Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Рейчъл Бери

avatar

РЪКОВОДСТВО ЗА НЕДОСПАЛИ РОДИТЕЛИ

ИЗПИТАНИ СЪВЕТИ ЗА ХРАНЕНЕТО, СЪНЯ И ВЪЗПИТАНИЕТО ПРЕЗ ПЪРВИТЕ
3 ГОДИНИ


от Трейси Хог и Мелинда Блау

обем: 416 стр.
цена: 24,95 лв.
ISBN 978-954-26-1111-0
Очаквайте на 21.09.2012 г.


За автора

Трейси Хог: Искам да науча родителите да разбират бебето си!
Spoiler:
Утешителката на бебета
Станала популярна като Утешителката на бебета, Трейси Хог е сред най-известните бавачки и консултанти по въпросите за съня и храненето на бебетата и малките деца. Родена в Йоркшър, в семейство с девет деца, англичанката израства в атмосферата на взаимно разбиране и уважение в семейството. Още като ученичка Трейси често придружава дядо си в местната клиника за душевноболни, която той завежда, и така открива призванието си да се грижи за деца с физически и психически увреждания. След като завършва колеж за медицински сестри, Трейси Хог специализира акушерство, а след това известно време се грижи за деца с увреждания. По-късно, в една от книгите си, тя споделя: „За да помогна на тези деца, трябваше да се науча да разбирам какво искат да ми кажат“. Именно умението да разчита знаците, които ни дават бебетата и децата, и да предугажда нуждите им, става причината Трейси Хог да се нареди сред най-търсените и уважавани експерти по отглеждане на деца.

Джоди Фостър: Трейси върши чудеса!
Малко след като се установява в Лос Анджелис, Трейси Хог получава предложение да помогне в грижите за бебето на актриса от популярен телевизионен сериал. Мълвата за удивителните й способности да утеши и най-ревливото бебе бързо се разнася из Холивуд и от услугите на англичанката се възползват звезди като Джоди Фостър, Синди Крауфорд, Джейми Лий Къртис, Калиста Флокхарт, Арнолд Шварценегер. Освен че е провеждала индивидуални консултации, Трейси Хог е организирала курсове за бавачки и за бъдещи родители и е имала собствено телевизионно шоу. Примамливото предложение за написване на наръчник за отглеждане на бебета не закъснява. Едно от най-големите американски издателства застава зад първата книга на Трейси, написана в сътрудничество с писателката Мелинда Блау. Големият успех води и до изготвянето на следващо заглавие, което е посветено на грижите за детето след първата година. В „Ръководство за недоспали родители“ е събрана най-важната информация от предишните два наръчника, като са добавени и редица нови техники и съвети, които да помогнат на майките и бащите да се справят с трудностите през първите три години от живота на детето.
За нещастие, в края на 2004 г. Трейси губи неравната борба с рака и не успява да види появата на третата си книга на бял свят. Наръчниците й продължават да се издават по цял свят, като си съперничат по продажби с книгите на д-р Спок.
За книгата:

Spoiler:
Спокойно бебе, доволни родители – това е ЛЕСНО!
Най-често описват концепциите на Трейси Хог за отглеждане и възпитание на децата като умерени и разумни. Плод на дългогодишна практика, съветите й са лесноприложими и ефикасни, а приятното й чувство за хумор вдъхва допълнително увереност на родителите. Същината на подхода на Трейси Хог се заключава в уважението към индивидуалността на детето. Тя счита за свой приоритет да помогне на младите (и често недоспали) майки и бащи да разберат и откликнат на нуждите на детето. Без да изпада в крайности, Утешителката споделя своите тайни как бебето да бъде спокойно, а родителите да имат време за почивка.


Още в началото на „Ръководство за недоспали родители“ е представен специалният режим ЛЕСНО, който представлява последователност от хранене, бодърстване и сън за новороденото. Авторката обяснява необходимостта да се установи този режим, за да се избегнат повечето трудности, възникващи при отглеждането на дете. В книгата си Хог се е съсредоточила върху често срещаните от тях: режим на хранене и сън и утвърждаване на определени поведенчески модели. Именно от тях произтичат повечето проблеми, превърнали живота на милиони майки и бащи в ад: будене и плач през нощта, отказ от сън през деня, липса на апетит, нежелание да се приема твърда храна, раздразнителност, агресивно поведение. Трейси Хог твърди, че ако следват съветите й, родителите няма да имат подобни затруднения. В книгата тя се опитва да разсее страховете им и да им помогне да се чувстват по-уверени в грижите за своето дете.


От „Ръководство за недоспали родители“ ще научите:
• как да разчетете знаците, които бебето ви изпраща, и да реагирате адекватно на ситуацията
• как да въведете най-разумния и удобен режим, така че детето да е спокойно, а вие да имате време за почивка
• как да разрешите проблемите със съня през различните възрастови етапи и какви техники да приложите
• как да захраните бебето и да му създадете добри хранителни навици
• как да приучите детето си към ходене в тоалетната
• как да научите детето си да общува с околните и да избегнете гневните изблици и необяснимия плач
• как да помогнете на детето си да овладее емоциите си и да стане самостоятелно.


Откъс:
Spoiler:
* * *

Две до три години. Легендарната ужасна двегодишна възраст сега ви е дошла до главата, а при някои деца като че ли настъпва внезапно. (Това е предварителна подготовка за пубертета!) Надявам се, че не сте чакали толкова дълго, за да определите граници и да научите детето си на самоконтрол. Макар то все още да работи над това да споделя, да се въздържа и да обуздава настроенията си, до тригодишна възраст ще забележите голям напредък, ако сте били последователни. Ако обаче не сте го направлявали в това отношение, внимавайте, защото негативното отношение и агресията достигат връх около двегодишна възраст. Въпреки това и в единия, и в другия случай може да ви се стори, че детето все повече губи контрол, защото има да казва много повече, иска да прави много повече неща и има много ясни представи по какъв начин да върши всичко. Ако детето ви има забавяне в речевото развитие, сега ще изпитва дори по-остро чувство на безпомощност. Възможно е да има резки смени в настроението – в единия момент си играе щастливо, а в следващия блъска с юмруци по пода в истеричен пристъп.

Осемте правила за играта на малкото дете

Открих този бисер в интернет и го помествам тук, защото обобщава емоционалния и социалния живот на малкото дете. Браво на анонимния автор, който очевидно има дете на възраст между една и три години.

1. Ако ми харесва – значи, е мое.
2. Ако е в ръката ми – значи е мое.
3. Ако мога да го взема от теб – значи е мое.
4. Ако съм го държал преди малко – значи е мое.
5. Ако е мое, никога по никакъв начин, вид или форма не трябва да изглежда като твое!
6. Ако правя или строя нещо – всички части са мои.
7. Ако изглежда като мое – значи е мое.
8. Ако смятам, че е мое – значи е мое.

Вашето поведение като емоционален модел за подражание е по-важно от всякога. Поради емоционалната нестабилност, типична за двегодишната възраст, е почти невъзможно да избегнете гневните изблици, особено ако детето ви е изморено или няма настроение. То ще бъде още по-трудно за обуздаване, когато е прекалено силно стимулирано. Но вие поне може да организирате ежедневието му, за да сведете до минимум емоционалните сривове. Не предвиждайте разходки, когато е време за дневен сън; не извършвайте в един ден твърде много занимания, изискващи много енергия; избягвайте ситуации, които преди са водили до гневни изблици. Ако посещавате група за игра и преди детето ви е имало трудности в общуването, обсъдете споделянето на играчки и агресивното поведение, преди да пристигнат другите деца. Попитайте дали има определени играчки, които може да иска да прибере. Кажете му, че ще се бъдете до него, ако се разстрои. Дори може да играете някаква роля. „Да си представим, че аз съм Питър и играя с количката ти. Какво ще направиш, ако я искаш?” Децата на тази възраст са много добри в символичните игри. Може да предложите други възможности. „Може да използваме таймер и когато таймерът звънне, ще дойде твоят ред” или „Когато Питър си играе с количката ти, ти можеш да вземеш пожарната кола”. Подчертайте, че той трябва да използва думите вместо ръцете си.
Следете за времето, прекарано през телевизора и компютъра. Американската академия по педиатрия съветва да не се гледа телевизия до двегодишна възраст, но знам, че много малко семейства спазват тази препоръка. Всъщност до двегодишна възраст много деца са големи почитатели на малкия екран. Поне внимавайте: редица проучвания са доказали, че телевизията несъмнено превъзбужда децата, особено Енергичните деца или тези от силно реагиращия емоционален/социален тип (и както казах в седма глава, съдържанието на някои програми може освен това да ги изплаши). По-добре предвидете много време на открито или енергични игри вкъщи. Това е възрастта, в която децата могат да започнат да ви помагат с домакинската работа и готвенето. Непременно им давайте лесни и безопасни домакински задължения – и бъдете търпеливи. Всяка дейност може да научи детето ви на нещо полезно.
Изчакайте момент, в който детето ви се държи добре: съдейства, споделя вежливо или проявява търпение в изпълнението на трудна задача. Отбележете доброто му поведение: „Благодаря ти, че ми помагаш”, „Чудесно е, че споделяш”, „Еха, ти работи упорито и построи тази кула съвсем сам”.


Откъс 2 :
Spoiler:
* * *

Несъмнено един от най-често задаваните въпроси от родителите е: „Защо не се получава?”. Независимо дали майката се опитва да накара новороденото да спи повече от два часа, да захрани седеммесечното бебе или да спре малкото си дете да удря другите деца, често чувам до болка познатото „да, но...”: „Да, знам, че ме посъветвахте да я будя през деня, за да може да спи през нощта, но...” „Да, знам, че ми казахте, че е нужно време, но...” „Да, знам, че обяснихте да го извеждам от стаята, когато започне да става агресивен, но...” Сигурна съм, че разбирате мисълта ми.
Моите техники за утешаване на бебета наистина действат. Самата аз съм ги използвала при хиляди бебета и съм предала знанията си на родители по цялото земно кълбо. Аз не правя чудеса. Просто си разбирам от работата и имам натрупан богат опит зад гърба си. Признавам, че някои бебета представляват по-голямо предизвикателство от други, също както и възрастните. Освен това някои периоди в развитието като никненето на зъби, около навършването на втората година или заболявания (ваши или на детето) може да създадат известни трудности. Но почти всеки проблем може да бъде преодолян чрез обръщане на повече внимание на важните неща. Когато проблемите останат неразрешени, това обикновено се дължи на нещо, което са направили родителите или поради начина им на мислене. Това може да звучи грубо, но не забравяйте, че аз съм защитник на вашето бебе. Така че, ако четете тази книга, понеже искате да промените лош модел на поведение и да възстановите хармонията в семейството и като че ли нищо не дава резултат, дори и моите съвети, запитайте се дали не пасвате на някое от следващите описания. Ако се отъждествите с някое от тези твърдения, трябва да промените вашето поведение или нагласа, щом искате да използвате моите стратегии за утешаване на бебета.
Вие следвате детето си, вместо да му създадете режим. Ако сте чели първата ми книга, знаете, че съм твърд привърженик на структурирания режим (ако не сте, ще ви запозная с това в първата глава, която е посветена изцяло на ЛЕСНО). В идеалния случай започвате от деня, в който се приберете вкъщи с малкото „вързопче” от болницата. Разбира се, ако не сте започнали тогава, можете да въведете режим на осем седмици или три месеца, или дори по-късно. Но повечето родители срещат затруднения, а колкото по-голямо е бебето, толкова повече стават те. И точно тогава чувам от тях в отчаян телефонен разговор или имейл нещо такова:

За първи път съм майка и моето бебе – София, е на 8седмици и половина. Трудно ми е да й създам режим, понеже тя е толкова непостоянна. Притеснявам се, че яде и спи, когато пожелае. Моля да ми дадете съвет.

Това е класически случай на прекалено съобразяване с бебето. Малката София не е непостоянна – тя е бебе. Какво знаят бебетата? Те просто са дошли на този свят. Обзалагам се, че майката е непоследователна, защото тя следва малката си дъщеря, а какво разбира едно пеленаче за храненето или съня? Само това, на което го научим ние. Тази майка казва, че се опитва да създаде режим, но всъщност тя не иска да поеме нещата в свои ръце. (Излагам това, което трябва да направи, в първа глава.) Придържането към режим при по-големите бебета и деца е също толкова важно. Ние трябва да водим децата си, а не да ги следваме. Ние определяме часовете им за хранене и времето им за лягане.
Имате необмислен възпитателен подход. Както ми казваше често баба, започни, когато имаш намерение да продължиш. За съжаление в момент на раздразнение родителите понякога правят всичко, за да накарат бебето си да спре да плаче или за да успокоят малкото си дете. Често това „всичко” се превръща в лош навик, който по-късно те трябва да изкоренят. Ето това наричам „необмислен възпитателен подход”. Например, когато десетседмичният Томи не може да заспи, защото мама е пропуснала времето му за сън – най-подходящото време да го сложи да поспи, майка му започва да го разхожда, да го подрусва и люлее напред-назад. А какво знаете от опит? Това дава резултат. Томи заспива в ръцете й. На следващия ден, когато дойде време за сън, той започва леко да нервничи в креватчето и тя отново го взема, за да го утеши. Самата тя може би също се успокоява с този ритуал – невероятно е да усеща малкото сладко бебе сгушено на гърдите й. Но ви гарантирам, че след три месеца, ако не и по-рано, майката на Томи ще изпадне в отчаяние, чудейки се защо синът й „мрази креватчето си” или „отказва да заспи, освен ако не го полюлея”. Вината не е на Томи. Майката случайно е научила сина си да свързва люлеенето и топлината на тялото й със заспиването. Сега той смята това за нормално. Той не може да заспи без помощта й и не харесва леглото си, защото никой не го е научил да се чувства уютно в него.
Не разчитате знаците, които ви дава детето. Отчаяна майка ми се обажда: „Той имаше режим, а сега – не. Как да се върнем към режима?”. Когато чуя какъвто и да е вариант на израза беше, но вече не е, това ми подсказва, че родителите оставят бебето да командва, а и че обикновено те обръщат повече внимание на часовника (или собствените си потребности), отколкото на самото бебе (повече за това на с. 20). Те не разгадават езика на тялото му, не разбират плача му. Дори когато децата започнат да говорят, е важно да ги наблюдаваме. Например дете, което е склонно към агресия, не се разхожда просто из стаята и изведнъж да започва да удря другарчетата си. То се раздразва постепенно и накрая избухва. Мъдрият родител се научава да наблюдава за признаци и овладява положението преди избухването.
Вие не отчитате факта, че малките деца се променят постоянно. Чувам също фразата с „беше”, когато родителите не осъзнават, че е време да направят промяна. Четиримесечното бебе, което има режим, предназначен за първите три месеца (вж. първа глава), става раздразнително. Здраво шестмесечно бебе, което по-рано е спяло добре, може да започне да се буди през нощта, ако родителите не го захранят. Истината е, че единственото постоянно нещо при отглеждането и възпитанието на децата е промяната (повече за това в десета глава).
Търсите лесно решение. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно е да се изкорени лош навик, дължащ се на необмислен възпитателен подход, независимо дали се буди през нощта и иска да яде, или отказва да седне в столче за хранене, за да се нахрани както трябва. Но много родители очакват чудо. Например Илейн се допита до мен как кърменото й дете да започне да се храни от шише, но после настойчиво твърдеше, че моята стратегия не е проработила. Първият въпрос, който винаги задавам, е: „Колко време я прилагахте?”. Илейн призна: „Опитах при сутрешното хранене, но след това се отказах”. Защо е спряла толкова скоро? Защото е очаквала незабавни резултати. Припомних й какво означава „П” в ПК: проявете търпение.
Вие не желаете истински да направите промяната. Другият проблем на Илейн беше, че тя нямаше желание да стигне до края. „Страхувах се, че Зед ще гладува, ако бях продължила” беше причината, която ми изтъкна. Но това не беше всичко, както често се случва. Тя каза, че иска съпругът й да може да храни петмесечния Зед, но не искаше наистина да се отказва от това изключително право. Ако се опитвате да премахнете проблем, трябва да сте изпълнени с решимост и непоколебимост, както и да имате силата да издържите докрай. Съставете план и се придържайте към него. Не се връщайте към стария начин и не опитвайте различни техники. Ако се придържате към едно решение, то ще действа... докато го спазвате. Бъдете упорити. Бих искала да ви го повтарям по-често: Трябва да бъдете толкова последователни при прилагането на новия начин, колкото сте били със стария. Несъмнено поради темперамента си някои деца приемат промените трудно (вж. втора глава), но почти всички упорстват, когато се намесваме в режима им (същото правят и възрастните!). Въпреки това, ако се придържаме към новия начин и не променяме правилата, децата свикват с него.
Родителите понякога се заблуждават. Те настояват, че са опитвали определена техника в продължение на две седмици, да речем моя метод „вземи/остави” (вж. шеста глава), и казват, че не действа. Знам, че не може да е истина, защото след седмица или по-малко „вземи/остави” проработва при всяко бебе, независимо от темперамента му. И естествено, когато ги попитам, разбирам, че са опитали за три-четири дни и методът е действал, но след няколко дни, когато детето се е събудило в 3 през нощта, те са се отказали от първоначалния план. Ядосани, те изпробвали нещо друго. „Решихме да го оставим да плаче – някои хора го препоръчват”. Аз съм против, защото така бебето се чувства изоставено. Горкото момче тогава е не само объркано, защото са променили правилата, то е и изплашено.
Ако няма да доведете нещо докрай, то изобщо не започвайте. Ако не можете да го свършите сами, включете и други хора – съпруга ви, майка ви или свекърва ви, добра приятелка. В противен случай вие само подлагате детето си на мъчението да плаче сърцераздирателно и накрая го вземате в леглото си (повече за това в пета, шеста и седма глава).
Вие опитвате нещо, което не действа при вашето семейство или противоречи на разбиранията ви. Когато предлагам структуриран режим или една от стратегиите ми за изкореняване на лоши навици, обикновено мога да кажа дали ще подейства по-добре с помощта на майката или бащата – единият е по-дисциплиниран, другият е мекушав или още по-лошо – жертва е на синдрома „горкото бебе” (вж. с. 247). Някои майки (или бащи) ще си признаят: „Не искам то да плаче”. Истината е, че не искам да карам насила едно бебе да бъде или да прави каквото и да е и не съм убедена в ползите от това да се оставят бебетата да се наплачат. Не вярвам в изгонването на малкото дете да стои само, без значение за колко кратък период. Децата се нуждаят от помощта на възрастните и ние трябва да бъдем до тях, за да им я дадем, а това е тежка работа, особено когато се опитвате да се справите с последиците от необмислен възпитателен подход. Ако не ви е приятно да използвате определена техника, или се откажете от нея, или намерете начини да получите подкрепа – преотстъпете на по-упорития родител да поеме нещата за кратко или потърсете помощ от майка си, свекърва си или близка приятелка.
Не е необходимо да променяте нещо, ако всичко си е наред. Наскоро получих имейл от родителите на четиримесечно дете: „Бебето ни спи през цялата нощ, но приема само 700 мл мляко. В книгата ви пише, че трябва да приема между 950 и 1050 мл. По какъв начин да му даваме допълнителните милилитри?”. Колко майки биха дали дясната си ръка, за да имат бебе, което спи през цялата нощ! Така нареченият проблем се изразяваше в това, че бебето не пасваше на книгата ми. То може да е по-малкo под средните норми. Не всеки има семейство като това на Шакийл О’Нийл. Посъветвах майката, ако теглото му не буди безпокойство у педиатъра, да забави темпото и само да наблюдава сина си. Вероятно след още няколко седмици той може да започне да се събужда през нощта и това ще бъде знак, че може би е необходимо да получава повече храна през деня, но засега всичко беше наред.
Имате нереалистични очаквания. Някои родители имат нереалистични представи какво означава да имат дете. Често те имат успешни кариери, добри ръководители са, интелигентни и градивни и гледат на ролята си на родител като на още една от важните промени в живота, каквато несъмнено е. Но това е много различно, защото е свързано с огромната отговорност да се грижиш за друго човешко същество. Когато станете родител, не можете да се върнете към стария си начин на живот, сякаш нищо не се е променило. Бебетата наистина понякога трябва да се хранят през нощта. Прохождащите деца не могат да бъдат ръководени като проектите в работата. Децата не са малки машини, които можете да програмирате. Те изискват грижа, постоянна бдителност и много ласки. Дори да има кой ви помага, вие трябва да опознаете детето си, а за това са необходими време и енергия. Освен това не забравяйте, че в какъвто и период да се намира детето ви точно сега – добър или лош, той ще отмине. Както казваме в последната глава, точно когато си мислите, че сте го схванали, всичко се променя.







Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите