Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 20 от 20]

Валъри Питърсън

avatar
First topic message reminder :

Сладката ми безценна къщичка ...

Хол с кухня:


Спалня:


Баня:


Артур.

avatar
Отговора ми и хареса и тя се зарадва. След секуди се зае отново със кулинарните си занимания. Продължвах да я гледам с интерес, защото ми изглеждаше интересно. Не че разбирах много, но нищо. Извади две големи чинии, но не обърах внимание къде какво сипва. Докато довършваше нещата, и не ми обръщаше внимание, се заиграх с телефона си и видях, че имам непрочетен смс. Хвърлих му светкавичен поглед, след което тя се върна и започва да нарежда прибори. Имаше едно ниво по - добри познания по етикеция от последните хора, с които се бях срещал. Това ми хареса, а кралското ми минало не можеше да не го оцени. Лека и едва незабележима усмивка проблясна по лицето ми. Обичах да се държат с мен като с крал. Може да съм позабравил какво е, но със сигурност ми липсваше. Разбира се гледах да не го показвам, хората не обичаха такива лидери.
Отговорих, на това което каза също така весело:
- Сигурен съм, че е така.
Наистина се носеше прекрасен аромат, който те караше да изгаряш от нетърпение докатого опиташ. Допълни чашите с вино, като преди това в моята бяха останали само няколко милиметра от него. Занесе го в хладилника и се върна, като се настани до мен. Взех едно парче от месото и го изядох. Наистина беше уникално. Не бях ял от поне няколко седмици, а последното беше обикновени полуготови спагети. Те едва ли могат да се сравняват с това. Побързах да отбележа:
- Наистина е много добро. Със сигурност трябва да ми дадеш адреса на ресторанта си! - усмихнах се
Взех другата кърпа, като лекичко си почистих устните и отпих отново от виното. След това продължих със разговора:
- Освен, че си добра в готвенето...очевидно...какво друго обичаш да правиш? Хобита, музика, кино?
Можеше да не иска да говори докато се храни, но аз вече не се бях съобразил с това.

Валъри Питърсън

avatar
Задължително пробвах храната, защото ми ухаеше така приятно, че ми се искаше да я изям всичката веднага, но все пак не можех да се държа като животно. Набодох едно парче пилешко и го поднесох към устата си, като устните ми се изпънаха в красива усмивка, докато се наслаждавах на вкуса му. Не обичах да се хваля при всяка възможност, затова запазих коментара за себе си, но се надявах и на него да му беше харесало така, както и на мен.
Все пак той предпочете да разговаряме, отколкото да се храним мълчаливо, а това можеше само да ме радва. Усмихнах се широко и преглътнах, без да бързам, защото винаги си мислех за най-лошото и вече си представях как се задавям, но не мога нито да спра да кашлям, нито да умра … как можеше да си мисля за такива неща точно в момента? Май трябваше да му отговоря, преди да съм написала комедийния сценарий на цялата ни среща.
- Ами … определено обичам да се излежавам с някой на дивана и да гледаме някоя наистина забавна комедия … може би романтичен филм и в много редки случаи някой ужас. Също така обичам да гледам и мачовете, но зависи от компанията, колко бири имам в хладилника и дали мача наистина си заслужава да му се отдели каквото и да е било време. Обичам абсолютно всякаква музика и си падам по шумните места, макар че напоследък нямах голяма възможност да посещавам такива. Когато съм по-изморена предпочитам да се излегна на някоя поляна или на плажа с книга в ръка и разбира се, бутилка хубаво бяло вино. Рядко ходя на всеизвестната „щопинг терапия”. Никога не съм я намирала за вълнуваща, но понякога чифт нови маркови обувки могат да повдигнат значително настроението ми. Макар че предпочитам повече кутия с бонбони.
Дори не бях усетила колко се захласнах в описанието на любимите си неща, но той или беше страхотен актьор или наистина му беше приятно да слуша за нещата, които ми харесваха. Доколкото знаех, това беше рядкост при мъжете, но все още се намираха такива, които да угодят на една жена, обсипвайки я с внимание, макар и само за една вече.
- И както виждаш … говоренето е най-голямото ми хоби – казах шеговито и забелязах красивата усмивка, която се появи на лицето му – предполагам, че и ти не си никак скучен.

Артур.

avatar
Докато тя ми говореше аз се усмихвах и едновременно ядях. Не е изключено да ме помисли за свиня. Разказа ми доста неща, което ми харесваше. Бях от тези,които мразеха да вадят с ченгели думите на хората от устата им. Не че не можех, просто не обичах. Накрая тя спомена, че говоренето също и е голямо хоби. Ами това ми харесваше. През цялото време я слушах внимателно и наистина се радвах, че започвам да опознавам това момиче.
- Харесвам хората, които говорят - казах с равномерен тон
- Казват, че е по - добре да мълчиш отколкото да говориш безмислици, но и неловкото мълчание не е приятно.
Тя предположи, че може би и аз не съм скучен:
- Това могат да го кажат само околните! Но аз си мисля, че съм си скучен. Деца са ми казвали, че се държа като дядовците им, обичам антики, имам малко остарели разбирания...
Тя не ме попита директно за хобита и такива неща, затова и спестих другото.
- Но може би ако ме опознаеш по - добре ще разбереш, че може би не съм такъв, какъвто изглеждам. Обикновено хората се отдръпват от мен, след като са се приближили...

Валъри Питърсън

avatar
Хапвах си бавно и спокойно, докато го слушах. Той определено гледаше на нещата по различен начин от мен и май беше онзи мрачен и недоверчив начин, но всичко това можеше да се промени … не че се стремях да го променям, защото ми изглеждаше перфектен, но всичко имаше по-добра страна.
Взех кърпата, която беше в скута ми и почистих внимателно ъгълчетата на устните си, като се усмихнах. Чувствах се добре, но нямаше нищо лошо в това и да се постарая да изглеждам добре винаги. Усмивката ми стана още по-мила и нежна и, като без да се притесня много, сложих ръката си на коляното му, опитвайки се да привлека внимание.
- Може би не съм обикновен човек – казах тихо и добавих с надежда – но няма да разбереш, ако не ми позволиш да те опозная.
Махнах ръката си, преди да съм го смутила и взех чашата си, като отпих една голяма глътка от нея. Студеното вино разнесе божествения си вкус по езика и устните ми, а аз предпочетох да му се насладя, отколкото да чакам отговор, който можех и да не получа.

Артур.

avatar
Отдаван бях разбрал, че не е обикновен човек. Досега никога не съм грешил в преценките си. Но отдавна се бях научил да оставя другите да ми разкажат за себе и, когато те решат. Сега беше един от този моменти. Когато искаше и ако искаше щеше да ми каже. Както и аз на нея.
- Знам, че не си - казах и се усмихнах
- Позволил съм ти да ме опознаеш. Както и аз бих искал да опозная теб. Но нали знаеш...трябва време. Не може за една вечер.
Мразех да се чувствам и да бъда сам. А сега в този град все още беше точно така. Всяко едно познанство, и човек на когото мога да вярвам са добре дошли. Не че не съм седял сам и за много по - дълго време, но не го предпочитах. Все пак и самия ми характер беше такъв, не всичко зависи само и единствено от расата ти.
- След като си навита да ме опознаеш, има ли нещо по - конкретно, което искаш да знаеш за мен? - казах весело

Валъри Питърсън

avatar
Знаех, че за една вечер не можех да изградя това, което имаше между двама приятели, но и нямах никакво намерение да бързам. Най-хубавите неща ставаха бавно, затова и не си давах прекалено голям натиск, но бях сигурна, че каквото и да станеше, резултата щеше да е положителен, защото рядко изпитвах този ентусиазъм, който гореше в мен в момента.
- Мога да бъда много по-търпелива, отколкото предполагаш – казах гордо и се сетих нещо, което трябваше да направя отдавна – извини ме за момент – казах бързо с лека усмивка и сложих кърпата на плота.
Изправих се и взех телефона, като влязох в спалнята и се затворих вътре. Бях си направо бясна, че забравих за десерта, а мен наистина ме биваше в приготвянето на сладки неща, но поне имах огромно доверие на готвачите в ресторанта, в който работих. Веднага се обадих там и ги помолих да импровизират ако трябва, но до половин час някой да цъфне на вратата ми с нещо сладко и вкусно. През цялото време обикалях в кръг, докато говорех, но когато осъзнах, че се забавих прекалено много, просто метнах телефона на леглото и се върнах при него.
- Извинявай … бях забравила нещо наистина важно.

Артур.

avatar
Валъри сподели, че може да бъде много търпелива. Отговорих с усмивка на това. Аз също можех да бъда търпелив,особено ако сприятеляването ми с някой е толкова приятно. Също така откакто дойдох в този град бях в непрестанно добро настроение. Обичах да се чувствам така и това допълнително ми помагаше да гледам оптимистично на нещата. След секунди тя се извини и отиде в другата стая, предполагам за да говори по телефона, понеже видях на си ги взема. Кимнах и. След като излезе си взех едно последно парче месо,защото исках да изчакам да се върне. До мен достигна лек ветрец от отворения прозорец. Не усещах жегата, но си имах представа какво е, а ветрецът ми хареса. Можех да чуя какво си говори, но се съсредоточих, за да не го правя. Проточих врат, за да видя поне малко от гледката разкриваща се през прозореца. Не исках да ставам, а да бъда на мястото си, когато се върне. След време тя се върна, като се извини и каза, че е забравила нещо наистина важно. Отново се усмихнах в отговор. И останахме за малко в мълчание. Не го харесвах особено, затова попитах:
- Лесно ли се намират истински приятели тук?
Не бях толкова задръстен, за да не мога да си намеря, но доверени хора трудно се намираха.

Валъри Питърсън

avatar
Продължих да се храня, докато Артур не ми зададе въпрос, на който всъщност не знаех отговора. Не бях от най-контактните хора … всъщност бях, но не бях много по женската компания. Определено не беше това, което всички си мислеха, когато чуеха тези думи. Аз просто намирах жените за … двулични кучки и колкото да ми се искаше да си затворя очите за истината, не можех. Аз също бях такава и отдавна го бях приела, но това не значеше, че щях да променя възгледите си. Мъжката компания за мен си оставаше най-добра, все пак бях израснала с брат си.
- Честно казано, нямам абсолютно никаква представа – казах с една широка и все пак изразяваща неудобство усмивка – всичките ми приятели тук са мъже, а мисля че и двамата сме наясно, защо мъжете се сприятеляват с жени като мен. Разбира се, има и хубави изключения, като предполагам, че и ти се включваш в тях, но това ще се разбере с времето.
Е … беше красив, беше мил, добре де … гледах повече колко е красив и секси и това ме навеждаше на мисълта, че нямаше да съжалявам, ако се окажеше, че иска само секс от мен. Просто нещо в него ме караше да мисля, че не е такъв и от една страна това ме радваше, но от друга със сигурност ме натъжаваше. Точно тогава се звънна на вратата, а аз подскочих с широка усмивка и отново го помолих да ме извини.
Вратата беше на едва две крачки, така че можеше да види как вземах една розова кутия от висок мъж, който ме поздрави по име и бързо си тръгна. Оставих я на плота и я отворих, като не бях много сигурна какво ще намеря вътре, а от там се показа някакво подобие на мини тортичка, обсипана с плодове, които бяха само жълти, оранжеви и червени, като образуваха слънчице. Усмихнах се доволно и се зарадвах, че винаги можех да разчитам на готвачите, а после погледнах и него с широка усмивка.
- Обещавам, че следващия път ще е лично произведение – казах развълнувано и накрая се издадох, с кого съм говорила в другата стая – просто бях забравила, а десерта е нещо наистина важно за една хубава вечеря.

Артур.

avatar
Отново се замисли преди да отговори на въпроса ми. Тя ми сподели, че няма представа и повечето и приятели тук са мъже. Също така намекна,че мъжете се сприятеляват с жени като нея по един единствен повод. Не ми трябваше да време, за да се досетя какво има в предвид. И да, правилно предполагаше. Аз не харесвах накъде върви човешкото общество. Мразех неуважението на мъжете и нехайството на жените. Всички умници, които казват, че републиката е по - добра от монархията жестоко се лъжат! В родна Великобритания, ако мога така да се изразя все още е монархия, но всички знаем, че не е като преди. Разкарах тези мисли, защото се бях отплеснал. Погледнах я в очите и отговорих на последното, което каза:
- Е, ще имаш време да разбереш това.
После някой позвъни на вратата, и Вал отново се извини. Аз на свои ред отново и кимнах с усмивка и тя се запъти към вратата, която беше не много далеч. Дори доста близо- не ми се наложи да проточвам врат, за да разбера кой е дошъл. Тя явно познаваше човекът, защото той я поздрави по име и и подаде кутия. Валъри я отвори и аз не бързах да разбирам какво има вътре, затова стоях и си чаках. След няколко секунди се разбра, че е десерт, а тя ме увери, че следващият път ще бъде лично произведение. Усмихнах се и допълних:
- Не забравяй, че всичко зависи от баса. Може да е мое лично произведение...
Аз не че разбирах от десерти, но на външен вид всички изглеждаха вкусни.

Валъри Питърсън

avatar
Подсмихнах се леко и си представих някакъв десерт, който дори нямаше никаква форма, защото крема се беше стекъл и общо взето приличаше на разплуто желе, но естествено пропуснах да му го спомена ... не исках да го засегна, а и се опитвах да не си правя прибързани изводи, защото никога не знаеш на какво е способен човека срещу теб. Може би щяхме да направим едно наше произведение ... така беше най-сладко, а и най-забавно, но до тогава имаше достатъчно време. Не имах да го отчайвам още от сега, но не бях перфектна готвачка - просто имах страст към сосовете и десертите.
Обърнах му гръб за по-малко от минута, която ми беше достатъчна, за да извадя две малки чинийки и допълнителни прибори за десерта. Наистина обичах сладкото и това може би си пролича, когато вместо да сложа по едно парченце във всяка чиния, аз сложих по една четвърт от десерта, но за щастие беше прекалено малък, за да породи съмнение в Артур.
- Надявам се да е толкова вкусен, колкото и изглежда - казах весело, като прехапах долната си устна, гледайки към плодовете, които бяха наредени отгоре.
Поставих вече пълните чинийки срещу столовете ни, но старите навици трудно изчезваха, затова и се върнах до хладилника, не само за да прибера десерта, но и за да изкарам бутилката вино, чието съдържание беше драстично намаляло. След като допълних чашите, в нея не беше останало нищо, затова просто отворих шкафа под мивката, в който се намираше кошчето за боклук и я изхвърлих, като без да се бавя много, се върнах на мястото си.
- Какво е мнението ти за ... онези по-шумни места, където хората пият много и не помнят нищо? - попитах със закачлива усмивка и надигнах игриво веждите си.
Имах един страхотен приятел ... човек, което не беше обичайно за мен, но все пак съществуваше. Беше студент и в къщата, в която живееше заедно с приятелите си, правеха най-страхотните партита, но само за хора, които си падаха по този вид събития. Все пак, нямаше да ми е никак трудно да спечеля, ако го заведа там.

Артур.

avatar
Докато се занимаваше с разпределението на десерта в чинийки, аз отново стоях и само гледах.Тя беше достойна за възхищение във всичко което правеше. Ако някой ме видеше отстрани как зяпам, сигурно щеше да реши, че съм се прехласнал по нея, но аз просто не можех да откъсна очи. Явно кухнята беше нейно царство.
Вал постави чиниите с десерта срещу столовете ни. Беше права. На външен вид изглеждаше невероятно. Цялата повърхност беше заета от красиви плодове, а вътре имаше някакъв крем.Бих могъл да ям стотици такива наведнъж без да надебелея или да се пръсна. Друг беше въпроса, че много рядко използвах храна. След като отново напълни чашите с вино, тя се настани на мястото си до мен.
- Какво е мнението ти за ... онези по-шумни места, където хората пият много и не помнят нищо? - попита ме със закачлива усмивка
Не знаех точно какво да и отговоря. Не посещавах често такива места, а когато го правех беше за малко.
- Аз мисля...мисля, че е хубаво понякога да забравиш проблемите си и да посетиш някое от тези места. Всеки има нужда от малко забавление в живота си - усмихнах се
Присъствал съм на много големи събития през вековете, но не бяха чак като сегашните пиянски забивки.
- Имам само един въпрос...обичаш ли цветя, Валъри?

Валъри Питърсън

avatar
Отговора му ме зарадва, защото идеално се връзваше с плана ми, а сега оставаше само да намеря перфектното парти, но това нямаше да ме затрудни никак. Нещото, което всъщност ме затрудни, беше въпроса му … не, не отговора, който щях да дам, защото бях сто процента сигурна, че обожавам цветя, но понеже не обичах да оставям нищо на случайността, веднага започнах да премислям, с каква цел зададе въпроса си. Разбира се, така прецаквах абсолютно всякаква тръпка и вълнение, но пък вече бях свикнала със себе си … толкова години и все още не можех да се отърва от гадните си навици.
- Цветя? – попитах отново, защото току виж ми се беше причуло, но след като той кимна положително, аз се усмихнах широко – разбира се, всяка жена обича цветя … или поне така си мисля.
Веднага се сетих за така любимите ми водни лилии, но след като обичах толкова много водата, нямаше как да не обичам и такова красиво цвете, чието дом беше същия като моя. Но все пак обичах абсолютно всички, като на второ място бяха герберите и маргаритите, но все пак реших да му го спестя, защото не исках да го отегчавам.

Артур.

avatar
Зарадва се на отговора ми, следователно определено беше намислила нещо. Не бях голям фен на изненадите, но пък ми беше интересно какво. Вече и бях казал, че няма как да ме победи в надпиване. Никой не можеше досега. Е, освен други ангели, но с тях не си правехме такива състезания, защото или щеше да продължи до безкрайност или алкохола на земята щеше да свърши. А и бях пил много през тези години, което допълнително увеличи издръжливостта ми. Но пък съм се научил да не подценявам "врага". Нямаше да се изненадам ако и тя носеше доста на пиене.
Изглежда тя се изненада от въпроса ми. Каза ми, че всяка жена обича цветя. Всъщност и аз така си мислех. Досега не бях срещал жена, която не харесва. Но просто трябваше да попитам, за да знам със сигурност.
Тя не ми спомена кои са и любимите, но щом не го направи, значи не беше толкова важно.
- Разбирам...благодаря, че ми каза.
Опитах малко от сладкишът, който беше сервирала:
- Беше права, уникален е!
Хората бяха изкусни майстори в някой неща. Не можех да не им го призная.

Валъри Питърсън

avatar
Зарадвах се наистина много, когато разбрах, че десерта му харесва и една лека усмивка се разля на лицето ми. През повечето време го гледах как яде, вместо аз да правя същото, като не знам каква беше причината, но намирах за супер сладки мъжете, докато се хранят. В това число, разбира се бях включила и Артур, който ми правеше наистина голямо впечатление.
Продължихме да се храним малко по-мълчаливо, като от време на време му хвърлях по някой скрит поглед, но внимавах да не го накарам да се чувства неловко. Отдадох се повече на десерта, които ме караше да притварям очите си от удоволствие, но за щастие все още не бях започнала да издавам странни звуци, сякаш правя секс с храната си.
Вечерята вече беше към края си, а аз все още не исках да свършва, но всичко хубаво си имаше своя край. Все пак не можех да го вържа да остане вкъщи, след като се бяхме разбрали само да вечеряме, а и нямаше да изглежда много тактично от моя стана, затова се протегнах към чантата си, докато все още не бях забравила. Извадих от там портмонето си, а от него една визитка, на която пишеше името на ресторанта, моето име и номера ми.
- В случай, че не забравиш за баса – казах с лека усмивка и го погледнах малко по-различно, от приятелските усмивки, които получаваше до сега.

Артур.

avatar
Доста време стояхме в мълчание, като аз доста бързо напредвах с десерта. Тази вечер се бях наял доста и въпреки, че при мен нямаше промяна, със сигурност нямаше скоро да хапна отново. А и едва ли сам щях да мога да си направя вкусни неща като нейните. Тооолкова ми липсват дните, в които имах купища слуги. Сега замъкът ми беше толкова пуст...а аз толкова самотен.
Тя взе чантата си, и ми извади една визитка, като ми напомни да не забравям за баса:
- Със сигурност няма да забравя - потвърдих
Все пак нямаше начин да пропусна да и покажа на какво е способен един ангел в пиенето на алкохол. Взех визитката и се усмихнах:
- Мисля, че е време да тръгвам и да те оставям. Съжалявам, че не мога да остана да ти помогна с разчистването...
Изправих се от стола, като отидох да си обуя обувките...

Валъри Питърсън

avatar
Нямах никакво желание да се разделяме, но за жалост той беше прав. Беше време да си ходи, а аз да му се усмихна скастрящо на извиненията. Разбира се, че не очаквах от него да ми помогне с това, освен ако не беше дигнал голям купон в апартамента ми, без мое знание … е тогава щях да го накарам сам да си изчисти всичко, защото понякога ставах съдистична и само леко злобничка, но за щастие това беше достатъчно рядко, че хората все още да ме търпят.
- За мен беше истинско удоволствие да вечерям с теб – казах накрая с широка перлена усмивка и се изпарих, за да го изпратя до вратата, която бе на няколко крачки от нас – следващия път може да минем и без храната – добавих закачливо, без да обяснявам какви точно са ми намеренията.
Той облече сакото си, а аз най-накрая се приближих към него и се надигнах, като устните ми нежно докоснаха бузата му, което май бе допринесло за красивата усмивка, появила се на лицето му. Поне се надявах да не е само от учтивост, за да не се почувствам неловко, но имаше време да разбера.
След като той най-накрая си тръгна(казвам това с недоволство), аз се върнах зад кухненския плот, прибрах остатъка от тортата в хладилника и просто наредих мръсните чинии в миялната. Тя беше моето бебче … обичах я повече, отколкото в днешни дни тинейджърите обичаха телефоните и компютрите си, защото наистина мразех да мия съдове. Затова просто я пуснах и се отправих към спалнята, където ме чакаше любимата ми книга, а аз се приближавах бавно към нея с чаша вино в ръка.

Александра Розууд

avatar
След срещата ни в мола, която продължи в кафето, в което уби бодигарда ми, бях пратила хора да я следят. Харесваше ми това момиче, наистина исках да я видя в леглото си с разтворени крака, но сега не беше това което исках да и кажа. Просто отидох до адреса който ми докладваха. Щях да се занимавам с търговия на оръжия и наркотици по късно, както и проституция. Исках да я опозная, да разбера какви са интересите й. Можех да я накарам дори да ме пожелае. Това исках, да й обърна резбата, да я накарам да ме пожелае както аз исках нея. Отидох до адреса й който ми казаха и позвъних на звънеца, потропвайки леко с крак. Очаквах вратата да се отвори всеки момент. Бях готова да я целуна с цялата страст която таях във себе си. Не се бях срещала с никои от нежния пол от може би година, но това не ми пречеше, знаех как да сваля момиче, стига да си падаше по момичета...
Останах да с чакам отварянето на вратата докато прехвърлях спомените си. Явно владееше неща от които не можех да се защитя, но не ми пукаше, щях да я имам на всяка цена! Заинтригува ме с фалшивото удавяне!
Останах така за минута, може би две, когато позвъних отново, трябваше да ми отвори шибаната врата или щях да я разбира, или дематериализирам. Зависи от ситуацията. Хайде отвори!

Валъри Питърсън

avatar
Беше събота сутринта … или може би обяд, но не ми пукаше особено, тъй като все още бях в леглото и се наслаждавах на меките чаршафи. Предпочитах да си лежа в него и нямах никакво намерение да ставам, докато някой не започна да звъни на вратата ми и то така досадно, сякаш сградата се запали. Намусих се и се обърнах на другата страна, като притиснах главата си с възглавницата, за да не чувам нищо, но който и да беше, очевидно нямаше никакво намерение да спре.
Ядосах се и хвърлих възглавницата на земята, като станах тромаво от леглото и се радвах, че всички пердета бяха дръпнати, защото нямаше да понеса острата болка, която ми причиняваше светлината, когато се събудех. Сега в апартамента влизаше мека оранжево-червена светлина, която сякаш галеше лицето ми, но бях прекалено ядосана от това събуждане, за да й обърна внимание. Както се и очакваше, още докато си слагах халата, на вратата се затропа пак и вече просто ми писна, затова се провикнах ядосано.
- Идвам де! – изкрещях с всичка сила и стегнах колата на сатенения си халат.
Отдолу бях само по бикини и потниче, затова ми се видя подходящо да го сложа. Тръгнах най-накрая към входната врата, като се мърморих нещо и се опитвах да си оправя косата. Не беше чак гнездо, но все пак и аз не се събуждах като хората по филмите.
- Дано сградата да гори, защото иначе ще я подпаля лично – казах докато отварях вратата, но лицето, което видях, ме накара да повдигна изненадано вежди и все пак бях прекалено сънена, за да показвам емоция с някоя друга част от лицето или тялото си, затова предпочетох да говоря – Какво по дяволите правиш тук? – попитах леко сърдито и все пак не се отместих по от вратата, защото нямах намерение да я каня вътре.

Александра Розууд

avatar
Най - накрая чух гласа й от вътре и се укротих малко. Скръстих ръце пред гърдите си и зачаках да отвори проклетата врата. Когато това най - сетне се случи се усмихнах мило на изненаданото и изражение.
- Това което правих беше да те открия и ето, че успях... - Усмивката ми беше широка и леко злобна, показвайки всички зъби, които беше възможно да се видят. Беше застанала так пред врата, че да ми покаже ясно факта, че не ме кани да влезна, но аз бях нахална, затова направих няколко крачки, избутвайки я от пътя си и пристъпих в апартамента й. - Приятно жилище си имаш...
Заразглеждах се наоколо с интерес отивайки до дивана. Седнах и кръстосах крака материализирайки бутилка бира, в ръката си, от която отпих с физиономия, сякаш това е най - хубавото нещо което някога съм опитвала.
- Интересна личност си Валари Питърсън... Успя да ме заинтригуваш, щом се впрегнах да те търся. - Започнах някакъв маловажен разговор, чудейки се дали може да ми чете мислите. Нямах нищо против да се рови в мозъка ми, стига да ме осведоми какво същество беше всъщност. Присвих леко очите си споделяйки й една тайна. - Не мога да се защитавам от теб ако искаш да ме убиеш, но се надявам че няма да желаеш това да се случи в апартамента ти... А сега, какво ти се пие, аз черпя.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 20 от 20]

Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите