Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 Пътеката on Сря 16 Фев 2011, 02:15

Клеър Салватор

avatar



Последната промяна е направена от Клеър Бенет на Сря 16 Фев 2011, 02:32; мнението е било променяно общо 1 път

2 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 08:58

Синтия Покър

avatar
Вече повече от час Синтия обикаляше града. Не, че се беше изгубила, просто не можеше да улучи пътя към къщи, а егото й бе прекалено голямо, за да си купи карта.
Тъкмо минаваше покрай поредната засукана пътека, обградена от блястяща под слънцето зеленина, когато нещо грабна вниманието й. Не нещо, а някой, отсече миг по-късно. Някой, който се беше появил сякаш от нищото.
От опита си с неидентифицирани появяващи се от никъде хора знаеше, че е най-добре да не те забележат. Жената отсреща я измерваше с красив, но загадъчен поглед.
Синтия опита да замаскира ускорения си пулс, като се задъха от двете крачки, които направи срещу новодошлата.
- Имате ли нужда от помощ? За посоката... - попита, опитвайки се да звучи сигурна в себе си и в безсмислиците, които изричаше.

3 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 09:06

Катерина Пиърс


След като си тръгнах от Оливър си мислих да се прибера до имението и да си почина...малко. Почти се бе стъмнило и аз си помислих, че ако забързам темпото и побягам с вампирската си скорост ще се почуствам още по -добре. Забелязах едно момиче и се спрях бързо...мамка му явно бе заподозряла нещо...пулса й биеше бясно в гърдите...
- Имате ли нужда от помощ? За посоката... - каза тя нервно.
- Не...а ти?- усмихнах и се.

4 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 09:30

Синтия Покър

avatar
- Не. - отвърна светкавично Синтия, а усмивката на събеседничката й придоби друг вид и значение. - Поне ще се оправя. - измърмори тя, в опит да излезе от неудобното положение, в което сама се беше набутала.
- Мога ли да попитам, какво те води насам? - попита Покър, докато в съзнанието й звучеше друг въпрос. Все пак реши да спести на събеседничката си изцепки от рода на "Ти откъде изникна?". Отново лепна нервна усмивка на лицето си и зачака отговор или пък нещо различно и искрено, за което Синтия нямаше смелост да заговори. Все пак тя беше просто човек, а хората не се появяваха от нищото.

5 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 09:39

Катерина Пиърс


- Мога ли да попитам, какво те води насам?-попита ме тя.
Мисли бързо...
- Аз...аз се прибирах и...си помислих, че малка разходка ще ми дойде добре...
Ох за Бога Катерина, как ще се правиш на бърз вампир в градчето пълно с любопитни и нищо не подозиращи хора.
- Ти...нова ли си?-побързах да попитам преди да настъпи неловко мълчание.

6 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 09:54

Синтия Покър

avatar
- Да. - отвърна Синтия, все така поддържайки бързото темпо на разговора. - От Северна... Каролина съм. - продължи тя. Родното й място, Северна Дакота беше известно с легендите си за върколаци(и с причината да има легенди). Най-разумното решение в случая, беше да премълчи някои факти пред подозрителните непознати. - Сигурно ми личи. - засмя се тя. В град като Мистик Таун се чувстваше като малко, зелено човече сред супер-хора. Малката подробност беше, че те май наистина не бяха съвсем хора.
- Между другото, аз съм Синтия. - вмъкна накрая. - Приятно ми е.

7 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 10:02

Катерина Пиърс


- Да. От Северна... Каролина съм. Сигурно ми личи.
Северна Каролина...това не беше ли мястото с...да точно там имаше доста върколаци...Дали това момиче знаеше нещо?!
- Между другото, аз съм Синтия. Приятно ми е.
- Катерина...на мен също.
- И защо се приести в Мистик таун.-изобщо не ми бе до каквито и да е усмивки, но все пак я дарих с една малка мила и невинанна усмивчеца.

8 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 10:18

Синтия Покър

avatar
- Тук има повече възможности. - отвърна Синтия. "Възможност да останете живи, далеч от разбеснели се върколаци" подразни я един от онези гласове, които се появяват, когато прекалиш с лъжите. В този случай сякаш целият им разговор се градеше от измислици, които двете упорито поддържаха.
Покър усети как ръката й трепери. Да заговори потенциално опасно същество може би не беше най-разумното нещо, което бе правила днес.
- Медицината тук е доста развита. Може да подобрят зрението ми. Напоследък ми се привиждат неща. - каза тя. Искаше просто да й намекне, че ще си държи езика зад зъбите и да си върви у дома. Събеседничката й обаче, сякаш разбра думите й по друг начин.

9 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 10:24

Катерина Пиърс


- Тук има повече възможности. Медицината тук е доста развита. Може да подобрят зрението ми. Напоследък ми се привиждат неща.
- Какво ти се привижда?-започнах да ставам прекалено любопитна.
Пулсът на момичето все още не се бе успокоил, даже напратив не спираше да бие лудо. Почти незабелязано погледах към ръцете, които...трепериха. Какво знаеше тя?!

10 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 10:52

Синтия Покър

avatar
- Просто неща. - отвърна Синтия. - Навярно ще ме помислиш за луда.
Миг на мълчание, а толкова думи преминаха през изпълнените с напрежение, преплитащи се погледи.
- Опитай. - подкани я Катерина. Звучеше приятелски настроено, но иззад привидно приветливата усмивка се криеше нещо. Криеше се цяла нова същност.
- Понякога виждам странни неща. - повтори се Покър с тембър, прошарен с известна доза загадъчност. - Например хора. Там, където не трябва да бъдат. Там, където ги е нямало само секунда по-рано. Но това е илюзия. - тъжна усмивка описа устните й. - Казах ти, лудост е.
Синтия замълча. Предстоеше решаващия момент и всичко можеше да се случи. Дали Катерина осъзнаваше колко голяма власт имаше над едно обикновено, човешко същество, попаднало на неподходящо място в още по-неподходящ момент? Покър се засмя. "Ах, този мой късмет."

11 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 11:02

Катерина Пиърс


- Понякога виждам странни неща. Например хора. Там, където не трябва да бъдат. Там, където ги е нямало само секунда по-рано. Но това е илюзия. Казах ти, лудост е.
"Това не е лудост, а голяма степен на наблюдателност"-казах си на ум.
- Не те мисля за луда.-засмях се аз.
Искаше ми се просто да й внуша, че никога не ме е виждала...но не мислих, че правилно, аи си мислих, че това момиче знае нещо или по-точно усеща, че нещо в мен не е наред.
- Защо трепериш?- бях казала преди да се усънзая.
Синтия се бе загледала на някъде, но след като чу въпроса ми, погледа й като луд се стрелна към мен.

12 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 11:18

Синтия Покър

avatar
Всяка част на мозъка й, която имаше свое собствено мнение (а те бяха цяло мнозинство) можеше да се закълне, че напълно разумно, щеше да каже(или по-точно излъже), че страда от болест сходна с тази на Паркинсон или поне, че обича да си пука пръстите на ръцете. Незнайно защо, тя каза най-детинската лъжа, която се мярна в съзнанието й.
- Не треперят.
За миг Катерина я обходи с поглед, сякаш очакваше да се засмее или поне да й посочи скрита зад храстите камера.
- Не й съзнателно. - измърмори Синтия. - Тук е студено. - продължи тя и посочи с пръст кътчето с прошарена сянка, където се беше спряла. - Имам слаба имунна система. - вмъкна накрая, за да е лъжата напълно провалена. За бога, беше 20 градуса!

13 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 11:25

Катерина Пиърс


- Не треперят.- едва сдържах смеха си.
- Не й съзнателно. Тук е студено. Имам слаба имунна система.
- Слаба имунна система а?- тя кимна.
Беше е страх...очивидно бе, но дали имаше от какво да е страх?! За секунда погледа ми се спря на пусиращата вена на врата й.
- Страх ли те е от...-Синтия замръзна.
- Страх ли те е, че... може да има ъъ...същества които са опасни за хората?
Истинския въпрос бе "страх ли те е от мен", но й го спестих.

14 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 11:55

Синтия Покър

avatar
Синтия се усмихна. Буквално беше бъркала в устата на върколак. Но той не беше просто кръвожадно чудовище, беше един от приятелите й.
- И хората могат да са опасни, ако решат. - отвърна накрая. Катерина можеше не просто да я нарани, можеше да я убие. Но ако имаше тази цел, защо още си говореха? - Харесваш ли ролевите игри? - попита без връзка Покър, но не даде шанс на събеседничката си да отговори.
- Ако хипотетично, ти си в ролята на опасно създание, би ли наранила мен, в ролята на беззащитен охлюв, например? Гол охлюв, за да е по-честно. - каза Синтия с напълно безстрастно изражение. Надяваше се събеседничката й да има и чувство за хумор зад супер-скоростта и другите "хипотетични" способности.

15 Re: Пътеката on Чет 31 Мар 2011, 12:05

Катерина Пиърс


- Ако хипотетично, ти си в ролята на опасно създание, би ли наранила мен, в ролята на беззащитен охлюв, например? Гол охлюв, за да е по-честно. - този път не можах да не се засмея.
Избухнах в смях, но след малко се съвзех.
- Хм...може би. А какво "опасно създание" съм аз...напълно хипотетично, разбира се.
Вятъра разроши косите ми и кичур от тях падна на лицето. Тръгнах към един голям камък на няколко крачки от мен и седнах на него. Преди малко бях застанала на пътя на момичето, а сега съвсем съзнателно се отдръпнах дали щеше разбере, че не само исках да седна.

16 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 00:23

Синтия Покър

avatar
Докато Синтия обмисляше кое същество може да нанесе най-сериозни щети върху един гол охлюв, Катерина отстъпи встрани и седна на един камък. Покър се почувства малко по-спокойна, сякаш имаше място да диша и да си трепери на мира, макар вече почти да не усещаше напрежение.
- Ти може да си както дива котка, така й цял влак. Зависи какви начини за хипотетично убийство би използвала. - отвърна Синтия. Вече се беше отърсила от чувството, че прави шоу на хищника преди вечеря и пак си беше беззащитна. - Какво мислиш? - попита, най-вече, за да има причина да спре да говори безсмислици.

17 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 00:45

Катерина Пиърс


- Ти може да си както дива котка, така й цял влак. Зависи какви начини за хипотетично убийство би използвала. Какво мислиш? -попита тя.
- Ами мисля си, че ако приемем, че съм дива котка, а ти гол охлюв- засмях се аз.
- Няма да те нараня или нападна. Не мисля, че ще има някакъв смисъл, но ако аз съм...например комар а ти си човек...хм...тогава ще се замисля. Но това е чисто хипотетично, няма как да стане в момента.

18 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 01:08

Синтия Покър

avatar
- Трябва да си много силен комар, за да не те убия след това. - засмя се Синтия. В следващия момент, обаче, смехът й секна. Голям... Силен... Комар... - Целта на един комар е да пие кръв, нали? - попита тя, забила нос в земята. Имаше чувството, че мислите й са изписани на челото, а ако хипотетично нищо от разговора им не беше хипотетично, тя беше в опасност. В този момент започна да се кълне, че не е преместила номера на някой от върколаците на бързо набиране. Всъщност, кълнеше се, че изобщо е напуснала дома си.
Думите на Катерина я върнаха към настоящето....

19 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 01:18

Катерина Пиърс


- Трябва да си много силен комар, за да не те убия след това.- започна да се смее, но след малко смехът й секна и тя попита притеснено:
- Целта на един комар е да пие кръв, нали?
- Да.-отвърнах аз с безизразен глас
Синтия потъна в мисли и си личеше, че бе притеснена още повече. Дали правилното решение не беше- да я "опитам" и след това да изтрия спомените.
- Хей, изглеждаш притеснена...спокойно аз не съм комар и няма да те хапя.- опитах се да се пошегувам.
- Какво си мислиш в момента? - приближих се към нея и вкарах малко внушение.
- Кажи ми истината?
Сега щях да разбера какво точно си мисли и дали подозира, че съм вампир...

20 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 01:48

Синтия Покър

avatar
- Кажи ми истината?
Синтия се почувства замаяна. Вътрешно искаше да излъже, но не можеше.
- За вампири. - отвърна тя, а очите й се разшириха от ужас. Не можеше да спре собствените си думи. - За теб. За това, че ти си вампир. За това, че ще ме нараниш, защото го знам. И на върколаците не им хареса, че знам.
Последното беше излишно, но сякаш именно то повлия на Катерина. Тя се отдръпна, сякаш обмисляше какво да прави с човечето с голямата уста.
- Знаеш ли, аз съм една много неприятна на вкус кръвна група. Не се препоръчвам... - започна Синтия. Кой знае защо, точно в най-лошите моменти започваше да говори. И то безсмислици.

21 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 02:01

Катерина Пиърс


- За вампири. За теб. За това, че ти си вампир. За това, че ще ме нараниш, защото го знам. И на върколаците не им хареса, че знам.
Върколаци?! От къде познава тя върколаци....
- Знаеш ли, аз съм една много неприятна на вкус кръвна група. Не се препоръчвам...-засмях се.
- Синтия...забрави последните ми въпроси...и не се страхувай от мен.-още една доза внушение и се върнах на камъка си.
Момичето изглеждаше малко объркано, погледа ме объркано...този път не треперише. Да...беше добра идея, че махнах страха й или пък не...

22 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 02:16

Синтия Покър

avatar
Синтия се огледа, а в погледът й се четеше объркване. Нямаше идея какво беше станало до момента, но сякаш се беше случило нещо.
- Знаеш ли, мисля, че е време да си вървя. - усмихна се Синтия. Дори да не знаеше пътя, поне щеше да знае какво се случва. Нали? Може би полудяваше.
Тя се обърна и тръгна, но нещо в нея все очакваше Катерина да се появи от някъде или пък от никъде. Тя можеше и двете. И го доказа, няколко крачки по-нататък.
Познай: пак се появи от нищото.
- Това е много лош навик. - промърмори Покър, докато успокояваше пулса си. - Защо? - успя единствено да пророни.

23 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 02:29

Катерина Пиърс


- Знаеш ли, мисля, че е време да си вървя.
Преди да се обърне и да си тръгне, аз вече бях на няколко крачки от нея.
- Това е много лош навик. Защо? - едва промълви тя.
- Защо какво?
- Защо не те пускам да си тръгнеш...защото спомена нещо за върколаци ако не се лъжа...и знаеш прекалено много.
- Спокойно...няма да ти направя нищо...кажи ми откъде знаеш за вампирите?

24 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 02:43

Синтия Покър

avatar
- Имам богато въображение? - измънка Синтия. Катерина само повдигна вежда. - Добре де. - тържествено въздъхна Покър и седна на нещо като каменна издутина във формата на стол(само Синтия го виждаше като стол).
- Отгледана съм от върколаци. - каза простичко. - Не мога да ти кажа повече. - отсече с толкова делови тон, че Катерина едва сдържа усмивката си.
- Опитай. - отвърна тя.
- Не мога. Затова се преместих. Преследват ме. - твърдо отвърна Синтия. - Освен ако... - драматична пауза, за да прикове вниманието на събеседничката си. - Не ми дадеш дума. Аз говоря, а ти обещаваш, че няма да ме нараниш.
Тя застана там и зачака окончателно решение. В следващия момент сърцето й заби на няколко оборота. Знаеше много добре, че не трябва да издава местоположението, броя и наличните им оръжия. Как щеше да лъже?

25 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 02:54

Катерина Пиърс


- Отгледана съм от върколаци. - каза простичко. - Не мога да ти кажа повече.-идеално..просто идеално.
- Опитай. - казах аз.
- Не мога. Затова се преместих. Преследват ме. - твърдо отвърна Синтия. - Освен ако...Не ми дадеш дума. Аз говоря, а ти обещаваш, че няма да ме нараниш.
- Добре...няма да те наранявам. Виж аз трябва да тръгва. Какво ще кажеш някой друг път да се видим...-тя кимна.
Разменихме си телефоните и аз изчезнах в мрака.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите