Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 Къщата на Дейлън on Нед 15 Яну 2012, 14:09

Дейлън.

avatar
Къща като къща.



Последната промяна е направена от Дейлън. на Нед 18 Ное 2012, 12:58; мнението е било променяно общо 1 път

2 Re: Къщата на Дейлън on Вто 17 Яну 2012, 13:59

Дейлън.

avatar
Влязох , с Ани на ръце и директно се насочих към спалнята. Отворих вратата с крак и навлязох в тъмната стая. Оставих Ани на леглото и включих отоплението.
- В гардероба е пълно с ризи , които ако съдя по разликата в ръста ни ще са ти като нощница. - усмихнах й се и приседнах до нея.
- Преоблечи се , а аз отивам да ти направя нещо вкусно за хапване. И моля те , не бягай. Това е може би единствената ни нощ като приятели и предпочитам да си говорим цяла нощ , отколкото да изчезнеш. - усмихнах й се отново и се насочих към вратата.

3 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 02:01

Анабел Фокс

avatar
Докато отворя очите си вече бях в леглото. Но не моето легло. Набързо събрах две и две и разбрах къде съм. Подвикнах зад него:
--За твое най-голямо сведение не съм чак толкова ниска. Просто..ще са ми като рокля..Къса рокля!-Не бях чак толкова ниска. Или пък бях? Отворих гардероба,избрах си една бяла риза и я сложих на леглото. Добре,че бях с клин. Съблякох роклята и закопчах ризата. Сигурно изглеждах като чувал с картофи. Нагънах ръкавите,който явно имаха за цел постоянно да падат и детски се настаних в леглото. Завих се и изпиуках:
-Дзъън,Дзъън...Закуската ми готова ли е,моля-моля!-изкикотих се тихо и изчаках Неро да се качи.

4 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 03:40

Дейлън.

avatar
Качих се горе с чаша портокалов сок и поднос с палачинки с шоколад и купа с плодова салата. Попринцип бях добър готвач и ми беше чудно дали ще й хареса. Влязох и приседнах до нея. Усмихнах се когато видях че носи ризата ми и сложих подноса внимателно пред нея.
- Тези са с бял , а тези с кафяв шоколад. - посочих й двата вида палачинки.
- Знаеш ли , с тази риза наистина си сладка. А сега яж докато са още топли. - усмихнах й се и зачаках да видя дали щеше да й хареса. Ако не ги харесаше щях да сляза и да измисля нещо друго , вечерта беше пред нас , а и бях в настроение да угодя на капризите й... така де ако въобще имаше такива.

5 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 10:58

Анабел Фокс

avatar
Потропнах с крачета по леглото и той се появи с един подноз. Облизах се гладно и грейнах с думите:
-Я да видим с какво ще закусим днес?-погледнах всичко и го взех в ръцете си. Подадох му палачинките с бях шоколад и салатата.
-Сладко и солено,сериозно ли?-погледнах го въпросително и се засмях. Опитах от палачинката и сърдито казах:
-Сурова,безвкусна,демонска.-засхилих се виновно и после добавих:
-Шегувам се,става за ядене. Няма да умра..да се надяваме. Той ми каза,че съм сладка,а аз реших да го потвърдя:
-Да,знам. Аз изглеждам добре във всичко,което облека.-оплезих му се и си доизядох палачинката.

пп:предизвикваш капризите ми ли?! Точно ти,от всички хора,който ме познават... :D Груба грешка.

6 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 11:49

Дейлън.

avatar
- Тук няма да споря. - вдигнах ръце все едно беше насочила пистолет срещу мен. Преместих се леко и легнах до нея. Въздъхнах леко и отпуснах глава назад.
- Е , пиленце , какво е да си ангел. Искам да кажа... какво е чувството да летиш? - погледнах я в очите и леко се усмихнах. Наистина завиждах че не можех да летя. Вярно можех да създавам енергийни свери към които да се притеглям с помоща на демоничната си ръка но ... никога не бях имал криле. И никога не бях летял. За това ми беше и толкова интересно.

7 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:00

Анабел Фокс

avatar
Усмихнах му се мило,незнаейки как да отговоря на въпроса му. Доизядох си..всичките палачнки,изпих си сока и довоно казах:
-Ами,какво да ти кажа. Когато летя се чувствам свободна. Чувството е страхотно.-усмихнах му се и потупах мястото до мен,за да легне. Мразех да съм легнала и някой да е седнал пред мен. Чувствах се като болна.
-Иначе,и аз не мога да летя тук. Не трябва да издавам каква съм.Мълчание и тайни-цената ,която платих,за да съм тук.-ухилих му се и взех салатата в ръцете си. Да,много ядох,но пък беше вкусно.

8 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:07

Дейлън.

avatar
Усмихнах се и легнах до нея. Някак си възглавницата ми се стори твърде обикновена , и леко се преместих настрани. Главата ми леко се облегна на рамото на Ани , и аз тихо въздъхнах. Компанията й беше повече от приятна , и аурата й някак си ме успокояваше. За пръв път от години насам снежно бялата ми коса не беше настръхнала от напрежение.
- Искаш ли да я видиш? - казах замислено и леко повдигнах покритата си с ръкавица ръка.

9 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:13

Анабел Фокс

avatar
Тъкмо щях да кажа "да",когато за момент се поколебах:
-Сигурен ли си,че няма да откачиш? Все пак съм ангел и колкото и да можеш да си контролираш силата..-замълчах,а след миг се ухилих и добавих:
-Въпреки това,няма проблем,защото аз...мога да те победя!-надигнах леко закачливо рамото си,на което той беше легнал и се засмях. Накрая му кимнах и загледах с интерес.

10 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:21

Дейлън.

avatar
- Аз не откачам. Да ти приличам на Данте? - това "мазно идиотично копеле" добавих на ум но съм сигурен че по погледът ми можеше да се разбере какво точно мислех за него.
- Е , добре. - хванах дългата до лакътя ръкавица и я издърпах напред. Ръката ми леко проблесна и от нея се разнесе топлина.
- Докосни я , спокойно. Няма да те ухапе. - усмихнах й се и леко приближих ръката си към нея.

11 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:25

Анабел Фокс

avatar
"Ръката ти ми прилича на хлебарка" отбелязах на ум,но въпреки това нищо не казах.
-Не искам! Прибери си я.-ухилих се. Не можех да пипна силата на демона,дори и да исках. Ставах слаба и отпусната,когато бях пряко засечена от нешо такова. Е,не винаги,но когато бях пияна се усещаше. Все още бях с една мазна усмивка на лицето си,когато оставих купата настрани. Облегнах главата си в/у неговата и казах:
-Как ми се спи,но не искам да заспивам..

12 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:32

Дейлън.

avatar
Е , понеже съм очевидно твърде подъл протегнах ръката си и я погалих по бузата. Загледах се в очите й и едвам се сдържах да не направя нещо глупаво , което щеше да донесе доста проблеми. Отдръпнах ръката си и отново сложих ръкавицата.
- Като толкова не ти е приятно няма да махам ръкавицата. - усмихнах й се и легнах , като този път я придърпах към мен. Гушнах я и леко я целунах по челото.
- Е , нямам нищо напротив да поспим. Илии ... може да ме попиташ нещо. После аз да те питам. И така. И двамата обаче трябва да сме напълно откровени! - усмихнах й се и зачаках отговорът й.

13 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:39

Анабел Фокс

avatar
-Добре..питам те..След колко време мислиш,че ще заспя и тук ли ще съм на сутринта?-сгуших се в него. Откакто бях на земята нямаше вечер в която да не съм сънувала кошмар. Вече започваше да ме хваща страх дори и да заспя. Унесох се леко,но не си позволявах лукса да затворя очите си.
-Ангел и демон на едно легло...нечувано.-засмях се леко и потърках очите си уморено. Не беше истина колко ми се спи,но нямаше да заспя. Не и сега. Не и тук.

14 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:48

Дейлън.

avatar
Засмях се тихо и започнах да галя косата й успокоително.
- Ангел и Демон в една стая. Пак нечувано. - отново леко я целунах по челото.
- Ангел и Демон , прегърнати. - прошепнах и й се усмихнах.
- Ние двамата май сме нещо като експеримент на съдбата. - отново леко се засмях.
- А сега се отпусни. Ще ми направиш огромна услуга ако тази вечер заспиш тук. Някак си изведнъж перспективата да спя сам в тази къща започна да ми се струва доста ... самотна. - усмихнах й се леко и я притиснах към себе си. Спомних си една песен която бях слушал на скоро. Целунах я по челото за пореден път и тихо запях .

15 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:54

Анабел Фокс

avatar
-Не можеш да пееш! Спри,иначе ще се разсъня!-свъсих го строго аз и се засмях. Какво? Беше си истина. Той категорично влизаше в категорията "Ако пее си отрежи ушите." Засмях се тихо,но не мислех,че ще заспя. Въпреки това,изхлузих се от прегръдката му с думите:
-Не прекалявай!-ухилих се,но съвсем малко. После осъзнах,че той няма да заспи ако и аз не заспя,затова казах:
-Добре! Да спим. Но не си мисли,че ще спим на едно легло. Да си имаме уважението!-ухилих се с мисълта "Ти заспи,пък аз после ще реша какво да правя."

16 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 12:59

Дейлън.

avatar
- Не на едно легло? - усмихнах й се криво.
- Но нали това е целта. Да си легнем и да заспим. Заедно. Без кошмари и самота. - леко се свъсих и се надигнах .
- А аз си мислех , че кошмарите не ти харесват. - леко се нацупих и тръгнах към вратата.
- Е като толкова искаш да те изядат караконджулите , отивам да си намеря някой матрак. - усмихнах й се и се запътих към вратата. Е нямаше да я карам да бъде на едно легло с мен , ако не искаше. Въпреки че очевидно просто ме разиграваше. Е , точно в момента най-вероятно щях да спя и на улицата стига да каже че не иска да е в една къща с мен , така че матракът ми се струваше добра идея.

17 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 13:05

Анабел Фокс

avatar
От алкохола главата ми се беше замъглила. Какво си мислех? Малко по-малко мислите ми почнаха да си идват на мястото.
-Ако искаш може да си донесеш матрака до леглото. Но не и до мен.-само това казах. Дори да исках да си тръгна-не можех,защото не знаех пътя. Явно трябваше да остана до сутринта,за да се ориентирам по-лесно. Усмихнах се невярващо и отпуснах главата си на възглавницата. Точно сега не можех да заспя,затова имах друг план. След малко затворих очите си и започнах да се правя,че спя. Добре че бях добра актриса.

18 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 13:10

Дейлън.

avatar
- Хъх ... - намръщих се и се върнах и застанах до нея.
- Добре , първо , не съм толкова глупав. Няма нужда да се правиш че спиш. - някаква студенина премина през мен. И какво сега? Отново ли бях отвратителния полу-демон.
- Ако се чувстваш затворена тук , няма проблем. Облечи се и ще те изпратя до домът ти. - усмихнах й се но в очите ми все още имаше напрежение.
- Аз съм в кухнята. Не ми се иска да те отвращавам. - усмихнах й се и излязох.

19 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 13:14

Анабел Фокс

avatar
Странно,но вместо да чуя думите му ,аз чувах бръмчене. Не знам дали беше от това,че не говори човешки език или 48-те часа сън,който бях пропуснала си казваха думата. Въпреки това,нечула нищо се насилих да не заспя.
-Не знам за какво говориш-извиках след него или така си мислех. Нищо чудно и да съм го прошепнала. Вирнах краката си на една страна ,ясно показваща,че предпологаемото му сърдене никак не ме засяга. Точно това бяха демоните,а аз трябваше да се досетя преди няколко часа. Общата вражда никога нямаше да свърши.

20 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 13:45

Дейлън.

avatar
Оххх започнах да се изнервям. Защо забога се държах така. Върнах се в стаята и се загледах в Ани , която сякаш го е очаквала. Легнах до нея и се загледах в тавана.
- Добре виж , извинявай. Просто това досадно недоверие между видовете ни ме дразни. - обърнах поглед към нея.
- Аз ... дори не искам това. - повдигнах демоничната си ръка.
- Роден съм с него. И винаги съм го мразел въпреки силата му. - усмихнах се криво и се облегнах назад.
- Наистина съм убивал много , но винаги е било с цел. И никога не съм убивал невинни. Само демони ... демони които преследваха невинни. - леко въздъхнах.
- Виж , не те обвинявам за това че ми нямаш доверие. Просто искам да ти кажа че няма нужда да се притесняваш. Ако ще и самият дявол , ако има такъв , да дойде пак няма да му позволя да те пипне. - леко й се усмихнах.
- Знаеш ли харесваше ми как бяхме легнали преди , но ако искаш ще отида в някоя друга стая. Или ще те откарам до къщата ти. Просто знай че аз не съм ти враг. Даже бих се радвал ако станем приятели. - усмихнах й се отново и леко се засмях.

21 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 13:50

Анабел Фокс

avatar
-Не ми се смей като ряпа прясно извадена от хладилника и дадена на морските свинчета!-засякох го аз и се засмях. Както споменах,аз винаги получавах това,което исках и винаги излизах невинната. Усмихнах се самодоволно и казах:
-Добре. Но няма да си поволяваш своеволия!-изкикотих се леко и отпуснах главата си. Не,нямаше да заспя-никога! Дори и с най-сигурния човек на планетата,нямаше да мога да заспя. Просто ,като си наумя нещо и държа на него до край. Въпреки това,щях да го изчакам да заспи и просто да си мисля.

22 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 13:58

Дейлън.

avatar
Придърпах я към себе си и отново я бяхме сгушени един в друг.
- Чудя се дали някога ще мога да направя нещо за това твое напрежение. - леко се засмях и притворих очи.
- Ще бъде ли твърде волно да се мушна под завивките , или ще ме оставиш да си умра от студ. - погледнах я и й се усмихнах шеговито.

23 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 14:04

Анабел Фокс

avatar
-Не знам за какво говориш!-отбелязах,а после добавих:
-Ако ще се завиваш -без никакъв контакт!Нали се разбрахме без своеволия!-Направих му знак да махне ръката си от мен.Не че нещо,но си имах принципи и не смятах да ги нарушавам.
-Плюс това,ти си имаш приятелка. Усетих миризмата й по дрехите ти в гардероба..-ухилих му се виновно,но не зависеше от мен. По случайност бях разбрала.

24 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 14:07

Дейлън.

avatar
- Добреееее... - мушнах се под завивките и леко й се усмихнах.
- А сега да се обърна ли на другата страна , за да не те докосва зловонният аромат на разлагаща се плът и ужас , от белите разкъсани дробове на един беден и скромен демон от предградията? - леко се засмях.
- Наиистина трябва отново да се напия с теб. - усмихнах се.
- Вечерта беше интересна. - казах и се загледах в очите й.

25 Re: Къщата на Дейлън on Сря 18 Яну 2012, 14:19

Анабел Фокс

avatar
Той не спираше да говори,на мен ми ставаше смешно,но въпреки това дори не се усмихвах.
-Ти нямаше ли да спиш?!-засякох го,за пореден път и бегла усмивка се очерта върху лицето ми. Хората,демоните,вампирите,общо всичко що дишаше бяха странни същества. Казваха едно,мислеха друго и вършат трето. Добре,че ангелите не са такива. Ние казваме това,което мислим и правим това,което сме казали. Колко по-просто можеше да бъде? Загледах се в тавана без да кажа нищо повече.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите