Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 Подземието. on Сря 29 Авг 2012, 10:01

Зоуи Редбърд

avatar
[You must be registered and logged in to see this image.]


Тук всичко бе потънало в прах. Подземието беше влажно място, винаги много студено и тъмно, призрачния пазач Джофри се подвизаваше тук, той всяваше смут и притеснение, в един момент е тук, а в следващия вече го няма.





[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

2 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 09:51

Avril

avatar
След толкова време на почивка ми дойде време да отида в час. И разбира се наистина отидох. Да не повярва човек. Не че ми беше интересно, не казваха нищо ново. Да ви кажа, понякога безсмъртието беше голяма беда. Нещата, които можеш да научиш ставаха все по-малко. Тези, които те забавляват - също. Беше един малък Ад. И ти гореше в него бе изобщо да го интересува другия.
Но хората са различни. Те живеят, те се радват на малкото си време, защото не знаят кога ще им дойде края. Точно това ги правеше толкова различни от нас, толкова перфектни. Те имаха смисъл да живеят всеки, свой ден, като че ли е последен.
И ето сега с цял арсенал от оръжия се бях запътила към единственото място, където знаех, че няма никой да стъпи. Подземието. Влажно, тъмно, прашно място. Тъкмо за тренировки.
Когато стигнах до средата на една огромна зала оставих чантата си на земята и извадих няколко ножа и мишени. Закачих мишените на стените и започнах да ги целя с ножовете. Трябваше да поддържам форма.

3 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 10:20

GreyJane

avatar
Реших че е крайно време да отида на единственото място в цялата гимназия, където можех да правя особенно важно нещо за моята натура. Нещо което трябваше да правя и беше част от характера ми понякога а в тази ми форма засилваше нуждата от него. Нещо което и други правеха, но на мен ми се отдаваше.....
А именно да дремаааааа....
Запътих се към подземието и тъкмо да се пльосна на мекото, се чу дъндания и после един нощ за малко да ми отреже ушичките....
Развиках се истерично и ръкомахайки, съпроводено с търчане в кръг....

4 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 10:24

Avril

avatar
Напълно необезпокоявана се оказа, че някакъв тъпак крещи като луд. А така не можех да се съсредоточа. Извадих от чантата един сравнително къс меч и тръгнах към злосторника.
Щом стигнах до него в тъмнината просто замахнах и го повалих на земята без особени усилия. Приклекнах и докоснах врата му с острието на меча. Погледнах го и застинах на място.
Беше учителя ми по математика. Пуснах меча и се дръпнах. Залепих се за стената и побързах да си сложа качулката, поне да не знае, кой го е нападнал ако не друго. Не исках да си патя за това.

5 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 10:28

GreyJane

avatar
Птички чуруликаха около главата ми и спирали в очите ми.....
Изведнъж се отрезвих и разтърсих тяло и се надигнах рязко....
-Защоооооо, защо, защооо.....
-Защо не минават 3 дни подред, без някои да ме цапне?
-Защоооооо
Размахвах ръце и после си наместих черепа на гръбнака и се обърнах към качулатата сянка...
-Кои си ти?

6 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 10:31

Avril

avatar
Слушах го внимателно и всеки път щом кажеше "Защо" изтръпвах. Свивах се на мястото си и просто потъвах в дън земя. Гледах да не издавам никакъв звук. Добре, че днес си облякох широк суичер.
Когато той погледна към мен просто избягах от мястото си и отидох при сака си. Хванах го и събрах набързо мишените, но нямах този шанс с ножовете. За тях ми отне достатъчно време, колкото Грей да ме хване и да ми свали качулката. Погледнах го някак си стреснато и после изражението ми се смени на съвсем невинно.
-Без да искам стана.
Казах тихичко и се свих на място.
-Наистина без да искам.

7 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 10:44

GreyJane

avatar
Дърхах я за дрехата и тъкмо да се развикам, чух как ми се извинява и как се е страснала и само свалих пръста които бях вдигнал за да й се карам и изражението ми омекна и аз се дръпнах назад и пропърморих тихичко:
-Добре де... само внимавай с ушите ми другия път и се обърнах към любимото ми местенце за дрямка...
-и все пак какво правиш тук..?

8 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 10:53

Avril

avatar
Гледах го още стреснато. Къде сте чули и видели Валкирия стресната. Е освен ако не искат да я задомят, но това сега не беше случая. Просто онзи, който ми се водеше господар сега го бях нападнала. Каква радост. Смисъла на моя живот.
Кимнах когато ми каза другия път да внимавам с ушите му. И леко надигнах сака. Доста тежеше, но бях свикнала. Не е нещо ново. Това е сигурно.
-Ами тренирам. След уроците поне това мога да направя.
И двамата седнахме на любимото му място за дрямка и го погледнах. Леко стиснах анцуга си и аз не знам защо.
-Днес нямах уроци при теб.

9 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:05

GreyJane

avatar
Тя седеше до мен и не знам дали се притесняваше или червеше, но си играеше с анцуга си. Отговори ми че нямала уроци с мен:
-Не е причина да се опиташ да ме утрепеш нали...-нацупих се шегувито аз...
По размислих над това че е тренирала и от колко време аз не съм се движил за нещо повече от това да си направя скоростно сандвич....
-Помогни ми да вляза във форма и аз с нещо което е забавно и гори енергия....
Направих весела физиономия...

10 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:09

Avril

avatar
Когато поиска да му помогна да тренира се учудих и забих поглед в него. Не вярвах, че някой ще иска това от мен. Вярно, че бях бог на войната, но не трябваше ли поне малко да е притеснен, че може да остане без някой крайник.
-Ами добре.
Изправих се и му помогнах и на него да се разправи. Застанах в поза готова за бой и се усмихнах.
-Започваме с борба без оръжия.
Погледнах го и нещо ми се кривеше. Не мислех, че така ще е добре.
-Ами по-добре да си с истинската си форма. Ако използваш толкова енергия, колкото да стоиш така то тогава няма да си напълно концентриран в битката.

11 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:13

GreyJane

avatar
Погледнах я много много много многоооо учуден и се почесах:
-Не съм се бил в истинската си форма от....
-Не, сериозно, не помня да съм се бил в истинската си форма с някои, освен с някое диво животно и то само защото така се храня по-бързо...
-Нооо, добрееее....
Изплезих се и в следващия миг пипала и зъби плъзнаха навсякъде...
-Давай!
Викнаха няколко усти...

12 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:16

Avril

avatar
Както стоях така се приведох леко към земята и .. в следващия момент се затичах към него за сега с човешко темпо. Минах няколко пипала бързо и без проблем, но дойде проблем с това къде да го ударя.
-Вземи и ти ме нападни.
Казах му докато се мъчех да се отърва от пипалата, които се плъзгаха навсякъде. Такива гнусни, противни, гадни, слузести. Честно ако това ме докосне имах чувството, че ще карам Грей да му купува сапун, шампоан и душ гел.

13 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:20

GreyJane

avatar
Тя се движеше страшно ловко, но ми заповяда да нападна аз....
Това реших и да направя...
Плъзнах се страшно бързо по пода и после по стената и тавана скочих от там въртейки пипала и шипове в въздуха насочвайки се скоростно към нея.....

14 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:26

Avril

avatar
Оставих го просто да ме повали. Все пак се раздвижи. А това стигаше засега. Трябваше аз да се бия като човек, а не като това, което всъщност бях.
-Браво, добре за днес, но сега.
Когато той пак се преобрази и аз открих, че цялата съм в слуз от гадните пипала. Леко ми кипна. И го погледнах бясно. Нямаше да му се размине туко така.
-Искам да му купиш душ гел и сапун. И някоя твоя дреха.
Да, въпреки, че той трябва да заповядва аз се заех с тази роля. Ами той беше твърде срамежлив за каквото и да било. Ако беше поне малко повече мъж щеше до сега да съм си патила за действията хиляди пъти.

15 Re: Подземието. on Пон 18 Мар 2013, 11:32

GreyJane

avatar
Оцъклих поглед като ми заповяда това и стоях пред нея чисто гол и мигах...
-Добре...
-Има такива неща в твоята стая....
-Онзи ден зареждахме с гел...
-Води ми....-измърках и я хванах за ръка да отидем там...

16 Re: Подземието. on Съб 06 Апр 2013, 12:05

Реджина Милс

avatar
Подземието на Гимназията бе едно от любимите места на Реджина, след превръщането й във вампир. Тук се усамотяваше и можеше да помисли над доста от нещата, които й се случваха в последните месеци.
Ходеше бавно. В главата й цареше пълен хаос, както никога досега. Трескаво се опитваше да измисли начин, чрез който някак си да се върне към същността си на вещица... но нищо не измисляше.
Фей бе първото предположение. Но бе невъзможно да потърси помощ от нея, тъй като не я бе виждала от седмици, ако не и месеци.
Изведнъж с изостреният си слух Реджина долови нечии стъпки, не толкова далечни, но не идваха и от близо.
Реджина се "притаи" в сенките и зачака странникът, скитащ се из подземията на Гимназията по това време...

17 Re: Подземието. on Съб 06 Апр 2013, 12:12

Ария Чайм

avatar
От както завърших първи курс не бях стъпвала в гимназията. Толкова много неща ми липсваха. Часовете, новите приятелства, дори домашните.
Не знайно защо от всички възможни места из училището избрах подземието. Още докато слизах по стълбите си спомних първото си посещение тук.
Както винаги мястото бе слабо осветено и студено. Аз изобщо не го усещах, но това си бе присъщо за мен. Движех се бавно и спокойно, като гледах да вървя по светлата част, която впрочем бе оскъдна.
Докато вървях, обаче, ми се стори, че чух нещо. Спях се и с лек тон промълвих:
-Има ли някой?

18 Re: Подземието. on Съб 06 Апр 2013, 12:21

Реджина Милс

avatar
- Има ли някой?- попита женски глас. Реджина веднага го разпозна.
Беше Алекс Линкси. Двете имаха доста история... доста интересни случки заедно. Тя може би бе единствената от Мистик, на която Реджина "любезно" показа Омагьосаната гора. Имаха сражение в тези тунели по време на учебната година...
Последната им среща бе протекла... добре, имайки предвид, че поговориха като обикновени хора, въпреки момчето, стоящо помежду им.
- Само аз. - отвърна със съвсем равен тон Реджина и излезе от тъмнината на сенките, за да може Алекс да я види, когато приближи.
Реджина определено бе объркана и не знаеше как да реагира.

19 Re: Подземието. on Съб 06 Апр 2013, 12:26

Ария Чайм

avatar
В отговор получих "Само аз." Гласът ми се стори ужасно познат. Скоро от сенките излезе една фигура. Нямаше как да я объркам. Това бе Реджина Милс. Колко интересни случки имахме само.
Още от самото ни запознанство всичко тръгна на опаки. Стигна се до битки. Първата помнех много добре, както и тази която се проведе из тези тунели. Последната ни среща бе някак си спокойна.
-Здравей...-казах съвсем спокойно.
Искаше ми се да я попитам какво търси тук, но се сдържах.

20 Re: Подземието. on Съб 06 Апр 2013, 23:20

Реджина Милс

avatar
Не след дълго двете се срещнаха. Реджина не знаеше как да реагира... дали това щеше да е поредният им спор? Или пък трябваше да й разкаже всичко, което й се бе случило? След последният им разговор в парка, Реджина се почувства много по- добре.
Алекс я поздрави.
- Здравей. - отвърна Реджина. Винаги беше директна и не се бе въздържала от задаването на този, или онзи въпрос.
- Какво правиш тук?- попита с твърд тон, нетърпящ каквито и да било увъртания.

21 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 00:00

Ария Чайм

avatar
Тя също ме поздрави и веднага изстреля един въпрос.
Реджина не бе от онези хора, които обичаха да увъртат. Твърдият и директен тон, обаче, някак ми подсказаха, че няма да сме на по една сладка приказка. Последният път бе някак си успокояващо, но бе малко вероятно да се повтори.
Аз на свой ред също отговорих доста директно, сякаш бях забравила за обноските.
-Нищо. Ами ти?-веднага попитах.

22 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 03:52

Реджина Милс

avatar
Това, че Алекс отговори веднага, без да се замисля, бе добре дошло за Реджина. Но не й се хареса отговорът. Нищо. Как е възможно да правиш нищо, по това време, в подземието на Гимназията? Все нещо трябваше да я е привлякло тук, но и за този въпрос щеше да си дойде времето.
Алекс също попита Реджина какво прави тук. Тонът не й се понрави, но... все някак си щеше да го преглътне. Сега бе един вампир, а без магическите си сили- можеше просто да изпие кръвта на Алекс, което щеше да е доста трудно.
- Мисля над нещата, които ми се случиха в последните месеци. - отговори веднага Реджина, също без да се замисля. - Аз... ти. Сами в тези подземия. Искаш ли да ти разкажа? Да убием малко време?

23 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 04:18

Ария Чайм

avatar
Отговорът й не се забави. Явно бе избрала това място, за да помисли над всичко, което й се случва. Това включваше и мен.
Облегнах се на едната стена, където бе светло и я погледнах. Нещо в нея бе различно. Сякаш нещо започна да ме човърка, нещо в мен искаше да разбере какво се е променило.
Реджина попита дали искам да чуя. Усмихнах се леко. Тя ме улесняваше доста, като сама предлагаше да ми разказва. Поне сега нямаше да ми се налага да и задавам въпрос след въпрос.
-Да, защо не..-казах с мил тон.
Това си бе присъщо за мен. Колкото и да не я харесвах, аз просто не можех да съм толкова груба.

24 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 05:00

Реджина Милс

avatar
Мил тон, използван към Реджина? Това не бе характерно. Не й се бе случвало от отдавна... наистина отдавна. Тя бе почти сигурна, че Алекс има задни мисли... просто така, точно тя да използва мил тон, докато разговаряше с Реджина. Това не можеше да е истина.
- Познаваш Зоуи Редбърд. И как не. Точно вие ни обвинихте за провала на екскурзията за края на учебната, нали? Имам предвид мен и Фей. - Реджина започна с разказа си. Съвсем спокойно се доближи до Алекс и се облегна на стената до нея.
- Доста добре ме изигра..- засмя се иронично Реджина. И на себе си, и на всичко случило й се.- Един кратък момент на невнимание... и Реджина Милс се превърна във вампир...

25 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 06:14

Ария Чайм

avatar
И ето, че започна. Когато спомена името на най-близката ми приятелка се усмихнах. Спомена и онази случка с екскурзията. Леко поклатих глава, защото помня как се оплакваха двете с Фей.
-О, да помня много добре.-казах съвсем спокойно.
Реджина се доближи и се облегна на стената до мен.
В първият момент не разбрах думите й, но когато спомена, че за кратък момент тя се е превърнала във вампир, леко се стъписах.
Реджина Милс като вампир. Това бяха две ужасно несъвместими думи. Интересно защо Зоуи я е превърнала. Какво ли си намислила Зи?
-Значи вече си студенокръвна?-казах леко иронично.
-Честно казано не мога да те възприема като вампир.-казах директно и съвсем честно.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите