Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Space Bound. on Съб 29 Окт 2011, 02:58

Катрин Уесли

avatar
Здрастии ;дд Написах първата си история,знам че не е добра,но все пак реших да я публикувам.Накрая я претупах малко,защото иначе щеше да стане прекалено дълго. :)


Усмивката

15.09.2010

Слънчевата светлина проникна през пролуките на прозореца и нежно погали кожата й.След секунди и будилникът зазвъня.Да,точно 06:15 часа.Време беше за първият учебен ден.Момичето разтърка очи недоволно и направи сърдита физиономия.Искаше да се излежава още,но не биваше,иначе щеше да закъснее,а това определено не би се харесало на учителката по физика.
Бавно се изправи и прозя.Стана като прибра завесите и лъчите на изгряващото слънце осветиха стаята,даже леко я заслепиха.
-Хайде Алекс,побързай!
Чу се гласът на майка й,идващ от кухнята.
-Станах вече!
Провикна се момичето и започна бавно да облича униформата за училище,сплете косата си на плитка и се погледна в огледалото.Да,същата си беше.Стройно тяло,дълбоки кафяви очи, дълга,права коса и ослепителна усмивка,която вече за жалост не показваше много често.Униформата също си беше същата,всичко беше като постаро му.Само тъгата в очите й беше намерила място и не можеше да изчезне от там.
Щом Алекс отвори вратата бързо в леглото се намърда Офелия-снежно-бялата й котка.Замърка и след секунди вече беше заспала.Ако можеше сигурно цял живот щеше само и единствено да спи!
Алекс слезе по стълбите и усети аромата на кафето.
-Мм нека се събудя поне малко..
Измрънка и седна на един стол като подпря глава на ръката си.
-Порасна момичето ми,с всяка година започваш да имаш все повече отговорности.Бъди внимателна!
Заговори майка й като същевременно остави чашата с кафе пред нея също и препечение филийки с повече масло,както Алекс обичаше.
-Знам мамо,не е нужно да ми го повтаряш всеки път.
Извъртя очи момичето и отпи голяма глътка от кафето.
-Нагласила съм ти обяд и съм го сложила в чантата ти.Приготвяй се,защото автобусът след малко ще прстигне.
Каза загрижено майката на Алекс,като й се усмихна леко и седна до нея като хвана ръката й.
-Виж скъпа,знам че ти е трудно след загубата на баща ти,но знам че ще се справиш.Всичко ще бъде наред,бъди силна заради него.
Една сълза се търкули по бузата на Меридит,но бързо я избърса,не искаше да показва слабост пред Алекс.
След секунди се чу двигателят на автобуса,бибиткането също не закъсня.Алекс взе чантата си,преметна я през рамо и без да каже нито дума излезе навън.Без никакви очаквания,мислеше че всичко ще е както миналата година.Учене,учене и пак учене.Тъй като след смъртта на баща й,с майка й не бяха в добро финансово положение,момичето се стараеше на вземе стипендия и почти през цялата изминала година прекарваше времето си в библиотеката.
Автобусът спря пред гимназията и всички слязоха и започнаха да се прегръщат и радват един на друг.Алекс правеше бавни крачки,докато някой отзад не я сръчка.
-Дейна!
Възкликна момичето и широка усмивка се появи на лицето й.Дейна беше най-добрата й приятелка и беше с нея във всичко.
-Здравей,красавице!
Звънливо изрече момичето и си дадоха един от техните специални поздрави.Дейна беше висока,леко едра,но много красива.Имаше дълга руса коса и сини очи.Винаги беше усмихната и приветлива с всички.А трапчинките,които имаше сигурно бяха най-чаровното нещо в нея.
-Здравей,мила!
Каза усмихнато Али и двете с Дейна се запътиха към входа на училището.
-Няма ли да сложат асансьор в това учлище!Класната ни стая е на 3тия етаж!Ще отслабнем докато изкачим стълбите..
Каза шеговито Али,а Дейна избухна в смях.Да,тя винаги беше весела и намираше смешното дори и в иронията.Най-накрая достигнаха заветната си цел-класната стая и се настаниха на втория чин до прозореца.Дейна от вътрешната страна,а Алекс от външната.Така бяха сядали още от 8 клас и бяха свикнали.Въпреки старанието на чистачките да изчистят драсканиците им,не бяха успели напълно и още седеше един надпис”Дейна и Алекс бяха тук!” в единия край на чина.
След няколко минути влезе учителката по физика и заговори с така приспивашият й глас.
-Събуди ме,когато свърши часът.
Измърмори Алекс и се засмя тихо.
През целият час с Дейна не спряха да си пишат бележки,въпреки милионите забележки,които им направи учителката.Ето че и дългоочакваният звънец би.Втори час-физкултура.
Алекс харесваше този предмет,винаги се включваше в игрите и беше мажоретка още от 8 клас.
Всички отидоха в съблекалнята и започнаха да си разказват истории от лятото,а Али се беше настанила в един ъгъл на пейката и държеше снимка на баща си.Колкото и да казваше,че е силна той й липсваше болезнено много.
Дейна видя,че е тъжна и отиде при нея като я прегърна и прошепна тихо в ухото й:
-Всичко ще се оправи,слънчице.Бъди силна,аз съм с теб.
Алекс й се усмихна и кимна потвърдително.Беше си обещала,че ще се държи и ще преодолее мъката.
Всички излязоха на двора и насядаха на цимента.Трябваше да слушат някакви инструктажи и такива глупости.Само дето учителката на другия клас,с който имаха физкултура ги прекъсна с вика си:
-Дийн!Писна ми от закъсненията ти!Още от първия час ми правиш проблеми!
Всички насочиха погледи към момчето,което в момента обличаше екипа си и едвам се сдържаше да не се разсмее на думите на учителката.
Щом Алекс го видя..сякаш бе замаяна.Въпросното момче беше високо,с кестенява коса, маслинено зелени очи и добре сложено тяло.
-Оу, някой да не би да си хареса,Дийн?!
Сръчка я Дейна и се засмя като я погледна подозрително.
-Какво?!Стига глупости,той е женкар!
Веднага отрече Алекс като сключи веждите си и веднага отмести погледа си от него.
-Така е,той не е за теб.Може само да те нарани.
Каза Дейна,а в този миг Изи я придърша за да й разкаже как се запознала с някакво момче.
Алекс не можеше да отдели поглед от него цял час,чувстваше се много странно.До сега не бе изпитвала това чувство.Момчето също й хвърли няколко погледа,които тя се опита да избегне,но безуспешно.Той бе привлякал вниманието й на макс през целия час.
-Хайде,замечтаната,тръгвай.
Побутна я Дейна като се засмя и погледна към нея,а после към Дийн.Двете вървяха по коридора,а русокоската й разказваше нещо,но Алекс сякаш не я чуваше.
-Ехо,ти слушаш ли ме?
Попита Дейна леко сърдита.
-Оу,аз..ъмм..Съжалявам!Просто..не мога да го изкарам от ума си..
Присви рамене Али и погледна приятелката си отчаяно.Сякаш това чувство я бе връхлетяло така изневиделица,като ураган.
-Добре,трябва да се запознаете!Първо да проучим къде е класната му стая.След това ще влезеш там уж,че търсиш някого и ще го видиш.След това ще попиташ нещо,той ще ти отговори и така..
Дейна говореше сякаш съставяше най-великият план на света.Винаги щом ставаше дума за момче тя се вживяваше.
Качиха се на третия етаж,защото блондинката бе забравила телефона в якето си,а трябваше да се обади на майка си.
-Аз ще те почакам пред стаята.
Каза Али и се облегна на стената до калсната стая.Загледа се наляво и тя го видя отново!Но той...той излезе от класната стая срещу нейната!Божичко това си беше чиста съдба!След като той замина на някъде тя бавно закрачи към стаята и видя на предната страна на вратата”11а”.Добре,той беше в 11 клас,нова имформация!Това си беше напредък!
Дейна излезе и Алекс веднага я придърпа в женската тоалетна.
-Разбрах в кой клас е!Единадесети „а” и представи си,че класната им стая е точно срещу нашата!
Говореше забързано момичето,а щом Дейна чу това се ококори и голямата мазна усмивка зашари по лицето й.
-Това е..това е...страхотно!
Запляска с ръце и прегърна Алекс.
-Виж,това е нещо ново в живота ти,не го изпускай!Посмееш ли да го направиш ще си имаш работа с мен!
Каза заканващо русокоската и се засмя.
-Да,но...нали той не е за мен..
Каза отчаяно Али.
-Не го познаваш,може да се окаже добър и точно като за теб!
Каза уверено Дейна и се усмихна широко.
-Добре,добре,да се махаме от тук!
Каза Алекс и побърза да излезе през вратата,а в този миг усети как се блъсна в някого.Щом повдигна поглед загуби граматиката си.Това беше Дийн!
-Ъ...аз..съжалявам!
Едвам промълви и се усмихна неловко.
-Не, аз бях виновен,спокойно.
Каза със спокоен тон момчето и продължи като същевременно я огледа от горе до долу.Това си беше типично за него..
-Ти добре ли си?
Повдигна вежди и се усмихна,а Алекс бе още по-объркана.
-Аз...да,да.Добре съм.
Усмихна се половинчато и отмести един кичур коса от лицето си,който явно при удъра се бе изпуснал от плитката.
-Добре,красавице,аз ще тръгвам,а ти внимавай.
Намигна й и продължи със самоуверена походка като на няколко пъти се обърна и й хвърли няколко погледа.Момичето определено го бе впечатлило.
Дейна стоеше на прага на тоалетната и гледаше с широко отворени очи.
-Ти осъзна ли какво стана?Имаше контакт с него!Добро начало,нищо че беше малко..странно.Но и много спонтанно и сладко!И само да знаеш какви погледи ти хвърляше!
Говореше момичето,обясняваше с мимики,а Алекс дори не можеше да повярва.
-О,хайде стига.Това не беше нищо.
Отрече Алекс и направи крива физиономия.
-Стига сме се вживявали,нищо не е станало.
Въздъхна и продължиха да вървят по коридора.
-Както кажеш..
Повдигна рамене Дейна и наведе глава надолу и допълни:
-Аз отивам да се видя със Сам!Обещах му...
Сам беше гаджето на Дейна.Беше една година по-голям,на 17.Играеше в баскетболния отбор,с къса кестенява коса и мускулесто тяло.
-Добре,върви.Няма проблем,аз ще тръгвам сигурно.Не ми се карат часове.
Усмихна й се Алекс,взе чантата от стаята си и се запъти към дома си.През целият път не спря да мисли за него,за случката,да си я припомня отново и отново.
Неусетно стигна до входната врата,отключи и влезе вътре.Остави чантата си и се качи в стаята си като се излегна на леглото и затвори очи.Изведнъж чу добре познатият звук,когато някой й пише в чата.С доста усилия се изправи и погледна към монитора на лаптопа си.
„Дийн:Здравей,днес се блъснахме в училище.Искаше ми се да ти се извиня още един път.”
Алекс не можеше да повярва!Пулсът й се ускори,бързо се настани на стола и сложи ръже на клавиатурата.Пръстите й сякаш трепереха.
„Няма проблеми,благодаря ти все пак!Аз съм Алекс между другото! (: „
Изпати съобщението и зачака отговор.Секундите й се струваха като часове.Ето,той отговори:
„Аз съм Дийн.Сега трябва да излизам,но пиши ми някой път.С удоволствие ще си попиша с теб. (: Лека вечер. „
Алекс веднага започна да пише:
„Благодаря,обещавам че ще ти пиша.До утре.”
Момичето започна да скача на леглото от радост,но след като осъзна че изглежда адски глупаво веднага взе телефона си и позвъни на Дейна.
-Кажи,Алекс?
Чу се гласът на русокоската.
-Той ми писа!Писа ми!Дийн ми писа!
Говореше развълнувано момичето като не можеше да се спре на едно място,затова обикаляше из цялата стая.



05.10.2010

Алекс така и не писа на Дийн.Беше я страх.Дори тя не знаеше точно от какво.Толкова бе хлътнала по него,че се страхуваше да направи и най-малката стъпка към сближаването им.
Всеки ден се виждаха в училище,но нищо.Само се споглеждаха и продължаваха напред.
Сутринта започна както обикновено,ранното ставане,кафето и училищният звънец.Отново имаха физкултура.Този път Алекс реши да не влиза в игра,а да стои на пейката.Но за разлика от нея Дийн реши да се „изяви” като влезе в игра.Правеше се на пълен мачо и постоянно гледаше към брюнетката.Даже топката идваща от другата страна на полето го удари по главата.Смешна картинка си беше.Алекс не можа да стърпи смеха си,а точно в този момент той погледна към нея,някак засрамено.Момчето седна на пейката целият зачервен и притеснен.Това не се случваше често с Дийн.Сякаш той нямаше срам от нищо и никого,но Алекс беше някак различна.Пред нея той имаше за цел да се представи в най-добрата си светлина.
Часът приключи и Дейна и Алекс се отправиха към училищният стол.Настаниха се на една маса и Дейна заговори.Този път русокоската беше тъжна.Със Сам се бяха скарали.
-Алекс,ами ако със Сам се разделим?Какво ще правя?!Джесика постоянно му се натиска,а той явно няма нищо против.-каза измъчено и извъртя очи.
-Ти сериозно ли?!Знаеш че Джесика става само за секс,никое нормално и осъзнато момче не би тръгнало с нея,а мисля че Сам е с всичкия си и осъзнава какво има,въпреки че понякога се държи тъпо.Това все пак са момчета,мила,не можеш да очакваш друго от тях...
Измрънка Али и сведе погледа си надолу като се сети за Дийн,който продължаваше да се държи странно.
-Какво стана с теб и Дийн?Няма ли най-сетне да се заговорите?
Попита нетърпеливо Дейна и отхапа от ябълката си.
-Да бе..да ме заговори де,какво само се прави на палячо..Адски ме дразни!
Отхапа ядосано от ябълката си и продължи.
-Няма да излезе нищо,казвам ти.Няма смисъл да си губя времето с него.А и предното междучасие го видях с Моника,от 11б клас.Май има нещо между тях.Изглеждаха доста близки..
-Спокойно мила,знаеш че той не ги задържа за дълго.Всички са му еднодневки.
-Все тая..
Каза под носа си Али и погледна през прозореца.От там можеше да се види задният двор на гимназията.
-Ето, виждаш ли?!
Показа с глава на Дейна,тя обърна главата си и видя как Дийн и онова момиче се натискаха до едно дърво.
-Жалък е!
Поклати глава Дейна и дръпна Алекс за ръката.
-Да тръгваме,погнусих се от тях.
-Права си.А и бях обещала на Изи да я извикам за да ми разкаже нещо.
Усмихна се фалшиво Алекс и двете с Дейна тръгнаха към класната стая.


В час по литература,Изи пише бележка на Алекс


„Али,нали знаеш че харесвам едно момче от миналата година.И вчера на концерта на някаква си група най-накрая събрах смелост и отидох при него да се запознаем.Той беше с приятелите си,които щом отидох при него започнаха да се подсмихват,а Том подаде само пръстите на ръката си и едвам каза”Том,приятно ми е.” Представяш ли си?!Направо щях да се самоубия...такъв срам от отдавна не бях преживявала!Веднага си тръгнах,бях адски разочарована..а сега не знам какво да правя?!”

Щом Али прочете бележка веднага химикалът започна да се движи по листа:

„Той е пълен кретен!Не разбирам как е могъл да се държи така..Само ако той те потърси му дай шанс,иначе просто го забрави.Дори и да се е притеснил дъражнието му е било адски тъпо!!!”

Щом Изи получи бележката погледна към Алекс и й се усмихна и кимна потвърдително.Тя винаги слушаше Алекс,имаше й доверие и съвсетите й винаги й помагаха.


30.10.2010.


Днес имаше парти по случай Хелоуин и Алекс и Дейна се бяха събрали в дома на Дейна и нервно изваждаха дрехите от гардероба й.Търсеха си подходящи костюми за партито,на което Алекс не мислеше да ходи,но Дейна я убеди.
-Трябва да си неотразима!Сигурна съм,че и Дийн ще дойде!
Каза Дейна като продължи да търси подходящи дрехи и най-накрая откри.
-Ето!Ти ще си пират!
Показа на Алекс „дрехите” ,по-скоро парцалите които беше намерила и Алекс се изсмя:
-Ти сериозно ли?!Сабия няма ли да ми намериш?
-Всъщност да!Ще взема някоя от играчките на брат ми!
Каза въодушевено Дейна и извика:
-Питър!Донеси ми една сабия от играчките ти!И побързай!
Дейна и брат й не се понасяха,но в такива случаи,когато трябваше да правят нещо можеха да се спогодят.
След 30 минутно обличане и приготвяне Алекс беше готова.Погледна се в огледалото и дори не можа да се познае.
-Сигурна ли си,че трябва да отида така?Ще ме помислят за сериен убиец.
Засмя се и погледна несигурно Дейна,а тя й метна от онези нейни смръзаващи погледи.


30.10.2010, краят на партито

Наистина Дейна и Алекс се повеселиха доста,бирата също им се бе отразила добре.
„Йо-хо-хо и бутилка ром!”-не спираше да повтаря Алекс през смях.Дийн така и не се бе появил на партито,защо мислите че Алекс се напи?
С доста големи усилия момичето излезе пред сградата и в този момент тя го видя!В цялото си съвършенство той се бе облегнал на едно дърво и чакаше някого.
Алекс пристъпи бавно към него и едвам изрече:
-Дийн?
Не получи отговор,той само я погледна и сведе погледа си надолу,но тя не се отказа.Отново повтори името му,но по-смело.
-З...Здравей!
Крива усмивка последва от негова страна,но не само тя.Сякаш очите му светнаха,когато я видя.Сякаш „мачото” не знаеше какво да каже.
-Искаш ли..да те закарам до у вас?Не ми изглеждаш много добре?
Попита той като хвана Алекс, тъй като тя залитна и замалко да падне.Сега определено съжаляваше,че се е напила.
-Ами..добре.Благодаря ти.
Промълви тихо момичето и двамата с Дийн тръгнаха към колата му.Той самият не знаеше какво да прави.Просто искаше да прекара малко време с нея.
-Къде живееш?
Попита той като погледна към седлаката до него,но Алекс бе задрямала.
-Е..явно ще те заведа у дома..
Казаха тихо и прокара нежно пръсти по лицето й.Остана пленен от нея..Щом допря пръстите си до нежната й кожа.Сякаш нещо го прониза.Той не можеше да го осъзнае,но в този миг той се бе влюбил.В едно обикновено на пръв поглед момиче,но вече необикновена за сърцето му.


31.10.2010.събота,на сутринта

-Ставай поспаланке.
Долови се гласът на Дийн,който седна на леглото до Алекс с чаша ароматно кафе.
Алекс разтърка очи,но...усети друг аромат.На мъжки парфюм.Момичето се изправи светкавично,от което главата я заболя още повече.
-Какво правя тук?!
Каза стреснато и все още сънено като погледна към Дийн.
-Спокойно,нищо не е станало.Просто предната вечер се беше напила и предложих да те откарам до у вас,но тъй като ти бе заспала вече де доведох у дома.
Усмихна се мило,но пропусна да спомене,че се бе взирал в нея цяла нощ.Като на нещо крехко и красиво.Погледът му беше мек.
-Божичко...майка ми ще ме убие!
Измрънка Алекс и веднага стана от леглото като започна да търси телефона си.
-Спокойно,приятелката ти Дейна е говорила с нея и й е казала,че ще спиш у тях.
Каза Дийн като застана зад Алекс и нежно сложи ръцете си на раменете й,а щом усети ароматът на кожата й се усмихна леко.
-Трябва да..да тръгваш.Сестра ми ще се прибере скоро..
Измъчено каза момчето и погледна към Алекс като хвана лицето й с ръце.
-Виж Алекс...от първият миг,в който те видях аз се влюбих в теб.Но..не можем да сме заедно.Аз не съм за теб..просто ще проваля всичко.А ти..ти заслужаваш нещо много по-добро от мен.
След думите си нежно целуна челото й и се обърна с гръб към нея.
-Моля те..върви си.
Пое дъх и каза с равен тон.
-Аз...
Само това успя да каже момичето,преди сълзите да се спуснат по лицето й.Тръгна си от дома му.


В стаята на Алекс,Дейна я успокоява


-Миличка,спокойно.Всичко ще се оправи.И аз бях виновна,че те насърчих да се занимаваш с него..
Говореше момичето като милвашя косите на Алекс,която не можеше да спре да плаче.
-Той не струва.Ти му даде урок..Сега ще го боли,дори повече и от теб,бъди убедена.Той никога няма да те забрави.
Говореше все по-убедително,опитвайки се да успокои Алекс.
-Права си.Повече няма да плача заради кретени.Не ме заслужава,дори той го знае.
Каза твърдо брюнетката като избърза сълзите си и се опита да се усмихне.
-Сигурна съм,че всичко ще се нареди,че ще намеря някой друг,който да ме заслужава и който да ме оцени.
Каза с половинчата усмивка и стисна ръцете на Дейна.



15.09.2011.


Беше минала вече цяла година.Отново първият учебен ден.Но за тази година,Алекс бе станала много по-силна.Дейна също,въпреки,че скъса със Сам,който всъщност се оказа голям боклук.Изи също бе забравила Том,сега беше много по-щастлива с Пол,който определено не бе подал само пръстите си за да се запознаят.
След първият час те отново срещнаха погледите си.Алекс и Дийн.Нито дума,нито звук не се чу от устите на двама им.Сякаш никога не се бяха познавали.Така беше и до дипломирането им.
И един ден...Той се умори от сивото си ежедневие и от многото му еднодневки. Потърси я - нея, единственото стойностно нещо
в живота му.. искашe я повече от всякога! И там всъщност беше проблема...Тя не го бе превъзмогнала, но вече оценяваше себе си.. Той не я забрави никога, а на нея това й стигаше! Беше по - сладко дори и от отмъщение.

2 Re: Space Bound. on Съб 29 Окт 2011, 07:07

Катрин Уесли

avatar
Моля ви,кажете дали да го разширявам. :)

3 Re: Space Bound. on Вто 01 Ное 2011, 07:29

Kimberlly Huff

avatar
Да разшири го.Много е яко.Супер е направо

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите