Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 3 от 4]

1 Кметството on Нед 30 Яну 2011, 13:54

Мел Евънс

avatar
First topic message reminder :

Тук се организират всички балове и мероприята.











51 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:17

Лия Силванас

avatar
Стана ми ясно. Дори и да молиш някой да ти помогне е безсмислено. Все едно караш котка да лае или куче да мяука. Безсмислено е.
Но имаше и нещо друго. Той може би разбираше, че ако ми изтрие спомените ще бъде до някъде нужно да ми е един вид настойник. А сигурно има някой, който обича или вече друг в неговия живот, за да се отдалечи от него.
Усмихнах се и седнах на земята поглеждайки го.
-Аз никога няма да съм свободна. Мислите ми, действията ми, те са резултат от силата на Абадон и нищо повече.

52 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:22

Александър Андерсън

avatar
Зачесах се по тила. Абадон беше силен демон, един от първите паднали ангели. От друга страна, проклет да съм ако аз, чистокръвен демон, седна да се гърча пред някой, койот е бил ангел преди това.
Стиснах внимателно верижката зад врата ѝ и я издърпах назад. Може би...
- Тогава да опитаме това.
Извих ръка и стегнах болезнено ланеца около врата й. Неприятно усещане се появи в гърдите ми и изпълни корема ми с гадна жега.
- Заповядвам ти да ми служиш. Ще си моето куче на каишка. И най-важното..
втренчих се дълбоко в очите ѝ.
- Абадон... ти ще ми служиш на равно с нея.

53 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:30

Лия Силванас

avatar
Усетих силната болка когато дръпна верижката и инстинктивно я хванах и я стиснах. Погледнах го и затворих очи. И да не повярвате той взе, че задейства ефекта на медальончето. Бавно всичко ставаше бяло като платно, докато единствените думи, които останаха в съзнанието ми бяха:
"Заповядвам ти да ми служиш. Ще си моето куче на каишка. И най-важното Абадон ти ще ми служиш на равно с нея."
Отворих очи и от сиви бяха станали сини, чисти и непокварени. А единственото, което направих беше да кимна в съгласие.

54 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:34

Александър Андерсън

avatar
Пуснах я бързо и се втренчих в очите й. Имаше нещо в нея....
- Лия? Добре ли си?
Дали не бях прекалил? Свалих я на пода за да седне и се загледах в очите й. Имаше нещо притеснително в празният поглед... Прокарах пръсти по малките вдъбнатини, оставени от синджирчето. Пак се мъчех да бъда господар. Пак исках да властвам. алчността ми пак беше наранила някой, който не беше виновен за ситуацията си.

55 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:40

Лия Силванас

avatar
Пак кимнах и се усмихнах. Наклоних глава настрани и не казах и думичка. Не че не можеш, но не исках да проговарям или пък да прекратя тишината.
После усетих пръстите му по кожата си. Потрепнах когато той докоснах врата ми и се дръпнах рязко назад, треперейки. Но не от студ или от нещо подобно, а от страх и аз не знам защо. Свих се в единия ъгъл на стаята и продължих да го гледам.

56 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:44

Александър Андерсън

avatar
Втренчих се в нея настоятелно. Нещо не беше наред. От нахакано момиче направих аутист. Протегнах ръка и се усмихнах на сила. ТО иначе не можех:
- Лия... ела тук.
Бавно се приближих малко към нея, снадежда и тя да реагира и да се приближи в отговор.Имах чувството,ч е всичко трябва да правим на ново с нея. Не се оплаквах. тайничко и от самия себе си знаех, чеще ми е приятно пак да се грижа за някого...

57 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:49

Лия Силванас

avatar
Килнах глава настрани и сложих ръце от коленете си на пода. Бавно се надигнах и се изправих. С ръка на стената се приближих до него и застанах пред него. Чак сега осъзнах, че е доста по-висок от мен. Сега когато всичките ми магии върху тялото ми от сорта на: да съм по-висока, очите ми да създават илюзията, че съм жестока да не говорим и за дрешките, който носех. Всичко си беше отишло.
Вдигнах ръце така, че да са на нивото на главата ми и успях да хванах лактите му. Свих се в него и отново реших да не говоря.

58 Re: Кметството on Нед 22 Апр 2012, 23:54

Александър Андерсън

avatar
Изгледах я жално и бавно я прегърнах. После бавно я вдигнах на ръце и.. и не знаех какво да я правя. Предполагам, че можех да се справя.
- Лия? Можеш ли да говориш?
Помислих малко. Може би нещо я спираше.
- Заповядвам ти да ми отговориш - казах високо и нещо силно ме убоде зад четвъртото ребро.

59 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:01

Лия Силванас

avatar
Погледнах го и разбрах, че нещо не е наред. Начина по-който ме гледаше. По-който се държеше. Беше го жал. Съжаляваше ме. Това беше по-гадно дори от престоя в Ада. Но нямаше какво да направя за това.
После получих наредба. Е заповедите са си заповеди. Така, че колкото и да исках да си мълча щях да говоря.
Първо кимнах, но после казах:
-Да. - толкова стигаше. Хем не мамех, хем му служех.

60 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:06

Александър Андерсън

avatar
Кимнах и се усмихнах пак:
– Добре, значи не съм се олял. Как се чувстваш?
Сложих я внимателно на бюрото на кмета и заобиколих за да седна на удобното кресло зад него.
- Дръж се нормално. - опитах една простичка заповед. за да ми е сигурно, че не съм на сложно положение с нея. - Дръж се сякаш сме приятели, а не си ми подчинене. Абадоне, това не се отнася за теб. Ти си кротувай - допълних за всеки случай.

61 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:11

Лия Силванас

avatar
Завъртях се, така че да го погледна. Започнах да си клатя краката напред, назад.
-Добре съм. - казах тихичко, едва ли не глухо. Но хич не бях добре, а по-скоро празна, дори по-нисша от някоя хлебарка. Е поне ако ме настъпят ще мога да оцелея.
Сведох поглед към краката си и от там обувките изчезнаха, а аз започнах, както си клатех краката да удрям съвсем леко колената му и да се усмихвам.

62 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:16

Александър Андерсън

avatar
Завъртях креслото на място за да не не ме достига, като си реших че няма нужда да да ѝ заповядвам и за това.
- Не ми се вярва, но както и да е...
После станах и се загледах в лицето й:
- Искаш ли да живееш и ако искаш, защо?
Трябваше да се отплатя в замяна на контрола. Така беше възможен баланс в силите ни.

63 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:21

Лия Силванас

avatar
-Искам да живея .. - не знаех, защо искам. Но наистина го желаех. За пръв път се чувствах жива, странно, но е така. Не помнех нищо, нито фамилията си, нито годините си, нито какво съм и защо съм тук, но исках да живея. Нуждаех се от това, заради ... Александър.
Протегнах ръце и хванах ръкавите на ръцете му. Стиснах ги и една бегла усмивка заигра по устните му.
-защото искам да съм близо до теб. - след това го пуснах и сведох поглед.

64 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:26

Александър Андерсън

avatar
Зяпнах като застрелян и се размърдах на мястото си после въздъхнах и заговорих високо и ясно, впечатвайки новата информация в нея.
- Ти си Лия. Лия Силванас. Ти си моя... подопечна. Може да се каже че съм те усиновил, но не си ми дъщеря.
Може би го усложнявах прекалено.
- Живееш с мен и заедно се грижим за нещо, което е скрито в теб. Демон или паднал ангел, с прекършена воля и криле, но полезен за теб... защото те прави жива.

65 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:32

Лия Силванас

avatar
Кимах след всяка дума, която казваше. Не че разбирах за какво ми говори, но все пак да се правя, че схващам. Така щеше да му е по-лесно. А и нали когато исках уж да покажеш че схващаш нещата и не са ти нужни повече обяснения кимаш. Така че аз направих същото.
-Значи аз съм Лия Силванас, и съм твоя доведена - и започнах да правя зайчета - дъщеря.
Станах от бюрото и лекичко се олюлях на място, но се хванах за бюрото и се задържах на крака.

66 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 00:38

Александър Андерсън

avatar
ПОзволих си лека усмива. Имаше останки от старата Лия, щом правече кавички с пръсти.
Подсмихнах се отново и сезавъртях в креслото.
- Ти искаш да живееш, защото харесваш живота - продължих като натъпквах в главата й всяка нова частица информация с определена цел.
- Харесваш да живееш, приятно ти е да го правиш, защото си щастлива и невинна. - И не си ми точно дъщеря. Понеже си големичка, трябва да съм те заченал когато съм бил на 12

67 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 09:19

Лия Силванас

avatar
-Значи имам някакъв шанс да изпиташ и други чувства към мен, освен вид дълг. - Беше си чиста шега думите ми, но все пак исках да го знам. Той ми беше приятен, по един много особен начин. Чувствах се до голяма степен привлечена от него, но това не е важно сега.
-А ти на колко си? - Попитах съвсем неохотно и се усмихнах. Най-накрая не ме гледаше със съжаление. Най-накрая без жал в очите му, иначе кълна се в Бог щях да се хвърля от прозореца на тази стая.
И като се замислих, то аз не знаех, аз на колко съм. Значи, ако ми кажеше той, на колко е. То щях да разбера и аз на колко съм. Проста логика.

68 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:04

Александър Андерсън

avatar
Метнах крака на бюрото и я погледнах сериозно.
- Аз съм стар. Според хората приличам на не повече от тридесет или по-малко години, но няма да мериш човек по-стар от мен. Дори старците. Аз съм по стар не от кой да е човек, а от всеки от тях взети заедно и дори от цялата им раса. Аз имам десет хилядолетия зад гърба си, и то като човешка форма. А от преди това... и аз не знам.А ти!
Посочих я авторитетно.
- Ти си на колкото кажеш, нямам претенции.

69 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:10

Лия Силванас

avatar
Мъжът пред мен реши да не ми отговори на шегата и реших, че си има друго момиче и надали щях да имам шанса дори да чуя някой комплимент от него от сорта на "Изглеждаш добре днес!" или пък може би "Тази рокличка ти стои добре!". Е нямаше да се садвам, заради това, но не ми беше и особено приятно.
После получих въпросче, което доста ме изненада.
-Аз? - посочих се и го погледнах в стил " U mean me?"
Сведох поглед към земята и лекичко се усмихнах. До преди малко не знаех дори името си, преди той да ми го каже, така че как се очакваше да знам на колко съм. Нямаше начин просто. Но след като каза, че мога да съм на колкото поискам добре тогава.
-На 18? - Не исках да звучи като въпрос, но така стана. Е все тая.

70 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:15

Александър Андерсън

avatar
- Става - отсякох доволно и я погледнах сериозно.
- Сега да изясним нещо. Понеже си младо момиче, а аз мъж... трябва да сме на ясно от сега за интините си взаимоотношения. Понеже живеем заедно, а никой не знае, че си ми подопечна, трябва да знаеш, че непременно ще се пръкне по някой бащин и майчин, дето ще писне до небесата, че си имаме тинтири-минтири. По тези места умират за тинтири минтири и клюки. За това ми кажи от начало - Ще сме за пред другите какви по взаимоотношения?
Исках тя да определи, за да сме на ясно един с друг и за да дам възможност да опознае свободата си, до колкото съм ѝ я дал.

71 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:27

Лия Силванас

avatar
Замислих се. Какви исках да са ми взаимоотношенията ни за пред другите? Приятели, които живеят заедно? Просто познати, а той да ме е приютил? Да сме братче и сестриче без никаква роднинска връзка, да не говорим, че нито имахме баща, нито майка? Или пък може би братовчеди?
-Ами щом си умират за - опитах се да прозвуча по същия начин, по-който и той - тинтири минтири. Тогава може би женени или пък любовници.
О това ще е добро. Женени, ама спящи в различни стаи единия в единия край, другия в другия край на къщата. Дори няма да закусваме, обядваме или вечеря заедно. Да не говорим, че дори не знам какво името му, но на кой му пука.
А пък за любовниците сигурно щеше да е смешно, защото аз съм нова и това един вид щеше да е нещо от сорта на - новото момиче в града се разбра, че е любовница на ....

72 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:40

Александър Андерсън

avatar
ПОклатих глава и въздъхнах.
- Както искаш, ама ако не спим заедно, то поне да излизаме заедно. Не искам да си мислят,ч е сме странни. Това винаги привлича вниманието не на когото трябва. Понеже виж сега.
Погледнах я сериозно.
- Има и такива, които не ме харесват и ще ме преследват за да ме убият. Понеже... не съм им удобен. за това се прави на невинна и безпомощна, но се оглеждай на четири. Но и не се напрагай много, не ме нападат всеки божи ден

73 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:51

Лия Силванас

avatar
Погледнах го и това, че въздъхна не беше добър знак. Винаги имаше и последен пример. И щях да му го кажа.
-А може и да нямаме взаимоотношения, за пред другите. Можеш просто да ме държи в някоя килия или в мазето ти. - Нямаше да е голямо чудо да си кажа честно.
А после получих нови насоки, на които отговорих така:
-Че аз съм невинна и безпомощна. - измрънках набързо и се намръщих. Това беше вече гавра, което го каза. Аз съм толкова сладка и невинна.
И въпреки, че не помнех дали съм имала по-сложни взаимоотношения с когото и да е било от другите жители на този град. Всъщност се чувствах чиста като вода. Неопетнена, непокварена. Така, че не би трябвало да е съм някакво изчадие.
-

74 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:54

Александър Андерсън

avatar
ПОгледнах я сериозно и разперих ръце на страни.
- Помисли сама - да не би да искаш да е държа вързана долу в мазето. Ако исках да държа хора в мазе, щях да съм на старата си работа...
Въздъхнах и вдигнах ръка за да я сложа на темето й. Имах чувството, че това е най-голямото домашно коте на земята.
- Хайде Хайде, всичко ще е наред

75 Re: Кметството on Пон 23 Апр 2012, 10:59

Лия Силванас

avatar
-Сигурно не искаш да държиш никой в мазето си, защото не си психопат, но се тревожиш от хорските приказки, затова може би ще е по-добре, ако просто забравиш за мен.
После видях ръката му да се вдига и си помислих, че ще ме шамароса или удари. Започнах да треперя от страх, за това което тази ръка може да ми причини, но за мое учудване той просто я постави на темето ми.
Погледнах го в очите, а Алекс просто реши да ме поуспокои. Това беше странно.
-Мда, всичко ще бъде наред. - повторих след него без да откъсвам очи от неговите.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 4]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите