Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Ария Чайм

avatar


Спалня:


Всекидневна:


Кухня:


Стая за гости:


Кабинетът на Скарлет:


Баня:


Тераса:



Последната промяна е направена от Скарлет Либърти Грей на Пон 05 Авг 2013, 13:08; мнението е било променяно общо 1 път

Ария Чайм

avatar
Днес бе много специален ден, в който щеше да се случи нещо много важно, за което дори Скарлет не подозираше.
Необичайно за лятото, днескашният ден не бе слънчев както вчера. Небето бе сиво и нямаше следа от слънцето, което вчера така силно грееше. Скарлет се бе сгушила във възглавницата си и спеше дълбоко, докато алармата не я събуди. Бавно и сякаш мъчително тя отвори очи. Постоя така няколко минути докато не се надигна и не потърка очи. Момичето стана от леглото си и с бавни крачки се отправи към банята. Взе си един освежаващ душ, след което наметна хавлията на себе си. Изми зъбите си, след което се отправи към кухнята. Там си направи едно кафе, което взе на път за терасата. Седна на диванчето и отпи от чашата. Облегна се назад и погледна нагоре. Да времето определено не бе хубаво, но това нямаше да я спре. Днес имаше задачи за вършене, така че побърза да изпие кафето, след което се отправи към стаята си. Там тя изсуши косата си и върза на опашка, облече спортния екип и заедно със Сами излязоха. Отидоха направо в парка, където тя направи сутрешната си тренировка. Това й отне може би около 2 часа. Когато се прибра, тя отново си взе душ, след което се облече и взе едно листче от масата във всекидневната.
Следващата й спирка бе хранителният магазин. Скарлет трябваше да напазарува, защото от известно време хладилника започна да се опразва. Основно купи зеленчуци, плодове и млечни продукти, тъй като смяташе да улови нещо по-късно днес. Когато бе готова, момичето отново се отправи към дома си.
Времето минаваше бързо, когато най-накрая бе следобед. Младата девойка бе някъде из гората във своята вълча форма. Бе набелязала два заека, които улови без проблем. Спря близо до реката, където пък се сдоби с риба. Когато приключи, белият вълк се отправи към дънера, където бяха останали дрехите й. Докато се обличаше, Скарлет настръхна. Момичето усети чужди очи, които сякаш я пронизваха. Тя се обърна, но не видя никого. За миг помисли, че и се е сторило, но отново ги усети, затова и побърза да си тръгне.
Вечерно време може би към девет, девет и половина, русокоската се прибираше от среща с приятели. По пътя тя отново усети онова, което почувства в гората. Обърна се и в далечината видя някаква фигура. Бе мъжка и просто седеше неподвижно. Дали тази фигура я наблюдаваше в гората? Който и да бе, Скарлет побърза да се скрие от погледа му. Съвсем скоро се прибра. В апартамента й бе тъмно, но това не й пречеше. Вълчицата се отправи към всекидневната и тъкмо да светне лампите когато чу нещо.
Едард: Дълго време мина...
Скарлет стоеше неподвижно. Този глас. Възможно ли бе? Но как? Това означаваше, че..
Едард: ... Снежинке... - прошепна точно в ухото й.
В следващият миг стаята бе осветена, а русокосата девойка бе лице в лице с брат си. Да, това бе един от по-големите й братя, които я търсеха. Момичето се бе ококорило и дишаше бързо и неспокойно. Тя не знаеше как да реагира. Да се ядоса и да го удари или да се усмихне и да го прегърне. Уплашена от факта, че той ще се опита да я върне в клана, тя вдигна ръка срещу него, но напразно. Едард хвана и двете й ръце за китките и я притисна в стената. Държеше я силно и не й даваше възможност да се освободи. Скарлет дълго време се бунтуваше, докато най-накрая спря и погледна брат си.
Скарлет: Защо? Защо Едард?-очите й се напълниха със сълзи.
Момчето я пусна и след миг девойката бе в обятията му. Тя тихичко плачеше, а той я прегръщаше силно и сякаш не искаше да я пусне.
След около час двамата седяха един срещу друг и се гледаха без да казват нищо. Но скоро тишината бе прекъсната рязко от въпроса на вълчицата.
Скарлет: Тук си за да ме отведеш, нали?
Едард: Технически да, но не мисля да го правя веднага.
Скарлет: Какво имаш предвид?
Едард: Не съм те виждал от повече от година. Едва ли връщането ти в клана е първото нещо, което искам да направя.
Скарлет: И какво смяташ да правиш тогава?
Едард: Ще остана тук с теб за известно време, а след това ще те взема със себе си и ще отидем при Майкъл и Браян.
Скарлет знаеше съдбата си, още преди да й го каже и въпреки това не възрази. Тя въздиша дълбоко и погледна братчето си.
Скарлет: Ще видим тази работа, но до тогава ще си мирен и няма да ми създаваш проблеми.
Едард само се подсмихна и кимна. Едва ли това щеше да се случи, но все пак си струваше да опита. След това девойката го поведе към гостната, където щеше да спи, докато е тук.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите