Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 3]

1 Старите руини on Сря 04 Юли 2012, 02:53

Elena Gilbert

avatar
First topic message reminder :


26 Re: Старите руини on Нед 23 Дек 2012, 09:04

Kiryu Zero

avatar
Определено беше изненадана. По някаква причина ми хареса тази нейна реакция. Тази ми нова дарба беше още едно допълнително оръжие, спомагащо за работата. Едно много силно оръжие, защото аз самият все още не бях разгърнал всички способности, които притежавах чрез него.
- Доколкото знам, тук наистина няма такива личности. А и не знам дали изобщо има някой с такава способност. Драконите са нещо съвсем различно, а в Мистик Таун няма такива.
Тя беше права. Трябваше да осъзная, че това е наистина силна дарба и ще е добре да свикна с нея. Изабела ме попита дали може да и покажа, и ме успокои, че ако не искам няма проблем. Само се усмихнах в отговор. Вдигнах едната си ръка, която бавно започна да се превръща в драконова лапа. Бялата ми кожа се преобрази в лилаво - синкава и покрита с люспи. Пръстите ми завършваха с наистина огромни черни нокти. Промених и очите си, които станаха жълти и зениците им бяха издължени като на котка. Постигах доста добър ефект. Специално се бях гледал в огледалото.
- Ако се превърна целия в дракон, и лапата ще е доста по - огромна - казах, защото това тук беше нищо.
Истината е, че когато се превърнех в истински дракон, една от способностите ми беше да си създавам временна връзка с избрано от мен същество и можех да използвам и аз телепатия.

27 Re: Старите руини on Нед 23 Дек 2012, 12:58

Изабела

avatar
-Значи трябва да се гордееш с тази си дарба – казах и се усмихнах.- А и тя те прави специален щом няма друг с такава. –допълних. Никога не бях срещала някой подобен,а мисля ,че и нямаше да се случи.
Усмивката му в отговор на молбата ми много ми хареса,защото знаех, че ще ми покаже. Отново се изправих и го погледнах развълнувано. Все пак не виждах всеки ден как някой превръща част от себе си в дракон. Наблюдавах как ръката му се превръща беше най-странното нещо,което бях виждала. После той промени и очите си. Каза ми ,че ако се превърнел целия лапата ще е много по-голяма.
-То и това … имам предвид ехааа…-бях толкова изумена,че не можех да подредя смислено изречение. Събрах си мислите,за да мога да кажа нещо нормално и допълних – Това е най-интересната дарба,която някога съм виждала–усмихнах се и се приближих до него и протегнах леко ръка,но след това се спрях. Не бях сигурна дали е редно ,можеше да има нещо против .
-Ами …може ли? –попитах го и за кратко погледнах лапата след това върнах поглед към жълтите му в момента очи.
Сигурно сега му изглеждах като някое малко дете,което се радва на играчките в магазин и затова леко се смутих.

28 Re: Старите руини on Пет 28 Дек 2012, 16:28

Kiryu Zero

avatar
- Вероятно си права.
Не звучах много ентусиазиран, но всъщност ми харесваше какво казва. По принцип не съм свикнал да си изразявам толкова емоциите. Въпреки това от сърце и благодарях за думите. Мислено.
Да наблюдавам промяната в лицето и очите и, докато и моята ръка се променя, беше доста интересно. Хубаво преживяване е представител на една от най - силните раси, за които си чел и си учил в училището в Мистик да ти харесва дарбата. Дори изглеждаше изумена. Интересно колко ли хора в този град бяха виждали истински дракон през живота си? Моята комбинация на раса, дарба и занимание беше нещо уникално.
Все още стоях с вдигната лапа, когато момичето приближи ръка и попита "може ли".
- Внимавай само да не се одереш на ноктите. - предупредих я и приближих още малко лапата си към ръката и. Размърдах "мутиралите" си пръсти и ноктите на тях проблеснаха заплашително. Това ме накара да се усмихна.
- Мисля, че очите ми си сменят цвета като порасна.
Изразих се доста двусмислено, но съм сигурен, че тя ме разбра. Само веднъж досега бях успял да се преобразя напълно. Процеса беше странен, неприятен и малко болезнен. Но другите пъти не се знае дали ще е така. Изпитвах нужда скоро пак да го направя, защото самата сила искаше да се изразходи. А и много ми се иска да пробвам летенето.

29 Re: Старите руини on Нед 06 Яну 2013, 06:17

Изабела

avatar
Не изглеждаше особено ентусиазиран като ми отговори, но вече бях почнала да свиквам със странното му поведение на моменти, затова не обърнах особено внимание. Не бях виждала дракон, дори само лапа на дракон на живо затова толкова се развълнувах. Не всеки ден се виждат такива неща.
Все още седях с леко протегната ръка и чаках отговор от Зеро. Той ми даде да я докосна,но ме предупреди да внимавам да не се одраскам на ноктите. Протегнах ръката си още малко, за да стигна лапата му. Зеро размърда ноктите си и се усмихна . Аз също се усмихнах и докоснах драконовата му лапа. Беше доста странна и грапава. Продължавах да гледам лапата му ,а той спомена очи си. Вдигнах поглед към него.
-Колко пъти си се превръщал целия? –попитах го . Отново докоснах лапата му и след това рязко дръпнах ръката си. Не исках да ставам нахална, отдръпнах се леко и вдигнах поглед към него.
-Какво е чувството? – зададох му още един въпрос, защото исках да разбера повече за дарбата му.

30 Re: Старите руини on Пон 14 Яну 2013, 05:34

Kiryu Zero

avatar
Не се изненадвах, че се притеснява от мен. Аз и давах причини с държанието си, но вече свикнах да се държа малко по - мило с нея. Нямах изгода от лоши отношения с нея. Беше ми много приятна.
Тя попита колко пъти съм се превръщал в дракон и отново доближи ръката си до моята "мутирала". Този път обаче се почувства некомфортно и се отдръпна. Виждах интереса и, затова сам си натиках лапата до ръката и, като внимавах да не я одраскам. В сравнение с моята люспеста кожа, нейната беше много гладка и мека.
- Само веднъж.
Погледнах някъде нагоре. Звездите бяха започнали да се появяват, но все още имахме интересна тема за разговор.
- Чувството?...Ами...беше болезнено. Четох, че превръщането на някои върколаци е подобно. Усещам как всяка кост в тялото ми се чупи, променя и уголемява. Усещам силна топлина в дихателната си система и пълна промяна в съзнанието си. И очите ми....придобивам нещо като орлов поглед.
Не споменах вероятното наличие на магически сили.
- Не мисля, че ме е страх от проклетата болка, просто или не намирам време или не намирам подходящо място.

31 Re: Старите руини on Нед 20 Яну 2013, 03:44

Изабела

avatar
Той явно усети притеснението ми и ,че ми стана неловко като исках пак да докосна лапата и се отказах, затова ми подаде мутиралата си ръка,но си личеше,че внимава. Харесваше ми люспестата кожа, беше доста интересно. Продължих да разгледам лапата му, докато го слушах как говори за цялостната трансформация.
-Това звучи … наистина болезнено – казах и го погледнах. Но предполагам почти всички дарби вървяха в комплект с някаква уловка. Както в неговия случай с болка.
-Дали с времето болката ще намалее? –попитах го. Той спомена, че не се страхува от болката, а просто не намира време, затова добавих. – Все ще намерих време – усмихнах се за кратко. Покрай този разговор започнах да се чувствам малко по- спокойна с него. Беше много интересно да разбера всичко това, а и изглежда на него му харесваше да говори за дарбата си.
Погледнах нагоре и забелязах, че доста звезди бяха започнали да се появяват.
-Май скоро ще е време за урок по астрономия – засмях се леко. Реших ,че е време да пусна лапата му, защото май доста време я задължах.

32 Re: Старите руини on Нед 20 Яну 2013, 06:31

Kiryu Zero

avatar
Такава близост с друго същество рядко ми беше позната, но някак си бързо свикнах с Изабела и не ме притесняваше толкова. Тя ми държеше лапата, явно люспите и харесваха. Спомена, че наистина звучи болезнено. Кимнах
- Това, което не те убива те прави по - силен. Предпочитам каквато и да било болка пред вампирската жажда за кръв - признах си
Думите, които ми каза след това бяха успокоителни, затова се усмихнах леко за благодарност.
- Не знам, но не ме и интересува. В крайна сметка за мен е важен крайния резултат. А него наистина си го бива.
След малко тя пусна лапата ми и каза, че скоро ще е време за урок по астрономия. Отново се усмихнах, но със почти незабележимата си усмивка. Лапата ми отново се превърна в ръка, а очите ми станаха нормални. Погледнах нагоре и открих едно-две съзвездия.
- Предполагам зрението ти е по - силно от човешкото. Така ли е?
Това би било в наш плюс, защото много от съзвездията, които бяха видими в момента не се виждаха с невъоръжено човешко око.

33 Re: Старите руини on Нед 20 Яну 2013, 13:54

Изабела

avatar
-Прав си –сългасих се с думите му. Спомена вампирската жажда ,само бях чувала колко е гадно чувството, а щом казваше,че предпочита всяка болка пред него сигурно наистина беше ужасно.
-Значи все пак си заслужава щом крайният резултат ти харесва –усмихнах се. Той се усмихна отново едва забележимо. Имаше хубава усмивка
-Зеро, трябва да се усмихваш по-често – казах му тихо и без дори да се замисля след това погледнах отново нагоре към небето.Надявах се да не го приеме по грешен начин, просто дори не помислих преди да го кажа,но пък така си беше нямаше лошо да се усмихва повече. Вече имаше достатъчно звезди и той ме попита дали зрението ми е по-силно от човешкото. Само му кимнах в отговор и продължих да гледам звездите. Това място наистина беше хубаво не само за наблюдаване за залеза.Бях доволна, че попаднах тук, може би за напред често щях да идвам, дори само, за да се разходя.
-Е, накъде да гледам? –побързах да го попитам, за се опитам да избегна отговор на коментара ми за усмихването.

34 Re: Старите руини on Съб 09 Мар 2013, 08:22

Kiryu Zero

avatar
Изабела се съгласи с казаното от мен, а след това ми каза, че трябва да се усмихвам по - често.
- Доста често ми го казват. - оправдах се и се почесах.
Просто отдавна бях отвикнал да се усмихвам и сухото ми изражение си е по навик. Момичето ме попита накъде да гледа и аз отново отправих погледа си нагоре.
- Онова там - посочих с пръст нагоре
- Долу и в ляво от Голяма мечка, е съзвездието Лъв. Вижда се долу - горе ясно. На мен не ми прилича чак толкова на лъв, но поне образува някаква линия.
Вероятно някой хора по - трудно биха различили кое е съзвездието. Аз просто вече имах мислените линии в главата си.
- Начертай си мислени линии от тази звезда нататък до онези двете - дадох и още насоки.

35 Re: Старите руини on Пет 05 Апр 2013, 03:20

Изабела

avatar
-Значи може би трябва да се опиташ да следваш съвета им- добавих тихо и не бях сигурна дали въобще ме чу. След това се съсредоточих върху звездите и това, което ми казваше. Погледнах нагоре и слушах обяснението му, но в началото не можех точно да се ориентирам. Наистина зрението ми беше по-добро от на обикновения човек и това си беше голям плюс.
-Чакай значи гледам онази звезда ето там. – вдигнах ръката си и гледах към една звезда. – И после мислени линии от нея към онези… май го видях– загледах се внимателно и си опитах да си представя линиите.
-Хмм наистина не прилича особено много на лъв – казах накрая докато все още се взирах в звездите, които го образуваха. Всъщност беше доста забавно да гледам звездите и да търся съзвездия спрямо обясненията на Зеро.
-Кое е следващото?- попитах го и го погледнах за секунда.

36 Re: Старите руини on Вто 16 Апр 2013, 06:27

Kiryu Zero

avatar
- Като за новобранец мисля, че се справяш добре - добавих, след като ме попита кое е следващото.
Загледах се и присвих очи. Зодиакалните знаци можеха спокойно да се видят с нашите очи. Проблема беше, че всъщност изобщо не приличат на това, на което трябва и понякога дори аз се обърквам.
Като стане така просто гледам да се ориентирам по някоя по ярка звезда, и да търся местоположението и спрямо Полярната.
- Съзвездието Овен. - вдигнах отново ръка към небето.
Да и посочвам с ръка със сигурност не помагаше много.
- Знам, че е трудно за различаване...- докато изричах това, забелязах други две съзвездия до Овена. По - късно щях да продължа с тях. Едното беше много лесно за разпознаване.
- Намери онази по ярка звезда. От нея можеш да спуснеш една доста дълга мислена линия. На различни места може да видиш съзвездието по два или повече начини. Някои слагат и онези две звезди за рога.

37 Re: Старите руини on Пет 19 Апр 2013, 03:15

Изабела

avatar
Зеро ме похвали и се усмихнах доволно, след това се умълча явно търсеше следващото съзвездие. Аз гледах неопределено към звездите, беше доста красиво , имаше толкова много звезди и не можех да сдържам усмивката си докато ги гледах. След малко Зеро започна да ми обяснява за следващото съзвездие. Опитах се да се съсредоточа и слушах внимателно всяка негова дума. Той се опита да ми посочи и затова се опитах да проследя за коя звезда става дума.
-Онази ли? –попитах като посочих една ярка звезда, но не бях особено сигурна за нея ли става дума. Проследих мислено ,за да видя дали ще ми се получи това, което трябва.
-Не съм много сигурна дали открих правилните звезди или това е един доста странно изглеждащ овен- казах замислено след това леко се засмях.

38 Re: Старите руини on Пет 03 Май 2013, 02:21

Kiryu Zero

avatar
Или аз я насочвах много добре, или тя имаше голям късмет.
- Точно тази е. И да, овена не прилича на овен. Както повечето съзвездия. Малката и голямата мечка приличат ли ти наистина на мечки?
Истината е, че хората и досега не се задоволяват с реалността. Космоса си е като една друга реалност. Съзвездията също.
Тъкмо щях да и посочвам лесното за откриване съзвездие Триъгълник, когато парещата болка в гърлото ме удари изневиделица. Днес не бях пил кръвно хапче, а да не забравяме, че моето състояние изобщо не се е уравновесило. Това, че имам способностите на дракон не прикрива факта, че съм вампир ниво Е, и скоро последствията за мен и околните може да са фатални. Отворих леко устни и се хванах за гърлото. Другите същества не ме изкушаваха като хората, затова имам късмет, че Изабела не е човек. Обърнах се на другата страна. Ненавиждах някой да вижда слабостите ми.

39 Re: Старите руини on Пон 06 Май 2013, 10:38

Изабела

avatar
Въпреки че мислих, че не съм улучила звездите в това съзвездие се оказа, че правилно съм го разпознала.Май добре се справях като за начинаещ , но пък и Зеро беше добър учител и добре ми обясняваше накъде да гледам. Така, че заслугата беше и негова.
-Да, прав си като се замисля, никое съзвездие не е такова каквото се предполага, че трябва да бъде- казах замислено, като се опитах да видя къде точно беше малката мечка.
-Това е доста забавно занимание...- казах на Зеро и тогава видях, че нещо с него не е наред. Държеше се за гърлото и изведнъж се обърна на другата страна. Нямах никаква представа какво става с него и се и изплаших. Станаха бързо и се приближих до него и застанах на колене на неговото ниво.
-Зеро, добре ли си? Какво става?- попитах го като не отделях поглед от него. Въпроса ми беше страшно тъп очевидно не беше добре, но не знаех какво да правя, за да му помогна.

40 Re: Старите руини on Вто 14 Май 2013, 09:54

Kiryu Zero

avatar
Тя взе, че се притесни, а това не беше добре, защото не знам какво обяснение да и дам. Наведох глава, за да не се виждам толкова добре. Трябва да се науча да си нося хапчета. Дори пръстенът от Деница беше празен. Ловните ми рефлекси се превключиха на максимум, затова започнах да усещам мириса дори на ангелската кръв. Технически не знам нищо за тяхната кръв, но очевидно нещо в нея ме привлича. Спомних си последния път, в който захапах живо същество. Това беше един от спомените, които причислявам към гадни. Всъщност ако не бях вкусил вещерската кръв, можеше и да не оцелея, защото бях в безизходица.
А Изабела беше прекалено близо до мен. Качих краката си на камъка, върху който бях седнал и се дръпнах назад. Тя се изненада още повече. Страхотно! Още на запознанството ми се нея, да ме види в слабото ми състояние. Мразя това! Съсредоточих се и промених някои от вътрешните си органи в драконови...поне доколкото е възможно спрямо запазването на сегашния ми размер. Беше болезнено, затова притиснах ръка към гърдите си, но не издадох звук. След малко започнах да дишам тежко, но парещата болка започна да става по - слаба. Вдигнах глава и я погледнах изтормозено.
- Жаждата....- гласа ми стана много по дрезгав, и излезе малко пепел от устата ми. Трябва да внимавам, че най - много да избълвам и огън..

41 Re: Старите руини on Пет 21 Юни 2013, 04:34

Изабела

avatar
Това, че се притесних май много не се хареса на Зеро. Но какво друго можех да направя. Виждах, че не е добре и какво очакваше от мен просто да седя и да го гледам от далеч. Нямаше да стане така.  Стоях близко до него и той изведнъж вдигна краката си от камъка и се дръпна по далеч от мен. Изгледах го изненадано. Защо се дръпна така? Нищо не разбирах. Все едно бях опасна за него…може би бях. Той беше вампир… дали беше възможно?
-Зеро? –казах тихо, докато го наблюдавах внимателно.  Той изглеждаше много съсредоточен. Реших да не се приближавам повече за сега. Не ме беше страх от него, но щом се дръпна, по-добре да уважа желанието му.  След малко той вдигна измъчен поглед и отговори на въпроса ми. Значи все пак бях до някъде права. Докато го каза от устата му излезе пепел. Изгледах учудено и ,ако не се притеснявах толкова може би щях да се изсмея.
-Мога ли да ти помогна… някак? –попитах го.  Мисля, че той осъзнаваше какво намеквах.  На мен нищо нямаше да ми стане, не знам дали го знаеше.

42 Re: Старите руини on Пон 24 Юни 2013, 22:40

Kiryu Zero

avatar
В момента се чувствах много тъпо, че я карах да се притеснява. Жаждата беше започнала да намалява. Не знам какво щях да правя без дарбата си. Без нея беше много по - сложно. Вероятно трябваше да си тръгна с подвита опашка и да оставя лошо впечатление. По принцип изобщо не ми пука на кой какво впечатление ще оставя, не живея, за да се харесвам на околните. Но Изабела я почувствах като приятел дори за краткото време, което прекарахме заедно. Не съм сигурен, че искам да оставям лошо впечатление именно на нея.
Все още имах пепел по устните си. Тя беше едно от неприятните неща, но се преживява в сравнение с жаждата.
-Мога ли да ти помогна… някак? - попита ме тя, а аз вдигнах поглед към нея. След като усетих намека, присвих очи.
- Не! Не се обиждай,  но в никакъв случай! - отсякох. Знаех, че го прави за добро, затова се приближих бавно до първоначалното си място и седнах. Ще постоя още малко с драконови вътрешности. Нищо няма да ми стане, мога да се задавя само с пепел. Което си е цвете пред жаждата.
- Последния път...когато пих от живо същество, го накарах да ме убие и понеже не можа се скарахме за няколко доста дълги месеца. - споделих и без да знам защо. Не всеки ден среща вампир, който изобщо не близва истинска кръв, била тя и животинска. Аз не наранявам никакви живи същества.
- Просто не съм си пил хапчетата...- след няколко секунди осъзнах, че прозвуча странно, а и тя ме зяпаше...кой знае какво си е помислила...
Позачервих се малко от срам, което много рядко се случва. И да, на нечистокръвните вампири като мен може да им личи като се изчервяват. Имаме някои бегли жизнени функции.

43 Re: Старите руини on Пет 12 Юли 2013, 08:37

Изабела

avatar
Въпреки желанието ми да му помогна, явно нямаше как.  Опитвах се да го разбера. Той беше вампир, който очевидно се бореше с природата си. Нямам и идея през какво минава и колко е силна тази жажда, но от всичко това, което видях, осъзнавам, че му е доста трудно.  
Директно отсече предложението ми за помощ, бързо разбрал какво имах предвид. Очаквах подобен отговор и затова не се засегнах. Зеро се премести на първоначалното си място и като че вече не се чувствах толкова неловко.
-Не се обидих, спокойно- отговорих му тихо.  Личеше си, че все още не се беше съвзел напълно, затова просто си замълчах и го наблюдавах.  След малко Зеро ми разказа на кратко, за последният път, когато пил от живо същество.
-Сигурна съм, че не е имало друг изход…но защо е трябвало да те убива?-не знаех какво друго да кажа. Може би е бил някой негов близък щом го е накарал да го убие.
Всъщност ми беше някак жал за Зеро.  Изглежда му беше доста трудно да бъде вампир. Както се бях замислила изведнъж той спомена някакви хапчета.  Без да се усетя отново го зяпнах.  Хапчета?!  Той взе, че се изчерви, затова продължих да го зяпам странно. Ама вампирите могат да се изчервяват? Опитах се бързо да се съвзема.
-Извинявай…-казах тихо и сведох виновно глава. – За пръв път виждам вампир да се изчерви. –Което всъщност ми се стори някак сладко.
-Та какво казваше за тези хапчета? –вдигнах поглед и го погледнах странно. Настаних се по-удобно и допълних. – Има хапчета, които ти помагат така ли?-попитах го. Май доста любопитствах и ми стана малко неудобно от това, но се опитах да не ми проличи, като на него преди малко.  Просто ми беше интересно как така му помагат някакви хапчета.

44 Re: Старите руини on Вто 06 Авг 2013, 07:32

Kiryu Zero

avatar
Известно време не казах нищо. Бях се разсеял със своите си мисли. Ето точно това направих, като някой ме видя слаб. Предизвиках съжаление. Едно от нещата, които най - мразя. Ето затова се държа по - студено с околните. Защото е по - зле да те мразят, отколкото да те съжаляват. Разкарах чувството на потиснатост от себе си.
Изабела каза, че го е очаквала и се чудеше защо на съществото му е трябвало да ме убива.
- Аз така пожелах. Доста странни чувства се появяват в теб, когато си ловец на вампири и изведнъж станеш вампир. Цял живот си мразил тях - вампирите, следователно сега намразваш и себе си..- опитах и да и разкажа всичко само с едно, две изречения.
Не знам къде ми е мястото, нито единия отбор не би ме искал. Вампирите, защото съм ловец, и ловците, защото съм вампир. Не че ме бърка разбира се, аз съм си свикнал да съм сам. От доста дълго време не бях говорил с някой на тази тема. Дори не се бях замислял. Може би напоследък просто намерих за какво да съществувам. Открих призванието си в града, намерих приятели...Доста се измени живота ми от това, което беше по - рано.
Вече бях забравил за жаждата, защото си останах със сменени вътрешни органи. Сега само трябваше да внимавам да не изригна огън срещу Изабела. Ще бъде неприятно. Вкуса на пепел обаче, е нещо неописуемо...
Тя отбеляза, че досега не е виждала вампир да се изчервява.
- Това не беше изчервяване! - казах. Не исках да си мисли сега, че съм и мекушав.
- Това е от драконовия огън. А иначе аз съм нечистокръвен, така че имам някои много малки жизнени функции в тялото си. Но и мога да загубя разсъдъка си и да стана Ниво Е. - осъзнах, че бръщолевя неща, които едва ли ще разбере, затова спрях.
- Хапчета. Да. Там, откъдето идвам са разработени кръвни хапчета. Те се разтварят във вода и наподобяват вкуса и свойствата на кръвта. Преживявам, благодарение на тях. Но не е лесно. Представи си да имаш пържола, и снакс с вкус на пържола. Пържолата е кръвта в нашия случай, а снакса с вкуса е кръвното хапче...- не знаех дали успях да го обясня добре.

45 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 11:20

Елизабет Батори

avatar
Трябваше ми малко време и пространство, за да обмисля всичко, което ми беше на главата в момента. Джон бе изчезнал безследно и го нямаше вече седмица. Нямах представа какво се случва с него и дали изобщо ще се върне. Бяхме се скарали наистина зле този път и нещата не изглеждаха никак добре. Имах чувството, че сянката на баща му, никога няма да ни напусне и ще продължава да стои между нас, напомняйки ни, че не ние, а той е господар на животите ни...
Взирах се в залязващото слънце и прехвърлях отново и отново последния ни разговор. Добре не винаги бях права, но в този случай нямах никакви вина. Стиснах по-здраво телефона си и едвам се сдържах да не го метна във водата, така поне щях да спра да проверявам през пет минути, дали случайно не се е сетил за съществуването ми... Опасявах се обаче, че в момента където и да е и каквото и да прави, единственото което иска е да ме забрави. Трябваше и аз да опитам... Можеше пък и да се получи, на него очевидно му се получаваше частта с забравянето...

46 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 11:31

Джонатан.

avatar
Мина известно време в което момичето стоеше само на плажа , а Джонатан я наглеждаше от далечината. Той го правеше от едно известно време. Това което той направи не бе никак приятно , но се налагаше да се случи за известно време. Една седмица беше напълно достатъчна. Това бе нещо като наказание и за двамата или поне за самият него. Джон извади телефонът от джоба си ,а след това заби поглед в него. Влезе в контактите , а след това отиде на името на Елизабет който беше в списъкът му с контакти , а след това написа съобщение което гласеше едно простичко
"Хей" . Той седна на една скала и продължи да гледа момичето все така от разстояние. С този си смс-с той искаше да засили чувството което момичето изпитваше към него точно в този момент.

47 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 11:43

Елизабет Батори

avatar
Съвсем неочаквано телефона извибрира в ръцете ми и подскочих леко стресната, защото не очаквах. Още по-малко очаквах да получа смс и след като го отворя да прочета неговото име, а цялото съдържание да гласи едно "Хей". Това шега ли беше? Очите ми се напълниха със сълзи на яд и безпомощност. Не знам какво изпитвах точно в момента, но не беше нищо добро. Цяла седмица мълчание и после "хей"? Това ли е? Това ли заслужавах? Хей?!
Идеята да хвърля телефона във водата ми се виждаше все по=примамлива, но знаех че няма да го направя. Минута по-късно вече пишех отговор. Първо написах "Къде си?", но после го изтрих. После написах "Кога се връщаш?', но отново го изтрих и в този дух написа и изтрих поне десет различни вариации на това къде е и кога ще се върне, докато накрая не отговорих със идентичен на неговия смс: "Хей" и го изпратих...

48 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 11:51

Джонатан.

avatar
Неговият телефон също извибрира. Когато той отвори смс-а и прочете това което тя е написала се усмихна и минаха няколко неща през главата му някои от тях дори и леко комични. От време на време той обичаше просто да я подразва леко със закачливи неща , но това го правеше единствено защото я обичаше толкова много. Хвана телефона с две ръце и започна да пише смс. Не беше много дълъг и гласеше " От тук гледката е добра. Мога да кажа , че си ми ядосана " След това се усмихна отново леко и натисна "изпрати" Сега оставаше единствено да я наблюдава и да чака нейният обратен отговор. Какъв ли щеше да е той?

49 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 12:04

Елизабет Батори

avatar
Отговорът не закъсня и когато го прочетох, разбрах че е някъде наоколо, което ме накара да се огледам, но не го видях никъде. Това обаче не ме изненадваше, имаше много места на които да се скрие. Повече ме притесняваше, че не усещам присъствието му. Обикновено можех да го усетя дори и да е на километри.
"Това плаши ли те?" - написах и изпратих почти светкавично. Имаше и допълнение, което гласеше "защото иначе не виждам причина да се криеш", но него го запазих за себе си. Не исках да се карам отново с него, въпреки че му бях наистина бясна и бях в състояние да му издера очите. Мразех когато прави така. Беше адски детинско, но най-дразнещото беше, че го прави нарочно, знаейки каква реакция ще предизвика... Сякаш нарочно предизвикваше всички тези скандали, за да направи вечността по-интересна.

50 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 12:16

Джонатан.

avatar
От части си беше и точно така. Правеше го нарочно за да направи вечността малко по - интересна от колкото е всъщност. Не , че не е интересно да си син на дявола , но все пак и това омръзва. Почти веднага след неговото съобщение получи обратно ново което бе от момичето. Прочете го , а след това само се усмихна. Изправи се и прибра телефона си в джоба. Момичето усети лек ветрец идващ зад нея ,а след това чу тихо гласче в ухото си и усети топлият дъх на Джон.
-Знаеш , че аз не се страхувам от никого. Дори и от баща ми. Този въпрос бе излишен.
След тези негови думи той се изправи и погледна надолу към момичето и зачака да види каква щеше да бъде нейната реакция.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите