Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 05:57

Кастър Краоули

avatar
Не беше трудно за някой да се сети, че точно оттам ще се завърна. Дългият път ме беше изморил прекалено много, вече едвам пристъпвах обратно към Мистик Таун. Обаче надеждата и радостта от изпитаното беше по-силна от умората, нямаше как да не се радвам на случилото се. Успях да пренеса със себе си спомените от това велико място. Едва ли някой би могъл да опише чувствта ми в момента. Наистина, носех и предмети, но духовната сила беше по-силна. Вече имах надежда за бъдещето, наистина молитвите ми получиха отговор.
Знаех как да погледна на живота, така че да преуспея. Трябваше да се отърва от манията ми за власт и положение, беше ясно, че простия живот е най-сигурното успокоение в този жесток свят. Единствено смирението и почитта на приятелството можеше да запази духа ми жив.

Починах край последното дърво на пътя. Още малко, не повече от километър и щях да се завърна в Мистик Таун, вече подновен духовно. Само едно нещо ми липсваше в живота - спътник и наставник. Помислих си за Джени, тя толкова много ми помагаше, дали вечната й радост и усмивка можеше да продължи по-дълго с мен ? Само времето знаеше отговора.

2 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 06:53

Джени

avatar
След доста дълго обучение, най-накрая се реших да изляза и изпробвам уменията си в карането на новият ми Harley Davidson. Облякох се добре с дълги дънки и едно яке с качулка с надеждите да ме предпази от вятъра.

Обиколих града, разбира се с не много висока скорост. Тъкмо смятах да приключвам за деня, когато видях едно момче, което беше седнало под едно дърво. Изглежда е вървял пеша, но до града имаше приблизително още един километър. Затова спрях мотора и попитах момчето:
- Здравейте. Имате ли нужда от превоз до града? - и се усмихнах.

3 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 07:14

Кастър Краоули

avatar
Погледът ми се вдигна. Някой ми проговори. Очевидно беше, че беше момичето на което се надявах. Очите ми заблестяха отново в характерния си сребърно-син цвят. Съдбата ми се сбъдваше по план.

-Здравей!- отвърнах със същия тон. Беше ми приятно да я видя. Виденията нямаше как да ме излъжат, сигурен бях в нейния произход.
- Джени, нали? Елиезер беше прав, че ще дойдеш тук.- сверих часа, поглеждайки към джобния си часовник и отново насочих поглед към нея.

-Предполагам, не сме се срещали преди, аз съм Кастър.- подадох й ръка.

4 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 07:39

Джени

avatar
Той също ме поздрави. Струваше ли ми се, или той се радваше да ме види?
- Джени, нали? Елиезер беше прав, че ще дойдеш тук.- каза той, поглеждайки към часовникът си.
Надигнах вежда учудено? От къде знаеше името ми? И кой беше Елизер, който е знаел, че ще съм тук в този миг.
- Точно така. - отвърнах.
Слязох от мотора и се приближих съм непознатият. Той се представи и подаде ръка.
- Боя се, че не сме, Кастър. Приятно ми е. - Хванах ръката му.
Това момче успя да привлече вниманието ми.
- Може ли да седна при Вас? - попитах го.
Щом е знаел, че ще съм тук и е дошъл да ме чака, или поне така предполагах, реших за уместно да му правя компания. Възнамерявах да разбера кой е Елизер. Предполагах, че вижда бъдещето, една от моите способности, но само чрез произнасянето на някой заклинание или приготвянето на някоя отвара, и дори призоваванито на някой същества.

5 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 07:46

Кастър Краоули

avatar
Усмихнах се при първия допир с нея. Стиснах в другата ръка малкото топче. Можеше да бъде само от стъкълца, но ми помогна страшно много. Магическите свойства вече се бяха изчерпали, затова и топчето "Елиезер" вече нямаше как да проработи. Изпуснах го на земята и я поканих с ръка да се настани до мен при дървото. Дългите клони предоставяха изключително приятна сянка.

- Как човек опознава непознатите?- попитах я почти веднага. Беше ясно, че трябваше да разкрия поне мъничко от моя замисъл.
-По делата им.- отговорих си сам на въпроса, но идеята ми беше друга. Исках да я накарам да почучвства действително тези сложни слова.

Извадих от джоба си една малка фибичка. Дребен и може би ненужен аксесоар, но не за дълго. Прокарах го три пъти през косата ми. Предметът се трансформира от сенчестата ми природа. Подадох малките диамантчета, които се бяха появили на Джени.
-Подарък за теб.- Това беше най-малкото, което можех да направя за нея.

6 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 08:10

Джени

avatar
Той се усмихна и ме подкани с другата си ръка да седна при него. Не изчаках втора покана и се настаних под сенчестото дърво. Кастър заговори.
- Как човек опознава непознатите? - замислих се над въпроса му, но той побърза да отговори "По делата им." И всъщност това беше много вярно. Хората можеха да говорят много смело, но чрез това, което правеха се разкриваха най-добре.
Момчето бръкна в джоба си и извади малка фибичка, която прекара няколко пъти през косата си. Аз мълчах и го наблюдавах. Изведнъж малката фибичка се трансформира в малки диамантчета. Кастър ми ги даде с думите "Подарък за теб".
Погледнах го крайно изненадана. Дали не беше магьосник? или Вещер, като мен? И въпреки всичко, не го чух да произнася заклинание - фибата просто се превърна в диаманти. Другото, което ме изненада беше, че той ми ги подарява. Та ние тъкмо се бяхме запознали. Дали предишните му думи, не бяха насочени за този момент? Нима той ми помагаше да го опозная? Или искаше да опознае мен? Може би и аз трябваше да му покажа магията си.
- Благодаря Ви, но не бих могла да ги приема. - отговорих леко притеснено, защото не исках да го обидя.

7 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 08:24

Кастър Краоули

avatar
Такава ситуация не бях предвидил. Очевидно това не беше достатъчно за нея. Трябваше да се сетя! Сигурно трябва да се сетя за нещо по-мощно, по-величествено за нея. Диамантите бяха прекрасни, но тя искаше повече. Знаех какво трябва да направя. Трябваше да успея да я спечеля по някакъв друг начин, предметите не впечатляват изисканите дами.

-Разбирам.- потвърдих нейните думи. Тя нямаше как да ги приеме, та диамантите бяха изкуствени, сътворени чрез магия.

-Радвам се най-накрая да се запозная с теб. Отдавна трябваше да се случи нашата среща, но обстоятелствата ме задържаха тук.- може би прекалено много приказвах, трябваше да замлъкна. Не, нямаше как да се спра.

-Успях най-накрая да те привлека насам, трябва да благодарим на съдбата. -усмихнах се приятелски.

-Трябва да разберете, че наблюдавам живота на прекалено много хора. Рядко ми се случва да ме запленявате с изумителната ви природа.


// Ще пиша по-късно или утре на обяд :)

8 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 08:42

Джени

avatar
Той отврна, че разбира и на мен ми олекна. След малко отново заговори. Думите му малко ме объркваха. Той твърдеше, че отдавна е чакал нашата среща, но обстоятелствата са го задържали. И въпреки всичко съдбата ни е събрала тук на този ден.
- Нима сте очаквали тази среща толкова много? - попитах заинтригувана от думите му.
Нямах представа защо е очаквал тази среща с такова желание и се надявах да разбера. Със всяка дума той засилваше любопитството ми. Тласкаше ме към нови въпроси.
-Трябва да разберете, че наблюдавам живота на прекалено много хора. Рядко ми се случва да ме запленявате с изумителната ви природа. - сподели той.
Наблюдава живота на хората? Нима ги изучаваше? Зачудих се с каква цел прави това. И от коя природа е бил запленен? Магията? Вещарството?
- Боя се, че не Ви разбира. - споделих връщайки притеснението си. Може би дори се изчервих от срам и притеснение, но не можех да разбера със сигурност.

п.с. Добре. :)

9 Re: The Road to Or-Shalem on Вто 11 Сеп 2012, 05:52

Кастър Краоули

avatar
Тя не разбираше, това го разбрах. Но беше ли редно да разкривам всичко наведнъж и точно сега? Щом тя го искаше, значи щеше да го получи - избавлението от незнанието.
- Разбирате ли, Джени, изгарям да се запозная с вас, да мога да говоря и да общувам с вашата душа. Ваши познати и непознати приятели са мои информатори. Съжалявам, че са криели от теб истината, но действително съм те проучвал.

Застанах до нея и прокарах ръка по нейните пръсти.
-Топли са, очевидно си жизнена и способна.- измърморих и се отдръпнах назад.
-Ще ти предложа себе си.- кръстосах ръце и реших да й призная най-накрая.
-Ще бъдеш ли моя съпруга?

10 Re: The Road to Or-Shalem on Вто 11 Сеп 2012, 14:08

Джени

avatar
Той се реши да ми обясни поне част от миналите си думи, затова го заслушах с пълното си внимание.
- Разбирате ли, Джени, изгарям да се запозная с вас, да мога да говоря и да общувам с вашата душа. Ваши познати и непознати приятели са мои информатори. Съжалявам, че са криели от теб истината, но действително съм те проучвал.
Когато изговори тези думи не можех да повярвам на ушите си. Той ме е..проучвал? Изгарял е да..говори и да се запознае..с мен? Дали не ме бъркаше с някой?
Той се приближи до мен и продължи да говори. Прокара ръката си по пръстите ми и сподели:
-Топли са, очевидно си жизнена и способна.
След това се върна на мястото си. Не разбирах накъде отиват нещата. Бях объркана. Следващите му думи ме хвърлиха в щок:
-Ще ти предложа себе си.Ще бъдеш ли моя съпруга?
Той кръстоса ръце и зачака. Аз стоях и го гледах в изумление, шок, безмълвие и още много емоции. Сякаш духа ми излетя нанякъде и остави тялото ми да го гледа безжизнено. Когато най-накрая се опомних му отвърнах:
- Не бих могла. Съжалявам, ако ви разочаровам. Но ние току що се запознахме. Аз не ви познавам, дори и вие да знаете за мен.

11 Re: The Road to Or-Shalem on Сря 12 Сеп 2012, 04:36

Кастър Краоули

avatar
Крайно разочароващ отговор. Но моето държание го беше заслужило. Облегнах се назад.
-Разбирам, че съм ви уплашил, Джени. Нека обясня по-конкретно.- исках да я уверя в себе си.
-Притежавам определени способности.- започнах да разказвам, макар че не ми се искаше да разкривам много информация наведнъж.
-Мога да разбера кой с каква душа е, колко е искрен и дали наистина е добър човек.- примигнах няколко пъти. Не исках да си застоявам погледа прекалено много.
-Ти си прекрасна, Джени, притежаваш и вътрешна красота, която е трудно отразима на този език. Отдавна търся утеха и закриля в някого.

Дали ме разбираше ясно? Нямах представа, но продължих да говоря.

- Не искам да ми отговарях сега, Джени, просто ти трябва време, за да направиш своята оценка.

Съмнявах се, че този подход ще проработи. Трябваше да го направя по-лесно за нея.

-Харесвам те, искам да се опознаем. - много ли беше трудно да го кажа?

Прехапах устни и най-накрая зададох смисления въпрос.

-Ще излезеш ли с мен някой път?

12 Re: The Road to Or-Shalem on Чет 13 Сеп 2012, 03:57

Джени

avatar
-Разбирам, че съм ви уплашил, Джени. Нека обясня по-конкретно. - реши той.
Това не премахваше първоначалният шок, но поне щеше да ми помогне малко. Или поне така се надявах.
-Притежавам определени способности. Мога да разбера кой с каква душа е, колко е искрен и дали наистина е добър човек. - той премигна няколко пъти и продължи - Ти си прекрасна, Джени, притежаваш и вътрешна красота, която е трудно отразима на този език. Отдавна търся утеха и закрила в някого.
Изчервих се още повече, ако това изобщо беше възможно. Разбирах за способностите му - много същества в града имаха неописуеми способности и затова не се изненадах. Макар, че способността му беше уникална и наистина удивителна - да вижда душата на хората..и съществата.
Никога не съм си и представяла, че някой ще ме харесва заради душата ми. Не беше ли това онази любов, която всички търсят? Или може би бях само аз? Любов, която да не се определя от външни фактори - като външен вид, раса, способности, пари и изгоди...,а от душата.
И въпреки всичко това което ми каза - беше трудно за мен. Все още се опитвах да го осмисля. Определено щеше да ми трябва време. Особено след като не знаех какво изпитвам към Артур. Или поне не бях сигурна в това... Имаше толкова много неща, за които да мисля...
Вероятно Кастър забеляза всичко и каза, че не иска отговор сега, защото явно ми трябва време, за да направя своята оценка. Нима ме разбираше? Погледа ми беше забит надолу докато размишлявах. Бях объркана..и кой не би бил?
Той млъкна за малко и когато продължи сподели:
-Харесвам те, искам да се опознаем.
Надигнах погледа си и затърсих очите му. Когато ги намерих спрях погледа си на тези сиво-сини, дори сребристо-сини очи. Той прехапа устни и каза:
-Ще излезеш ли с мен някой път?
Усмихнах се. Колкото и странно да беше, и аз исках да го опозная. Може и той да ме е харесвал
и да е разпитвал за мен, но това не означаваше, че ме познава. Всеки представя нещата в различен аспект, от своя гледна точка. Дали ме бяха описали такава каквато съм? Стана ми интересно кой е разпитвал за мен, кой е информаторът му. И все още не знаех как дори е разбрал коя съм. Къде за пръв път е видял лицето ми, или чувал името ми. Всички тези въпроси търсеха своите отговори.
Много исках да излезем. Но първо ми трябваше малко време. Време да пречистя ума си и да направя своят избор. Да реша какви са чувствата ми към Артур и дори какво мисля за Кастър.
- Да. - отговорих категоричо, защото само това знаех в момечнта - че искам да го опозная по-добре.

13 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 14 Сеп 2012, 04:01

Кастър Краоули

avatar
Изключително задоволително начало! Радвах се,че тя ми има доверие. Можехе да ме отхвърли на момента и аз нямаше какво да направя. Изглежда нещо потръпна в сърчицето на Джени, нещо я накара да ми повярва. Гордеех се с това постижение, но се надявах и на други завоевания. Искаше ми се наистина да се опознаем с нея, тя беше моето избрано момиче.

-Нека започнем сега, тогава.- разперих ръце и посочих към близките дръвчета. Пляснах с ръце и мигновено клончетата се разлюлаха. Поникнаха множество дребни цветчета, които изглеждаха наистина свежи.
- Имаш ли някакво предпочитание за място?- обърнах се отново към нея.
Такива дребни магии всъщност наистина впечатляваха.

14 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 14 Сеп 2012, 04:32

Джени

avatar
- Нека започнем сега, тогава. - предложи момчето.
Нямах нищо против да се опознаем и сега...но за решението определено щеше да ми трябва време. А кой знаеше, може би през това време щеше да се случи и нещо друго. Само времето щеше да покаже.
Той посочи близките дръвчета, плесна с ръце и веднага клончетата потрепнаха, а на тях поникнаха цветовете им, които бяха млади и свежи.
Усмихнах се, когато видях това. Зачудих се дали Кастър обича природата. Все пак ролята на вещиците в света не беше ли да пазят природата и баланса?
- Имаш ли някакво предпочитание за място? - се чу до мен.
Обърнах се към Кастър още с усмивка на лице и отвърнах, че нямам. Не знаех какво е намислил, но тези малки негови изненади много ме развеселяваха. Аз обичах изненадите. И не, не говорех само за материалните подаръчета, а дори за най-малките и обикновени изненади. Но не обичах само да ми правят изненади, но и аз да правя. Затова и бях толкова щастлива на партито за рожденият ден да Артур...и на Зеро и другото момче - Сам.

15 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 14 Сеп 2012, 05:07

Кастър Краоули

avatar
Поведох я навътре. Сигурно бях луд да се вкарвам в такива приключения още от първата среща, но тазио лудост беше допустима за мен. Продължихме напред, навътре и още по-навътре. Накрая стигнахме до мястото, което представляваше затворената част на гората. Тук имаше множество пейки. На средата на това място се намираше и фонтана на желанията.
Подканих Джени да си пожелае нещо.
- Казват, че желанията се сбъдват, ако си ги пожелаеш тук. Опитай!.

Може би наистина има начин да промениш собствената си съдба. Аз бях скептичен относно тази идея, но това беше романтичен повод.

16 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 14 Сеп 2012, 06:04

Джени

avatar
Той ме поведе навърте в горичката. Минавахме между дърветата, всяко от тях повлияно от магията му. Вървяхме бавно и така имах възможност да се оглеждам и да се възхищавам на природата.
Когато стигнахме до една затворена от всички страни с дървета част, забелязах че навсякъде имаше пейки, а в центъра шумолеше малко фонтанче. Приближих се към него и се загледах във течаштата вода, в отраженията на дърветата и на небето.
Чух Кастър да ми казва:
- Казват, че желанията се сбъдват, ако си ги пожелаеш тук. Опитай!.
- Фонтан на желанията? - усмихнах се развеселена.
Имах чувството, че съм далеч от пътя, на който бяхме преди малко. Момчето беше авантюрист и това ми хареса, понеже и аз бях такава. Когато ме подкани да направя желание, това начинание ми се стори трудно, защото бях доволна от живота си. Единствената спънка в него беше малкото ми..може би голямо увлечение по учителя ми по литература и театър. Но мислех, че и сама мога да реша какво да правя, дори го предпочитах, защото щях да зная, че решиншието е взето от мен и във времето, когато аз мога да го направя. Затова и ми се стори трудно да измисля какво да си пожелая.
Но може би желанието не беше нужно да е за мен. Затворих очи, поех дъх и колкото и глупаво да се стори пожелах на всички хора по-света да са щастливи поне за 1 ден - без грижи, без болка, без тъга или скръб - просто щастливи.
Тогава си отворих очите, усмихнах се леко и казах:
- Готово. - след което подканих Кастър - Ваш ред е. - и се усмихнах по широко.

17 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 14 Сеп 2012, 07:35

Кастър Краоули

avatar
-Ваш? - поучудих се на учтивата форма на местоимението. Обичах любезния тон, но той не беше нужен в тази ситуация. Усмихнах се и се надвесих над фонтана. За миг затворих очи и зашепнах желанията си. Разбира се, за да са най-близки до божествените уши, трябваше да бъдат и на подходящ език. За щастие имах основни познания по староарамейски език. Затова и словото ми беше на този наистина древен език.

Когато приключих отворих очи и я погледнах.
- Редно е да споделя своето желание с теб, Джени.- моята искреност трябваше да бъде почетена с уважение към момичето.
- Пожелах си спасение на душите на всички обитатели на Мистик Таун.

Навярно тя знаеше за какво става въпрос.
- Както знаеш, много от нашите съседи не са от съвсем земен произход. Много от тях са и доста опасни, прикриват своята зла природа.

Погледът ми изписваше леко притеснение.
- Надявам се, че се пазиш от такива хора, Джени.

18 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 14 Сеп 2012, 07:48

Джени

avatar
Когато той се учуди на обръщението ми към него, аз ясно си спомних, че през ялото време бях говорил по този начин с него. Дори не знаех защо..по принцип не говорех така. Усмихнах се и си казах, че ще започна да му говоря на "ти".
Кастър се надвеси над фонтана и зашепна. Аз не чувах какво казва, но понякога произнасяше някой думи малко по-високо и така осъзнах, че говори на непознат за мен език. Скоро той приключи и ме погледна. След това каза:
- Редно е да споделя своето желание с теб, Джени.
Тъкмо щях да възразя, защото знаех, че щом желанието се каже на друг, то няма да се сбъдне. Или поне така бях чувала. Но изглежда беше важно за него и аз го оставих да продължи:
- Пожелах си спасение на душите на всички обитатели на Мистик Таун. Както знаеш, много от нашите съседи не са от съвсем земен произход. Много от тях са и доста опасни, прикриват своята зла природа.
Да, така беше. Познавах много жители на града и повечето от тях бяха различни раси. Но те не изглеждаха враждебни, нито се държаха по този начин. Освен всичко аз желаех да съм голерантна, затова не ги оценявах по расата.
Кастър ме погледна загрижено и каза:
- Надявам се, че се пазиш от такива хора, Джени.
Погледнах го очудено. Да се пазя? От кого? Никой не ме е наранил...
- Срещала съм много раси, но не всички. Мога да те уверя, че дори един демон, с който се запознах преди време беше изключително учтив и любезен и дори ме научи да се зщитавам. - споделих и продължих - Зная, че в градчето е пълно с най-различни същества, но те не са ми посягали, а и аз не ги закачам. Имам чувството, че този град не само събира различни същества, но и ги прави по-миролюбиви, по-толерантни... - изразих мнението си.

19 Re: The Road to Or-Shalem on Съб 15 Сеп 2012, 04:54

Кастър Краоули

avatar
Толерантност? Всичко беше адски прикрито, границите на една скорошна война бяха толкова чупливи.
- Така е, Джени. Всички сме толерантни, обществото ни е малко и трябва да се отнасяме добре с останалите. Аз лично на няколко път бях спасяван от демомите, които би трябвало да бъдат срещу нас.

-Дори и божествените ангели обаче могат да се обърнат срешу вечните закони. А на нас ни е вече прекалено много трудно да пазиме баланса между расите.

- Съжалявам, ако всичко това звучи притеснително, но истината е, че сме малко или много застрашени.

Нямаше как да крия това от нея, просто не беше редно.

- Имаш ли въпроси към мен? Сигурно търсиш отговорите на своите терзания. Заповядай- подканих я.

Бях сигурен, че ще започне да ме пита въпроси от типа "Кой съм аз", "Откъде съм" и други.

20 Re: The Road to Or-Shalem on Съб 15 Сеп 2012, 16:39

Джени

avatar
Кастър сподели, че наистина в града съществата се държат толерантно и той лично е бил спасяван от демони. Но дори ангелите могат да се обърнат срещу вечните закони. А балансът между расите се пази все по-трудно. След тези думи се извини за притеснителната си реч, но истината е, че сме застрашени.
Може би бе прав, но поне за момента, аз се чувствах сигурна. Не вярвах този баланс да се наруши в близкото бъдеще, а ако това станеше, аз щях да направя всичко по силите си, за да възвърна баланса и мира в млкото приятно градче.
- Имаш ли въпроси към мен? Сигурно търсиш отговорите на своите терзания. Заповядай! - каза ми Кастър.
Замислих се за момент. Имах толкова въпроси, но не знаех как да ги формулирам, за да не се превърне в кръстосан разпит. Размишлявах известно време, и най-накрая реших да започна така:
- Разкажи ми за себе си, Кастър. И за това как разбра за мен.
Мислех, че тези два въпроса бяха добро начало. Защото в тези два въпроса... или по-скоро молби, се съдържаха и другите ми по-малки въпроси. Надявах се, че не исках прекалено много от него, и че той ще се съгласи да отговори на молбите ми.

21 Re: The Road to Or-Shalem on Нед 16 Сеп 2012, 01:23

Кастър Краоули

avatar
Чисто и невинно любопитство! Точно това, което исках в нея. Историята, която щях да разкажа наистина беше истинска. Опитах се да я убедя със своя сигурен тон.

-Джени, аз не съм особен почитател на масовите събирания. Може да съм присъствал на няколко от сбирките, тържествата и поводите, организирани от този град, но иначе се занимавам само и единствено с разкриването на тайните на този свят. Макар и да живеем в свят на смъртни и придошли от други места, тук има ужасно много тайни. Единствено предметите с истинска стойност, заредени с магията на други светове, могат да ми помогнат. Затова и работя в антикварен магазин.

Обясних накратко за себе си. Не исках да разкривам напълно същността на моята природа, може би дори тя вече беше ясна.

- Иначе за теб знам от много хора. Слушал съм минувачите и съм те наблюдавал как излизаш с разни други хора. Смея да кажа, че наистина ме привлече със своя характер. Много рядко някой ме впечатлява, Джени.

Дано това да звучеше достатъчно добре за нея.

22 Re: The Road to Or-Shalem on Нед 16 Сеп 2012, 01:51

Джени

avatar
Кастър започна с убедителен тон. Сподели, че не е почитател на масовите събирания, макар и да е присъствал на някой от тях. Не се съмнявах, че това е истина, защото откакто бях в града - не бях пропуснала някое масово събитие и никога не съм го виждала на някое от тях. Той продължи. Каза, че се занимава с разкриването на тайните на този свят, които са изключително много в този свят. Кастър сподели, че работи в антикварен магазин, защото само предметите със истинска стойност и магия в тях могат да му помогнат. С това, той приключи краткото описание на живота си. Все още имаше много неща, които не знаех за него, но не можеше да разбера всичко наведнъж...
Аз кимнах. Тогава момчето отговори и на вторият ми въпрос - как е разбрал за мен.
- Иначе за теб знам от много хора. Слушал съм минувачите и съм те наблюдавал как излизаш с разни други хора. Смея да кажа, че наистина ме привлече със своя характер. Много рядко някой ме впечатлява, Джени.
При тези думи се изчервих. Притесних се, когато каза, че ме е виждал как излизам с хора. Доколкото помня съм излизала много повече с момчета, отколкото с момичета, и винаги нещата са се развивали неприятно. Не се гордеех с всички неща, които съм правила откакто бях пристигнала тук, но се бях научила поне малко да избягвам такива ситуации като онази с Питър. Макар, че беше трудно. Особено, ако някой като онзи мъж на руините не се отказва.
Не знаех какво по-точно е видях Кастър от мен, но явно е останал с много добро впечатление. Дали нямаше да си промени мнението, ако разбереше, че понякога бях наивна, или че бях нерешителна, или понякога бях като малко дете, а друг път като неразумна тинейджърка?

23 Re: The Road to Or-Shalem on Нед 16 Сеп 2012, 11:07

Кастър Краоули

avatar
- Това достатъчно ли е като за начало? - попитах я недвусмислено. Каквото и да си говорим, трябва да си признаем, че е трудно да разкажа всичко за себе си. Джени вероятно щеше да ме разбере по-добре с времето.
- Разкажи ми и за теб.- -върнах погледа си към нея. Досега се заглеждах в облаците, обожавам да се вглеждам в небесата.
- Разбира се, ако нямаш някакви други въпроси.- не исках да звуча изпитателно, но действително исках да разбера повече за нея. Но този път директно да го разбера от Джени. Наблюденията можеха да се окажат крайн заблуждаващи.

24 Re: The Road to Or-Shalem on Нед 16 Сеп 2012, 11:45

Джени

avatar
Кастър ме попита дали разказаното е достатъчно за момента и аз кимнах потвърдително. Разбира се, не очаквах да разбера всичко наведнъж. Опознаването не става от раз - то отнема време.
Момчето се беше загледало в небесата. Разбирах го. След време върна погледа си върху мен и ме помоли да разкажа повече за себе си, ако нямам повече въпроси.
Замислих се за миг. Той спомена, че е чувал от различни хора за мен, но нямах представа какво е чувал и какво не. Не знаех какво да му разкажа, което вече да не знае. Предполагах, че няма да е зле да започна с нещо, което малко хора знаят - името ми.
- Цялото ми име е Дженифър Уайт, но ме наричат Джени. - усмихнах се и продължих - Имам собствен център, в който работя като масажистка. На 17 години съм и съм ученичка в Гимназия Хайт Рейнъл, в дом Мейплейт. Живея в общежитието с едната си най-добра приятелка. - предполагах, че всичката тази информация му е скучна и излишна, затова реших да кажа по-общо две-три думи за себе си.
- Като цяло съм нормална тинейджърка - уча се от грешките си.
Завърших. Не знаех дали това го задоволява, но ако искаше да ме пита нещо - щях да му отговоря.
- Ако имаш въпроси, можеш да ме питаш... - добавих.

25 Re: The Road to Or-Shalem on Нед 16 Сеп 2012, 12:21

Кастър Краоули

avatar
- Гимназията? -повдигнах вежди. Спомних си как видях една доста огромна група от хора. В тълпата си може би съм пропуснал Джени и нейните приятелки, за което дълбоко съжалявах.
- Може би ще ми споделиш малко повече за гимназията. Всъщност имам една тайна.- приближих се към нея.
- Щях да бъда един от лекторите там, но изпуснах срока за изпращане на молби.- малко сконфузно се засмях.
- За съжаление, обсоятелствата ме поставят в такива ситуации, където не мога да избегна дадено събитие.

Въздъхнах, наистина ми се искаше да бъда там, но явно съдбата беше отредила друго за мен. Надявах се да е за добро.

- Какви са твоите способности, Джени. Може да не съм направен от кръв и плът, но пък добре се крия. Виждам, че не си много обикновенна.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите