Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Чародейката on Пет 30 Ное 2012, 13:31

Рейчъл Бери

avatar


ЧАРОДЕЙКАТА

Последна книга от фентъзи серията
ТАЙНИТЕ НА БЕЗСМЪРТНИЯ
НИКОЛА ФЛАМЕЛ


от Майкъл Скот


Обем: 408 стр.
Цена: 12,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1171-4
Очаквайте на: 06.12.2012 г.!


След „Алхимикът”, „Магьосникът”, „Вълшебницата“, „Некромантът“ и „Вещерът“ е ред на “Чародейката“......

ИК „Хермес” изненада приятно всички почитатели на фентъзито в България, започвайки издаването на серията „ТАЙНИТЕ НА БЕЗСМЪРТНИЯ НИКОЛА ФЛАМЕЛ” от Майкъл Скот.
След огромния световен успех на поредицата авторът спечели сърцата и на българските фентъзи фенове. Още с първата книга - „Алхимикът”, Майкъл Скот предизвика интереса на всички любители на жанра у нас, а след появата на „Магьосникът”, „Вълшебницата“, „Некромантът“ и „Вещерът“ книгите от серията единодушно бяха определени като достойни заместници на „Хари Потър“.
На 06 декември предстои излизането на „Чародейката“ – дългоочакваната последна част от поредицата „ТАЙНИТЕ НА БЕЗСМЪРТНИЯ НИКОЛА ФЛАМЕЛ”. Авторът сподели, че вече работи по нова фентъзи серия за тийнейджъри – „Земните господари“, първото заглавие от която се очаква на пазара през 2013 г.


За автора и поредицата

Spoiler:
Многоликият автор

Майкъл Скот е роден през 1959 г. в Ирландия. Когато навършва пълнолетие, започва работа като книжар и с течение на годините развива успешна търговия с антики и редки книги. Но голямата му страст винаги е било писането. Пише вече 27 години и творбите му не спират да се преиздават.
Петдесетгодишният Скот е необикновено продуктивен – зад гърба си вече има 105 книги за възрастни и деца: фентъзи, хорър, научна фантастика, фолклористика и романтични четива (които пише под псевдонима Анна Дилън). Заслужил е славата си на един от безспорните авторитети в областта на келтския фолклор. Книгите му „Ирландски митове и легенди“, „Ирландски народни и вълшебни приказки“ и „Ирландски духове и призраци“ са най-често цитираните източници по темата. Романите му „Светците”, „Образ“, „Дяволии“ и „Отражението“ вече се приемат като класика в жанра хорър, а всекидневникът Айриш Таймс провъзгласи М. Скот за „царя на фентъзито на тези острови“.
Известно време Скот е оглавявал драматичния отдел на “Тайрън Пръдакшънс” (създателите на музикалното и танцово шоу „Ривърденс“), а освен това е писал киносценарии и театрални пиеси. Отличен е за несравним принос в детската литература от Guide of the Children’s Books и присъства в изданието „Кой кой е в Ирландия“ за най-влиятелните ирландци за 2007 г.

Началото

В една есенна вечер, някъде между булевард „Севастопол“ и улица „Бобур“ в Париж, Майкъл Скот изведнъж си дал сметка, че се е изгубил. Нощта неусетно настъпвала, докато се лутал из малките улички, и замръкнал на улица „Монморанси”. Така ирландският писател се озовал пред една от най-старите сгради в Париж – дома, където някога е живял легендарният алхимик Никола Фламел. На плоча на фасадата пишело, че къщата е строена през 1407 г., когато Фламел е бил вече старец. Сега тя била превърната в ресторант. Докато пиел там питието си, Скот сякаш дочувал призрачните стъпки на стопанина и внезапно го осенила идея, важна за всеки автор. Той осъзнал, че е открил главния герой на детско-юношеската поредица, която отдавна замислял.


Добре дошли в света на „ТАЙНИТЕ НА БЕЗСМЪРТНИЯ НИКОЛА ФЛАМЕЛ“!

Истината: Никола Фламел е роден в Париж на 28 септември 1330 г. Близо 700 г. по-късно той е признат за най-великия алхимик на своето време. Бил е беден книгопродавец, когато случайно попада на необикновената „Книга на Авраам Мага“ – древен алхимически труд. В усилията си да я преведе, Фламел пътува повече от 20 години из Европа, придружаван от съпругата си Пернел.
Когато Никола и Пернел се завръщат в Париж, те вече са необикновено богати, дават много пари за благотворителност, но продължават да живеят скромно.
Според хрониките Пернел умира през 1417 г., а Никола – една година по-късно. Макар че след смъртта им домът им е бил щателно претърсен, не е открито богатството им. Гробницата, в която проникнали грабители, се оказала празна.

Легендата: Никола Фламел все още е жив. „Книга на Авраам Мага“ е открадната от неговия съперник, алхимика д-р Джон Дий, който е сключил съюз с древна раса, която възнамерява да завладее света...

Из дневника на Никола Фламел, алхимик
Написано днес, четвъртък, 31 май,
в Сан Франциско, моето настоящо местожителство

Аз съм легенда.
Смъртта няма власт над мен, болестите не могат да ме засегнат. Ако ме погледнете, ще ви е трудно да определите възрастта ми, ала въпреки всичко, аз съм роден в лето 1330-о, преди повече от шестстотин и седемдесет години. През живота си съм бил много неща: лекар и готвач, книгопродавец и войник, учител по езици и химия, пазител на реда и крадец.
Но преди всичко аз бях алхимик. Бях Алхимикът.
Признаваха ме за най-великия алхимик. От моите услуги са се възползвали крале, принцове, императори и дори самият папа. Можех да превръщам обикновен метал в злато, а простите камъни – в скъпоценни. Нещо повече: аз открих тайната на Вечния живот, скрита между страниците на един труд по древна магия. Сега жена ми Пернел е отвлечена, а книгата е открадната.
Без книгата ние двамата ще стареем. За по-малко от един лунен цикъл ще повехнем и ще умрем. А ако умрем, злото, срещу което сме се борили толкова дълго, ще победи. Древната раса ще завладее отново този свят и ще изтрие човечеството от лицето на планетата.
Но аз няма да го позволя.
Защото съм безсмъртният Никола Фламел.


Понякога легендите се превръщат в истина.
И петнайсетгодишните близнаци Софи и Джош ще се озоват насред най-великата легенда на всички времена.
В „Книга на Авраам Мага“ е записано неясно пророчество: „Ще дойде време и ще се появят двамата, които са един, и единият, който е всички. Те ще спасят света или ще го унищожат“.
Никола Фламел е сигурен, че Софи и Джош са близнаците, за които се споменава в пророчеството.
Времето тече неумолимо.
Остава месец, през който трябва непременно да бъде пробудена силата на близнаците.
Месец, за да бъде спасена Пернел, която е пленница на Дий.
Месец, за да бъде спасен светът от Тъмните древни – създания като Бастет и Мориган.
Сякаш всичко е срещу тях, но Фламел има приятели, които се спотайват в тъмните пазви на митовете.
А освен това никой още не знае на какво са способни близнаците Джош и Софи.

Наследник на „Хари Потър“?
След като свърши „Хари Потър”започнах да сърфирам в интернет и да търся достоен заместник на поредицата. Кандидатите за слава бяха много, но никоя от разглежданите книги не успяваше да ме грабне. Търсех нещо ново и оригинално, което да ме впечатли, трябваше ми едно ново и необикновено приключение. Открих го в поредицата „ТАЙНИТЕ НА БЕЗСМЪРТНИЯ НИКОЛА ФЛАМЕЛ”! Прочетох първата книга – „Алхимикът”, на английски език, прочетох и втората – на един дъх. Бях толкова впечатлен, че се свързах с автора и взех интервю от него, а той ми съобщи и добрата новина, че благодарение на ИК „Хермес”серията ще бъде издадена и на български език.
Александър Драганов – председател на Националния клуб за фентъзи и хорър „Конан“


За новата книга:

Сан Франциско
Никола и Пернел Фламел знаят, че краят на дълголетното им съществуване наближава – остава им само един ден живот. Вълшебницата и легендарният Алхимик са готови да защитават Сан Франциско до последния си дъх, подпомагани от бога на войната и закрилник на човечеството Марс и могъщия и мъдър древен Один. Заедно те трябва да спрат чудовищата от Алкатраз, преди да са унищожили всичко по пътя си.
Ще се справят ли защитниците на хората, или ще станат свидетели на началото на края на човешката раса?

Дану Талис
Следвайки д-р Джон Дий и Вирджиния Деър, Софи и Джош се озовават на древния остров Дану Талис преди десет хиляди години. Именно там започва и свършва битката за разрушаването на царството на Тъмните древни и оцеляването на съвременния свят.
На този ден битката за Дану Талис ще бъде спечелена или изгубена. Но ще се обединят ли близнаците? Или древното пророчество, според което единият ще спаси света, а другият ще го унищожи, ще се сбъдне?
Изправени пред съдбовен избор, Джош и Софи ще осъзнаят, че за да постъпят правилно, трябва да следват сърцата си. На края на невероятното приключение близнаците ще разберат кои са в действителност....


Откъс
Spoiler:


* * *
Софи Нюман отвори очи. Лежеше по лице на трева, която бе прекалено зелена, за да е естествена, и на пипане приличаше на коприна. Под лицето й имаше смачкани цветя, каквито никога не бяха расли по земята - малки творения от стъклени нишки и втвърдена гума.

Тя се претърколи по гръб и погледна нагоре... а после моментално стисна отново очи. Само преди миг се намираше на Алкатраз в Залива на Сан Франциско и хладният, солен въздух бе напоен с миризмите на сурова енергия и твърде много зверове, натъпкани на едно място. Сега въздухът бе чист и свеж, изпълнен с екзотични ухания, а слънцето топлеше лицето й, отпечатвайки ярки образи върху ретините й. Тя отвори пак очи и видя как някаква сянка преминава пред слънцето. Примижа и различи овална форма от кристал и метал.

- О! - прошепна тя изненадано и посегна да бутне брат си. - По-добре се събуди...

Джош лежеше по гръб. Отвори едно око и изстена, когато слънчевата светлина го удари в лицето, а после, щом осъзна какво вижда, цялата му сънливост изчезна и той се надигна рязко.

- Това е...

- ...летяща чиния - довърши Софи.

Зад тях нещо се размърда и двамата се обърнаха, за да видят, че не са сами върху тревистия хълм. Доктор Джон Дий стоеше на четири крака и се взираше ококорено в небето, а до него седеше с кръстосани крака Вирджиния Деър и гарвановочерната й коса се развяваше на вятъра.

- Вимана - прошепна Дий. - Никога не съм мислил, че ще видя такава през живота си. - Той приклекна на тревата, взирайки се с благоговение в бързо приближаващия се обект.

- Това Сенкоцарство ли е? - попита Джош, местейки поглед от Дий към Деър.

Жената поклати леко глава.

- Не, не е Сенкоцарство.

Джош се изправи и засенчи очи, взирайки се в кораба като хипнотизиран. Когато виманата се приближи, той видя, че е направена от нещо като млечен кристал, опасан с дебела златна лента. Чинията се спусна към земята, изпълвайки въздуха с подзвуково бръмчене, което спадна до глухо буботене, когато спря на сантиметри над тревата.

Софи се изправи и застана до близнака си.

- Прекрасна е - промълви тя. - Прилича на скъпоценен камък.

Блещукащият кристал бе идеално гладък, а златният ръб на кораба бе изписан с дребни клечковидни букви.

- Къде сме, Джош? - прошепна Софи.

Брат й поклати глава.

- Не къде... кога - промърмори той. - Виманите принадлежат към най-старите митове.

Горната част на овала беззвучно се отвори и стените на кораба се прибраха, разкривайки ослепително бялата му вътрешност.

В отвора се появиха мъж и жена.

Бяха високи и слаби, със силно загоряла кожа. И двамата носеха бели керамични брони с гравирани на тях шарки, пиктограми и йероглифи на десетки езици. Косата на жената бе късо подстригана, а черепът на мъжа бе гладко обръснат. Очите им бяха яркосини, а когато се усмихнаха, се видя, че зъбите им са малки и идеално бели, с изключение на кучешките, които изглеждаха неестествено дълги и остри. Хванати ръка за ръка, те слязоха от виманата и тръгнаха по тревата. Стъклените и гумени цветя се топяха на капки под нозете им.

Софи и Джош несъзнателно отстъпиха, присвивайки очи срещу ниското слънце и заслепяващите отблясъци в броните на двойката, като се опитваха да различат чертите им. В тях имаше нещо ужасно познато...

Изведнъж Дий ахна и се сви на земята, мъчейки се да изглежда колкото се може по-малък.

- Господари - каза той. - Простете ми.

Двамата не му обърнаха внимание. Те продължиха напред, взирайки се настойчиво в близнаците, докато главите им не затъмниха слънцето и лицата им не се разкриха сред ореол от светлина.

- Софи - каза мъжът, а яркосините му очи блестяха от радост.

- Джош - добави жената, клатейки леко глава, и устните й се извиха в усмивка. - Чакахме ви.

- Мамо? Татко? - изрекоха едновременно близнаците. Направиха още една крачка назад, объркани и уплашени.

Двойката се поклони тържествено.

- На това място ни наричат Изида и Озирис. Добре дошли на Дану Талис, деца. - Те протегнаха ръце. - Добре дошли у дома.

Близнаците се спогледаха, ококорени от страх и объркване. Софи посегна и стисна ръката на брат си. Въпреки изминалата седмица на невероятни разкрития, това бе почти прекалено много за възприемане. Тя се опита да оформи някакви думи и да зададе въпроси, но устата й бе пресъхнала и усещаше езика си дебел и подпухнал.

Джош продължаваше да мести поглед от баща си към майка си и обратно, опитвайки се да проумее това, което виждаше. Двойката приличаше досущ на неговите родители, Ричард и Сара Нюман. И гласовете им звучаха като техните, само че родителите му бяха в Юта... беше говорил с баща си само преди няколко дена. Обсъждаха един рогат динозавър от кредния период.

- Знам, че ви е трудно да го приемете - усмихна се Ричард Нюман-Озирис.

- Но повярвайте ни - каза Сара-Изида, - всичко ще си дойде на мястото. - Гласът й бе окуражителен, докато се усмихваше на момчето и момичето. - Целият ви живот досега е водил към този момент. Това, деца, е вашата съдба. Това е вашият миг. А какво сме казвали винаги за мига? - попита тя усмихнато.

- Carpe diem - отвърнаха автоматично и двамата. - Живей за мига.

- Какво... - започна Джош.

Изида вдигна ръка.

- По-късно. Всяко нещо с времето си. А повярвайте ни, сегашното време е добро. Това е най-хубавото време. Вие се върнахте десет хиляди години в миналото.

Софи и Джош Нюман се спогледаха. След всичко, което бяха преживели, знаеха, че трябва да се радват, че са се събрали отново с родителите си, само че тук имаше нещо ужасно погрешно. Те имаха стотици въпроси... а двамата, които се намираха пред тях, не бяха отговорили на нито един.

Доктор Джон Дий се надигна трескаво на крака и се изтупа грижливо, преди да се промуши покрай близнаците и да се поклони дълбоко на облечената в брони двойка.

- Господари. За мен е чест - огромна чест - да се намирам отново във ваше присъствие. - Той вдигна глава и изгледа подред лицата им. - Вярвам, ще признаете, че аз спомогнах за довеждането на легендарните близнаци при вас.

Озирис погледна към Дий и го дари със същата бърза, бледа усмивка, която бе отправил на близнаците.

- А, верният доктор Дий, вечният опортюнист... - Той протегна дясната си ръка с дланта надолу и Магьосника побърза да я сграбчи и да притисне устни към нея. - ...и вечният глупак.

Дий бързо вдигна очи и опита да се дръпне, но Озирис бе хванал ръката му.

- Аз винаги съм... - започна тревожно Магьосника.

- ...бил глупак - сопна се Изида.

Сянка премина по лицето на Озирис и то за миг се превърна в жестока маска, когато устните му се изтеглиха назад, за да оголят остри бели зъби. Мъжът с бръснатата глава изведнъж хвана с две ръце главата на Дий, така че палците легнаха върху скулите на безсмъртния, и го вдигна нагоре, докато краката му не се отделиха от земята.

- А за какво ни е един глупак... или още по-зле, калпав инструмент! - Сините очи на Озирис бяха на едно ниво с тези на Магьосника. - Помниш ли деня, в който те направих безсмъртен, Дий? - прошепна той.

Докторът се замята, а очите му бяха ококорени от ужас.

- Не - ахна той.

- Когато ти казах, че мога да те направя отново човек? - рече Озирис - Атанасия-яисаната - прошепна той и захвърли Магьосника настрана.

Дий полетя във въздуха и докато падне на земята в краката на Вирджиния Деър, вече беше старец: смален, съсухрен вързоп от дрипи, със сбръчкано лице, сива коса, която падаше на кичури по копринената трева около него, с млечнобели от пердета очи, с посинели устни и клатещи се във венците зъби.

Софи и Джош гледаха с ужас създанието, което само преди секунди беше кипящ от живот човек. Сега той бе невероятно стар, но още жив, още съзнаващ. Софи се обърна, за да впери поглед в мъжа, който приличаше на баща й, който звучеше като баща й... и осъзна, че изобщо не го познава. Нейният баща - Ричард Нюман - беше мил, любящ човек. Той не би бил способен на такава жестокост.

Озирис видя изражението й.

- Съди ме, след като узнаеш всички факти - каза той ледено.

- Софи, едно от нещата, които още не си научила, е, че понякога милосърдието е слабост - каза Изида.

Софи заклати глава. Не беше съгласна. И макар че гласът бе на Сара Нюман, чувствата не бяха. Софи винаги бе познавала майка си като един от най-милите и щедри хора.

- Докторът никога не е заслужавал милосърдие. Той е човекът, убил хиляди, докато търсеше Сборника; човекът, чиято амбиция унищожи цели нации. Той е човекът, който би убил и двама ви, без изобщо да се замисли. Трябва да помниш, Софи, че не всички чудовища имат звероподобен облик. Не си хаби състраданието за такива като Джон Дий.

Докато жената говореше, Софи улови трепкащи отсенки от спомените на Вещицата от Ендор за двойката, известна като Изида и Озирис. Вещицата презираше и двамата.

С титанично усилие Дий вдигна лявата си ръка към господарите си.

- Служих ви в продължение на векове... - изграчи той. Това го изтощи и Магьосника рухна обратно на тревата. Сбръчканата му кожа се бе изопнала по главата, очертавайки черепа отдолу.

Изида не му обърна внимание. Погледна към Вирджиния Деър, която бе останала неподвижна през цялото това време.

- Безсмъртна, светът скоро ще се промени до неузнаваемост. Онези, които не са с нас, са против нас. А онези, които са против нас, ще умрат. С кого си ти, Вирджиния Деър?

Жената се изправи грациозно и небрежно завъртя дървената флейта в лявата си ръка, при което във въздуха затрептя самотна нота.

- Докторът ми обеща свят - каза тя. - А вие какво предлагате?

Изида се размърда и слънчевата светлина проблесна ярко върху бронята й.

- Да не би да се опитваш да се пазариш с нас? - Гласът на Древната започна да се повишава. - Не си в положение да преговаряш!

Деър завъртя отново дървената флейта и въздухът затрептя от пронизителен неземен звук. Навсякъде около тях стъклените цветя се пръснаха на сол.

- Аз не съм Дий - рече ледено Вирджиния. - Нито ви харесвам, нито ви уважавам. И със сигурност не ме е страх от вас. - Тя килна глава на една страна, местейки поглед от Изида към Озирис. - А не бива да забравяте какво стана с последния Древен, който ме заплаши.

- Можеш да си получиш света - каза бързо Озирис, като посегна да сложи ръка на рамото на жена си.

- Кой свят?

- Който пожелаеш - отвърна той и на лицето му се появи крива усмивка. - Ще имаме нужда от заместник на Дий.

Вирджиния Деър изящно прекрачи хъхрещия старец.

- Ще го направя. Поне временно - добави тя.

- Временно ли? - Озирис се усмихна.

- Докато си получа света.

- Ще си го получиш.

- Тогава всичко между нас приключва и никога повече няма да ви виждам, нито пък ще ме безпокоите.

- Имаш думата ни.

Изида и Озирис се обърнаха към близнаците и отново протегнаха ръце, но нито Софи, нито Джош понечиха да ги хванат.

- Елате - призова ги Изида с оттенък на нетърпение в гласа, който я караше да звучи като онази Сара Нюман, която познаваха. - Трябва да вървим. Има много неща за вършене.

Нито един от близнаците не помръдна.

- Имаме нужда от някои отговори - рече предизвикателно Джош. - Не може просто да очаквате от нас да...

- Ще отговорим на всичките ви въпроси, обещавам - прекъсна го Изида. После се извърна и топлотата в гласа й изчезна. - Сега трябва да вървим.

Вирджиния Деър се канеше да мине покрай близнаците, когато спря и погледна към Джош.

- Щом Изида и Озирис са ваши родители... тогава вие какви сте? - попита тя. Хвърли поглед през рамо към Дий, а после се обърна и тръгна към кристалния кораб.

Софи погледна към брат си.

- Джош... - започна тя.

- Нямам идея какво става, сестричке - каза той, отговаряйки на неизречения й въпрос.

Суха, дрезгава кашлица привлече вниманието им обратно към Дий. Макар че слънцето пламтеше ярко в небето, старецът се бе свил на кълбо и трепереше, увил ръце около тялото си, за да се стопли. Чуваше се как зъбите му тракат. Без да каже и дума, Софи свали червения си анорак и го подаде на брат си. Той се взря в него за секунда, после кимна и пристъпи напред, за да коленичи до Дий. Нежно загърна анорака около Магьосника и го нагласи около рамената му. Дий кимна благодарно, белите му очи се навлажниха от чувства и той стисна здраво анорака.

- Съжалявам - каза Джош. Знаеше какъв е Дий и на какво е способен, но никой не заслужаваше да умре по този начин. Погледна през рамо. Изида и Озирис се качваха във виманата.

- Не можете просто да го оставите тук - извика той.

- Защо? Да не предпочиташ да го убия, Джош? - попита със смях Озирис. - Това ли искаш? Това ли искаш, Дий? Мога да те убия веднага.

- Не - казаха едновременно Джош и Дий.

- Неговите четиристотин и осемдесет години го застигат, това е всичко. Скоро ще умре от естествена смърт.

- Това е жестоко - каза Софи.

- Честно казано, като се имат предвид проблемите, които ни създаде през последните няколко дена, смятам, че съм доста милостив.

Джош се обърна пак към Дий. Съсухрените устни на стареца се размърдаха, а дъхът му излизаше с тежко пъхтене.

- Върви. - Една ноктеста длан се сви около китката на момчето. - А когато изпитваш съмнения, Джош - прошепна той, - следвай сърцето си. Думите могат да са лъжовни, образите и звуците могат да се манипулират. Но това... - Дий потупа по гърдите на Джош. - Това винаги е истинско. - Той докосна пак гърдите на момчето и ясно се чу шумоленето на хартия под тениската му. - О, не, не, не. - Лицето на Магьосника посърна. - Кажи ми, че това не са липсващите страници от Сборника - прошепна той с пресеклив глас.

Джош кимна пак.

- Те са.

Дий избухна в нещо като смях, което се превърна в разкъсваща кашлица. Той се преви надве, мъчейки се да си поеме дъх.

- Носил си ги през цялото време - прошепна.

Джош кимна пак.

- От самото начало.

Тресейки се от безмълвен смях, Дий затвори очи и се отпусна по гръб на копринената трева.

- Какъв чирак щеше да излезе от теб - промълви той.

Джош гледаше умиращия безсмъртен, докато най-сетне Озирис не го прекъсна.

- Джош - каза той твърдо. - Остави го. Трябва да вървим. Имаме свят за спасяване.

- Кой свят? - попитаха едновременно Софи и Джош.

- Всички - отговориха в един глас Изида и Озирис.








Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите