 2011, 03:35

Деймън Салватор

avatar
First topic message reminder :



Spoiler:

Моята стая:

Стаята за гости:

Кухня:

Хол:

Баня:







Последната промяна е направена от Деймън Салватор на Пон 31 Окт 2011, 03:57; мнението е било променяно общо 1 път


501 Re: Имение Салватор on Пон 06 Фев 2012, 21:30

Катерина Петрова

avatar
-Ама кой ти каза че не можеш да го кръстиш Пухчо?! Отива му дори и ако стане голям.-засмях се.
Обожавах да го виждам как ревнува, и всъщност не ми пречеше да му откъсне главата, но после нямаше да има с какво да го дразня.Беше забвно колко малко му трябваше да си покаже, че ревнува.
-Мда определено си сладък.-усмихнах се.
Ммм...обичах целувките му и устните му ужасно много, но когато се изправи не ми хареса.Хич не исках да се облича и по боксерки си беше добре, дори бе ужасно секси.Но пък веднага Честър се настани на мястото му, горкия умираше си за внимание.Леко го погалих и малко след това отново ме олигави.Ъх...умираше си да ме дразни!
-Няма да престанеш да го караш да ме целува нали?-хвърлих му неодобрителен поглед и изтрих лигите от лицето си.
Галех кучето докато Деймън се обличаше, и колкото и да не ми допадаше идеята, трябваше да се облече, както и аз но дрехите ми бяха долу в хола, така че се налагаше да стана.
-Да се разберем така...отивам да се облека, тъй като дрехите са в хола, а ти вземи храна.Съгласен ли си ?-внимателно се изправих от леглото като гледах да не събудя малкото пухче което спеше все още.Честър веднага се изправи.
-Честър остани тук, после ще дойда.-усмихнах се и върнах вниманието си върху Дей, като не се сдържах и впих устни в неговите.








502 Re: Имение Салватор on Вто 07 Фев 2012, 02:02

Деймън Салватор

avatar
Е, не можех да кръстя тигър Пухчо. Сега изглеждаше сладко, но когато порасне щеше да е странно.
- Знам ли... мислех си за... Арън.. Айрън... Тайгър.. знам ли, нещо такова. Не е котка, че да го кръстя Пухчо. Така де, на практика е котка, но... а бе не това беше идеята. - засмях се.
Когато се изправи, само кимнах в отговор на предложението й. Но когато се приближи до мен я прегърнах, притискайки тялото й към моето.
- Ммм... какво искаш да взема? - прошепнах, но не й дадох възможност да отговори. Не спирах да я целувам, а ръцете ми бавно си намериха място под потничето й. Изкушавах се да я съблека още тук, но... ако го направех, тогава щях да се изкуша да продължа, а така щях да разваля целия си план. Затова след още няколко целувки, леко се отдръпнах, но разбира се, не я пуснах.
- Какво ще кажеш за... хмм... спагети? - повдигнах вежда.
- Май досега не сме яли спагети. Или поне аз не си спомням. - засмях се.

503 Re: Имение Салватор on Вто 07 Фев 2012, 02:33

Катерина Петрова

avatar
Е, добре де беше прав че не може да го кръсти пухчо но все пак не смятах да му го призная на глас, а и имената който изброй не бяха никак лоши.
-Хмм.... Айрън ми харесва...но какво ще кажеш за Арес?-усмихнах се.
Когато ме прегърна чувстовото бе още по-хубаво.Обожавах да съм в прегърдките му, а след всичко което се бе случило тази сутрин, не исках да се отделям от него, ама изобщо даже.Нямах идея какво да вземе, а и не ме бъркаше особено, пък и целувките му бяха прекалено разсейващи.Особено когато ръцете му се озоваха под потничето ми, настъхнах.Съвсем малко ми оставаше да наруша това да бъда кротка, пък и желанието ми с всяка изминала секунда ставаше все по голямо.
Когато се отдръпна от устните ми, леко се нацупих не исках да спира макар че това бе по-доброто решение, но все пак не ми харесваше.
-Спагети..идеално, съгласна съм.-усмихнах се и леко погалих лицето му.
Тъкмо когато реши да ме пусне, смятах да не се измъкне толкова лесно.С едно бързо движение го пристиснах до една от стените и впих устни с неговите, не бе най-доброто решение в момента, но пък обожавах устните му.Плъзнах пръстите си по тялото му, като избягвах да докосвам интримните му части.Няколко целувки и се отдръпнах от устните му преди да стане прекалено късно.
-Знам че казах че ще бъда кротка, но не мога да се въздържам особено добре.-подсмихах се и леко допрях устни до врата му.








504 Re: Имение Салватор on Вто 07 Фев 2012, 12:48

Деймън Салватор

avatar
Не очаквах да ме остави да се измъкна толкова лесно, но поне навреме спря. Изкушаваше ме... искаше ми се да я върна в леглото, но не трябваше. Мисълта да я оставя цял ден да си представя как ме съблича ми допадаше много повече. Пък и след цял ден игрички, довечера щеше да е още по-хубаво. Както и трябваше да бъде. Щеше да е първата ни вечер, след като се съгласи да живеем заедно, трябваше да е специално.
- Още няколко часа, скъпа моя, и съм твой. Обещавам да се постарая чакането да си струва. - усмихнах се и я целунах.
- Добре... ти се облечи, аз отивам за храна. Няма да се бавя. - целунах я набързо и излязох от стаята. По пътя взех ключовете от колата и бързо се отправих към центъра на града, където бяха повечето ресторанти. Произволно влязох в еди и поръчах две порции спагети. Нямах представа дали са хубави, но и без това храната не ни беше приоритет. Стига да имахме кръв, спагетите дори нямаше да ги погледнем.
Десетина минути по-късно, една от сервитьорките ми донесе кутиите, в които бяха спагетите... и тръгнах обратно към имението. По пътя се отбих в една изба и взех бутилка вино, която щях да запазя за довечера. У нас имах много алкохол, но беше най-вече уиски, а то нямаше да ми свърши работа.
Когато се върнах в имението, оставих покупките в кухнята и се качих обратно в спалнята, където намерих Кат заедно с Честър и... Айрън. Май в крайна сметка така щях да го кръстя.
- Мисля, че всичко е готово. Когато кажеш, тръгваме. - усмихнах се.

505 Re: Имение Салватор on Вто 07 Фев 2012, 13:23

Катерина Петрова

avatar
Няколко часа си бяха живо мъчение, ужасно много исках да го съблека на момента, но пък знаех че чакането ще си струва.Затова и щях да остана кротка, или поне щях да се опитам да остана кротка.
-Няколко часа са много....но все пак ще бъда послушна.-измрънках преди да ме целуне.
-Добре, само бъди внимателен не искам да катастрофираш.-подсмихнах се и го проследих с поглед докато излизаше.
Е, докато го нямаше поне щях да се поуспокоя малко и да се надявам че нямаше да ми се иска да го съблека.Когато се уверих че е тръгнал слязох набързо до хола колкото да си взема роклята и обувките и се качих обратно в спалнята.Оставих дрехите на леглото и отидох до банята.Взех си бърз душ и се върнах обратно, облякох роклята и се нагласих.Нямах идея колко време е минало, но ми бе достатъчно сега оставаше само Деймън да се върне.
Седнах на леглото и погалих малкото пухче и кучето.Бяха големи сладури, а и нямаше да им се отрази зле една разходка.Тъкмо малкото сладурче щеше да си поиграе, а не да спи цял ден.
-Сладурчета.-усмихнах се и продължих да си ги галя.
Малко след това Деймън се върна, наистина не се бави прекалено дълго, което беше добре.Беше ми интересно какво е намислил за довечера,но така или иначе нямаше да ми каже.
-Ау както виждам си цял целеничък, което е добре.-подсмихнах се и се изправих, като взех малкото тигърче.Разбира се в началото се стресна и заби ноктрите си в роклята ми, но не ми пречеше, гушнах го и погледнах към Чес.
-Хайде, Чес време е за разходка.-подсмихнах се и го проследих с поглед как изчезна през вратата.Можех да бъда сигурна че ни чака долу с каишка в уста.Върнах вниманието си върху Деймън и се усмихнах.
-Ами мисля че е време да излизаме.Преди....-замълчах за момент и го огледах от глава до пети, като несъзнателно прехапах долната си устна.
-Ъммм.. да тръгваме.-измрънках и се приближих до него, като леко допрях устни до бузата му.








506 Re: Имение Салватор on Вто 07 Фев 2012, 18:24

Деймън Салватор

avatar
- Ти съмняваше ли се, че ще се върна цял целеничък? - засмях се.
Когато се изправи погледа ми се плъзна по тялото й. Ммм... колко секси беше с тази рокличка. И как ми се искаше да я оставя без нея...
Приближавайки се към мен, погалих тигърчето и се засмях, когато прехапа устната си.
- Ммм... не прави така. Изкушаваш ме аз да я захапя. - подсмихнах се и плъзнах пръста си по устните й.
Наистина изглеждаше толкова... хммм... палава, когато прехапваше устната си. Просто не можех да й устоя. Все пак излязох от стаята, а Честър вече чакаше долу с каишката си. Внимателно му я сложих, а през това време Кат вече беше дошла при нас. Прибрах кутиите със спагетите в една чанта и бяхме готови да тръгнем. Но преди това....
- Скъпа? - повдигнах вежда и застанах зад нея, като леко плъзнах ръката си по корема й. С другата отместих косата й и допрях устни до врата й.
- Ако искаш... - прошепнах, като не спирах да я целувам, преминавайки от врата към рамото й и обратно. - ... можем да отидем... до апартамента ти... за да се преоблечеш.... Ако мислиш... че няма да ти... е удобно с роклята... - леко се усмихнах и се отдръпнах от нея.
- Ти водиш. Отиваме, където поискаш.

507 Re: Имение Салватор on Вто 07 Фев 2012, 19:03

Катерина Петрова

avatar
Всъщност не се съмнявах че ще се върне цял целеничък, но все пак трябваше да го дразня поне малко нали?! Не можех да го оставя да се отърве безнаказано, за дето ме измъчваше така.
Когато усетих пръстите му по устните си, цялата настъхнах.Мамка му!Беше ми нужно само малко, за да се сетя отново колко искам да разкрам дрехите му, а тъкмо се бях успокойла.
-Захапи я де.-измрънках преди да излезе от стаята.
Използвах момента преди да сляза долу да се обадя на Томас, бях измислила съвсем нов план.А и трябваше да е изненада, все пак.Бяха ми нужни само няколко минути да му обясня какво трябва да направи и че има малко време, но разбира се се съгласи и затворих.Тъкмо когато слязох долу, Дей слагаше каишката на Честър.Само не трябваше да се издавам, че има изненада иначе щях да проваля всичко.
Надявах се това което бях намислила да му хареса, а и мястото на което отивахме(макар че той си мислеше съвсем друго нешо) не го бях посещавала от както за пръв път го срещнах там.
Когато ме докосна мислите просто изчезнаха от главата ми, единственото за което мислех бе устните му и начина по който ме докосваше.
-Кажи скъпи...-успях да прошепна.
Никак не беше хубаво да прави така, ужасно много ме възбуждаше и едва успявах да придам някакъв смисъл на думите му.От устните ми се изплъзна един тих стон преди да се отдръпне.За щастие не успях да изтърва малкото тигърче което спеше в ръцете ми.
-Ох....ъм... няма...ох...нужда да ходим до апартамента ми.И така ще се оправя.-усмихнах се.
В крайна сметка бях разбрала какво ми е казал, но ми трябваше малко време да събера мислите си за да му отговоря.
-Щом е където аз реша... Хайде.-усмихнах се и го хванах за ръка и излязохме от имението.








508 Re: Имение Салватор on Сря 13 Юни 2012, 12:17

Деймън Салватор

avatar
Добрата новина бе, че уточнихме въпроса за брака поне засега. Не смятах, че ако съм женен за нея... или ако дори сме сгодени, жените ще спрат да се заглеждат по мен. От тази гледна точка бракът имаше дори по-малко значение. Беше еднакво лесно за мен да й изневеря, независимо дали сме гаджета, годеници или съпрузи. Въпроса беше в това, че и в трите случая не исках да го правя. Иначе бракът беше последното, което можеше да ме спре... или да спре жените да се заглеждат по мен. Но пък това трябваше да ласкае Катерина. Както факта, че мъжете се заглеждаха в нея ласкаеше мен. Знаех, че е желана жена и се радвах, че е само моя. Разбира се, това не означаваше, че не се дразнех, когато някой я заглеждаше, но въпреки всичко знаех, че тя е моето момиче и независимо колко мъже се опитат да я вкарат в леглото си, няма да успеят.
Скоро след като си тръгнахме от водопада пристигнахме в имението ми. Серена я нямаше, иначе веднага щеше да се покаже и в момента така бе по-добре. Малко по-късно щях да поговоря с нея и да се разберем.
- Ще се обадиш ли на лакея си да ти донесе багажа? - усмихнах се, когато се настаних на дивана в хола. - Ако не държиш да отидем двамата да го вземем, разбира се. Или пък не предпочиташ да си без дрехи, което ме устройва. - засмях се.

509 Re: Имение Салватор on Сря 13 Юни 2012, 23:09

Катерина Петрова

avatar
Не ни отне кои знае колко време да стигнем до имението.През целия път не обелихме и думичка, от една страна бе по-добре поради простата причина, че не исках да продължаваме с разговора, от друга предпочитах да не си мълчим.След като се настани на дивана се засмях.
Знаех че не понасяше Томас, а и бе ужасно сладък когато ревнува.Но бях прекалено уморена за да ходим до апартамента за това предпочитах да си останем вкъщи.
Все още бе странно дори да си помисля че живеем заедно, но в крайна сметка щяхме да свикнем, нали ?!
-Знам че те устройва да остана без дрехи, но ще те разочаровам.-усмихнах се и оставих сака който Томас ми бе донесъл по рано на Водопада.
Набрах му номера, казах му да събере багажа и да го донесе в имението.Нямаше да му отнеме кой знае колко време, а до тогава можех да се позабавлявам или по-скоро да подразня Деймън.
Съблякох потника и погледнах към Деймън.Знаех че Серена я няма така че пре спокойно можех да се разхождам и гола ако поискам.
-Имаме...предостатъчно време, докато "лакея" ми дойде...та...-засмях се и запратих тениската право към Деймън.
Без да се замислям тръгнах към стълбите като едновременно с това свалих и тънките.Знаех че в крайна сметка ще ме последва просто бе въпрос на време.Е, ако не беше решил да се инати, тогава ставаше по-лошо за него и щеше да ме ядоса.








510 Re: Имение Салватор on Чет 14 Юни 2012, 04:28

Серена ван дер Уудсън

avatar
В главата ми се преплитаха само някакви текстове на песни от поне четирите дискотеки,които бях обиколила.Бях напът към вкъщи и изглеждах като парцал.Чудно,но да...Серина Ван Дер Уудсън беше попрепила и сега определено не бях в най-добрия си вид,даже изобщо.Добре че бяха слънчевите очила да закрият торбичките под очите ми.Нямах търпение да се прибера и да си взема една дълга отпускаща вана..о да и да спя!
Предпочетох да не си взимам такси и да се прибера пеша за да ми се поизбистри малко ума и да не изглеждам съвсем зле пред Дей,въпреки че той ме бе виждал и в най-лошите ми състояния.
Повървях още около 20 минути и вече бях пред имението.Дом,скъп дом!Това беше 1та ми мисъл,когато застанах пред входната врата.Всъщност това бе домът на Деймън и беше крайно време да си намеря квартира,щях да го обсъдя с него.Все пак имаше сериозна приятелка и аз да се размотавам там...не беше уместно.
Взех ключовете от чантата ми и отключих вратата.Събух ужасяващите токчета,захвърлих чантата си на закачалката.
-Има ли някой вкъщи?
Казах на по-силен тон и направих няколко крачки напред към хола като същевременно отметнах косата си назад.

511 Re: Имение Салватор on Съб 30 Юни 2012, 03:42

Деймън Салватор

avatar
Мммм... дразнителче. Не, че имах нещо против да продължава да се разхожда без дрехи. Гледката си я биваше и ако зависеше от мен, дори нямаше да има дрехи тук. Така щях да мога да й се радвам постоянно.
Намекът й беше повече от ясен и щом се качи на горния етаж я последвах. Когато стигнах до стълбите, взех дънките й и побързах да се кача в спалнята.
- Хей, дразнител. - подсмихнах се, когато я видях. - Караш ме да се замислям дали да позволя на Томас да ти остави дрехи тук. - приближих се до нея и я прегърнах.
Доближих устните си до нейните, но точно преди да я целуна, чух гласа на Серена от долния етаж. Виж ти, кой реши да се появи. Това, че дойде беше много добре, тъй като и без това трябваше да поговоря с нея.
- Русокоска се прибра. - засмях се. - Отивам да поговоря с нея. Обещавам, че няма да се бавя. - усмихнах се, но не успях да сдържа смеха си, когато видях нацупеното й изражение. Лекичко допрях устни до нейните, като накрая захапах устната й.
- Не се цупи. Ако искаш слез и ти. Обещавам да не хапя повече, пък и Серена няма да те изяде.
"Макар да се съмнявам, че ти няма да изядеш нея" - добавих на ум, но реших да не го казвам на глас. Целунах я още веднъж и излязох от стаята, слизайки на долния етаж.
- Боже, изглеждаш ужасно. - бяха първите ми думи, когато видях Серена. - От кога не си спала, за Бога? - засмях се.

512 Re: Имение Салватор on Нед 01 Юли 2012, 01:44

Серена ван дер Уудсън

avatar
Усещах,че има някого в къщата.Най-вероятно Дей и Катерина бяха горе.Босите ми крака се разходиха по паркета в хола като стигнах до кухнята и си взех една студена чаша портокалов сок.Беше ми адски горещо!Нищо,че тялото ми го покриваше оскъдно парче плат,наречено рокля.Настаних се на дивана и отпуснах глава назад,притваряйки очи.Дългата ми руса коса се спусна надолу и едвам не докосваше пода.Махнах слънчевите очила и ги оставих на малката масичка пред дивана и отново затворих очи.В главата ми изникваха какви ли не спомени..Боже..чак ме беше срам то себе си,но всъщност кога Серина ван дер Уудсън я е било срам от някоя нейна постъпка?Е да...може би,когато целунах Деймън и след това Кат искаше да ме убие,но..вече беше минало.А и..не съжалявах,просто не биваше да го правя.Но може би беше..стар навик.
"Боже, изглеждаш ужасно. "-бяха думите,които ме изкараха от транса,в който бях изпаднала.Надигнах се бързо от дивана и видях Деймън.Естествено гол до кръста и с черни дънки.
-Тцтц..никога не се казва така на момиче!-направих възмутена физиономия,а след това се засмях.Ако някой друг ми го беше казал щях да се обидя,но щом беше Дей това бе последното нещо,което щях да направя.
-Честно да ти кажа...и аз не знам от колко време.Малко ми се губят спомени..-засмях се още веднъж.
-Ела,сядай!Искаш ли да направя нещо за хапване или Кат е горе?-попитах и се усмихнах мило.

513 Re: Имение Салватор on Сря 25 Юли 2012, 05:20

Деймън Салватор

avatar
- О, я виж ти кой се е разлудувал. - засмях се.
Явно от онази спокойна Серена, която живееше с мен последните месеци отново нямаше и следа. Всъщност, беше малко странно да я виждам в такава светлина. Още като човек беше купонджийка, а след като я превърнах не минаваше и вечер, в която да не осъмнем в някой бар или дискотека. И всъщност беше ежедневие и двамата да изглеждаме по този начин. Макар и вампири, сънят беше изключително важен, поне ако искахме да имаме някакви сили. Но купоните, които продължаваха с дни ни лишаваха от него и от една страна ни отслабваха. Но тогава живота ми беше съвсем различен и нямаше защо да се притеснявам, че недостига на сили ще ми се отрази по някакъв начин или че ще заплаши живота ми.
Погледа ми премина по Серена, а на лицето ми изгря усмивка.
- Виждал съм те и в по-лоша светлина. И Кат е горе, но пък няма да откажа закуска. - засмях се.

514 Re: Имение Салватор on Сря 25 Юли 2012, 05:32

Серена ван дер Уудсън

avatar
Истината беше,че изобщо не се притеснявах Дей да ме види така..все пак,когато се срещнахме преди..преди доста време и двамата живеехме по този начин,живеехме за мига,а сега сякаш животът ни,е поне моя,се беше променил доста.Беше станал..някак по-скучен,сякаш бях остаряла.На външен вид не,но вече ги нямаше тези луди купони,които продължаваха с дни,дори ми липсваха дните,в които се събуждах в чужда къща с няколко момчета,а понякога и момичета в леглото.Липсваше ми щурата Серина и точно заради това тази нощ явно бях решила да си я припомня.Белите петна и "прекрасният" външен вид го доказваха много ясно.
А и Деймън,той също беше променен,изглеждаше някак...по-улегнал,навярно Кат бе спомогнала за промяната му.Бях свикнала винаги да го виждал с чаша уиски в ръка,гол до кръста и с онази арогантна,но и толкова секси усмивка.
-Къде отиде предишният Деймън?
Попитах по-скоро себе си,но след секунди разбрах,че съм го изрекла на глас.Е,нямаше проблем в това и без това с Дей вече все по-рядко се виждахме нищо,че живеехме в една къща.Винаги се разминавахме и явно сега се бяхме "улучили" и можехме да поговорим.
Изправих се от дивана,подръпнах черната си рокля нагоре тъй като се бе свлякла надолу и още малко сутиенът ми щеше да се види, и се отправих към кухненския плот,а след това ръката ми се пресегна към дръжката на хладилника,дръпнах леко и вратата се отвори.
-Да видим..
Наведох се леко за да огледам с какви продукти разполагах.Мм..зеленчуци,яйца,прясно мляко,бекон..Добре,имах голям избор.
-Е,избирай...палачинки,омлет с бекон и зеленчуци или нещо друго?
Повдигнах вежди,надигнах се и му се усмихнах,чакайки отговора му.

515 Re: Имение Салватор on Сря 25 Юли 2012, 15:24

Деймън Салватор

avatar
Бях се излегнал на дивана, когато чух въпроса й. Леко се надигнах и я погледнах, а по учуденото й изражение разбрах, че не беше планирала да казва това на глас. Леко се усмихнах и отново се върнах в предишното си положение.
"Предишният Деймън". Осъзнавах колко много съм се променил, откакто Катерина стана част от живота ми. Започналата в Барбадос промяна продължи и след като се върнахме и до днес не спирах да се учудвам в какво се превръщах. Бях станал много по-сериозен и отговорен. Мислех за последствията от действията си и най-вече как те ще се отразят върху Кат и връзката ни. Правех всичко възможно да я направя щастлива и да я накарам да се чувства като единствената жена, която обичам. И тя всъщност беше именно това. "Предишният Деймън" отстъпи място на сегашния Деймън, който може би на моменти не бе толкова забавен и импулсивен, но поне усещах живота си пълноценен, защото Катерина бе част от него. Лудите нощи със Серена и куп други момичета ми липсваха, но за нищо на света не бих заменил живота си с Кат за тях... просто, защото тя ме правеше много по-щастлив.
- Взима си почивка. - усмихнах се след кратко мълчание. - Беше време да отстъпи място на... този Деймън. - засмях се и станах от дивана.
Серена се насочи към кухнята, а аз я последвах. Докато вървеше пред мен не успях да сдържа любопитния си поглед, който премина по цялото й тяло. Добре де, не беше редно да я заглеждам така, но... това беше Серена и беше дяволски секси в подобни роклички.
- Мисля да са палачинки. - усмихнах се и се настаних на едно от столчетата.
Серена започна да вади необходимите продукти от хладилника, а аз я наблюдавах мълчаливо. Имахме да си говорим за доста неща и честно казано, чудех се от къде и най-вече как да започна.
- Предложих брак на Кат. - изстрелях накрая.

516 Re: Имение Салватор on Сря 25 Юли 2012, 15:59

Серена ван дер Уудсън

avatar
Слушах думите на Дей и на лицето ми бе изписана една мила усмивка.Радвах се,че се е променил толкова и то към добро,не че преди му имаше нещо!Неее..но сега просто наистина изглеждаше щастлив и доволен от живота си,а преди,когато бяхме заедно сякаш непрестанно търсеше нещо,както и аз..но ето че той го бе открил,за което много се радвах.Явно именно Катерина беше това,което той търсеше.Отметнах косата си назад и се обърнах към него с широка усмивка.
-Радвам се,че си щастлив,наистина!
Не се сдържах и го прегърнах,наистина бях много радостна за него,може би Кат малко не ме харесваше,но щяхме да поправим това.
-Добрее..палачинки ще са.
Казах и отново се върнах на плота,докато той не изрече онези думи,на които не можех да повярвам!
-Какво?!
Възкликнах учудено и се обърнах към него акто предпазливо оставих съдовете на плота.
-Леле,Дей..това е..Страхотно!Поздравления!Божее..толкова се радвам!
Започнах да подскачам и да пляскам с ръце,а физиономията ми беше все едно аз щях да се женя!Все повече ме изненадваше този мъж..толкова се радвах!Вярно,че доста трудно можех да си го представя сгоден,но това беше просто невероятно!

517 Re: Имение Салватор on Чет 26 Юли 2012, 03:36

Деймън Салватор

avatar
Честно казано очаквах реакция от сорта на: "Ти луд ли си?" или пък: "Деймън, ума ли си загуби?", но тя изглеждаше толкова въодушевена от факта, че съм сгоден за Кат.
Сгоден. Все още ми се струваше нереално. Всичко с нея се случваше толкова бързо, но усещането бе някак... естествено, сякаш следвахме естествения ход на нещата. И всъщност наистина бе така. Е, може би при нас всичко се разви със значителна скорост, много по-голяма отколкото във връзка между хора, но от друга страна, с Катерина никога не се бяхме вписвали в "нормалната" представа за двойка. Което беше хубаво, защото всичко, което разчупваше стереотипите беше по един или друг начин по-забавно и интересно. Безспорно се обичахме ужасно много, но самият факт, че това е първото истинско нещо в многовековния живот и на двама ни беше достатъчно показателен, че всяко решение, колкото и прибързано да изглеждаше отстрани, бе продиктуване от чувствата ни. Затова бях сигурен в решението си и дори за момент не се усъмних, че искам да бъда с нея... да я направя своя годеница.
- Тя ме прави щастлив, Серена. Наистина. Познаваш ме, знаеш, че никога не съм си падал по брака, но след като Кат подхвърли темата, някак ми се стори добра идея. - засмях се. - Та, какво стана с палачинките ми? Умирам от глад.

518 Re: Имение Салватор on Пет 27 Юли 2012, 04:57

Серена ван дер Уудсън

avatar
Все още гледах като омагьосана!В главата ми веднага започнаха да изскачат картини как подготвям сватбата,как избирам цветята,които щяха да стоят на масите,чашите за шампанското..леле,нямах търпение!Трябваше с Кат да изберем и роклите за шаферките..толкова работа ни чакаше!
-Нали мож аз да съм кумата..налиии?-попитах и го погледнах с puppy eyes, на които той едва ли би могъл да устои.Ако не бях аз щях да го убия!Но..след като се ожени,разбира се.Нямаше да пропусна мига да видя как Кат му слага пръстена и господин Салватор щеше да е обвързан завинаги!Още не можех да си го представя с халка на пръста,но пък би му отивало!
-Да,да..палачинките.Малко се захласнах..
Засмях се и се обърнах към плота,направих сместа,сложих тигана на котлона и зачаках да се нагрее достатъчно.Обърнах се отново към Дей и седнах до него,но не на стола,ами на плота.
-И каквооо,как стана?Разкажи ми всичко!
Понякога се държах като малко детенце,бях толкова любопитна,но да пък!Нямах търпение да ми разкаже...толкова обичах тези сладки,лигави,романтични истории.

519 Re: Имение Салватор on Нед 29 Юли 2012, 07:46

Деймън Салватор

avatar
- О, Боже! Ти съвсем се побърка. - засмях се. - Трябва да се разбереш с Кат за това, иначе аз нямам нищо против. Но виж тя... може да е на малко по-различно мнение. - свих рамене.
Беше ужасно забавна и толкова развълнувана. Изненадах се от реакцията й, но определено беше по-добрият вариант. Пък и тя подкрепяше връзката ми с Кат още от самото начало, така че не трябваше да бъде чак такава изненада, че се зарадва от новината.
Когато седна до мен се усмихнах. Беше ужасно сладка, когато се държеше така. Пък и тези пламъчета в очите й, очакването да й разкажа всичко...
- Нищо няма да ти кажа. - засмях се и станах от мястото си.
Отидох до хладилника и извадих купичка течен шоколад. Бръкнах в нея и облизах пръста си, а след това направих същото, но този път поднесох пръста си пред Серена.
- Всъщност, идеята беше на Катерина. - усмихнах се. - Аз само я доосъществих. Първо тя ми предложи, но реших, че трябва да го направим както трябва. Затова започнах да измислям какво ли не само и само да я убедя повече да не повдига въпроса. Казах й, че брака е една глупост и че никога няма да се оженя. Когато съвсем изгуби надежда, трябваше просто да й купя пръстен. На партито за рождения й ден, където между другото, се сбих, но това е друга тема, след поредния ни скандал й предложих. Тя, разбира се, се съгласи. Общо взето така стана всичко. Сега... съм сгоден. - засмях се.

520 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 02:36

Серена ван дер Уудсън

avatar
-И аз така си мисля...едва ли ще се съгласи особено след онзи случай...их,много съм глупава..-зацъках с език и направих умислена физиономия,а след това проследих Деймън,докато отиваше към хладилника.Ех,все същият секси вампир си беше,Кат беше истинска късметлийка!След секунди Дей поднесе пръста си с течен шоколад към мен,а аз го погледнах изпитателно и все пак това беше шоколад! На такова изкушение никога не можех да откажа.Прехапах за миг долната си устна и се подсмихнах, а в следващия миг старателно облизах пръста му,вземайки шоколада от него.Ммм...несравнимо чувство тази сладка наслада да се разлее в устата ти.
-Ммм..-засмях се и след това забелязах,че малко се е оцапал в единия край на устните си.
-Ела насам,прасенце такова.-засмях се и се протегнах за да махна шоколада от там.Леко докоснах с пръст мястото и вече нямаше и следа от шоколад.
Слязох внимателно от плота и подръпнах леко роклята си отново,защото упорито искаше да се сваля надолу..Отидох при тигана и разбрах,че се е нагрял достатъчно.Излях определено количество то сместа в него,изчаках малко и след това умело подхвърлих палачинката и тя отново падна в тигана.Бях се специализирала вече!Чак се гордеех със себе си.
-Първата вече е готова!
Казах гордо и му се засмях.Истината беше,че наистина вече се чувствах на мястото си тук,първоначално ми беше малко по-трудно да свикна,защото той все пак беше обвързан,имаше си приятелка,но сега отново се чувствах така,както когато живеехме преди заедно.
-Хмм ти си бил и романтик,бе!-подкачих го и отново се засмях.Не се учудих,че се е бил,това все пак беше Деймън..

521 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 14:27

Деймън Салватор

avatar
- Какво ли ще правя без теб, мамо. - ухилих се, когато изтри шоколада от устните ми.
Облегнах се на плота, докато тя правеше палачинките. Всъщност, докато живеехме заедно преди често успявах да си изпрося закуска. Най-често ми я носеше в леглото, но сега това нямаше как да стане. И все пак, Серена винаги правеше много вкусни палачинки. И не само тях. Като цяло готвеше хубаво и в редките случаи, когато се задържахме вкъщи, успявах да я изнудя да ми сготви нещо. Което си беше голямо постижение.
Именно поради тази причина това, което правеше в момента ми навяваше толкова спомени. Все хубави, разбира се.
Когато палачинката стана готова, я взех и старателно намазах с шоколад.
- Бих ти дал да я опиташ, но не мисля да я деля. Знаеш какъв егоист съм. - засмях, докато преглъщах парчето, което бях отхапал. - Знаеш ли какво? С Катерина никога няма да се сдобрите ако продължавате да се отбягвате. Или по-точно ако тя отбягва теб. Пък сега е перфектен момент да се спогодите. Затова отивам да я викна. Оу... и палачинките са ужасно вкусни, между другото. - засмях се, допрях устни до бузата й и побързах да се кача на горния етаж.
Тихо отворих вратата и влязох в спалнята. Видях я до прозореца и без да кажа каквото и да е се приближих и обвих ръце около тялото й.
- Ела долу, любов моя. Знам, че предпочиташ да не виждаш Серена, но пък ми липсваш и те искам до мен. - усмихнах се. - Правим палачинки и ако не искаш годеникът ти да избухне в пламъци, няма да е лошо да дойдеш да го наглеждаш. - засмях се и я целунах по бузата.

522 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 15:04

Катерина Петрова

avatar
След като оставих Деймън долу се качих направо в спалнята, за щастие Честър остана при него.Чух и гласа на Серена и предположих че Деймън няма да се върне скоро, та можех спокойно да си взема дълъг душ.
За това съблякох дрехите който носех и дирекно отидох в банята, пуснах душа и оставих водата да се стича по тялото ми.
Все още не можех да повярвам какво се бе случило на рождения ми ден, първо Шейн, после скандала и накрая когато Деймън ми предложи.Наистина мислех че това нямаше да се случи никога, поне той ми го бе изтъкнал доста добре че не искаше да се жени.Но в крайна сметка явно всичко е било просто заблуда, или пък аз избързах с предложението в началото.Наистина и идея си нямах от къде ми дойде това на ум, но пък от друга страна бях ужасно щастлива.
Отворих очи и пръстена проблясна на светлината, усмихнах се и малко след това излязох от банята.Бях прекарала доста време там, но пък се чувствах доста по свежа от преди.Не исках да слизам долу и предпочетох да се върна в спалнята.Извадих дрехи който бях накарала Томас да ми приготви, накрая обух черен дълъг панталон и потниче в телесен цвят.
Накрая отидох до прозореца и се загледах навън, гледката си беше ужасно хубава от неговата спалня.Преди да разбера усетих ръцете му около тялото си.Не казах нито дума, нито се обърнах просто се отпуснах на него.
Беше прав, че не исках да виждам Серена, но трябваше да се науча да игнорирвам факта че го бе целунала, заради него.При думата "годеник" не се сдържах и се изкикотих.Накрая се обърнах към него и лекичко го погалих по лицето.
-Не мога да оставя, такова сладко същество да избухне в пламъци.-подсмихнах се и го целунах.
-Годеник...-повторих тихичко по-скоро на себе си от колкото на него.
-Знаеш ли странно е... Поне за мен, но пък звучи.. сериозно и хубаво.А и още не мога да повярвам че ми предложи мислех че си се отказал.-усмихнах се.
Вярно беше че така си мислех, но пък ми дължеше едно обяснение което вероятно нямаше да е сега.
-Щом искаш ще сляза с теб, но не очаквай кой знае колко от мен.








523 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 15:15

Деймън Салватор

avatar
- Радвам се. Все още не ми се умира. А и двамата със Серена не сме много сръчни, та като нищо ще взема да се запаля. По-добре е да ме наглеждаш. - засмях се.
Искрено вярвах, че постепенно отново ще се разберат със Серена. Най-малкото защото щеше да е ужасно постоянно да са във вражда, а аз да съм посредата. Не знаех на чия страна трябва да съм, а изглеждаше невъзможно да не взимам такава. Затова предпочитах да се разбират. Щеше да е много по-лесно не само за мен, ами и за тях двете. От страна на Серена нямаше особен проблем в това отношение и въпреки онази грешка, когато се нанесе у дома, тя искрено се радваше на връзката ми с Катерина. Но Кат, от другата страна си беше ревнивка. И напълно я разбирах, но все пак ми се щеше да оставим това в миналото.
- Мммм... права си, така звучи. Но пък е хубаво. Сега вече сигурна ли си, че съм само и единствено твой? - подсмихнах се. - И между другото, радвам се, че успях да те заблудя в това отношение. Не ми беше идвала на ум идеята за брак, но щом видях колко го искаш, реших че трябва да си моя годеница. И ужасно много ми харесва мисълта, че си. - подсмихнах се.
Целунах я още веднъж, след което се отдръпнах и хванах ръката й.
- Хайде. Единственото, което искам от теб е да бъдеш добричка. Обещавам, че и тя ще бъде такава.
Поведох я вън от спалнята и заедно слязохме обратно в кухнята, където Серена продължаваше да се занимава с палачинките.
- Ооо, гладен съм. Къде ми е закуската? - засмях се.

524 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 15:27

Серена ван дер Уудсън

avatar
Дей реши,че трябва да доведе Катерина долу.Нямах против,харесвах я,да беше малко по-странна,но то пък кой ли беше луд като мен ?!Усмихнах му се след целувката по бузата и продължих да правя палачинките като си тананиках някаква песен,на която дори не знаех името,но явно се бе забила в главата ми не искаше да излиза от там.В такт с нея леко полюшвах тялото си.
Беше ми интересно как щеше да реагира Кат и дали изобщо щеше да слезе долу..и от друга страна,не знаех как да се държа.Щеше да е може би нелепо да се държа както обикновено,защото просто..не беше както обикновено,ситуацията не беше такава,но пък и не смятах да се чувствам виновна и гузна за постъпката си.Всеки правеше грешки..а и плюс това бях в просъница..Не че исках да се оправдавам,но наистина с течение на времето бях спряла да се обвинявам и да мисля случилото се за кой знае какъв проблем.С Деймън се познавахме от достатъчно дълги години за да развалим отношенията си заради това,а и просто нямаше смисъл пък и нито аз,нито той искахме да се караме или нещо такова.Той просто бе най-добрият ми приятел,какъвто винаги е бил.С него може би бяха едни от най-хубавите спомени в живота ми,а и все пак той ме превърна.Нямаше как да не се чувствам малко или много привързана към него.А при мен беше второто,защото той беше невероятен човек,заедно и с кусурите си, които го правеха още повече Деймън.
Чух гласът на Деймън и се засмях.
-Идва,господин Салватор!Имайте търпение!
Докато се усетя двамата с Кат вече бяха долу.Тъкмо сложих и последната палачинка в чинията и се обърнах към тях.
-Хей..здравей,Кат..
Казах с неловка усмивка и оставих чинията с палачинките пред Деймън,заедно с купичката течен шоколад.
-Хайде,радвай се.-подсмихнах се, но погледът ми не можеше да спре да се върти,не можеше да се фокусира.Не вярвах,че ще е чак толкова неудобно.
-Е,Кат..как си?
Попитах и я погледнах.

525 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 15:47

Катерина Петрова

avatar
-Трябва ли да питаш дали съм сигурна, като и сам знаеш отговора.А и между другото, никгоа повече не ме заблуждавай така, може да си изпатиш, но пък наистина си беше изненада.-засмях се.
Нямаше смисъл да ме пита, като и сам знаеше, и наистина изненадата си я биваше, ще си остане най-запомнящия рожден ден.Когато ми каза че иска да съм добричка само кимнах.Щях да съм или поне щях да опитам, заради него.
Когато ме хвана за ръка го последвах и малко по-късно се озовахме в кухнята.Серена правеше палачинки в ужасно къса рокля и съдейки по нея не се бе прибирала от доста дълго време, а и лицето й я издаваше.
Деймън се настани на единия от столовете,погледнах Серена и си личеше че и е ужасно неудобно и не спираше да шари с поглед.
-Здравей и на теб.-усмихнах се мило.
"Дръж се добре" повтарях си на ум.Настаних се до Деймън и върнах погледа си върху нея.
-Страхотно, а ти?-продължих с милия тон.Добре в крайна сметка можеше и да се справя и да я накарам да се отпусне, не че не ми се искаше да направя друго, но това беше отделна тема.
-Впрочем очаквах да дойдеш на рождения ми ден.За който господинчото вече ти е разказал предполагам.-докато говорех го посочих с палец и накрая се засмях.
-И успокой се, моля те караш ме да се изнервям, няма да те убия, не се тревожи.-усмихнах се и погледнах към Деймън който ядеше като малко дете.
-Полека лакомнико.-не можах да се сдържа и се засмях.
-Впрочем, скъпи имаш ли банки с кръв, ужасно съм жадна?








Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 21 от 22]

Иди на страница : Previous  1 ... 12 ... 20, 21, 22  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите