Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 MASS EFFECT №3 ВЪЗМЕЗДИЕТО on Пет 26 Окт 2012, 08:41

Рейчъл Бери

avatar


MASS EFFECT
№3
ВЪЗМЕЗДИЕТО

от Дрю Карпишин

Бестселъров автор на
НЮ ЙОРК ТАЙМС
и автор на видеоиграта
MASS EFFECT



обем: 352 стр.
очаквайте на: 19. 10. 2012 г.
цена: 11,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1152-3


За играта
Spoiler:

„Мас Ефект“ е популярна компютърна ролева игра, разработена от „Байоуер“, Канада. Първата част на играта се появява на пазара през 2007 година, последвана от „Мас Ефект 2“ през януари 2010-а, а третата, която ще се появи през тази година , вече беше обявена от феновете за очакваната с най-голямо нетърпение игра за годината по време на церемонията за видеоигри на „Спайк Тиви“.
Действието се развива в бъдещето, през 2183 година, като играчът приема ролята на командир Шепърд – елитен войник, изпратен на мисия да проучи Галактиката с космическия кораб „Нормандия“. Заглавието „Мас Ефект“ се отнася до специфично физично явление, което притежава свойства, сходни на гравитацията и електромагнетизма, и е сред основните причини за разширяването на Вселената. То възпрепятства инерцията и позволява пътуване със скорост, по-голяма от тази на светлината. Играта се отличава от останалите компютърни игри и по значението, което сюжетът оказва върху развитието на играта. Диалогът, при който играчът има правото сам да избира репликите си, формира характера на командир Шепърд и предопределя съдбата му. От всеки избор в дадена ситуация зависи развоят на събитията и дори – в крайна сметка – съдбата на човечеството. Извънземните раси използват мас ефекта, за да влияят на останалите жители на Галактиката на енергийно ниво и да ги контролират. Правата за филмиране на „Мас Ефект“ са закупени от „Леджендари Пикчърс“, известно с мащабната холивудска продукция „300“, както и с хитовите филми „Тъмният рицар“, „Спайдърмен“, „Х мен“ и др. Представители на „Байоуер“ ще са изпълнителни продуценти на филма, който се очаква по екраните през 2013 година. Играта е носител на наградата за игра на годината и още четири награди за графика и дизайн за 2008 година.



За автора
Spoiler:

Автор на книгите по едноименната компютърна игра е канадецът от украински произход Дрю Карпишин, написал и трилогията за Дарт Бейн към култовата поредица „Междузвездни войни“. Освен като писател, Карпишин работи и като дизайнер за „Байоуер“ и участва в разработването на играта „Мас Ефект“, както и на популярната видеоигра „Междузвездни войни: Рицарите на Старата република“.
Преди да се захване с писане, Дрю Карпишин си изкарва прехраната като данъчен инспектор, но автомобилна катастрофа го принуждава да се откаже от работата си. След като се възстановява напълно, записва английска филология в Университета в Албърта и придобива магистърска степен. Жени се за дългогодишната си приятелка Дженифър и прекарва девет години с нея и любимата си котка Рокси в дома им в Едмънтън. След примамливото предложение от „Байоуер“ двамата се местят в Остин, Тексас, САЩ.След успеха на първите две книги от серията - „Разкритието“ и „Възходът“, ИК „Хермес“ представя третата част от MASS EFFECT – „Възмездието“.


За книгата

Човечеството се приобщава към огромното галактическо общество от извънземни видове. Но отвъд познатото пространство се спотайват Косачите – големи космически кораби, които притежават разум, но са лишени от емоции. В продължение на десетки хиляди години те наблюдават как извънземните и човешките цивилизации еволюират. Косачите изчакват подходящия момент да заличат целия органичен живот в галактиката.
Сред малцината, които съзнават заплахата от унищожение, е лидерът на прочовешката групировка „Цербер“ – Илюзорния. Косачите имплантират кибернетична технология, която им позволява да доминират над органичния приемник дори от другия край на галактиката. Илюзорния решава да изпробва технологията върху човешки субекти. И да жертва шепа хора в името на общото благо.
След като предава „Цербер“ заради дъщеря си, Пол Грейсън се установява на космическата станция Омега под фалшива самоличност. Хладнокръвният наемен убиец Кай Ленг, изпратен от Илюзорния, обаче го открива и пленява.
Кали Сандърс научава за изчезването на Грейсън и се обръща за помощ към храбрия капитан Дейвид Андерсън. За да освободят Грейсън, двамата се отправят на рискована мисия, която застрашава живота им. И бъдещето на човечеството.



Интервю с Дрю Карпишин:
Spoiler:

В.: Как започна кариерата си в света на игрите и писането?
О.: Големият пробив дойде през 2000-та година, когато се включих в конкурс на „Уизърдс ъв дъ Коуст“ за проекти за роман, чието действие се развива в света на Забравените царства. Изпратих им проекта си и в крайна сметка така се появи първият ми роман – „Темпъл Хил“.
Що се отнася до пробива ми в света на игрите, бях на точното място в точното време. Работех по магистърската си степен по английска филология в Университета на Албърта (също през 2000-та година), където видях обява от BioWare. Компанията търсеше автори. Аз вече бях подписал договора си за романа по Forgotten Realms, а BioWare са известни с поредицата си Baldur’s Gate, чието действие се развива в същия свят. Изглежда, всичко си пасна идеално. Започнах работа през пролетта на 2000-та година и нещата се задвижиха.

В.: С какво обичаш да се занимаваш, когато не пишеш?
О.: В свободното си време обожавам да играя голф, това е голямата ми страст. Почитател съм и на билярда, обичам много да следя и спорта в медиите.

В.: Самият ти геймър ли си и кои са любимите ти игри?
О.: Честно казано, от писане и голф не ми остава време за компютърни игри. Играл съм не повече от шест игри за последните пет години.

В.: Дрю, кажи ни честно – държиш ли на читателските мнения дори когато са отрицателни? Или понякога критиката – пък била тя и градивна – преминава границата на допустимото?
О.: Обичам да получавам писма от читателите и геймърите, за да знам дали съм на прав път. Опитвам се да не обръщам внимание на хейтърите – хората, които само критикуват и обиждат. В крайна сметка трябва да следваме собствения си инстинкт, защото, ако се опитваме да се харесаме на всички, със сигурност ще претърпим провал. За щастие до този момент получавам предимно положителни отзиви, което значи, че инстинктът ми не ме е подвел.


В.: Последен въпрос, Дрю. Какво можем да очакваме от теб през тази година? Работиш ли вече по нови проекти?
О.: През 2012 година планирам да отделя време и на нещо, което е изцяло мое творение – работя върху фентъзи трилогия в жанра „меч и магия“, която е почти завършена. Кой знае, може би това ще бъде наследникът на Властелинът на пръстените/Колелото на времето/Игра на тронове. А може би ще бъде пълен провал. Само времето ще покаже!

Откъс:
Spoiler:

* * *

Илюзорния седеше на стола и гледаше през панорамния прозорец, който оформяше цялата външна стена на тайния кабинет.

Безименната космическа станция, която той използваше като база, се намираше в орбитата на една червена звезда гигант от клас М. Полукръгът на пламтящия слънчев диск обхващаше цялата долна половина на панорамния прозорец – светлината му доминираше, но не затъмняваше изцяло звездния фон зад него.

Звездата се намираше в последните етапи на своя шест милиарден живот. В грандиозно финално действие, което беше кулминацията на нейното съществуване, тя щеше да се срути върху самата себе си, образувайки черна дупка, която щеше да погълне цялата система. Планетите и луните, които звездата беше създала при своето зараждане, щяха да бъдат погълнати от неизбежното гравитационно притегляне на черната, зейнала паст, останала след нейната смърт…

Тази сцена обобщаваше всичко, в което Илюзорния вярваше относно галактиката – беше красива, величествена и смъртоносна. Животът можеше да изникне на невероятните места и във възможно най-невероятните форми, само за да угасне с примигването на космическото око.

Илюзорния нямаше намерение да позволи това да се случи с човечеството.

– Изключи панорамния прозорец – каза той, а стената стана непрозрачна и го остави сам в голяма, смътно осветена стая.

– Включи светлините – нареди той и от тавана се изля светлина.

Той завъртя стола си, така че да застане с гръб към панорамния прозорец, и погледна към кръглия холографичен дигитайзер в центъра на стаята, който използваше за приемане на входящи обаждания. При активиране машината проектираше триизмерно изображение на тези, с които той разговаряше, и те изглеждаха, сякаш бяха в стаята заедно с него.

Те също можеха да го виждат, разбира се, което беше и причината холодигитайзерът да бъде разположен, така че да има изглед отвъд стола, намиращ се до панорамния прозорец. Когато прозорецът беше включен, Илюзорния беше поставен в рамката на всяко астрономическо чудо, около което станцията беше в орбита по това време: дръзка и могъща визия, която подсилваше образа, който той грижливо бе насърчавал през годините.

Имаше нужда от питие. Не от онези синтетични помии, произведени от извънземните, които барманите из цялата галактика сервираха на нищо неподозиращите хора. Той искаше нещо истинско, нещо чисто.

– Бърбън – поръча на висок глас Илюзорния. – Чист.

Няколко секунди по-късно в далечния край на стаята се отвори врата и една от неговите асистентки – красива висока брюнетка – се появи с празна чаша в едната ръка и бутилка в другата. Токчетата й потракваха, докато прекосяваше мраморния под на помещението, а дългите й крака бързо скъсиха дистанцията между двамата, въпреки тясната й черна пола.

Тя не се усмихна и не каза нищо, докато му подаваше чашата – поведението й беше изцяло професионално. След това му показа бутилката, за да може той да одобри.

„Джим Бийм – черен етикет“ - пишеше там. „Дестилиран до перфектност в Кентъки“.

– Три пръста – поръча Илюзорния в знак на одобрение.

Асистентката напълни малко над половината от чашата и зачака.

Както винаги първата глътка го върна обратно към по-простичките времена на неговата младост. В онези дни той беше обикновен човек - типичен гражданин от висшата класа на Земята, – живееше богато, охолно и наивно.

Той се наслади на вкуса и почувства силен копнеж по онези загубени, спокойни дни: преди да основе „Цербер“, преди да стане Илюзорния – самоназначилият се пазител на човечеството, преди Съюзът и извънземните му съюзници от Цитаделата да бяха заклеймили него и последователите му като терористи.

Преди Косачите.

От всички врагове в познатата галактика и отвъд нея, от всички опасности, които един ден можеха да унищожат хората, никоя не можеше да се сравни със заплахата, която се спотайваше в пустотата на тъмния космос, на ръба на галактиката. Косачите представляваха огромни космически кораби, които притежаваха разум, но бяха безмилостни - напълно лишени от състрадание и емоции. От десетки хиляди години, може би и по-дълго, те бяха наблюдавали как извънземни и човешки цивилизации еволюират и напредват, за да дочакат идеалния момент да се появят и да заличат целия органичен живот в галактиката.

И въпреки че Косачите бяха истинска апокалиптичната заплаха, повечето хора не знаеха нищо за тях. Съветът беше засекретил всички официални доклади за атаката на Косачите срещу космическата станция на Цитаделата, беше успял да прикрие доказателствата и да отрече истината, за да предотврати широкото разпространение на паника из цялата галактика. И разбира се, Съюзът – галеното куче на своите нови извънземни господари - ги беше последвал без никакъв протест.

Лъжата беше проникнала толкова дълбоко, че дори тези, които бяха помогнали истината да бъде прикрита, бяха убедили самите себе си, че Косачите не са нищо повече от един мит. Те продължаваха своето рутинно съществуване, твърде слаби и глупави, за да осъзнаят ужасяващата съдба, която ги очакваше.

Но Илюзорния бе посветил живота си на това да се изправя пред неприятните истини.

Когато от Съюза обърнаха гръб на изчезващите човешки колонии в системите „Термин“, „Цербер“ поеха щафетата. Дори бяха успели да вербуват командир Шепард – най-прочутия герой на Съюза, – за да им помогне при разследването на мистерията. И това, което Шепард бе открил, разтърси Илюзорния до дъното на душата му.

Той отпрати асистентката си с леко кимване и жената се завъртя грациозно на токчетата си и го стави сам с мислите му.

Отпи още веднъж от чашата си и я остави на облегалката на стола си. После бръкна във вътрешния джоб на ушитото си по поръчка сако и извади продълговата, тънка, сребърна табакера.

С небрежна елегантност, придобита от дългогодишен опит, той отметна капака й, измъкна една цигара и я затвори с едно рязко движение. Табакерата изчезна в сакото му, заменена от тежка, черна запалка. Щракна с палеца, бързо си дръпна от цигарата и запалката също изчезна.

Илюзорния всмука дълго и бавно от цигарата и остави никотина да изпълни дробовете му. Тютюнът беше част от земната култура от векове, а самото пушене беше общоприет ритуал сред почти всяка развита нация по земното кълбо. Нищо чудно тогава, че този широко разпространен навик упорито преследваше човечеството и в космоса. Различни сортове тютюн бяха станали популярна стока за износ в голям брой човешки и извънземни колонии.

Съществуваха и такива, които дори имаха безочието да твърдят, че няколко сорта от генетично модифицираните тютюневи листа на саларианците превъзхождат всички произвеждани човешки видове. Илюзорния, обаче, предпочиташе тютюнът и уискито му да бъдат отгледани и произведени на Земята. Въпросната цигара беше част от реколта, култивирана в огромните ниви, които се простираха из зелените ширини на южноамериканската централна област – един от малкото останали региони на Земята, който се използваше за земеделие.

През двадесет и втори век обичайните здравословни рискове, свързвани с тютюнопушенето, вече не бяха причина за безпокойство– прогресът в областта на химията и медицината бяха довели до излекуване на болести като емфизема и рака. И все пак имаше и такива, които таяха дълбока, принципна омраза към това простичко действие.

Остарялото законодателство, прието в средата на двадесет и първи век, което забраняваше тютюна, все още бе в сила в границите на няколко национални държави на Земята. Много хора гледаха на цигарите като на нещо нравствено отблъскващо: символ на безсърдечното и експлоататорско корпоративно безразличие, което бе причинило смъртта на милиони в преследването на печалби за акционерите.

За Илюзорния, обаче, пушенето представляваше нещо напълно различно. Вкусът, който усещаше да пролазва по езика му и надолу в гърлото, гъделичкането от дима, разстилащ се из дробовете му, и топлият прилив на никотин, който се разпространяваше през тялото му, носеха едновременно комфорта на позната рутина и удовлетворяване на физическата нужда: два основни елемента от човешкото състояние. Пушенето беше ритуал, който трябваше да се възхвалява… особено сега, когато по-нататъшното съществуване на човечеството бе изложено на риск.

Ако имате цигари – пушете - помисли си той, извиквайки в съзнанието си една стара фраза от отдавна забравен източник.

Защото никой от нас няма да доживее да види утрешния ден.

Илюзорния дръпна още няколко пъти от цигарата си, преди да я загаси в пепелника, който беше вграден в облегалката на стола, и след това отпи отново от чашата си.

Колкото и зловещи да изглеждаха нещата, той нямаше намерение да се отдава на меланхоличното отчаяние. Беше от хората, които се изправяха лице в лице с проблемите, и към този нямаше намерение да подходи различно.

Командир Шепард беше открил, че хората от колониите биват отвличани от Колекционерите – откъснат от останалата част от галактиката извънземен вид, който безусловно изпълняваше волята на Косачите. Макар и да бяха заклещени в тъмния космос, огромните космически кораби успяваха някак си да упражняват контрол върху своите злополучни слуги, дори и от милиони светлинни години разстояние.

Действащи по заповед на своите господари машини, Колекционерите събираха хора и ги отвеждаха в техния роден свят в ядрото на галактиката. Там препроектираха отвлечените: те биваха трансформирани, видоизменяни и накрая претопявани в органична утайка като част от ужасяващ експеримент за захранването и създаването на нов Косач.

Шепард с помощта на „Цербер“ беше унищожил разработките на Колекционерите. Но Илюзорния знаеше, че Косачите няма да се предадат просто така. Човечеството трябваше да научи повече за този безмилостен и безпощаден враг, докато се подготвяше за неизбежното му завръщане. То трябваше да проучи неговите силни и слаби страни, за да разкрие и използва уязвимостта му.

„Цербер“ беше спасила основни технологични части от остатъците от разработката на Колекционерите. Те вече бяха започнали да изграждат база, за да предприемат първите внимателно контролирани тестове на странната извънземна технология. В крайна сметка обаче, имаше само един начин да се придобие познанието, което търсеха: трябваше да възобновят експериментите на Колекционерите върху реални човешки субекти.

Илюзорния знаеше много добре, че планът му е отвратителен. Но етиката и моралът трябваше да бъдат отхвърлени в името на оцеляването на вида. Вместо да бъдат отвлечени милиони, щяха да бъдат внимателно подбрани неколцина субекти. Една шепа жертви щеше да пострада, за да предпази и съхрани цялата човешка раса.

Планът за репродукция на експериментите на Колекционерите щеше да влезе в ход тайно, без знанието или намесата на Шепард. Съюзът между „Цербер“ и най-прочутия герой на човечеството беше, най-меко казано, нестабилен. Възможно беше за в бъдеще те отново да работят заедно, но засега Илюзорния желаеше да се довери единствено на своите собствени топагенти.

Тихо позвъняване отгоре беше индикация за входящо съобщение от един от тях.

– Включи панелния прозорец – каза той, поизправи се на стола и фокусира вниманието си върху холодигитайзера.

Светлините избледняха автоматично, докато стената зад него стана прозрачна. Умиращото слънце зад гърба му хвърляше червено-оранжева светлина в стаята.

– Приеми съобщението – измърмори Илюзорния и изображението на Кай Ленг се материализира над холодигитайзера.

Както по-голямата част от човечеството, и той бе дете на една изцяло глобална култура. Китайското наследство очевидно преобладаваше в тъмната коса и очите, но около челюстта и носа му се разпознаваха едва доловими черти, които подсказваха някакво славянско или руско потекло.

– Открихме го – докладва Кай Ленг.

Илюзорния нямаше нужда кого има предвид. Един от най-добрите наемни убийци на „Цербер“ – Кай Ленг, изпълняваше мисията да открие една-единствена мишена от почти три години.

– Къде е? – поиска да узнае Илюзорния.

– На Омега.

Изпънатите мускули на врата на Кай Ленг моментално се стегнаха от отвращение, докато произнасяше името – една съвсем неволна, но разбираема реакция. Космическата станция представляваше всичко, което „Цербер“ ненавиждаха в извънземната култура: тя беше беззаконна, свирепа и брутална. Рефлексът накара Кай Ленг да извърти главата си и да открие за миг татуировката отзад, на врата си – змия, която поглъща опашката си.

Уроборосът често бе използван, за да символизира вечността, но Илюзорния знаеше, че има и по-мрачно значение: унищожение. Което по свой собствен начин също бе вечно.

От „Цербер“ бяха открили Кай Ленг преди десет години, освобождавайки го от военен затвор на Съюза. Илюзорния беше проучил внимателно миналото му, преди да го вербува: морски пехотинец от специализираното тренировъчно звено N-7, Кай Ленг беше арестуван, след като бе убил кроган при сбиване в един бар на Цитаделата по време на краткосрочен отпуск.

Гневът на Съюза се беше стоварил върху бившия лейтенант с пълна сила, за да го накажат за назидание на останалите. Той беше разжалван и осъден на двадесет години военен затвор. Дългият списък на документирано конфронтационно поведение и дори използване на насилие срещу извънземните от Кай Ленг без съмнение беше допринесло за строгостта на присъдата му. За Илюзорния обаче поведението му беше доказателство за характер. Това, в комбинация с факта, че бе успял да убие кроган, докато е бил въоръжен само със зачисления му стандартен армейски нож, го бяха превърнали в перфектния кандидат-наемник.

През десетилетието, след като „Цербер“ бяха организирали бягството му, Кай Ленг се бе превърнал в един от най-добрите агенти за мокри поръчки на организацията. Но той беше нещо повече от безмилостен убиец. Той разбираше нуждата от дискретност и знаеше как да планира и изпълнява сложни и деликатни операции.

Сега, когато беше открил своята цел, първата реакция на Илюзорния бе да издаде заповед за екзекуция.

Но след това му хрумна друга идея. Той все още се нуждаеше от субекти за предстоящите експерименти, така че защо да не удари с един куршум два заека?

– Залови го – нареди той. – Жив. И не пропускай да прикриеш следите си.

– Никога не пропускам – отвърна Кай Ленг.

Удовлетворен, Илюзорния измърмори:

– Прекрати връзката – и холографското изображение на наемния убиец потрепна веднъж, след което изчезна.

Той се облегна на стола си и небрежно разклати съдържанието на чашата в ръката си, преди да я изпие до дъно с удоволствие, на една дълга глътка.

От много време чакам този миг, Грейсън - помисли си той в много по-весело настроение, отколкото преди минута. - Но първо ще се уверя, че чакането си е струвало.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите