Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Из малките улички on Пон 29 Окт 2012, 01:14

Валъри Питърсън

avatar

2 Re: Из малките улички on Пон 29 Окт 2012, 01:14

Валъри Питърсън

avatar
Деня беше малко по-ужасен от останалите, което беше нещо странно и неочаквано, но вместо да се примири с това, Вал заряза всичките си задължения и се прибра още по обяд вкъщи, като прекара остатъка от деня в леглото. Скоро бе взела няколко филма от видеотеката, за които така и не й бе останало време, но всъщност и сега не бе много подходящо, тъй като очите й се затвориха веднага щом застана в хоризонтално положение. Беше като онези стари кукли, които вече не се произвеждаха и хората ги наричаха спящи кукли, защото веднага след като ги сложиш да легнат, очите им се затваряха.
Валъри отвори бавно и мързеливо очите си, като забеляза, че единствената светлина в стаята идваше от черния екран на включения телевизор, който все пак успяваше да освети достатъчно силно мебелите, че да не се пребие, докато стигне до банята. Е … нямаше този късмет, така че успя да се усмихне на отражението в огледалото, макар и не много искрено. Беше чела някакви книги от сорта на това, че позитивното мислене помага невероятно много и трябва всяка сутрин да се усмихваш на себе си в огледалото, но след днешния ден това й се виждаше най-голямата глупост, на която се беше връзвала.
Хубавото беше, че за разлика от повечето жени, Вал се оправяше за не повече от десет минути и прекарваше повечето си време навън, а не в излишни приготовки, които й се виждаха напълно ненужни, след като нямаше никакво намерение да се среща с някой. Понякога човек имаше нужда просто да повърви и да обмисли нещата, които го измъчват отвътре. Е … поне нямаше да й е скучно, тъй като определено имаше над какво да мисли.
Момичето взе дрехите, които просто бе хвърлила на стола по рано през деня и сега бяха измачкани, но не й се занимаваше с тоалета й в момента. Искаше да излезе колкото се може по-бързо и да се наслади на ледения полъх на вятъра, който я успокояваше много повече от силното слънце, което й причиняваше главоболие. Определено спадаше към нощните птици, макар и да беше повече рибка, но с времето се бе научила да гледа от забавната страна на случилото се. Не можеше вечно да плаче и да обвинява мъжете за това, че им позволяваше да съсипят живота й.


* ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ *
Бяха минали повече от двадесет минути, откакто Вал се опитваше да разбере точно къде се намира и как да се измъкне, но всяка следваща отбивка й се виждаше по-мрачна от предишната и вместо да се върне, тя продължи да пристъпва напред, макар и не чак толкова смело. Е … сега определено нямаше да продължи назад, след като беше видяла мъжа, който не спираше да върви след нея и бе накарал сърцето й да забие малко по-бързо, отколкото е предполагала, че е възможно. Беше си достатъчно страхлива, че да предпочете просто да получи сърдечен удар и да умре, вместо да се случи някое от нещата, които се въртяха в главата й, но много бързо се сети, че отдавна беше мъртва, така че реално погледнато нямаше от какво да се плаши.
Най-накрая събра смелост или просто любопитството в нея надделя и извърна главата си назад, като хвърли един доста продължителен поглед на мъжа зад себе си, като през това време продължаваше да върви. Не бе много наясно какво се случваше дори и с нея, тъй като сърцето й се успокои така бързо, че за момент дори й се стори, че спря заедно с времето. Нещо я накара да продължи да се взира в мъжа, като не можеше да осъзнае какво точно бе приковало вниманието й в него, но и доста бързо се осъзна, след като усети болката в пръстите на левия си крак.
Лицето й се изкриви от болката, която премина през цялото й тяло и се отрази в очите й, а тя се обърна на пред и се опита да запази равновесие, преди да е целунала влажните павета на улицата, като чак тогава осъзна, че на пътя й имаше бордюр. Завъртя очи в знак на досада и се отчая от самата себе си, но след като успя да се осъзнае, се обърна отново назад, проверявайки дали мъжа все още беше там или по-лошо … дали вече не беше стигнал до нея. Не знаеше какво точно я плашеше толкова много, но само от мисълта премина ледена тръпка през цялото й тяло, която накара нежната й кожа да настръхне.

Дрешките:
Spoiler:

3 Re: Из малките улички on Пон 29 Окт 2012, 10:49

Филип Чеймбърс

avatar
Мътните да го вземат.
Мъжът се появи на витрината за секунди и изчезна.Без да се колебае Филип,излезе от галерията и хукна след непознатия.О този път няма да му се размине!Не знаеше кой е,но беше физиономист и би го разпознал навсякъде.Никой не може да надхитри Чеймбърс.
Мъжът тръгна към малка тъмна уличка и намали хода си.Имаше няколко човека на улицата които бързаха за работа.Филип се притаи в сенките на една сграда.Онзи се обърна и се огледа.Добрата новина беше че изглежда не го забеляза.Улицата по която тръгна мъжа се стесни и хората изчезнаха.Филип го последва.
Видя шлифера на непознатия и се скри зад една паркирала кола.
През това време мина една жена-беше руса и страойна."Проблем" помисли си Филип.Непознатията се запъти към жената.Проблесна метал.Русокоска се обърна и видя непознатия.Филип използва момента,и се стовара върху гърба на господин шлифер.Онази се строполи на земята,под тежеста на Филип.
Филип вдигна глава,усмихна се и каза на жената:
-Чеймбърс,Филип Чеймбърс ,мадам!

4 Re: Из малките улички on Чет 01 Ное 2012, 07:02

Валъри Питърсън

avatar
Сериозно … как можех да запазя самообладание в един такъв момент и да не се разпискам като малко момиченце. Накратко казано – беше невъзможно. Затова и гласа ми отекна по цялата улица, докато не осъзнах какво точно ми бе казал един от мъжете. За момент просто замлъкнах, гледайки го като настъпана жаба със изскочили очи и просто не знаех какво да кажа.
Дръпнах се с няколко крачки назад, докато ги гледах как се боричкат и просто не можех да откъсна очи от така представилия се господин Чеймбърс. Нямаше как да не обърна внимание на красивото му тяло, което беше покрито от стегнати мускули, а вените му изпъкваха всеки път, щом напрегнеше ръцете си. Може би това бе и причината повечето жени да обожават да гледат как двама мъже се бият за нея. Е … моята ситуация не беше такава, но определено не се оплаквах, което успя да изненада и самата мен.
Оставих ги да се разправят по мъжки, а аз се чудих дали да си обера крушите, може би да се обадя в полицията или да изчакам всичко да свърши, за да се правя на чаровна девойка в беда. Първите два варианта бяха възможно най-добри и точно както всеки, който ме познаваше, знае … че аз щях да остана на мястото си, за да се насладя на вариант номер три. Затова и дори се насилих да се усмихна следващия път, когато очите му срещнаха моите, като реших да му се представя и аз.
- Вал – казах някак ентусиазирано, поглеждайки към мистериозния мъж, който лежеше почти безжизнено на земята. Желанието ми да се уверя, че няма да се изправи всеки момент и да ме сграбчи, беше малко по-силно от това да се правя на чаровна.

5 Re: Из малките улички on Съб 03 Ное 2012, 06:09

Филип Чеймбърс

avatar
Има гадни дни.Има и още по-гадни дни.
Еми сега?За кой да се грижи-за русокоска или за г-н шлифер.
-Вал,значи!-стана Филип и подаде ръката си.След слабо ръкостискане ,той сложи ръцете си в джобовете си.Онзи си лежеше по очи на земята.А очите на Вал гледаха втренчено купчинката дрехи на земята.
-Обикновено не съм толкова нападателен-беше първото което му дойде наум -Ъ-ъ-ъ,дребен джебчия-каза Филип подритвайки го с десния си крак.-Този град е много опасен ,не е като едно време.
След като явно думите не помогнаха Филип се приближи към Вал и я подхвана за лакътя.
-Добре ли сте?Не се тревожете ,аз ще се ъм такова,погрижа за вас-той я задърпа за лакътя докато краката й се отлепиха от земята.
-Еми той...-каза Русокоска и погледна мъжа на земята.
-Той...такова...ще се оправи-каза Филип и повлече съпротивляващата се Вал към другата улица.

6 Re: Из малките улички on Нед 11 Ное 2012, 09:23

Валъри Питърсън

avatar
Колкото и да ми обясняваше, просто ме объркваше още повече и ме караше да се замисля сериозно, дали да не избягам с писъци. Не изглеждаше опасен или враждебно настроен, но и повечето серийни убийци изглеждаха напълно нормални в началото … а и аз си бях доста параноична, но поради някаква необяснима за мен причина, това не ме накара да го спра, когато понечи да ме заведе на някъде. Не казвам, че идеята бе най-добрата и съм започнала да подскачам въодушевено до него, но определено не влагах достатъчно усилия в опитите си да се измъкна от него.
- Господин … Чеймбърс – казах с малко затруднение, като все пак бях успяла да се сетя името му – мисля, че мога и сама да се погрижа за себе си – отвърнах най-накрая и упорито забих пети на мястото си, като се опитах да убедя и самата себе си, че нямам желание да го последвам.
Макар и да си падах по приключенията, очевидно бяха останали две три капки здрав разум в главата ми. Да си го кажем честно … понякога се чувствах като кола, на която й е свършило горивото, но въпреки това, успяваше да работи и само на изпарения, макар и с огромно мъчение. Понякога просто ми се налагаше да помисля, защото все още не бях разбрала, дали мога да умра … отново, но и нямах никакво желание да го разбирам по неприятния за мен начин. И още хиляда години да живеех, пак нямаше да ми се иска всичко това да свършва, най-вече когато съм така свежа, млада и красива всеки ден.

7 Re: Из малките улички on Нед 18 Ное 2012, 13:46

Филип Чеймбърс

avatar
-Разбира се,вие сте голямо момиче.
Шлифера идваше в съзнание.Трябваше да направи нещо.
-Колко си бяла Вал,мисля че трябва да пиеш нещо.Хванах я под лакътя и я замъкнах по-силно към улицата.
Изрита онзи на земята два пъти в ребрата за максимална сигурност.После се усмихна на Вал и забърза към по-оживените улици.
-Е,Вал,какво прави такова хубавичко момиченце само в такъв опасен квартал?
Преди Вал да успее да отговори,Филип премина от другата й страна.
-Надявам се,има на кого да се обадиш,гадже ,приятел ,родите или настойник.
Филип я щипна леко по бузите.
-Ето я малко цвят.Бяла сте като платно.
"Идиот" помисли си Филип.Кратко и точно.
-Знаете ли това е доста опасен град,желаете ли да ви се реванширан с чаша горещ шоколад.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите