Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 3 от 3]

1 Старите руини on Сря 04 Юли 2012, 02:53

Elena Gilbert

avatar
First topic message reminder :


51 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 12:36

Елизабет Батори

avatar
Затворих очи и за миг почувствах как настръхвам цялата. Гласът му бе толкова плътен и дрезгав, предизвикваше особени вибрации в мен, а горещият му дъх можеше да разтопи леденото ми сърце.
- Къде беше? - Попитах, без да отварям очи, а той хвана раменете ми и ги стисна леко, после усетих как заравя лице в косата ми и вдишва дълбоко.
Това му беше проблема. Не се страхуваше от никой и нищо, защото никой и нищо не можеше да го уязви, дори и аз, а на мен адски много ми се искаше поне веднъж да бъде онзи мъж, който се страхува, че може да ме загуби, ако продължава да върши глупости. Той обаче не беше този мъж, беше от онези мъже, които бяха сигурни в себе си и това до някъде беше хубаво и в началото наистина беше забавно, но после осъзнаваш, че в действителност не е чак толкова хубаво човека до теб да е чак толкова сигурен, в любовта ти, защото тази сигурност щеше да му даде свобода да си идва и тръгва когато пожелае, убеден, че винаги ще бъде приет обратно.

52 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 12:44

Джонатан.

avatar
Може би до някъде тя беше права , но винаги имаше и начини. Хората не случайно са казали , че когато има желание винаги има и начин. Джон седна до нея ,а след това я прегърна през кръста и леко я дръпна към себе си. Със свободната ръка той съвсем леко докосна брадичката на момичето като също толкова нежно завъртя главата на Елизабет така , че тя да гледа към него. Той се доближи , а след това нежно я целуна която си махна ръката от брадичката и' и я зарови в златистите и коси които бяха толкова меки. О да.. чувството отново да целунеш любимият човек беше направо невероятно. Може би това също беше една от причините той да изчезваше от време на време. За да може да си припомня това чувство отново и отново.

53 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 12:58

Елизабет Батори

avatar
Не отговори на въпроса ми, но не беше чак толкова важно. Нямаше значение къде е бил, в момента дори не исках да знам. Може би се страхува, че ще получа не какъвто очаквам отговор и дори малко съжалих, че бях попитала по-рано. Това вероятно бе поредната илюзия, в която избирах да вярвам.
Устните му се отделиха от моите и бавно отворих очи, поемайки си дълбоко дъх. Погледите ни се кръстосаха.
- Това не променя нещата... - Казах студено. - Все още съм ти бясна... - И пламъчетата в очите ми го доказваха.

54 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 13:02

Джонатан.

avatar
Джон затвори очи за по - малко от секунда , а след това поклати глава в знак на съгласие и отново отвори очи.
-Добре тогава. Щом не променя нещата мога просто да изтрия този спомен от току що който се случи и да го забравиш и.. прочие. Такива неща.
След тези думи той сложи ръката си върху челото на момичето , но не предприе никакво действие ,а само докосване. Вярно е.. нямаше го доста време и тя може би имаше право да му е ядосана , но какво да се направи. Такива си бяха мъжете. От друга страна той в момента се опитваше по някакъв начин да се реваншира за това което се бе случило през изминалата седмица със отсъствието му и прочие.
-Бях на Бахамите. Беше доста готино. Ох ! Ако искаш може и това да премахна ако не искаш да знаеш къде съм бил.
От време на време беше задник като сега , но понякога се налагаше да го прави.

55 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 13:15

Елизабет Батори

avatar
Улових ръката му и я свалих от лицето си. Това направо беше върха.
- Не искам да изтриваш нищо... - Казах ядосано и скочих на крака, сега още по-бясна от преди малко.
- Не искам да си играеш със съзнанието и спомените ми! - Беше нелепо, дори да си помисли, че с това ще оправи нещата.
- Всъщност, защо просто не се върнеш там от където си дошъл? - Какво изобщо търсеше тук? Защо се беше върнал, ако нещата щяха да продължават по същия начин.
- Оказа се, че липсата ти ми се отразява много по-добре от присъствието, затова върви по дяволите... или на Бахамите... - Бахамите?! Чудесно... Не знам какво повече да кажа на това.

56 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 13:18

Джонатан.

avatar
- Сядай и говори по - тихо! - Каза Джон , но звучеше леко ядосан и доста заповедно. Направо си беше заповед в интерес на истина.
-Колкото до Бахамите.. Не знам вече бях там. Не обичам да се връщам на едно и също място няколко пъти , а и никога не съм го правил. Освен веднъж или два , най - много три пъти. При теб!
След тези думи той въздъхна и зарови едната си ръка в пясъка. Надигна я бавно и пясъка започна бавно да се изнизва между пръстите му като се връщаше там където му беше мястото и от където беше взет ,а Джон седеше и го гледаше колко спокойно се връща отново в земята.

57 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 13:52

Елизабет Батори

avatar
Не седнах естествено. Не изпълнявах заповеди и той го знаеше. Ако искаше да направя нещо, можеше да ме помоли и ако благоволя щях да го направя. Съвсем сигурно обаче беше, че ще направя точно обратното когато ми заповяда да направя нещо. Така се случи и този път. Той искаше от мен да седна и да съм тиха, а аз остана права и когато заговорих изобщо не намалих децибелите.
- Това трябва да накара да се чувствам поласкана ли? - Не знам как беше възможно да ме вбесява толкова много без значение дали е със някое негово действие или бездействие. Зверското му спокойствие в такива ситуации направо ме влудяваше.
- За твое сведение не се чувствам по този начин... - Скръстих сърдито ръце на гърдите си и го стрелнах с злобен поглед.

58 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 13:59

Джонатан.

avatar
-По какъв начин ? Дори не знам за какво става въпрос.
След тези думи той се просна на пясъка и отново зарови ръце в пясъка и се загледа нагоре към звездите. Не бяха толкова много защото беше облачно , но все пак имаше какво да се види. Не след дълго той отмести поглед и погледан към момичето което беше изправено до него.
-Е ? Какво сега? Искаш от мен да изчезна отново или нещо подобно ли? До колкото разбрах поне аз май го искаш. Ако е така може да се уреди , но дали наистина го искаш? Колкото до виковете ти. Знаеш , че на мен не ми действат. Можеш да си викаш колкото искаш , но ако някой те замери с нещо от близките комплекси няма да съм виновен аз , че си ги събудила.
Изправи се в седнало положение , а след това извъртя рязко глава към момичето и продължи:
-Всъщност.. дори тези твои викове до някъде ме стимулират да продължавам да правя това което правя. Чудно ми е кога ще се измориш да викаш , но не ме разбирай погрешно. Продължавай.
След тези думи отново се просна на пясъка който всъщност не беше един от най - топлите. Все пак беше януарска вечер.

59 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 14:10

Елизабет Батори

avatar
Завъртях очи с досада и поклатих леко глава.
- Знаеш ли какво... - Вече не виках, наистина нямах сили за това. - Уморих се от всичко това... - Знам, че го бях казвала и преди, но този път беше наистина.
- Уморих се от това да идваш и да си тръгваш постоянно, но... - Замълчах за миг, сякаш отнесла се в мислите си и после продължих.
- Но най-много боли от това, че сякаш за теб всичко е една игра... - Бяхме заедно от наистина дълго време, но не предполагах, че ще му е чак толкова трудно да бъде с мен и че толкова често ще има нужда от почивки.
- Не го ли разбираш? Не мога да живея по този начин... В постоянно очакване да си тръгнеш или да се върнеш... Просто не мога...

60 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 14:15

Джонатан.

avatar
Отново си премести погледна върху момичето , а след това се усмихна и потупа пясъка в знак на това , че я кани да седне до него.
-До някъде си права. До някъде е игра , но до някъде не е. Не е от това , че ми трябва почивка от теб. Не ! Просто винаги искам когато се върна някой да ме чака и винаги когато те целуна чувството да е такова сякаш е за първи път. Това е една от причините да се оттеглям от време на време. Ти също не можеш да отречеш ,че когато ме няма ти липсвам , нали?
След тези думи отново се загледа нагоре в небето. Една падаща звезда се показа на небосклона и Джон започна да я следи с поглед на къде точно се бе отправила тази звезда.

61 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 14:52

Елизабет Батори

avatar
Думите му говореха едно и бях готова да забравя всичко на мига, обаче действията му и целия този непукизъм, който демонстрираше, говореше нещо коренно различно. Наистина не знаех какво да мисля и в какво да вярвам вече. Естествено можеше да каже всичко, но действията винаги бяха по-достоверни. Знаех че не е от мъжете които демонстрират чувства, дори бих казала, че е леко разсеян и отнесен, но... Именно от това бях уморена.
- Няма значение как съм се чувствала аз докато те няма... - Казах и едва се въздържах да не изрека следващите думи, защото знаех, че ако го направя връщане назад няма и той няма да ме спре, защото не беше от мъжете които правеха такива неща.
- Истината е, че никога не ти е пукало как се чувствам аз нали... - Това даже не беше въпрос. Знаех че е така, а и самия факт че си тръгваше само за да открие някаква забравена тръпка, без да му пука как се чувствам аз от този факт, бе достатъчно красноречив.
- Мисля че е крайно време аз да си вървя... - Не исках да го правя, но не виждах и смисъл да оставам.

62 Re: Старите руини on Вто 27 Яну 2015, 15:08

Джонатан.

avatar
- И двамата знаем , че не го искаш. Нито аз го искам още повече пък ти.
Джон се изправи , а след това застана пред момичето и я хвана от двете страни за раменете поглеждайки я точно в очите и със спокоен глас продължи да говори:
-Знаеш , че нещата не винаги бяха такива. Не съм изморен от теб ,а от самият себе си. Постоянно правя едно и също. Опитвам да се да се отърва от всичко това , но явно не се получава. Колкото до твоите чувства... грижа ме е. Може да не си личи , но е така. Защо мислиш , че се връщам всеки път? Защото знам , че ако не се върна ти ще бъдеш съсипана. Разбира се хиляди години най - вероятно ще оправят болката , но не говори в момента за това. Дори мислех съвсем скоро да ти предложа брак. Крайно време е. Но както вървят нещата май това няма да се случи.
Той я пусна внимателно ,а след това направи крачка в страни за да може да мине ако реши да си тръгне:
-Е .. свободна си.

63 Re: Старите руини on Сря 28 Яну 2015, 02:54

Елизабет Батори

avatar
Чувах всяка негова дума, но сякаш минаваха през мен. Звучеше ми толкова... познато. И това с брака? За какво изобщо го казваше? Искаше да ми вмени вина? За това ли е всичко? Изведнъж аз съм тази която не оценява това, че той едва ли не се връща, защото аз страдам, а не защото го иска. Така излизаше от думите му. Дори мислел да ми предложи брак, но аз съм тази която не разбира и няма да го направи. Направо беше нелепо.
- Имам нужда от време за себе си... - Казах след дълго време мълчание, в което обмислях възможностите пред себе си.
- В продължение на години ти си взимаше такова... Сега е мой ред да отскоча до Бахамите... - Образно казано. Не мислех да ходя на Бахамите, не знам къде щях да отида, просто имах нужда да се махна и да помисля дали искам такава връзка и дали искам него. Обичах го с цялото си сърце, но не знам колко от това сърце бе успял да разбие през вековете.

64 Re: Старите руини on Сря 28 Яну 2015, 04:07

Джонатан.

avatar
Джон направи още една крачка в страни , а след това повдигна рамене и посочи с ръце пътят който беше пред момичето за да и покаже , че тя е напълно свободна да прави каквото иска. До някъде тя също имаше право. Тя също заслужаваше малко "почивка" от всичко и всички. Да помисли и прочие.
-Да , разбирам. Напълно съм съгласен с теб и именно заради това няма да те спирам. Имаш цялото време на света за обмисляне. Ако решиш да тръгнеш след това знаеш къде може да ме намериш.
След тези думи той мина покрай нея спокойно и отиде на предишното си място и седна отново на пясъка заглеждайки се в морето в което имаше малки вълнички заради лекият хладен бриз който подухваше от време на време.

65 Re: Старите руини on Сря 28 Яну 2015, 04:38

Елизабет Батори

avatar
Поех дълбоко дъх и си казах, че нещата са такива каквито са. Можех да ги приема или да задълбая в тях, но истината беше, че не исках да го правя. Просто щях да приема положението, нямаше да се терзая, защо не се е опитал да ме спре. Исках свобода и той ми я даваше, просто трябваше да я взема и да подредя живота и мислите си.
Без повече съжаления и думи, аз се обърнах и поех по обратния път. Чувствах се някак по-спокойна сега, когато знаех, че решението е мое. За първи път не се чувствах изоставена, макар че неговото бездействие, докато си тръгвах също можеше да се приеме като изоставяне. Не го приемах обаче по този начин. Преглътнах сълзите си и закрачих смело напред, уверена че това е което искам, без да си давам сметка, че в следващата секунда мога и да съжалявам...

66 Re: Старите руини on Сря 28 Яну 2015, 04:45

Джонатан.

avatar
Джонатан си пое дълбоко въздух ,а след това се появи една лека усмивчица на лицето, но беше от радост. Той може би за първи път я виждаше сама да прави такава важна стъпка в нейният живот.
-Е ? Явно избра да си тръгне. Върви тогава. Аз ще те чакам колкото е необходимо.
Провикна се той дори и без да се обръща. Не след дълго той се изправи бавно и започна да ходи към морето което беше започнало да се успокоява вече защото ветрецът от преди малко затихна и в момента беше пълна тишина и не се чуваше нищо освен стъпките на момичето което се отдалечаваше и тези на Джон който отиваше към морето.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите