Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 ПРОБЛЕМЪТ [НА] СПИНОЗА on Чет 25 Окт 2012, 08:51

Рейчъл Бери

avatar


ПРОБЛЕМЪТ [НА] СПИНОЗА

от Ървин Ялом


обем: 408 стр.
очаквайте на: 12 .10 .2012 г.
цена: 14, 95 лв.
ISBN: 978-954-26-1148-6



Това е най-интригуващият роман, който съм чел от много години насам. Ървин Ялом е написал стегната, дълбоко информативна книга, която те кара да обръщаш нетърпеливо страница след страница. Горещо препоръчвам.

сър Антъни Хопкинс


ОПИТВАМ СЕ ДА ПРОБУДЯ ЛЮБОПИТСТВОТО У ХОРАТА. КЪМ ТЯХ САМИТЕ И КЪМ СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЯТ.
Ървин Ялом

За автора:
Ървин Ялом е професор по психиатрия в Станфордския университет, психотерапевт и писател. Неговите научни книги се използват като учебници по психотерапия в различни университети, а през 2000 г. получава наградата на Американската психиатрична асоциация заради изключителния си принос в областта на психиатрията и религията. Романите му „Когато Ницше плака“ и „Лекът на Шопенхауер“ се превръщат в международни бестселъри. Най-новата му книга – „Проблемът (на) Спиноза“, е преведена на повече от 20 езика и се радва на голям читателски интерес.


ЗА КНИГАТА „ПРОБЛЕМЪТ (НА) СПИНОЗА“

Spoiler:
Когато 16-годишният Алфред Розенберг е повикан при директора заради антисемитските си речи, наказанието му е да научи наизуст част от автобиографията на Гьоте. Розенберг е потресен да открие в нея, че неговият кумир, великият Гьоте, се е прекланял пред един евреин – философа Барух Спиноза. Цял живот Розенберг е преследван от проблема Спиноза: как е възможно Гьоте, титанът на арийската раса, да благоговее пред един представител на по-нисшата еврейска раса, какъвто е Спиноза. Завладян от тази загадка, Розенберг години наред се опитва да проумее идеите на Спиноза и тайната на неговото влияние върху големите немски мислители: Гьоте, Шилер, Хегел, Лесинг, Ницше...
Барух Спиноза, от своя страна, също има проблем. През 1656 г., когато е само на 24 години, той е отлъчен от еврейската общност в Амстердам заради еретизъм. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си той е изпреварил времето си с няколко столетия и възгледите му за юдаизма и останалите религии, както и за политическото управление, които днес звучат много актуално, навремето са били изключително радикални. И въпреки че Спиноза е живял доста кратък живот в голяма изолация, неговите творби са оказали огромно влияние върху модерната философия. Какъв е бил обаче вътрешният свят на този велик мислител? Какво е оформило светогледа му?

СПИНОЗА СРЕЩУ РОЗЕНБЕРГ

Spoiler:
Книгата проследява живота и философията на двама влиятелни мъже, променили историята и мисленето на не едно поколение. От едната страна е Спиноза – най-свободомислещият, космополитен човек, поставил разума над вяра или социално положение. От другата страна е неговият антипод: Розенберг – идеологът на нацизма, деклариращ превъзходството на арийската нация и правото й да се разпорежда с живота и имуществото на всички представители на по-нисшите раси. Единият е посветил целия си живот на търсенето на истината и философията на морала, а другият – на омразата и унищожението. Най-светлото срещу най-тъмното лице на човека.

Опирайки се на историческите факти, на кореспонденцията им, както и на собствените им творби, Ървин Ялом изгражда правдоподобни психологически портрети на Спиноза и Розенберг. От книгата читателят може да научи къде се крият корените на нацизма, как се заражда и придобива влияние тази идеология, кои са нейните създатели и пропагандатори. Образите на Хитлер и Гьоринг, на Херман Хес и на Дитрих Екхарт оживяват пред читателя. Не по-малко интересен е начинът, по който се демонстрира как работи умът на подобни хора. Това е направено чрез второстепенните персонажи в книгата: психотерапевта Фридрих Пфистер и приятеля на Спиноза – равина Франко. Терапевтичните сеанси на Розенберг с Пфистер показват какво представлява психотерапията и как можем сами да изследваме скритите си импулси, диктуващи нашите действия и мисли. Този подход, освен че изгражда убедителен психологически портрет на човек като Розенберг, е интересен и приложим при изследването на собствения ни вътрешен свят.

ИДЕИТЕ НА СПИНОЗА

Spoiler:
Разговорите между Спиноза и Франко пък дават възможност да се представи философията на Спиноза по един много по-достъпен и разбираем начин, отколкото това е направено в трудовете му. Темите за щастието, за личната свобода, за вярата са изведени като акцент. Поставени са и въпроси, свързани с религията и сляпото подчинение на догми и ритуали. Тъй като и двамата протагонисти са описани в контекста на времето, читателят научава много любопитни факти за конкретната историческа епоха и обогатява своята култура в областта на философията, религията и психологията. И въпреки че обсъжданите философски проблеми не са никак прости, авторът не се е поддал на изкушението да облече идеите си в сложни и високопарни фрази и термини. Точно обратното. Без да профанизира, Ървин Ялом е успял да предаде достъпно фундаментални философски идеи, които без неговия диалогичен начин на представяне и обяснение биха били доста сложни за разбиране. Може да се каже, че той е превел на достъпен език сложни философски концепции.

Книгата на Ървин Ялом е отлично структурирана, написана е на много богат и образен език и би допаднала на широк читателски кръг. Много от персонажите в книгата са реално съществували лица, чийто живот и действия са били внимателно проучени от автора, за да предаде вярно историческия контекст на времето. Посредством художественото преплитане на житейските съдби на Спиноза и Розенберг авторът на няколко международни бестселъра Ървин Ялом изследва светогледите на двама мъже, живели в отстояние от 300 години. Опирайки се на богатия си опит като психиатър, Ялом хвърля светлина върху вътрешния свят на Спиноза, непорочния светски философ, и на Розенберг, безсъвестния масов убиец.




***

ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА
Spoiler:

Това е най-интригуващият роман, който съм чел от много години насам. Ървин Ялом е написал стегната, дълбоко информативна книга, която те кара да обръщаш нетърпеливо страница след страница. Горещо препоръчвам.
сър Антъни Хопкинс

Ървин Ялом е най-значимият автор на психологическа художествена литература в света днес. „Проблемът (на) Спиноза“ е шедьовър.
Мартин Селигман, автор на „Как да бъдем оптимисти“


Ървин Ялом с истинска виртуозност съживява Спиноза и неговата философия и ги свързва сюжетно с нацистка Германия и личността на Алфред Розенберг. В тази своеобразна времева алхимия и амалгама на наука и художествена измислица Ялом е особено добър. „Проблемът на Спиноза“ е интересна, провокативна и в крайна сметка много стойностна книга.
Ейбрахам Вергезе, автор на „Да срежеш камъка“
Библиотеката на Спиноза

Ървин Ялом е създал рядък шедьовър в съвременната литература. Само несравнимо надарен автор би могъл да напише такъв завладяващ и провокиращ мисълта роман.
Дилип В. Джесте, почетен професор по психиатрия и невробиология в Калифорнийския университет

Психиатърът с велика душа е написал роман за философа с велика душа. Амбициозен, ерудитски, завладяващ. Преплитащите се в „Проблемът (на) Спиноза“ сюжетни линии принуждават читателя да се изправи пред фундаменталния въпрос: може ли разумът да впрегне силата си за добротворство?
Ребека Нюбергер Голдщайн, автор на „Да предадеш Спиноза“


ОПИТАХ ДА ПОКАЖА КАК РАБОТЯТ КАКТО ВЕЛИКИТЕ, ТАКА И ПРЕСТЪПНИТЕ УМОВЕ

(Интервю с Ървин Ялом)

Spoiler:


Защо решихте да напишете роман за Спиноза?
Личността на Спиноза винаги ме е интригувала. Той е живял самотно и в изолация, след като е бил изключен от еврейската общност, когато е бил само на 24 години. И все пак е написал творби, които са променили света. Той пръв говори за разделянето на църковната от светската власт и за установяване на демократично общество; той си позволява да критикува Библията и да поставя под съмнение общоприетото й тълкуване. Именно Спиноза е човекът, който подготвя почвата за възникването на естествените науки и проправя пътя на Просвещението.
Това никак не е малко. Спиноза несъмнено е бил забележителна личност. Откъде обаче ви хрумна идеята за книгата?
От години ми се иска да напиша роман за Спиноза, но за тази цел ми беше нужна история. Откъде да я вземеш, когато става дума за човек, чийто живот е бил предимно умозрителен, лишен от външни събития или семейни драми; човек, за чийто живот има много малко сведения. Така че мина много време, докато ми хрумна идеята за романа. Това се случи, когато посетих дома музей на Спиноза в Холандия и разбрах, че библиотеката му е била конфискувана от нацистите, които смятали, че тя ще им помогне да разрешат „Проблема Спиноза“.




Какъв проблем биха могли да имат нацистите с философ, живял 300 години преди времето на нацизма?
Ами, виждате ли, всички големи немски мислители: Гьоте, Шилер, Хегел, Лесинг, Ницше... всички те са благоговеели пред Спиноза. Пред един евреин! Това определено било проблем за нацистите и крайно озадачавало не само Розенберг, но и всички привърженици на идеологията на нацизма, основана на расова омраза.

Затова ли въведохте втора сюжетна линия, която включва живота на Алфред Розенберг и зараждането на нацизма?
Опитвах се да проумея защо нацистите толкова са презирали евреите, че са искали да ги изтребят до крак. Опитвах се да разбера какво е провокирало толкова много омраза и да открия някаква логика в това безсмислено унищожение.
Струва ми се, че основният въпрос в тази книга е дали разумът може да надделее над злото. Така ли е?
Точно така. Това е роман на идеите. Голяма част от творчеството на Спиноза е посветено на отхвърлянето на оковите на страстите. Цялото му съществуване е било подчинено на постулатите на разума. Самият Спиноза обаче е съзнавал, че доводите на разума не могат да се преборят със страстите, затова единственото решение е да трансформираме разума в страст: страстно да се стремим към логично разбиране на случващото се извън и вътре в нас. За мен, като психотерапевт, това означава да възпламеня у моите пациенти любопитство към самите тях, към импулсите, които ги движат. Когато хората не изпитват любопитство към самите себе си, това не вещае нищо добро.
В книгата си говорите за две личности, променили историята: Спиноза и Розенберг. Какво ви провокира да преплетете съдбите на двама толкова различни във всяко отношение хора?
Винаги ми е било интересно да разбера как работи човешкият ум, как се формира характерът и какво определя нашите действия. Чрез образите на Бенто Спиноза и Алфред Розенберг се опитах да покажа как работят както великите, така и престъпните умове и какво определя посоката на интелектуалното им развитие и моралния им облик.
И последен въпрос: какъв точно е жанрът на „Проблемът (на) Спиноза“? Някак си не изглежда като типичен роман.
Действително, трудно е да се каже какъв е жанрът на книгата, защото художествена измислица и исторически факти се преплитат, но все пак би могла да се определи като историко-психологически роман. Опитах се да напиша история, която би могла да се случи в действителност. Постарах се да се придържам възможно най-близко до историческите факти и базирайки се на знанията ми като психиатър, да изобразя вътрешните светове на своите герои възможно най-достоверно.


ОТКЪС

* * *
Spoiler:


Глава първа
Амстердам, април 1656 г.

Докато последните слънчеви лъчи проблясват по водите на Цваненбургвал, в Амстердам дейностите постепенно затихват. Бояджиите на платове прибират съхнещите по каменните парапети на канала пурпурни и алени тъкани. Търговците навиват платнените навеси и пускат кепенците на уличните павилиони. Неколцина работници, прибиращи се към дома с уморена крачка, спират на сергиите за херинга покрай канала, за да хапнат набързо и да изпият по чаша холандски джин, след което продължават по пътя си. Животът в Амстердам тече бавно: градът e в траур, все още несъвзел се от чумната епидемия, която само няколко месеца по-рано е погубила един от всеки девет жители.
На метри от канала, в дома на улица „Бреещраат“ 4, разореният и подпийнал Рембранд ван Рейн поставя последната мазка на своята картина „Иаков благославя синовете на Йосиф“, изписва името си в долния десен ъгъл, след което захвърля палитрата на пода и слиза по тясното вито стълбище. Къщата, която три века по-късно ще стане негов музей, в този ден е свидетел на позора му. Вътрешността й гъмжи от желаещи да наддават на предстоящия търг, на който ще бъде разпродадено цялото имущество на художника. Той грубо си проправя път сред зяпачите по стълбите, излиза на улицата, спира за миг, за да вдиша от соления въздух, и със залитане се отправя към пивницата на ъгъла.
Седемдесет километра на юг, в град Делфт, друг художник започва своя възход. Двайсет и пет годишният Йоханес Вермеер оглежда за последен път своята най-нова картина – „Сводницата“. Погледът му минава отдясно наляво. Първо проститутката във великолепен жълт жакет. Добре, много добре. Жълтото грее като същинско слънце. После неколцината мъже, които са я наобиколили. Прекрасно! Като че ли всеки от тях би могъл да слезе от платното всеки момент и да те заговори. Навежда се да погледне по-отблизо в проницателните очи на младия мъж с похотливата усмивка и контешката шапка. Вермеер кимва на своя умален двойник. После, доволен, изписва името си със замах в долния десен ъгъл.
Пак в Амстердам, на „Бреещраат“ 57, само на две пресечки от дома на Рембранд, където текат приготовленията за търга, един двайсет и три годишен търговец (роден само няколко дни преди Вермеер, от когото ще се възхищава, но никога няма да срещне лице в лице) се приготвя да затвори своя дюкян. По външност е сякаш твърде нежен и красив за търговец. Чертите на лицето му са съвършени, мургавата кожа –безупречна, а тъмните очи – големи и одухотворени.
Оглежда вътрешността на дюкяна за последен път, много от рафтовете са празни – като джобовете му. Пирати са плячкосали последната стока, пътуваща по море от Баия, и сега няма кафе, захар и какао, които да постави по тях. Мъжете от предишното поколение на рода са развивали успешна вносно-износна търговия на едро, но сега братята Спиноза – Габриел и Бенто – имат само този малък магазин за продажба на дребно. Вдишвайки запрашения въздух в помещението, Бенто с примирение долавя смрадта на плъшите изпражнения сред аромата на сушени смокини, стафиди, захаросан джинджифил, бадеми и нахут и стипчивите изпарения на испанско вино. Младежът излиза навън и започва всекидневната си борба с ръждясалия катинар на вратата. Някакъв глас изведнъж проговаря на приповдигнат португалски език и го сепва:
- Ти ли си Бенито Спиноза?
Спиноза се обръща и вижда пред себе си двама уморени на вид непознати млади мъже, които сякаш са изминали дълъг път. Единият е висок, с масивна, леко приведена напред глава, която като че ли вратът е неспособен да поддържа изправена заради огромната й тежест. Облечен е изискано, но е изцапан и омачкан. Другият е в дрипави селски дрехи и е застанал зад гърба на спътника си. Има дълга сплъстена коса, тъмни очи, волева брадичка и орлов нос. Държи се сковано. Движат се само очите му, стрелкайки се като уплашени попови лъжички.
Спиноза кимва предпазливо.
- Аз съм Якоб Мендоса – представя се по-високият. – Трябва да се срещнем с теб. Трябва да поговорим. Това е моят братовчед Франко Бенитеш, когото току-що доведох от Португалия. Братовчед ми... – Якоб хваща Франко за рамото. – ...е в тежък момент.
- Да – отвръща Спиноза. – И?
- В ужасно затруднение.
- Разбирам. И защо потърсихте мен?
- Казаха ни, че ти си човекът, който може да ни помогне. Може би единственият.
- Да ви помогне?
- Франко изгуби вярата си. Съмнява се във всичко. В религиозните обреди. В молитвата. Дори в съществуването на Бог. Постоянно се страхува. Не спи. Казва, че ще се самоубие.
- И кой ви е подвел, пращайки ви при мен? Аз съм просто дребен търговец. От което не печеля много, както виждате. – Спиноза сочи към прашния прозорец, през който се виждат полупразните рафтове. – Равин Мортера е човекът, който може да ви помогне. При него трябва да идете.
- Пристигнахме вчера и днес сутринта мислехме да направим точно това. Но хазяинът ни, наш далечен роднина, ни разубеди. „Франко има нужда от някой, който да му помогне, не от съдник“, рече ни той. Каза ни още, че равин Мортера бил суров със съмняващите се, бил убеден, че всички португалски евреи, приели християнската вяра, са обречени на вечни мъки, дори ако са били принудени със заплахи да избират между покръстването и смъртта. „Равин Мортера само ще накара Франко да се чувства още по-зле. Идете при Бенто Спиноза – така ни каза хазяинът. – Той е вещ в тези неща“.
- Какви ги говорите? Аз съм само търговец.
- Той твърди, че ако не си бил принуден да поемеш търговията след смъртта на твоя баща и по-възрастния ти брат, си щял да станеш следващият главен равин на Амстердам.
- Трябва да тръгвам. Бързам за една сбирка, която не бива да изпускам.
- Може би отиваш на службата за посрещане на шабат в синагогата? Ние също. Решил съм да заведа Франко, защото трябва да се върне към вярата. Може ли да вървим с теб?
- Не, аз отивам на друга сбирка.
- Каква друга сбирка? – пита Якоб, но веднага се поправя: – Прощавай. Не е моя работа. Може ли да се срещнем утре? Дали ще имаш желание да ни помогнеш на шабат? Позволено е, тъй като е мицва. Имаме нужда от теб. Братовчед ми е в опасност.
- Странно – поклаща глава Спиноза. – Досега не бях чувал подобна молба. Съжалявам, но сте сгрешили. Аз не мога да ви помогна с нищо.
Франко, който до този момент е гледал мълчаливо в земята, сега вдига очи и проговаря за първи път:
- Моля те, отдели ни съвсем малко време, нужно ми е само да разменя няколко думи с теб. Нима ще откажеш на свой събрат евреин? Твой дълг е да помогнеш на странник. Трябваше да избягам от Португалия, също както са избягали твоят баща и семейството ти, за да се избавят от Инквизицията.
- Но какво мога аз да...
- Баща ми бе изгорен на кладата само преди година. И знаеш ли какво беше престъплението му? Откриха страници от Тората, заровени в земята зад дома ни. Скоро след това беше убит и братът на баща ми, бащата на Якоб. Оттогава ме гложди един въпрос. Що за свят е този, в който синът усеща миризмата на бащината си горяща плът? Къде е Бог, който е създал този свят? Защо позволява подобни неща? Кощунство ли е да си задавам такива въпроси? – Известно време Франко се взира в очите на Спиноза, сякаш търси да види нещо дълбоко в тях, а после продължава: – Със сигурност човек, чието име означава „благословен“ – Бенто на португалски и Барух на иврит, – не би отказал да разговаря с мен.
Спиноза кима умислено.
- Ще разговарям с теб, Франко. Утре, по пладне.
- В синагогата ли? – пита Франко.
- Не, ела тук, в дюкяна. Ще е отворен.
- В дюкяна? Как така ще е отворен? – намесва се Якоб. – Нали е шабат?
- По-младият ми брат Габриел ще представи семейство Спиноза в синагогата.
- Ами свещената Тора? – настоява Якоб, без да обръща внимание на Франко, който го тегли за ръкава. – Тя повелява да не работим на шабат, да посветим този свят ден на молитви към Него и на мицви, на добри дела.
Спиноза се обръща към Якоб и с мек глас го пита, както учител свой ученик:
- Кажи ми, Якоб, вярваш ли, че Бог е всесилен?
Якоб кима.
- А че Бог е съвършен? Цялостен в Себе си?
Якоб отново се съгласява.
- Тогава несъмнено ще се съгласиш, че по дефиниция едно съвършено и цялостно същество няма потребности, недостатъци, нужди и желания. Не е ли така?
Якоб се замисля и след известно колебание кима предпазливо. Спиноза забелязва по устните на Франко едва видима усмивка.
- Тогава – продължава Спиноза – смея да твърдя, че Бог няма желания по отношение на това как да го възхваляваме, нещо повече – Той едва ли има желание изобщо да Го възхваляваме. Позволи ми в такъв случай, Якоб, да обичам Бог по собствения си начин.
Очите на Франко се разширяват. Обръща се към Якоб с поглед, който сякаш казва: „Виждаш ли, виждаш ли? Това е човекът, когото търся“.







Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите