Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 3]

1 Резиденция на Силавандерсън on Пон 23 Апр 2012, 11:40

Александър Андерсън

avatar
First topic message reminder :

Кухня:


Хол:


Трапезария:


Спалня:


Баня:

Стая:


Библиотека:


Закрит басейн:


Лия Силванас

avatar
-Ти сигурно си имаш работа.- Може би работеше някъде, знам ли? Или пък може би е наемен убиец. Но със сигурност не беше безработен. И все пак мисълта да остана сама леко ме натъжи. Все едно да ми каже някой, че ще стоя завинаги между тези стени.
Хванах ръцете му и ги залюлях наляво надясно. Досъщ като децата от детската градина. Беше забавно. Дори и да приличах на тинейджърка мислех като детенце. Наведох се и стигнах до ухото му, а после подшушнах тихичко.
-Или пък може да си вземе една вана ... заедно.

Александър Андерсън

avatar
Ухилих се до уши и подхвърлих:
- Не е проблем, Ли! Нещо против да ти викам така? Не? Добрееее...
Въех я пак на рзце и пак ъа тананиках, карайки на зигзаг кзм банята.
- Имаме и басейн, ако си мераклийка... Или не днес?
Пуснмах я в банята и я огледах. Само по риза беше адски невинна и слабичка, хвана ме страх да не я счупя.

Лия Силванас

avatar
Или сутрин кипи от енергия или когато е бил малък е паднал в казан с кафе, подобно на Обеликс или там както му беше името. Килнах глава настрани когато ме вкара в банята и се учудих. И тук всичко беше лилаво.
Доближих се до ваната и пуснах водата да тече и да напълни съда с вода. Седнах на ръба на съда и погледнах Александър. Значи нямаше работа и нямаше да ме остави сама в къщата.
-Ами може би след ваната. - вече след тази вечер го приемах като мой приятел. Близък. И може би исках да ми е съпруг, а не само на ужким, за пред другите. Е няма да мислим за това сега.

Александър Андерсън

avatar
Завъртях решително и двата крана и смесената струя заизпълва ваната доволен смъкнах обувките и чорапите си, после се пляснах вътре, заедно с Лия.
- Добре... ще махнеш ли това, или аз да го направя?
И засмъквах ризата си от гърба ѝ.
- Не можеш да се я носиш вечно, ще ти пречи.
После взех гъбата и шампоана.
- Гъба или ползваш кърпа?

Лия Силванас

avatar
Леко се смутих от това, че започна да сваля ризата и едва ли не се свих в единия край на ваната.
-Няма значение. - измърморих тихичко и усетих че температурата на тялото ми се повишава значително. И не беше от горещата вода. Това е сигурно.
Загледах се в кичурите коса от които падаха капки вода и се усмихнах, нищо че бях цялата червена. Поех си дълбоко въздух и издишах казвайки си на ум да съм спокойна.

Александър Андерсън

avatar
Спрях като я видях да се черви.
- Не се притеснявай, не си с нищо по-лоша от други, които са сваляли ризи във вани.
замислих се над безсмисленото си изказване и вдигнах рамене.
- Ако искаш, ще те оставя да се изкъпеш сама , акот олкова те притеснявам... Или остани с ризата, ако това те накара да се почувстваш по-добре.

Лия Силванас

avatar
-Не. - изтърсих веднага след като предложи да се махне от ваната и го прегърнах. Притиснах хватката около шията му и го целунах по бузата.
-Не искам да ме оставяш сама. - и това си беше истина. Беше гадно да си сам. И затова не исках да ме оставя сама в момента. Отделих се от него и му хванах ръката. После в другата моя се появи нож, който приличаше на онези за ритуалите и съвсем лекичко го боцнах по пръста. После боцнах и един от моите пръсти и му дадох да пие от кръвта ми. Ох ако знаеше в момента какво правя сигурно щеше да ме убие на момента, но нищо.
-Спокойно. Това не е опасно. Дори няма да ти навреди.

Александър Андерсън

avatar
ПОгледнах я несигурно и замигах нерешително и недоверчиво.
- За какво ми е?
После, преди да ми е отговорила, ратворих устни и близнах кървавата капка на пръста й. Не усетно придърпах пръста ѝ между устните си и леко засмуках. Да не се инфектира, или пона аз си мислех така.

Лия Силванас

avatar
А аз близнах кръвта от неговия пръст и се ухилих. Е с това поне знаех, че може и да е забавен резултата накрая.
Пуснах ножа на земята и той моментално изчезна, а аз се сгуших в него. Погледнах го като леко повдигнах глава и се усмихнах.
-Ами това ще го разбереш когато решиш да ме целунеш. - нали надявах се да е разбрал, че под "целунеш" исках да кажа по устните. Не по бузата или ръката, а и леко ми е обидно. Демон е, а не знае този ритуал. Или пък да е излязъл от Ада преди да са му го показали.

Александър Андерсън

avatar
Вдигнах рамене. Ритуалите бяха повече от кучи бълхи, а не можеш да запомниш всичките. При мен ритуалите бяха по-древни и по-диви - обезглавяване на кози и къпане в кръвта им и тем подобни.
Наведох се и се замислих дали да целуна бузка или чело.ПОсле се сетих, че сме женени.
Наведох се и допрях внимателно устни до нейните. Зачаках да видя ще има ли промяна или не.

Лия Силванас

avatar
Спрях го преди да ме е целунал и се усмихнах.
-Не. Още е рано. Първо разбери кой е този ритуал и после трябва по собствена воля да ме целунеш. - Взех шампоана и сипах малко на ръката си. После сложих на главата му и започнах да търкам. Не много силно. Нещо подобно на масаж на скалпа.
Отново си поех въздух и го погледнах. Изби ме на смях, защото приличаше на Дядо Коледа в косата :Д.

Александър Андерсън

avatar
Главата ми се клатушкаше, докато я масажираше момичето ми. Замислих се кога реших да сме заедно. Защо? Обикновено съм крайно резервиран към всеки. Но исках ли наистина силата на Абадон за себе си? Или исках нея?
- прилича на брачния ритуал, който правят демоните с някой смъртни, в редките случай, когато някой демон с влюби. Мислех, че на мен ще ми се спести.... Същия ли е, или си въобразявам от желание?

Лия Силванас

avatar
Хванах слушалката на душа и пуснах първо студената вода, а после и топлата. Стар трик, който ми се е забил в главата. Винаги пускай студената вода, че може ако пуснеш първо топлата може и да останеш с попарено лице.
И така нагласих водата и го накарах да погледне нагоре. Така избягвахме някои неприятни подробности от шампоана. Внимателно почнах да му мия косата и се усмихнах.
-Е сети ли се най-накрая кой е? Или ще трябва да те накарам да изчетеш няколко книги, че да разбереш. - все още можех да му чета мислите и браво сети се, но дали ще повярва, че е той си е друг въпрос.

Александър Андерсън

avatar
Килнах глава и направих физиономия:
- О, я млък!
И се надигнах за да я прегърна. целунах я решително и настойчиво, докато не усещам напрежението в тялото в обятията си да изчезва бавно, сякаш отмито от душа.
Двамата се свлякохме бавно във водата един до друг, без да отделяме устни един от друг.
- Не искам да си мислиш, че съм ненормалник... познава ме се само то дни... но... аз наисина много те харесвам, Ли...

Лия Силванас

avatar
Изтръпнах и пак започнах да треперя е поне този път не беше от страх или нещо подобно. Целувката, на която туко бях участник беше ... дума, която добре да я опише ... сладка, малко груба, приятна, незабравима. Пуснах душа и се чу гаден звук от удар. Погледнах Александър в очите и се усмихнах. Ето всичко беше с одобрението и на двама ни, така че май този път си беше законно.
-И аз те харесвам.

Александър Андерсън

avatar
Изчервих се и я прегърнах. Усетих раздвижване по себе си и се зарадвах, че не си свалих панталоните.
- Но аз повече.
Сега вече окончателно си я закачах. Надявах се да ме перне или да се ядоса, но не го направи.Дали не я бях обидил?

Лия Силванас

avatar
Погледнах го с поглед подобен на "Не мога да повярвам, че го каза" и се намусих. Поне животът с него не се очертава толкова скучен. А и може и да излезе нещо от това. Дадох му право на избор, така че можеше сам да избере дали да завърши ритуала или не.
И както си стояхме така Александър отнесе удар по носа, ама лекичък.
-Я да мълчиш. - беше единственото, което можех да му каза. Килнах глава и нещо в мен се раздвижи, което не беше толкова на добре. Усетих как нещо като черупка на яйчице се пука и леки похотливи мисли започнаха да изпълват главата ми, но бързо ги прогоних.

Александър Андерсън

avatar
Изкисках се зловещичко и придърпах Лия в обятията си и си ухилих в лицето ѝ:
- Добре, но да знаеш, че аз те обичам повече и точка.
Изплезих се на момичето си и се опитах да я близна по мокрия нос.
- Лия... Обичам те.

Лия Силванас

avatar
Леко се смутих когато се изкиска така. Беше едновременно странно, плашещо, забавно, възбуждащо. Погледнах го в очите и се усмихнах лекичко, почти незабележимо. Погалих го по бузата и после го целунах там, където го бях погалила.
-А ще излизам вече. Ти стой и се изкъпи. - Бях решила да му направя нещо като закуска, до колкото ме биваше в кухнята. Затова ми трябваше да кисне за известно време в банята.
Хванах ръцете му и ги сложих на очите му. За да не ме гледа. После излязох и се увих с една хавлия. Отидох в кухнята и започнах да ровя, за да видя какви продукти има.

Александър Андерсън

avatar
Притиснах длани в лицето си и се засмях.
- КАжи кога да ги махна, иначе ще ходя като олигофрен цял ден.
Почаках да се облече и понечи да иълеъе. Тогава станах рязко от водата, приближих се и я прегзрнах.
- Пак си мокра, ела при мен пак...
Не се хвана.

Лия Силванас

avatar
И така след кратката ни церемония в банята, с което буквално си станах притежание на Александър се заех да готвя. От продуктите щях да направя плодови цветчета. Ако се чудите как става номера, е лесно е. Нали не ми трябваше нищо друго освен плодове и сметана. Сметаната ми служеше за лепило. Също така бях намерила грозде, ягоди, портокали, лайм, лимони. А с малко магия бях успяла да направя и пъпеш и диня.
И така заех се да режа и да си играя като малките деца. Поне колкото повече старание влагах толкова по се радвах, че ще го дам това творение на Александър.
И хоп вече беше готово. Хванах кошничката, в която бях сложила всичко и я понесох, за да я дам на Александър.
Spoiler:

Александър Андерсън

avatar
Изкъпах се и се преоблщкох. КОгатп се облякох в сухи дрехи се чувствах значително по-концентриран, и доста по-малко възбуден. Зачудих се дали не бях разядосал или убидил Лия с поведението си. Все пак бях непознат за нея.
След това излезнах в градината. Имахме си масичка с два стола в средата на полянка, заобиколена със лехи с смесени видове цветя. Скоро излезе и Лия с кошничките.

Лия Силванас

avatar
-Виж. - Викнах радостно и отидох при него. Сложих кошничките пред него и го целунах по бузата. За повече да ми даде премиум или нещо от сорта.
-Това е за теб. - дали да кажа любими. Нееее. Звучи изкилифинчено. А и е доста странно. Облегнах се на ръба на масата и го погледнах.
-Та кога ще ходим на пътешествие? - И май ще добре ако си и взема някакви дрехи, защото представете си съседа на Александър да го види с момиче само по хавлия в двора му.

Александър Андерсън

avatar
Вдигнах ръка, за да докосна бузата й докато ме целуваше, но се притеснх и отказах от желанието си. Вместо това реших просто да ѝ се усмихна, да се изчервя и после да отговоря:
- Веднага когато си съгласна. Имам много предложение, но искам да знам, къде ти се ходи.
Погледнах я въпропсителни и очаквателно.
- Където и да е! - допълних разпалено

Лия Силванас

avatar
Замислих се къде точно ми се ходеше. Не знаех ама изобщо. Може би най-добре щеше да е някъде където да сме сами ние с Александър. Самички. Без никакви други дразнители като телефони, телевизия, компютри и тем подобни.
Та то без цивилизация така да се каже са само изоставените острови и морето. А ето идея.
-Ами ако нямаш нищо против може да отидем на нещо като круизче, само двамата. - но след това побързах да кажа - но ако не искаш няма.
Не исках да съм нахална или пък да го лиша от приятелите му. Така че трябваше да го кажа.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите