Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Моите шантави разкази on Чет 05 Яну 2012, 04:09

Елеоноре Ксанти

avatar
ИДЕАЛНИЯТ ЗАПОДОЗРЯН
От гримьорната излезе едно плащечо момиче и се сблъска с толу-що минаващият Алексей,който трябваше да се подготви и да излезе на сцената.Въобще не обърна внимание на плачещото момиче,а просто тихо промълви
-Хей,внимавай!-повече от ясно беше,че момичето не го чуваше.Малко беше притеснен,защото беше негов ред да излезе на сцената.Той трябваше да танцува и да покаже най-доброто от себе си.Трябваше да спечели на всяка цена.
Беше застанал до завесите в очакване когато зад гърба му се разнесоха разтревожени гласове.Алексей се обърна и видя,че някакви хора се суетеха нещо,видя също полицаи както и някакви с бели престилки.Младият мъж си помисли що за сценични костюми имат тия танцьори.Разбира се това е състезание за млади таланти и наградата си я бива.
Той чакаше търпеливо да дойде неговият ред и въобще не обръщаше внимание на събралата се тълпа от хора.
-Той е мъртъв честно ви казвам-чу се някакъв мъжки глас зад гърбът му.Това го накра да се обърне и да разбере какво става.Приближи се незабелязано до тълпата хора и се заслуша в разговора им.
-Открили го безжизнен.Някой му е пуснал куршума без да се замисля.-говореше едно хилаво русоляво момче,май беше танцьор и той-Сега полицията ще прекрати състезанието докато не се изясни случея.Всички ще ни разпитат.-продължи да говори то.
На Алексей му стана неприятно,че ще се наложи да се спре състезанието и да отговаря на глупави въпроси.Все пак дори не познаваше убитият.Защо трябваше да се случва всичко това.
После дойдоха полицаите и им наредиха да се приберат в хотела,като да не дават никакви изявления където и да.Всички ще бъдат разпитани и няма да напускат хотела до изясняване на случея.С една дума си бяха заподозряни.Каква ирония само помисли си Алексей.
На тръгване от залата видя плачещото момиче отново тя стоеше и нещо говореше на някаква жена.Алексей му стана интересно,защото именно нея видя на излизане от онази стая.Да не би тя..Не няма как не е способна.
-Извиненете че се намесвам,но вас не ви ли видях пред онази стая-посочи с пръст Алексей.
Момичето го погледна уплашено,премигна няколко пъти преди да му отговори.
-Да аз бях,но не съм го направила.Бях му партньорка само и аз го открих вече мъртъв
-Казах те ли това на полицията-попита я той тихо
-Да не съм луда веднага ще ме закопчаят.-стресна се тая
-Ами така какво смяташ да правиш?-попита я той
-Да намеря този или тази,която го я направил или направила.-смело заяви тя
-И как точно,че ми стана интерешно-насмешливо и каза Алексей
-Има си начини,макар да е трудно но Николай имаше врагове.Мнозина го смятаха за фаворит и това го е направило мишена в даден момент.
-Много си умна за танцьорка-подигравателно и заяви той
-А,ти си прекалено загубен щом чак сега го осъзна.Какво ще ме издадеш ли на ченгетата,че си ме видял там-шепнешком го попита тя и взря тъмните си очи в неговите..
-Ами..Не..нямам доказателства-заеквайки и отвърна.
-Хубаво тогава ми помогни да разбереме кой го е направил
-Не си играй на Шерлок Холмс мила остави това на умните глави
-Хубаво щом не искаш,но аз сама ще разбера-твърдо отсече тя.
-Как ще стане това?
-Ти само се съгласи и ще видиш!
Алексей не му остана нищо друго освен да се съгласи и без това,щеше да е скучно в хотела докато не се разбере кой е извъшил убийството.Щеше да се позабавлява.
На следният ден той отново се видя с момичето,което се казваше просто Ани и беше освен сценична партньорка на убитият,но и негово бившо гадже.Идеално можеше някой да я заподозре нея,тя може да се е скарала с него за нещо може би за някоя друга с която той да е излизал,а на нея да не и е било чак толкова приятно.И тя в пристъп на ревност да го е убила и сега се опитваше да натопи някой друг,за да се измъкне тя.Идеално се връзваше.
Алексей се учуди,че чак толкова много може да разсъждава.Ето,че не е било излишно да се чете понякога книжки.Само,че нямаше доказателства срещу нея.Трябваше да открие такива и после да излезе на сцената и да победи и да вземе наградата,за да може най-накрая да се запише в онзи толкова престижен университет.
До края на деня разпитваха и те паралелно с полицията останали участници в състезанието както и хора,които малко или много познаваха Николай.
Не събраха кой знае каква информация,защото всички казваха мили думи за него и че предполагат,че убиеца може да е някой пощурял участник който иска да отстрани фаворита.Сложно е и не се знаеше кой може да е.
Ани беше по упорита тя смяташе,че убиецът е сред тях и ще се измъкне ако не бъдат по експедетивни.
-Виж отивам до бара долу искаш ли нещо или не.Имам нужда да си почина малко пък и нека да не се набиваме много на очи.Ако ченгетата ни надушат ще стане много лошо.-каза Алексей
-Добре аз ще дойда след малко,но не ми поръчвай нищо моля те.-умоли го тя
Алексей се съгласи нямаше друг избор.Той си поръча едно силно кафе и седна на бара докато дойде Ани.
Бармана зачистваше нещо и незнайно защо се спря и погледна Алексей
-Виж пич,не се води по акъла на малката.-каза му той
Алексей се направи,че не го разбира.
-Моля,не ви разбирам.
-Не на мен тия аз стоя тук цял ден и виждам какво правите.Само да ти кажа вървиш на обратна посока.-добави бармана и се надвеси към Алексей така,че никой да не чуе нищо
-Ние барманите си стоим тук и се правиме,че нищо не виждаме но не е така.
-В смисъл-наостри слух Алексей
-Виждаме неща,чуваме също такива.Разбираш ме нали?
-Да така е.-отвърна му Алекс
-Те се скараха предишната вечер тук.Тя го завари с някакво момиче.До колкото съм запознат тя щяла да му бъде новата партньорка след този турнир.Сещаш ли се твоето момиче остава навън.-говореше с бавен тон бармана и забърсваше чаши.
-Да,но това може ли да е предпоставка да се убие така нелепо някой-любопитно му беше на Алексей
-Разбира,се жените са безмилостни,особено предадена жена.Виж това е моя теория.Незнам може и да греша но внимавай много с това момиче.-предупреди го бармана
Алексей веднага си помисли,че е прав бармана.Вече нещата се навързваха,и все пак нищо нямаше на лице само едни думи.Може наистина да е прав бармана.Те са се скарали после тя пак се е опитала да говори с него,но той бил категоричен.Прекалено е лесно за разрешаване този случей.
Ани наистина не се забави,и дойде но каза,че за днес и стигало и че ще се прибира в стаята си.
Алексей не заспа дълго.Мислеше си много за това,което му каза бармана,и все пак нещо отвътре го караше да намери истинският извършител.
Сутринта потчи не спал стана и реши сам да разузнае.Разпита там дежурящата охрана за това до къде е стигнала полицията.Разбра,че са задържали по обвинение менаджера,който последен са видяли да излиза.Някаква чистачка го видяла и сега го разпитвали.Алексей беше ужасен явно никой не е видял Ани,само той.
Охраната каза,че до няколко дни ще ги пуснат от хотела,но за Алексей случея се заплете,защо ще обвиняват именно мениджера.Той защо би искал да премахне златната си кокошка.Не се връзваха нещата.
Малко по-късно разбра пак от охраната,че Николай бил пиян преди състезанието и отказал да излезе на сцената.Менаджера му се бил скарал и станало скандал.Николай нападнал менаджера и се сбили.Но менаджера твърдял,че не го е убил а го оставил да изтрезнее.
Алексей се замисли над тази версия.Той си помисли,че може би след това Ани е дошла и знае ли се.Ето беше объркан от случея.Прекалено заплетено и объркващо се оказа.
-Объркан съм честно-сподели Алексей с бармана който в последните няколко дни му стана страхотен източник на информация
-В такива среди човек да не знае от кой да се пази,но аз ти казвам убиеца не е менаджера му-категоречен беше бармана-Ти виждал ли си го той го шубе от тъмното камо ли да тръгне да убива-продължжи той.
-Тогава кой може да е?-недоумяваше Алексей
Ани сподели малко по-късно вечерта,че щом полицията са задържали заподозрян те може ли да спрят да търсят.
Алексей се изнерви от казаното
-И защо аз не мисля,че това е убиецът.
-Защо не-каза тя и не откъсваше поглед от прозореца
-Защото така ти изнася на тебе.-каза той гневно
-Я,виж ти май малкият си мисли че аз съм го убила само,защото бе решил да ме смени с някаква куца там.Не бъркаш се.-спокойно му отвърна
-Така е мисля си го и как няма.
-В грешна посока си.-застана близо до лицето му тя и го погледа с хитър поглед
-Така ли ами покажи ми вярната посока.
-Николай се мислеше за велик,и можеше да стане такъв,ако не беше се провалил с пиенето.Той избра неподходящ начин да свърши с кариерата си.-говореше му тя смело
Сподели му,че Николай започнал от няколко години да пие и това му пречило на участията.Какъв по хубав повод да го убие менаджера все пак не докарвал никакви доходи,а само разходи.
-Не Ани не ми се вярва да е той.-възпротиви се
-Може би,но той за сега е идеалният заподозрян.Убиецът стои близо до нас.
-Какво искаш да кажеш Ани?-вече усети как се изпотява.Явно Ани е открила нещо,но не му е казала.Защо?
-Докато ти обикаляше безцелно аз разбрах,че моята заместница наскоро е зарязала едно ревниво нейно гадже.Било и писнало от него и от всичко което той правел,а именно съсипвал животът и.С Николай се запознали в някакъв бар и така скоро тя щеше да ме измести не само от леглото но и от сцената.Онзи като разбрал какво става веднага явно е измислил хитър план и ги е проследил до тук.Явно е разбрал за слабостта на Николай и само е чакал удобен момент,за да извърши делото.Той се надявал,че като премахне Николай ще си я върне
На Алексей му стана доста интересно
-И разбра ли кой е ревнивеца?
-Да и смятам още тази вечер да го предам на полицията.
Алексей настръхна,защото много искаше да чуе кой точно е убиецът
-Благодаря,ти че ми помогна и ти желая късмет на състезанието,и внимавай чий гаджета отмъкваш така да знаеш.Сега аз бързам много преди онзи да се е измъкнал.Сбогом-понечи да тръгне Ани,но той я спря.
-Чакай не заслужавам ли да разбера кой е?
-Отговора винаги е бил пред теб още от началото,но ти просто беше заслепен от това да мислиш,че съм аз.-каза му тя и застана до вратата.
-Бармана е бил така ли?-изплъзна се от устата на Алексей
-Наистина си ми бил умен миличък.Така е позна.Той е ревнивият приятел.Идеално беше да се хване тук на работа,макар да няма опит в този бранш.Все пак преди години беше хореограф на Николай.
Ани напусна стаята и Алексей остана безмълвен.Сега осъзна,защо бармана се опита да обвини Ани.Доста добре е нагласил нещата,така че никой да не заподозре някакъв си там барман.
Алексей се стресна в мигом и реши,че по-добре ще да е да проследи Ани,да не би онзи умник да не направи нещо.
С бързи крачки напусна стаята и тръгна през дългият коридор.Как искаше всичко да свърши и да се прибере у дома,където имаше нужда от една хубава почивка.Но сега трябваше да се приготви да дава показания защо се е ровил там където не му е работата.
Бързаше да настигне Ани и заедно да предадат онзи преди да е разбрал,че те знаят.
Взе бързо едно минаващо такси и се запъти към полицията.Колата потъна в гъстият мрак,а някъде там нетърпеливите танцьори репетираха провалените си изпълнения,за да могат утре да излезат и да покажат най-доброто от себе си.Някой утре щеше да е победелителят.Някой ще грабне голямата награда и Алексей се унесе в метчи как той я взима тази награда.
Таксито се скри в малките улички,нощта предвещаваше голями разкрития.Някой щеше да изпие докрай горчивият коктейл.

2 Re: Моите шантави разкази on Чет 05 Яну 2012, 04:10

Елеоноре Ксанти

avatar
История в бяло
Осъзнавайки факта , че се е изгубил в гората Данте въобще не се притесни, просто се ядоса на себе си , че си е позволил да навлезе толкова навътре.Спускаше се мрак и ставаше все по-студено. Все пак беше средата на декември и денят беше кратък.Навсякаде беше бяло и продължаваше да вали тихо сняг.Глупаво беше да се разхожда по това време.Потрепери от студ и се поогледа наоколо за вярната посока , но беше толкова бяло и толкова еднакво. Не трябваше да стои като статуя , а да се върне обратно към къщи. Леля му сигурно се бе разтревожила, и то с право , все пак не бе местен и не познаваше тукашните места.
Данте тръгна в някаква посока , без да знае на къде ще го отведе тя. Просто трябваше да се движи преди да стане по-тъмо и по-студено.
Единственият звук идваше от стъпките, които оставяше в снега.
Всичко му изглеждаше така еднакво и незнаеше къде ще го изведе пътя.Изведнъж ,като че ли му се дочу отнякаде изпукване , а наоколо нямаше нищо.
-Има ли някой там? – спря се Данте с надежда , че е срещнал някой заблуден пътник като него , но уви само му се беше причуло. Продължи напред , въпреки че усещаше , че се е изгубил.
Нещо беше застанало на пътя му.Той се олуля и падна на мокрия сняг. Усети студеният допир на лицето си.Опита се да стане за да продължи напред , небиваше да губи време.Изтупвайки мокрият сняг от себе си , с периферното си здрение той видя нещо да преминава покрай него. Вдигна поглед и видя , че срещу него стои вълк.Уплаши се! Имаше за какво , защото осъзна , че е попаднал в тежка ситуация. Погледна вълкът , който стоеше срещу него и също ги наблюдаваше.
Доста едър вълк с лъскава козина и набито тяло . Просто стоеше неподвижен и го гледаше.
Данте не знаеше какво да прави. Боеше се да направи дори и крачка.
Вълкът пристъпи бавно към него, спря се, подаде муцуната си и го погледна.Въпреки страхът, който го беше обвзел Данте чувстваше , че вълкът няма да го нарани. Животното побутна с муцунката си ръката му и с глава посочи някаква посока, различна от тази, която самият той беше поел.
-Искаш да ми покажеш пътя ли ? – осмели се да запита той , но вълкът само го погледна и сякаш в знак на съгласие махна с глава и тръгна напред пред него.
На момчето не му оставаше нищо друго освен да го последва.Рискуваше да се загуби или да стане вечеря на този голям звяр.
-Знаеш ли , ти си необикновено голям вълк!- беше налудничево да говори на животно , но сякаш то беше по-специално.
Вълкът вървеше напред с грациозна походка. Плътно зад тях се появиха още два , но те се движеха по-назад , от двете им страни.Данте ги видя , но не се уплаши. Явно бяха от глутницата на неговия водач.
Беше тъмно ,но Данте продължаваше да ги следва.Вече се виждаха светлините на града.Данте въздъхна облекчен, че се бе измълнал.
Не разбираше как така този вълк го беше открил, и как знаеше къде да го отведе.
Спря се, и вълкът също. Погледите им се срещнаха.
-Ти си необикновен вълк, както и другарите ти . Разбираш ли какво ти говоря. Оф, лудост е!- тихо каза той.
Вълкът само го гледаше, а останалите два стояха на прилично разстояние.Данте продължи направо към главният път, но вълците не помръдваха.Данте усети, че върви сам и се обърна.
-А, значи вие сте до тук, така ли?Разбирам. Благодаря, че ми спасихте кожата.Нататък мога и сам.
Вълците само го гледаха.Двамата, които ги следваха от разстояние се мушнаха обратно в гората.С него остана само неговият водач.Той се приближи към Данте, подуши го, погледна го в очите,обърна се и препусна навътре в гората.
Данте остана изненадан от случката, както и от всичко, което му се случи и побърза да се прибере.Леля му се бе разтревожила, но той я успокои. Така и не и спомена са вълците.
В съседство до къщана на лелята на Данте живееше стара жена, която очакваше внуците и да се приберат. Днес закъсняваха за вечеря, а те щеше да изстине.
Вратата на кухнята се отвори и на топло влязоха две момчета и едно момиче.
-О, бабо, толкова много да се извиняваме, че закъсняхме, но се наложи по пътя да помогнем на едно момче, което се бе изгубило в гората.-обясни момичето.
-Нищо деца, хубаво сте направили, а сега да сядаме и да вечеряме, преди храната да е изстинала.- отвърна старицата.
-Ухае на вкусно,бабо- обадиха се и момчетата, и всички се втурнаха да помагат.
-Деца, внимавайте много като ходите в гората. Не искам неприятности с местните.- каза баба им.
- Няма бабо, ще сме много предпазливи- отвърна момичето и отхапа голямо парче месо, усмихвайки се на братята си.

3 Re: Моите шантави разкази on Чет 05 Яну 2012, 04:11

Елеоноре Ксанти

avatar
Просто Сън

Натаниъл не можеше да заспи, колкото и да се опитваше.Беше му непосилно,сякаш нещо го беше хванало за шията.
Така ще стане,ако не измисли нещо наистина бързо,защото не му оставаше много време.
В стаята беше тъмно и студено,но Натаниъл не усещаше нито студ ,нито топлина,той усещаше само,че времето вече беше наближило.Затвори очи и мислено каза:”Може би утре ще измисля нещо,сега съм уморен да го направя.”затвори очи и се унесе в неспокойна дрямка.
В другата стая, в същата тази къща, едно същество също не можеше да заспи,но не защото го бяха налегнали страшни мисли,а защотото се страхуваше да заспи.
Младото момиче беше долепило нежното си лице до прозореца и гледаше как тихо пада снегът навън. Умората беше кацнала върху очите и, както каца врабче на клонка,но Есме не искаше да заспива.Беше я страх,че отново ще сънува същият този/или без”този” сън,който всяка нощ сънуваше.Всичко се повтаряше,всеки един детайл. Как тича в една такава снежна нощ ,а нещо я гони,но тя не може да види какво точно.Колкото и да се опитва да бяга то винаги я настигаше,усеща неговият леден дъх,неговите тънки пръсти около врата си/и.Усеща как, въпреки че иска да бяга далеч,не може да направи нито крачка напред.Усеща нещо непознато, нещо което не се случва на всеки, и тогава се събужда.
Тази нощ Есме няма да заспи,защото не иска да се повтори сънят и.
Останала така пред прозореца тя гледа как тихият сняг нежно покрива земята,и как някаква глуха тишина е обхванала всичко наоколо. Сякаш в очакване да се случи нещо.
Натаниъл не може да измисли нещо,което да предпази дъщеря му от предстоящите събития. Просто виждаше,че е неизбежно, и че сделката си е сделка.Няма връщане назад.
Тази вечер ще го посети гост.Един нечакан гост, и все пак ще дойде, и ще отведе Есме там, където мракът е вечен, а кръвта е дар за живот.Натаниъл потръпна от тази мисъл,но сделката си е сделка. Колкото и да мислеше,знаеше че не може да избяга никъде.
Никой не може да избяга от тях.
Допи си чаят и се загледа в огъня, който разпръскваше мека топлина и пак се замисли. Ами ако има някакъв минимален начин да избяга да направи нещо.Може ли да се убие такова същество?
-Татко..Имаме гост..-този познат глас го извади от замисленното му/си състояние и го накара да вдигне поглед към дъщеря си, която стоеше срещу него.Сякаш беше вчера когато беше бебе,а сега пред него стоеше пораснала.Тъкмо навършила пълнолетие,тъкмо когато жиеотът и предстоеше, той трябваше да спре да съществува под тази форма ,която е сега, и да започне друг непознат за никой нов вечен живот.
-Кой е дошъл дъще?-бавно каза Натаниъл ,въпреки че знаеше кой е всъщност.
-Не се представи тате,но настоя да го поканя-отвърна кратко момичето.
Тя го покани утчиво и той/гостът пожела да остане да изчака във фойето докато бъде приет от баща и.
-Покани го и миличка. Прибери се в стаята и изчакай там. Не излизай докато не ти кажа.-заканително и каза баща и.
-Добре татко,но познаваш ли го този?Какво иска от тебе?-беше и станало любопитно.
-После ще ти обясня, и по-бързо.-тръгна след дъщеря си да посрещне гостът,който търпеливо чакаше отвън.
Лицето му потчи не се виждаше, беше загърнато с яката на дългото му палто, но се видя,че е бледо и някакси изпито.
Есме го погледна преди да се качи към стаята си и някак и се стори невероятно познат,сякаш го е вижждала някога,сякаш се знаят от много отдавна.Не искаше да дразни баща си и бързо се качи.
Натаниъл проследи с поглед дъщеря си, и както тя затвори вратата, така бързо даде знак на непознатия да влезе в гостната, и бързо затвори вратата след него.
- Седни.- покани го плашливо Нат.
- Нямам време. Дошъл съм за бързо - отвърна му с леден глас мъжът.
-Знам, и затова искам да поговорим. - започна тихо Натаниъл.
-Нямам време за празни приказки, Нат знаеш каква беше уговорката. Не е нужно да увърташ и да протакваш.Ти трябваше да знаеш какво ще последва след като даде думата си преди осемнадесет години.-заговори с леден, съскаш глас гостът.
-Не можете така лесно да я отведете,да я направите такава.Не можете-задъха се Нат
-Глупав си човече.
-Видя я. Няма смисъл да се погубва нейният живот-умоляваше Нат.
-Нейният живот е определен много преди твоят и моят,би трябвало да го знаеш.Знаеш,че тя не е човек.Както и аз не съм.
-Поне нея пощадете
-Уви не мога.Не е по моите сили.Днес Есме се прибира у дома при истинското си семейство.Тя ще започне животът, който и е определен.Така че нека да не драматизираме нещата.Трябваше да знаеш това, когато се съгласи преди години.Сделката. ако не я помниш, нека да ти я припомня.Ние няма да закачаме никой от жителите тук,в замяна да предоставиш убежище за сестра ми. Знаеш,че при нас вампирите не е така както си мислите Вие човеците.Ние имаме врагове, не само във ваши очи,а и сред нашите събратя, ако мога така да ги нарека.Ние сме най-старият клан,датираме от древно време и трябва да се защитаваме и да се предпазваме от вчерашни палета,които сега се мислят за велики.-спокойно говореше вампира и тихо впи поглед в дребният човечец.
-Разбирам ви, но нека да има изключения поне.Есме тук е в безопасност.
-Не е, и няма да е. Те дебнат всяка нощ пред домът ти. Ние го знаем.Искат да ни я отнемат.Така ще ни покажат,че те са по-силни.Искат да ни покажат надмощието си. Не можем да позволим да се рушат правилата.Така че трябва да тръгваме няма нужда да говорим повече.Нареди на Есме да слезе, после аз ще се справя. Не е нужно да се обяснява излишно.-бързо нареди вампира и се доближи до Натаниъл.
-Но..-опита се да се противопостави човекът, макар да знаеше,че ще изгуби в това начинание.
-Никакво но! Направи го, преди да съм решил да свърша с теб ,и да я отведа.Знаеш,че с теб, или без теб, аз пак ще я взема.Тя е една от нас.-довърши вампира и тръгна към вратата.
-Къде отиваш?-попита задъхан човека.
Вампира нищо не отговори, а тихо отвори вратата.Беше уловил чуждо присъствие в къщата.Той наостри слух и се огледа. В тъмнината нищо не се виждаше,но усещаше нечие неканено присъствие.Той се върна бързо при Натаниел, който стоеше като замръзнал и само се оглеждаше плахо.
-Отиди бързо и доведи момичето,ако не е станало прекалено късно.- нареди му вампира.
Натаниел реши да се възползва от дадената ситуация и да се измъкне Есме от това нещо. Той излезе от гостната и бавно тръгна към стаята на дъщеря си. Щом отвори вратата видя,че Есме тихо си седеше до прозореца, и се беше зачела в някаква книга,която остави веднага щом видя баща си.Тя го погледна.
-Какво има?Тръгна ли си гостът?-попита го тя.
-Да, но ние трябва бързо да тръгваме-излъга я той, но нямаше избор.Хвана я за ръката и я поведе навън.Момичето не съзнаваше какво се случва и изгледа недоумяващо баща си.
-Тате станало ли е нещо? Защо така ме теглиш и какво ти е?
-По тихо, да вървим,после ще ти обясня,а сега бързо и тихо не говори повече-шепнеше той и я теглеше през тъмният коридор.
Есме не осъзнаваше какво е станало,но се съгласи с баща си и плътно вървеше след него.
Бързо се озоваха навън в тъмната нощ.Снегът продължаваше да вали тихо,а навън беше все така студено и неприветливо.
На Есме и се стори,че пак сънува онзи странен сън,но сега всичко си беше наистина.Чудеше се само защо баща и искаше да излязат по това време.
Натаниел държеше силно дъщеря си за ръката и я водеше към конюшнята, където трябваше да вземат каретата и да избягат по-бързо, преди вампира да е усетил за изматата която му беше приготвил.Обзе го страх да не се е усетил вече.Но нямаше време да се бави,трябваше просто да избяга.Щом стигна до конюшнята побърза да оседлае коня,за да могат да избягат.
Есме не осъзнаваше какво се случва и беше много объркана от ставащото.Постоянно се озърташе и не можеше да проумее какво се случва.
В този момент се чу някакъв глух шум,дойде от близките дървета.Натаниел се спря и се ослуша,обзе го неистов страх да не би вампирът да е усетил,че е измамен и да ги е последвал.Трудно би се избягало от подобни същества.
Есме също чу шумът и се стресна. Тя погледна баща си, който също беше стреснат от шумът, но не помръдваха от местата си.
Огромно черно същество сякаш от нищото се спусна върху Натаниъл и го повали на земята.Есме тихо изпищя,защото не разбираше какво се случва.
Натаниъл се опитваше да се бори,но не успяваше,вампирът впи зъби във врата на мъжът и изцеди докрай кръвта му.Остави мъртвото тяло на земята и потърси с поглед момичето.
Есме се вцепени от страх,виждайки ставащото тя побягна,за да се опита се спаси от чудовището.
Бягаше в тъмното,а снежинките се забиваха в лицето и. Опитваше се само да избяга,но усещаше,че я преследват и страшно осъзнаваше,че не може да избяга,и че рано или късно ще бъде хваната.
Есме не можеше да проумее дали отново сънува или всичко се случва наистина.Краката и отмаляваха,но продължаваше да бяга към нищото.Вампирът я настигаше и предусещаше победата,усещаше как неговият клан ще покаже на онези древните,че вече са история.
Тя неспираше да бяга и усещаше леденият дъх на ноща.Как искаше да се събуди,но не знаеше дали сънува или всичко това наистина се случва.
Спъна се, падна и осъзна,че това е нейният край,че скоро ще бъде уловена.Просто е неизбежно.
Затвори очи и зачака да бъде похитена...Искаше и се всичко да бъде сън..Може би след малко ще се събуди и отново всичко ще бъде както преди.
Усети впити остри зъби в крехкият си врат,усети че и прималява,загубваше бавно съзнание, сякаш заспива.Дали ще се събуди.А може би всичко бе сън.Всичко пред нея се скри в гъст мрак и усети, че сънува как отново се опитва да избяга.Дали ще бъде уловена, запоследно се замисли тя, и отпусна крехкото си тяло в ръцете на ликуващият вампир.

4 Re: Моите шантави разкази on Чет 05 Яну 2012, 09:12

Мел Евънс

avatar
Хубави са! Чакаме още!










5 Re: Моите шантави разкази on Чет 05 Яну 2012, 10:26

Елеоноре Ксанти

avatar
Мел Евънс написа:Хубави са! Чакаме още!

Не се бъзикаш...Имам още един...сега ми се иска да напиша нещо по-голямо не ми се отдават разказите....

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите