Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 19 от 20]

Валъри Питърсън

avatar
First topic message reminder :

Сладката ми безценна къщичка ...

Хол с кухня:


Спалня:


Баня:


Валъри Питърсън

avatar
Усетих как Питър се отпусна и заспа, но на мен хич не ми беше до сън, за това просто взех книгата си и започнах да чета. Всичко беше така спокойно, докато малкия не започна да скимти и да се върти нервно. В началото очаквах да му мине, но ставаше все по нервен, за това оставих книгата на една страна и го придърпах към мен.
- Слънчице - казах тихичко и го погалих по коремчето, а той отвори очичките си и започна да се оглежда изплашено - няма нищо ... аз съм при тебе.
Придърпах го още повече към себе си и нежно целунах носленцето му, като го накарах да отпусне малката си главичка на рамото ми, а аз приближих моята към неговата и така усещах меката козинка на челцето му да се опира в бузката ми.

Питър Анимъл


Когато отворих очи я усетих. Меката и кожа. Приятните й ръце и да.. това беше Вал и тя беше с мен. Не знаех как да и се отблагодаря, че не ми се сърди и не ме изрита като улична котка, но знаех какво чувствам и какво искам да направя. Лапичките ми я прегърнаха и тя го усети. Усети как са около вратлето й и аз като малко дете я гушанах. Доближих влажното си носле до бузката й и го отърках, а след това я облизах. За бих срамежливо муцуна в нея. Тя усещаше отпуснатото ми мъркане и колко много значи това за мен. Вече виждах в съзнанието си друго. Не бях сам. Валъри ме викаше навсякъде. Аз бях нейното слънчице и за това трябваше да се държа като такова. Сгушен в нея измърках няколко пъти преди да се отдръпна. Погледнах я в очите и затичах на някъде. След малко се върнах и тя видя, че в устата ми беше пакета с лед. Не осъзнавах, че се е разтопил, заради това, че приемах животинския облик и не се държа като човек. Поставих пакета до нея и отново се качих върху гърдита й. Излегнах се и я загледах, като се надявах да съм направил нещо добро.

Валъри Питърсън

avatar
Усмихнах се леко и целунах влажното му носле, като го вдигнах със себе си и двамата отидохме в кухнята. Изсипах водата, която се беше насъбрала в пакетчето, а него изхвърлих в кофата, докато Питър се чудеше дали може да се покатери върху главата ми, но за сега беше стигнал само до рамото.
- И аз те обичам - казах тихичко и до целунах някъде на кръстчето, като се изкикотих тихичко и допълних - като домашен съквартирант.

Питър Анимъл


Усетих целувката й и потрепнах. Бавно се качих върху нея и най-накрая стигнах главата й. Настаних се отгоре й, като най-новата модерна шапка, а опашката ми вирна нагоре. Измяуках и се опитах да се изтегля напред. Най-накрая увиснах и тя можеше да види муцунката ми, която и стоеше като бритон. Облизах я по нослето и се изкикотих на котешки език, като я загледах с любопитна физиономия, надолу с главата..

Валъри Питърсън

avatar
Погледнах леко нагоре, като му се усмихнах. Обичах да ме целува по нослето точно толкова, колкото и той обичаше да целувам неговото мокро и розовичко носленце.
- Честно казано ... съмнявах се да успееш - казах и се засмях сладко, като го хванах и го гушнах, а той така се беше притеснил да не падне, че просто се вкопчи в косата ми и сега приличаше на раздърпана кошница.
Отметнах я назад, като я пригладих и се замислих за разходка. Дали щеше да иска да стане сладко кученце и да ходим малко навън, защото времето ми се виждаше добро.

Питър Анимъл


Сгуших се в нея и дори леко се отърках, като накрая усетих, че не ми се седи на едно място. Изправих се, като използвах ръцете й гърдите й за упора и тя усети езичето ми, което облиза устните й. Загледах я любопитно и исках да разбера какво мисли, но вместо да се замислям просто я облизах отново. Доближих се и като малко дете се сгуших в нея. Може би изглеждаше странно, но аз я обичах и да я прегърна значеше повече от колкото да я целуна. Лапичките ми обвиха вратлето ѝ, а муцунката ми се долепи до едната ѝ бузка

Валъри Питърсън

avatar
Притиснах го към себе си и го целунах по челцето, но накрая просто го пуснах на пода, а той започна да се върти нервно и да ми се цупи. Е, ако си мислеше, че цял ден ще го нося и дондуркам, се беше излъгал жестоко.
Най-накрая си направих едно кафе ... малки не на време, но все пак се нуждаех от дневната доза кофеин. Докато го пиех и разнасях в сяка стая, сложих спортния си клин за тичане, една стегната тениска и извадим айпода си. Питър видя как от гардероба взех една каишка, а аз го погледнах притеснено и се усмихнах леко.
- По лесния начин или по трудния? Ако не ти се излиза, просто ми го кажи, а не сега да хукнеш из всички стаи.

Питър Анимъл


Следвах я навсякъде, а когато си обуваше клина любопитно се подавах зад един шкаф и гледах тялото й. Накрая тя ме погледна. Извади някаква каишка и явно искаше да ми я сложи. Доближих се до нея и седнах на дупето си, като зачаках да ми я сложи. Не знам как щеше да изглежда от страни, ако се преобразя, но сега мислех само как да изляза навън. И точно тогава тя видя как се превърнах в не много малък Голдън Ретрийвър

Валъри Питърсън

avatar
Точно щях да му кажа, че няма да е много добре, ако хората ме видят как разхождам котка на каишка или ако трябваше да съм по-точна, как разхождам тигър на каишка, но той май се усети и се преобрази, преди да съм мигнала.
- Мамка му - извиках силно, а той ме погледна любопитно - това не е честно - и видах как се натъжи, а дори и се почувства леко виновен - не мислях, че можеш да станеш по-сладък.
Тогава видях как весело замаха с опашка, а аз се наведох, като го целунат по мокрото черно носленце и му сложих една каишка, на което пишеше "Питър" с буквички, по които имаше лъскави камъчета, а после закачих за нея и повода.

Питър Анимъл


Валъри изруга, което ме накара да се натъжа. Помислих, че пак съм направил беля, но тя просто.. ме е харесала още повече. Размахах опашка, а когато ме целуна по нослето, аз и отговорих с облизване по бузката, като тя усети как малкото ми грапаво езиче остави влажна следа в знак на "кучешка" целувка. Тя ме завърза и вече бяхме.. обвързани.. Заподскачах на едно място с изплезен език и нямах търпение да тръгваме.. Щяхме да си направим една много дълга разходка.. защото отдавна не бях излизах навън.

Валъри Питърсън

avatar
Тръгнахме бавно към вратата, а аз взех ключовете и телефона си, като дълго време се чудех дали да отидем на плажа да потичаше или на кучешкия парк, но реших да оставя избора на него. Не ми се обаикаляше и по двете, за това щяхме да оставиме другото за следващия път. За жалост утре бях на работа и почивките едва ли щях да ги прекарам в подобно натоварване, но щяхме да го измислим.
- Така ... на къде - попитах с усмивка, като седях пред входа на сградата и чаках да тръгне на някъде.

Артур.

avatar
Успокои ме, като каза, че нямаме нужда от превоз. Посочи ми някаква сграда, като се досетих че вероятно живее там.
Първо ме помоли да минем през магазина, където не се забавихме много. Тя упорито беше тръгнала да носи целия багаж, но аз и предложих помощта си, като я оставих с някаква сравнително малка торбичка. Все пак не можех да не постъпя поне малко кавалерски, след като тя беше изхарчила доста повече пари в сравнение с мен.
Като бяхме спокойни от малкото разстояние, което ни делеше от дома и, ние вървяхме бавно и си говорехме.
Може да не пиех всякакъв алкохол, но поне на вината бях ценител, така че нямаше да похаби нищо, понеже преди малко ми беше споменала, че има няколко бутилки френско вино.
Пристигнахме в тях и се огледах. Беше хубаво подредено и в светли цветове.Много свежо. Поставих торбите върху шкафчетата във кухнята и и се усмихнах:
- Нали знаеш, че ако имаш нужда от помощ, нямам нищо против да ми кажеш.Въпреки, че едва ли моите способности биха могли да се сравнят с твоите. В такъв случай ти ще си шефа.
На ангелите не им се налагаше да си приготвят храна и затова и аз не бях майстор. Но щеше да е невъзпитано, ако не и предложех помощта си.

Валъри Питърсън

avatar
Реших, че имаме нужда от по-лека храна, затова единственото, с което не се ограничих, бяха сирената. Взех няколко различни вида за бялото вино, докато направя вечерята, като за нея избрах бяло пилешко месо и много зеленчуци. Разбира се, той не критикува избора ми, но това не означаваше, че му допада, затова се надявах накрая на вечерта да остане доволен.
Най-накрая пристигнахме в апартамента и понечих да се отърва от високите обувки, но само като се замислих, че ще се разхождам боса и … нисичка пред него, се отказах веднага. Още с отварянето на вратата, той можеше да види кухнята, защото тя беше част от малкия ми апартамент, който общо взето се състоеше от тази стая и спалнята ми, която нямах намерение да му показвам точно сега, но поне се радвах, че намерих време да я оправя, защото често оставях вратата отворена, както сега.
Докато той оставяше нещата, аз отворих прозорците, за да влезе малко свеж въздух, като се надявах да няма прекалено много неприятен шум от улицата, но в това хубаво време хората май бяха решили, че нямат нужда от коли. Дори се зарадвах, когато изяви желание да ми помогне, но не бях много съгласна с това …
- Може да ми правиш компания – казах весело и му посочих трите стола на кухненския плот, който също така използвах като маса, а той разбра намека ми и се настани.
Минах от другата страна на плота и отворих хладилника, като започнах да избирам и накрая се спрях на „De L’Orée”. Беше едно от любимите ми, а и как иначе, като една бутилка струваше почти колкото наема ми, като се има предвид, че апартамента ми се намираше почти в центъра. Е … имаше неща, за които просто не можех да се стискам и това страхотно вино беше едно от тях. Взех две високи кристални чаши и налях вино, като поставих едната чаша пред него, но преди да отпия, взех една дъска и се заех със сирената. Щяха да допълнят перфектно вкуса на виното и дори може би щях да сложа малко и във вечерята ни.

Артур.

avatar
Тя отвори прозорците, и влезе малко по - хладен въздух. Времето беше горещо, но слънцето вече залязваше и не беше чак толкова задушно.
Имаше сравнително малко шум за апартамент на такова централно място, но предположих, че това е заради малкото превозни средства. Е, колко малко можеше да бъде при положение, че града не бе от най - малките. На предложението да и помогна, тя изглеждаше зарадвана, но същевременно предложи просто да и правя компания. Може би това беше добър вариант за мен, защото не бях голям готвач и със сигурност щях да се изложа. Настаних се на един от трите стола, като започнах да барабаня с пръсти по плота и да оглеждам отново обстановката. Харесваше ми светлия цвят. Напомняше на Рая. Рая за всеки човек е различен, но знаете общоприетата представа - бели и пухкави облачета, пълна хармония, музика от райски инструменти, както и малки херувими облечени в бели одежди, а не едри и масивни ангели като мен.
Докато размишлявах върху това тя отиде до хладилника и извади бутилка от там. Доколкото успях да огледам бутилката, беше адски скъпо, та чак ми идеше да се изчервя. Взе две кристални чаши, като наля от хубавото вино. Приближих своята към себе си, но тя вместо да отпие се зае със сирената, които беше купила. Реших да я почакам, за да можем да вдигнем тост. След като накрая обърна погледа си към мен, аз се усмихнах и и направих знак за вдигане на наздравица.

Валъри Питърсън

avatar
Приключих със сирената и ги наредих в едно стъклено плато, като извадих и прибори. Взех чашата си и я приближих към него, като се чу един приятен звук, а точно в този момент на лицето ми се появи искрена усмивка. Приближих бавно чашата към устните си, докато не свалях поглед от опияняващите му очи, дори и докато отпивах от сладкото вино.
Оставих чашата си, секунди преди той да направи същото и реших да се възползвам от случая, че не гледа – взех вилицата си и набодох едно парченце, което веднага поднесох към устните му, без да го питам дали иска и дали въобще обича сирене. Усмивката не слизаше от лицето ми, дори стана малко по-широка, а след като той си хапна неговото сиренце, реших и аз да си взема едно. Не знам какво ми ставаше напоследък, но сякаш бях обсебена от чуждите очи, а неговите очи … бяха като … дори не можех да ги опиша, защото бях напълно сигурна, че ако кажех скъпоценни камъни, щеше да е прекалено леко сравнение с истинската им красота.
- Така и не ми каза кой ще те запозна е с града – казах с неприкрито вълнение, но бързо му обърнах гръм, за да се взема нужните ми неща за готвенето.
Взех дъска и поднос, в който сложих измитите зеленчуци. Много мъже се стряскаха от жени, които държаха големи ножове и се надявах да не е от тях, защото ножа, който взех, наистина беше голям. Започнах да кълцам бързо и умело, като от време на време вдигах погледа си към него, надявайки се да не остана без някой пръст, защото нямаше да е никак яко, най-вече след като му бях задала такъв въпрос. Не се бутах за поста, но мисля, че му беше пределно ясно, че нямаше да му откажа, ако реши да излезем, по негово желание … разбира се, без никакви задни мисли.

Артур.

avatar
Харесаше ми усмивката на момичето. Когато я гледах, не можех и аз да не се усмихна . На това му викам заразителна усмивка. Взех си едно парченце от сиренето, което беше нарязала. Оказа се много хубаво. Хората явно разбират от храна. Предполагам съм го ял през живота си. Имаше момент, в който исках да опитам всичко човешко. Бях любопитен. Въпреки това изобщо не разбирах различните сирена и не знаех имената им. Това беше много вкусно, но така и не можех да кажа какво е.
Както предполагах и виното беше върха. Ето защо изглеждаше толкова стилно и скъпо. Тя наруши тишината, като попита кой ще ме запознае с града:
- В началото се бях подготвил сам да се запознавам с града - усмихнах се
- Както споменах преди, ти си едва втория човек който познавам оттук.Запознах се с едно момиче на едно парти и обещах да и се обадя, за да ме разведе. Но мисля първо да се установя като хората,а после ще мисля за социалните си контакти.
Беше ме срам да намекна на Валъри, че бихме могли да се видим пак, защото можеше да ме помисли за поредния, който не знае кое момиче иска. Но аз не съм такъв. Имал съм много приятелки сред нежния пол. Да, просто приятелки.
Тя продължи със зеленчуците. Извади един голям нож. Имах чувството, че е касапски и като си помислих за това ме изби на смях, но се сдържах.Реших да не я разсейвам като и говоря, защото можеше да се осакати така. Режеше ги доста бързо, както онези готвачи в кулинарните предавания. Малко се стрясках всеки път, когато се обърнеше към мен и същевременно с това кълцаше с пълна сила. Накрая не се сдържах и казах:
- Започна да ме изумяваш още в началото. Но моля те внимавай с това темпо - казах мило, за да не вземе да се ядоса
- Не че се съмнявам в уменията ти, но просто за всеки случай...

Валъри Питърсън

avatar
Май не откачи чак толкова от ножа ми, колкото от това, че можех да се осакатя. Всъщност дори не знаех как ще ми се отрази, защото не се бях наранявала така сериозно, след като умрях … дори не знаех дали ще ме заболи. И все пак реших да се съобразя с желанието му и започнах да режа малко по-бавно, но така вниманието ми се насочи много повече към него. Не исках да го карам да се чувства неудобно, мислейки си, че му правя някакви намеци … каквито може би щях да направя, ако знаех, че ще имам успех, но просто го намирах за наистина красив мъж и ми беше приятно да го гледам.
- Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да се обърнеш към мен – казах възможно най-мило и изсипах зеленчуците във вече празния съд.
Взех отново чашата си, като отпих една наистина голяма глътка и включих котлона. Сложих един дълбок тиган на него, покривайки дъното с малко зехтин и отново се обърнах към госта си, за да не се чувства пренебрегнат. Сложих лактите си на плота, като се приближих леко към него и бръкнах в съда със зеленчуците. Търсих си морковче, но вместо едно, изкарах две резенчета, затова хванах едното със зъбки, а другото го поднесох към устните му.
- Мокровче? – попитах весело и се усмихнах невинно.

Артур.

avatar
Тя се съобрази с казаното от мен и започна да реже по - бавно. Може да се каже, че си отдъхнах. Друг беше въпроса, че можех да я излекувам, дори да не беше човек. Още едно от хубавите и могъщи неща на расата ми. Въпреки това не исках да развалям хубавата атмосфера като скоча да и лекувам осакатената река. Ангелските ми инстинкти ми подсказваха, че не е човек, но тя изобщо не се държеше като враг, затова гледах да не обръщам внимание на този факт. Забелязах, че ме наблюдаваше, на което аз отвръщах само с притеснени усмивки и отместване на погледа. Тя каза, че ако имам нужда от нещо, винаги може да се обърна към нея.
- Благодаря, ще го имам в предвид.
Гледах какво правеше, защото някак ми харесваше да гледам как някой готви. Може би е странно, но съм седял и съм гледал пералнята как пере. Успокояващо е. А и времената се меняха и аз се стараех да попивам всичката нова информация. Тя ми предложи резен морков. Захапах единия край, като се постарах да не докосна нежните и пръсти. Изхрупах набързо. Не ми беше навик да ям, но имах вкусови усещания. Зеленчуците не бяха толкова вкусни, колкото по - калоричните неща, които бях ял. Не съм претенциозен откъм храна, тя не ми трябваше. Просто понякога си вземах нещо, за да се успокоя, когато съм нервен или да хрупам нещо, когато гледам филми и телевизия. Нетрадиционно за един ангел може би. Досега изглеждаше все едно тя ми вадеше думите от устата с ченгел, затова най - накрая и аз се обадих:
- Какво си намислила да сготвиш? Или го пазиш в изненада? - казах ухилено.
Да, не можах да измисля нещо по - свястно за казване...

Валъри Питърсън

avatar
Забелязах, че леко се притесни, когато взе морковчето от устните ми, опитвайки се по всякакъв начин да не докосва пръстите ми с меките си устни. Моите обаче бяха пресъхнали … прежаднели, може би за целувка от напоените му с вино устни, но както всеки път, успях да се овладея, преди да се изложа. Прокарах бавно език между устните си, убеждавайки се, че това ми е достатъчно и се изправих, за да погледна котлона. Тигана беше загрял, затова обърнах гръб на Артур, изсипах зеленчуците в съда и започнах да ги бъркам, докато му говорех, без да го поглеждам.
- Пилешко филе със сос от сирена и сметана, като към него ще има гарнитура от задушени зеленчуци – казах спокойно и без да осъзнавам, добавих нещо, което можеше да го изненада – подхождат си идеално с бялото вино, но следващия път може да си сготвим нещо по-апетитно за по-тежко вино.
Трябваше ми малко време да осъзная, че бях казала следващия път и нетипично за мен, се почувствах засрамена от намеците, които продължавах да му отправям, а той не отговаряше на тях. Е … какво очаквах, след като му бях казала точно и ясно, че съм обвързана, а когато той предположи, че връзката ми е сериозна, аз дори не го поправих … защото си беше така. Все пак не исках да го изплаша, затова му метнах една усмивка през рамо.
- А може и да излезем да пийнем по нещо, за да ти покажа града – побързах да се оправдая, като усмивката ми ставаше все по-тъжна и виновна.

Артур.

avatar
След морковчето, тя отново се обърна към котлона. В такова топло време не завиждах на хората, които висяха по котлони, газови бутилки и така нататък.
Тя продължи да се занимава със зеленчуците, като отговори на въпроса ми .Каза нещо, което ми звучеше доста сложно и честно казано запомних само "пиле". Поради това измънках само:
- Аха...
Тя сподели, че следващия път може да е нещо, подходящо за по - тежко вино. Честно казано бях любопитен какво може да се получи, когато сложиш някакъв вида алкохол в ястие. Мислех си, че са несъвместими. Както пица с ананас. Тези неща не можех да ги осъзная.
Накрая Вал каза, че може да излезем, да пийнем по нещо и да ми покаже града.
- Супер! Бих се радвал да те видя пак - казах с весел тон
- Поне няма вероятност да ме видиш пиян! - пошегувах се накрая

Валъри Питърсън

avatar
Обърнах се отново към котлона, защото усетих как бузите ми поруменяха, след като ми каза, че наистина иска да излезем някой път, и ако розовия ми тен не изчезнеше, щях да се оправдая с печката. Нещата обаче се оказаха готови, а той продължи да говори и то доста самоуверено. Нямаше как да не се обърна и да го погледна скиптично … не че не му вярвах, но просто бях готова да се обзаложа с него, че трябва да прекара само една вечер с мен и ще лази по земята, за да се прибере.
- И защо си толкова сигурен в това? – попитах с онзи предизвикателен поглед, който сякаш казваше докажи ми.
Изместих тигана от котлона и го изключих, като се приближих към него, отново слагайки ръцете си на плота. Беше ми приятно да гледам очите му от толкова близо, но в момента не това беше целта ми … по-скоро очаквах да видя поне малко колебание в тях, но те все още не трепваха, а просто си изглеждаха така перфектни.
- Защо не се обзаложим – казах с широка усмивка и надигнах игриво веждите си – избери си една вечер и ще отидем на няколко места. Няма обаче да е интересно, ако няма облог – усмивката ми ставаше все по-лукава и все по-голяма – е … ако останеш трезвен, какво би искал?
Реших да не му давам идеи, защото можеше да се прецакам. Като малки правехме точно това, когато се хванехме на бас за нещо. Загубилия често плуваше гол в реката, като другите му взима дрехите и го оставяха да се прибира така или нещо подобно, свързано с поне малко наказание, но бях сигурна, че той щеше да бъде много по-изобретателен.

Артур.

avatar
Мисля че и привлякох вниманието като казах, че няма да ме види пиян. Тя се обърна бързо и ме изгледа със леко недоверчив поглед. След секунда попита защо съм толкова сигурен в това. Почесах се по главата и се замислих. Беше ме хванала на тясно.
- Откъде...съм сигурен... - запелтечих
Няколко секунди се опитвах да измисля какво да кажа и да изглежда достоверно. По принцип спазвах и друга от заповедите на Бог и не лъжех, но сега не исках да развалям вечерта. Бих и казал, защото някак си ми харесваше да мога да и се доверя.
- Да приемем, че съм издръжлив. - опитах се да го кажа така, че да не прозвучи самонадеяно или гордо
Всъщност дори не излъгах. Просто не споменах цялата истина. Сега се надявах просто да не се обзалагаме. Алкохолът действаше на хора и същества родени на Земята. Аз обаче не бях такъв и алкохолът не ми действаше. Както и много други неща. Нямах нужда от храна и вода. По принцип можех да изпия литри с алкохол и нямаше да ми стане тежко или да се пръсна. Също така нямаше и да ме хване. Затова не исках облог. След минута обаче тя поиска точно това. Не исках да отказвам,защото щях да изглеждам като идиот. Малко след това тя попита какво бих искал ако спечеля. Въздъхнах и заговорих:
- Съгласен съм. Ако аз спечеля, ти ще ми окажеш честта да дойдеш на вечеря в бъдещия ми дом...но има уловка. Аз ще те тровя. Тоест ще се опитвам да готвя. Едва ли би ти харесало, защото аз съм пълен аматьор. Но нека го приемем като предизвикателство и двамата - аз ще се насиля да готвя, а ти ще се насилиш да опиташ от творенията ми - изхилих се
- Ти си наред.
Аз не бях измислил кой знае какво, но първо това ми беше дошло наум.

Валъри Питърсън

avatar
Първоначално щях да му кажа, че може да поиска много повече, но самата мисъл, че един вид ще се бори, за да спечели среща с мен, ме караше да се чувствам … странно, приятно странно. Това обаче ме затрудни, защото ми се наложи да измисля нещо на неговото ниво и все пак да задоволява и мен. Вече дори си го представях и не знаех дали ще му хареса, но всъщност целта не беше да му харесва, при положение, че той щеше да е губещия.
- Добре … съгласна съм – казах ентусиазирано и побързах да кажа и моето изискване – но ако аз спечеля, искам да дойдеш в моя стар апартамент – казах леко закачливо и се изкикотих тихичко – да ми донесеш пица или може би китайско и да ми разтриваш цяла вечер краката, докато гледам досадни сълзливи филми.
Определено бях сигурна, че това не е представата му за страхотна среща, но честно казано, наистина обичах да ме глезят, но чак тогава се сетих, че пропусках нещо. Проблема беше, че все още не знаех какво е и очаквах всеки момент да ме удари просветление, но по-скоро ме изби на срам, когато осъзнах, че го бях забравила и за тази вече.
- Десерт … - казах тихо, сякаш казвах на себе си, а той ме погледна учудено – искам и десерт – замазах положението накрая и прехапах долната си устна, чакайки да каже тежката си мъжка дума – е … имаме ли сделка.
Не че беше хубаво да се хваля с подобни неща, но имах така силен имунитет срещу виното и някои други алкохолни напитки, че наистина щеше да му отнеме време, ако очакваше аз да се напия преди него и сама да се откажа. Все пак нямаше само той да се забавлява, а вече дори знаех перфектното място и точно на кого да звънна.

Артур.

avatar
Съгласи се на моето условие. Радвам се, че не измислих нещо брутално по - тъпо. Всъщност ако аз спечелех може би сам се насадих. Нямам никакви кулинарни умения и не съм пробвал много на практика. Но пък за сметка на това съм гледал кулинарни предавания. Надявам се това би ми помогнало. След това изслушах нейното условие. Хмм...да взема нещо за ядене, да отида в стария и апартамент и да и разтривам краката. Е не беше чак толкова лошо. Поне на пръв поглед.
- Имаме сделка. Единствено сълзливите ти сапунки биха ми развалили настроението, но тогава предполагам ще съм зает с масажа на краката ти и няма да им обръщам внимание - усмихнах се
Ако и тя беше издръжлива, сигурно щеше да бъде едно мнооого дълго напиване. А и преди си мислех, че не е обикновен човек, което правеше нещата още по - интересни. В този момент се зачудих дали и тя е усетила необичайното в мен. След секунда тя допълни, че би иска и десрт. Усмихнах се. Много обичах сладко.
Все още не бях посещавал нито баровете, нито в кафенетата в този град, но бях сигурен че тя би измислила много подходящо място ако имаше нужда.

Валъри Питърсън

avatar
Подскочих весело и от устните ми излезе някакъв звук подобен на "ией", но точно тогава се сетих, че не съм стигнала до никъде, затова го оставих да си пие и се заех с месото. Нарязах го на кубчета и също го сложих в тигана, като включих и съседния, за да направя соса. Поне ястието беше лесно.
Извадих две големи порцеланови чинии, на които имаше изрисувани много красиви сини цветя и сложих в половината от тях зеленчуците, а другата половина оставих за месото. Направих соса, като накрая го изсипах при пилето и след буквално 5 минути, вечерята беше напълно готова и само ни чакаше да й се насладим. Наредих всичко, като най-добре се справих с приборите и по навик извадих 2 вида вилици. Все пак не знаех много за него, можеше и да е по-изискан от мен, но определено знаех как да се справя с една вечеря.
- Надявам се да е толкова вкусно, колкото и ароматно - казах весело, когато усетих как цялата стая се изпълни с уханието на сирена разтопени в сметана.
За жалост, имаше столове само от едната страна на плота и колкото да ми се искаше да седя срещу него, щеше да ми се наложи да седна до него. Допълних чашите с вино, преди да сме започнали да ядем и върнах бутилката в хладилника, преди да се е стоплила прекалено много. Бързо се върнах при него и се наместих удобно, като сложих една кърпа в скута си и се обърнах леко към него, за да може да си говорим, докато вечеряме. Точно това му беше неудобно на разположението на плота или общо взето на целия ми дом, но предпочитах да дам толкова пари за вино, отколкото за още малко място, където да слагам многото си обувки.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 19 от 20]

Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите