Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 The Road to Or-Shalem on Пон 10 Сеп 2012, 05:57

Кастър Краоули

avatar
First topic message reminder :

Не беше трудно за някой да се сети, че точно оттам ще се завърна. Дългият път ме беше изморил прекалено много, вече едвам пристъпвах обратно към Мистик Таун. Обаче надеждата и радостта от изпитаното беше по-силна от умората, нямаше как да не се радвам на случилото се. Успях да пренеса със себе си спомените от това велико място. Едва ли някой би могъл да опише чувствта ми в момента. Наистина, носех и предмети, но духовната сила беше по-силна. Вече имах надежда за бъдещето, наистина молитвите ми получиха отговор.
Знаех как да погледна на живота, така че да преуспея. Трябваше да се отърва от манията ми за власт и положение, беше ясно, че простия живот е най-сигурното успокоение в този жесток свят. Единствено смирението и почитта на приятелството можеше да запази духа ми жив.

Починах край последното дърво на пътя. Още малко, не повече от километър и щях да се завърна в Мистик Таун, вече подновен духовно. Само едно нещо ми липсваше в живота - спътник и наставник. Помислих си за Джени, тя толкова много ми помагаше, дали вечната й радост и усмивка можеше да продължи по-дълго с мен ? Само времето знаеше отговора.


26 Re: The Road to Or-Shalem on Нед 16 Сеп 2012, 12:34

Джени

avatar
Кастър изглежда се учуди, когато споменах гимназията. Той се замисли за миг и след това каза, че може да му споделя повече за гимназията. Момчето подшушна своята тайна - ако не бил изпуснал сроковете е щял да бъде преподавател в гимназията. Чудесно..с Артур щяха да са колеги...и всичко щеше да е дори още по-объркано.
- За съжаление, обсоятелствата ме поставят в такива ситуации, където не мога да избегна дадено събитие. - продължи Кастър като въздъхна след тези думи.
Може би наистина съжаляваше, че не е успял да се запише на време.
- Може би е по-добре така? Сигурна съм, че ще можете вторият срок или догодина. - усмихнах се.
След известно време на мълчание и размисли, момчето отново ме попита нещо - какви са способностите ми. Явно усетил, че не съм обикновено момиче е решил да се поинтересува.
- Честно казано и аз все още не зная лимита им. Мога да контролирам стихиите, и главно мога почти всичко стига да използвам правилни заклинания и отвари, да не нарушавам законите на природата и да не използвам повече магия от колкото притежавам - защото ще е фатално за мен.
Това бях научила през годините. Бях вещица не отдавна, а и не ми се е налагало да използвам чак толкова способностите си. Затова и имах чувството, че съм нормално момиче. Все още не знаех каква раса е момчето.
- Съжалявам за въпроса Кастър, но не разбрах каква раса сте.
За мен това нямаше значение, но любопитството ме караше да го разпитам.

27 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 17 Сеп 2012, 05:45

Кастър Краоули

avatar
Лимит? Нямаше такава дума при заклинателите. Явно Джени беше нова в занаята, затова и не знаеше все още всички подробности. Не беше моя работа да я уча, но може би понякога щеше да бъде полезно, ако й давах съвети. Последва въпроса за моята собствена природа. Това беше въпрос, който ми беше особено любим. Обичах да говоря с гордост за такива неща.

-Запозната ли си с процесите в този свят? Най-просто казано, ние смятаме, че има два поларитета, две крайности - добро и зло. Виждаш, че навсякъде има последователите на различните пътища. Затова и трябва да се яви една трета сила, която да играе ролята на арбитър. Затова и същестуваме ние, нашето име е прекалено сложно, за да се произнесе на който и да е земен език. Но хората ни наричат просто "сенчестите". Ние се раждаме и живеем, заради тази наша цел. Нямаше да съм тук сега, ако нямаше конфликт в този свят. Дадена ми е власт да оценявам борбите между двете сили.


Вероятно Джени щеше да ме пита допълнителни въпроси, всичко това беше леко объркващо.

28 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 17 Сеп 2012, 11:37

Джени

avatar
Кастър с удоволствие започна да ми обяснява:
-Запозната ли си с процесите в този свят? Най-просто казано, ние смятаме, че има два поларитета, две крайности - добро и зло. Виждаш, че навсякъде има последователите на различните пътища. Затова и трябва да се яви една трета сила, която да играе ролята на арбитър. Затова и същестуваме ние, нашето име е прекалено сложно, за да се произнесе на който и да е земен език. Но хората ни наричат просто "сенчестите". Ние се раждаме и живеем, заради тази наша цел. Нямаше да съм тук сега, ако нямаше конфликт в този свят. Дадена ми е власт да оценявам борбите между двете сили.
Това ме остави леко озадачена. Досега не бях чувала за подобна раса, затова и имах някои въпроси. Мислех, че напоследък нещата не са винаги черно на бяло, добро и зло...Да не споменаваме, че имаше и неутрални позиции. Разбира се, щом той е тук, това означава, че има работа за него. И въпреки това, нима имаше толкова много ясни вражди между двете противоположности, които имаха нужда от арбитър?
- Във всички битки ли се намесвате? - попитах като за начало.

29 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 17 Сеп 2012, 12:41

Кастър Краоули

avatar
- На мен лично ми беше отнето правото да се меся в битките. Пък и ние не можем да убием това, което не умира. Съществата на другите раси само трябва да си понесат последствията, затова и ние сме тук. За да напомняме.- усмихнах се приятелски.

- Но това рядко се случва, най-често всичко приключва с унищожението на едната страна от другата. Няма как да пристигнем и точно навреме, все пак ние сме по-ограничени създания.

Премигнах няколко пъти.
-Виждаш ли?- посочих към очите ми. За няколко кратки момента те промениха своите очи.
- Хубавото е поне, че можем да контролирам външния си вид.

30 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 17 Сеп 2012, 13:07

Джени

avatar
Кастър каза, че му е било отнето правото да се меси в битките. Защо ли беше станало така? Той продължи да обяснява. когато приключи ми стана малко по-ясно. Те не решаваха края на двубоя, а просто наблюдаваха и напомняха, че трябва да има временен победител в безкрайната борба.
Той премигна няколко пъти и посочвайки към очите си ме попита:
-Виждаш ли?
Аз се вгледах в сиво-сините му очи, които за няколко мига се промениха.
- Хубавото е поне, че можем да контролирам външния си вид. - сподели момчето.
Гледах го учудено.
- Да не искаш да ми кажеш, че можеш да променяш външният си вид, като..шейпшифтър? - попитах го любопитна.
Досега не бях срещала шейпшифтъри..само един зоомаг.

31 Re: The Road to Or-Shalem on Пон 17 Сеп 2012, 21:35

Кастър Краоули

avatar
- Шейпшифтър? Нещо такова, но има една разлика.- бях длъжен да отбележа.
- Ние сме създадени от сенките, от тялото на несъществуващото. Материалната ни форма се създава в момента, когато стъпим на тази земя. Имам пълната свобода да бъда нещо повече от шейпшифтър.

Може би не беше точно да говоря така за другите раси. Изглеждаше сякаш зз съм нещо повече, но просто такава беше природата ми.

- Това притеснява ли те? - обърнах се към момичето. Надявах се да не я уплаша.

32 Re: The Road to Or-Shalem on Вто 18 Сеп 2012, 13:03

Джени

avatar
Кастър каза, че наподобява шейпшифтър, но има една важна резлика между неговата раса и гореспоменатата:
- Ние сме създадени от сенките, от тялото на несъществуващото. Материалната ни форма се създава в момента, когато стъпим на тази земя. Имам пълната свобода да бъда нещо повече от шейпшифтър.
Хмм...интересно. Определено не бях чувала или виждала подобна раса, като тази на Кастър. Все още не я разбирах, но едва ли щях, затова реших да оставим тази тема настрани.
- Това притеснява ли те? - попита ме момчето.
- Ни най-малко. - отвънах и се усмихнах.
Наистина не разбирах расата му, но от това, което успях да разбера си извадих едно много добро впечатление...не само за расата, но и за Кастър.

п.с. Извинявай, че пиша чак сега.

33 Re: The Road to Or-Shalem on Сря 19 Сеп 2012, 04:59

Кастър Краоули

avatar
- Радвам се. Надявам се, че не се чувстваш застрашена от мен. - безпокойството ми започва да изчезва, колкото повече време прекарвах с нея.

Благодарение на силите, които притежавах, можех да направя хиляди неща с природата около мен. Но изглежда Джени не се впечатляваше чак толкова много от мен. Имаше право, много по-силни сили имаше в този град, не можех да се сравнявам. Но тайничко се надявах да успея да я впечатля.

Джени изглежда не се плашеше, това беше добре.
- Можеш да ми се довериш, Джени.- знаех, че крие нещо в себе си.

34 Re: The Road to Or-Shalem on Сря 19 Сеп 2012, 05:12

Джени

avatar
Кастър каза, че се радва и се надява, че не се плаша от него. Аз се усмихнах, за да му покажа, че не е така. Ако ме плашеше едва ли щях да съм с него в момента. Най вероятно да съм си тръгнала отдавна.
Когато си помислих това, се сетих че моторът ми беше някъде на пътя, а аз бях тук. В това невероятно място. Чудно ми беше дали се намираме все още до магистралата или сме се преместили...ъм, телепортирали дори?
Тук беше прекрасно, беше зелено и свежо и чисто. Младите дървета, цветчетата им и дори фнтана...все едно не бях там, кодето оставих мотора си. Ако не знаех по-добре, щях да кажа категорично, че няма начин такова място да съществува близо до магистралата. Но имаше...Кастър го направи и се надявах да го остави тук...За да можем някой ден отново да се върнем.
Все още не знаех ккво ще последва от тук нататък. Какво ще правя с Кастър и с Артур. Или може би знаех някъде дълбоко в мен...?!
- Можеш да ми се довериш, Джени. - наруши тишината Кастър.
Обърнах се към него. Бях се загледала в зеленината. Отново усмивка озари лицето ми.
- Благодаря ти. - казах му. - Имам...как да ги нарека...малки дилеми, предполагам би било уместно... Но мисля, че ще ги разреша след известно време. - усмихнах се.
Вярвах, че ще успея да направя избор. Да реша какво изпитвам. Исках да се променя. Исках да бъда решителна. И това беше моятя възможност да започна.

35 Re: The Road to Or-Shalem on Чет 20 Сеп 2012, 06:06

Кастър Краоули

avatar
Знаех, че може да се справи. Можех да предложа своята собствена помощ, но това би било пряко вмешателство в нейните дела. Затова и не го направих, замълчвах си. Единствената ми реакция беше една лека усмивка.
- Сигурен съм в теб, Джени. Радвам се, че се запознахме.

Може би беше време да си тръгвам, не исках да я задържам прекалено много. Да, запознах се официално и вече беше време да я оставя. Джени имаше трудната задача да разбере поне част от това, което й казах.

- Ще си тръгвам, Джени. Благодаря ти за вниманието.

Приближих се към нея. За няколко мига застоях погледа си в нея. Тя беше прекрасна, все още беше в разцвета на силите си.
- Силата ти ще се пробуди, чувствам го. Просто не се плаши от твоите невероятни способности.

Махнах й за довиждане. Дори преди да успее да премигне, аз вече се бях слял в сенките на дърветата. Изчезнах за частица от секундата. Но оставих сътвореното от мен да живее в тази природа. Беше действително красиво, а и изглежда на Джени й хареса.

Имах намерението да я видя пак ...

36 Re: The Road to Or-Shalem on Пет 21 Сеп 2012, 08:00

Джени

avatar
Кастър се усмихна и каза:
- Сигурен съм в теб, Джени. Радвам се, че се запознахме. Ще си тръгвам, Джени. Благодаря ти за вниманието.
Погледнах го и се усмихнах с отговора:
- Благодаря, Кастър. И аз се радвам. Беше ми много приятно.
След това той се приближи малко повече към мен и ме гледаше. За няколко кратки мига стояхме така в мълчание, след което момчето сподели:
- Силата ти ще се пробуди, чувствам го. Просто не се плаши от твоите невероятни способности.
Никога не ме е било страх от тях. Може би малко в началото, когято още не знаех какво съм аз, но вече не. Усмихнах се и кимнах.
Той ми махна за довиждане и за един кратък миг вече го нямаше. Дори не успях да го попитам накъде е магистралата. Щях да я търся сама, но се радвах, че той остави това прекрасно място следсебе си. Усмихнах се и хвърлих последен поглед на фонтанчето.
След това се изгубих между дърветата. Вървяла съм 10-15 минути докато намеря мотора си. Когато излязох на магистралата отново, аз се каих на мотора си и потеглих към града.
Щях да разбера какво да правя и може би отново щях да видя Кастър..някой ден, някйде....

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите