Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Реджина Милс

avatar
Вкъщи Реджина също имаше подземие, в което бе скрила предметите, съдържащи магия, които бе донесла със себе си, при връщането си от вълшебната гора. Тя реши, че вече е време отново да се позабавлява с Емили. Слезе там и иззе магията. Отново я имаше в себе си. За пореден път се чувстваше силно. Реши внимателно да избере къде ще сплаши отново Емили. Не след дълго бе готова с решението си- мястото бе подземието на Гимназия "Хайт Рейнъл". Някой й беше казал, че било пазено от някакво същество, на което не могла да предскаже ходовете. "Хм.. това е лесна работа"- помисли си Реджина. "Да видим дали той ще предскаже моите, но няма да си губя времето с някой, който не е моя цел.
Тя отиде в подземиета, а мистериозното същество изникна срещу нея. Реджина насочи пръст срещу него и го изпрати в забравата, от където щеше да го върне след битката, защото не биваше никой да разбира, какво се е случвало тук, но това никога не бе сигурно, винаги имаше разни доносници.
Някъде на горните етажи беше и самата Емили. Реджина не бе забравила да вземе и едно от своите огледала. Заповяда му да й покаже къде е онази самозванка. Бе на третия етаж, където бяха спалните помещения, но тя не бе в стаята си, а се разхождаше из коридорите.
Кралицата, както я наричаха в нейния свят, произнесе някакво заклинание, чрез което, в огледалото видя, че Емили буквално пропадна в сградата и се озова при нея. Падна от доста високо, сигурно е било болезнено.
- Заздравяха ли раните?- попита я с явно пренебрежение Реджина...

Ария Чайм

avatar
Днес за пореден път нямаше какво да правя, затова реших да се поразходя. Изведнъж обаче нещо ме придърпа и буквални пропаднах в подземието на училището. За лош късмет там беше Реджина. Станах и се отърсих, не се бях наранила, слава богу. Реджина ме попита дали старите рани са заздравели. Усмихнах се съвсем леко и с надменен тон казах:
-И още как, готова съм за поредната битка, ако това ме питаш.

Реджина Милс

avatar
Изглежда Емили отново си бе върнала самонадеяното самочувствие. Пък дори беше и надменна. Някой някога да се бе държал надменно с Реджина?- Неее... това никой не беше си го позволявал, а ако някой го направеше щеше много да страда. Хората, които някога са я наранявали се брояха на пръстите на едната ръка, а още по- малко бяха оцелели. А на дали имаше личности, които да знаеха къде Реджина криеше силата си.
- Радвам се.- каза саркастично Реджина.
- Избери си оръжие.- продължи тя, като й посочи стената, на която веднага се появиха десетки оръжия.
- Пък... да видим дали този път ще ме победиш...

Ария Чайм

avatar
Със саркастичен тон тя отбеляза че се радва. След това, каза да си избера оръжие, а на стената се появиха десетки. Погледнах я право в очите и с висок и сериозен глас казах.
-Защо ти е оръжие? Не можеш ли с голи ръце?-повдигнах леко едната си вежда като не отделях поглед от нея.
Вече изобщо не смятах да се опитвам да предотвратя каквото и да било. Беше ясно, че ще е поредната сериозна битка.
-Но ако толкова държиш да е с оръжие, тогава..-на стената имаше по чифт ками, затова и посочих тях.-..това е моят избор.
Бях се била и преди с такова оръжие, затова не се поколебах и ги взех. За всяка имаше по две. Оставаше само да започне двубоя.

Реджина Милс

avatar
Изглежда проклетницата си помисли, че и Реджина ще си избере оръжие, пък и я попита дали не може с голи ръце.
- Не, "миличка". На мен не ми трябва оръжие, докато за теб се съмнявам, че няма да ти потрябва.- Отвърна й тя.
От оръжията, които Кралицата й предостави, Емили избра чифт ками, като очевидно имаше и за Реджина.
- Не! На мен не ми трябва. "Подарарявам" ти ги.- каза Реджина й се засмя високо.
Обаче Емили не ги пожела, а взе само своите две, другите останаха на стената. Веднага щом съперницата й се отдалечи, Кралицата, както я наричаха, премахна всички останали приспособления за битка от стената.
- Но запомни, че този път няма кой да ти се притече на помощ.

Ария Чайм

avatar
-Помощ не ми трябва.-казах аз със сигурен глас.
-Не ме подценявай Реджина, не знаеш на какво съм способна.-заявих, след което завъртях умело камите в ръцете си. Пролича си, че ме бива.
Заех поза в очакване на атаката на кралицата. Бях сигурна, че ще направи някакъв мръсен номер с магия, за пореден път.

Реджина Милс

avatar
Да, Реджина определено беше осъзнала, че "помощ на Емили не й трябва", както се случи предишния път.. Пълни глупости. На нея не й трябвала помощ.
"Мили, господи..."- каза си Реджина.
"..що за глупости говориш, че даже и сама не си вярваш"
Колкото и умело да въртеше камите, нямаше да успее да победи Реджина.
Кралицата очакваше хода на Емили...

Ария Чайм

avatar
Усмихнах се, след което се засилих към нея. Скочих и като "нинджа" направих няколко стъпки по стената над нея и замахнах. Направих и рана, на рамото на дясната ръка.
-Пак ли ще се изцелиш с магията си Реджина?-попитах, макар че знаех че ще го направи. Тя никога не играеше по правилата.
Бях на няколко крачки зад нея, затова отново направих бърза атака на гърба й, но този път само разпорих дрехата й. Отскочих на страни, на безопасно разстояние и изчаках реакцията й, на току що направените й рани.

Реджина Милс

avatar
- Ти какво очакваш?!- развика се Реджина и заздрави раната, както и облеклото си.
- Няма да ти е толкова лесно.
Емили отново замахна към нея, но още щом тръгна да атакува, Реджина направи крачка назад. След това замахна с едната ръка и великите ками в ръцете на Емили просто се разтопиха. А самата тя замръзна в позата, в която бе замахнала към Реджина. Краката й се бяха слели, в буквалния смисъл на думата, със земята.
- Не, "миличка". Нито можеш да ме победиш нито да ми направиш каквото и да било.- каза със задоволство Реджина. След това погледна ръката си, на която имаше прекрасен пръстен с камък. Доближи се до нея и я зашлеви.
- Много красив отпечатък.- отбеляза Реджина с огромно задоволство и неприязъм. След което, отпусна хватката на земята...

Ария Чайм

avatar
Камите ми се разтопиха, а аз се слях в едно със земята. Реджина ме зашлеви, след като се изцели разбира се. Усмихнах се нахално и казах.
-Ти си една глупава страхливка! Страх те е да се изправиш срещу хората с голи ръце без глупавите си магии. Търсиш само на кого да съсипеш щастието, вместо да търсиш своето. Страхливка си Реджина, нищо повече.
След като вече не бях едно със земята аз се изправих и блъснах Реджина на земята.
-Цял живот съм страдала и са ме мачкали, но ти миличка, на теб няма да се оставя. Показах на достатъчно хора, че съм много по-добра и силна от тях. Ти не ме плашиш изобщо.-казах аз със твърд тон.
-Ставай и се бий честно!-извиках се силно и заех поза. Бях готова за ръкопашен бой.

Реджина Милс

avatar
- Не, нито съм глупава, нито съм страхлива. Магията не е глупава, а е най- великата сила, съществувала някога.- каза с висок глас Реджина.
Емили я блъсна на земята.
- Коя ти, че ще ме блъскаш?- продължи разгневено тя, след като се изправи.
- Не можеш да ми заповядваш. Аз диктувам правилата, винаги съм го правила и винаги ще го правя. Мислиш, че мен не са ме мачкали- жестоко се лъжеш, глупачке. Позволила съм го само на един, но и той си плати.
След това съперницата й й каза, че нямало да й се остави да я победи...
- Не, ти няма да се оставиш...
Пръстенът на ръката наистина позволяваше много атаки. Доста голям, и красив. Реджина можеше да накара камъка да се счупи, но това за по късно. Тя сви ръцете си в юмруци и нападна Емили директно в лицето, по- точно в слепоочието, където можеше да й докара някое сътресение. Удари я с всичка сила, а пръстенът и тя изобщо не трепнаха. Докато Емили... Емили беше на земята. Сигурно Реджина я беше ударила доста силно, защото известно време просто лежеше така. Кралицата отиде и я ритна също така силно, след което я изправи насила.
- Ставай.- каза тя, като я повдигна чрез магия.
- Нима един удар ще те откаже?
Емили не изглеждаше никак добре...

Ария Чайм

avatar
Тя ме удари силно и ме повали, но това беше част от плана ми. Изправи ме на сила и отново ми се развика. В същия момент аз я ритнах силно в главата и я строполих на земята. Главата леко ме заболя, но не ми пукаше. Ритнах я силно в корема, като тя се сви като охлюв.
-Нали си много силна?-казах аз, след което и взех пръстена и го хвърлих някъде на далеч от нас.
Ритнах я още веднъж, след това се отдалечих малко от нея.

Реджина Милс

avatar
- Както с огледалото така и с пръстена- имам още много в запас!- каза Реджина, след като Емили хвърли пръстена.
В близост до тях имаше огромен къс камък, наистина огромен. За Реджина не представляваше никаква трудност да го помръдне чрез магия, нямаше да тежи изобщо.. Тя погледна Емили, с цел отвличане на вниманието, което се получи, защото опонентката й не внимаваше. Реджина помръдна ръката си, след което я дръпна рязко към Емили, а с това и скалата се помръдна, и събори онова нагло същество на земята.
Реджина се доближи към нея. И я попита тихо.
- Ти кого ще риташ, глупачке, нагла, проклета?! Ще те накарам да се влачиш по земята.
Тук нямаше никакви полюлеи, затова Кралицата се принуди отново да я ритне. Веднъж, два пъти, три пъти. Не спираше, а Емили?
Емили се гърчеше на местото си, а това доставяше огромно удоволствие на Реджина...

Ария Чайм

avatar
Търколих се преди да ме ритне за втори път и я дръпнах. Тя се строполи, а аз се качих отгоре й и започнах да я налагам с юмруци в лицето без да спирам.
-Тук само ти си нищожеството.-казах аз силно.
Продължавах да я налагам като не й давах възможност да помръдне.
Взех и специалното огледало и го счупих пред очите й, след това отново я ударих.
Тя започна да кърви, затова станах и я ритнах. Вдигнах я и я блъснах в стената като държах и двете и ръце зад гърба и започнах да ги извивам. Сложих другата си ръка на врата й и я притисках силно, като започнах леко да затруднявам дишането й. Блъснах я отново, след това я съборих на земята и я ритнах.
Дори и магията нямаше да й помогне да възстанови раните, които и нанесох.

Реджина Милс

avatar
Трябваше да се постарае още повече. Но това изискваше енергия, която в този бой бе жизнено важна. Кръв?!- Кръвта не бе за Реджина. Червеното не й отиваше. Вече имаше магия където и да беше. Магията бе в нея. Когато Емили я притисна към стената и държеше ръцете й отзад, Реджина имаше друг коз- заклинанията. Не можеше да я накара да говори, или да мисли. Затова тя изрече някакво заклинание, чрез което запрати глупачката в другия край на подземието. След това ръцете й бяха свободни и можеше да ги използва пълноценно. По пода на подземието имаше малко камъни, които Реджина реши че ще са й от полза. Чрез магия притисна Емили високо до стената. Все повече "затягаше" хвата на своята магия, а Емили сега нямаше как да се измъкне. С другата си ръка Кралицата запрати хилядите камъни по съперницата си. С тях се надигна и прах, която също отиде право в очите на Емили. А Реджина все така продължаваше да затяга хвата на своята магия върху малката, глупава самозванка, че даже започна да променя телесния си цвят.
- Тук няма кой да ти се притече на помощ.- Каза силно Реджина...

Ария Чайм

avatar
Колкото и да ме измъчваше аз продължавах.
-Глупава страхливка!-виках аз силно.
Колкото и да беше силна хватката, поне успях да освободя едната си ръка от въздействието й. Имах си ножче в мен, което носех почти винаги. Реджина се появи и пак се усмихна злокобно.
-Свали тази глупава усмивка мила.-казах аз, след което метнах ножчето което се заби право в рамото й. Хватката се отслаби и аз бях свободна.
Затичах се към нея и пак я ударих с юмрук в лицето, после в стомаха. Докато тя беше дезориентирана аз намерих пръстена й и реших да го използвам в моя полза. Чукнах го няколко пъти в една от стените и отново се появиха оръжия. Този път взех повече, отколкото ми трябваше.
Отново се върнах при нея и веднага я ритнах. Блъснах я на стената, след това допрях един доста остър нож в гърлото й и една кама в сърцето й. Гледах я ожесточено, сякаш срещу мен седеше не самата тя, а един от семейство Грейсън, които така мразех. В погледа ми имаше само жажда за мъст. Натиснах камата към сърцето й като пробих дрехата и, а ножа притиснах силно към гърлото й.
-Нямаш си и престава, колко бързо мога да те убия. Дори окото няма да ми мигне.-продължих да я гледам така съсредоточена. Реджина нямаше възможност да помръдне, беше в капан.

Реджина Милс

avatar
Докато Емили си губеше времето в различни разни приказки, Реджина премахна всички оръжия, включително тези, които бяха в ръцете на проклетото същество, в това число и камата и ножчето, опрени съответно в гърлото и сърцето й. Изправи се и избута Емили далеч, след което извади ножа, който се бе забил в рамото й и го хвърли по простосмъртната. Но за разлика от нея, Реджина бе доста по- опитна. Ножът отиде точно където искаше- в корема, където щеше да доведе до възможно най- много мъчения, независимо от това дали ще остане на мястото, където се е забил, или ще бъде премахнат. Реджина излекува раното в рамото си. След което отиде до стената и я докосна, докато Емили се мъчеше и взе оръжия, които след като отиде до лежащата на земята й опонентка, заби в същата област както предишното оръжие. Но Реджина освен умна, бе и находчива. Знаеше, че тези оръжия можеха да бъдат използвани срещу самата нея, затова след като се отдали, се върна отново и ги извади. След това ги премахна от подземието. Да... това бе една от чертите, които Кралицата харесваше у себе си. През това време, Емили просто кървеше и то доста обилно. Реджина стигна до извода, че и на нея не й отива червеното. Раните направени тук, Реджина знаеше, че нямаше да заздравеят, освен, чрез използването на магия.
- Да... наистина ти нямаш представа, към кого се изправяш.- Каза надменно Кралицата...

Ария Чайм

avatar
Аз обаче избегнах всичките и атаки с оръжия. Нито веднъж не ме уцели. Ритнах я в лицето и я строполих на земята. Вече нямаше оръжие, нямаше нищо. Стъпнах върху ръката и и отново я ритнах в лицето. Пръстена и още беше в мен, затова го метнах към стената, където се отвори портал, а от него излезе съществото, което пазеше подземието.
-Твоя е!-казах силно, а ядосаното същество се отправи към Реджина. През това време аз се измъкна и докато тя се занимаваше с съществото аз вече бях на първия етаж. Училището вече беше пълно, а аз бях далеч от вещицата.

Реджина Милс

avatar
Да... определено си пролича "колко е силна" Емили. За пореден път избяга. Нито един удар не нарани Реджина. Винаги бягаше проклетницата, но така става, когато не си добър кадър, за да се изправиш пред Кралицата. Когато пазачът на подземието дойде, тя вече се бе изправила и оправяше дрехите си.
- Твоя е...- каза Емили.
Неее.. Реджина не беше ничия.
Не искаше да си проличава, че тук е имало нещо, затова просто го приспа и излезе, все едно нищо не се бе случвало...

Ария Чайм

avatar
Качих се до стаята и взех шишенцето с отварата и отново слязох долу. Изпих малка част от нея, а с другата накарах Реджина да се озове тук отново.
-Вече сме равни.-казах аз. Нямах следи от рани, вместо това имах магия.
Повдигнах една от скалите само с поглед и я строполих върху Реджина. Тя падна а скалата си седеше върху нея. Явно отварата имаше доста голяма сила.

Реджина Милс

avatar
"Какви отвари, какво чудо???" се запита Реджина...
- Нищо не е по- мощно от мен.- каза тя на висок глас.
А скалата, която запрати по нея Емили се озова разтрошена на хиляди парчета, запратени отново по този, който ги бе изпратил.
Реджина веднага разбра къде се криеше силата на Емили, но надали ответната страна знаеше къде Кралицата крие своите.
- Сила в отвара?!- Господи, мили Боже!...- се развика Реджина, когато пръсна скалата на парчета.
- Не, "мило мое"... В отварите, не се крие никаква сила, или поне... не колкото моята.

Ария Чайм

avatar
-Достатъчна е и силата която ми даде.-казах аз твърдо. Бях достатъчно силна затова се запътих към нея. Тя се опита да ме удари, но аз хванах ръката й и я извих токова силно, че се чу сякаш се счупи костта й. След това я хванах за врата и меко казано започнах да я душа. До дробовете й едвам достигаше кислород. Блъснах я в стената, след това със всичка сила я ударих с юмрук в слепоочието, което я повали напълно на земята.
Ритнах я отново в стомаха, след това щракнах с пръсти и това което ми трябваше се появи. Пистолета ми и един нож.
-Това е за дето ме удряше със скалите.-забих ножа малко под сърцето й.
-А това е, за дето ме подценяваш.-насочих пистолета си към нея, но бях достатъчно умна и не я убих, просто стрелях в рамото й, а куршума остана там. Седях и я гледах, не свалях очи от нея, нямаше как да ме изненада, а и след това което и причиних едва ли.
Приближих се и взех ножа, след което се отдалечих като все още държах пистолета насочен към нея.

Реджина Милс

avatar
Реджина никак не я болеше. Заздравяваше всяка една рана, но този път бе решена да довърши Емили. Когато бе в афектното си състояние, бе доста дръзка в действията и решенията си.
- Добре... Сега ще ти покажа всичко.
По стените на подземието висяха стотици лампи, от преди доста години. Но тях, щеше да използва по- късно. Като за начало отблъсна проклетата кучка и я притисна силно към стената. Емили отново започна да "страда" от недостиг на въздух, но Реджина нямаше ни най- малко намерение да спира. Ту отпускаше захвата си, ту го засилваше. Когато я пусна, проклетницата се свлече на земята и изобщо не мърдаше. Тогава Реджина запрати всички лампи, висящи от двете страни и служещи за осветление по нея. Всяка от тях достигна до целта си. Емили изобщо не помръдваше, но Реджина реши да й каже нещо:
- Това сполетява всеки, когото си има работа с мен. Този път спечелих аз, миличка. Хайде сега, чао.- завърши тя, като естествено не забрави, че "великите" сили от отварата, могат да бъдат използвани срещу нея. Затова направи заклинание за неутрализиране.
- Едно на едно, проклетнице.- каза като за финал Реджина и отвори портал, който водеше към къщата й...


**
След часове наблюдаване в домашното си огледало Реджина видя как Емили се събуди и тръгна нанякъде, но неее... първо трябваше да се справи с нещо. Реджина запали пламък в ръцете си и го запрати, чрез огледалото, в подземието.
- Това беше. Окончателно едно на едно...- каза със задоволство Реджина.
Тя знаеше, че това ще бъде края на битката, но не и на войната....

Ария Чайм

avatar
В крайна сметка, вещицата победи. Когато се събудих и реших да се махна пред мен се появиха нещо като пламъци. Без да ми мигне окото минах през тях, като те не ме нараниха. Едно на едно, но това беше едва началото.

Прибрах се у дома и ползвах остатъка от отварата, за да залича всички рани. Пооправих се, след това и почистих пистолета си. Заредих го и излязох на терасата. Реджина нямаше ни най-малка представа какво я чакаше следващия път.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите