Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 ПОСЛЕДНИЯТ ЛЮБИМ on Пет 26 Окт 2012, 08:25

Рейчъл Бери

avatar


ПОСЛЕДНИЯТ ЛЮБИМ


Втора книга
от
трилогията ХОТЕЛЪТ


от
Нора Робъртс


обем: 368 стр.
Очаквайте на: 19.10.2012 г.!
цена: 11,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1150-9

За автора:
Spoiler:
[center]Нора Робъртс – Жената, която промени облика на дамските романи

Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериланд, най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнадесет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиридесет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и откази се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година. Нора среща втория си съпруг – Брус Уайлдър, когато го наема да направи етажерки за книги в дома й. Женят се през 1985 година. От този момент те разширяват дома си, обикалят света и заедно отварят книжарница и хотел в съседното градче Бунсборо, което играе важна роля по време на Гражданската война в САЩ като средище на две битки. Именно той е в основата на най-новата трилогия на авторката „Хотелът“, чието първо заглавие „Сега и завинаги“ се превръща в бестселър още с появата си на пазара. Нора и Брус купуват стария хотел за близо 3 милиона долара през 2007 година и за две години го обновяват и превръщат в основна туристическа атракция. Оригиналното хрумване на авторката да кръсти различните стаи с имената на литературни двойки като Елизабет и Дарси от „Гордост и предразсъдъци“, Титания и Оберон от „Сън в лятна нощ“ и Джейн и Рочестър от „Джейн Еър“, допринася за непотворимата атмосфера на хотела.

Въпреки че средно на година бестеслъровата авторка от ирландски произход изкарва по 60 милиона долара, тя продължава да бъде скромна и здраво стъпила на земята. През 2007 година списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на роматичните писателки и книгите й са прекарали общо 893 седмици – близо шестнадесет години - в класацията за бестелъри на Ню Йорк Таймс
На въпроса коя от собствените й книги й е любима, Нора с усмивка отговаря: „Тази, която се продава“.

Любопитни факти за авторката:

- Общият тираж на книгите й надхвърля 400 милиона екземпляра.
- 34 книги на Нора Робъртс се продават на всяка минута.
- Само миналата година Нора Робъртс е продала 10 милиона екземпляра от книгите си.
- „Последният любим“, втора книга от трилогията „Хотелът“, която ще се появи и на българския пазар през есента, ще бъде книга номер 200 за авторката.
- Според собствените й думи написването на една книга й отнема близо 45 дни.
- Авторката е изявестна не само с таланта си, но и с желязната си дисциплина – тя пише по осем часа на ден пет дни в седмицата.
- През свободното си време обича да чете и да гледа телевизия със съпруга си, Брус.
- Любимите й автори са Стивън Кинг, Тери Пратчет и Робърт Паркър.



За книгата:


Педантичният Оуен е известен с организационните си умения. Благодарение на точните му графици и разчети реновираният хотел в центъра на Бунсборо отваря врати навреме. Тържественото откриване преминава с голям успех и скоро хотелът се превръща в предпочитано място за развлечение и почивка. Единственото, което не влиза в плановете на перфекциониста Оуен, е влюбването му в Ейвъри Мактавиш.
Пицария „Веста“, чийто горд собственик е красивата Ейвъри, се намира точно срещу хотела и разкрива страхотна гледка към обновената сграда и към привлекателния Оуен. Той е първата й любов, която тя така и не успява да забрави. Но привличането, което младата жена изпитва сега, е съвсем различно.
Романтичният призрак Лизи подтиква Оуен и Ейвъри да признаят чувствата си. Не след дълго двамата осъзнават, че не могат един без друг. Но спечелването на доверието на лесноранимата Ейвъри се оказва предизвикателство дори и за Оуен. Изоставена от майка си като малка, тя се смята за недостойна и неспособна да обича истински.
С помощта на всеотдайната Джъстин и верните си приятелки Клеър и Хоуп, Ейвъри се научава да вярва в себе си и да се наслаждава на живота. Дали първият й любим ще се окаже и последен?

Откъс:
Spoiler:
Часовете отлетяха и когато работниците си тръгнаха, Оуен беше готов за бира.

Но не и майка му.

Вместо да надигне студена бутилка, сега мъкнеше кашони с книги нагоре по стълбите в хотела.

Джъстин стоеше най-отгоре, стиснала парцал, докато го гледаше с ръце, опрени на хълбоците.

- Занеси ги направо в библиотеката. Момичетата са там и лъскат рафтовете. Двете с Каролий сме в „Ник и Нора”.
- Да, господарке.



Затътри се нагоре с пуфтене, следван от Райдър, който също мъкнеше тежък кашон, а най-отзад се качваше и Бекет.

- Адски много книги – измърмори Райдър, когато майка му вече не можеше да чуе.

- Адски много рафтове за запълване – отбеляза Оуен.

В библиотеката миришеше на препарат за полиране и на парфюм. Ейвъри стоеше на малка табуретка в далечния край и бършеше най-горните рафтове на етажерките, които се намираха от двете страни на камината и полицата отгоре й.

Той и братята му бяха направили всичко това в семейната работилница.

Спомни си колко труд бяха вложили – рязане, рендосване, лепене, лакиране. Много усилия, каза си сега, но и голямо удовлетворение.

Още повече сега, когато гледаше как дървото блести след търкането с парцалите.

- Изглежда прекрасно, дами – обади се Бекет, след като остави товара си. Обви ръцете си около Клеър и я придърпа към себе си, за да я целуне по врата. – Здрасти.

- Кой си ти? – Тя завъртя глава и се засмя. – О, да. Моят човек.

- Никакво натискане, докато не свършим. – Райдър посочи с палец към вратата. – Имаме още за качване.

- Има два кашона в „Джейн и Рочестър”. – Приклекнала, Хоуп бършеше вратичките под рафтовете. – Маркирани са с етикет „Библиотечни рафтове”.

- Готова съм с моята част. – Ейвъри скочи от табуретката. – Ще донеса единия. Ще ми помогнеш ли? – обърна се тя към Оуен.

- Разбира се.

Когато стигнаха до стаята, Ейвъри забеляза, че купищата кашони бяха намалели и изглежда бяха преподредени.

- Останали са малко. Да не би да си подреждал наново?

- Така е по-лесно да се намери каквото и да било.

- Трябва да дойдеш да подредиш и моя апартамент. Тогава може и да намеря лилавия шал, който си купих от магазина за сувенири миналия месец.

- Може да ти е от полза ако първо разопаковаш.

- Почти съм готова.

Той запази коментара си за себе си.

- Кашоните за библиотеката са ей-там.

Заобиколи купчините, за да стигне до ъгъла пред банята.

- Какво ще правиш, когато приключите с това място? – попита го тя.

- Имаш предвид, освен работата по сградата на пекарната, къщата на Бек, поддържането на имотите, които даваме под наем и започването на ремонта в кухнята на Лин Барни?

- Лин Барни ще прави ремонт в кухнята си? Не знаех.

- Не знаеш всичко.

- Почти всичко. Хората приказват, докато хапват пица или спагети. – Наведе се и взе един кашон, четливо надписан от Хоуп с печатни букви „Библиотечни рафтове”.

- Този е прекалено тежък. Вземи онзи.

- Какво ще кажеш за помещението под апартамента на Хоуп? Сегашния й апартамент.

- Ще измислим нещо. Стъпка по стъпка.

- Понякога обичам да правя много стъпки наведнъж.

- Така може да се спънеш. – Той премести тежестта на кашона си и подпря вратата с бедро.

- Но стигаш по-бързо до целта.

- Не и ако се спънеш. – Затвори вратата след тях.

- Умея да балансирам нещата. Мястото си го бива – добави тя, докато той повтаряше упражнението и с вратата на верандата.

- Най-напред пекарната и къщата на Бек. Сградата няма да избяга.

Искаше да поспори. Защо да държат празно помещение на Главната улица ако могат да го запълнят? Но отклони поглед към стаята на „Ник и Нора”, откъдето се чуваше гласът на Джъстин. Вероятно бе най-добре да се обърне към най-старшия в този случай, реши тя.

В библиотеката се зае да изпразва кашоните заедно с Хоуп и Клеър, подреждайки книги и разни дреболии по рафтовете. Любовни романи, криминалета, книги за местната история, класически произведения. Колекция от стари бутилки, стар модел на автомобил, който някога бе принадлежал на бащата на Оуен, както и железните свещници, направени от нейния баща.

- Мислех си, че имаме купища – отбеляза Хоуп. – Чудех се дали не са прекалено много. Но ни трябват още.

- Имам разни дреболии в книжарницата, а и винаги можеш да купиш още в магазина за сувенири.

- Ще сложим таблата с гарафата с уиски и чашите ето там, на долния рафт. – Хоуп отстъпи крачка назад и огледа всичко. – Но да, още няколко дреболии. Книгите са достатъчно. Справи се страхотно, Клеър.

- Беше ми забавно.

- Знаете ли какво му липсва? – Ейвъри се облегна на далечната стена. – Трябва да накараме всички работници да се подредят на предната веранда и да ги снимаме. Да сложим снимката в рамка и да я окачим тук. Екипът на хотел „Бунсборо”.

- Перфектно. Отлична идея. Всичко ще придобие завършен вид, когато сложим мебелите и картините. – Хоуп се озърна наоколо. – Бюрото ще е ето там под прозореца, с лаптоп за гостите. И голямата, подвързана с кожа книга за гости. Страхотното кожено канапе, фотьойлите, лампите.

- Ще викна Джъстин и Каролий – обади се Клеър, - да видим какво мислят те.

Но тъкмо понечи да тръгне, когато откъм стълбите отекнаха бойни викове.

- Явно моите момчета са нахлули. Казах на Алва Райденур, че ще ида да ги взема и ще ги доведа за пица. Изглежда тя е решила да ги докара при мен.

Сякаш цяло стадо бизони трополяха нагоре по стълбището. Жените излязоха тъкмо навреме, за да видят как тримата синове на Клеър тичат по коридора.

- Мамо! Госпожа Райденур каза, че тя и съпругът й също искат пица. Дойдохме да видим хотела. – Хари, най-големият, се хвърли към нея за кратка прегръдка, после понечи да изтича нататък.

- Чакай, чакай. – Клеър го сграбчи за ръката и успя да обвие длан около кръста на средния си син, докато Лиъм прегръщаше краката й. След като стисна леко ръката на Хари, тя вдигна Мърфи, най-малкия, и го опря на хълбока си.

- Здрасти! – Мърфи млясна звучно майка си. – Написахме си домашните и хапнахме закуска, и играхме на домино, а после нахранихме Бен и Йода и господин Райденур каза, че всеки ще получи по два долара, за да играем на „Мегатъч”, защото сме били послушни.

- Радвам се да го чуя.

- Искаме да видим хотела. – Лиъм вдигна глава. – Също и госпожа Райденур и господин Райденур. Може ли да идем, мамо? Може ли да разгледаме?

- Никакво тичане и никакво пипане. – Тя разроши вече рошавите златисти къдрици на Лиъм.

- Мисля, че чух момчетата.

- Бабо!

Хлапетата като един се втурнаха и заобиколиха Джъстин. Тя се наведе, прегърна ги и вдигнала грейналото си лице към Клеър.

- Аз съм баба. – Целуна всяко момче по бузките. – Най-великото нещо на света.

- Може ли да видим твоя хотел, бабо? – Мърфи използва ангелската си усмивка и големите си кафяви очи. – Моля Те. Няма да пипаме нищо.

- Разбира се.

- Какво ще кажете да почнем отгоре? – Бекет се подаде откъм стълбите и улови Клеър за ръката. – Рай е на долния етаж и показва трапезарията на семейство Райденур. След малко ще се качат.

- Ще дойдеш ли и ти, бабо? – Хари задърпа ръката на Джъстин. – Искаме да дойдеш с нас.

- Не бих пропуснала.

- Бекет казва, че можем да останем тук, след всичко е готово. – Лиъм сграбчи другата ръка на Джъстин, докато Мърфи вдигна ръчички към Бекет. – И можем да спим в някое от големите легла. Ти ще останеш ли също?

- Така ще направим. Още първата нощ всички ще останем да спим тук.

Когато се отправиха към третия етаж, Ейвъри се облегна на Оуен.

- Не са ли прекрасна картинка? Нали са много, много сладки? Клеър и момчетата, Клеър и Бекет, Клеър и Бекет и момчетата. Майка ви с всички тях. – Тя се усмихна и сложи ръка върху сърцето си. – Разчувствах се.

- Това отнема натиска от мен и Рай. Шегувам се – добави той, когато тя го изгледа с присвити очи. – Мама е луда по хлапетата.

- Какви щастливци. Вече си имат три баби.

- Баща ми би ги обикнал.

- Знам. – С леко присвито сърце, тя потърка с длан гърба му. – Винаги беше страхотен с децата. Помня всички онези барбекюта у вас и как той тичаше заедно с нас. Бях луда по него. Всеки път, когато идваше при баща ми, обичаше да казва: „Хей, Червенокоске, какво става?”

Тя въздъхна.

- Явно съм настроена сантиментално тази вечер. Ела, погледни какво сме свършили в библиотеката.

- Татко те смяташе за едно от своите деца.

- О, Оуен.

- Така е. Баща ти му беше като брат, така че и ти беше една от нас. Винаги ми повтаряше да се грижа за теб.

- Не е вярно.

- Да, вярно е. – Той леко дръпна късата й червена конска опашка, преди да пристъпи в библиотеката. – Уха. Отлична работа – и за толкова кратко време.

- Всичко беше организирано – каза тя и се засмя. – Както много добре знаеш. Има нужда от още малко запълване и ми хрумна, че може да направим снимка на всички работници на предната веранда. Ще я сложим в рамка и ще я окачим ето там. Вече е част от историята на това място.

- Права си. Ще се погрижим.

- Мога аз да я направя, особено ако успея да убедя Райдър да ми позволи да използвам неговия фотоапарат. Само ми кажи кога ще е удобно за всички и ще дойда. Къде е Хоуп? – зачуди се тя.

- Отиде в „Ник и Нора” с Каролий, сигурно довършват там.

- Никога няма да приключи, освен ако някой не я принуди. Иди я накарай. – Тя го побутна с лакът. – Кажи й да дойде на вечеря, заедно с Каролий. Вие с Райдър сигурно сте готови да пийнете по бира и да хапнете нещо.

- Отдавна съм готов.

- Иди да я доведеш тогава. Теб ще те послуша. Аз по-добре да изтичам да предупредя моите хора, че ще имаме голяма компания за вечеря. Ще видя дали мога да ви запазя задния салон.

- За нас. И ти трябва да ядеш.

Развеселена, тя наклони глава.

- Пак ли се грижиш за мен?

- Аз съм послушен син.

- Когато ти изнася. Ще се видим после.

Разделиха се, но докато минаваше край стаята „Елизабет и Дарси”, Ейвъри чу гласове. Предположи, че някои от приятелите й са вътре да разгледат, тя леко отвори вратата.

В празната стая беше само Мърфи, застанал до отворената врата на верандата и говореше оживено. Самичък.

- Мърф?

- Здрасти!

- Здрасти. Миличък, навън е студено. Не бива да отваряш вратите.

- Не бях аз. Не съм пипал нищо. Тя обича да излиза навън, за даразглежда.

Ейвъри предпазливо отиде до вратата, вдигнала рамене заради студа, докато се озърташе на едната и на другата страна на верандата.

- Кой обича да излиза?

- Дамата. Каза, че мога да я наричам Лизи, както прави Бекет.

- О. – Сега Ейвъри усети студ, който нямаше нищо общо с отворената врата. – О, боже. Хм...тя тук ли е?

- Ей-там, точно до перилата. – Той посочи. – Каза ми да не излизам, защото мама ще се притесни.

- Има право.

- Тя чака.

- Така ли? Какво?

- Чака Били. Сега ще идем ли за пица?

- О...да, след мъничко. – Ейвъри подскочи като заек, когато вратата към коридора се отвори. После се засмя, притеснено, когато Оуен се вторачи в нея. – Ние само...не знам. Мърфи, чувам гласовете на майка ти и Бекет горе. Качи се при тях, става ли? И ми обещай, че ще останеш с тях.

- Добре. Само исках да видя Лизи. На нея й харесва да има с кого да си приказва. Чао!

- Мамка му – отрони Ейвъри, когато момчето излезе. – Чух гласове...искам да кажа, чух някой говори тук и отворих вратата. Видях само Мърфи и отворената врата. Но той каза, че дамата – Лизи, - стои ето там отвън до перилата. Той я вижда и си приказва с нея. Аз чух два гласа, Оуен, не само един. И...

- Задръж малко, поеми си въздух.

Той влезе, затвори вратата на верандата.

- Но тя е навън. Не трябва ли да изчакаш да се прибере вътре?

- Мисля, че тя ще се оправи.

- А може и да е вътре. – С широко разтворени очи Ейвъри се облегна на вратата. – Това беше толкова...толкова готино! Мърфи Брустър, Говорещият с духове. Каза ми, че тя чака някого на име Били. Задължително трябва да остана да преспя в тази стая. Може би ще имам близка среща – само че така се казва за извънземните, нали? Уха.

Този път Оуен постави длани върху раменете й. Тя цялата потръпваше като навита пружина.

- Сега си поеми дълбоко въздух.

- Добре съм. Толкова е вълнуващо и леко стресиращо – но все пак е страхотно. Ти защо си толкова спокоен?

- Ти поглъщаш цялото вълнение. Чака Били, така ли?

- Така каза Мърфи, а той явно черпи информация от първоизточника. Може този Били да е съпругът й, или любовникът й.

- Съпрузите обикновено са любовници.

- Знаеш какво имам предвид. И тя го чака тук през всички тези години. Чака своя Били. Толкова е романтично.

- На мен ми звучи трагично.

- Но и романтично. Любов, която е вечна, която остава – защото това рядко се случва в действителност, нали?

- Не знам за това – обади се той, но тя продължи да бърбори.

- Държи я тук, защото тази любов е силна. Магическа. Тя е най-важното нещо. Тя е...

Вратата зад гърба й се отвори рязко и я бутна право в ръцете на Оуен. Той я прегърна здраво, за да й даде опора, докато тя наведе глава назад и го погледна в очите.

- Всичко – довърши тя.

Той не проговори. Стояха там, притиснали тела, докато вратата опираше в гърба й, а отвън по коридора се чуваше трополенето на тичащи крака и смях.

Оуен изруга мислено. Какво толкова, по дяволите?

И тогава устните му се озоваха върху нейните, а пръстите й се вплетоха в косата му.

Гореща и ярка – такава я виждаше той, така почувства сега целувката. Гореща и ярка, пълна със светлина и енергия. С Ейвъри.

Всичко се завъртя в лудешки танц, задъхан и с остра, режеща нотка на копнеж в центъра, като сгорещен поток под кожата му. Изгуби представа за всичко останало, освен вкуса й и нейните движения, настоятелните й устни, уханието на лимони и орлови нокти.

Тя се надигна на пръсти и сякаш залепна здраво за него, докато тръпката и чудото на усещането я заливаше като буйна река. Тя се остави да я понесе, като бурно и неудържимо течение, което я отнасяше към неизвестното, докато същевременно я приковаваше към мига.

Той се откъсна пръв, загледан в нея като човек, който излиза от транс.

- Какво беше това? Какво беше?

- Не знам. – Ейвъри не беше убедена, че я интересува, не и щом ръцете му отново стегнаха прегръдката си около нея. Остави се на този трепетен миг и се приближи към него.

Някой затропа по вратата.

- Оуен? Ейвъри? – извика Бекет. – Какво става? Отключете проклетата врата.

- Изчакай. – Оуен внимателно пусна Ейвъри. – Чакай – повтори той, този път на нея. Пое си въздух и отиде до вратата. Която се отвори съвсем леко.

- Какво, по дяволите? – викна Бекет, после се вторачи в отворената врата на верандата. – О.

- Няма нищо. Всичко е наред. Аз ще се погрижа.

- Мърфи каза, че двамата с Ейвъри сте тук. – Бекет хвърли око през рамо, за да се увери, че хлапетата не са наблизо. – Добре ли сте?

- Да. Супер. Ние, хм, отиваме за пица.

- Добре. Постарай се да затвориш вратата.

- Веднага. – Ейвъри внимателно затвори вратата към верандата и пусна резето.

- Чудесно. Ще се видим във „Веста”.

Бекет им хвърли още един поглед, преди да излезе.

Загледан в Ейвъри, Оуен остана на мястото си, стиснал дръжката на отворената врата.

- Предполагам, че беше малко странно – подхвана тя. – Не беше ли странно?

- Не знам.

- Предполагам...след всички тези приказки за романтична любов... Просто са провокирали нещо.

- Да. Сигурно. Добре.

Тя си пое дълбоко въздух, отиде до него.

- Не искам да е неловко.

- Добре.

- Сигурно е най-добре да се махнем оттук. От тази стая, искам да кажа.

- Добре.

- Ще ида да помогна на Дейв.

- Добре.

Тя го бутна с пръст в гърдите.

- Само това ли ще кажеш? Добре, добре?

- Засега ми се струва най-безобидно.

- Безобидно, друг път. – Тя въздъхна шумно. – Няма да се чувстваме неловко, и недей да казваш „добре”.

Излезе навън и тръгна надолу по стълбите.

- Добре – измърмори той под нос.

Затвори вратата. Когато направи крачка встрани, му се стори, че чува тих женски смях иззад вратата.

- Да, много смешно – измърмори той. Напъха ръце в джобовете си и намръщен тръгна да слиза.







Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите