Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 3 от 4]

1 Апартамента на Лекси on Нед 23 Окт 2011, 13:10

Лекси Нортман

avatar
First topic message reminder :

Хол


Спалня


Кухня


Стая за гости


Баня


Тоалетна


Тераса



Последната промяна е направена от Лекси Нортман на Пет 18 Май 2012, 12:20; мнението е било променяно общо 4 пъти


51 Re: Апартамента на Лекси on Пет 04 Май 2012, 14:03

Дейлън.

avatar
- Но аз си казвам самата истина. - усмихнах се и грабнах една шепа от снега. Вгледах се в него и после погледнах нея.
- Дори чистотата на този северен сняг не може да се сравнява с очите ти. - стиснах снегът в шепа , и когато я разтворих държах малък диамант.
- Нито този диамант , нито ... нищо. Не съм виждал очи по-красиви от твоите. И ти предлагам да ми повярваш защото тези филмови комплименти никога не са ми били по душа. - Обгърнах Лекси с ръце и леко я преместих. Наместих се зад нея и я прегърнах , като лекичко целунах вратът й.
- А относно това с хората които не ме искат жив. Има си цяло общество което гони такива като мен. Така де , аз не съм единственият "Скачащ". - леко се засмях и отново се загледах в небето.

52 Re: Апартамента на Лекси on Пет 04 Май 2012, 14:28

Лекси Нортман

avatar
- Добре, разбрах вярвам ти. Харесваш очите ми и днес казваш комплимент след комплимент заради мен. Поласкана съм.
Седна зад мен и аз се наместих по-удобно и поставих главата си между врата и рамото му. Като се доближи да целуне вратът ми дъхът му ме погъделичка и аз леко се свих за момент.
- Какво е това общество? Какво точно сте вие 'скачащите'? Разкажи ми. - попитах.
Исках да разбера малко повече за него. Е да вече знаех как прекарва деня си, но това беше различно. Поставих главата си така че да мога да виждам и небето и лицето му. Е поне част от него.

53 Re: Апартамента на Лекси on Пет 04 Май 2012, 14:49

Дейлън.

avatar
Усмихнах се и допрях бузата си в челото й.
- Ние "Скачащите" имаме способноста да отидем където си поискаме само с помоща на въображението си. Достатъчно ни е да видим някаква картичка или нещо такова за да отидем на точното място за по-малко от секунда. Някак си умеем да правим нещо като дупки в пространството. Все едно си изкопаваме тунел от едната точка до другата , но с скорост по-голяма от тази на светлината. Не съм сигурен как точно ставаш скачащ , но си мисля че се раждаме така. Обикновено силите ни се проявяват на 5 годишна възраст. - млъкнах за секунда , и леко се замислих.
- Тези които ни преследват наричат себе си "Паладини". Те са фанатична група преследвачи , които вярват че само господ трябва да има силата да бъде навсякъде. Много са организирани и са силно напред с технологията за преследване. В общи линии имат една джунджурия която им помага да отварят нашите портали за да ни догонят , и за да ни спрат обикновено използват някакви жезли , чрез които вкарват в тялото ни няколко хиляди волта ток. Така ни пречат да избягаме. В край на сметка ни довършват с един от техните религиозни ножове и в края на деня се мислят за герои. - казах презрително след което се усмихнах.
- Може да ти прозвучи странно , но е удоволствие да очистиш такава отрепка. Тези нещастници не се интересуват от това какъв е скачачът. Убиват дори и малките невинни деца. - поех дълбоко въздух за да не позволя на гневът да ме завладее.
- Аз лично или ги захвърлям на някой неизвестен планински връх на сред нищото. Или ако съм по-милостив ги пускам на някой пасаж акули. Просто те не заслужават да живеят. Твърде зли са. Сега като се замисля ако и ние "скачащите" се организираме като тях , отдавна да сме победили. Но това едва ли ще стане. Опира до самочувствието на другите и така нататък. - усмихнах се и я погледнах. Целунах я нежно и лекичко се засмях.

54 Re: Апартамента на Лекси on Съб 05 Май 2012, 02:50

Лекси Нортман

avatar
- Е ако всички "скачащи" са толкова надути и самодоволни колкото тебе, това определено ще е проблем. - пошегувах се с него.
За момент останахме така гушнати един в друг без никой от двамата да каже нещо. Като се замисля винаги се намираха разни лунатици които преследват по-различните от тях.
- Значи паладините преследват такива като теб. А ти да не би да преследваш тях? - попитах. - Май имаме различни разбирания за 'милостивост'. Само да ти кажа, че да хвърлиш някого на пасаж акули не е особено мила постъпка.... - засмях се.

55 Re: Апартамента на Лекси on Пон 07 Май 2012, 10:20

Дейлън.

avatar
- Няма нужда аз да ги преследвам. Те сами ми попадат в ръчичките в опитите си да ме хванат. А колкото до пасажа с акулите , това е един от най-милостивите начини да ги убия. Единственото по-милостиво е да ги пусна в някой действащ вулкан. Така поне смъртта им е бърза. Иначе си имам нещо като мини гробище където ги оставям да умрат бавно и мъчително. Намира се в една ледена цепнатина дълбока стотина метра. Там стените са от лед по-здрав и от цимент и невъзможен за катерене тъй като е твърде хлъзгаво. Рано или късно студът и гладът ги довършват. - усмихнах се мрачно и погледнах Лекси сериозно.
- Пък и да убиеш 5 годишно неподозиращо детенце също не е мило. Дори съм доста милостив с тях. Има скачачи които имат специални зали за истезания. Познавам един и той нагледно ми показа как измъчва паладините. Включва вадене на зъби с клещи , откъсване на ... ъммм ... сещаш се. Еликтрошокове , дрелки под ноктите и какво ли още не. Повечето паладини не издържат и се самозадушават за да прекратят маченията. Така че аз въобще не съм толкова зъл. - леко се засмях и я целунах по бузата.


п.п: сори че не писах толкова време ама имен ден подготвях , трябваше да уча и така нататък .. ;д

56 Re: Апартамента на Лекси on Пон 07 Май 2012, 12:07

Лекси Нортман

avatar
Изслушах разказа му и направо бях потресена. Преди време и аз убива, е повече за удоволствие, а не защото ми се налагаше, но да убиваш деца беше едно от нещата които така и не мога нито искам да приема. Това си е чисто варварство.
- Преди малко може би щях да те попитам от колко годишен преследваш, така де убиваш тези които те преследват, но след това което чух не искам да знам повече подробности. - казах след няколко минути мълчание.
Заиграх се с един черен кичур от косата ми. Последва една леко неловка тишина между нас и след малко каза:
- Искаш ли да сменим темата и да си говорим примерно за ..... нещо.- повдигнах леко рамене и му се усмихнах.

57 Re: Апартамента на Лекси on Пон 07 Май 2012, 12:17

Дейлън.

avatar
- Хмммм добре. - усмихнах се и лекичко целунах вратът й.
- Можем да обсъдим за и против Барак Обама да бъде президент на САЩ. - засмях се и поклатих глава.
- Шегувам се. Искам да ми разкажеш с подробности какъв е бил животът ти преди да станеш вампир. - усмихнах се и лекичко я притиснах към себе си.

58 Re: Апартамента на Лекси on Пон 07 Май 2012, 12:44

Лекси Нортман

avatar
- С подробности? - попитах леко учудено - Предпочитам темата за Барак Обама! - засмях се. А също така разбрах че искам не искам трябваше да му разкажа.
- Не беше много интересен. Имах всичко което ми трябваше, винаги получавах това което исках, дори когато ми се налагаше сама да си го взема. Бях много разглезена и капризна. - и все още си бях малко капризна,но мислех това да не го споменавам,тъй като говорехме за живота ми преди да стана вампир - Времето тогава беше много по-различно от това в което живеем днес. Хората бяха по-различни, поведението, мисленето на хората беше различно. И по-скучно разбира се. Нямам какво толкова да кажа. Водех живот какъвто водеха всички момичета тогава. Това е.

59 Re: Апартамента на Лекси on Пон 07 Май 2012, 20:21

Дейлън.

avatar
- Дообреее. Пък и не се учудвам че си имала каквото си поискаш. Така де , кой за бога би ти отказал каквото и да е!? - засмях се и палаво я целунах.
- Това е нещо като моят живот , преди да порасна. Така де майка ми избягва когато съм бил на 5. Тогава съм се телепортирал за първи път а дори не го помня. Проблемът е там че тя е паладин , и или е трябвало да ме зареже , или да ме убие. Тя е направила правилният избор и ме е оставила. В противен случей и двамата щяхме да сме мъртви тъй като тя нямаше да ме убие. Но както и да е. Сега тя има дъщеря , аз си имам свой живот и тя не ме е преследвала все още , тъй като ще се стигне до мсърта на един от двама ни. - усмихнах се иронично и за да прогоня неприятните мисли от главата си целунах Лекси и езикът ми леко погали нейният.

60 Re: Апартамента на Лекси on Вто 08 Май 2012, 01:45

Лекси Нортман

avatar
- Е аз пък още от малка се опитвах да избягам от майка ми. Не знам как тя винаги ме хващаше ... - реших да споделя и тази малка подробност.
Целуна ме отново. Този път исках целувката да е малко по-дълга и моя език се заигра с неговия.
- Не е много добра идея да ме целуваш, защото започва да ми харесва и искам още. А както каза преди малко, каквото искам си го взимам. - казах между целувките. Спрях за малко и го погледнах в очите. - Ами баща ти? - знаех че не трябваше да питам, но думите сами си излязоха от устата ми. щях напълно да го разбера ако не искаше да ми отговори.

61 Re: Апартамента на Лекси on Вто 08 Май 2012, 04:31

Дейлън.

avatar
- Пияница и комарджия. Харчеше стипендиите ми и правеше каквото си иска с мен. Основно ме използваше за слуга който му готви , чисти и пере. От една страна беше отвратително , а от друга се научих да готвя превъзходно. - засмях се и оново я целунах по онзи начин който й харесваше. Езиците ни се преплетоха и аз се усмихнах.
- И какво по точно ще си вземеш? - усмихнах се и продължих да я целувам.

62 Re: Апартамента на Лекси on Вто 08 Май 2012, 13:14

Лекси Нортман

avatar
- Научил си се да готвиш превъзходно? Бих искала да пробвам някой от твоите "специалитети". - усмихнах му се самодоволно, но усмивката ми не стоя дълго на лицето ми, защото устните му бяха отново върху моите.
- Хмм мисля да си взема от това ... - казах и го целунах малко по-страстно - ... и от това ... и това ... - продължавах да го целувам.
Леко прехапах едната му устна и се засмях. Отново преплетох езика си в неговия.
- А ако продължаваме така, мога да реша че те искам целия и току виж останеш само за мен. - засмях се лекичко.

63 Re: Апартамента на Лекси on Вто 08 Май 2012, 13:26

Дейлън.

avatar
- Само за теб ? - засмях се и целунах Лекси още по-страстно от преди.
- Идеята ми се струва повече от превъзходна. - усмихнах се дяволито и езиците ни за пореден път се преплетоха.
- Документите ми са в изрядност , ако искаш и ще се опаковам. Точно ти можеш да ме имаш за колкото дълго си поискаш. Така де първо трябва да покажеш колко точно ме искаш. - засмях се и продължих да я целувам като бавно спуснах целувките си към вратът й.

64 Re: Апартамента на Лекси on Вто 08 Май 2012, 14:01

Лекси Нортман

avatar
-Ммм да, само за мен! - отговорих въпреки че знаех, че не беше нужно.
- Е ако се опаковаш само в панделка, мисля, че дори и документите ти да не бяха в изрядност пак бих те взела. - засмях се.
Когато започна да спуска целувките си надолу към врата ми затворих очи за момент. Беше ми приятно да усещам топлите му устни върху кожата си. Зарових пръстите на едната си ръка в косата му.
- Охх гъделичкаш ме. - казах през смях. - И какво по-точно трябва да направя, за да мога да те имам ?

65 Re: Апартамента на Лекси on Сря 09 Май 2012, 04:59

Дейлън.

avatar
- Ти вече направи каквото трябва. Допусна ме до себе си и ми се довери. Дотолкова , че да се целуваш с мен по средата на ледникова пустиня , в горещ минерален извор. - усмихнах се и нежно я целунах.
- А сега колко точно искаш от мен , защото ако продължаваме така... - не довърших изречението , а просто я целунах , като бях сигурен че Лекси е разбрала какво исках да кажа. Езиците ни отново се преплетоха и аз леко спуснах ръцете си надолу по бедрата й.

66 Re: Апартамента на Лекси on Сря 09 Май 2012, 09:44

Лекси Нортман

avatar
- Хм... като се има в предвид факта, че ти ме домъкна тук едва ли имах голямо право на избор. Единият вариант беше да тръгна в някоя посока и току виж съм имала късмет и стигна до някое цивилизовано място, а другият беше да остана с теб и ако пак имам поне малко късмет, ще бъдеш милостив и ще ме върнеш обратно в дома ми. - усмихнах се.
- Искам те целия!!! И ако продължавам така какво ? - попитах като говорех съвсем тихо и впих устни в неговите.

67 Re: Апартамента на Лекси on Сря 09 Май 2012, 11:32

Дейлън.

avatar
Засмях се и обхванах ханша й с ръце , като леко я притиснах към мен , така че да усети възбудата ми , която леко е отърка в сърцевината й.
- Ето какво. - усмихнах се и продължих да я целувам.
- Само да подчертая , че те "домъкнах" тук по твоя воля. И никога не бих те оставил на такова място сама. Както ти казах , лесно е човек да те заобича пък било то от пръв поглед. - усмихнах се чаровно и отново впих устни в нейните.

68 Re: Апартамента на Лекси on Сря 09 Май 2012, 11:55

Лекси Нортман

avatar
-Ааа... ето какво било. - засмях се.
- Е сега по чия воля съм дошла е друга тема на разговор, която не мисля да обсъждаме в момента. - казах точно преди устните му да се озоват върху моите.
Не след дълго обаче, се обърнах така че да застана с гръб към него. Кръстосах краката и ръцете си и подпрях гърба си на гърдите му.
- Това беше. Спирам, повече няма да продължавам така. - изкикотих се - А казах ли ти колко е хубаво сиянието в небето? - попитах леко през смях без да очаквам отговор.

69 Re: Апартамента на Лекси on Сря 09 Май 2012, 20:16

Дейлън.

avatar
- Ооо значи ще се дразним един друг така ли? - попитах и се засмях. Наистина щеше да е хубаво да гледаме небето , но точно сега бях твърде възбуден за да обръщам внимание на такива неща. Занех че Лекси се чувства по същият начин и просто се опитваше да ме подразни. Прегърнах я и се усмихнах.
- Какво ще кажеш за една игра? - засмях се.
- Просто се опитай да се концентрираш над сиянието колкото можеш повече. Да видим колко точно ти се гледа. - усмихнах се дяволито и плъзнах ръцете си по нея. Първо се заиграх с гърдите й , след което едната ми ръка се спусна между бедрата й , докато другата продължаваше да масажира едната й гърда. Започнах нежно да целувам вратът й защото очевидно там беше слабото и място а дяволитата усмивка не слизаше от лицето ми.

70 Re: Апартамента на Лекси on Чет 10 Май 2012, 00:56

Лекси Нортман

avatar
- Въобще не се опитвам да те дразня! - казах с леко иронична нотка в гласа. Можеше и съвсеееем малко да искам да го подразня.
- Искаш да играем на игра? Супер, аз винаги печеля.... е почти винаги.- засмях се и зачаках да чуя каква ще бъде тази игра.
Като стана въпрос за сиянието в момента ми се правеха други неща и да го гледам не беше едно от тях. Но щом трябваше това да направя нямах нищо против. Справях се сравнително добре като се има в предвид че усещах какво точно правят ръцете му. Когато
започна и с целувките цялата ми концентрация рухна.
- Добре де, разбрах, спри. Никак не беше честно да ме разсейваш. - казах уж сърдито и преместих двете му ръце , след което направих една нацупена физиономия едвам сдържайки се да не се разсмея.

71 Re: Апартамента на Лекси on Нед 13 Май 2012, 08:28

Дейлън.

avatar
- Това че не беше честно , не означава че не ти хареса , нали ? - прошепнах в ухото й така че да я погъделичкам и се усмихнах.
- Пък и ако ще се цупиш и аз ще се цупя тогава. Само че да знаеш че ще трябва доста да се постараеш за да ме "отнацупиш"! - думата която измислих ми стана смешна , но не се засмях. Нацупих се като нея и скръстих ръце сърдито. Всъщност ми беше доста весело , но ми беше интересно как тя щеше да ме "отнацупи".


п.п: отново сори че не писах :* ...

72 Re: Апартамента на Лекси on Нед 13 Май 2012, 09:19

Лекси Нортман

avatar
Да, беше прав. Хареса ми!
- Хей, само аз мога да се цупя! И трябва да се постарая, за да те отна ... какво ?!? - попитах - Ако искаш да знаеш такава дума като "отнацупиш" няма. - казах и седнах от едната му стана като леко тактично се отдалечих малко от него.
Известно време и двамата седяхме един до друг, цупейки се взаимно. Постоянно хвърлях по един не чак толкова бърз поглед към него, нито веднъж не видях да поглежда към мен и разбрах че май трябваше аз първа да направя нещо с цялото това сърдене. Седнах върху краката му и обвих ръце около врата му.
- И колко трябва да се постарая за да те "отнацупя" ? - попитах и започнах леко да целувам врата, брадичката и устните му. - Не че нещо, но не обичам хората да ми се сърдят. - засмях се лекичко и продължих с целувките.

73 Re: Апартамента на Лекси on Сря 16 Май 2012, 07:53

Дейлън.

avatar
Леко се усмихнах когато започна да ме целува.
- Е , добре . Мисля че толкова е достатъчно. - засмях се и обхванах лицето й с длани. Последвалата целувка беше дълга и страстна. Усетих как възбудата се надигна в мен за пореден път и се усмихнах дяволито. Обхванах кръста й с ръце и я привлякох максимално към мен.
- А сега , какво по-точно искаш да направя ? - усмихнах се подкупно и бавно спуснах целувките си към вратът й.

74 Re: Апартамента на Лекси on Сря 16 Май 2012, 12:21

Лекси Нортман

avatar
- Много лесно се предаваш ... - казах и тогава обхвана лицето ми с длани.
От всички целувки до сега, мисля че тази най-много ми хареса. Също така ми харесваше и близостта на телата ни.Засмях се когато започна да целува врата ми, защото дъхът му леко ме гъделичкаше.
- Хмм ... - казах уж замислено - ... като за начало искам да продължиш с тези целувки. Приятно ми е да усещам устните ти върху кожата си. А какво искам след това ... ще реша малко по-късно. - усмихнах му се.

75 Re: Апартамента на Лекси on Чет 17 Май 2012, 04:03

Дейлън.

avatar
- Малко по-късно ? - погледнах я въпросително и се усмихнах.
- А какво ще кажеш да ти помогна да решиш ? - усмивката стана още по-широка и аз притиснах устните си в нейните. Започнах малко по малко да разгорещявам нещата , като до няколко минути целувките вече бяха толкова страстни че имах чувството че изворчето ще кипне заради нас двамата. Отново спуснах целувките си по вратът й , като този път лекичко и игриво я хапех от време на време. Ръцете ми се плъзгаха по цялото й тяло и аз прошепнах в ухото й.
- Е , какво е решението ти ? - засмях се и леко го гризнах , като продължих с целувките по вратът.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите