Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 12 ... 20, 21, 22

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 22 от 22]

1 Имение Салватор on Пон 12 Сеп 2011, 03:35

Деймън Салватор

avatar
First topic message reminder :



Spoiler:

Моята стая:

Стаята за гости:

Кухня:

Хол:

Баня:







Последната промяна е направена от Деймън Салватор на Пон 31 Окт 2011, 03:57; мнението е било променяно общо 1 път


526 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 16:03

Деймън Салватор

avatar
В началото ми се струваше леко странно да са заедно в една стая. Но пък после стана толкова забавно. Вярно, че и на двете им беше неловко, но да ги гледам отстрани си беше забележителна гледка.
Придърпах чинията с палачинките по-близо до мен и си намазах още една. През цялото време не отделях поглед от тях двете и едва успявах да сдържа смеха си. И двете полагаха неимоверни усилия да се държат добре една с друга. Всъщност, това важеше за Кат. Серена просто се чувстваше неловко.
Добрата новина беше, че засега се държаха добре. Не се бе стигнало до караници, нито бой... нито пък убийство, което си беше огромен напредък, имайки предвид отношенията им.
- Ама какви сте ми сладки. - ухилих се и продължих да ям от палачинките. - Между другото, ако скоро не решите да опитате палачинките, няма да ви оставя. Просто за информация. - засмях се.
Любезностите, които си разменяха, макар и леко престорени, ме успокояваха. Вървеше добре и скоро от престорено поведение, щеше да се превърне в нещо естествено и за двете. Беше въпрос на време.
- Разбира се, че имам банки. Секунда. - усмихнах се и станах от мястото си.
Отворих хладилника и извадих две банки с кръв. Взех две чаши от шкафа и ги напълних.
- Така като те гледам и ти имаш нужда. - засмях се, подавайки чашата на Серена, а след това се приближих до Кат. - За теб правилата са по-различни. Получаваш си чашата след като аз получа целувка. - засмях се.

527 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 16:26

Серена ван дер Уудсън

avatar
Странно,че се чувствах толкова неловко,по принцип много ама много рядко се чувствах така.Бях свободна и отпусната,но явно това бе прекалено важно за мен и не исках да оплескам работите.Все пак Кат беше годеницата на Дей и нямаше да е хубаво да не се разбираме и постоянно да сме в някаква вражда заради минали действия.
-Аз ли..ох,ами..малко съм уморена..
Засмях се и аз не знам точно на какво и седнах на стола до Деймън като го погледнах в стил "Нали няма да умра?" и отново върнах погледа си на Кат.Държеше се мило,но ми беше ясно,че е само заради Деймън,но пък и това ме устройваше поне за момента.
За миг погледнах към Салватор и не можах да сдържа кикота си.Ядеше като някое малко,лакомо детенце.Знаех,че палачинките,които правех винаги са му харесвали,за което се радвах.
-Така като те гледам на теб ти е много добре,господинчо.-отвърнах в отговор на думите на Дей и се засмях,но пък беше прав.Определено имах нужда от кръв.Отпих голяма глътка и се обърнах към Кат.
-Кат,искаш ли палачинка?Опитай ги,моля те.-усмихнах й се мило.
-Дай ми една и на мен,стига си се стискал де!-сръчках Деймън и се засмях,придърпвайки една палачинка в чинията пред мен.Взех кутийката с шоколад и я намазах добре.
-Както и очаквах,страхотни са.
Казах,докато преглъщах.Наистина бяха вкусни,не че се хвалех де..

528 Re: Имение Салватор on Пон 30 Юли 2012, 16:52

Катерина Петрова

avatar
Игнорирах коментара на Дей колко сме сладки, както и ухилената му физиономия тъй като ако му се вържех нямаше да свърши добре.Можех да се държа добре стига да исках, а в момента полагах и усилия, което си беше нещо ново, поне за човек... така де вампир който не харесвах особено.
-Може би трябва да си починеш, пък и ти личи че си уморена.-усмихнах се на Серена.
Проследих с поглед Дей когато стана от стола за банки с кръв.Наистина бях ужасно жадна и всичките тези усилия струваха определена цена.
-Благодаря ти ще ги опитам след малко, първо ежедневната доза преди храната.-усмихнах се.
Малко след това Деймън се приближи и естествено искаше целувка за да си получа чашата, но какво пък заслужаваше си я.
-Целувка значи, а?-подсмихнах се и се надигнах леко и впих устни в неговите, докато целувката траеше измъкнах чашата от ръката му и минутка след това се отдръпнах.
-Благагодаря ти скъпи.Нали знаеш колко те обичам?!-подсмихнах се и отпих солидна глъдка, накрая за момент затворих очи и въздъхнах.Добре де тази жажда си беше ужасна по някога, но пък бе хубаво.
Върнах погледа си към Серена, която вече хапваше палачинки и се засмях, когато се похвали.
-Добре щом се похвали ще ги опитам, не мога да се въздържа.-подсмихнах се и й измъкнах чинията, намазах палачинката с шоколад, после я свих на две и отхапах малко от нея.
-Признавам си го, правиш ужасно хубави палачинки.-усмихнах се и доизядох палачинката след което взех отново чашата с кръв.
Погледнах Дей, който не спираше да прехвърля поглед от едната на другата и самодоволната му усмивка, харесваше ми такъв щастлив че се разбираме, макар и да знаеше че беше трудно за постигане.Но пък щом той беше решил да ме изненадва, мислех да му върна жеста, а и щях да се опитам нещата между мен и Серена да потръгнат, за да го виждам щастлив.Не че беше кой знае каква изненада, но знаех че ще му допадне.
-Серена, надявам се да...ни станеш кума...така де стига да искаш, но искренно се надявам.-усмихнах се и отпих глъдка от кръвта.








529 Re: Имение Салватор on Нед 02 Сеп 2012, 02:43

Деймън Салватор

avatar
- Уморена, а? Виждаш ли, русокоске, щом дори Кат ти го казва, значи наистина изглеждаш ужасно. - засмях се, побутвайки Серена.
Разбира се, подавайки чашата с кръвта на Катерина, получих и целувката, която исках. Ах, тези сладки устни как обичах да ги целувам.
- Мм... знам, знам. - подсмихнах се доволно и се подпрях на плота.
Погледа ми шараше ту към едната, ту към другата. Държаха се учудващо добре една с друга, което можеше единствено да ме радва, но все пак усещах колко неловко е и на двете. Но оценявах усилията, които полагаше Катерина в случая, защото знаех, че за нея е още по-трудно. Като се замислих, ако бях поставен в същата позиция като Кат, май нямаше да успея да се преструвам толкова добре. Та, аз се сбих с онова момче заради глупавия му подарък, какво оставаше ако знаех, че я е целунал малко след като вече сме били заедно. Макар това със Серена да не беше нарочно, целувката си оставаше целувка.
Не успях да сдържа смеха си, когато нападнаха палачинките.
- Аз като ви казвам, че са много вкусни, вие защо не ми вярвате? - подсмихнах се, докато отивах до хладилника, за да извадя още една кръвна банка.
Побързах да изсипя течността в една чаша и отпих малка глътка. Но последните думи на Катерина ме оставиха с отворена уста. Буквално.
- Серена... - промърморих. - Кажи "да" после ще си шокирана, защото след малко може и да промени решението си. - ухилих се и се приближих до Катерина.
- Невероятна си. Благодаря ти, че го правиш.

530 Re: Имение Салватор on Вто 04 Сеп 2012, 16:28

Катерина Петрова

avatar
Не можах да сдържа смеха си, когато видях отворената уста на Деймън.Със сигурност това не го очакваше и се радвах че го оставях толкова шокиран.Не се случваше доста често, което значеше че сега си беше жив напредък.
-Прав е.По-добре наистина се съгласи, иначе може да си променя решението, а ми харесва да го виждам шокиран.-подсмихнах се и го погледнах.
Наистина ми харесваше да го виждам толкова доволен, колкото беше сега.А и го правех единствено заради него, както и всички тези напъни да съм любезна със Серена.Усмихнах се широко, когато ми благодари, беше адски сладък доволен.
-Серена извинявай, но ще ти го отмъкна за малко, а докато се върнем обмисли предложението ми.-докато говорех се изправих и преплетох пръсти в неговите.
Не ме интересуваше дали искаше да го отмъкна за малко, имах нуждата да му се порадвам, а и цялата обстановка ме изнервяше макар и да не го показвах толкова.
Секунда по-късно се озовахме в хола, далеч от очите на Серена, а доволното му изражение не слизаше от лицето.
-Харесваш ми така, като те оставям с отворена уста, мисля да го правя по-често.-подсмихнах се и тъкмо доближих устни до неговите, но когато понечи да ме целуне просто малко по рязко го бутнах на дивана.
-Хей, не така не си поискал разрешение.-опитвах се да звуча серизно, но никак не ми се получаваше особено когато усмивката ми не слизаше от лицето ми.
Приближих се до него и съвсем лекичко плъзнах ръката си по бедрото му, но точно преди да достигна целта си спрях и се настаних в скута му.
-Шшт..няма да си играя с теб...не много.-казах и го целунах, влагайки цялото си желание в тази целувка.
Не смятах да се бавим много, а и по-късно щях да си поиграя с него, но когато Серена беше не толкова далеч, не беше особено добра идея да го правя въпреки че не ми пукаше особено, но се пак не живееше сам.








531 Re: Имение Салватор on Вто 04 Сеп 2012, 17:12

Деймън Салватор

avatar
Все още не можех да повярвам, че Катерина предложи на Серена да ни стане кума. Разбира се, предпочитах нея пред всички останали, но същото не се отнасяше за Кат. И въпреки това направи този огромен компромис и то заради мен. А това значеше много. С всеки изминал ден ми показваше, че не съм сгрешил с решението си и че едва ли някога ще намеря друга жена като нея. Пък и я обичах безумно много. С коя друга можех да прекарам живота си, ако не с нея?
- Кажи "да". - подсмихнах се, докато Катерина ме изкарваше от кухнята.
Не си направих труда да питам къде точно отиваме, защото знаех, че няма да получа отговор. Но ето че съвсем скоро се озовахме в хола.
- Наистина ме изненада. И колкото и да мразя изненадите, тази ми хареса. - усмихнах се и понечих да я целуна, но вместо това тя ме бутна на дивана.
Какво по...?! Тя наистина ли смяташе да го направим в хола, докато Серена беше в съседната стая?
Или пък не... много скоро ми показа, че не иска да си играе с мен. Или поне не още. Беше предимство, че можех да се добера до мислите й, за да се уверя, че няма да прави глупости. Защото определено беше неразумно да започва тази игра точно тук.
- Обичам те. - прошепнах срещу устните й. - Знам колко ти е трудно и знам какви усилия полагаш и го оценявам. Не можеш да си представиш колко съм ти благодарен, че го правиш. - усмихнах се и отново впих устни в нейните, а ръцете си спуснах по бедрата й.

532 Re: Имение Салватор on Вто 04 Сеп 2012, 17:41

Катерина Петрова

avatar
Мразеше изненадите, но пък ми беше адски благодарен, така че беше предимство, а и рано или късно щеше да се научи да харесва изненадите.Е не можех да го принудя, но ако и следващата която направех го зарадваше толкова, щеше да е хубаво.
Не можах да сдържа усмивката си, първо-защото начина по който казваше че ме обича второ-защото беше доволен, и щастлив за което ужасно много се радвах.Все пак бях готова на всичко за него, дори и това да означаваше да съм в що годе добри отношения с всичките му...."приятелки".
Когато спусна ръцете си по бедрата ми настръхнах.Добре, наистина трябваше да се въздържам да не правя глупости, поне за сега и докато не останем насаме.Леко се отдръпнах от устните му и се усмихнах.
-Ммм...и аз те обичам.И правя всичко това за да си щастлив,не искам да ми благодариш стига да виждам тази доволна усмивка на лицето ти.-прокарах палеца си по устните му.
Плъзнах другата си ръка надолу по тялото му, съвсем леко и нежно.Нямах за цел да го дразня или нещо подобно просто ми харесваше да го докосвам, а и имах чувството че е минало прекалено много време за да не го направя отново.Върнах ръката си нагоре по гърдите му, докато не проблясна годежния пръстен.Все още беше странно да го възприема, но нямаше спор че бях щастлива.
-Мммм...-замълчах за момент и го целунах, но съвсем за кратко след което се отдръпнах от усните му и го погледнах.
-Преди да се върнем при Серена, така и не ми отговори на въпроса.Мислех че не искаш да се жениш, ти твърдо ме убеди в това, но ми предложи..не че не беше най-хубавия подарък, но как така се реши да го направиш?-прехапах леко долната си устна, но не отклоних поглед от неговия.
Беше ми интересно след като положи толкова усилия да ме убеди че не желае да се жени, ми предложи на рождения ми ден.Не че някога щях да му откажа, или каквото и да е, но наистина ми беше интересно как се бе решил да го направи.








533 Re: Имение Салватор on Пет 28 Сеп 2012, 23:05

Деймън Салватор

avatar
Едва ли можех да й дам точен отговор защо й предложих брак. Аз самият не знаех. Но и нямах нужда да си изяснявам действията си. Единственото важно бе, че се чувствам добре с нея, а мисълта, че ще стане моя съпруга ми харесваше, не ме плашеше, както ставаше обикновено.
- Обичам те. - усмихнах се. - Не ти ли стига за отговор? Казах ти, Катерина, искам да бъда с теб. С брак или без брак, няма значение, просто искам да си до мен. Но пък мисълта, че си моя годеница ми харесва адски много. - приближих устните си към нея и я целунах.
- От една страна го направих и заради теб, за да си по-спокойна. Сама ми каза, че ако сме сгодени ще се чувстваш по-сигурна, че няма да ревнуваш толкова много. Е, исках да те убедя, че наистина съм само твой и не искам да бъда с друга освен с теб. И виждам, че това те прави щастлива, а щом ти си щастлива, тогава всичко друго няма значение. Ще направя всичко, за да видя усмивката ти, ще ти предложа брак, ще се оженя за теб, защото те обичам. Защото го искам. Колкото до това защо хвърлих толкова усилия да те убедя, че не искам брак... Е, нали трябваше да е изненада? - подсмихнах се. - Разбира се, планът ми не беше да ти предложа след скандал, но ... просто така се случи. Надявам се, че това отговаря на въпроса ти.

534 Re: Имение Салватор on Нед 30 Сеп 2012, 12:36

Катерина Петрова

avatar
Обожавах когато ми казва че ме обича, защото знаех че е искренн и го чувства така.Наблюдавах го докато говореше без да кажа й думичка.Просто се наслаждавах на всяка една част от него.Начина по който говореше, сладките тръпчинки когато се усмихваше, или уханието което тялото му излъчваше ме караше да не мога да му устоя.Всяко едно малко нещо в него ме привличаше все повече, дори и да мислех че няма на къде повече, но ето че имаше.Когато ме целуна имах чувството че се разтапям в ръцете му.Вкуса на устните му в примес с това което бе казал караше тялото ми да не може да се отдели и секунда от него.А малката и доволна усмивка се залепи на лицето ми след целувката.
Наистина не мислех че мислита да му бъда годеница ще му хареса, макар че се обичахме и бях влюбени един в друг той ясно ми бе показал че не харесва такъв вид обвързване.И въпреки това не смятах да се противя, на мен ми харесваше това, макар и да не си го бях помисляла преди, но да е мой по такъв начин значеше много.
Не казах нито дума, оставих го просто да се доизкаже, не исках да го прекъсвам, а от друга страна нямах думи, плюс че бях прекалено опиянена от самото му излъчване, да не говорим че трудно се въздържах в такива ситуаций да не направя нещо.
Вярно е че му го бях казала че ако се оженим няма да ревнувам чак толкова много, но не исках да го прави само поради тази причина.Въпреки че всичко това ми харесваше, но не исках да е по такъв начин.Плюс че знаех че е само мой, изключвайки някой неща който се бяха случили той все още бе до мен.Така че какво повече можех да искам?!
-Виж скъпи не исках да го правиш поради тази причина да не ревнувам толкова много, и да знам че си само мой, въпреки това което ти казах докато бяхме на водопада.Наитина ми харесва това да съм ти годеница и идея си нямаш, колкото много.И да знам че утре ще си до мен когато се събудя и всичко останало си е направо страхотно.-не се сдържах и се подсмихнах, но в крайна сметка си беше така.
-Иии по дяволите беше си адската изненада! Не го беше планирал така, но така се получи и честно казано не съжалявам че така стана.-доближих се до устните му и го целунах, но само за момент след което се отдръпнах.
-Обичам те любов моя, ужасно много!-прошепнах срещу устните му.
-Впрочем знаеш ли че ти дължа едно огромно извинение...иии трябва да ти се реванширам за ...онзи скандал?!-подсмихнах се и отгово го целунах, но този път с повече страст и желание.Бавно плъзнах пръстите си надолу по тялото му, като от време на време леко го дразнех с нокти.Бавно прокарах пръст корема му там където започваха дънките и тъкмо, когато смятах да преместя ръката си малко по-надолу спрях и се отдръпнах от устните му.
-Даа добре спирам преди да си измрънкал отново, после ще ти се реванширам.И благодаря ти скъпи че ми отговори.-целунах го лекичко и се преместих на дивана преди да направя някоя глупост, а докато продължавах да седя в скута му имаше голяма опастност това да се случи.








Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 22 от 22]

Иди на страница : Previous  1 ... 12 ... 20, 21, 22

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите