Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 3]

1 Резиденция на Силавандерсън on Пон 23 Апр 2012, 11:40

Александър Андерсън

avatar
Кухня:


Хол:


Трапезария:


Спалня:


Баня:

Стая:


Библиотека:


Закрит басейн:

Лия Силванас

avatar
Изчаках Александър пред бюрото по недвижими имоти и докато той се бавеше гледах как хората минават покрай мен и две ли не ме гледат накриво. Това беше странно. Стиснах медальона на шията си и си поех въздух.

След известно време той излезе и ме заведе в някакво имение. Това беше странно. Вярно, че ми беше господар, но беше и непознат за мен. Нито името му знаех, нито какъв е. Досега е бил само студен с мен и нищо повече.
Влязохме вътре и ми направи впечатление многото лилаво. Беше някак приятно. Обърнах се към Александър и свалих сакото му, после му го подадох.

Александър Андерсън

avatar
Взех си сакото и го сложих на края на края на канапето.
После се върнах до нея и я заведох до същото канапе и я накарах да седне.
- Как си? - попитах разтревожено, - Хладно ли ти е още?
Внимателно преметнах ръка през рамото ѝ. Исках да се почувства у дома си, сигурна. Погледнах я право в очите и гърлото ми се сви притесненои помислих че се изчервявам.

Лия Силванас

avatar
Седнах на канапето, както той поиска и не помръднах от там. Поогледах се наоколо и ми беше доста странно. Хванах една от възглавниците и я притиснах към себе си.
Изтръпнах когато ме прегърна и леко се притесних и смутих на канапето.
-Не ... ми ... е студе...но вече. - измрънках тихичко. - измрънках тихичко и се свих в него. Затворих очи и усетих, че скоро ще заспя, но щях да се мъча да издържа някак.

Александър Андерсън

avatar
Поотпуснах хватката си. Притесних се , че ще взема пък сега да я удуша. замислих се какво ли ще стане като ѝ кажа, че ще спим в едно легло.
Попипах дивана... можеше и тук да спя... нали съм джентълмен все пак.
- Искаш ли да хапнем нещо? Има мисля малк плодове в хладилника...?

Лия Силванас

avatar
-Ако ти си гладен добре, но иначе няма нужда. - пророних все така тихичко и легнах с глава в скута му. Беше спокойно така. А и скоро щях да се отида в страната на сънищата и няма да мога да си разговарям с него така.
-Тук е приятно. - предпочитах повече когато ме беше прегърнал през рамо, но и така ставаше. Все пак Александър си беше топличък. И понеже беше с има няма тридесет или четиридесет сантиметра по висок от мен, че може и педесет ми ставаше да одеяло.

Александър Андерсън

avatar
Усмихнах се.
- Добре, вече всичко е наред.
Попритиснах я пак и погалих с пръсти бузата й. Започнах да си задавам въпроси защо исках да се сближа до толкова? Дали нямаше да ме увикат за това, че съм с Лия? А дори и да го направят... ем, какво пък.
- Нали си добре? Искам да кажа, чувстваш се комфортно. Хайде, утре ще ти намеря хубави дрехи...
Замислих се за малко и я погледнах косо.

Лия Силванас

avatar
Погледнах го и се усмихнах. Сложих ръце на бедрото му, на което ми беше главата пред малко. Надигнах се бавно и доближих устните си го неговите, но не се докоснаха. Вместо това отклоних главата си и го целунах по бузата.
-Извинявай. - смотолевех набързо и се усмихнах. - И не искам никакви дрехи. Стига ми и само една твоя риза.
Е беше решено, ако не ми даде ще си взема сама и няма да излезна от къщата. Край.

Александър Андерсън

avatar
Изгледах я.
- Ами по-добре е ти да си купиш. Но ми дай да те последвам.смисъл, че все някой трябва да плати нали?
Засмях се и се постарах да си придам толкова добричко изражение, че да ме се зарази от смеха ми.
- Хайде, ангелче... моите ризи само ще ги сваляш, няама да ги носиш...
едва сега за грях какво приказвам и се изчервих.
- Извинявай, това не прозвуча добре.

Лия Силванас

avatar
-Ама аз не искам нови дрехи. - продължих да мрънкам, но разбрах, че няма смисъл. Той ще си остане на своето и няма да мога да го убедя, че нямам нужда от дрехи. Е все едно ми пука.
После ми каза и нещо, което накара кръвта ми да се прелее в лицето ми и страните ми да станат червени, а до колкото виждах и при него беше станало същото.
Замислих се. Щеше да е приятно да събличам ризите му. Нооо не. Лия не мисли такива неща. Ти трябва да си невинна и безпомощна, както каза Александър. И не трябва да се оставяш на чувствата и копнежите да те водят.
-Добре. Утре ще отида да си взема някакви дрехи.

Александър Андерсън

avatar
Отново се замислих.Изглежда момичето не дървше на тези неща и все пак не можех просто да я ставя да се развява по... не можех ли?
- Ако наистина искаш да носиш мои дрехи... нямам нищо простивм просто знам че момичетата умират да ходят на шопинг. Знаеш ли, трябва да идем на пзтешествие извзн града. Зада свикнеш с мен, нали ме разбираш–

Лия Силванас

avatar
-Мхм. Напълно. - Кимнах и се ухилих. Седнах върху краката му и започнах бавно да разкопчавам ризата му. Не заради друго, но скоро ефекта от магията щеше да изчезне и край с дрехите по мен. А така копче по копче я разкопчавах и разкривах пред себе си снежно бяла кожа, леко студена на допир. Той ухаеше приятно. И колкото и да ми се поиска да го прегърна се спрях.
След целия този цирк просто се завих с ризата му и легнах на дивана и до тук, с досегашните ми дрехи. Свих се в ризата му, която ако я облека сигурно щеше да ми е като рокличка. Но пък и тя ухаеше приятно.

Александър Андерсън

avatar
Едва сега зацепих защо беше това с ризата. Зачудих се дали съм тъп или да.
- Добре, почакай.
Взех си сакото и го намъкнах на голо. Широкото деколте оголваше голите ми гърди и вратовръзката под него. Приличах на идиот или на уличен гамен.
- НО ще трябва и панталоните ми да носиш.

Лия Силванас

avatar
Погледнах го леко учудено. Значи трябваше сам да види, че не мога да поддържам много една магия и то елементарна, за да се съгласи да му нося дрехите. Това е странно.
Поразмърдах се малко под ризата и придърпах една възглавница под главата си. Така щеше да е по-удобно спането на дивана.
Затворих очи и въздъхнах уморено. Много ми дойде за един ден. Но преди окончателно да заспя тихичко каза:
-Ризата ми стига. - и буквално заспах.

Александър Андерсън

avatar
Притеснено се размърдах на мястотот си и я прегърнах.
- На теб може и да ти стига, но не и на мен. Помисли... аъ сзм мзж в раъцвета на силите си... а ти си момиче. Дори си ми съпруга, помисли как ще ми подействаш.
Дали не искаше да ми подейства пък? Усетих раъдвижване и приятна тръпка, но ги подтиснах.

Лия Силванас

avatar
Докато си спях най-спокойно усетих приятна топлина и се свих в Александър. Наистина беше доста топличък в момента, което беше леко странно.

Вече на сутринта няколко лъча светлина осветиха очите ми и сънено ги отворих. Завъртях се и леко се стреснах когато видях лицето му. Той спеше толкова спокойно. Прегърнал ме, че чак ми беше жал да го събудя. Затова и не го направих. Затворих очи и се свих в него както досега.

Александър Андерсън

avatar
Примигнах и се учудих. Дори не бях разбрал, кога съм заспал. Примигнах и се огледах. очите ми попаднаха на Лия, която се беше свила до мен. Усмихнах се и я гъшнах по здраво - нежен начин да я събудя. Побързах да се престоря, че случайно съм я прегърнал на сън и за това се зачудих дали няма да е лошо да я събудя. Но сърце не ми даде.

Лия Силванас

avatar
Явно отново съм заспала докато съм го чакала, но пък леко размърдване и хоп. Събудих се отново. Погледнах Александър сънено и разтърках очи.
Понеже сънен човек не е на добре да го будиш, а и ми се спеше още. Просто имах чувството, че ако съм близо до него ... по-точно ако съм в неговите прегръдки ще мога да спя цяла вечност, затворих очи и се свих още малко в него. Сложих ръце на гърдите му и глава на едната му ръка.
-Добро утро - казах още сънено и се усмихнах.

Александър Андерсън

avatar
Размърдах се от непривичното усещане в себе си и отворих очи. Погледът ми попадна върху Лия, дремеща в обятията ми. Изглежда не спеше, защото ме поздрави с добро утро.
- Добро утро... съкровище - проговорих дрезгаво и несигурно. Не бях сигурен дали е съгласна да ѝ викам така, дори като не ни гледат.
- Как спа?

Лия Силванас

avatar
-Ами ... отлично. А ти? Как спа? - смотолевих набързичко и покрих очите му с вратовръзката. А докато не виждаше облякох ризата му и я закопчах до някъде. Сега вече поне нямаше да се притеснявам или нещо от сорта. А и май и на него не му беше много комфортно.
И докато чаках отговора се замислих за нещо. Дали пък да не се разходя наоколо и да поразгледам къщата?
Изправих се и седнах на масата пред Александър с кръстосани крак и ръце стиснали ръба.

Александър Андерсън

avatar
Изправих се и смъкнах вратовръзката от очите си.
- Добре беше... все пак спах до теб.
Засилвах усещането за интимност за да я накарам да се почувства у дома си и да ме върпиеме като близък. Скоро нямаше да се притеснява от това какво правя волно или неволно.
- Добрем.... вземи ми и панталоните, че ми е неудобно.
Изкисках се неприлично и вендага ми стана неудобно от това.

Лия Силванас

avatar
-Хах .. - изсмях се след думите му и го погледнах. Наистина беше доста по-висок от мен. Извих шията си нагоре и го погледнах в очите. Изправих се и така пак трябваше да гледам нагоре. Врата да ме заболи направо. Затова реших, че ще е по-добре ако стъпя на масата. И хоп. Стъпих с единия крак и се хванах за ръката му без неговото позволение. Повдигнах се и вече има няма с няколко сантиметра бяхме на една височина.
Загледах се в очите му и успявах да разчета в тях доста чувства. Това беше странно. А още по странното е, как ме възприе толкова бързо?
-Няма да ти взимам панталоните. Радвам се и на ризата ти.

Александър Андерсън

avatar
Огледах я притеснено.
- Мъчничка си... няпма значение.
Ухилих се и я взех на ръце, после завалсирах из стаята тананникайки тихо "Хубавия бял Дунав"
- Хайде, танцувай с мен.
Но не я свалих на пода и я разнасях наоколо, чакай ки да се разпищи да я пусна. А може би не?

Лия Силванас

avatar
Както си киснех на масата Александър ме вдигна и започнах да ме разнася из стаята сякаш бях някакво перце, с което ще си играе в момента.
-Добре. - Но беше малко трудно имайки в предвид колко съм ниска и това, че ме държи на ръце. Започнах да се смея когато ме понесе из стаята. Беше някак забавно. Но след няколко минути панически страх от евентуално пускане на земята и нещо счупено по моето тяло се появи. Изтръпнах и обвих ръце около шията му. Притиснах се към него и започнах да треперя от страх, но не каза абсолютно нищо.

Александър Андерсън

avatar
Усмихнах се спокойно и я свалих на пода. Коленичих, но сега беше по-висока от мен.
- Ех, няма да стане, Лия, не си способна да мислиш спокойно. Хайде, ако не искаш...
Потрих главата й я се усмихнах.
- Е, скъпа, какво ще правим сега?

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 3]

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите