Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 7 от 7]

1 Mnemosyne House on Съб 19 Ное 2011, 07:47

Кастър Краоули

avatar
First topic message reminder :



Домът на Кастър се намира в края на града, в непосредствена близост до главната улица, която води към горските поляни.
Следните помещения са налични:


спалня:


дневната :


кухнята:


банята:



Последната промяна е направена от Кастър Краоули на Вто 10 Яну 2012, 10:23; мнението е било променяно общо 2 пъти


151 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 16:18

Кастър Краоули

avatar
Когато ме погледна с този поглед ми стана ясно. Без дори да я изчакам да се подготви умствено се впуснах напред. Изчаках няколкос секунди след първите няколко опита, за да може тя да свикне с усещанията. След това продължих ритмично, докато не почувствах как удоволствието я покоряваше. Самият аз трудно успявах да различа образа на Хармони. Погледът ми се беше замъглил от удоволствие, единственото нещо, което показваше, че все още съм в съзнание беше учестеното ми дишане.
Едвам успявах да си поема дъх, когато ми толкова хубаво .
Колко ли щяхме да издържим ?

152 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 16:24

Лия Силванас

avatar
Кастър разбра погледа ми точно, което ме радва, защото нямаше нужда от думи. Но след това, когато го усетих в себе си забих пръсти в гърба му. А първия път няколко сълзи се стекоха от очите ми. Все пак не бях преди правила това иии ... Както и да е. Той спря за момент, което ми даде достатъчно време да свикна с това ново и непознато за мен усещане.
Когато продължи отново да се движи, вече чувствах само удоволствие. Затворих очи и започнах да пъшкам. А ръцете му минаваха с нокти по гърба му.

153 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 16:29

Кастър Краоули

avatar
Хармони вече напълно се отпусна. Това означаваше, че наистина й харесваше. Чувствах как започна да прелива. Дишането й започна да учестява по подобие на моето. Явно този пръв път нямаше да е от най-дългите. Прекалено бяхме възбудени, желанието беше над всичко, а удоволствието беше негово проявление. Но наистина усещах как започвам да отслабвам, дали наистина можеше да ме източва от енергията ми? Поне моят източник беше неизчерпаем все още. Нямах притеснение за това, просто се оставих на този момент. Не исках да спира никога, но нямаше как да контролирам това тяло. Беше естествено да достигнем момента на климакс.
А той беше съвсем скоро

154 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 16:39

Лия Силванас

avatar
Отворих очи и погледнах Кастър. От позицията която съм нямаше какво да много да направя. Леко се повдигнах и го целунах. За разлика от него аз вече бях достигнала лимита си и макар и да не се хранех от него се чувствах заредена с енергия. Може би нямаше да ми се наложи да търся помощ от него за няколко дни.
Е вече започна да усещам как и той е към своя лимит. Поне за край щях да му дам нещо от себе си, за да засиля това чувство при него. И докато телата ни се триеха едно в друго, докато Кастър се движеше аз отново го целунах, но този път използвах "Seductive touch", за да го накарам да се почувства още по-добре.

155 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 16:42

Кастър Краоули

avatar
Изстенах за последно. Разтреперих се за момент и се свлякох до нея. Поех си няколко пъти дълбоко въздух и се завих с одеалото. Нямаше как да се помръдна повече, затова просто се скрих в ръцете на Хармони. Отворих си очите и я погледнах със сребрист поглед. Усмивка се появи на лицето ми. Ръцете ми се обвиха отново около нея.
- Наистина ми изпи силите - признах си без бой

156 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 16:48

Лия Силванас

avatar
Усмихнах се. Да не съм виновна и пак да съм изцедила силите на някой. Прегърнах го и го целунах по челото. Май за разлика от него в момента кипях от енергия. Но нямаше да търся начин да я изразходвам, поне не сега. И другото което ми направи впечатление беше усмивката му. Ето защо викат, че след нощ със сукуб другия е с усмивка на лицето.
-А дори не съм източвала сили от теб. - Пак го целунах, но този път по устните. - И все пак беше прекрасно.

157 Re: Mnemosyne House on Нед 22 Яну 2012, 22:34

Кастър Краоули

avatar
Кимнах. Наистина беше много хубаво. Зарових си пръстите в косата й. Беше ми забавно да си играя с кичурите й. В същото време се наместих по друг начин, така че тя да може да ме гушне отзад. Свих си коленете по начин, който позволяваше да заемам още по-малко място. Някои хора биха казали, че съм се свил като котка. И все пак така ми беше удобно, а и на Хармони щеше да й е по-лесно да ме докосне. Усещах нейната телесна топлина и ми беше адски приятно.
- Това ли ще правиш с другите ? - беше ми интересно да попитам. Едва ли имаше по-приятен начин да ти вземат силите

158 Re: Mnemosyne House on Пон 23 Яну 2012, 04:27

Лия Силванас

avatar
-Хмм .. за сега няма нужда да го правя с другите. - Прегърнах го и се усмихнах, когато той се сви в мен. Беше като малко детенце. Но не ми харесва частта в която приличах на майка му. Все пак бях по-млада от него. Погледнах ръката си където преди няколко дни получих онзи рана и се учудих. Нямаше и драскотина, сякаш никога не съм се порязвала. Станах рязко и поогледах тялото си. И осъзнах, че всяка драскотина и белег по мен са изчезнали. Значи на това му се вика секса да те лекува, буквално. Върнах се в леглото при Кастър и го целунах по бузата.
-Знаеш ли, оказа че туко ще се излекувах. Благодаря ти.

159 Re: Mnemosyne House on Пон 23 Яну 2012, 05:27

Кастър Краоули

avatar
- Моята природа черпи сили от сенките. Лечебните действия на неутралните енергии прави чудеса - отговорих скромно. При демоните и ангелите силите бяха строго разпределени, но ние имахме неизчерпаем ресурс, който не зависеше от техните ръководители и подчинени.
Изтегнах се назад по гръб и погледнах нагоре. Таванът ми се струваше прекалено интерес в момента, може би момента на екстаз ми причиняваше някакви илюзии. Бях изтощен видимо от нея, но поне се радвах за този акт. Отдавна трябваше да го направим, но караниците и интригите си изиграха лошата шега. Спрях да мисля за това и се обърнах отново към нея. Придърпах Хармони да заеме подобна позиция до мен. Хванах нейната ръка в моята.
- Съвсем скоро ще се възстановя и ще ви помогна, Хармони. Но преди това - обърнах погледа си към нея. Може би това щеше да я изненада
- Можеш ли да ми уредиш една услуга ? - почудих се за миг, но изгарях от желание да я попитам.
- Можеш ли да ми уредиш групов акт. С теб и може би ...- спрях се за миг да преосмисля отново позицията си.
- Александър ? - казах накрая.
Най-вероятно щях да я шокирам, но тя беше сукубус и това й беше начина на работа. Едва ли щеше да се обиди

160 Re: Mnemosyne House on Пон 23 Яну 2012, 05:36

Лия Силванас

avatar
Погледнах го не учудено, но шокирано и направо и аз не знам какво. Това не беше нещо което очаквах да чуя от него. Просто не очаквах да ме попита дали мога да му уредя така да се изразя, групов акт с Александър.. Но пък като се замисля идеята не е лоша. Можеше пък да излезе нещо интересно от това. И все пак не знаех как ще убедя Алекс за това, но ще се постарая да го навия. Или пък щях да накарам Кастър да го измами. Нали на това ме научи самия Александър. Да постигам целите си с хитруване, измама и прелъстяване.
-Ем ще видя какво мога да направя, но предлагам да го измамим. Твоята аура трудно се хваща и ще е като детска игра. Преобрази се в нещо приятно за един мъж и ще стане номера. - тогава се изправих и се преобразих в ейто това.
-Та кажи какво мислиш? Харесва ли ти окончателната ми форма?

161 Re: Mnemosyne House on Пон 23 Яну 2012, 05:56

Кастър Краоули

avatar
Идеята беше разкошна.
- Съществуват определени заклинания, които могат да преобразят временно аурата ми. Ще намеря някъде рецептата - кимнах и огледах хубаво Хармони. Тази трансформация наистина беше по-различна от това, което очаквах. Но останах доволен от резултата.
- Винаги съм искал и аз подобна визия, но ти ме изпревари - засмях се леко.
- Значи вече и ти можеш да се преобразяваш

162 Re: Mnemosyne House on Пон 23 Яну 2012, 06:04

Лия Силванас

avatar
-Мда. Просто ми трябваше да преспа с някой, за да усъвършенствам тази ми способности. Но пък се радвам, че ти харесва.
Отидох при него него и седнах върху него. Погледнах го и се усмихнах. Наведох се и го целунах, като обърнах процеса на всмукване на енергията. Тоест сега аз му давах, а не той на мен. Като се дръпнах се изпънах и погледнах през прозореца.
-Искаш ли да излезем? На разходка. Или пък някъде на някоя малко по шумно местенце.

163 Re: Mnemosyne House on Пон 23 Яну 2012, 06:09

Кастър Краоули

avatar
-Дай ми една минутка - отвърнах й, след което станах от леглото. Отворих гардероба и се зачудих. Може би трябваше да облека нещо по-официално, все пак щях да излизам с нея. Не трябваше да бъда облечен по обичайния начин. Избрах си сребриста униформа с позлатени копчета. Това придаваше контраст на сините ми очи и коса.
Взех си няколко пръстенчета от тоалетката.
- Хайде! Ще си намерин някое хубаво местенце - подканих я към изхода, накъде тръгнах.
Имах добро предчувствие

164 Re: Mnemosyne House on Пон 30 Яну 2012, 01:47

Лия Силванас

avatar
В "Грозна като смъртта" усетих някакво различно присъствие. Нещо което нарушаваше собствения ми баланс и ме караше да се чувствам особено. Несигурно. И жадна за кръв. Не, не да я пия като вампирите. А просто да я видя. Затова изхвръкнах преди дори да съм се сбогувала с другите, в търсене на това което тялото ми беше усетило.
Докато се приближавах към целта усещах как собствения ми порок - похотта, ставаше все по-силен и по-силен. И се замислих. Да не би Лукас да се е върнал. Не ми се вярваше. Преди се опита да инфектира цялото ми семейство със смъртните грехове, но баща ми го върна в Ада. И ето че се оказах права. Той стоеше на покрива на едно къща и държеше, своята блестяща кутийка, а вътре в нея сякаш като хиляди слънца, грееха смъртните грехове.




След едночасова битка с тоя противен демон успях да взема кутийката и да я затворя. Просто имах чувството, че похотта в мен ще надделее над човешкото. Е вече всичко свърши. А и получих кутия и книга.
И да не повярва човек бях пред къщата на Кастър. Не бях идвала от онзи ден, когато спах с него. Поогледах се и видях, че нося кръвта от Дерек и тази, която Карин и Александър бяха взели. Приближих се и влязох вътре без дори да видя дали има някой. Отидох до спалнята. Пооправих я и оставих кръвните банки на леглото. После се зачудих, дали да му оставя и кутийката. Той харесваше такива неща. Даже много. Е и нея ще му я оставя, като подарък. Оставих и книгата с страницата на която пишеше какво е това. После се спогледах. Търсех лист и химикалка. Когато намерих написах набързо:



Реших да не пиша името си, защото нямаше смисъл. Е излязох от къщата и продължих по пътя си.

165 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 00:16

Кастър Краоули

avatar
Материализирах се. След последната глътка от енергия вече бях почти готов да се възстанова напълно. Успях да стигна до леглото, където намерих още няколко банки. Прочетох бележката и нямаше как да не се зарадвам. Те се бяха справили чудесно. Набързо поех от количеството енергия, което се съдържаше в материалната кръв. Усещах как силите ме завладяват и новия живот ме изпълни. Да, вече бях почти непобедим. Хвърлих безполезната течност в кошчето и отново се преобразих в сенчестата си форма. Чувствах се напълно здрав и жизнен. Трудно можех да загубя атака, затова и може би беше време да нападна някой невинен. Просто така, да изпробвам силите си.
Трудно би се намерил някой да ме спре. Онези демони и вампири бяха твърде завлечени в тяхната собствена работа. Ако успея да добия тяхното ниво на развитие, щях да съм достатъчен. Щях да успея сам да обърна баланса на силите. Възможно ли беше сенките да надделеят?
Със сигурност щях да опитам и това! Напуснах къщата в търсене на отговорите ...

166 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 04:45

Ирфан Краоули

avatar
Хармони успя да ме насочи до мястото, което обитаваше Кастър. Когато наближихме къщата, усетих как верижката ме придърпваше възможно най-злокобно към местонахождението му. Със невероятна сигурност щях да намеря брат си тук. Ако тя беше права, значи тук щеше да се случи и финалния ни дуел. Бях обнадежден за резултата, макар че и двамата щяхме най-вероятно да загинем, то поне светът щеше да си остане непокътнат. Щях да го върна в бездната, откъдето е дошъл и за миг нямаше да се поколебая, ако той наистина е подложил на опасност всички тези хора. Целият град беше обрисуван от неговия почерк на мания, нямаше да му простя тази подигравка с нашия род. Сенките ни бяха създали за да градим, а не да разрушаваме непонятния материален свят. Защо Кастър не разбираше? Той беше глупак, един слаб глупак и ми ставаше жал за него, щом трябваше да се сетя какво трябваше да му причиня. Нямаше да престана, дори да ме умоляваше.
Застанах пред входната врата и се спрях за миг. Толкова ли просто беше?

167 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 04:55

Лия Силванас

avatar
Следях внимателно кабелчето на картата и то ни доведе до познатата ми постройка. Преди 30 дни бях тук при Кастър, като човек. Бяхме спали на едно легло. И той беше тогава напълно невинен. Нямаше нищо зло в него, нищо което да трябва да бъде заличено. Но също усещах, че и друго се е случило в тази къща, какво точно. Не знам.
Застанах до Ирфан и го погледнах. Той изгледаше се колебаеше. Или и аз не знам, но не усещах точно страх в него. По-скоро съжаление. Сложих ръка на рамото му и се усмихнах.
-Ако аз успея да го направя какъвто беше преди ще останете ли тук? - исках да имам някой на който вярвам. И досега само на Ирфан признах слабостите си. А и не исках да се разделям с Кастър. Може би, защото още изпитвах известни чувства към него или може би защото не мога да си представя града без него.
Сложих ръка на дръжката на вратата и бавно я натиснах. Вратата се отворих и изчаках Ирфан да влезе пред мен, а аз го последвах.

168 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 05:07

Ирфан Краоули

avatar
Беше ми трудно наистина. Кастър беше част от мен, беше силна част от сенките. Неговата загуба би било един голям удар срещу нашата природа, но това беше справедливо. Не трябваше да съм егоист, това беше най-правилното действие, което трябваше да предприема, ако всичко това беше истина. Погледът ми се спря върху момичето още веднъж. Какво ли бе направил Кастър с нея? Дали я бе оплел в своята мрежа от лъжи? Съжалявам дълбоко за това, което е направил на нея и може би и на други хора.
- Трябва да го спрем, иначе ще причини хиляди поражения на този свят. - отново повторих позицията си.
Пристъпихме напред. Къщата ухаеше на жасмин, а отвсякъде се виждаха познати и непознати предмети. История, това беше жива история. Скъпият ми брат беше донесъл късчета памет от всяко свое пътешествие, дори някои от теза неща ми бяха познати. Натъжих се, той беше толкова внимателен с всичко, което вършеше. Не заслужаваше тази участ, но не аз бях виновен за неговите действия. Трябваше да си понесе последствията.
- Кастър! - провикнах се на хиляди езици. Изрекох десетките му имена, но той не отговаряше.
Докоснах сребърната верижка отново. Нямаше светлина, нямаше излъчване.
- Той не е тук. Разбрал е за мен - обърнах се към Хармони с тъжен поглед.
Явно той имаше предчувствие за мен и беше напуснал в най-подходящия момент.
- Ще го хвана, обещавам - наведох глава към пода. Имаше кървави следи от някаква рана. Дали беше....?
- Кастър? - наведох се да погледна по-отблизо. Не , това не беше той.
- Какво правиш, Кастър? - промърморих

169 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 06:16

Лия Силванас

avatar
Кастър го нямаше? Но как беше възможно това? Методите ми са безупречни. Винаги можех да проследя някой. Не разбирах. Него го нямаше?
-Ирфан ела с мен - хванах го за ръката и го помъкнах към спалнята. Може би бяха там? Знае ли човек. Влязох вътре и видях познатата ми стая. Докоснах с върха на леко прогорените си пръсти меката завивка. После погледнах кутийката, която му бях оставила. Огледах се. Нямаше ги, значи все пак не бяха в къщата.
-Извинявай, че така те дръпнах. Исках да се уверя в нещо.

170 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 06:24

Ирфан Краоули

avatar
Тя ме заведе в спалнята. Беше обзаведена в красив старинен стил. Определено Кастър имаше вкус и то много добър. Навсякъде имаше неща, оставени от него. Можех да усетя, че скорошното му присъствие тук не беше краткотрайно. Докоснах леглото му. По останките от хвърлените му дрехи, можех да преценя че живее хубав живот. Не носеше някакви евтини парцалки, а наистина много скъпо изработени дрехи. Но имаше нещо странно в целия му начин на живот. Той постоянно криеше неща за нас, дори подозирах това.
- Никога не ме е споменавал, нали ? - бях огорчен от този факт. Дотолкова ме е предал, че дори и не иска другите да знаят за мен. Глупак!
Разтърсих се. Трябваше да успея да й помогна. Бях обещал на това същество своята помощ, не трябваше да я предавам. Тя спомена, че Кастър ѝ е скъп. Не, той беше лъжец и не трябваше тя да се оплита в лъжите му.
Погледнах към съндъка му. Пробвах да го отворя с ръка, но ключалката беше заключена.
- Знаех си! - промърморих нещо и докоснах ръката си. Катинарът се счупи на две.
- Реагира само на сенчест произход - отворих съндъка и подадох оттам слушалките. С радост ги предадох в ръцете на Хармони.
-Явно са много скъпи за него, че да ги носи постоянно. - подозирах, че е така. Кастър бързаше да се преобразява постоянно и това му пречеше да носи много предмети с него

171 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 06:33

Лия Силванас

avatar
Направих жест с ръка да не ми ги дава. Ако ги докоснех сега цялата ми събрана сила в тях щеше да отиде за вечни времена и хилядолетия живот в Долината щяха да бъдат забравени.
-Не. Той трябва сам да ми ги върне, по собствена воля. Ако ги взема насила те ще са просто една безполезна вещ. Нищо което да е ценно или да има стойност.
Усмихнах се. Наистина съм му благодарна, че ми помогна, но не такава помощ търсех. Не трябваше да е толкова прибързан, а и наистина исках Кастър да ми ги върне доброволно. Ако ли не. Е май щях да остана при хората до сетния си час, но не ми пречеше. Живота е толкова забавен така.

172 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 06:42

Ирфан Краоули

avatar
- Ще го уведомя - намерих някакъв бележник и започнах да пиша. По дяволите, дори и почерците ни си приличаха. Направих някакви завъртулки, колкото да му грабне вниманието. Не исках да си помисли, че това е някаква бележка, която е забравил. Поставих я на видно място ,така че да може да я види:

Скъпи Кастър,
Тук съм за теб. Прекъсна нашата връзка и сега ще навредиш и на този свят. Няма да ти позволя. Ще те намеря, където и да си
- И.К.


Поставих сребърната верижка до листчето. По този начин той щеше да има доказателство, че го бях намерил. Нямаше къде толкова да избяга и бях сигурен, че съвсем скоро ще се появи. С леко успокоение поведох Хармони навън.
- Нямаме повече работа тук..

Ако Кастър разбере за това сам щеше да се предаде. Трябваше обаче да се разделим тук. Щях да ловувам за него.
- Трябва да го намеря, Хармони. Ще му отмъстя, ще понесе тежестта на наказанието, заради вас - уверих я.

Намирахме се пред вратата отново.
-Благодаря ти за помощта. Когато всичко свърши ще ви информирам - звучах толкова формално, сигурно беше ужасно. Не бях такъв, но нямаше как иначе да подходя към ситуацията

173 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 07:04

Лия Силванас

avatar
Изведнъж от милото и внимателно момченце, Ирфан стана сериозен. Сякаш гледах някой дипломат, а не дете, което търсеше брат си.
-Ирфан моля те не го наранявай. Искам преди това да поговоря и с двамата. - спрях защото усещах, че със знак на ръката ще ме спре, но когато не го направи се усмихнах. - Искам да кажа да сте и двамата в една стая.
Едно защото само така щях да им разкажа какво точно е баланс. Защото и двамата се бъркаха прекалено много. Второ, защото така щях да ги накарам да се помирят веднъж завинаги и всичко щеше да си потече както преди. И пясъчния часовник, който стоеше на врата на сестра ми Дес Тини щеше отново да потече бавно, а не както сега - бърза за тоя дето го гони.
-Е ще се видим след някой друг ден. Довиждане. - И си тръгнах без много формалности и сбогувания.

174 Re: Mnemosyne House on Вто 31 Яну 2012, 07:09

Ирфан Краоули

avatar
Изчаках тя да си тръгне. Гледах към нейния силует, тя също не излъчваше пълна чистота, но поне не беше от сенките. Никой не избираше кога да падне в грехове и предателства, обстоятелстава го принуждаваха. Почудих се за Кастър. Какви бяха неговите мотиви? Той неведнъж предаваше своята природа и все никога не се намираше някой, който да го спре. Това беше грешка, която собственоръчно трябваше да поправя. Хармони не беше права, трябваше да го нараня, за да се съвземе от своята лудост. Кастър беше опасен и никой оттук не подозираше, че той всъщност никога не е използвал оръжията на сенките. Не му се е налагало, но се опасявах прекалено, ако това се случи някога. Трябваше да предпазя това населением дори ако това щеше да бъде с цената на моя живот. Аз бях от сенките, все някога щеше да дойде и моето време да живея вечно. Но първо трябваше да изживея смъртния си живот. И ако това означаваше смърт чрез добро, тогава приемах тази сделка. Тръгнах напред към непознатите земи, отвъд тази къща. Трябваше да го намеря и да се свърши с неговото съществуване

175 Re: Mnemosyne House on Пон 06 Фев 2012, 12:27

Ирфан Краоули

avatar
След като вече бях положил на безопасно място тленните останки на Кастър, беше време да се завърна в неговото имение. Трябваше да се разровя в личните му вещи, може би щях да намеря достатъчно доказателства за неговите постъпки тук. Трябваха ми точни улики, които да ми помогнат да разплета мистерията около него. Кратките ми сблъсъци с местното население в общи линии нямаше да ми помогнат. Съжалявах, че повечето бяха враждебно настроение към мен, но очаквах такова отношение, предвид случилото се. Беше жалко, че трябваше да се получи по този начин,но просто не виждах друг път към озаптяването на Кастър.
Отворих неговия дневник и започнах да чета. Той се беше постарал да напише по-важните неща на старата реформа на писменния старосенчести. Малко като нас можеха да го разчетат без грешки, но успях да разбера основното съдържание. Кастър имаше ужасен почерк, а и неговия начин на съкращаване беше доста по-особен.
Дори и да използваше бустрафедон пак имаше неясности. По всички начини ми беше трудно да разбера цялата информация, затова и се отказах от тази книжка.Други полезни предмети не виждах наоколо. Бях запознат със сенчестия произход на по-голямата част от неговите бижута. Те имаха сили, които не ми бяха потребни, затова и не прибягнах до тяхното разглеждане.
Трябваше ми нещо доста по-силно, затова и реших да опитам късмета си отново навън. Може би някой друга среща можеше да извлече нужната информация. Напуснах бързо имението и се отправих към града. Но този път трябваше да внимавам със срещите.
Не ми се искаше да използвам сила отново ..

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 7 от 7]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите