Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 Палата на Луцифер on Сря 08 Авг 2012, 11:12

Луцифер

avatar
First topic message reminder :

Външен вид:


Спалнята:


Баня:


Кухня:


Спалнята:


Стая за гости:


Всекидневната:


Гаражът (без колите от снимката):


Кино стаята:


Стаята с джакузито, басейна и сауната
басейн -
сауна -

джакузи -



Последната промяна е направена от Луцифер на Вто 18 Сеп 2012, 08:09; мнението е било променяно общо 6 пъти


26 Re: Палата на Луцифер on Съб 29 Сеп 2012, 11:17

Луцифер

avatar
Всичко се движеше по плана ми... Тя се съгласи да ги приеме и това от части ме зарадва. Но не забравях и плана ми, който беше дълъг, а аз като един от мислителите му бях подложен да играя роля на земята, докато те събират сили.. Но Анабел беше изключение, понеже ме разсмиваше и беше добра с мен... Докато се мислех, тя каза дали има още стаи или ще гледаме филм.
- Ами смятам, че няма смисъл да ти показвам гаража днес, смятам утре, ако не бързаш да си тръгваш сутринта де. А за сега, ако ти се гледа филм, ще гледаме и после ще си легнем, всеки в неговата си стая... Или направо да си лягаме? - запитах я. Всъщност имах много филми на разположение, но тя щеше да реши...

27 Re: Палата на Луцифер on Нед 30 Сеп 2012, 08:49

Анабел Фокс

avatar
Лу ми изглеждаше изморен,така че бързо отсякох:
-Да,утре ще видим гаража,а сега ако нямаш нищо напротив да гледаме някой филм. -Погледнах го и през главата ми минаха хиляди мисли,имах чувството,че ще експлодира. В следващия момент казах:
-Всъщност,знаеш ли,защо не отложим филма за някой друг път?-днес ми се насъбраха прекалено много неща и ако постоях още малко будна-нищо чудно да се побъркам. Трябваше да помисля-и то много. Можех ли да вярвам на Лу? Това,че му говоря нормално не значеше,че съм си върнала доверието към него. Не трябваше да ме лъже,сигурна съм,че е знаел,че съм ангел. Трябваше да ми каже. Мразя лъжите. Сега отново ми се струва подозрителен,но предполагам,че съм прекалено уморена.
-Къде каза ще спя?-попитах го и се усмихнах половинчато.

28 Re: Палата на Луцифер on Нед 30 Сеп 2012, 10:27

Луцифер

avatar
Явно Ан беше изморена също, но първо предложи да гледами филм, а после се разубеди, незнайно защо. Явно още и се струвах подозрителен, защото ме гледаше странно... След това ме попита коя стая е щяло да бъде за нея.
- Ами като моя гостенка, ти давам избор. Или стаята за гости или втората спалня? - след това я закарах на двете места и зачаках да избере, в коя спалня ще спи...

29 Re: Палата на Луцифер on Нед 30 Сеп 2012, 23:24

Анабел Фокс

avatar
И така,отново бях пред два избора. Ако спя в стаята за гости и по някое време реша да си тръгна,щеше да ми е много по-лесно. Обаче,също така щеше да ме е страх. От друга страна,ако спя в стаята срещу нещо,нямаше да ме е страх,но също така нямаше и да мога да помръдна наникъде. Не че имах причина да го правя.
-Втората спалня.-казах кратко и ясно и се обърнах към Лу. Замислих се за секунда,но после го прегърнах и казах:
-Благодаря за днес.-усмихнах се мило и влязох в стаята бързо,като затворих вратата след мен. Чак сега ми се отдаде възможност да я разгледам. Хубава беше. Съблякох блузата на Лу и легнах на леглото. Денят беше доста дълъг,а аз нямах търпение да заспя. Затворих очи и усетих как бавно се унасям към страната на сънищата.

30 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 00:18

Луцифер

avatar
Ан си избра втората спалня, да това беше по-добрия избор според мен. След това ме прегърна и ми за изминалия ден.. Не беше много за благодарности, но айде приех ги. Тя влезе във втората спалня...
Аз отидох в моята, точно съседната врата и започнах да си мисля, кога да го призова. Той беше много по-могъщ от мен и с него щяхме да заличим всички останали ангели в Райската градина и да командваме двамата там. Замислих се и реших, че не е сега времето, а и имах гостенка, която със сигурност щеше да го познае и да пита как е дошъл тук... Трябваше да минат няколко дни, да се запозная с още някой и чак тогава... След това си преоблякох и легнах на леглото, затворих очите си и заспах...

------------------------------------------------------------

На сутринта:

Малко се пооспах, но станах, отидох в банята, изкъпах се и се оправих основно. Слязох в кухнята, а Ан явно още спеше... Направих закуска, за мен и за нея. Качих се във втората спалня, оставих нейната закуска до леглото и казах:
- Ставай Ан, почти обяд е, не си проспивай деня. - след това се засмях и си казах, че след като тя се оправеше, трябваше да и показвам гаража и да и дам подаръка...

31 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 01:42

Анабел Фокс

avatar
През нощта не се събудих нито един път. Което изобщо не беше присъщо за мен. Сигурно съм била много изморена. В съня си дочух мъжки глас,без да осъзнавам,че това е Лу. Чух само последните няколко думи,когато отворих очите си. Огледах се и видях закуска,жалко,че не бях гладна.Станах в седнало положение и вързах косата си,защото бях сигурна,че е много заплетена. Обух се ,кимнах на Лу и отидох в банята. Оправих се набързо и отново бях при него.
-Благодаря за закуската,но аз по принцип не закусвам.-усмихнах се миличко и добавих развълнувано:
-Е,ще ходим ли към гаража?-плеснах с ръце развълнувано и се засмях.

32 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 09:15

Луцифер

avatar
Тя стана влезе в банята и се оправи. Когато излезе и погледна към закуската, каза че принципно не закусва, е тогава щях да я прибера в хладилника. След това ме попита развълнувано, няма ли да и покажа гаража.
- Ами щом си готова, тогава да тръгваме, а Ан? - излязохме от спалнята и тръгнахме към гаража. Отворих вратата на гаражното, цъкнах лампите, беше толкова голямо помещението, а само четири-пет места бяха заети...
- Да както виждаш е голямо помещението, може да си направя колекция от коли, но все още събирам пари, а и не съм решил със сигурност... - тръгнахме леко напред и стигнахме до колата ми.
- Това е "Lamborghini Reventon", много е бърза, но скоро не съм излизал с нея... - повървяхме малко по-напред и стигнахме до мотора.
- Това е "Harley Davidson", може да си помислиш нещо, но точно тези мотори най-много ме радват, незнайно защо. - и така тръгнахме до предпоследното превозно средство. То беше качено на ремарке, понеже не беше пуснато все още във вода..
- Да сега това е "Strand Craft 112". Яхтата е хубаво и доста голяма и така да преминем на последното превозно средство. - отворих гаражната врата и отвънка се простираше малка писта и в един от краищата и беше спрян самолета ми.
- И така стигнахме и до него моя личен самолет е не беше мой, докато не ми го даде приятеля ми, но бива... - и така се върнахме в гаража, след което зачаках Ан да каже нещо за тези мои придобивки...

33 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 09:35

Анабел Фокс

avatar
-Да,да тръгваме.-казах и той ме поведе нанякъде. Отвори гаражната врата и влязохме вътре. Беше решил да си прави колекция. Той ми показа всичко,а аз най-накрая успях да кажа:
-Еха,а аз си мислех,че моя мотор е готин.-Имах чувството,че Лу ме гледа странно,затова уточних:
-Какво? И аз харесвам такива работи. -усмихнах се широко ,погледнах въображаемия си часовник на дясната ръка и развълнувано казах:
-Ехаа! Кое време стана. Мисля,че вече трябва да си ходя.-Обърнах се с гръб към Лу,но тогава си спомних нещо.
-О,само че..Не знам как да изляза-погледнах го и се усмихнах весело. Когато съм уморена,изобщо не помня нищо и ако сега тръгна да се разхождам из къщата ще сигурно щях да се лутам поне с часове.

34 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 09:45

Луцифер

avatar
Ан също и харесваха моторите, е поне нещо разбрах от това за нея. Но след това тя си погледна часовника и явно и беше време да си тръгва. Ан ме попита малко тъп въпрос, от къде се излиза е все пак това място беше огромно и пусто, но не и в бъдеще време, защото щях да доведа в градчето един специален гост...
- Еми щом трябва да тръгваш, ще те изпратя. - но в тоя момент ми се усетих за крилете и, явно бъдещият ми гостенина нямаше да е доволен от това и реших да не казвам нищо, както и казах следващият път, когато се видим, но явно и тя беше забравила за това...
Тръгнахме да вървим отново и излязохме от къщата ми. Тръгнахме по алеята и стигнахме до оградата и аз отворих вратата, като и казах:
- Значи Ан до нови срещи и следващия път да ме подсетиш да ти дам подаръчето, явно сега бързаш да се прибираш и смятам да го оставим за друг път. - тя мина излезе, аз затворих след нея и и помахах, след което бавно тръгнах на обратно към къщата....

35 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 09:58

Анабел Фокс

avatar
Той ми напомни за крилата,но аз не казах нищо. Не че бях забравила,но просто нещо ме съмняваше тази работа. Изпрати ме до входа и каза да му напомня следващия път като се видим.
-Да,да..добре.-усмихнах се и тръгнах нанякъде. Главата ме цепеше,все едно вчера съм имала рожден ден. Поех си дълбоко дъх и докато се усетя вече не виждах къщата на Лу.

36 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 10:18

Луцифер

avatar
Тръгнах се прибирам и отидох във всекидневната. Начертах един кръг с кръвта си и взех към 20 книги от един рафт, трябваше да го правя сигурно хиляди пъти, докато успея, но поне да го призова сега, отколкото в бъдеще понеже, сега бях свободен, а и се бях горе-долу се установил. Върнах се в миналото с ангелските ми дарби и видях бащата на Сам и Дийн Уинчестър. Беше млад и може би, нямаше до го познаят, затова реших да го върна под този образ... Върнах се в настоящето и имах вече образ.
Започнах да казвам заклинанията, но всеки път беше провал, но трябваше до продължавам, Майкъл трябваше да се върне, за да се продължим плана, както го бяхме измислили от самото му начало, но аз излязох по-напред от него и това от една страна беше гадно, но от друга добре, защото трябваше да опозная обстановката първо, но гадното беше, че трябваше да се правя на добър спрямо другите, не ми се отдаваше, но нямах избор.
Продължих да чета от първата книга, но не пишеше нищо за моята клетка, където сега братлето ми седеше и скучаеше. Бях решил да го призова нарочно под друг познат образ, понеже другият Уинчестър, можеше и да не му пасва, защото той щеше да е с истинското си тяло, а моето тяло, тоест Сам е някъде из града нищо подозиращ за нашета поява...
Продължих с опитите но нямаше напредък. Продължих да чета усилено, прелиствах страниците, но нямаше нищо писано за клетката, в която Бог ме наказа, явно щях да се мъча доста време, но за моето голямо братче, което накрая реши да ме подкрепи, ще направя всичко.
Минаваха часове, а аз бях забил нос в книгите, сменях ги като носни кърпички и точно когато щях да изгубя надежда, че ще намеря нещо свързано с това, открих едно призоваващо заклинание, надявах се сега да стане, поне да имаше малко успех. Казах думите и изведнъж в кръга се появи Майкъл в образа на бащата на Дийн и Сам, като млад. Това не беше за вярване. Побързах да кажа:
- Здравей, братле, най-накрая те призовах... Съжалявам че те призовавам в това тяло, но да сме наравно, тоест да не бъдем с наще съвършенни тела. - след това го погледнах и не вярвах, че след толкова години, той особено той щеше да ме подкрепи към една наша победа, да завземе Рая и ние да командваме.
- И също така съжалявам, че те призовавам толкова рано, но предпочитам да си с мен още от самото начало... - след това го погледнах, отидох до него, като развалих печата и той вече можеше да се мърда. Дадох му една братска прегръдка и след това се отдръпнах назад и зачаках да видя какво ще каже, дали чувства радост или поне нещо подобно....

37 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 10:38

Майкъл

avatar
Както обикновено си играх с тялото на един от тримата братя Уинчестър, усетих как нещо ме дърпа навън. Стигнах до любимата ми част от играта - мъчението, когато дърпането извън клетката на брат ми стана непоносимо, но все още не можеш да изляза.
Явно Луцифер искаше да изляза по-бързо, не се знаеше, но и ми омръзна само с това просто тяло да си играя вече. Дори и да е прекалена рано за нашия план, от части исках да съм при малкото ми братче...
С последното си призоваване, изведнъж откакто бях в клетката пълна с огньове и заключена от всякъде се озовах в някакво помещение... А пред мен стоеше Луци... Той каза, че от скоро се е мъчил над призоваването ми, а аз просто кимнах в съгласие, все пак го усещах..
- Да Луци, усещах как борбено искаше да ме призовеш, та защо ме призова с... - и преди да се изкажа, той ме прегърна братски. След това се отдръпна и започна да ми говори, защо ме е призовал с друго тяло и с точно кое тяло и защо ме е призовал толкова рано.
- Ясно разбрах те, но защо избра точно бащата на братята Уинчестър, като млад? - запитах след което се усетих, че печата беше премахнат и започнах да разглеждам тази стая, беше яка, но от къде се беше сдобил с толкова много пари Луцифер, сигурно тази къща е огромна си мислех аз...
- И все пак, вече ми омръзна до си играя с онова тяло в клетката, вече разбирам защо си започнал да мразиш Рая и точно затова реших и аз сам да се включа към това, да избием всички ангели, ти да си получиш отмъщението, а аз да си получа властта.. Е естествено и ти ще си имаш власт, но нека първо да се изясним... Почнал ли си нещо по плана или не? - запитах го втори въпрос и зачаках да ми отговори на въпросите....

38 Re: Палата на Луцифер on Пон 01 Окт 2012, 11:52

Луцифер

avatar
Майкъл от една страна ми се стори, че е зарадван, че съм го върнал. След като осъзна, че е извън печата започна да разглежда всекидневната. Познавах брат си прекалено добре, за това се замислих и първото нещо което предположих, че може да мисли е от къде съм взел толкова пари за да се направя толкова добро обзавеждане. А аз си мислех, а какво ли щеше да каже ако видеше и другите стаи. Незнайно как приятеля ми беше направил две спални и сега това щеше да е много добре за нас, понеже той щеше да живее в тази къща от сега нататака. Попита ме и защо съм избрал точно това тяло, и аз се замислих как да му разкажа цялата история:
- Нека да почнем от там, когато бяхме в клетката и ти започна да ми говориш. Помниш ли, когато ми разправя, че онзи ангел, дето е свързан с Дийн Уинчестър го беше изпратил в миналото, където ти си се вселил в бащата на братята Уинчестър, като млад. Не знаех дали ти пасва, но по твоя разговор, реших да избера него. Понеже Сам и Дийн са тук в градчето, разбрах го от един вампир, запознахме се, но я оставих жива, реших да не правя още дебюта си на всемогъщия Дявол.... Та те са тук, а вампира е преятелка със Сам. От нея разбрах, че двамата братя, след като ни вкараха в клетката са били помогнали в освобождаването на Левиатаните. Дано ги помниш, братле. Баща ни, Бог ни беше разказвал преди доста години за тях. Но сега като си тук, двамата ще ги спрем, след като всеки си върне своята половина от сделката. Аз си получавам Ада, а ти Рая. - след това млъкнах, отидох до кухнята и сипах по две чаши вода. Върнах се и дадох едната на Майкъл, а от другата започнах да пия, понеже ми се пресуши гърлото от дългото говорене.
Майкъл седна на дивана, а аз седнах пред него, на един стол и преди да почна разговора, се замислих и случайно се усетих, че онзи подъл демон Краули беше доста свързан с братята Уинчестър и след като ме вкараха в клетката, той е поел командването на Ада. Дали е говорил зад гърба ми, със сигурност.
- Срещнах се с едно човешко момиче. Беше красива, Майкъл, но само си говорехме, дори и да ги мразя хората, тя малко ме разубеди в това и може да се кажа, че не изпитвам такава омраза към тях, както преди време... - разказах му за Рейчъл, човешкото момиче, с което се запознах наскоро...
Оставаше и да му разкажа за Анабел, падналия ангел, който може би той познаваше, но реших да го оставя на края на разговора...
- Та този облик ти пасва добре, дори и да не си приличаме много на братя, мисля че Сам и Дийн ще се усетят кой се връща в играта. А като сме и двамата, няма кой да ни победи, освен Бог, ако случайно реши да се намеси. Мразя го задето ме заключи в клетката, но дори и като наш баща, аз ще си търся отмъщението, но няма да е лесно сам.
- Понеже знам, че ти си много лоялен към него и може би, дори и сега му следваш някаква заповед, но се радвам на времето прекарано с теб, защото ти сам установи, че сам в клетката ти е писнало, а аз стоя и гния в нея от векове насам... - замислих се отново и отпих от чашата с вода.
- Да разбрах ти по физиономията, че се учуди от къде съм набарал тази къща. Приятелят ми, който ме измъкна се нарича Ерик Нортман хиляда и двеста годишен вампир, но знае много... Нямах вест от него, като дойдох в градчето, но всичко това е било негово, а сега е мое. Всичко което и имал е прехвърлил на мен, големи ми братко. А аз не знам какво се е случило с него, но ако се върне случайно, няма да му връщам нищо, защото смятам да живеем тук мъничко, преди да атакуваме Рая. - отпих от чашата и водата свърши, отидох до кухнята и си взех още вода, като взех и малко храна. Върнах се при Майкъл и казах:
- Ето вземи, яж малко, че човешките ни тела, се нуждаят от храна. - така сега може би беше момента да му разкажа за Анабел...
- Та да си продължа историята. Срещнах преди един ден едно младо ангелче. Е не беше точно ангел, а паднал ангел, като мен. Преследваха я двама демони, но не ги управлявах аз и не знам кой ги е управлявал. Та младия ангел се казваше Анабел... - погледнах и го и явно му се стори, че я е познавал преди...
- Та бяхме в един лабиринт и аз си използвах силата за да ги убия. Тя не беше много радостна, че Дявола е пред нея, но както ти каза трябва да играя ролята на добър и че съм искал да се променя, до сега не съм се издавал спокойно... - след което му намигнах.
- Ам та, за сега се запознавам с хората и съществата от това градче, все още не съм започнал да работя по плана, но в скоро време смятам да почваме, понеже накрая да не стане някаква обърквация и отново да влезем в клетката, която в момента е затворена... - за това се надявах най-много, защото ако се върнех там и ми се дадеше нова възможност навън, ще стане следващият Апокалипсис...
На Майкъл му се приспа, както го гледах... Разказа ми беше доста дълъг, но той ме пита дали плана е в действие и аз реших да му разкажа всичко от начало...

39 Re: Палата на Луцифер on Вто 02 Окт 2012, 08:08

Майкъл

avatar
Имахме много време и той започна да говори какво е станало след като е излязъл преди мен от клетката. Да беше се запознал с вампирка, която познава Сам Уинчестър и му е разказала, че левиатаните са освободени от Чистилището, което ме подсети, че Бог преди много години ми беше казал само на мен, че ако те се избягат или някой отвори чистилището, незабавно трябва всичките ми братя архангели да са налице, като не изключваме и Луцифер, който е в клетката. Но откакто аз и някои ангели бяхме се зоговорили, така че останали ангели които бяха на бойното поле, да не разберат, че искаме Луцифер навън и да стане Апокалипсиса... Но братята Уинчестър развалиха всичко, след като единия Дийн не ми каза "ДА", трябваше да издиря и другия брат, но той не ми беше много по мярка... Тогава Луци продължи и ми каза, защо съм със този облик, явно си беше спомнил, когато му бях разказвал за завръщането в миналото и което пак беше свързано със това семейство Уинчестър... Е поне като знаех, че са в града, не че нямаше да излизам, а нямаше да ходя на много групови събития или събрания, понеже щяха да ме разпознаят... Но за левиатаните, беше ми доста чудно, как са освободени, явно Кастиел със своя план да стане Бог и да поеме всички души в чистилището му се беше провалил... Е явно трябваше първо да свършим с левиатаните и после да се върнем към атаката над Рая... Те бяха първите рожби на Бог, който ги заключи в Чистилището, а за да се отвори то, явно е имало, доста голяма намеса от чужда страна...
- Левиатаните какво по дяволите Лу? - попитах нарочно...
- Те са на свобода, Бог ми заръча, преди много години, ако излязат някога, да се съберем всички архангели, което ме подсеща, че баща ни е знаел какво ще стане дори в бъдещето... - след което го погледнах и това сигурно щеше да го разчувства, понеже Бог го прати на Земята да гние, но с това ми беше заръчал да го върна... Не знаех до къде ли ще стигне ума на Бог, но все още му бях длъжен...
След това Луцифер разбра, защо изглеждах учуден, да наистина ми беше интересно, от къде се е сдобил с толкова пари.. Ясно вампира, който го беше измъкнал, беше част от плана, но явно се е отказал, щом е прехвърлил всичко на брат ми Луцифер.
- Значи, докато ти си се ширил тука, на спокойствие, аз съм бил в клетката и тъпях, а братко? - запитах го, но беше на бъзик, понеже все пак си имах кой да ми оправя настроението там долу...
Докато го питах той спомена едно ангелско име Анабел. Усетих се за момент и си спомних, че съм я виждал преди време, докато беше още горе. Той ми разказа, че тя също като него е паднал ангел, но той не беше паднал, а изгонен. Тя няма криле, но той има, което отново ме подсеща, че Бог ни е подготвял за битка срещу левиатаните, щом е изпратил най-любимия му син в Ада, но не му е откъснал крилата. Добре че се замислих, защото в това имаше голяма логика...
Анабел не я познавах лично, но когато и рязаха крилете и я изпъдиха от Райската градина, аз гледах и точно от тогава я бах запомнил. Явно Луцифер е искал да и върне крилете, но тя не ги е искала, или нещо подобно разбрах...
След това също така ми разказа и за човешкото момиче, което е срещнал, той явно от части е искал това да се промени спрямо хората, но влястта над Ада, явно го вълнуваше повече, защото ако аз си върнех Рая, щях да му помогна и той да си върне Ада, понеже дори и Архангел, все някой трябваше да се грижи за това място. А Луцифер беше свикнал от дълги и мъчителни години да го управлява сам.
- Явно Луци, запознал си се с доста същества, дори и човек, не вярвах че си способен на това, но ти продължаваш да ме учудваш... - казах, след което изпих една глътка от чашата водя, която той ми донесе, някъде по средата на разказа си. След минути мълчание, той каза че все още не е започнал да прави нищо по плана за завръщането на троновете ни...

40 Re: Палата на Луцифер on Чет 04 Окт 2012, 12:40

Луцифер

avatar
Майкъл се изненада за левиатаните и започна да ми разказва за тях, по-точно за Бог, баща ни, който му е разказвал, че трябва да сме всички заедно. Еми аз бях виновен че сега не сме всички заедно понеже бях убил брат ни Габриел, който застана на страната на хората, а заради тези хора аз трябваше да убия по-малкия си брат. Е поне Майкъл, като най-голям да не е решил и тоя да направи като мен, да ни избие, надявах се... А ти тоя все още ме обичаше като брат, дори и да следваше заповедите на Бог, надявах се аз да не стана излишен.
- Ами да братко, левиатаните са на свобода, но може и да не ги започваме с тях, а с направо на плана ни. Да отидем в Рая и да избием всички ангели, ти да си завземеш Рая, а после заедно да навлезем в Ада и аз да завзема Ада, понеже които ангели останат живи, не биха били доволни аз да бъда при тях в Рая... - казах и го погледнах.
- Да и аз не вярвах, че ще се запозная с човек, но какво да ти кажа, стана, явно може и да не мразя вече хората, но не знам честно да ти кажа... - след отпих още една глътка от питието си.
- Ти решаваш как да почваме първо... С плана, да си поживеем малко или да се справяме с тези левиатани... - след това зачаках отговора му.

41 Re: Палата на Луцифер on Чет 04 Окт 2012, 13:11

Майкъл

avatar
Усмихнах се и за момент се замислих за това което каза той "Да нападнем първо рая и след това и ада." идеята ми се струва много странна и всъщност не ми допада но той ми е брат и аз трябва да му помагам дори и да не ми харесва.Но все пак няма да нападнем рая и ада това е твърде много дори и за нас.Погледнах го и казах
- Няма да напада ме ада или рая ще се бием с левиатаните и след като се измъкнем от тук ще поговорим за нещата който ти се случиха напоследък.

42 Re: Палата на Луцифер on Чет 04 Окт 2012, 13:25

Луцифер

avatar
Явно все пак мислеше като преди, но все пак не сме един срещу друг, поне това промених в него, колкото и да малко. Той можеше и да не помни че Бог му остави да командва в Рая, а мен ме заключи в клетката, откъдето аз станах Дявола, дори и да е така, явно все още не можеше да се върне горе. Явно го беше грижа за човечеството. Ами аз като се замисля за Рейчъл, да и аз съм за спирането на левиатаните.
- Ам Майкъл, аз всъщност знам малко за тях... Те ядът хора и с това се прехранват, което би било по-лошо от това ние да направим Апокалипсис, като се изправим един срещу друг... И аз съм за това първо да ги избием, и да после ще поговорим, какво ще правим, но от информацията с която се сдобих е че те са плъзнали из цялата земя... - казах и въздъхнах за секунда....

43 Re: Палата на Луцифер on Чет 04 Окт 2012, 13:49

Майкъл

avatar
- Хей,спомни си как се биех ме преди рамо до рамо.Ще ги победим един по един ще ги открием и убием.Съдбата на човечеството зависи от това което ще направим ние трябва да сме близки както преди дори и ако не го искаш трябва да се вярва ме в противен случаи няма да успеем. - той явно се е привързал към някой човек иначе нямаше да иска да ми помогне да ги защитим.Има нещо по различно в него и не знам какво или кой е причината но така е по добре.Зачудих се за това какъв да бъде планът ни какво ще правим и къде ще ги търсим.
- Знаем ли нещо друго за тях ? Например да ли се движат на групи или поотделно ? Къде се събират колкото и да са силни все някога трябва да си починат и да си възтановят силите ? - всъщност аз знам доста малко за тези същества и ми се иска да знам нещо повече за това срещу което ще се изправим.
- Ако не знаеш нищо повече за тях ще трябва да намерим някои който знае и той да ни каже как да ги победим. - знам че няма да бъде лесна битка но човечеството има нужда от нас.Погледнах към него и зачаках отговора му.

44 Re: Палата на Луцифер on Чет 04 Окт 2012, 23:39

Луцифер

avatar
Въздъхнах и казах:
- Така е съдбата на човечеството зависи от нас, но все още имам чувството като преди, все още ги мразя, дори и да се запознах с човек, което по принцип не е за вярване, понеже тя ме разпозна и може да се каже, че сме станали приятели... - малко налудничаво звучеше, понеже от братята ми архангели съм нямал други приятели до сега. Демоните не ги считах въобще... Понеже те не знаят на коя да служат, а трябва точно на мен, но явно не е така.
- Ами Майки всъщност освен че трябва да сме заедно за да ги победим, но други неща не знам. Но не ми се вярва някой да знае нещо за тях... - казах му, понеже за тях не пишеше по книгите, нито ги има в легенди. Буквално са били заличени, след като са вкарани в Чистилището.... А сега са на свобода и кой ли знае какво целят...
----------------------------------------------
Усетих как някой ми прозвъня и затвори. Видях на екрана на телефона си името на Ерик, е явно не си е тръгнал все още беше тук. След това получих съобщение от него с мястото където се намира. Казах на Майкъл:
- Е съжалявам братле, но един стар приятел ме потърси, ще си продължим разговора друг път, сега остани тук или излез и се запознай с някой или прави нещо каквото искаш. - след това се преоблякох и тръгнах към мястото написано в съобщението.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите