Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Дървеният кей on Сря 04 Юли 2012, 02:35

Elena Gilbert

avatar

2 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 03:15

Avril

avatar
Сутринта се събудих с нагласата, че искам да отида на плажа. Не знам защо, но просто исках да послушам малко от шума, който се издава когато вълните се разбият на брега. Винаги ми се е струвал дразнещ, но и приятен. Отвратителен, но и някак си привличаш. Морето беше един доста непознат свят. Криеше своите истини чак на дъното си и не даваше никой да го достигне.
Станах от леглото си и набързо си взех един душ, пооправих си косата и се облякох. Този път реших да използвам краката си да стигна до желаното място.
Да не повярва човек стигнах само за около тридесет минути от които десет бяха използвани за чакане на някаква таратайка по пътя да вземе да мине. От такива коли ме побиваха тръпки, затова май си имах и аз една такава. Универсална, трябва сам да си държиш огледалото и да си и гумите иначе няма тръгване.
Е най-накрая стигнах и тръгнах да се разхождам по дървения кей. Мирисът на море беше просто божествен. Не помня кога бях идвала на това място, но определено не беше скоро.

3 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 05:13

Валанар Соул Байндър

avatar
Нямаше какво да правя за това реших днес да се разходя по плажа и както си се разхождах зърнах и дървения кей реших да нарпавя това което всеки правише когато дойде тук да се разходя по него да видя каква е гледката най от пред на ръба му.И така както си се бях запътил по кея до крайната му точка забелязах и някакво момиче изглеждаше като най обикновен човек който просто се наслаждава на гледката и звука на вълните и точноза това ми хрумна нещо.Тръгнах леко по бързо към нея като се правих на разсеян и "без да искам" се блъснах леко в нея с думите :

"-Е гледай къде ходиш .."

4 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 05:33

Avril

avatar
Докато гледах вълните и се опитах да фокусирам някоя друга рибка, която е решила да се покаже някой ме бутна. На косъм бях да падна, но се задържах на пръстите си точно на ръба и започнах да се опитвам да се задържа докато размахвах ръцете си. Е успях накрая и направих няколко крачки назад. Така беше по-сигурно. Водата не влияеше добре на крилата.
Погледнах към човека, който ме бутна и щях да падна, това беше онзи на арената. Чудесно. Какъв късмет само.
-Ти внимавай къде ходиш.

5 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 06:24

Валанар Соул Байндър

avatar
Когато момичето ми направи забележката успях да я огледам по добре припомняше ми на някой сякаш съм я срещал някъде ама не можех да се сетя за това просто казах :

"-Добре де извинявай ..позната си ми да не сме се срещали и преди ?"

И я погледнах бая зачудено .

6 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 06:28

Avril

avatar
Слава на бога не ме помнеше. Наистина беше успокоително. Добре, че си избирам тела, които не бият на очи и лесно се забравят.
-Ако си ходил в казиното може и да сме се засичали.
Казах му набързо и отново погледна водата. Реших този път да съм по-смела и се приближих. Седнах на ръба на кея и започнах да си клатя краката. Чаках само залеза, по-това време на годината беше изключително цветно. Може и красиво да е, но аз гледах цветовете.
-Моля седни. Ако искаш и питие мога да те черпя.

7 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 06:41

Валанар Соул Байндър

avatar
"-Не съм ходил в казиното е значи май се бъркам.."

След това видях ,че тя поседна на ръба при което ми хрумна нещо и на лявата ми ръка се появи лек надпис който светна и изчезна и тогава чух и другите и думи като казах :

"-Смятам да остана малко прав и не приемам почерпки от момичета."


След което също погледнах към водата и точно тогава от водата пред момичето се издигнаха 4 воднисти подобия на пипала бяха си дълги няколко метра и се опитаха да се овият около краката и тялото на момичето.

8 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 06:45

Avril

avatar
Като видях воднистите пипала първоначално никаква реакция, но след няколко секунди реших да се правя на прост човек. Скочих на момента и изтичах зад Закия. Подадох глава от дясното му рамо и посочих пипалата.
-Какви по дяволите са тези неща.
Даже звучах изплашена. Десетте години в театъра си казаха думата. Наистина изглеждах като обикновен човек, който сега вижда нещо невероятно и плашещо и иска да се скрие под някоя маса, за да избегне нещо катастрофално.

9 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 06:50

Валанар Соул Байндър

avatar
И щом тя им се изплъзна пипалата просто се разпаднаха пак на нормална вода и изчезнаха в морето ,а аз само вкарах лек страничен поглед към момичето като казах :

"-Нищо не виждам !"

Може да я бива в ролите ,но ако е живяла толкова дълго колкото и аз щеше да знае ,че когато някой найстина се страхува излъчва аура която сега тя самата не излъчваше за това веднага отхвърлих шанса да е нормален човек и само добавих :

"-Виждала си и по страшни неща от това нали ?"

10 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 06:58

Avril

avatar
Погледнах към Закия и се усмихна миличко. Мразех магическите създания. Можеха да те усетят от далеч. Имах чувството, че където и да отида все ще видя някой, който или ме познава, или иска да ме убие или пък ще е някой психично болен с мечтата да вкара първата срещната в леглото. Ама няма да му се усмихне късмета.
-Да, виждала съм и далеч по страшни неща.
Подпрях ръцете си на раменете му, макар и да беше малко трудно дори с токчета беше малко по-висок от мен. Май трябва да си взема обувки стил лейди Гага и да ходя с тях наляво на дясно. Така моите метър и шестдесет няма да си нищо пред другите.
-А ти? Нарочно ли го направи?

11 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:02

Валанар Соул Байндър

avatar
Изслушах я леко ми стана интересно как реши да се подпре на мен и за това само спрях елемент силата която активирах по рано обмислих да направя нещо подло ,но нямах причина да го правя за сега за това само до изслушах момичето и на бързо отговорих :

"-Не се и съмнявах ,че си виждала и по страшни неща..а до това нарочно ли го направих ..ДА и няма да крия от тебе истината е ,че ако беше нормален човек вече щеше да си на дъното на морето."


Да поне бях изкрен.

12 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:08

Avril

avatar
Хъм ако съм била обикновен човек да съм на дъното на морето. Е надали, все някоя русалка ще се намери да ме изяде или нещо от сорта. Пък и да ви кажа доста месоядни изчадия има долу.
-Значи искаше да ме пратиш на дъното на морето? О колко си лош. Да знаеш, ще идеш в Ада, заради това.
Леко се подхилквах след това ми изказване. Аз самата бях за Ада още в момента в който реших да развивам способностите си и намразих всички останали.
Както си се бях продпряла на него вдигнах едната си ръка към гърдите му, малко черна магия се появи в нея и така увеличих силата си. В следващия момент Закия беше прикован за дървения под, а аз го бях прекрачила отгоре. Пуснах го и се наведох надолу. Когато лицата ни бяха на милиметра го погледнах.
-Вече не го прави и ще имаш безплатен престой в казиното.

13 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:13

Валанар Соул Байндър

avatar
Да след всичко това което тя направи ми стана само леко смешно за това се усмихнах ,но злобно честно казано и пак ми отиваше като я погледнах в очите без да се опитвам да мърдам с думите :

"-Ако всеки път когато го направя ще се "зближаваш" толкова с мене честно казано не ме интересува за казиното ,но бих те нападал само за одоволствието пак да ти усетя ръцето по тялото си !"

Да честно можеше да предотвратя всичко това ,но нямаше да ми е толкова забавно колкото сега и както казвах винаги си бях изкрен.

14 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:21

Avril

avatar
Добре това определено не го очаквах. Повечето индивиди щом ги повалиш на земята започват да пискам и да викат. „Защо го правиш?” или „Какво съм ти сторил?” Все забавни въпросчета. Но този тук, не беше като другите. Този беше като че ли малко по опасен от тях. Дори усмивката му издаваше това.
-Значи да приемем, че просто искаш ласките ми?
Хммм интересно. Станах от него и отидох пак до ръба на кея. Скоро слънцето щеше да залезе. А и исках да видя следващия му ход.

15 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:26

Валанар Соул Байндър

avatar
Изправих се бавно като си изтупах дрехите мразех да се цапам много и за това се позабавих малко ,но все пак през това време казах :

"-Ласки..не точно .."

След което тръгнах най спокойно и бавно пак към момичето което щом видях ,че е на ръба на кея веднага ми хрумна и следващата реакция за това още щом се доближих достатъчно близо до нея си повдигнах десния крак и направих един силен опит да я изритам в задника и дори без да прилагам допълнително сила само с нормалната ми стигаше да я избия от ръба и да я пратя право във водата.

16 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:30

Avril

avatar
Отново се заблеях някъде във водата и тогава усетих как някой ме рита. В задните части. Крайно не приятно. И на всичкото отгоре тръгнах към водата. На секундата крилцата ми се появиха и кацнах на кея. Прибрах ги и погледнах Закия. Не харесвах водата когато е по мен, освен ако не е заради баня. Или пък джакузито. Иначе, мразех я.
Приближих се внимателно до него и го погледнах в очите. Защо трябваше да имам такива миличко лице, дори когато гледам някой злобно той ще си мисли, че не му мисля злото. Ужасно беше.
-Не го прати пак. Знаеш ли колко боли.
И за да му покажа че не само мога да давам ласки, но и да съсипвам коси се опитах да го избутам във водата.

17 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:35

Валанар Соул Байндър

avatar
През цялото време ми беше леко смешно за това на лицето ми имаше лека усмивка ,но после когато момичето се опита да ме избута първоначално си помислоих да я оставя ,но после се отказах и за това просто си останах здраво стъпнал на земята и усещането да ме бутне беше все едно да бута скала нищо общо с това което можа да нарпави по рано и за това само добавих :

"-Крилца ,а ...какво си ?"

И честно казан ов тези крилца имаше нещо познато сигурен бях ,че съм ги виждал и преди и за това усмивката ми изчезна и си станах пак сериозен.

18 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:40

Avril

avatar
Спрях да го бутам и го погледнах. Не бях сигурна дали искам да му казвам. Все пак на Арената бях в друга тяло и сега можех да съставям нови истории, но защо да лъжа коя съм. Както казваше един приятел. По-добре се покажи такава каквато си, отколкото да искаш да те харесват такава каквато не си. Така, че май беше най-добре да му кажа истината.
-Смеска. Аз съм както ангел така и некромант.
Направих една крачка назад и отново го погледнах.
-Нищо общо с онези, които познаваш уверявам те. Те просто не знаят как да контролират силите си.
То си беше самата истина. Ако Анабел знаеше и за една десета от потенциала на некромантите щеше да разбере, че не е просто достатъчно да вдига мъртъвци или да го контролира. Щеше да знае, че некромантията е много по-могъща дарба.
-А ти? Какво си? Или искаш да го обсъдим на една превъзходна чаша вино, може и уиски?

19 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:46

Валанар Соул Байндър

avatar
След думите и за некроманта вече се усетих коя е и само казах :

"-Анна.."

После се усмихнах и добавих :

"-Усещам потенциала в теб найстина ако ще говорим за сили и видове ще е добре да отидем да го обсъдим на по питие и ти обещавам няма да те провокирам повече съгласна ?"

Лично бях запознат със силата на един некромант найстина силата за възраждане на мъртви беше най мизерната им част ,а една от най опасните беше самата магия която изпозлват някой хора подценяваха черната магия ,но не и аз..

20 Re: Дървеният кей on Нед 25 Ное 2012, 07:51

Avril

avatar
Я той се усети. А по изражението не беше особено доволен да ме види, но после се усмихна. Интересно, наистина интересно. А после стана още по интересно. Значи ще бъде „среща”. Защо с кавички ли? Защото щеше да е нещо като бизнес, нищо повече. А и доста ме биваше да предлагам и залагам.
-Напълно съгласна, Закия.
Казах тихо името му, без капка чувство. Може би беше време да покажа истинската си същност. Безчувствена, жестока, садистична.
-Ти си намисли мястото и ще стигнем до там.
Хванах внимателно ръката му, а с другата си ръка покрих очите му. Черната ми магия ни закри както едно птиче се крие с крилата си когато иска да спи. Може би първоначалното чувство за телепортация чрез черна магия за Закия щеше да е малко неприятно, но пък така беше по-бързо. И хоп след секунди нямаше и помен от нас двамата.


/ Моля пиши някъде, където поискаш. /

21 Re: Дървеният кей on Пет 28 Авг 2015, 06:04

Джени

avatar
Преди половин час ми хрумна да отида на разходка. От толкова време бях затворена в салона да работя, че това бе всичко за което мислех... добре де, почти всичко. Понякога все още се сещах за странната ми среща с Кастър. Беше изключително необичайно събитие. От друга страна липсата на каквато и да е връзка с него беше знак, че нещата са били до тук. Или поне така успокоявах себе си. От друга страна от много време не се бях чувала и с Артур. Не съм сигурна дали ме отбягваше или беше много зает, но благодарение на radio-silence-а от негова страна нямах възможност да му кажа, че съм взела решение относно предложението му да живеем в дома му. И така бях прекарала твърде много време обмисляйки тези неща затворена в салона си. Бях като в омагьосан кръг, от който сама не можех да изляза, което беше смешно, при положение, че съм вещица. И днес е деня да изляза от този кръговрат, който продължи твърде много време.
Дори не осъзнах кога съм стигнала до дървения кей. Спрях и се огледах. Наоколо беше пусто, не се виждаше нито една жива душа, което беше необичайно за това време на годината. Въздъхнах и отидох до ръба на кея, след което седнах там. Отдадох се на мисли за пореден път. Когато надигнах глава към хоризонта бях посрещната от невероятен пейзаж. Слънцето залязваше! Колко време бях стояла така? Но си заслужаваше, гледката беше запленяваща. В морето се отразяваха последните слънчеви лъчи. Загледах се в далечината и забелязах някаква скала. Досетих се, че около такива скали може да се намерят някои доста редки съставки, които вършат чудеса в козметиката. От време на време идвах да събирам и тъкмо привършваха в салона. А и беше много свежо да имам миди и рапанчета в салона!
Станах и започнах да крача обратно. Когато стигнах до едно скривалище, което представляваше няколко скалички под дървения кей, се огледах за пореден път. Явно на никой не му бе хрумнало да се разхожда по плажа тази вечер. Бързо съблякох дрехите си и прилежно ги сгънах на едно купче до скалите. Влязох във водата, като малките вълни, блъскащи се в дървените основи на кея, мокриха лицето ми. След това с така познатата магия се преобразих, вярвате или не, в русалка. Магията не траеше дълго, понеже никой не можеше да се превръща трайно в друго същество... е освен вампирите и върколаците, може би, но там си беше изцяло различна схема.
Заплувах към мястото, където мислех, че бях видяла скалата. Наложи се да изплувам в един момент, за да се ориентирам. В далечината видях някакъв кораб, но той изчезна толкова бързо от полезрението ми, че си помислих, че ми се привиждат разни неща. Въпреки това отплувах до мястото ,където го бях видяла само за да се уверя напълно. Когато за пореден път изплувах на повърхността него го нямаше. Стори ми се, че усещам присъствието на някаква магия, но не и обърнах внимание. Потопих се. Някакъв делфин привлече вниманието ми и аз се приближих към него. До сега не бях плувала с делфини, но бях чувала, че чувството е невероятно. Затова реших да опитам. И действително беше така! Чувствах се удивително. Но не след дълго започнах да усещам как магията малко по малко се разваля. С голяма доза нежелание и може би лека доза паника се отправих към брега. Бях доста далеч от него, а скоро щях да се превърна отново в човек и не знаех дали ще имам достатъчно време. Забързах колкото мога. Тъкмо бях стигнала до кея, когато магията се развали. Вече в човешка форма се наложи да изплувам във водата под дървения кей и се огледах. За щастие на плажа нямаше никого, но чух стъпки някъде над главата си. Някой се разхождаше по кея. Това изобщо не беше добре. Трябва бързо да се върна при дрехите си и да се облека преди някой да ме е видял.
Прехапах устна и заплувах към брега. Наложи се да се изсуша с магия. Сега бях леко изтощена, усещах солта по тялото си и не успях да си събера съставките. Но от добрата страна бях плувала с делфин! Наведох се и взех дрехите си. Започнах да се обличам. Тъкмо си бях нахлузила дънките и потничето, когато видях силует някъде иззад скалите. Скрих се и се надявах човекът отсреща да не ме е видял, но мой нямах късмет. Когато показах главата си той се взираше право в мен, сякаш очакваше да му помахам с опашка или нещо такова. О, Господи! Ами ако ме беше видял във формата ми на русалка?!
- Ъъъ... здрасти. - усмихнах се глупаво след чудесния си поздрав.
Срещу мен стоеше мъж с къса черна коса, леко набола брада, някакви кожени дрехи и изключително чаровна усмивка.

22 Re: Дървеният кей on Пет 28 Авг 2015, 07:09

Killian Jones

avatar
Спокойно море, чист хоризонт без врагове наоколо. Какво по - хубаво нещо за един пират? Трябваше само някоя карта за съкровище и предполагаем остров, към който да се насочи. Само че точно сега знаменитият капитан Килиън Джоунс нямаше такива намерения. Какво правеше насам и той не знаеше. Знаеше само, че иска да остане насаме със себе си, да избяга от Сторибрук. Ема беше изчезнала и не се появяваше дори чрез камата. Известно време я търсеше навсякъде, но така и не я откри. Вместо това реши да избяга и ако отново събере сили да я потърси отново. Беше важна за него, но точно сега не оставаше какво друго да направи.
Беше сам на кораба. Само корабът и неговия капитан. От доста време не бе виждал екипажа си, но не го бъркаше да плава и сам. Достатъчен му беше само "Веселият Роджър". Откакто напусна Сторибрук беше минал през някакъв непознат, приказен свят. Мислеше си, че може да претърси всеки един, за да намери Ема, но тя не беше там със сигурност. Затова се върна към така нареченият "свят без магия". Светът в който се намираше Сторибрук и който съвсем не беше вече свят без магия. Поне това щеше да разбере, когато се приближи до Мистик Таун. Градът, към който все още не знаеше, че отива. Търсеше си просто къде да спре, за да си набави провизии и да види цивилизация, но не знаеше, че ще остане там за по - дълго . Какво ли щеше да го задържи?

Хук видя пристанището отдалеч с далекогледа си. Прибра го и завъртя руля. Беше твърдо решен да се запъти към пристанището, докато не забеляза нещо странно във водата. По принцип не беше странно за него, странното беше, че се намира тук. Сирена!? Килиън бързо завъртя руля на другата страна и мина обратно през портала, за да не го види сирената. Нямаше доверие на сирени. Особено на сирени от непознати места, на които се предполага, че не би трябвало да ги има. Може би беше дори капан. Мина известно време, преди да се върне обратно през портала. Когато го направи русалката беше изчезнала. Може да се каже, че Хук беше малко по - спокоен, макар все още да размишляваше върху странната ситуация. Закара кораба до брега и побърза да го закотви, след което слезе и използва триковете си, за да го направи невидим. Добре, че се беше запасил в магически вещи. Не е лесно да си обикновен човек в една необикновена Вселена. Забеляза как но кой излиза от водата и се скрива до някакви скали. Дори леко приличаше на сирената отпреди малко. Явно дори не беше просто сирена, а можеше да се разхожда и по сушата. Килиън заобиколи, минавайки от другата страна на скалите. Тя беше първото същество, което беше тук, очевидно щеше да заговори и първо нея. Скръсти ръце зад гърба си, по - скоро ръка и кука и се показа. Тя му проговори, а той се усмихна.

- Така е по - добре. Имам доверие на сирени само извън водата. - засмя се той. Момичето преспокойно можеше да се обиди от това, но както винаги той не подбираше много думите си. Но все пак нямаше за цел да я обиди.
- Ще бъдете ли така добра да ми кажете, къде точно се намирам? - въпросът му, така зададен беше доста всеобхватен за същество, познаващо магията и знаещо, че светът не е само един.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите