Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Малка тайна on Съб 03 Дек 2011, 11:31

Мери Сантяго

avatar
За неопределен период от време съм спряла с Преродени-те и съм решила да започна с нов разказ. Надявам се да ви хареса.

2 Re: Малка тайна on Съб 03 Дек 2011, 12:41

Мери Сантяго

avatar
Преди не беше така. Сега животът ми е променен, аз съм променена. Животът ми се преобърна напълно. Сутрин не искам да се събуждам. Дори да сънувах кошмари ги предпочитах от реалноста.
Съвсем от скоро разбрах, че това, в което съм вярвала е една гляма лъжа. Цели 18 години са криели от мен, че съм осиновена. Малката ми сестра всъщност не ми е истинска сестра, но аз си я обичам. Обичам и жената, която ме е отгледала, защото без нея нямаше да съм това, което съм сега. Баща ми беше загинал преди 5 години в автомобилна катастрофа и затова не го споменавам. Когато заминах, за да продължа образованието си ми беше болно, че оставям мама и малката си сестра Микаела.
Докато се прибирах от училище някой ме нападна, когато се съвзех беше сутрин. От похитителят ми нямаше и следа, затова се разходих из стаята. Къщата му беше огромна и красива. Архитектурата ми напомняше за 18-19 век. И познах. На една плоча закачена на стената пишеше 1865-Имението Дартмуд. "Що за име?" Но като се замисля ми звучеше познато, но откъде?
Чух стъпки зад себе си и инстиктивно се обърнах на там. Бях готова ако някой реши да ме нападне, но явно нямаше такива намерения. Остави една чаша с някаква странна червена течност на масата и ми се усмихна. Сега забелязах, че похитителят ми беше красив, но леденият му празен поглед ме плашеше.
-Не се страхувай.-Каза той и отново ми се усмихна.-Пийни си и ще се почувстваш по-добре.
Като се замисля наистина се чувствах странно. Взех чашата и плахо отпих. Течноста имаше лек натрапчив вкус, но след още една глъдка вече ми се струваше много сладко. Гъстата лепкава течност се разля в гърлото ми и усетих парене. Когато я изпих оставих чашата обратно на масата.
-Ще желаеш ли още?
Гласът му бе мек и нежен. Беше толкова приятен за слушане.
-Да, благодаря!-Напитката, която ми донесе наистина беше странна, но ми харесваше.-Каква е?-Взех чашата и му я подадох.
-Кръв!
-Кръв? Каква кръв?
-Кръв от вампир Мона.
Той знаеше името ми. Това ме изненада повече от това за разкритето на странната течност.
-От, от къде...
-От къде знам името ти? Следя те от много време и те разучих. Още от първият път когато те видях се влюбих в теб, но не исках да го призная и на себе си.
-От много време. От колко по-точно?
-От четири години.
-От четири? И защо не съм те виждала нито един път?
-Всъщност си ме виждала, но използвах дарбата си и прикривах истинският си образ.
-Така ли? И сега той ли е?
-Да!
-От къде ме познаваш?-Продължавах да задавам въпроси, а на него не му доскочаваше да ми отговаря.-И защо си се влюбил точно в мен?
-Незнам, но те чувствам по различна от останалите момичета.
Исках да му задам само още един въпрос.
-Кой си ти? Как е името ти?
-Владимир, Владимир Дартмуд.
Владимир Дартмуд. Това вече обясняваше всичко. Този, който стоеше срещу мен беше същото момче от училище, по което бях хлътнала.
Чашата издрънча на пода и се разби на парчета. Отстъпих назад и се загледах в парчетата стъкла.
-Това е невъзможно. Това е някаква шега.
-Мона не се шегувам.-Престъпи към мен малко преди да се блъсна в масата и да се строполя на земята.
Хвана ме през кръста и ми помогна да запазя равновесие.
-Защо ми даде да пия от кръвта ти?
-Значи си се досетила, че това е моята кръв?
-Да! Защо?
-Защото трябваше да го направя. Трябваше да те превърна във вампир. Ако не го бях сторил щеше да умреш.
-Защо? Какво се е случило?
-Какво си спомняш?
-Знам, че някой ме нападна и нищо друго след това. Събудих се тази сутрин на дивана ти и останалото го знаеш.
-Да. Аз те намерих цялата в кръв и в безсъзнание в една тъмна уличка до училището ти.
-Значи не ти си ме нападнал?
-Разбира се, че не съм аз. Аз съм твоят спасител.-Усмихна ми се нежно.-Сега ще почистя и ще ти донеса още една чаша кръв.
-Не, вече не искам.
-Защо, защото е моята?
-Да! Не искам да си причиняваш болка, заради мен.
-Аз съм вампир. Не изпитвам болка.
-Добре, но и аз вече съм вампир. Значи, че и сама мога да си набавям кръвта.
-Или като мен. Ще се задоволиш с катерички и зайчета, а също и с човешката храна. Тя също притъпява жаждата за кръв. Аз например обичам да се тъпча с чипсове, пици и бургери.
-Значи, че не е нужно да наранявам хора, за да се храня.
-Не, не е нужно.
-Страхотно! Ще трябва да ме научиш повече за живота и навиците на вампирите.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите