Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 3]

1 Старите руини on Сря 04 Юли 2012, 02:53

Elena Gilbert

avatar

2 Re: Старите руини on Сря 31 Окт 2012, 05:14

Kiryu Zero

avatar
Лошото настроение от няколко седмици насам изглежда днес беше във ваканция. Отново станах кисел като лимон, но някак си денят ми се струваше по - приятен. Нямах достатъчно сила, за да ловувам вампири, затова и днес щях да пропусна. На всяка цена трябваше първо да си намеря кръвни хапчета, за да мога да продължа работата си. Реших да изляза. Беше обяд, но навън не беше топло. За мен не беше проблем, защото не ми ставаше студено. Преоблякохсе и излязох. Алън се беше заел със изучаването на някакъв език, затова не се поинтересува особено какво ще правя. Добре за мен. Вървях бавно, и бях вглъбен в мисли, както винаги. Вероятно целият ден щях да съм така. Тръгнах към едни руини, които бях открил след един лов. Там много ми хареса, но нямах време, за да остана много. За мое щастие бях запомнил добре пътя и след половин час бавна разходка, вече бях там. Замислих се колко ли щеше да бъде хубаво тук по залез. Несъмнено трябваше да видя тази гледка.
***
Прекарах няколко часа без да ми стане особено скучно. И без залез оттук гледката винаги си беше страхотна. По това време на годината се стъмваше рано, затова оставаше и малко време до залеза. Бях нетърпелив.

3 Re: Старите руини on Сря 31 Окт 2012, 06:26

Изабела

avatar
Странно беше усещането отново да съм тук при хората, при положение ,че при мен вече всичко беше различно. Все още не бях свикнала с новия си живот.Не можех да стоя и ден повече в Лондон или въобще в Англия ,всичко ми напомняше за миналото. Исках да започна на чисто и така случайно се озовах в този град. Не знаех дали ще успея да се задържа тук или отново ще тръгна на път.
Все още не познавах никого тук ,нито пък самия град. Някакси не ми се искаше да съм новото момиче ,но пък нямаше как където и да отидех щеше да е така. Поне се надявах като за начало да съм поне така да се каже невидима, все пак бях различна и не знаех как някой би приел това. Отдадох се на мисли как бих могла да се устроя поне за известно време в този град като се разхождах и наблюдавах жителите му. Нямах и идея накъде да вървя или какво търся,
затова просто продължавах да вървя в неопределена посока. Може би беше време "вечно веселото момиче" да се върне отново и да намери своето мястото си тук.
След доста часове безцелно обикаляне наоколо, стигнах до някакви руини. Бях много уморена и реших ,че е време да поседна малко. А и мястото доста ми допадаше. Беше хубаво ,може би едно от най –хубавите места ,който видях в града днес.
Вървях бавно и търсех подходящо място където да седна. Беше красиво ,затова реших да поостана. Изведнъж видях едно момче. Не очаквах да има някой тук по това време ,затова се изненадах.
-Здравей…- казах му и минах покрай него и седнах на едно място малко по-далеч от него. От една страна не исках да бъда неучтива ,но пък не мислих и да се натрапвам.

4 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 02:50

Kiryu Zero

avatar
Напрегнах се, когато усетих чуждо присъствие. Задържах погледа си върху новодошлото момиче. Не изглеждаше враждебна, дори след като ме видя. Мина покрай мен и поздрави, след това седна надалеч.
- Здрасти...- казах, след като се успокоих, че не е вампир.
Да кажем, че ми беше малко трудно да контактувам с тях, след като по принцип трябваше да ги ловя. Но разбира се познавах и много свестни вампири, колкото и да не ми се искаше да го призная до преди време. А и след като сам се бях издънил и бях пил човешка кръв наскоро, се бях размекнал малко. Аз ги обвинявах, а бях по - зле. Пих от моя приятелка...не знаех дали скоро ще си простя за това.
Изминаха няколко минути, в които се ширеше мълчание.
- Не предполагах, че и други хора идват тук.
Продължавах да гледам към водата. Беше красиво, в това нямаше спор. Бях се научил да ценя красивото, но не го казвах пред всеки. Все пак трябваше да си запазя "хладнокръвната" репутация.
Слънцето започна да залязва, и аз съсредоточих цялото си внимание там. Не можах да сдържа и леката си, много рядко виждана усмивка.

5 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 03:22

Изабела

avatar
Той явно се изненада от поява ми и изглеждаше леко напрегнат ,но не след дълго отвърна на поздрава ми.Не можех да определя дали не се подразни ,че някой друг се е появил тук. Обърнах се към него и видях ,че е доста замислен ,затова пак се обърнах към хоризонта. Беше доста красиво ,май щеше да ми стане навик да идвам тук,докато съм в града.
След малко той наруши мълчанието. Аз продължих да гледам към спокойната повърхност на водата. Май щеше да ми хареса тук ,може би щях да успея да се установя тук. Тази мисъл ме радваше много. Щеше да е хубаво отново да намеря място ,което да нарека свой дом.
-Не предполагах за съществуването на това място… Всъщност съм в града съвсем от скоро… не знам нищо за града ,но тук е… красиво –казах му и продължих да гледам хоризонта. Беше почти залез и беше още по-хубаво.
-Май съм улучила най-подходящото време да дойда- казах и се обърнах към него с усмивка и забелязах ,че и той се усмихва. Явно и на него му харесваше тук.
-Аз съм… Изабела –представих му се леко не сигурно.

6 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 12:51

Kiryu Zero

avatar
Побързах да си затворя устата и да махна усмивката. Това беше просто някакъв залез. Това си повтарях наум, но все пак беше красив. Трябваше да поработя върху себе си, защото се бях размекнал.
Момичето заговори съвсем спокойно след казаното от мен, и сподели, че не е подозирала за това място преди, и че е отскоро в града. Изслушах думите и. Кимнах, въпреки че не гледаше към мен.
- Аз чакам залеза от няколко часа- казах тихо.
- Но в този град има още много красиви места. Предполагам, че ще ти хареса.
Замълчах отново, загледан напред. Отпуснах се назад и се облегнах на една колона. Може би този път не ми се искаше да правя лошо впечатление още в първите минути. Нали точно заради този мой характер се бях скарал с Деница, и може би бях загубил приятелството и....
Ето, че отново се сетих за това. За мой късмет дамата ме откъсна от тези спомени, като се представи.
- Зеро...- рекох
Изглежда не беше сигурна, дали да продължи разговора си с мен. Вероятно и изглеждах странен.
- Приятно ми е...- насилих се да кажа, защото по принцип не бях чак толкова по обноските
Не, не че не ми беше приятно, всъщност ми направи добро първо впечатление. Дори беше...приятно. Но това все пак беше първо впечатление. Надявах се да не ме е излъгало.


П.С: Извинявай, че се забавих :)

7 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 13:40

Изабела

avatar
Той изведнъж спря да се усмихва все едно е нещо нередно. Дали аз не направих нещо ,че да спре да се усмихва. Отново отклоних погледа си от него, почувствах се леко виновна ,но реших да пренебрегна това чувство.
Той сподели ,че чакал залеза от няколко часа, значи наистина си заслужава да се види. Каза ми също ,че имало и други хубави места в градчето и предполага ,че ще ми харесат.
-Предполагам ,че може да ми хареса тук… -казах несигурно ,като не отделях поглед от водата. Отново настъпи мълчание и той го прекъсна като ми се представи. Явно някакви мисли го тормозеха. Още от какво дойдох забелязах ,че е доста замислен.
- И на мен ми е приятно , Зеро – казах му в отговори се обърнах и го погледнах съвсем за кратко. Често да си призная не очаквах толкова скоро да се запозная с някого тук ,а това запознанство определено можех да определя като доста интересно... Сякаш Зеро се бореше със себе си така да се каже, но реших да не се опитвам да го разгадая още от самото запознанство ,може би нямаше и смисъл.
-Отдавна ли живееш тук? –попитах го като наруших мълчанието. Нямаше да е лошо да разбера нещо повече за него ,но гледах да не го поглеждам много много, защото онзи момент с усмивката ,още ме тормозеше малко.

П.С. Няма нищо :)

8 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 14:26

Kiryu Zero

avatar
Всичко, което Изабела казваше, звучеше несигурно. Може би я притеснявах? Вероятно беше така...
Традиция бе за мен да изграждам стени около себе си. Не толкова за моя защита, колкото да защитя околните и тези, които ги е грижа за мен. Просто бях особен индивид. Нито вампирите ме приемаха като свой, нито ловците. Защото аз бях и двете.
Тя също каза, че и е приятно. Осъзнах, че не е честно да бъда студен с някой, който може би иска да ме опознае. Не знам дали искаше, но вероятно аз бях един от първите и познати тук. Трябваше ли да развалям това с ужасния си характер?
Тръгнах да отговарям на въпроса и.
- От около две години.
Всъщност минаха доста бързо. През повечето време стоях сам или ходех на лов, но за мое щастие бях си намерил и приятели. Постоянно се притеснявах за тях, но трябваше да осъзная, че те може би са по - силни и от мен. Но такива бяха моите инстинкти.
- Ти имаш ли познати тук? - попитах я
Знаех, че не е приятно да бъдеш самотен или нов в града.

9 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 15:05

Изабела

avatar
Зеро отново се беше замислил ,а аз просто се наслаждавах на хубавата гледка и се опитвах да се отърва от всички отрицателни мисли. Все пак бях дошла тук да помагам. Трябваше да съм поне малко положително настроена ,нали сама избрах да дойда…
Гадно беше на съм новата ,но все някак щях да се справя … Винаги се справях или почти винаги. Научих всичко по трудния начин ,щях да се справя и сега…
-От доста време си тук.. явно града ти харесва – опитах се да звуча малко по-сигурно и позитивно от преди малко. Няма смисъл да седя и да се чудя защо е направил онова или казал това ,а и изглежда и той се стараеше.
-Не… всъщност ти си първият ,с когото се запознавам тук – казах му и се обърнах към него. – Но се надявам скоро да намеря нови познати тук и…може би приятели. –отговорих на въпроса му, не исках да изглеждам тъжна ,затова побързах да се усмихна в края на изречението си. Знаех,че не всички биха ме приели , бях се примирила с тази мисъл.
-Разкажи ми нещо за града… какви са хората тук? –попитах го. Все пак исках да съм подготвена до някаква степен за останалите в града,ако мислих да поостана, а определено сега мислих да го направя. Може пък тук щях да бъда щастлива.

10 Re: Старите руини on Чет 01 Ное 2012, 15:54

Kiryu Zero

avatar
Усетих, че сега беше по - сигурна в думите си. Това ме радваше. Не винаги се радвах от факта, че притеснявам другите. Не, не беше приятно. Особено ако са красиви момичета.
- Всъщност да, не е лош....
Кимнах одобрително.
- Щом аз съм успял да си намеря приятели, ти вероятно ще се справиш още по - добре - окуражих я
Все пак аз не бях много лесен за търпене, а се намираха хора, които да ми обръщат внимание.
Помоли ме да разкажа нещо за града. Всъщност можеше много да се разказва. Бях видял някой неща, откакто съм тук.
- Ако си мислиш, че тук живеят хора - жестоко се лъжеш - казах сериозно, и погледнах момичето.
- Но предполагам това не е тайна за теб - върнах погледа си някъде настрани.
Все пак бях усетил, че тя не е човек. Осезанието ми беше ненадминато, а човешката кръв, пулсираща под кожата имаше друг аромат. Нейният ми беше познат, но аз вече се обърквах. Прекалено много същества срещах в този град. А и в последно време не бях особено концентриран.
Досетих се, че не съм дал пълен отговор на въпроса и.
- Но всъщност...тук се намират доста....не толкова лоши същества...- да беше ми трудно да кажа "мили", "добри", "приятелски настроени".

11 Re: Старите руини on Пет 02 Ное 2012, 04:54

Изабела

avatar
Зеро ме успокои ,че все ще намеря и аз приятели тук. Надявах се да се окаже прав.
- Е ще видим до колко ще се справя с това ,като че не съм особено добра в създаването на нови приятели – засмях се. Дори като бях човек ми беше трудно да се сприятелявам Имах малко приятели ,но поне бяха истински. Надявах се и сега да намери дори да е един истински приятел , някой ,на когото да имам пълно доверие.
Зеро започна да говори за града и разбрах ,че му допада ,но след това той сподели едно мое съмнение. Бях усетила ,че има нещо в града ,че не всичко е съвсем „нормално” ,но бях игнорирала тези мисли днес. Усетих и нещо в него ,знаех ,че не е човек ,но не знаех точно какво е ,а явно и той беше разбрал ,че не съм човек.
-Да ,прав си усетих нещо ,но просто не му обърнах внимание –отговорих му. –Ти също не си човек ,нали Зеро? –отговорът му вече ми беше ясен ,но не можех да определя какъв е ,затова го попитах . Надявах се да не се обиди по някакъв начин заради въпроса.
-Не толкова лоши? – погледнах го въпросително – Явно този град е … специален ,щом живеят различни същества в него. И хората знаят за тях ,предполагам…– Това ,че живееха толкова различни същества тук от една страна ме успокояваше ,може наистина да намеря мястото си тук , но и малко ме плашеше ,защото не знаех с какво мога да се сблъскам тук.

12 Re: Старите руини on Съб 03 Ное 2012, 08:29

Kiryu Zero

avatar
Сподели, че не е особено добра в сприятеляването. Усмихнах се криво.
- Аз също. Но имам приятели - това вероятно щеше да и даде поне малко стремеж
- Дори предполагам съм много по - зле от теб.
Дори да ме мислеше за странен, това беше днес, когато бях в добро настроение. Лошото беше много по - зле.
Изабела се замисли върху думите ми за градчето. После каза, че и тя е усетила нещо . Кимнах. Явно беше способна, но трябваше да обръща внимание на тези неща. Не знаех каква е и колко е силна, но никога не е зле да бъдеш поне малко нащрек. Реших, че не е момента да я поучавам, а и тя ми зададе въпрос. Той привлече вниманието ми. В подобен случай бих отвърнал "какво те интересува?", но днес не ми беше до заяждане.
Поклатих глава в знак на отрицание.
- Ловец на вампири - казах твърдо
- .....иии...ъъъ...вампир. - доста често като чуеха това за мен, околните много се изненадваха.
- Специален е наистина. На друго място можеш да се почувстваш отхвърлен, но не и тук...
Погледнах я с любопитство и преценяващ поглед.
- Ами ти? Кръвта ти мирише доста вкусно. Повече от човешката - чак след като го казах, усетих, че след признанието, че съм вампир, това може би прозвуча не на място.
Въпреки това пропуснах извинението. Мразех да се извинявам. А и след като бях ловец на вампири нямаше да и направя нищо.

13 Re: Старите руини on Съб 03 Ное 2012, 12:05

Изабела

avatar
Зеро ми каза ,че е и той е като мен и трудно създава приятелства ,но все пак е намерил тук ,което определено ме обнадежди поне малко. Усмихнах се съвсем леко , а той допълни ,че предполагал ,че бил много по-зле от мен.
Всъщност в началото наистина ми се стори малко дръпнат ,но пък сега вече дори ми изглеждаше мил. Поне малко ,щом досега не си беше тръгнал или пък ,ако ме беше игнорирал просто.
-Сега вече не ми изглежда като да си по-зле от мен –казах тихо. Може би просто изглаждаше някакви стени като мен и трудно допускаше някой до себе си. Разбирах го ,ако беше така ,но не можех да бъда сигурна за нищо все още.
Докато все още мислих над думите му за приятелите той ми каза какво е. Аз зададох въпроса малко съжалих ,не беше особено учтиво от моя страна просто да го питам ,но той поне отговори… ,но това което ми каза малко ме шокира честно казано.
-Ловец и вампир… едновременно…ъмм…интересно…- определено ме изненада – А да … това е хубаво …ъ имам предвид за града. Това ,че си вампир … сигурно ти помага в лова…? -казах несигурно. Нямах идея как да реагирам на това.Следващите му думи ме изненадаха не по-малко. Гледах право към него без да отмествам поглед и се опитах да си върна спокойствието. Думите му не ме уплашиха ,просто бяха странни.
-Аз… -поех си въздух и казах с усмивка – ангел съм.- Той беше първият ,на когото казвах това и ми беше интересно как ще го приеме. Сигурно имаше и други като мен в града ,така ,че може би беше нормално за него.
-Имаш ли идея ,дали има други като мен тук? –попитах го. Честно казано се надявах на положителен отговор, но пък можеше и да не знае .

14 Re: Старите руини on Нед 04 Ное 2012, 01:01

Kiryu Zero

avatar
Изглежда, че и вдъхнах поне малко увереност. Не че и беше нужна - всъщност изглеждаше много разбрана, а и беше красива, следователно много същества биха се радвали да са и приятели.
Каза, че вече не изглеждам по - зле от нея. Това би трябвало да бъде хубаво, нали? Не оставих ли по - голяма част от лошия си нрав в Академията? И тук го имаше, но преди да започна да се запознавам с хората. Може би сега можех да си позволя да не бъда толкова лош, и да поопозная някой. А ако нещо се случеше щях да вдигна стените.
Поклатих глава. Не. Бях ден за ден, така че ако утре пак се държах студено с околните, това щеше да е моята същност. Край на тези размисли.
Признанието ми я изненада, както и предполагах.
- Да, помага ми. - отговорих
Всъщност бях смъртоносна машина за вампирите. Имах си безпогрешно оръжие, бях погълнал кръвта на няколко благородни вампира както и ъъъ....Ичиру. Не трябваше да се сещам за него сега.
Изабела ми каза, че е ангел и аз в началото доста се изненадах. Не знаех дали трябва да ме бъде страх от ангелите, или не. Бяха толкова мистериозни. Попита ме също дали знам дали има други като нея тук. Спомних си за Анабел, която беше паднал ангел, но не смятах да я издавам, защото и бях обещал.
- Според аромата ти....усещал съм един сходен засега - направих анализ
- Учителя ми по литература...- кимнах с глава, за да подкрепя твърдението си.
- Може да съм срещнал и други, но не ги познавам и не си спомням. Като цяло, мисля че сте много малко в този град.

15 Re: Старите руини on Нед 04 Ное 2012, 04:45

Изабела

avatar
Той отново потъна в мисли ,затова отново се загледах в хоризонта. Интересно ми беше защо ли изгражда тези стени около себе си. Винаги имаше причина ,дори този ,който ги издигаше да твърдеше ,че няма такава. Знаех това ,защото и аз бях такава. Твърдях ,че няма нищо ,че просто съм такава ,но това не беше цялата истина.
Радвах се за него в някаква степен ,защото той беше намерил приятели тук и сигурно пред тях не се налагаше да издига тези стени ,зад които се крие. Съвсем се отнесох и аз в мисли,затова когато ми отговори малко се изненадах. И аз обърнах поглед към него ,както и очаквах това му помагаше. Забелязах ,че се изненада когато разбра каква съм. Нямах идея какво точно му мина през ума като го разбра и въобще как е настроен към ангелите.
Той ми каза ,че е срещал само още един ангел в града ,но можело да има и други.
-Значи има поне един друг ангел в града … -усмихнах се. Интересно ми беше защо ли той беше тук ,но сега нямаше смисъл да мисля за това. Можеше да го срещна и тогава щях да разговарям с него.
-А други като теб има ли ? –попитах го. – Разбрах ,че този град е доста специален и всеки май намира мястото си тук ,но какви същества има най-много. – Почти бях сигурна и в този отговор. Знаех ,че не са хората и предполагах ,че са вампирите ,май имаше много от тях почти навсякъде.
-Ъм … Зеро…може ли да те помоля нещо? –започнах несигурно –Може ли за сега да не казваш на никого какво съм…? –попитах го. Просто исках сама да казвам или показвам това ,което съм. Май нямах съвсем правото да го питам това,затова щях да уважа решението ,каквото и да каже.

16 Re: Старите руини on Вто 06 Ное 2012, 07:14

Kiryu Zero

avatar
Изабела като че ли се зарадва, че има поне още един ангел в града. Може би не изпитваше някаква яростна омраза към расата си. Не познавах учителя много добре, но поне доколкото го познавах не изглеждаше лош. Малко странен, но не и лош. Помня, че в час винаги съм се чудил каква точно е расата му. Сега, благодарение на Изабела разбрах.
Тя попита дали има други като мен в този град. Ако имаше в предвид вампири - със сигурност да. За разлика от ангелите, вампирите тук бяха доста.
- Ловци на вампири не. Аз съм единствения. Само ловци - познавам само един. А вампири...-доста. Този град май е уникално работно място за мен. Не мога да ти кажа коя раса е най - многобройна. Не знам, може би наистина са те.
Все пак не познавах целия град, но почти навсякъде имаше вампири. Тук би трябвало да преобладават.
След това тя ме помоли да не споменавам расата и пред никого. Кимнах.
- Ще го запазя в тайна - казах в отговор.
Слънцето беше наполовина залязло. Навсякъде около него имаше червено и оранжево и на мен ми се прииска някой път да видя и изгрева от тук. Може би скоро щеше да се уреди.
- Харесва ли ти това, което виждаш? - кимнах към залязващото слънце.
- Кое е по - красиво? Изгревът или залезът? - попитах и това, като оставах загледан.

17 Re: Старите руини on Вто 06 Ное 2012, 09:24

Изабела

avatar
Разбрах ,че Зеро е единствения такъв града . Едновременно ловец и вампир, наистина необичайна комбинация или просто на мен така ми се струваше ,защото не знаех за други ,но може би извън този град имаше.
Както и очаквах вампири в града имаше много. Ама тези същества се появяваха навсякъде… като гъби след дъжд. Не ми пречеха и не ми правеха впечатление ,стига да тормозеха обикновените хора. Определено беше прав ,че има уникално работно място, но все пак се надявах тук да живеят повече цивилизовани вампири така да се каже.
-Няма да се учудя ,ако наистина са вампири …-засмях се.- Но и те трябва да живеят някъде …въпреки че са навсякъде реално – казах, като втората част на изречението ми не бях сигурна дори дали я чу.
Той обеща да пази тайната ми ,което много ме зарадва.
-Благодаря ти много ,Зеро. –усмихнах му се. Докато още се усмихвах той ме попита харесва ли ми това ,което виждам, Погледнах по посока на залеза. Беше наистина красиво, винаги съм харесвала залезите, мечтаех да стоя на подобно място и да наблюдавам залеза с някой любим, но това така и не се случи. Всъщност сега можеше и да намеря някой…бързо се осъзнах ,защото не исках Зеро да вижда размечтана ми физиономия.
-Мммда … прекрасно е! – казах бързо и се усмихнах отново. Той се беше загледал явно и на него му харесваше, нямаше как да не му харесва.
-Това е много труден въпрос нали знаеш? –засмях се леко и се загледах към залязващото слънце. – Сега докато гледам този залез бих казала залеза ,но и изгрева е прекрасен ,началото на новия ден… ,но все пак мисля ,че даже на това място изгрева не би отстъпил по нищо на този красив залез.Но все пак казвам залеза ,все пак той е по-…-мислих да кажа романтичен ,но реших да го спестя ,все пак беше малко странно да го кажа.
- Ами ти ,кое за теб е по-красиво? –попитах го бързо ,защото ми беше доста интересно какво мисли той.

18 Re: Старите руини on Пон 10 Дек 2012, 13:35

Kiryu Zero

avatar
Даде ми доста изчерпателен отговор на въпроса. Изгрева или залеза? Бях мислил над това много пъти. След като и тя ме попита за същото, просто щях да отговоря това, което съм мислил винаги.
- И за мене е залезът. Той е мистериозен, и след него следва тъмнина. А аз обичам тъмнината. Също така предпочитам нощта. Мразя изгревът, защото той убива моята любима нощ...
Добре...това може би прозвуча малко странно или смешно. Но аз наистина си обичах нощта и денят ми беше апатичен. И това не е само, защото бях вампир. Просто от малък обичах да гледам звездите, да ходя в тъмното и да се чувствам...свободен. А свободата е различна за всеки.
Не се сетих за какво друго да говоря, затова млъкнах. Изабела си беше доста приятна жена, просто извади гаден късмет, че попадна точно на мен.

19 Re: Старите руини on Сря 12 Дек 2012, 11:11

Изабела

avatar
Зеро на свой ред отговори на въпроса за залеза и изгрева. Може би беше мислил доста над този въпрос, защото доста добре обоснова отговора си.
-И аз обичам нощта… небето вечер е толкова красиво със звезди и луната. – казах му и погледнах нагоре,все още нямаше звезди ,беше рано ,но скоро щяха да се появят.
-Предполагам това ,че си вампир също влияе на мнението ти за деня. –казах тихо. Зеро определено беше интересен и сега като премислях запознанството ни ,може би е нямало от какво толкова да се притеснявам още от началото. Като за първи познат от града се радвах ,че е именно той. Не знам какво мислеше той за това запознанство.
Погледах към Зеро ,явно отново се беше замислил. Слънцето почти беше залязло ,което означаваше, че така любимата му нощ скоро щеше да настъпи.
-Идвал ли си тук вечер? Да гледаш звездите? –попитах го . сигурна бях ,че щом харесва толкова нощта харесва и тях. Не знаех за него, но аз определено бих останала и сега да ги погледам, много ми допадаше това място. Отдалечено, спокойно … идеално място за почивка от шумния,натоварен град.

20 Re: Старите руини on Съб 15 Дек 2012, 02:06

Kiryu Zero

avatar
Усмихнах се незабележимо, когато каза, че също обича нощта. Беше права за звездите и луната. Те бяха съкровищата на нощта, макар че луната и Венера понякога се виждат и през деня.
- В момента може би да. Но като малък не бях вампир и пак пак обичах да излизам повече през нощта отколкото през деня.
Но като се замисля и расата ми влияе в момента. Кой вампир обича слънцето, след като повечето дори не могат да усетят топлината ако са с магически талисмани? Аз май бях друга порода. Тя ме попита дали съм идвал тук и вечер, за да гледам звездите.
- Не, все още не. Но съм ходил почти навсякъде другаде през нощта. Умея да познавам съзвездията и мога да ги съзерцавам с часове.
Всъщност аз мога да правя каквото и да е с часове. Сетих се за запознанството ни с Деница, където се беше стреснала че съм умрял, защото лежах и не дишах. Поклатих глава леко, защото не ми се мислеше за нея. Нямаше да и се извиня и толкова!
- Ако нямаш бърза работа можем да останем тук и да дочакаме да стане тъмно. - казах хладно, защото не мога да си представям, че изричам това.
Може би щеше да и се стори странно, но моя характер си беше труден. Въпреки това, не съжалявам че се запознахме. Изглежда доста мила, а аз харесвах такива хора, защото аз донякъде бях тяхна противоположност.

21 Re: Старите руини on Съб 15 Дек 2012, 04:53

Изабела

avatar
Той каза, че расата му може и да има значение сега, но и като малък е харесвал повече нощта. Явно в крайна сметка нямаше такова значение това, просто винаги я е харесвал. Каза ми също, че умеел да познава съзвездията и е бил почти навсякъде през нощта, но не и тук. Хареса ми това ,че обича да гледа звездите. За мен това беше толкова успокояващо, да ги съзерцавам и никога не ми омръзваше. Въпреки че аз не ги разпознавах много много,но това не беше е от такова значение за мен.
Зеро ми предложи, да поостанем, ако нямам бърза работа. Начина, по който го каза беше странен. Някакво хладно, но пък предлага да останем. Какъв му е проблема ? Ако не иска да го прави,защо предлага, или пък ... трябваше да спра да анализирам всяко действие на хората срещу мен. Почувствах се леко смутена и се опитах това да не проличи. Определено беше интересна личност със странен характер. Беше ми приятно сега да стоя с него и мислих да поостана да гледам звездите, но все още ми беше странен начина ,по който го предложи. Тръснах едва забележимо главата си,за да се отърва от тези мисли.
-Нямам работа, така че съм съгласна , но може ще може ли да ми покажеш различните съзвездия? Аз никак не умея да ги разпознавам. – казах му. Искаше ми се да разбера дали по принцип беше такъв или имаше някаква причина, която го караше да се държи по този начин.
-Да си призная честно познавам само малката и голямата мечка – опитах се да се засмея ведро. Не исках да проличава, че се бях замислила толкова над това предложение.

22 Re: Старите руини on Нед 16 Дек 2012, 13:42

Kiryu Zero

avatar
В крайна сметка се съгласи, и дори ме помоли да и покажа различните съзвездия.
- Точно това е целта ми. - казах и се облегнах назад.
- Няма да чакаме много, затова се приготви, защото после може да те заболи вратът.
Загледах се в морето. Наоколо запозна да се смрачава. Обожавах процеса на смрачаване. Дори застудя, но мен не ме бърка, аз трудно го усещах.
- Но все пак предполагам знаеш, че различните съзвездия се виждат от различни точки на земята и в различно време на годината.
Надявах се все да се покаже някое съзвездие, различно от Голямата и Малката мечка. Иначе вероятно щях да заприличам на идиот. Имаше още време, затова реших да запълня времето дотогава.
- Ако не е тайна, какви са способностите ти?
Бях чел за ангели, но не знаех колко от това е вярно.

23 Re: Старите руини on Нед 23 Дек 2012, 05:36

Изабела

avatar
Зеро ми каза, че това е целта. Явно днес щях да понауча и нещо интересно за звездите или поне щях да различавам някои съзвездия. Той се облегна назад и се загледа в морето.
-Да знам това-едно от малкото неща, които знаех за звездите. Облегнах се назад и аз, погледнах нагоре, наистина още малко оставаше. Той реши да наруши мълчанието и ме попита какви са способностите ми.
-Ами … не,не е тайна… мога да ставам невидима, да летя, разбира се ,типичните неща за един ангел нищо по-специално – отговорих му кратко. Разбира се имаше още неща, който можех да му кажа, като частичната телепатия, но просто реших да си замълча, честно казано не знаех и аз защо може би все още не бях свикнала да споделям много много с останалите. Не, че това беше някаква тайна.
-Добре де имам и частична телепатия, тоест така де се каже трябва да се упражнявам , не е нищо особено.–казах накрая след кратък размисъл.
-Ами ти имаше ли някакви специални способности, Зеро? –попитах го на свой ред като се обърнах леко към него. Поне намерихме начин да запълним времето докато се стъмни напълно.

П.С : Извинявай, че се забавих толкова

24 Re: Старите руини on Нед 23 Дек 2012, 07:18

Kiryu Zero

avatar
Изабела отговори на въпроса ми, като каза какво може. Беше ми интересно, затова се зарадвах, че ми отговори.
- Това с невидимостта ми звучи като доста добра способност.
И телепатията беше интересна, била тя и частична. Според нещата, които бях чел ангелите можеха и други неща, в зависимост от силата и мястото, което заемат предполагам в....ангелската йерархия. Тя ме попита дали имам някакви по - специални способности.
- Знаеш обичайните характеристики на вампира. Имам изострени до максимум сетива, по - силни от на другите вампири. Това го получих като вродена дарба при превръщането. Също така супер бързина, супер сила и така нататък. Другите способности ми ги дава Кървавата Роза, моето оръжие против вампири.
Млъкнах за момент, но се сетих за нещо, което все забравях. Новата ми дарба, придобита след многото тренировки.
- Имам и друго нещо, което други вампири нямат. Нарича се Драконова ефира. Позволява ми да превръщам себе си или определена част от тялото си в драконова.
Тя ме погледна доста изненадано. Може би трябваше да и демонстрирам?


П.с: Няма проблем ^^

25 Re: Старите руини on Нед 23 Дек 2012, 08:33

Изабела

avatar
-Да добра е, особено като искаш да се скриеш от някого, който ти досажда – засмях се. – По принцип не съм много силен ангел как май разбра –казах. Интересно ми беше да науча за неговите способности след като беше толкова необикновен според моите представи поне. Разбира се притежаваше типичните способности на вампирите,но както очаквах имаше и други. Нормално нали съчетаваше в себе си вампир и ловец на вампири.
-Интересно…притежаваш способностите им ,но и още нещо, което ти помага да се бориш срещу тях.- изглежда той беше по-силен отколкото си мислих. Не ,че го бях подценявала, но сега реално осмислях на какво може да е способен .
След това той добави,че има още нещо,което другите вампири нямат и честно казано това вече ме изуми. Това беше доста неочаквано.
-Драконова ефира? –погледнах го изненадано и се изправих леко . – Как така? Имам предвид… това звучи като страхотна способност. – Досега не бях чувала някой да е способен на подобно нещо. Определено бях любопитна да видя какво точно представлява.
-Ъм… има ли начин да ми покажеш? –попитах го несигурно,но наистина исках да видя.-Ако не искаш няма проблем –побързах да кажа и отново се облегнах назад.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 3]

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите