Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 КРОС on Чет 01 Ное 2012, 14:08

Рейчъл Бери

avatar


КРОС
Брутално престъпление
Извратен убиец
Смъртоносна игра

от Джеймс Патерсън

„Кралят на бестселърите!“
Пъблишърс Уикли

ВЕЧЕ И НА ГОЛЯМ ЕКРАН!
Гледайте в кината от 9 ноември!
От Форум Филм България





Очаквайте в книжарниците на 2 ноември 2012 г.!


Обем: 272 стр.
Цена: 12,95 лв.
ISBN 978-954-26-0630-7

„Крос“ е романът, по който е направен филмът „Детектив Алекс Крос“, чиято премиера предстои в кината на 9 ноември 2012 г. След „Завръщането на Паяка“ и „Целуни момичетата“ това е поредният филмиран бестселър на най-продавания автор в световен мащаб – Джеймс Патерсън.
Патерсън несъмнено е „Кралят на бестселърите“.
Тази година той отново оглави класацията на авторитетното списание Форбс за най-печеливш автор в света. Приходите му до момента са 94 милиона долара, като 34 от тях е спечелил само в периода на 2010-2012 година.

За Джеймс Патерсън

Spoiler:
Своето достойно място в полето на литературата Патерсън заема още с първия си роман – „Номерът на Томас Бериман“, излязъл в края на 70-те години. За него авторът получава награда „Едгар“ за най-добър дебютен роман. Тогава той е 27-годишен.
След този успешен старт писателската му кариера започва да се развива стремително, а почитателите му не крият възторга си от всеки следващ негов романов хит. Днес Джеймс Патерсън е най-продаваният автор в световен мащаб.
Ето и фактите:
До момента Джеймс Патерсън е продал 260 милиона копия от книгите си по цял свят.
С 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс, и общо 45 заглавия, попаднали в същата класация, Джеймс Патерсън влезе в рекордите на Гинес. Наградата му бе връчена на 30 май 2009 г. по време на Изложението на книгата в Ню Йорк.
От 2006 г. насам всеки седемнайсети продаден роман с твърда подвързия е бил написан от Патерсън.
Джеймс Патерсън е писателят, чиито книги са най-често вземани от библиотеките в САЩ и Великобритания.
Статистиката сочи, че при електронните книги създателят на Алекс Крос отново заема челната позиция по приходи.
Според класацията на авторитетното списание Форбс за 2010 г. Джеймс Патерсън е най-високоплатеният автор в света.
С приходи от 70 милиона долара, авторът печели повече от Стефани Майър, Джон Гришам, Джоан Роулинг и Дан Браун, взети заедно.
През 2012 година Патерсън отново оглави класацията на Форбс за най-печеливши автори. Заема първото място с 94 милиона долара, като 34 от тях е спечелил само в периода на 2010-2012 г. На второ място е Стивън Кинг със скромните 39 милиона. Информацията беше публикувана в сайта на BBC News на 10 август 2012 година.


За книгата

Алекс Крос гради блестяща кариера на психолог в полицейското управление на Вашингтон, когато неизвестен убиец застрелва съпругата му Мария пред очите му. Крос се изправя пред огромното предизвикателство сам да отглежда трите си деца. Години по-късно той вече е напуснал редиците на ФБР и е подновил частната си практика, опитвайки се да загърби мъчителните спомени. Бившият му партньор – Джон Сампсън, го моли да се върне и да помогне в залавянето на жесток сериен изнасилвач. За да спрат насилника, двамата приятели се нуждаят от показанията на пострадалите жени, но жертвите отказват да съдействат за залавянето му. С напредване на случая Крос и Сампсън откриват връзка между смъртта на Мария и серията изнасилвания. Дали бруталният убиец ще бъде застигнат от възмездие, или Крос ще се окаже поредната му жертва?

Отзиви за книгата

Spoiler:
„Патерсън е отново неотразим! Феновете знаят, че Крос ще оцелее, но на каква цена?“
Пъблишърс Уикли

„Действието се развива със светкавична скорост и Патерсън успява да ни завладее със запазената си марка на писане – силни емоции и невероятното напрежение да очакваме неочакваното.“
Буклист

„Патерсън е написал страхотен роман! Не можете да го пропуснете...“
Букпейдж

„Поредният хит на световноизвестния майстор на трилъра! След толкова успешни романи Крос продължава да държи читателите в напрежение...“
Уърлд Литрича

Откъс
Spoiler:
* * *


4.
През по-голямата част от пътуването по междущатската магистрала I-95 до Вашингтон, където следващия ден трябваше да свършат една важна работа, Касапина и Джими Бомбето се превиваха от смях и се надпреварваха да коментират изумените гангстери от частния клуб „Свети Франциск от Асизи“. Г-н Маджоне им бе наредил да спрат в Балтимор и да направят впечатление. Донът подозираше, че двама от местните мафиотски босове крадат от печалбата. Касапина смяташе, че е изпълнил поръчението.
Това беше част от нарастващата му репутация: не само че бе страховит убиец, но на него можеше и напълно да се разчита.
Двамата навлязоха в столицата, като триумфално обиколиха с понтиака си монумента на Вашингтон и други важни префърцунени сгради.
–„Моята родина е непобедима“ – изпя Джими Бомбето с престорено тържествен глас.
Съливан се изхили.
–Ама и ти нямаш грешка, Джеймс! Къде, по дяволите, научи това?
–В енорийското училище „Свети Патрик“ в Бруклин. Там, където се научих да чета, да пиша, да смятам и където се запознах с едно откачено копеле на име Майкъл Шон Съливан.
Двадесет минути по-късно двамата паркираха раздрънкания понтиак и се присъединиха към младоците, които се шляеха по Ем Стрийт в Джорджтаун. Минаха покрай групичка отегчени или надрусани хлапаци. „Е, кой се справя по-добре в живота, ние или те?“, помисли си с гордост Съливан.
–Някога смятал ли си да ходиш в колеж? – попита Бомбето.
–Не можех да си позволя да си губя времето. На осемнадесет вече печелех по седемдесет и пет хилядарки – отвърна Касапина. – Освен това си обичам работата!
Спряха пред заведението на Чарли Малоун – местна кръчма, много популярна сред колежанчетата във Вашингтон, макар че Съливан така и не успя да проумее защо. Нито той, нито Джими Бомбето бяха завършили гимназия, но щом се озоваха в бара, на бърза ръка завърза разговор с две колежанки, не повече от двайсетгодишни. Касапина четеше много, запомняше по-голяма част от прочетеното и затова можеше да говори на всякакви теми. Репертоарът му тази вечер включваше последните убийства на американски войници в Сомалия, два нови хитови филма и дори романтична поезия – Блейк и Кийтс, което, изглежда, особено се хареса на младите дами.
И всичко това в допълнение на чара му, защото Майкъл Съливан беше хубавец и го знаеше. Бе слаб и строен, висок метър и осемдесет, с дълга руса коса и ослепителна усмивка, която можеше да омае всеки. Затова не бе някаква изненада, когато двадесетгодишната Мариан Райли от Бъркитсвил започна предизвикателно да му хвърля влюбени погледи и да го докосва по особен момичешки начин.
Съливан се наведе по-близо към момичето, което ухаеше на диви цветя.
–„Мариан, Мариан“ – имаше такава песен... Май беше балада, знаеш ли я?
–Било е, преди да се родя – отвърна закачливо тя, но после му смигна.
Имаше великолепни зелени очи, чувствени червени устни и малка панделка в косите. Съливан веднага разбра, че е дяволита кокетка, което напълно го устройваше. Той също обичаше игричките.
–Разбирам. За жалост, господата Кийтс, Блейк и Байрон също са от времето, отпреди да се родиш – подкачи я той и я озари с ослепителната си усмивка.
После улови ръката ù и нежно я целуна. Дръпна я от високото столче на бара и я завъртя под звуците на „Ролинг Стоунс“, които се лееха от музикалния автомат.
Малко по-късно момичето попита:
–Накъде отиваме? Къде си мислите, че отиваме, господине?
–Не много далеч, госпожице – отвърна Майкъл Съливан.
–Не много далеч ли? – повтори Мариан. – Какво означава това?
–Ще видиш. Не се тревожи. Довери ми се.
Тя се засмя, целуна го по бузата и пак се усмихна.
–Нима някоя може да устои на убийствените ти очи?

5.
Всъщност Мариан и не мислеше да устоява на този готин тип от Ню Йорк. Чувстваше се в безопасност в бара на Ем Стрийт. Какво лошо можеше да ù се случи тук?
–Не обичам да съм център на внимание – прошушна ù той, докато я водеше към задната част на бара.
–Мислиш, че си известен като Том Круз ли? – усмихна се момичето. – А с тази твоя усмивка винаги ли получаваш, каквото поискаш? – изгледа го предизвикателно.
–Не знам, но понякога върши работа – отвърна скромно той.
После дръзко я целуна в полутъмния коридор в дъното на бара. Целувката беше точно толкова хубава, колкото момичето се бе надявало – много нежна и сладка. И определено доста по-романтична, отколкото бе очаквала. Съливан прецени, че е по-добре да спре дотук, вместо да се опита да ù пусне ръка, което може би щеше да ù хареса.
–Леле! – Тя пое дълбоко дъх и артистично размаха ръка пред лицето си.
–Малко е горещо тук, нали? – констатира Съливан. – Не смяташ ли, че е пренаселено?
–Извинявай... но няма да тръгна с теб – усмихна се дяволито тя. – Та ние дори не се познаваме.
–Разбирам – кимна той. – Никога не съм си и мислил, че ще го направиш. И през ум не ми е минавало.
–Разбира се – отвърна момичето. – Ти си истински джентълмен.
Той отново я целуна, но този път по-настойчиво. Хареса ù, че не се отказва толкова лесно. Макар да нямаше значение, защото и без това нямаше да отиде никъде с него. Никога досега не го бе правила – е, поне не беше прекрачвала определени граници.
–Целуваш се страхотно – промълви откровено. – Признавам го.
–И ти не си зле – увери я той. – Всъщност си невероятна! Това беше най-хубавата целувка в живота ми.
Съливан натисна с тяло една врата и внезапно двамата се озоваха, залитайки, в мъжката тоалетна. Тогава изневиделица се появи Джими Бомбето и застана отпред. Той винаги пазеше гърба на Касапина, когато беше зает с нещо подобно.
–Не, не, не! – възпротиви се Мариан, но не можа да сдържи смеха си, породен от ситуацията. Бяха в мъжката тоалетна! Това наистина беше забавно. Мръснишко, но забавно. От този тип лудории, които вършеха колежаните.
–Ти май наистина си мислиш, че всичко ти е позволено? – попита го закачливо.
–Да. Винаги правя това, което искам, Мариан – отвърна Касапина неочаквано сериозно.
Изведнъж острието на скалпела блесна в ръката му и той го опря до гърлото ù. Всичко се промени за част от секундата.
–Ако отрониш дори една дума, тя ще бъде последната ти на тази земя, кълна се в майка си – рече той.

7.
–Кой е станал толкова рано тази сутрин? Мили боже, виж ти! Да не би това да е Деймън Крос? А това не е ли Джанеле Крос? – проехтя гласът на Мама Нана.
Тя бе пристигнала точно в шест и половина, за да се грижи за децата, както правеше всеки работен ден. Когато нахлу през кухненската врата, аз хранех с лъжица Деймън, а Мария държеше Джени изправена и я потупваше по гръбчето, за да се оригне. Бебето се разплака отново, бедното ми болно малко момиченце.
–Кой е буден ли? Тези, дето ставаха и посред нощ – осведомих Нана, докато се мъчех да пъхна препълнената с овесена каша лъжица през стиснатите устни на сина си.
–Деймън може да се храни сам – изпухтя Нана и остави торбата си на кухненския плот.
Нещо ми подсказваше, че е донесла топли бисквити и – наистина ли бе възможно? – домашно направен конфитюр от праскови. Включително и обичайните книги за деня – „Боровинки за Сал“, „Подаръкът на влъхвите“, „Лека нощ, луна“.
–Нана казва, че можеш да се храниш сам, приятел. Да не би нарочно да го криеш от мен? – обърнах се към сина си.
–Деймън, вземи лъжицата! – нареди тя.
И той, разбира се, се подчини. Никой не се осмеляваше да противоречи на Мама Нана.
–Проклятие – промърморих и си взех една бисквитка. Слава богу, беше още топла. След миг усетих божествения вкус и отроних с пълна уста: – Благословена да си, стара жено!
–Напоследък Алекс не слуша какво му се говори, Нана – обади се Мария. – Прекалено е зает с разследванията си на убийства. Обясних му, че Деймън може да се храни сам. Е, поне когато не „храни“ стените и тавана.
–Напротив, винаги си се храни сам – възрази Нана. – Освен ако не държи да остане гладен. Искаш ли да стоиш гладен, Деймън? Не, разбира се, че не, бебче!
Мария започна да събира служебните си книжа. Бе работила в кухнята до късно през нощта. Тя беше социален работник в общината и бе затрупана с всевъзможни тежки случаи. Грабна виолетовия си шал от закачалката до задната врата, заедно с любимата си шапка, и изпрати въздушна целувка на децата:
–Обичам те, Деймън! Обичам те, Джени! Дори след безсънните нощи. – И целуна няколко пъти Джени по двете бузки. После прегърна Нана и също я целуна. – Обичам и теб.
Старата жена засия, сякаш току-що я бяха запознали със самата Дева Мария.
–Аз също те обичам, Мария. Ти си истинско чудо.
–Мен ме няма – обадих се откъм кухненската врата.
–О, ние вече го знаем – махна с ръка Нана.
Преди да тръгна на работа, трябваше да целуна и прегърна всички поред. На този, който смята, че заетите и вечно бързащи семейства нямат време за любов и забавления, може да му се стори сладникаво и дразнещо сантиментално, ала в нашия живот определено имаше по много и от двете.
–Довиждане, ние ви обичаме – изрекохме в един глас двамата с Мария, докато излизахме заедно навън.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите