Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Дневниците на героя on Пет 26 Окт 2012, 09:16

Рейчъл Бери

avatar


Дневниците на героя
Сборник с разкази, игри и илюстрации

Какви опасности дебнат Люк и Талия по пътя им към лагера на нечистокръвните? Ще успеят ли Пърси и Анабет да възвърнат откраднатия кадуцей на Хермес от огнедишащ гигант, който не е настроен благосклонно към натрапници? Как точно трябва да подходят Лио, Пайпър и Джейсън, за да открият избягала маса, като междувременно се измъкнат на група пристрастени към партита менади (които може и да са донякъде побъркани) и предотвратят мащабна експлозия... в рамките на един час или дори по-малко? Отговорите ще разкрие само „Дневниците на героя”. Книгата съдържа четири непубликувани до момента разказа с героите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” и „Героите на Олимп”. Оригинални илюстрации, интервюта и портрети на герои, карти и загадки допринасят за доброто настроение, което доставя тази изпълнена с екшън и най-разнообразни приключения колекция. Доказателството? В осмата си седмица в класацията за най-продавани книги за деца и тийнейджъри на „Ню Йорк Таймс” тя заема третото място в престижната листа. Българското издание на „Дневниците на героя” в превод на Александър Драганов ще може да се открие в книжарниците у нас от 23 октомври. Цената на книгата е 9,90 лв.

Spoiler:
Млади полубогове, вашата съдба ви очаква!
Подгответе се за нови приключения, битки с чудовища и срещи с темпераментни гръцки и римски богове из цялото земно кълбо. Старшият писател на лагера на нечистокръвните Рик Риърдън ви дава възможност да се присъединете към Пърси Джаксън и неговите приятели в мисията им, която ще ги изправи срещу зловещи врагове и много изпитания. Проследете техните приключения в тази поверителна колекция от неразказвани досега истории. Това, което ще научите, може да спаси живота ви!
Дневникът на Люк Кастелан
Историята, разказана от гледната точка на Люк, проследява приключенията му с Талия и Анабет от дните, преди да пристигне в лагера на нечистокръвните. Може би тя ще ви помогне да разберете защо обещаващият млад герой по-късно избира тъмната страна.
Пърси Джаксън и жезълът на Хермес
Този разказ е добър пример за това как денят на един герой може да бъде провален във всеки един момент от поредната олимпийска криза. В случая пикникът на Пърси и Анабет е прекъснат от Хермес, който има спешна нужда от тяхната помощ.
Лио Валдес и търсенето на Бъфорд
Действието се развива в бункер номер девет на лагера на нечистокръвните. Лио се опитва да конструира съвършения летящ кораб „Арго ІІ”, но нещо се обърква по ужасяващ начин. Дори с помощта на Пайпър и Джейсън оцеляването на целия лагер е под въпрос.
Синът на магията
Кой и как контролира мъглата? Защо чудовищата могат да долавят присъствието на героите? Какво се е случило с полубоговете, воювали на страната на Кронос по време на инвазията в Манхатън? Всички тези въпроси получават своя отговор в разказа „Синът на магията”.
В „Дневниците на героя” ви очакват още интервю със змиите на Хермес, Джордж и Марта, а също и портрети на важни герои, които може да срещнете по време на подвизите си. Като изображението на Талия Грейс, например (тя не обича да я рисуват, но този път успяхме да я убедим да позира).
* * *
С типичното си чувство за хумор и много въображение Рик Риърдън поднася „Дневниците на героя” – универсално ръководство в света на всичко, свързано с Пърси Джаксън и неговите приятели от гръцкия и римския лагер. Авторът е познат като един от най-обичаните писатели на детско фентъзи в света с книгите си от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, „Хрониките на Кейн” и „Героите на Олимп”. Добре известен факт е, че той започва да пише романите за Пърси като средство, с което да привлече сина си Хейли за каузата на четеното. По всичко личи, че целта е изпълнена. Последният разказ в „Дневниците на героя” – „Синът на магията”, е написан именно от Хейли. В него младият Риърдън хвърля светлина върху събитията, които се случват хронологично след тези в „Последният олимпиец”, а баща му сам признава, че не би се справил по-добре. Следващият роман в поредицата „Героите на Олимп” – „Знакът на Атина”, очаквайте на книжния пазар у нас през ноември.

Откъс:
Spoiler:
ПЪРСИ ДЖАКСЪН И ЖЕЗЪЛЪТ НА ХЕРМЕС
Анабет и аз почивахме на голямата ливада в Сентръл Парк, когато тя ненадейно ме попита:
– Забрави, нали?
Изпаднах в тиха паника. Лесно е да се паникьосаш, когато си гадже на Анабет. Наистина двамата с нея бяхме преживели десетки битки с чудовища. Бяхме се изправяли срещу гнева на боговете. Бяхме се изправяли срещу титаните. Поне дузина пъти бяхме рискували живота си. Но сега, когато бяхме гаджета, се ужасявах от всяка нейна дума. Какво ли бях объркал?
Наум проверих дали съм взел всичко за пикника. Удобна постелка за сядане? Да. Любимата пица на Анабет с допълнително маслини? Да. Шоколадов десерт от La Maison du Chocolat? Да. Оръжия, в случай че отново настане някакъв митичен гръцки апокалипсис? Естествено.
Какво бях забравил?
Изкуших се да блъфирам, но две неща ме накараха да размисля. Първо, не исках да лъжа Анабет. Второ, тя бе прекалено умна. Щеше да разбере веднага.
Затова направих това, в което съм най-добър, и я загледах тъпо. Анабет вдигна очи нагоре.
– Пърси, днес е 18-и септември. Какво се случи точно преди един месец?
– Имах рожден ден – отговорих.
Това беше вярно – на 18-и август отпразнувах рождения си ден. Но съдейки по изражението на Анабет, тя очакваше друг отговор.
Не ми помагаше и това, че изглеждаше толкова разсейващо добре. Бе облечена с обичайната си оранжева тениска от лагера и къси панталони, но ръцете и краката й бяха хванали тен и сякаш блестяха на слънчевата светлина. Русата й коса падаше по раменете. Около врата й висеше кожена връв с шарени мъниста от нашия летен лагер – лагера на нечистокръвните. Сивите й очи бяха все така завладяващи. Просто ми се искаше да не ме гледат толкова критично.
Опитах се да помисля. Преди месец победихме титана Кронос. Това ли имаше предвид? Явно очакваше твърде много от мен.
– Първата ни целувка, водораслен мозък – каза тя. – От нея мина точно един месец.
– А, да! – отвърнах аз, но вътрешно се питах: „Нима хората празнуват такива неща? Трябва да помня рождени дни, празници и годишнини?“.
– Нали затова правим този чудесен пикник? – опитах се да се усмихна.
Тя прибра крака под тялото си.
– Пърси... пикникът е чудесен. Наистина. Но ти обеща да ме заведеш на специална вечеря. Не помниш ли? Не че нахалствам, но каза, че имаш нещо наум. Така, че...
Долавях надеждата в гласа й, но също и съмнението. Очакваше да призная очевидното – че съм забравил. Че съм прецакал нещата. Че съм гадже идиот.
Не искам да оставате с впечатлението, че не ми пука за Анабет. Честно казано, последният месец беше страхотен. Чувствах се като най-щастливия герой в историята. Но специална вечеря... кога ли бях обещавал подобно нещо? Може би след целувката с Анабет, когато бях замаян като в мъгла. А може би някой гръцки бог се бе дегизирал като мен и й бе обещал такова нещо, за да ми направи номер.
А може би просто бях гадже идиот.
Е, време бе за импровизация. Прочистих гърлото си.
– Ами...
Внезапно проблесна светлина и ми се наложи да премигна, все едно някой е насочил огледало към лицето ми. Огледах се и видях кафяв камион с ремарке, паркиран по средата на голямата ливада, където бе забранено за коли. От едната му страна бе изписано:
ХЕРНИИТЕ СЪСКАТ
Ох, чакайте. Имам дислексия. Присвих очи и сметнах, че е по-вероятно надписът да гласи:
ХЕРМЕС ЕКСПРЕС
– Страхотно – промърморих. – Имаме поща.
– Моля? – попита Анабет.
Посочих камиона. Шофьорът му слизаше, облечен в кафява униформена риза и дълги до коленете шорти. Носеше скъпи черни чорапи и маратонки. Къдрава прошарена коса се подаваше под кафявата му шапка. На възраст изглеждаше между трийсет и четирийсет години, но от опит знаех, че е между пет и шест хиляди годишен.
Хермес. Пратеникът на боговете. Личен приятел, поръчител на геройски подвизи и чест причинител на главоболия.
Изглеждаше разтроен. Не спираше да тупа джобовете си и да кърши ръце. Или бе изгубил нещо важно, или бе прекалил с божествените кафета на Олимп. Най-накрая ме забеляза и ми махна да ида към него.
Това можеше да означава няколко неща. Или носеше съобщение от боговете, което бе лошо, или искаше нещо от мен, което също беше лошо. Но предвид това, че ме спаси от обясненията пред Анабет, бях твърде облекчен, за да ми пука.
– Кофти – постарах се да звуча, все едно наистина съжалявах, а не все едно са ме измъкнали от казана. – По-добре да видим какво иска.
***
Как се поздравяваше един бог? И да имаше официален етикет, аз не го знаех. Никога не бях сигурен дали трябва да му стисна ръката, да коленича или да се поклоня и да извикам: „Недостойни сме!“.
Познавах Хермес по-добре от останалите богове на Олимп. През годините той на няколко пъти ми бе помагал. За нещастие обаче, миналото лято аз се изправих в смъртоносна битка за съдбата на света срещу сина му Люк, герой, покварен от титана Кронос. Смъртта на Люк не стана изцяло по моя вина, но определено влоши отношенията ни с Хермес.
– Здрасти! – реших да започна простичко аз.
Хермес хвърли бърз поглед към парка, все едно се страхуваше, че го следят. Не знам защо си правеше труда. Боговете обикновено бяха невидими за смъртните. Никой на голямата ливада не обръщаше внимание на камиона.
Хермес погледна първо към Анабет, а после и към мен.
– Не знаех, че и момичето ще е тук. Трябва да се закълне, че ще си държи устата затворена.
Анабет кръстоса ръце.
– Момичето те чува. И преди да се закълна в каквото и да било, е по-добре да ни кажеш какво не е наред.
Досега не бях виждал бог да изглежда толкова наплашен. Хермес прибра един сив кичур коса зад ухото и отново потупа джобовете си. Не знаеше къде да си дене ръцете. Той се приведе и снижи глас:
– Говоря сериозно, момиче. Ако мълвата стигне до Атина, тя никога няма да спре да ми се подиграва. И без това се смята за много по-умна от мен.
– Тя е много по-умна от теб – отвърна Анабет, но мнението й не бе съвсем безпристрастно. Атина й бе майка.
Хермес я погледна лошо.
– Обещай ми! Преди да обясня проблема, и двамата трябва да се закълнете, че ще си държите езика зад зъбите.
Внезапно разбрах каква е белята.
– Къде ти е жезълът? – попитах.
Едното око на Хермес потръпна. Изглеждаше така, все едно ще заплаче.
– Богове! – каза Анабет. – Изгубил си жезъла си?
– Не съм го изгубил! – сопна се Хермес. – Откраднаха ми го! И не съм ти искал помощта, момиче!
– Хубаво – отвърна тя. – Решавай си тогава проблемите сам. Хайде, Пърси. Да се махаме.
Хермес изръмжа. Осъзнах, че трябва да предотвратя битка между безсмъртен бог и гаджето си, а не исках да заставам от която и да било страна на барикадата.
Преди да продължа, е редно да ви обясня откъде идва проблемът. Навремето Анабет бе преживяла много приключения със сина на Хермес, Люк. С времето Анабет се влюбила в него. Когато пораснала, Люк също хлътнал по нея. Но после станал зъл. Хермес до ден- днешен обвиняваше Анабет, че не е предотвратила това. Анабет пък смяташе, че Хермес е бил лош баща и че Люк бе минал на тъмната страна заради него. Люк беше загинал във войната.
Хермес и Анабет се обвиняваха взаимно за това.
Объркани ли сте? Добре дошли в моя свят.
Така или иначе, си дадох сметка, че нещата ще станат по-лоши, ако двамата избухнат, затова поех риска да застана помежду ми.
– Виж сега, Анабет, това ми звучи важно. Остави ме да го изслушам, а после ще си продължим пикника, става ли?
Усмихнах й се по начин, от който тя трябваше да разбере, че съм на нейна страна, но боговете са кофти типове и не мога да направя нищо по въпроса.
Но бе по-вероятно изражението ми да е гласяло: „Не съм виновен! Не ме убивай!“
Преди Анабет да успее да възрази, или по-лошо – да ме набие, – хванах Хермес за ръката.
– Хайде да идем в офиса ти.
***
Хермес и аз седнахме в ремаркето сред няколко кутии, на които пишеше „отровни змии“. Това може би не бе най-доброто място за седене, но бе за предпочитане пред други пратки, надписите на които съобщаваха: „Експлозиви, не сядай!“ или пък „Драконови яйца, не ги пренасяйте заедно с екплозиви!“.
– Кажи сега какво се е случило – попитах аз.
Хермес се отпусна върху кутиите и загледа празните си ръце.
– Оставих ги само за минутка.
– Кои... а, да. Джордж и Марта.
Хермес кимна отчаяно.
Джордж и Марта бяха змии, които се увиваха около неговия кадуцей – жезъла на силата му. Сигурно сте виждали кадуцея изобразен по болници, тъй като често го използват като символ на лекарите. (Анабет смяташе, че това е голяма грешка. Изображението било на жезъла на Асклепий, бога на медицината, а не на Хермес. И прочее, и прочее. Както и да е.) Самият аз харесвах Джордж и Марта. Имах чувството, че и Хермес ги харесва, макар редовно да се караше с тях.
– Направих глупава грешка – призна той. – Закъснях с една доставка. Спрях в Рокфелер център, за да оставя кутия с изтривалки на Янус...
– Янус – повторих аз, – богът с двете лица, покровител на праговете.
– Да, същият. Той работи тук, за кабелната телевизия.
– Така ли? – попитах. Последния път, когато видях Янус, бяхме в един смъртоносен вълшебен лабиринт. Преживяването не бе приятно.
Хермес завъртя очи.
– Сигурно си забелязал, че кабелната телевизия напоследък не върви нормално. Това е, защото Янус е програмен директор. Той поръчва нови сериали и ги спира след един-два епизода. Нали е бог на началото и края. Така или иначе, носех му вълшебни изтривалки, но бях паркирал непозволено...
– Тревожиш се, че си паркирал непозволено?
– Ще ме оставиш ли да си разкажа историята?
– Извинявай.
– Затова оставих жезъла си на калника и влязох вътре с кутията. След това се усетих, че Янус трябва да подпише, че е получил доставката, върнах се до камиона и...
– Кадуцея го нямаше.
Хермес кимна.
– Ако онзи грозник нарани змиите ми, кълна се в Стикс, че...
– Чакай малко. Ти знаеш кой ти е откраднал жезъла?
– Разбира се – изсумтя Хермес. – Проверих записите от камерите в района. Говорих с нимфите на вятъра. Какус открадна жезъла ми.
– Какус – с годините бях усъвършенствал глупавото изражение, с което посрещах имената на непознати персонажи от гръцката митология. Анабет настояваше, че трябва да прочета някой сборник митове, но не виждах смисъл. По-лесно бе да ми обясняват като на идиот.
– Добрият стар Какус – казах аз. – Сигурно се предполага, че трябва да знам кой е.
– Той е един великан – презрително каза Хермес. – Малък, разбира се, не от гигантите на Гея.
– Малък великан?
– Да, има-няма, три метра висок.
– Мъничък, значи – съгласих се.
– Той е небезизвестен крадец. Веднъж отрадна кравите на Аполон.
– Мислех, че ти си откраднал кравите на Аполон.
– Е, да, но го направих преди него и много по-стилно. Така или иначе, Какус не спира да краде разни неща от боговете. Много е досадно. Навремето се криеше в една пещера под Капитолийския хълм, където е основан Рим. Сега е в подземията на Манхатън. Сигурен съм в това.
Поех си дълбоко въздух. Досещах се накъде бият нещата.
– Сега очаквам да ми обясниш защо ти, всемогъщият бог, не можеш да си вземеш жезъла лично, а имаш нужда от помощта на шестнайсетгодишно хлапе.
Хермес килна глава на една страна.
– Пърси, това прозвуча саркастично. Сам знаеш отлично, че боговете не могат просто да хукнат сред градовете на смъртните, унищожавайки всичко по пътя си само и само за да намерят изгубените си вещи. Ако правехме така, Ню Йорк щеше да бъде унищожен десетки пъти досега. Знаеш ли колко често Афродита губи гребена си? За такива задачи ни трябват герои.
– Аха. Освен това, ако лично тръгнеш да търсиш жезъла си, ще е малко срамно.
Хермес сви устни.
– Така е – каза той накрая, – прав си. Другите богове със сигурност ще забележат. Аз, богът на крадците, ограбен. Загубил символа на силата си, моя кадуцей. Векове наред ще ми се подиграват. Самата идея за това е кощунствена. Искам този проблем да се реши бързо и тихо, преди да се превърна в посмешището на Олимп.
– Значи искаш да намерим този великан, да му отнемем кадуцея и да ти го върнем. Бързо и тихо.
– Чудесно предложение! – оживи се Хермес. – Много ти благодаря. Но трябва да ми го върнеш преди пет следобед, за да мога да си раздам пратките. Кадуцеят ми трябва като тефтер, GPS, разрешително за паркиране, айпод... нищо не мога да свърша без него!
– До пет следобед – нямах часовник, но знаех, че вече е поне един. – Можеш ли поне да ми кажеш къде точно е този Какус?
– Сигурен съм, че и сам ще разбереш – сви рамене Хермес. – Между другото, трябва да те предупредя за нещо. Какус е огнедишащ.
– Естествено – отвърнах аз.
– И се пази от кадуцея! Върхът му може да вкаменява хората. Веднъж трябваше да сторя това с един клюкар, Батус... сигурен съм, че ще си внимателен. И това, естествено, ще остане нашата малка тайна.
Той се усмихна доволен. Не знам дали не си въобразявах, но ми се стори, че той заплаши да ме вкамени, ако разкажа на някой за кражбата.
Преглътнах.
– Разбира се.
– Значи ще го направиш?
Тогава ми хрумна една идея. Знам, неочаквано е, но дори и на мен понякога ми хрумват разни работи.
– Хайде и ти да ми направиш една услуга – предложих аз. – Аз те измъквам от една напечена ситуация, ти мен – от друга.
– Какво имаш предвид? – повдигнах вежди аз.
– Нали си и бог на пътешествията?
– Естествено.
Казах му какво искам в замяна.
***
Когато се върнах при Анабет, бях в по-добро настроение. Бях се уговорил да се срещна с Хермес в Рокфелер център, която щеше да е не по-късно от пет часа следобед, а камионът му бе изчезнал в ярка светлина. Анабет ме чакаше до одеялото за пикник, скръстила сърдито ръце.
– Е? – попита тя.
– Добри новини – казах аз и обясних какво трябва да направим.
Не ми удари шамар, но изглеждаше, все едно иска да го направи.
– Смяташ преследването на огнедишащ великан за добра новина? И защо толкова искаш да помогнеш на Хермес?
– Той не е толкова лош – отговорих аз. – Освен това, две невинни змии са изпаднали в беда. Джордж и Марта сигурно са ужасèни...
– Това е някаква шега, нали? – попита тя. – Кажи ми, че с Хермес сте се наговорили и всъщност отиваме на изненадващо празненство по случай нашия юбилей.
– Ами... не. Но после ти обещавам...
Анабет вдигна ръка.
– Ти си мил и сладък, Пърси. Но моля те, не обещавай нищо повече. Нека просто намерим този великан.
Тя прибра завивката в раницата и взе храната. Жалко... бях хапнал твърде малко от пицата. Единственото, което Анабет остави навън, бе щитът й. Подобно на много вълшебни предмети и той бе направен така, че да се смалява за по-лесно носене. Щитът имаше размерите на чинийка, за което и без това го бяхме ползвали. Бе много удобен за сирене и чипс.
Анабет махна трохите и хвърли чинията във въздуха. Тя се разшири, докато се въртеше. Когато падна на тревата, бе бронзов щит в реални размери, а полираната му повърхност отразяваше небето. Щитът ни бе помогнал по време на войната с титаните, но не бях сигурен от каква полза може да ни бъде сега.
– Той показва само гледки от въздуха, нали? – попитах аз. – Предполага се, че Какус е скрит под земята.
– Струва си да опитаме – сви рамене Анабет. – Щите, искам да видя Какус.
По повърхността на щита затанцува светлина. Вместо отражение, отгоре се появи пейзаж от порутени складове и разпадащи се пътища. Една ръждива водна кула се издигаше над градските руини.
– Проклетият щит има чувство за хумор – изсумтя Анабет.
– Какво имаш предвид? – попитах.
– Това е Секаукус, Ню Джърси. Виж знака на водната кула – и тя потупа щита с кокалчетата на пръстите си. – Много смешно, щите. Сега искам да видя... искам да кажа, покажи ми местонахождението на огнедишащия великан Какус.
Образът се промени.
Този път видях позната част на Манхатън – с обновени складове, павирани улици, стъклен хотел и издигнати релси, които бяха превърнати в парк с цветя и дървета. Спомням си, че преди години мама и доведеният ми баща ме заведоха на откриването му.
– Това е Хай Лайн Парк – казах аз. – Намира се в квартал „Мийтпакинг“.
– Да – съгласи се Анабет. – Но къде е великанът?
Тя се съсредоточи. Щитът увеличи изображението на една пресечка, блокирана от оранжеви барикади и предупредителни знаци. Строителни съоръжения стояха необезпокоявани в сянката на Хай Лайн Парк. В средата на улицата имаше издълбана огромна яма, обградена от жълта полицейска лента. От нея се издигаше пушек.
Почесах се по главата.
– Защо полицията ще отцепи дупка по средата на улицата?
– Спомням си това – отговори Анабет. – Казаха го вчера по новините.
– Не гледам новини.
– Някакъв строителен работник се наранил. Дълбоко под земята станал странен инцидент. Прокопавали нов сервизен тунел или нещо от този род, когато избухнал пожар.
– Пожар – повторих аз, – запален може би от огнедишащ великан?
– Така изглежда – съгласи се тя. – Но смъртните не биха разбрали какво става. Мъглата би скрила това, което виждат. Сигурно са помислили, че великанът е газова експлозия или нещо подобно.
– Да вземем такси.
Анабет погледна към голямата ливада.
– Първият слънчев ден от седмици, а гаджето ми иска да ме заведе в опасна пещера, за да се бием с огнедишащ великан.
– Страхотна си – казах аз.
– Знам – отговори Анабет, – но е добре да си приготвил нещо специално за вечеря.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите