Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Пейката край езерото on Чет 17 Фев 2011, 22:06

Клеър Салватор

avatar

2 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:02

Деймън Салватор

avatar
В залата беше пълно с прекалено много хора и сватбата на Мел и Бил не беше най-подходящото място за скандали. Последного нещо, което и Катрин и Деймън искаха бе да развалят деня на младоженците. Затова им се наложи възможно най-бързо да се махнат от там. Салватор беше прекалено вбесен, че да каже каквото и да е. Просто хванана ръката на Катрин и излезе. Нямаше представа къде отива, просто вървеше, докато не се озова до езерото. Дей седна на пейката и хвана главата си с ръце.
- Мамка му! Ще го убия! - изръмжа. Говореше по-скоро на себе си от колкото на Катрин.

3 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:04

Катрин Уесли

avatar
Дей хвана Кат за ръката и я поведе към една пейка край езерото.Не спираше да поватаря,че ще го убие..Кат стоеше права до него и не знаеше какво да каже...Пое дълбоко дъх и седна до него като каза:
-Виж Дей...няма смисъл да се ядосваш толкова..азз...не биваше да ти казвам.
В един момент тя му крещеше,а в друг ставаше мила,какво й ставаше за Бога!?

4 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:12

Деймън Салватор

avatar
- Така ли? Сега пък не трябвало да ми казваш...
Поклати глава.
- Да беше мислила по-рано!! Имаш ли изобщо представа какво означава връщането му? Не, нямаш. Затова просто млъкни!

5 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:15

Катрин Уесли

avatar
-Добре обясни ми тогава!
стана и се загледа в езерото,след около минута се обърна към него
-Обясни ми какво ще стане?А?Хайде!
впи сините си очи в него и кръстоса ръце

6 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:19

Деймън Салватор

avatar
- Ще стане това, че най-после след толкова години ще го убия...
Изправи се и се доближи до нея.
- Ето това ще стане!! Не е трябвало да се връща. Не е трябвало да идва и при теб, нито да ти говори глупости.
Лицето му беше на няколко сантиметра от нейното.

7 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:24

Катрин Уесли

avatar
Думите му кънтяха в съзнанието й,лицето му беше на сантиметри от нейното.Погледите им се срещнаха.Кат наведе глава,знаеше какво ще стане,ако не се овладее отново ще го целуне.През всички тези години тя не го бе намразила...тя го бе обикнала още повече.Сърцето й започна да препуска,дланите й се изпотиха,съпротивлението в нея беше огромно,но така и не успя да го преодолее..сякаш искаше да го целуне повече от всичко в този момент.Погледна го.Промълви едно "Съжалявам." и впи устни в неговите.

8 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:33

Деймън Салватор

avatar
От една страна целувката му хареса, а от друга го вбеси още повече. В съзнанието му изникна не особено приятна картина - Стефан и Катрин... Само като си представяше, че го е целувала по същия начин, желанието да откъсне главата на брат си се усилваше. И въпреки, че не изпитваше нищо към Катрин (нищо повече от обикновено привличане), идеята да е със Стефан го изкарваше извън контрол. Май беше права... цялата ситуация твърде много му напомняше на онази част от миналото, която се опитваше да отбягва.
Но въпреки всичко отвърна на целувката й. Сграбчи я за лактите и я придърпа по-близо. В целувките му нямаше нито капка нежност, напротив - влагаше целия си гняв и цялата болка от спомените.

9 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 10:35

Катрин Уесли

avatar
Кат се отдръпна...
-Виж това не бива да става...
но нямаше ефект,щом го погледна отново впи устните си в неговите,вложи цялата си страст,гняв и всички чувства,които изпитваше в тази целувка..С нея може би сикаше да го накара да повярва,че не е докоснала Стефан,че иска само и единствено Деймън..

10 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 13:03

Деймън Салватор

avatar
След няколко секунди успя да се отдръпне.
- Права си...
Каза съвсем тихо и седна на пейката.
- Защо го правиш?
След кратко мълчание се обърна към нея.
- Уж казваш, че не изпитваш нищо... пък целувките ти говорят точно обратното... мислите също. Забравяш, че имам малко предимство.

11 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 13:07

Катрин Уесли

avatar
Седна до него
-Дали изпитвам нещо или не...няма значение.Абсолютно никакво.
каза през зъби и поклати глава,облегна се на пейката и се загледа в луната
-Ти не бива да си нищо повече от..
Кат не довърши мисълта си и се обърна на другата страна,притаи дъх за малко и отново се оърна към него
-А колкото до предимството ти,подло е.
намигна му

12 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 13:15

Деймън Салватор

avatar
- Напротив.
Лека усмивка пробягна по лицето му. Доближи се до Катрин, плъзна пръстите си по лицето й.
- Не трябва...
Пръстите му се преместиха на устните й, като бавно проследиха цялата им дължина.
- Но съм много повече...
Прошепна и скъси и останалите сантиметри, които ги деляха. Впи устни в нейните и докато целувката траеше, бавно започна да се привежда към нея докато накрая не се озоваха легнали на пейката.
- ... нали?
Съвсем тихо каза до ухото й и отново я целуна.

13 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 13:23

Катрин Уесли

avatar
-Ъх..
само това можа да изрече Кат,всяко негово докосване караше кожата й да настръхва,с всяка целувка,все повече не искаше да отделя устни от неговите...Може би това бе една от представите й за него и нея когато все още бе човек,но след като се превърна във вампир всяка една фантазия се изгуби..С всяко негово докосване всеки един момент,всяка една тръпка се връщаше..сякаш бе толкова лесно цялата й любов да се върне просто така..с всяка една целувка той отключваше катинарите,с които тя бе заключила чувствата си..
-Не мислиш ли,че тук е малко неудобно?
каза с лека усмивка на лицето,след което отново го целуна

14 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 13:39

Деймън Салватор

avatar
- Да спра ли?
За секунда се отдръпна от нея.
- Колко катинарчета ми остават преди отново да се превърнеш в човек? Не искам после да съжаляваш за това.
Усмихна се и се изправи.
- Изборът е твой. Можеш да дойдеш с мен... или да си тръгнеш. Аз лично предпочитам първото.
Протегна ръка към нея.

15 Re: Пейката край езерото on Нед 20 Мар 2011, 13:41

Катрин Уесли

avatar
-Ох просто млъкни!
каза през смях
-И престани да ми четеш мислите, иначе никъде няма да дойда.
Кат се изправи и го хвана за ръката
-Тръгваме ли?
повдигна вежда и го погледна

16 Re: Пейката край езерото on Нед 19 Май 2013, 07:36

Thor

avatar
Най - сетне стана късен следобед и дойде време да изляза. Все още не мога да преценя какво точно ме подтикна да поканя точно Рейчъл. Може би нещата, които знае за мен? Това, че пред нея мога да бъда себе си? Или просто защото ми харесва присъствието и? Запасих се със всичките си оръжия. Багажника на Импалата също беше зареден със всичко. Когато си в този бизнес винаги трябва да си подготвен.
Подкарах колата към мястото. Не знам защо се разбрахме точно там. Може би по - късно ще отидем някъде да хапнем, тази вечер не ми е до пиене.
Не знам как тя би изтълкувала поканата ми, но се надявах да не издъня нещо. Доколкото разбрах последния път на онова парти май се зарадва да ме види...Надявам се да е така.
За щастие пейката край езерото беше свободна. Седнах там и се загледах пред себе си. Подходящо време за излизане. Скоро щеше да захладнее приятно. Унесох се отново в мислите си и зачаках.

17 Re: Пейката край езерото on Нед 19 Май 2013, 08:42

Рейчъл Бери

avatar
Беше поредния скучен ден и се чудех, на кого да се обадя, за да поизляза. Не исках пак цял ден да си кисна вкъщи. Точно посягах към телефона си, когато той иззвъня. Беше Сам и ме покани да излезем. Постарах се гласът ми да не издаде колко много се радвах да го чуя. След като се разбрахме и му затворих, започнах да се суетя наляво и надясно. Истината беше, че малко се притеснявах от това излизане. Последно се видяхме за кратко на рождения ден на Грей и оттогава много исках да го видя отново, но нямах смелостта да направя първата крачка. Приготвих се като си облякох си къси панталонки и потник и реших да оставя косата си пусната. Сложих слънчевите си очила и тръгнах от нас така, че да имам достатъчно време да стигна до мястото на срещата ни. Все още не бях сигурна как да приема тази покана, но много се радвах за нея.
След десетина минути бях до езерото и видях Сам да седи на пейката. Усмихнах се и вдигнах очилата си на косата и тръгнах към него.
-Хей- поздравих го весело, като стигнах до пейката- Много се радвам, че се обади.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

18 Re: Пейката край езерото on Нед 19 Май 2013, 09:00

Thor

avatar
За разлика от повечето жени Рейчъл не закъсня много. Всъщност не ме бъркаше колко ще закъснее, аз съм търпелив човек. А и важното е да съм първи.
Тя се приближи, а аз се изправих с усмивка.
- Здравей. - казах и подадох ръка, По - точно не измислих друго освен ръкостискане. Тъп съм и това е ясно. Особено пред някой който...ми допада.
Спомена, че се радва, че съм се обадил.
- Да и аз! - отговори
- Моля, седни. - изчаках я и седнах и аз, като се обърнах към нея. Би трябвало да се лаская, че дойде сама на това място, а същевременно е човек. Хората ми се доверяват трудно, и аз се доверявам трудно на хората. И под "хората" визирам хора и свръхестествени същества.
- Как върви? Отново..искам да ти благодаря, че се погрижи за Дийн. Дължим ти много.
С първия си въпрос целях да разбера дали всичко е нормално при нея. Ние имаме много врагове и момиче, което е срещало и двамата братя Уинчестър може да е в опасност. Доста егоистично от моя страна наистина...да се сближавам с нея само заради симпатиите си. Мислих доста преди да и се обадя, но не се сдържах.
- Всичко около теб е нормално, нали? - попитах за всеки случай.

19 Re: Пейката край езерото on Нед 19 Май 2013, 09:17

Рейчъл Бери

avatar
Той се изправи като ме видя и ми подаде ръка... да това беше малко странно, но какво пък. Подадох му ръка и аз и след това ми предложи да седна. Всъщност се държеше много джентълменски, малко бяха останалите такива мъже. Седнах на пейката и той се настани до мен.
-Добре, няма от какво да се оплача. Ооо няма нужда да ми благодариш, наистина се радвам, че успях поне малко да ви помогна. - отговорих му веднага. Може би просто затова ме беше поканил да ми благодари.
След това ме попита дали всичко при мен е нормално. Явно се тревожеше за мен, да не съм си навлякла някакви неприятности с това, че им помогнах. По принцип често се вкарвах в беля с някакви същества, но си беше по моя вина. Сега за мое щастие не се беше случвало нищо необичайно.
-Всичко е наред ,не се тревожи. - усмихнах се отново. Не можех да спра да се усмихвам като бях с него. Все още малко се притеснявах, но се стараех да не ми личи много.
- При теб как са нещата? Всичко наред ли е с теб и брат ти? -попитах го на свой ред.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

20 Re: Пейката край езерото on Нед 19 Май 2013, 10:04

Thor

avatar
Успокоих се, като разбрах, че при нея всичко е нормално. Наистина щях да се почувствам адски зле, ако заради мен и се случи нещо. А не знам дали мога да претендирам да я защитавам...все пак не съм и никакъв. Но пък аз съм ловец и това е моя работа.
- Ако се появи нещо странно...ще ме потърсиш. Обещай ми!
Тя ми зададе въпроси.
- Добре сме. Напоследък дори не си върша много работата. Има затишие и не е кой знае какво.
Въпреки че в Мистик Таун би трябвало да е по - опасно...тук съм по - спокоен. Имам доста обекти за ловене, но все пак. И на всичкото отгоре града ми харесва.
- Гладна ли си? Пие ли ти се нещо? - попитах, защото се сетих, че недалеч оттук има доста голям супермаркет. Обожавам да ям сред природата и мога да отскоча да взема нещо.

21 Re: Пейката край езерото on Нед 19 Май 2013, 10:24

Рейчъл Бери

avatar
-Обещавам да те потърся! - отговорих му веднага. Не исках толкова да се тревожи за мен, но някак ми допадаше.
-Не е необходимо толкова да се притесняваш, но все пак обещавам, ако има нещо непременно да ти звънна- казах му след малко.
Сам ми каза след това, че са добре и, че даже в момента много не работел. Това донякъде си беше успокояващо. Все пак по-рядко излагаше на риск живота си.
-Радвам се, че града ти харесва и на мен доста ми допада, а и свикнах да срещам какви ли не същества и хора- беше ми доста приятно така свободно да говоря с него за това място. Някакси мислих, че той може би ме разбира, като един от малкото хора тук, вярно ,че той беше по-специален човек, но все пак малко или много би трябвало да ме разбира.
Изведнъж той ме попита дали съм гладна или дали ми се пие нещо.
-Ами... всъщност не бих отказа нещо за пиене- казах леко смутено. - Има ли някъде наблизо магазин, за да си вземем? -попитах го и се огледах наоколо. Не бях много запозната с местността, затова нямах идея дали наблизо има магазин или нещо такова.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

22 Re: Пейката край езерото on Нед 26 Май 2013, 05:29

Thor

avatar
Кимнах и и се усмихнах леко. За момент се почувствах странно. Ами тя кой знае за какъв ще ме помисли. Някакъв преследвач може би. А по принцип досега трябваше да я е страх от мен. На пръв поглед не изглеждам като най - надеждния човек за....среща. Като се замисля, това прилича на среща. Не знам за нея какво е. Друг е въпроса, че съм умирал, бил съм в Ада и Луцифер, самият Дявол може би все още иска тялото ми за приемник. Ако Дийн беше наоколо щеше да есе пошегува.
- Нещо привлича съществата в този град. Със сигурност ще дойдат раси, за които не си и чувала. Имам доста опит, но все се появяват раси, с които не съм запознат.
Споделих това, но то не е най - подходящото, което трябва да се казва на жена. Какво да се прави..
Рейчъл ми отговори, че няма да откаже нещо за пиене. Прозвуча смутено, а това не ми хареса.
- Да, има супермаркет наблизо. Ако искаш остани тук, аз ще отида набързо да взема. Какво искаш - попитах с усмивка.

23 Re: Пейката край езерото on Пет 31 Май 2013, 12:24

Рейчъл Бери

avatar
Сам ми обясни, че нещо привлича същества в този град и според него ще дойдат и още, за които дори на съм чувала. Разбира се, че му вярвах, от доста време се занимаваше с това и със сигурност знаеше доста повече неща от мен и бе доста по- запознат от мен с всички тези същества. По принцип това било доста стресиращо да го чуеш, но аз предпочитах да знам такива неща.
-Е надявам се да не създават много проблеми… Предпочитам града ни да си остане спокоен като досега. – отговорих му докато все още мислих над думите му. Градът ни беше спокоен поне за мен за сега. Рядко се бях чувствала заплашена от нещо.
Като истински джентълмен Сам веднага предложи да отиде до супермаркета и да купи нещо.
-Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб? –попитах го отново, но той отново отказа. – Ами няма значение и вода ми стига- казах му накрая. Щом настояваше да отиде сам ,нямах против да си остана тук на пейката и да го изчакам.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите