Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Сърфинг плажа. on Сря 04 Юли 2012, 03:37

Elena Gilbert

avatar

2 Re: Сърфинг плажа. on Вто 01 Апр 2014, 08:07

Allen Walker

avatar
Поредният скучен ден. Скучен с главно "с". Скучен на Земята, в Рая, вероятно и в другите измерения. Колко апатичен трябва да си, за да си архангел и да скучаеш повече от хората?
Алън от доста време не беше обелвал една дума на никого. Всичките му приятели, поне ако можеше да ги нарече такива се бяха покрили. Както винаги човешките същества в града го отбягваха малко. Може би бяха отблъснати от сребристата му коса и почти прозрачно бледата кожа. Дори на вампирите не беше чак такава. Да, вероятно хората осъзнаваха с какви всевъзможни същества е пълен градът им и стояха настрана доколкото могат.
А повечето същества...доста често бяха арогантни. Най - арогантни му се струваха вампирите и разбира се демоните. Ах, тези демони....
За пореден път, облечен в бяло, Алън кръстосваше града, стигайки до плажа за сърфисти. От доста време беше опознал града, явно все пак въпреки всичко си беше намерил мястото (освен Рая). Знаеше, че на този плаж почти не идваха хора по това време на годината. Причината? Предпочиташе да няма никой наоколо. Разхождаше се сам напоследък, нямаше с кого другиго. Но поне като беше сам, нека бъде наистина сам...да няма никой наоколо. Не искаше точно днес да вижда онези погледи, с които го удостояваха. Някои от съществата вероятно усещаха някоя опасна сила в него, затова го гледаха така. Хората пък вероятно не одобряваха външния му вид.
Както и да е.
Пристигна на плажа и огледа вълните. Като за сърфистски плаж, вълните отново бяха по - големи. Архангелът харесваше шума, предизвикан от тях. Поразходи се по плажа, намери едни малки скали и седна там. Отново се загледа в синевата пред себе си. Усещаше някакво присъствие във водата, но не му обърна голямо внимание.

3 Re: Сърфинг плажа. on Вто 01 Апр 2014, 09:32

Ария Чайм

avatar
Скучен ден? В никакъв случай. Това словосъчетание не присъстваше в речника на сирената. Винаги имаше какво да се прави. За разлика от сушата, на морското дъно винаги имаше нещо за правене. Е, разбира се, главно бе плуването, но от време на време можеше и да играеш на гоненица или криеница с някои пасаж от риби или с делфините, макар че, акулите бяха най-подходящи за гоненица. Но това бе присъщо за по-младите, за децата. 'Интересно' имаше съвсем друг смисъл за Ария и посестримите й. Заинтригуващо, те намираха в това Ария да омае моряците, на някой изгубил се кораб, с причудливия си глас, а те да ги завлекат към необятните морски дълбини.
Днес, обаче, митичното същество имаше шанса да се откъсне от компанията на другите и да прекара малко време насаме с мислите си. Често, когато изпитваше подобно желание, тя отиваше на безлюдния остров, който се намираше в близост до мястото, което обитаваше тя и сестрите й, но не и този път. Днес бе решила да се скрие в близост до земите на сухоземците, които тя така силно не харесваше. И въпреки това, пое риска да се приближи опасно близо до града Мистик или поне до бреговете му.
За съжаление не успя да уцели точното място. Явно бе попаднала там, където вълните бяха прекалено големи, за да устои на тягата. Опита се на няколко пъти да се измъкне, но не успя. Ария бе грубо изхвърлена на каменистия бряг, далеч от дома и семейството й. След като водата спря да докосва опашката й, тя се превърна в два най-обикновени крака. Дългите й тъмни коси се спуснаха надолу и успяха поне да скрият гръдната й част, а тя самата просто се сви. Девойката бе изплашена. Искаше да се върне, но бе твърде далеч,а не можеше да ходи. Все пак успя да се скрие зад една по-голяма скала и да наблюдава за натрапници. Но това, което видя бе далеч от значението на думата натрапник.
Видение, може би ангел със сребристи коси и бяла кожа. Златистите му ириси сякаш блещукаха като скъпоценни камъни. Наистина красив мъж. Но, Ария никога не се подвеждаше по опаковката, защото всички знаем, че зад красивите маски, могат да се крият грозни (душевно) същества.
В мига, в който двукракия отправи погледа си към нея, митичното съзнание отново се скри зад масивния камък с надеждата, че не бе забелязана. В момента тя бе просто едно уязвимо същество, нямаше как да се защити и това я плашеше най-много.

4 Re: Сърфинг плажа. on Вто 01 Апр 2014, 10:16

Allen Walker

avatar
Някаква мелодия беше заседнала в главата на Алън. Докато наблюдаваше бурните вълни пред себе си, тя вървеше като въображаем музикален фон. Май беше една от онези песни, които ангелският хор в Рая пееше. Беше красива, макар мъжът да не се интересуваше много от музика. Беше му по - скоро безразлична, макар доста често да слушаше дори тази на хората. Хммм....музиката на хората беше доста разнообразна и интересна. Не като песните на ангелския хор, които бяха тооолкова скучни. Красиви, но все пак скучни.
Докато размишляваше на най - различни теми, макар че "размишляването" при небесните войни е доста по - различно, той продължаваше да усеща онова присъствие. Колкото и да беше разсеян от образите в ума си, винаги можеше да усети нещата около себе си. В този свят колкото по - стар, опитен и могъщ си, толкова повече знания получаваш за околната среда. Макар да беше разсеян и да обичаше да се прави на глупак на моменти, Алън беше опознал всичко що съществува и шари по тази земя. Затова всичко станало с морската нимфа през последните минути вече беше достигнало до съзнанието му. Той от своя страна като че ли не обръщаше внимание в началото. Беше свикнал да оставя околните да си живеят живота без да ги следи или оглежда подозрително. Морското създание се скри зад една от съседните скали и архангелът усети погледа върху себе си. Извърна поглед към нея, след което и цялата си глава. Тя беше бърза, скри се, и определено беше притеснена. Това той разбра, защото можеше да го усети.
За момент застана пред дилема относно това какво да прави. Накрая реши, че това е възможност денят все пак да не се окаже толкова сив. Стана, и с бавни крачки се приближи да скалата - прикритие. Скалата не беше чак толкова голяма, а Алън не беше нисък, затова успя да се пльосне отгоре и, като така си осигури поглед към сирената. Тя може би се стресна, а той се подпря на ръката си, със вяла усмивка на лицето.
- Безпощадни вълни, а? - каза със спокойният си, леко дрезгав ангелски глас. Очите му изразяваха обичайната скука и апатичност, но благодарение на вялата усмивка бяха станали по - бляскави. Изправи се, съблече белия си шлифер и го преметна над момичето, рискувайки да я стресне още. Не бе притеснен ни най - малко от голотата и, това все пак беше основната човешка природа, а макар и да не беше човек, сега приличаше на такъв.
- Не си ли свикнала да излизаш на сушата? - попита равно, но все пак меко и спокойно, виждайки нагласата и и леко треперещите и крака, с които вероятно не бе свикнала чак толкова много. Отново се облегна на скалата, търсейки "пламтящите" очи на русалката.

5 Re: Сърфинг плажа. on Вто 01 Апр 2014, 10:56

Ария Чайм

avatar
Не това определено не бе запланувано. Дори през ум не й бе минавало да акостира на човешкия бряг. Още по-малко пък желаеше да се доближи до сухоземците. Ария много добре съзнаваше риска, който пое, когато реши да се доближи до бреговете, но не очакваше, че морето ще я изтласка навън.
Сърцето й биеше лудо, сякаш всеки момент ще изскочи от гърдите й. Дишаше учестено, а очите й щъкаха насам натам като някакви малки рибки. Устните й бяха леко притворени и все още влажни от водата. Искрено се надяваше, че не бе попаднала в полезрението на младежа, но нещо я караше да се съмнява, че ще остане неразкрита.
Първата й реакция, когато чу гласа му, бе да се отдръпне от скалата й да изсъска насреща му. Как се бе озовал там толкова бързо и неусетно? Нима собствените й мисли бяха попречили да го усети? Не, не беше това. В мъжа имаше нещо различно, нечовешко. Гласът му бе леко дрезгав, но спокоен, което малко или много повлия на сирената. От враждебната й реакция остана само помен, когато наметна белия си шлифер върху голото и измръзващо тяло на брюнетката. Е, определено не можеше да отрече, че настръхна, когато той посмя да се доближи до нея, но виждайки, че не й желае зло, Ария не посмя да каже или издаде какъвто и да е звук срещу непознатия.
Морското създание се почуди дали да му отговори, или не. Ако трябваше да бъдем честни, въпреки че тя бе тази, която говореше и пееше на моряците, тъмнокосата бе срамежлива и интровертна личност. Не обичаше да говори, но понякога просто й се налагаше. Като в този случай, а може би не.
Пъстрите очи на съществото се стрелнаха към двукракия и сякаш го пронизаха. Не го гледаше злобно, по скоро недоверчиво. Момичето поклати глава, отговаряйки с отрицание на въпроса му. После отново сведе поглед, а с периферията си се опита да улови вълните, които се блъскаха в камъните и все още бяха твърде далеч, за да я отведат обратно у дома.

6 Re: Сърфинг плажа. on Сря 02 Апр 2014, 11:22

Allen Walker

avatar
Алън не реагира никак на враждебната и реакция. Именно, че не очакваше да му отговорят с весел тон и да започнат да си говорят за нещата от живота...
Всъщност винаги му реагираха така, или разни вампири, демони и вещици го гледаха отвисоко докато не разберат, че не е обикновен смъртен. Не харесваше горделивостта, а тя присъстваше при всички. При някои ангели също я имаше и то в доста високи дози. Останаха много малко добри ангелчета, и Рафаил и братята му съвсем не бяха от тях. Вършеха задълженията си, но всички мислеха за власт, подтикнати от факта, че Бог почти не се появява. И в Рая има интриги...
Мъжът усещаше студенината на скалата под него, но тя не му оказваше влияние. Твърдостта и дори не се усещаше от възприятията му. Е, не беше като облачните диванчета, намиращи се на четвъртото и петото небе. Бяха изключително удобни, да не говорим за облаците на седмото.
- Нужда от помощ? - изрече спокойно, след като забеляза погледа и отправен към вълните. Сигурно и беше студено тук, вятърът ставаше все по - свиреп, дори вълните бяха все по - бурни. Веднага след като зададе въпроса си, една вълна се разби безпощадно на няколко сантиметра от тях, но все пак не успя да достигне до русалката. Вероятно тя премръзваше, шлиферът му нямаше как да я стопли дори малко, да не говорим, че беше и тънък. Явно Алън бе голям късметлия, че климатичните условия не му оказваха никакво влияние, само дето вятърът му рошеше косата и вероятно го караше да прилича на неподстригано куче в главата. Грубо казано, разбира се. Ангелите притежаваха красота, която ги караше да изглеждат добре дори във ветровито време, в бури, в дъжд, сняг и т.н Дори може би Алън притежаваше някакъв блясък. Не, въобще не като онзи вампир от филма, по - различен...

7 Re: Сърфинг плажа. on Нед 06 Апр 2014, 02:46

Ария Чайм

avatar
Ария гледаше как вълните се разбиват в брега с тъга в очите. До преди няколко часа тя бе там в морските дълбини, далеч от опасността, далеч от сушата, далеч от сухоземците. Плуваше свободно със сестрите си и се наслаждаваше на красотата, която криеше необятната морска шир. Сега, всичко това бе просто един спомен, блян към едни отминали моменти, които сирената искаше да си върне.
Студеният вятър пронизваше девойката. Макар момчето старателно да я бе покрил с шлифера си, момичето усещаше как студът я обгръща с ледените си лапи. Тя придърпа наметалото опитвайки се да се стопли и да закрие почти всяка част на тялото си, не толкова, защото се срамуваше, а защото искаше да запуши всяка възможна пролука, от която можеше да се прокрадне леденият бриз.
Тъмнокосата вдигна погледа си и го стовари върху белокосия. Предлагаше й помощ, но защо? Сигурно, защото в очите му тя бе просто едно безпомощно създание, което се бореше за своето оцеляване, но без резултат. Е, Ария не бе безпомощна. Тя бе силна и можеше да се справи сама, макар точно в този момент да не бе така. Погледна встрани и без да го удостои, с какъвто и да е отговор, се опита да се изправи. Внимателно постави длани върху ръбестите камъни и бавно се надигна. Подпирайки се на скалата, върху която се бе настанил мъжът, сирената успя да се изправи на двата си крака. Уви, при опита си да направи дори една крачка, тя се свлече на земята. Точно преди да се приземи върху каменистата повърхност, обаче, двукракият я улови и й попречи да се нарани. Ария бавно вдигна глава, а пъстрите й очи срещнаха неговите златисти.
След миг, той я вдигна на ръце, а тя бързо обви своите около него, здраво вкопчвайки се в младежа. Определено изпитваше страх, но реши да му се довери.
-Защо ми помагаш? - гласа й, нежен и омайващ, се разнесе около тях като благоухание на цъфнала роза. Задавайки му точи въпрос, момичето не посмя да го погледне.
Девойката някак си знаеше, че белокосият няма да я върне във водата. Морето бе твърде бурно и опасно. Едва ли сирената щеше да преодолее вълнението. Най-много отново да свърши на брега на някоя непозната земя.

8 Re: Сърфинг плажа. on Нед 06 Апр 2014, 05:43

Allen Walker

avatar
Вълните ставаха все по големи и силни, а вятърът все по - режещ и студен. За Алън това беше като приятен морски бриз, но за момичето едва ли беше много приятно. Той не отделяше жълтеникавите си, блестящи очи. Дори войн от Рая би признал, че не само ангелите са красиви. Русалките също бяха, едно от доказателствата беше пред него, а и не беше първата, която беше срещал. Все пак беше същество на неопределима възраст, което обичаше да изучава хората и земните създания. Доста магия имаше в тях. Да, Бог не ги обичаше и не се грижеше за тях. Русалките може би не, но много от децата на нощта бяха преки потомци на Лилит, първата жена на Адам, а друга част от тях - на падналия събрат на Рафаил - Сатанаил. А някои от митичните същества като сирените водят началото си от най - различни миотологии, макар небесните жители да не обичаха да признават съществуването им.
Сирената отново не му отговор, се опита да се справи сама със ситуацията. Усмивката на ангелът намаля малко. Дори да стигнеше до там, тези вълни нямаше да я пощадят. Не се знае дали щеше да се пребори с тях и да навлезе по - навътре. Вероятно не, по скоро щеше да рискува някой да мине и да я види. А много хора биха се възползвали от това. Светът на хората само чака да намери доказателства за странните за тях неща. Извънземен живот, ангели, демони, магьосници и митични същества....това бяха загадки, които ги вълнуваха от векове, макар почти да не намираха доказателства за тях, а който намираше, по някаква причина не успяваше да докаже. Тези доказателства не биха довели хубави събития след себе си. Увеличаването на броя на тези същества и намаляването на хората, би освободило четирите Конника и би довело Апокалипсиса. Едно от задълженията на Алън и събратята му беше да не позволява това. За щастие напоследък нямаше опасности и на мъжът отново му беше скучно.
Архангелът бе достатъчно бърз да предпази сирената от падане, както щеше да я избави и от грешката да се срещне с вълните. Той се изправи и я вдигна на ръце. Скочи от скалата и с риск да я изплаши, я понесе в обратна посока на тази на океана. Тя се беще загърнала в шлифера, беше дребна, в сравнение с него, което беше добре. Вече не трябваше студа да е поносим за нея, защото ангелският допир донякъде намаляваше сетивността за околната среда.
- Защото ми е скучно. - отговори спокойно той. Каза това, защото апатичния му образ не позволяваше друго. Въпреки това и се усмихна топло. Вече не бяха малко над плажната ивица, тоест на улицата сред хората. Хората наоколо изобщо не ги отразяваха, сякаш не ги виждаха. Сирената изглежда беше объркана от това.
- Не ни виждат, защото сме невидими. - обясни мъжът. Щеше да си спести ходенето, и още как. Не че му пречеше, просто за нея вероятно би било по - добре да я пусне по - бързо. Алън застана пред някакъв наглед неизползваем, леко порутен склад, който като цяло не беше далеч от брега. Отвори вратата и се оказаха в бяла, красива и добре декорирана стая. Вътре можеше да се усети пълна, неземна хармония, особено след като затвори вратата. Не, това не беше Раят, беше някаква малка частица от него, но фактически все още бяха на земята. Алън остави русалката на едно канапе. До нея имаше бяла рокля, която със сигурност щеше да и стане.
Мъжът се отдалечи няколко крачки и застана с гръб към нея и с лице към една картина, изобразяваща Серафими.
- Предполагам ще успееш да се облечеш. - каза, като все пак се надяваше, че няма да и е толкова трудно.
- Освен ако не искаш да ти помогна - обърна се със леко блеснали очи и се усмихна. След това отново се обърна напред, загледан към картината.

9 Re: Сърфинг плажа. on Сря 23 Апр 2014, 06:14

Ария Чайм

avatar
Страхът - най-големят враг на човека, а и на всяко разумно същество. Хората се страхуваха от най-различни неща - насекоми, тъмното, природата, от други хора или същества. Ария не бе по-различна. Тя също се страхуваше, но не от вълнението на морето, което можеше да я погуби, а от хората. Те бяха най-опасните същества в нейните очи. Жаждата за власт и безсърдечието им я изправяха на нокти. И въпреки че бе смела и никога не би показала уплахата си на яве, това не значеше, че все пак тя не изпитва такава.
Сирените бяха специални. За повечето те са просто мит, легенда, чието съществуване е неизвестно за човека. И така трябваше да си остане. Разкриеха ли ги в света им щеше да настане смут и хаос, който трудно щеше да бъде потушен. Русалките, освен причудливия си гласи неземна красота, имаха още една специална и почти неизвестна за никого дарба. Техните сълзи имаха свойството на безсмъртие. Бе достатъчна само една и притежателят й щеше да живее вечно. Но да се сдобиеш с толкова ценен дар бе почти невъзможно, а и в днешно време на кого му е притрябвала, след като повечето населяващи земната повърхност не бяха човешки същества. Това, разбира се, не бе повод да се разкрие такава важна тайна.
Дишането на девойката се нормализира, но сърцето й продължаваше да препуска като жребец през гърдите й. Държеше момъка здраво, просто защото не искаше да свърши на твърдата земя. Студът, който до преди малко пронизваше крехката й плът, сякаш бе изчезнал за част от секундата. Нямаше го, което я накара малко да се отпусне и да изпита приятната топлина, която й осигуряваше белият шлифер на мъжа. Съвсем скоро въпросът й бе удостоен с отговор. Просто, защото му е било скучно. Не, едва ли това бе причината. Малко бяха хората, които правеха подобни жестове просто, защото така бе редно. Всички търсеха изгода от стореното и белокосият най-вероятно не бе изключение.
Ангелът бавно се отдалечи от брега и скоро излезе на улицата. Имаше толкова много хора, че очите на Ария леко се разшириха. Шокирана, не определено не бе. Все пак бе на сушата, а тук едва ли имаше други обитатели освен сухоземците. Но определено чувствата, които бяха връхлетели момичето не бяха приятни. Като капак на всичко това, тя се почувства объркана от факта, че те не ги отразяват. Нима не ги виждаха? Или просто се преструваха? Съвсем скоро трепкащото сърце на сирената бе успокоено. Не ги виждаха, което бе добре дошло за момичето, но до кога щеше да продължи, бе главният въпрос.
Погледът на брюнетката бавно се приземи върху порутената сграда, която се извисяваше ред двамата бродници. Изглеждаше изоставен, но това не означаваше, че бе безопасен. Защо всъщност бяха там? Нима той смяташе да й стори нещо? Каквото й да следваше, Ария нямаше добро предчувствие за това. Хватката й леко се отпусна и тя сякаш бе готова всеки момент да стъпи на земята и да побегне, макар да бе непосилно за нея.
За голяма изненада на русалката, мястото в което пристъпиха бе нещо неописуемо. Бе толкова чисто и изпълнено с невинност и безгрешност. Сякаш се бе откъснала от греховния и покварен свят на хората и сега стоеше в Рая. Тя не знаеше какво е отвъд портите може би заради расата си никога нямаше да разбереше, но в този момент това й бе достатъчно. Белокосият внимателно я остави на едно канапе, докато пъстрите й очи щъкаха из красивата стая. Дори не усети колко бързо се бе отдалечил от нея. Чувайки гласа му обаче тъмнокосата погледна мъжа и го изслуша. Преглътна нервно на предложението му да й помогне с обличането, но се сдържа да не направи някоя не особено хубава физиономия, когато фиксира бляскащите му златисти ириси. Не го удостои с отговор. За сметка на това бавно прокара пръсти по нежната бяла коприна преди да поеме роклята в ръцете си.
Ария пое въздух и леко размърда рамене карайки наметалото да падне от гърба й. Предпазливо отправи един последен поглед към архангела, след което започна да се облича. Роклята бе наистина прекрасна. На дължина бе малко над коленете й, ръкавите бяха малко по дълги от очакваното, но поне бяха свободни. В бюста бе малко по-стегната, но не прекалено. А цветът й напомняше на сирената за перлите в океана. Въпреки финия плат, тъмнокосата не се чувстваше комфортно в дрехата, но това бе нормално, след като за първи път си използваше подобно нещо.
Когато бе готова, тя се изправи бавно, но не посмя да поеме крачка напред спомняйки си предишния неуспешен опит. Леко притвори устни, но преди дори тон да излезе от тях, момъкът се обърна.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите