Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 Пътеката on Сря 16 Фев 2011, 02:15

Клеър Салватор

avatar
First topic message reminder :



Последната промяна е направена от Клеър Бенет на Сря 16 Фев 2011, 02:32; мнението е било променяно общо 1 път


26 Re: Пътеката on Пет 01 Апр 2011, 03:05

Синтия Покър

avatar
Синтия все още стоеше на мебело-подобния камък. Взираше се в екрана на мобилния си телефон, където над цял ред от цифри, бе изписано "Катерина". Онази Катерина, вампирът. Зачуди се как ли щеше да реагира Ван, един от вечно ядосаните върколаци, ако разбере, че Синтия отново се е забъркала в свръх-естествени неприятности.
Усмихна се, а сребърната й гривната проблесна под слънцето, както ставаше по филмите. За няколко мига си представи как живее във филм, но заедно с някой от неестествено красивите актьори. После се засмя над собствените си глупави мисли и тръгна към дома. Поне се надяваше, че този път ще улучи пътя...

27 Re: Пътеката on Пет 01 Юни 2012, 04:18

Потребител 18

avatar
Все по-скучен и по-скучен. Това започвах да си мисля от близо месеци за този град. Нямаше почти човешки същества, беше пълно с вампири и каквото се сетиш, но без мисълта за хора. Ако сега бях просто един човек, но живеех тук, самотата пак щеше да е в границите си на разрухване. Но дори и като едно същество, пак усещах тази самота. Дори вампирите по някаква нереална причина и деца имаха, станаха разглезени вече. Нищо не ги плашеше, дори и древните вампири. Поне можеше по бял ден да нападаш направо. Отрази ми се като добра идея. Започнах да обикалям на малко по видно място край центъра до кметството. Вървях просто напред, докато нарочно не хванах някакво момиче за шията, докато бях зад гърба й.
- Не се плаши, всичко ще мине бързо! Без да се мъчиш от болка!

28 Re: Пътеката on Пет 01 Юни 2012, 04:27

Elizabeth Van Heller

avatar
И нали разбирате, аз пак трябваше да се скитам нанякъде. Е, по-добре отколкото да съм у нас или на работа. И вместо забутаните местенца около града като гори, водопади и т.н., този път бях избрала пътеката при кметството. Но дори и тук явно бях магнит за проблеми или поне някакви лепки, опитващи се да ми изкарат ангелите. Е, не се получи! Добре де, само малко. Но като се има в предвид, че навреме усетих аурата на непознатия, не скочих до небето когато ми изръси клишираните думи от типа на "Ще мине бързо". Извъртях леко главата си, колкото да го погледна без да претърпя счупване на врата.
- Бавно не е ли по-забавно? - попитах съвсем спокойно, сякаш пред мен стоеше котенце, а не "човек", заплашващ да ме убие.

29 Re: Пътеката on Пет 01 Юни 2012, 06:30

Потребител 18

avatar
- Я млъквай!
Отвърнах с грубиянски тон, макар и да не бях такъв. Попринцип бях жесток, но с обноски, но за момент оставих всичко на страна. Но.. сякаш нещо куцаше по този начин. За това явно бързо си поправих тази глупава грешка.
- Просто ще е хубаво да замълчиш ако не искаш да пострадаш.
Стиснах малко по-силно врата й, но забелязвах, че това много, много нямаше ефект при нея. Интересно създание си имахме тук.
- Или да умреш от неволна грешка от моя страна.
Подсмихнах се с арогантна усмивка, докато ръката ми не я пускаше.

30 Re: Пътеката on Пет 01 Юни 2012, 06:39

Elizabeth Van Heller

avatar
- Uhh.. I see a badass over there.. - промълвих, придружено с тихо подхилкване. На всичкото отгоре като най-големия тарикат пристъпих крачка назад и направо си се облегнах на него, че да ми е по-удобно като си лафим.
- Виж пич, умирам само в краен случай, при това не толкова лесно! Пък и не ти ли е жал да убиеш такова хубаво и мило ммомиченце. - вкарах малко ирония и един миличък поглед.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите