Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 13 ... 20  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 6 от 20]

Валъри Питърсън

avatar
First topic message reminder :

Сладката ми безценна къщичка ...

Хол с кухня:


Спалня:


Баня:


Питър Анимъл


Летях доста бързо, защото закъснявах и бях прав. Щом влязох през прозореца усетих, че Валъри е там. Тя плачеше. Превърнах се в тигърче отново и с бавни крачки се появих от кухнята. Показах само муцунката си, а след това цялата глава. Накрая се затичах към нея и скочих до нея на дивана. Облизах я по крачето и зачаках да видя реакцията й..

Валъри Питърсън

avatar
Стреснах се страшно много, че дори изпищях и без да исках хвърлих телефона си, но той падна на мекия килим и остана цял целеничък.
- Оооо, миличкия ми - казах щастливо, но гласа ми беше слаб, защото все още плачех - знаеш ли как се изплаших за теб.
Притиснах го в себе си и продължих да ридая. Не можех да си представя дори да ми го вземат. Толкова го обичах, че никога нямаше да го оставя сам, а в момента дори не осъзнавах колко силно го притискам към тялото си.

Питър Анимъл


В началото ми беше удобно, но като усетих силния натиск върху тялото ми и се опитах да се измъкна от захвата й, но не можех. Лапичките ми блъскаха по тялото й, но сякаш тя искаше да ме пречупи на две. Нямах сили да си поема въздух и отпуснах тялото си, като опрях муцуна на рамото й и бавно губех съзнание..

Валъри Питърсън

avatar
Без да осъзнавам го пуснах в правилния момент. Явно не искаше да седи в мен, а аз така се бях разплакала, че лицето ми щеше да се разплуе от толкова течности. Поставих го на дивана до мен, а той леко залитна, като пиян, но може би просто беше замая. Избърсах ръцете с опакито на ръкава си и отидох да си сипя чаша вода. За миг останах подпряна на плота и се припомних колко ужасни неща бяха минали през главата ми. Не, нямаше смисъл да мисля сега за тях, защото той си беше тук и беше добре.

Питър Анимъл


Тя ме пусна и аз бавно се придвижвах по дивана, но ми беше трудно. Залитнах и се приземих на мекия килим. Едва си поемах въздух, а стомахчето ми се движеше от вдишването и издишването. Лежах на земята, лапите ми бяха оплетени една в друга, а аз.. не знаех къде се намирам. Е знаех, но ми беше зле. За малко да ме задушат... не ми се беше случвало и то точно от любов.. Отпуснах се и докато тя беше хунята аз започнах да се възстановявам бавно..

Валъри Питърсън

avatar
Върнах се на дивана и видях дребния на земята. Веднага го вдигнах, но този път много внимателно и започнах да го оглеждам.
- Миличък, добре ли си - питах притеснено, сякаш можеше да ми отговори.
Сложих го на дивана и започнах да го галя, като очите ми отново се напълниха със сълзи и започнаха да капят по козинката му. определено ме гонеше параноята, но докато не скочеше и не почнеше да ме ближе, нямаше да мога да се успокоя.

Питър Анимъл


Когато ме вдигна на дивана аз се изправих бавно. Погледнах я и се отдръпнах уплашено от нея. Стоях на няколко крачки разстояние и се опитвах да я отбягвам. Седнах спокойно и я гледах в очите, а инстиктивно следях всяко движение на ръката й и щом ме доближеше просто се отбранявах с меката си лапа и я отблъсквах..

Валъри Питърсън

avatar
Погледнах го невярващо и просто не знаех какво става. Той сякаш не искаше да го докосвам ... Преглътнах тежко и се изправих от дивана. Бързо отидох в стаята си и се хвърлих върху завивките, като прегърнах меката възглавница и се разплаках. Очевидно отблъсквах не само хората, а и животните ... дори тези, които бяха свикнали с мен. Той беше най-важен и единствено неговото изолиране можеше да ме разстрои толкова, но той беше животно. Никога не се преструваше и никога не можех да му кажа какво да чувства към мен.

Питър Анимъл


Гледах я и тя избяга. Какво искаше от мен? За малко да ме убие и сега реве, че се защитавах. Не ми беше мястото тук. Щях да се махна от този апартамент. Тръгнах към прозореца на кухнята. Още беше отворен. Излязох на аварийния изход и се чудех как да сляза. В началото бяха стъпала и беше лесно, но когато стигнах стълбата усещах, че ще полетя надолу. Опитах се като човек, но веднага щом се хванах за първия лост и дупето ми увисна във въздуха. Висях там и нямах намерение да се трансформирам, за да не ме види някой..

Валъри Питърсън

avatar
Чух някакъв шум, който ме изплаши ужасно много и веднага подскочих. Видях отворения прозорец на кухнята и веднага го затворих, но когато се огледах забелязах, че малкия го нямаше никъде ... да не би да беше избягал. Обърнах се отново към прозореца и ми се искаше да го отворя, защото исках да се върне, но това беше просто някаква си празна надежда. Седнах на кухненския плот и просто гледах към затворения прозорец.

Питър Анимъл


Висях на около два метра височина и за разлика от котките аз не винаги падах на лапи и нямах девет живота. Опитвах се да се задържа, но не можех повече. Просто се пуснах и тялото ми започна да се върти и да се удря в почти всяко стъпало на стълбата, а накрая просто се приземих по муцуна на цимента. Чуха се женски викове, но аз не можех да ги асимилирам, защото изгубих съзнание, а локвичка кръв се образува до муцунката ми..

Валъри Питърсън

avatar
Чух още по-странен шум и отворих прозореца, а малкото тигърче лежеше на земята, без да мърда. Веднага грабнах чантата си и слязох по най-бързия начин долу. Обадих се на такси, а веднага щом дойде тръгнахме към болницата, където имаше ветеринарен кабинет. През целия път не спрях да звъня на Питър, но непрекъснато ми се включваше гласова поща, която дори задръстих.

Валъри Питърсън

avatar
При излизане от болницата ни гледаха странно, а още по странно ни гледаше шофьора на таксито, но след дълги спорове убедих Питър, че е най-добре да отидем в апартамента ми. Вратата беше все още отворена, тъй като се бях изплашила толкова много за него, че дори бях забравила да я затворя, но за щастие всичко беше наред. Влязохме вътре и помогнах на Питър да легне в спалнята, а аз отидох в кухнята, за да му направя един чай. Не знаех, дали ще му помогне, но се надявах поне да го приспи. Върнах се в спалнята и му го подадох, като легнах на ръба на леглото и просто го гледах мълчаливо. Исках да му кажа нещо, но дори не знаех какво, за това щях да го гледам, докато не ми дойдеше прозрението.

Питър Анимъл


Оставих чая и казах:
-Не съм жаден - после се отпуснах и допълних:
-А и мога да спя на дивана - но след тези думи усетих как клепачите ми натежават. Затворих очи и заспах, а тялото ми се отпусна и лежеше. Единствения признах, че съм жив беше дишането ми. Лежах спокойно в леглото й и спях..

Валъри Питърсън

avatar
Усмихнах се тъжно и се изправих от леглото. Беше легнал върху завивките, за това извадих едно одеално от гардероба и го завих добре. Уверих се, че всичко беше затворено и че климатика работеше, защото оставаше и да настине и щях да се гръмна. Взех един стол от кухнята, който сложих до леглото му, а когато седнах, по навих си изпънах краката и ги сложих на леглото, но сега го нямаше малкото пухче, което щеше да се сдуши в тях ... имаше едни страхотен мъж в леглото ми, а аз като пълна психопатка щях да го зяпам цяла вечер, защото можеше да нямам друг шанс да го видя.

Питър Анимъл


Бавно се събудих и я видях да ме зяпа. Обърнах се на другата страна и без да казвам нищо се свих на кълбо. Затворих отново очи и се опитах да заспя, но не можех. Изправих се бавно и й казах:
-Ще се справя - а щом стъпах на крака усетих облекчение в тялото ми. Запазих равновесие и казах:
-Ето.. вече съм добре..

Валъри Питърсън

avatar
- Добре - казах спокойно и се изправих, като оставих на леглото хартиения плик, който беше до стола и една хавлия от гардероба - ще те оставя да се оправиш.
Излязох от спалнята и отидох в кухнята, за да направя нещо за закуска, като го оставих да се изкъпе. В плика имаше няколко неща, които бях поръчала посред нощ по интернет и сутринта пристигнаха рано - дънки, колан (защото не знаех кой размер дънки носи), бяла риза, бели кецове, боксерки и чорапи. Надявах се нещата да му свършат работа и да не се направи на дечко, като откаже да ги облече, само защото са от мен.

Питър Анимъл


Влязох в банята и водата почна да ме облива. След като се изкъпах поседях малко под струята и накрая излязох, като се подсуших с кърпата. Отворих пакета и видях дрехите. Облякох ги и с бавни крачки влязох при нея. Погледнах я и казах:
-Не беше нужно да ме глезиш.. - след което седнах на един стол и допълних:
-Е? Разочарова ли се, че аз съм твоя тигър?

Валъри Питърсън

avatar
Той ме изненада много с държанието си, но предизвика усмивката на лицето ми. Ровех се в хладилника, като извадих млякото и направих две чаши мляко с какао, като му оставих едната и отново се усмихнах.
- Радвам се, че си в по-добро настроение - радвах се и че е по-добре здравословно, но това вече му беше ясно - и не ... не се разочаровах. Трябваше ли?
Отпих от млякото си и отново се върнах на хладилника, а единственото вътре бяха бири и някакви пържоли. Бях свикнала да ям на работа или нещо на вън и сега май се налагаше да отскоча до магазина или да му изпека пържола, а мисълта, че ще си тръгне, докато съм в магазина, ме побъркваше.

Питър Анимъл


-Да - казах аз. Погледнах я и казах:
-Не ти се обаждах, не те търсих и не показах желание.. - след което облегнах лакти на масата и подпрях главата си на ръцете ми:
-Защото бях постоянно с теб.. - след тези думи я погледнах и попитах:
-Сериозно ли щеше да ми биеш чикии?

Валъри Питърсън

avatar
Замръзнах, щом чух въпроса му. Да, мислех си да го направя, защото си мислех, че ще помогна на малко беззащитно животинче, което се измъчваше. Идеше ми да се обърна и да го пребия, но реших да направя нещо по-забавно. Взех една чиния и сложих вътре суровата пържола, като я преплъзнах по плота и тя се спря пред него
- Само, ако си изядеш закуската - казах предизвикателно, като наистина не очаквах да изяде суровата пържола.

Питър Анимъл


Усмихнах се и тя забеляза как зъбките ми се промениха. Забих ги в пържолата и започнах да отхапвам големи хапки. Захапвах, дъвчех и гълтах големи парчета. Усмихнах се доволно и казах:
-М-м-м. Вкусно - след което продължих да се храня и след малко в чинията имаше само един оглозган кокал.

Валъри Питърсън

avatar
Премигах невярващо и търках очи, но истината беше такава - той я изяде. Тя беше абсолютно сурова ... а той я изяде ... Е това въобще не го очаквах. По едно време си мислех, че ще се трансформира в тигърче, но тогава се случи нещо странно. Единственото, което му порасна, бяха само зъбките. Все още не можех да асимилирам какво става, но реших да си мълча, за да не го подсещам за предизвикателството ми ... макар че нямаше никакъв шанс да го направя.

Питър Анимъл


Изправих се и казах:
-Е. Няма да ти преча повече - след тези думи отидох до мивката, измих си ръцете и щом бях напълно чист просто тръгнах към вратата. Отворих я без да поглеждам Валъри и отидох до асансьора. Натиснах копчето и го зачаках да се качи до етажа, за да мога да сляза до долу..

Валъри Питърсън

avatar
Седях облегната на мивката и гледах в ръцете си, който нервно преплитах и се чудех какво да направя. Нямаше да го гоня ... или трябваше. Оф, ако седях тук да размишлявам още малко, никога нямаше да го видя повече. Отворих входната врата и го видях пред асансьора, а когато той се обърна и ме погледна въпросително, аз не можах да кажа нищо. Асансьора дойде и в момента, в който той го отвори, осъзнах, че трябваше да говоря сега.
- Защо не останеш още малко - попитах уж спокойно, но той можеше да забележи колко съм нервна, а сърцето ми направо щеше да изскочи, докато чаках отговора му.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 6 от 20]

Иди на страница : Previous  1 ... 5, 6, 7 ... 13 ... 20  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите