Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3 ... 9 ... 17  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 17]

Avril

avatar

А ето и как изглежда всичко отвън:
Spoiler:

























Стаите на първия етаж:
Хола
Spoiler:


Кухнята
Spoiler:


Трапезарията
Spoiler:


Стаите на втория етаж:

Стаята и банята на Виктор
Spoiler:





Стаята и банята на Грей
Spoiler:








Стаята и банята на Mockingbird
Spoiler:









Последната промяна е направена от Александра на Пет 29 Мар 2013, 13:15; мнението е било променяно общо 4 пъти

Avril

avatar
След случката с Пол просто се прибрах в дома си и се зачудих какво да правя. Всичко беше изрядно, нямаше какво да чистя или пък да подреждам, заради това реших да направя нещо полезно. Просто хванах едно въже и излязох от къщата. Завързах го за клона на едно дърво. Качих се на въпросния клон и вързах краката си с въжето. След което се пуснах назад и само частта под колената ми беше на клона. Започнах да се надигам нагоре и да напрягам коремните си мускули. Така беше най-сигурния начин да забравя за днешния ден, и за предишния. И изобщо за целувката и моите страхове.

Avril

avatar
След около тридесет минути спрях и се хванах за клона. Въжето само се развърза и слязох на земята. Влязох в къщата и отидох в банята. Взех си един ободряващ, направо врял душ. След което се увих с една къпа и слязох долу. Сложих пуканки в мокровълновата и се качих да се облеча. И накрая когато всички действия бяха направени. Отидох в кухнята взех пуканките и се преместих на дивана в хола. Седнах на него, хванах дистанционното и пуснах на някаква сапунка.

Пий Пепър

avatar
Стана ми много кофти,че се държах така с нея.Трябваше да поправя нещата.Идеята ми беше доста глупава,но я измислих в движение.Реших да я проследя до дома и.По пътя видях една градина с много красиви цветя вътре.Откъснах няколко на бързо и продължих да я следвам.Няколко пъти се обърна,но не ме забеляза.Изчаках я докато прави опражненията си,явно не беше в настроени.Когато сметнах,че се е поуспокоила позваних на званеца.

Avril

avatar
Докато превключвах каналите и не намирах нищо интересно някой позвъня на звънеца. Зачудих се кой може да е. Все пак живеех на място, което е далеч от града и беше заобиколено от езеро и гора. Смешно беше, защото имах страх от живите риби.
Станах и облякох един копринен халат. Отидох до вратата и отворих. И кой да видя Пол. Стоеше пред вратата. Леко се дръпнах назад и си помислих, че пак е дошъл да ми вика, че онова било, за да успокоя съвестта си.

Пий Пепър

avatar
Изглежда появата ми,доста я изненада в не добрия смисъл на думата.В действителност имаше право,държах се като пълно бебе,жалко,че го осъзнах твърде късно.Опитах се да скалъпя някаква свястно изречение,но нещо не ми се получаваше.
-Ами аз..просто исках да ти се извиня за държанието ми в последните часове.По принцип не съм такъв.
Подадох букета и забих виновен поглед в земята.Най-вероятно щеше да ме изпъди като мръсен котарак,но поне намерих смелост да и се извиня.

Avril

avatar
Погледнах букета, а след това и него. Явно наистина съжаляваше. Това ми стигаше. Не съдех хората по това какво ми казват, а по постъпките им. Усмихнах се и се приближих малко по-близо. Хванах ръката му и го поканих вътре. Затворих вратата и му казах да изчака в хола и да се настанява като у дома си. А аз отидох в кухнята и извадих една кристална ваза. Налях вода и сложих цветята в нея. Добре, че поне харесвах цветята. Главно да ги сплитам на венци, но това беше друга тема.
Върнах се при него и оставих цветята на едно от шкафчетата. После седнах на Пол и го погледнах с една усмивчица.
-Не се притеснявай. Не съм злопаметна.

Пий Пепър

avatar
Много се изненадах,когато ме покани да вляза.Много хора на нейно място щяха да затръшнат вратата.Все още леко притеснен седнах на едно от канапетата и зачаках да се върне.Междувременно разгледах къщата,изглеждаше добре поддържана.Когато тя дойде,не знаех,какво да кажа.Чувствах се много неловко.В такива моменти обикновено казвах или вършех някоя глупост,затова реших просто да поразпитам общи въпроси.
-От скоро ли си в Мистик?

Avril

avatar
-Това е относително. - отговорих и погледнах към един от прозорците. - едновременно съм от доста време, но сякаш никога не съм идвала тук.
Продължих и видях, че му е неловко, затова просто се доближих и го целунах по бузата. Май щеше да се досети, че това е компенсация, че потънах в дън земя когато бяхме в киното. Поне се надявах.
-А ти? И така не ми каза какво си.

Пий Пепър

avatar
Отговорът и ми звучеше много странно.Аз съм в този град от цяла вечност,а не съм я засичал никъде,освен вчера,когато се запознахме.Изведнъж от нищото тя ме целуна по бузата.Защо ли така спонтанно.
-Може да се каже от прекалено много време,но и прекалено малко за да се преместя.Следващият и въпрос ме смути леко.
-Аз съм просто човек.Нямах намерение да и разкривам за проклятието и силите си,за тях знаеха само най-близките ми.Може би едвали ще ми повярва,затова това беше най-доброто решение.

Avril

avatar
Като чух, че е човек усмивката ми падна от лицето, но не защото не харесвах хората, напротив. Ако ги нямаше тях, нямаше да ме има, но просто наистина харесвах Пол, а това че е човек правеше изобщо приятелството между нас невъзможно. А лошото беше, че започнах да изпитвам симпатии към него. Въпреки и за толкова кратко време. Не знаете, най-сладкия плод е забранения.
-Искаш ли нещо за пиене? - попитах го и отидох да си взема една чаша с ледена вода.

Пий Пепър

avatar
Изглежда успешно я заблудих,че съм безпомощен човечец.Може би тя не очакваше точно този отговор,но съм сигурен,че друг нямаше да и хареса повече.
-Ще съм ти много благодарен,ако ми направиш един горещ чай с горски плодове.Имам чувство,че се разболявам.
Иска ми се да разбера повече за нея,но щеше да е неуместно да започна да я разпитам.Особено интересни ми бяха,тези нейни тренировки при номадите или каквито там каза.Явно моите представи за тези хора се различаваше значително с реалността.Сигурно единственото вярно нещо,което знаех за тях е,че са мургави и агресивни.
Когато тя се върна,любопитството ми надделя.
-Би ли ми казала нещо повече за номадите и специално за начина им на живот и традиции в бойните изкуства.

Avril

avatar
Той поиска чай и това му направих. Чак когато беше готов се върнах и оставих чашата. Захарницата и лъжичка. Също и едно бурканче с мед, можеше пък да пие чая си с мен.
-Ами как да ти кажа. Номадите са племена, които нямат собствена земя. Знаеш ли, един от най-великите народи са били някога номади. Прабългарите, немците. Като цяло не мисля, че има народ, който да не идва от номадските съсловия.
Седна на едно от канапетата и гушнах възглавницата. Свих краката си и се усмихнах.
-Колкото до бойните изкуства. Те изучават главно Ушу, карате, борба и честно почти всички видове бойни изкуства, а начина им на живот е строг и дисциплиниран. Там няма да види момиче с 300 килограма грим и разголени дрешки. Нещо друго?.

Пий Пепър

avatar
Чудя се от къде ли знаеше толкова много информация.Никога не бях виждал толкова еродирано момиче,но нещо ми направи впечатление.
-И ти живееш според техните традиции.За мен това беше съвсем непознат народ,за който знаех съвсем малко.
Докато пиех невероятният чай,приготвен сигурно по номадски,ми стана интересно на колко години всъщност е тя.Знам,че подобни въпроси са смешни,но все пак много от съществата в мистик са далеч по-стари от колкото изглеждат.
-Ще те попитам,нещо на което не си длъжна да отговаряш.Преглътнах несигурно,но все пак попитах на колко години е.

Avril

avatar
Като чух въпроса за годините леко ми стана смешно. Чудех се кога ли ще попита. Поне бях млада. Сравнение с другите създания.
-Ами тялото ми е застинало на 20 години, но реално съм ..
И се приближих до него като сложих едната си ръка на бедрото му, а другата на рамото. Устните ми се приближиха до ухото му и съвсем тихичко и потайно му казах:
-На четиридесет. - Да сега сигурно щеше да вика, че съм бабичка. Нали е човек, за тях това бяха много години. Ако сега ме отблъснеше, щях да знам защо.

/ Аз ще лягам, че съм много уморена. /

Пий Пепър

avatar
Тяло на 20 годишна,а всъщност е на 40.Как ли би реагирала тя,ако разбере,че съм безсмъртен.Стана ми малко смешно,но се сдържах.
-Как поддържаш такъв красив външен вид?Сигурно е някакъв таен метод използван през древността.А и какво имаш предвид под "застинало"?Значи ли това,че ще изглеждаш така и след 100 години?

Avril

avatar
-Просто тренирам и се храня здравословно и редовно. Главно редовно.
Засмях се и го гушнах. Щом не ме отблъсна, значи нямаше от какво да се притеснявам.
-И да. И след 100, и след 200. И след 1000 пак ще изглеждам така. Може косата да я скъся малко, но само толкова.
И в следващия момент не знам защо, но просто го целунах по устните. Бърза, лека и подканваща за нещо повече целувчица.

Пий Пепър

avatar
Отношенията ни се затопляха.Тя дори ме гушна,а до преди малко едва ли е искала да ме вижда.Какъв напредък само.Изглежда щяхме да станем много добри приятели,но както ми обясняваше за тренировките и начина и на хранене,ме целуна по устните.Отначало бях леко стъписан от това.Луд съм по нея,от момента в който я видях,но на няколко пъти ми даде знак,че между нас не може да се получи нищо.
Тази малка целувка беше същински блян за мен.Без да губя и секунда повече,придърпах я в скута си и впих устните си в нейните.Те излъчваха аромат,който направо замая главата ми от сладост.

Avril

avatar
Докато траеше този момент на пълно нарушение на всичките закони на моя вид имах чувството, че след секунди просто ще се оставя в ръцете му и ще му се отдам, но не беше правилно. Аз бях безсмъртна, а той беше просто човек. Смъртен. Той щеше да умре, и ако позволявах на нещото наречено любов да падне като снежинка върху сърцето ми то тогава и двамата щяхме да страдаме. Единия повече, другия по-малко.
Но не мислех сега за това. Обгърнах ръцете си около врата му и го погледнах в очите. Когато целувката приключи се усмихнах и се свих в него.

Пий Пепър

avatar
Тя ме погледна в очите,сякаш искаше да ми каже нещо,но не го направи.Усещах несигурност в нея.Не знаех каква е причината,а отчаяно исках да я разбера.Дали проблемът е в мене.Припомних си връзката с Кат Пиърс и как всичко приключи за секунди.Трябва да бъда откровен,ако искам да постигна нещо повече от обикновен флирт.Когато тя се сгуши в мен,изглеждаше толкова сладка.
-Виж искам да ти кажа нещо.То може да прекрати отношенията ни,но не искам да го крия от тебе.

Avril

avatar
Искаше да ми каже нещо, което можеше да прекрати отношенията ни? Д не и да е женен. Или пък харесва друга и аз просто ей така се набутах в живота му. Или по-зле наели са го да ме убие и първо е искал да спечели сърцето ми, а сега ще ми тегли ножа. Леко разклатих глава, за да разкарам тези мисли и го погледнах.
-А .. добре. Какво има?
Сега щях да видя какво е това нещо. И от все сърце се молех да не е нещо от сорта на "Женен съм" или пък "Тук съм, за да те убия". А аз наистина го харесвах. За пръв път направо се панирах когато някой ме целува, да не говорим, че май се влюбих. Е всичко си има своя край.

Пий Пепър

avatar
-Когато ти казах,че съм обикновен човек те излъгах.Обикновено така казвам на повечето жени с които съм излизал.Може да ти се стори смешно или дори откачено,но аз съм безсмъртен.Тя ме гледаше много странно.Явно очакваше съвсем друг отговор,който обикновен човек вероятно би и дал.
-Не помня кога и как съм се появил на този свят.Стреляли са ме,горили и пронизвали с какви ли не работи.Тялото ми се възстановява много бързо,независимо от нанесените му поражения,и не не съм гей,ако си си го помислила.

Avril

avatar
Като чух че е безсмъртен камък ми падна от сърцето. Не беше нищо от сорта на "женен съм" или пък "имам си гадже". За пръв път бях благодарна на Господ, че не ме беше предал в момента.
-Всъщност не съм си мислила, че си обърнал резбата, а че ще ми кажеш, че си женен.
И двамата се засмяхме и не побързах да не се свия по плътно в него. Притиснах телцето си в неговото и обгърнах врата му с ръце. Докоснах челата ни и се усмихнах.

Пий Пепър

avatar
-До сега не съм си помислял да се женя.Странно е,че за толкова години не съм срещнал момичето на живота си.Толкова ли възрастен изглеждам за да си помислиш,че съм семеен.
Явно този въпрос е измъчвал сладката и главица,защото настъпи видима промяна в държанието и.Тя притисна тялото си в моето и се усмихна.Това беше като знак за настъпление за мен.Аз я целунах отново,този път за по-дълго.Междувременно съблякох блузката и.Сутиенът и очертаваше много ясно прелестните и гърди.

Avril

avatar
-Е не изглеждаш много стар, но в днешно време и на 15 се женят. Пък и не мога да съм сигурна какъв си, не те познавам много добре.
Не знам защо, но и това изречение като, че ли ми вдъхна някаква надежда, колкото и малка да беше. А в следващия миг ме целуна. Разбира се отвърнах и този път тя ми взе дъха. А скоро останах и без блуза. Изчервих се и го погледнах, като с ръце започнах да се прикривам. Ама какво наистина ми ставаше. Срамувах се? От кога? Май наистина бях хлътнала.
-Ам .. Пол .. - но нещо не успях да измисля нищо свястно в момента.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 17]

Иди на страница : 1, 2, 3 ... 9 ... 17  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите