Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 Подземието. on Сря 29 Авг 2012, 10:01

Зоуи Редбърд

avatar
First topic message reminder :

[You must be registered and logged in to see this image.]


Тук всичко бе потънало в прах. Подземието беше влажно място, винаги много студено и тъмно, призрачния пазач Джофри се подвизаваше тук, той всяваше смут и притеснение, в един момент е тук, а в следващия вече го няма.





[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

26 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 06:37

Реджина Милс

avatar
Не. Реджина и Фей далеч не бяха виновните за съсипаната екскурзия. Те просто не искаха да влязат в онзи проклет град... или останките от него.
Пред себе си Реджина бе невинна и не я интересуваше какво мислеха другите по случая. Не бе тя виновната, че някои хора не можеха да приемат, че някой им противоречи.
- Не ние провалихме екскурзията, обаче. - вметна Реджина, тъй като веднага знаеше, че в главата на Алекс ще се завъртят мисли за това, че двете с най- близката й приятелка, а може би и единствената, бяха провалили екскурзията.
- Не съм вампир. - отвърна Реджина също толкова саркастично, колкото бе зададен въпросът.- Хипотетично. Все някога... в близкото бъдеще, ще се върна към прозвището си на Злата Кралица, а Зоуи... никой няма да е в състояние да я спаси. - довърши тя, и погледна към Алекс. Знаеше, че двете със Зоуи бяха близки приятелки, и очакваше ответната й реакция.

27 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 07:44

Ария Чайм

avatar
Реджина вметна, че не те бяха виновни за екскурзията. Да всеки за себе си бе прав, така че не я винях.
На въпроса ми тя отвърна със лек сарказъм. Тя бе вампир, просто не се приемаше като такава и смяташе да се върне към старото си прозвище.
Тя спомена, че когато това се случи никой не ще спаси Зоуи. Знаех, че Зи е голямо момиче, но не смятах да позволя някой като Реджина да я нарани. Знаех, че играе мръсно, тъй като съм се била с нея.
-Не съм съгласна.-вметнах просто ей така.
Може все още да се усмихвах, но бях съвсем сериозна в думите си. Щях да помогна на Зи, стига да имаше нужда.

28 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 08:16

Реджина Милс

avatar
Е, че най- лесно бе, да обвиниш Реджина- бе факт неоспорим. Тя не бе виновна за всичко, което се случваше. Не бе виновна и за провалите на другиго.
- Как така?- Реджина погледна към Алекс.
- Ти най- добре знаеш на какво съм способна.
Нечестна, не бе точната дума за начинът, по който Реджина постигаше целта си. За нея целта винаги, оправдаваше средствата.
Когато си върнеше магическите сили нямаше да е просто един вампир, който ще се подчинява на създателя си. Тогава вече нищо нямаше да я обвързва със Зоуи Редбърд и всичко щеше да е по- лесно.
- Няма да я убивам. Просто ще я накарам да разбере с кого си има работа. - вметна Реджина на свой ред. - Никой няма да е в състояние да ме спре.

29 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 08:27

Ария Чайм

avatar
Събеседничката ми малко се учуди. Вярно знаех на какво е способна, но това никак не ме притесняваше.
Бе някак забавно да я карам да си мисли, че съм човек. Никой не знаеше истинската ми същност. Е само един, но то заради битките, а и скоро щяха да станат двама.
В момента Реджина не бе никаква заплаха за мен или Зоуи. По-трудно щеше да е, ако възвърне старата си форма.
Тя добави, че няма да убие приятелката ми просто ще й покаже с кого си има работа. Отново спомена, че никой няма да я спре. Отново лепнах усмивка на лице и я погледнах.
-Не прибързвай Реджина. Може да си силна, но все ще се намери някое същество, което да те опровергае. Не подценявай Зоуи.-говорех със равен тон, за да не й прозвучи като предупреждение.

30 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 08:59

Реджина Милс

avatar
- И кое е това същество?- попита Реджина, когато Алекс й каза, че все ще се намери същество, което да опровергае всичко, което мисли.
- В момента съм подчинена на Зоуи. Не мога да върша нещо, против волята й. Така че - не се безпокой.
Сега, в това си състояние, Реджина не можеше да се опре на Зоуи. Знаеше, че бе доста по- слаба от нея, липсваше й практика в живота като вампир. Не можеше да й направи каквото й да било. Плюс това й бе подчинена. Не можеше да направи нищо против волята на Зоуи.

31 Re: Подземието. on Нед 07 Апр 2013, 09:06

Ария Чайм

avatar
Тя се зачуди, кое ще е това същество. Преди да успея да кажа нещо, кметицата добави, че сега е подчинена на създателката си и не може да действа против волята й. Дори отбеляза, че не трябва да се безпокоя.
-Аз съм спокойна.-казах, като се загледах в отсрещната стена.
-Относно съществото..-започнах като продължих да оглеждам стената.
-Винаги се намира нещо или някой.-отправих погледа си към нея.
Не се опитвах да и намекна нещо, просто изтъквах суровата истина.

32 Re: Подземието. on Пон 08 Апр 2013, 04:16

Реджина Милс

avatar
Реджина проследи погледа на Алекс, който играеше по отсрещната стена. Тя също я огледа внимателно, като не пропусна нито един детайл.
- Не се е намерило такова същество, което е успяло да ме постави "на колене", а и смятам, че няма да се намери. - Реджина реши, че ще е по- добре да избегне споменаването на майка си, която бе най- проклетото същество, което тя бе познавала някога.
"Все ще се намери нещо или някой", каза й Линкси.
- Това е доста относително. - отвърна Реджина и също я погледна.

33 Re: Подземието. on Пон 08 Апр 2013, 04:49

Ария Чайм

avatar
Тя на свой ред не смяташе, че се е намерило или ще се намери същество, което да я постави на колене.
Отново преместих поглед върху стената, но този път се загледах във факлата или по-точно в огъня.
Реджина се мислеше за непобедима, но всеки човек, в случая вампир, имаше своите слабости.
Относно предишното ми изказване, тя каза, че говоря доста относително. Аз само кимнах без нищо да казвам.
-Сега си слаба.-казах аз и я погледнах.
Надявах се да не разбере думите ми погрешно. Все пак можех да предположа, че не й е лесно, след като бе нова в това.

34 Re: Подземието. on Пон 08 Апр 2013, 11:17

Реджина Милс

avatar
Непобедима не бе точната дума. Реджина знаеше, че всеки има своята слаба страна, която го прави уязвим, а тя... тя не правеше изключение от общия знаменател, въпреки че предпочиташе да не показва своите.
Реджина отново проследи погледът на Алекс до отсрещната страна. Оказа се, че гледа към факлата. Единственото, което можеше да убие Реджина в този момент бе дървения кол, на който пламтеше огъня. През ума й мина мисълта, че Алекс сто процента знаеше как се убива вампир, затова трябваше да бъде нащрек.
- Какво намекваш?- "лепна" саркастичната си усмивка Реджина. Въпросът й бе зададен по същия саркастичен начин...

35 Re: Подземието. on Пон 08 Апр 2013, 11:25

Ария Чайм

avatar
Докато гледах факлата ми мина през ума, че вампирът може би ще се стресне, тъй като факлата бе от дърво.
Тя ме попита какво намеквам със един саркастичен и може би леко дразнещ тон. Аз на свой ред лепнах една от моите дразнещи усмивки на лице и я погледнах.
-Сега един дървен кол е достатъчен за да те убие. Уязвима си на слънчева светлина и куп още недостатъци на това да си вампир.-казах съвсем спокойно.
Реших да пропусна частта с огъня, макар и да знаех, че и към това е уязвима.
-Никак не е лесно, нали?-попитах, като се отделих от стената и се изправих лице в лице с нея.

36 Re: Подземието. on Вто 09 Апр 2013, 06:55

Реджина Милс

avatar
- Определено не знаеш много неща. - засмя се високо Реджина. - Да не мислиш, че излизам само нощем?
Тя вдигна лявата си ръка, на чиито безименен пръст, можеха да се различат два пръстена. Единият на пръв поглед съвсем обикновен- символ на неумиращата й любов към Даниел, а другият с лапис- лазули, син камък, който предпазваше вампирите от слънцето, когато е използвана правилната магия за тази цел.
- Горният пръстен ме предпазва от слънцето, драга. Дървеният кол може да ме убие само, ако бъде забит на специално място. Иначе ще се регенерирам, а ти няма да успееш да избягаш от това подземие, преди да съм те открила и да съм ти счупила врата.- След кратка пауза Реджина добави:
- Помисли внимателно.

37 Re: Подземието. on Вто 09 Апр 2013, 07:29

Ария Чайм

avatar
Погледнах пръстените и направих иронична физиономия. Тя ми обясни за какво служат, макар и да знаех. Относно кола реши да ми се прави на много силна и мощна. Опрях се на стената срещу нея и се изсмях. Колко глупаво създание можеше да бъде. Нима мислеше, че може да убие феникс? А, чакай. Тя не знаеше какво съм.
-Внимавай вампирке. Не знаеш срещу какво се изправяш.-казах със съвсем спокоен тон.
Изобщо нямах намерение да я наранявам още по-малко да я убивам. Да убивам това бе в противоречие с природата ми.
-Каква полза ще имам от това да те нараня?-погледнах я за миг.
Наистина не виждах нито полза, нитo причина.

38 Re: Подземието. on Вто 09 Апр 2013, 09:05

Реджина Милс

avatar
- Внимавай... Линкси. - отвърна с предупредителен тон Реджина, когато Алекс й каза "да внимава"(въпреки че бе изречено със доста спокоен тон, на Реджина й се стори, че я заплашва).
Все още бяха лице в лице, в буквалният смисъл на фразата, затова Реджина се опита да е максимално ясна само в рамките на една, единствена дума.
Следващите й думи бяха "черешката на тортата". Един вид Александра принизи Реджина до възможно най- нисшето същество, което някога е съществувало.
- Полза?- замисли се Реджина.
- Не знам.- отговори тя почти веднага. - Но аз, за разлика от теб имам доста причини да сторя същото с теб.

39 Re: Подземието. on Вто 09 Апр 2013, 09:43

Ария Чайм

avatar
Беше забавно да слушам и гледам опитите на Реджина да ме заплашва. Поклатих глава и я погледнах. Наистина се мислеше за нещо повече.
Относно ползата, тя каза, че аз може и да нямам, но тя има. Лепнах едно усмивка на лицето си, както винаги, и разтворих ръце сякаш очаквах да ме прегърне.
-Давай.-казах съвсем спокойно.
Сякаш я приканвах да падне в капан. Ако се опиташе да пие от кръвта ми щеше да бъде подпалена отвътре. Ако се опиташе да ми счупи врата щях да се регенерирам. Не само вампирите имаха тази способност.
Гледах я спокойно и просто чаках следващият и ход.

40 Re: Подземието. on Вто 09 Апр 2013, 11:31

Реджина Милс

avatar
"Давай", каза й Алекс. Е, Реджина не беше глупава. Абсолютно сигурна бе, че зад този спокоен тон, с който бе изречено всичко, се крие нещо, което рано или късно щеше да излезе наяве.
- Какво чакаш?
Реджина я попита доколкото можа по- рязко, а погледът й се спусна от главата до петите на Линкси, търсейки най- малката промяна в начина й на поведение... но такава не успя да открие.

41 Re: Подземието. on Вто 09 Апр 2013, 11:35

Ария Чайм

avatar
Видях как ме огледа, в очакване да направя първият си ход. Хах, никак не бе глупава, нито пък аз. Седях мирно и следях всеки неин жест.
-Чакам теб.-казах с онзи дразнещо спокоен тон.
Отпуснах ръце надолу и я следях внимателно. Нямаше да изпусна дори най-малкото движение от нейна страна.

42 Re: Подземието. on Сря 10 Апр 2013, 04:54

Реджина Милс

avatar
Ако тук стоеше Злата Кралица Реджина, както бе станала известна в Омагьосаната гора, благодарение на Снежанка, щеше просто да блъсне Линкси в някоя от стените толкова силно, че да я хвърли в несвяст. Но... за съжаление тук стоеше вампирът Реджина Милс, който нямаше особено поле за действие.
Реджина чувстваше как погледът на Алекс не се откъсва от нея. Това бе досадно за нея, затова реши, че ще бъде също толкова досадно и за човекът, стоящ пред нея.
- Има да почакаш. Не смятам да мръдна от тук. Вампирите не остаряват, докато другите- стареят ли, стареят...- с престорено спокоен, по- скоро разказвателен тон, отвърна Реджина.

43 Re: Подземието. on Сря 10 Апр 2013, 07:03

Ария Чайм

avatar
Вампирката изглеждаше невежа, но какво да се прави нали беше новак. Ако пред мен стоеше вещицата Реджина, определено щях да правя същото или пък щях да и го върна за всичко, което ми причини. Щеше да е интересно да видя погледа и като узнае, че магиите и вече не са нищо особено.
Тя сякаш ми разказваше приказка с този неин тон. Ставаше ми все по-забавно да я дразня и да й досаждам.
-Откъде си сигурна, че аз ще остарея.-усмихнах се иронично на казаните от нея думи.
Облегнах единият си крак на стената и отпуснах ръка върху коляното си, като не спирах да я гледам и да и се усмихвам дразнещо.

44 Re: Подземието. on Пет 12 Апр 2013, 05:50

Реджина Милс

avatar
- Откъде си сигурна, че аз ще остарея?- попита я Алекс и най- нагло й се усмихна.
Реджина- невежа? Това бяха две взаимно- изключващи се понятия. Та Линкси беше обикновен човек и не биваше да си играе по този начин с вампир. Хората се раждат, живеят и умират, както и вещиците, но в момента Реджина не бе такава. Тя винаги бе смятала себе си за човек с екстри.
- Внимавай, Линкси. - тросна се Реджина със също толкова иронична и саркастична усмивка. - Играеш си с огъня.

45 Re: Подземието. on Пет 12 Апр 2013, 07:14

Ария Чайм

avatar
Наивността й ми беше забавна. Наистина не знаеше с кого си има работа. Реджина, тя не бе никаква заплаха за мен.
Тя ме предупреди, като опита да докара иронията, с която аз й говорех. Аз, обаче, най-нагло продължих да се подигравам на думите й чрез жестовете си.
-Да, но няма да се опаря, докато ти, например, ще изгориш.-казах най-спокойно.
Изведнъж погледа ми стана по-сериозен, а усмивката от меланхолична и иронична стана уверена и някак си предупредителна.

46 Re: Подземието. on Пет 12 Апр 2013, 12:00

Реджина Милс

avatar
Изглежда Линкси наистина имаше скрит коз, който не искаше да пусне на масата с карти. Не бе характерно за който и да било човек, да се държи така, с когото и да било по- висш от него.
- Рано или късно ще разбера какво криеш.
Реджина тръгна към нея с мисълта да я нападне, ала в последствие се отказа. Тъй като изходът от подземията, който водеше към специална стая на първия етаж на Гимназията, Реджина се отказа и мина спокойно към Александра, демонстрирайки абсолютна незаинтересованост.
- Мога да имам всичко. - Спря се Реджина до Алекс.
- И съвсем скоро... ще го получа. - довърши тя и тръгна към изхода.

47 Re: Подземието. on Пет 12 Апр 2013, 12:12

Ария Чайм

avatar
Заплашителните думи на Реджина ме накараха да се засмея. Толкова дълго пазя тайната за истинският си вид, че едно нищожно същество като този вампир нямаше да ме накара да се разкрия.
В първият момент, бившата вещица тръгна към мен, може би с цел да ме нападне, но в крайна сметка се отказа. Единственото, което направи бе да се спре до мен. Каза също, че може да има всичко и скоро ще го получи. Аз на пук на всичко, което правеше, си гледах ноктите и я изчаках да свърши с празните приказки.
Тя реши да си тръгва, но преди да се махне аз промълвих:
-Жалко, че не осъзнаваш колко безсмислени са думите ти.-казах съвсем сериозно, макар още да зяпах маникюра си.

48 Re: Подземието. on Съб 13 Апр 2013, 07:01

Реджина Милс

avatar
Реджина спря, когато чу думите на Линкси, че това, което казала било безсмислено. Преброи бавно, наистина бавно, до десет, след което се обърна към Алекс.
- Да, права си. В моите думи може няма смисъл... но аз не откривам такъв и в твоите.
Александра бе намислила нещо и Реджина го знаеше, поради което не предприемаше нищо срещу наглостта, която проявяваше.
- Линкси.- Реджина се замисли за момент как да продължи и дали изобщо имаше смисъл да продължава да води спор, от който не можеше да извлече никаква полза.
Реджина вдигна ръце във въздуха, горе- долу на височината на раменете си, но малко след това ги свали. Напусна подземието.
Нека си мисли, че е спечелила. , мина мисъл в съзнанието на Реджина.
Наистина- решението да си тръгне, бе най- доброто, което бе вземала в последните няколко месеца от съществуването си.

49 Re: Подземието. on Съб 13 Апр 2013, 08:13

Ария Чайм

avatar
Последните й думи сякаш не ги чух. Знаех, че това е началото на поредната битка и сме съвсем далеч от края на войната.
-Глупав вампир.-промълвих и тръгнах към изхода.
Скоро бях вън от гимназията, а луната скоро щеше да бъде сменена от слънцето. Прозях се и тръгнах към дома. Бях сигурна, че следващата ми среща с невежата вампирка няма да мине добре, за нея, а може би и за мен.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите