Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 11 ... 17  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 5 от 17]

Avril

avatar
First topic message reminder :


А ето и как изглежда всичко отвън:
Spoiler:

























Стаите на първия етаж:
Хола
Spoiler:


Кухнята
Spoiler:


Трапезарията
Spoiler:


Стаите на втория етаж:

Стаята и банята на Виктор
Spoiler:





Стаята и банята на Грей
Spoiler:








Стаята и банята на Mockingbird
Spoiler:









Последната промяна е направена от Александра на Пет 29 Мар 2013, 13:15; мнението е било променяно общо 4 пъти


Виктор Локхарт

avatar
Наистина щях да пропусна да си слагам престилка. Тикна ми бързо в ръцете шоколада и един нож и ме принуди да го кълцам. Започнах да се мъча там. Шоколадът беше студен и втвърден ииии ужасен направооо. Леко се изнервих иии огънят си каза думатааа... отново... Ръката ми леко затопли шоколада и сега можеше по-лесно да се реже. След 15 минути мъчения бях готов. Върнах й го нарязан, натрошен и готов.

Avril

avatar
Гледах го как се нерви и ми стана смешно. Защото наистина си беше гадна работа. Но такъв беше истинския шоколад, и ако на него ми отне 15 минути на мен щеше 15 часа. Минимум.
А докато той се опитваше да го нареже аз пък направих сместа за три блата на тортата. И ги сложих в печката да се печат.
После хванах шоколада, сложих го в една тенджера и включих котлона. Сипах и млякото и изчаках да се затопли. А докато това стане бяхме готови за почивка.
-Ето видя ли. Нищо не гръмна. - а после и нещо, което си помислих "И аз съм цяла".

Виктор Локхарт

avatar
Тъкмо започнах да се въртя, защото вече не знаех какво да правя иии реших да седна да си почина. ПРЕУМОРИХ се от такава тежка работа.
- Има време да гръмне все нещо... Ииии сега какво ще правим? - подпрях се на плота и зачаках шефката да даде команди.

Avril

avatar
Седнах на барплота и го погледнах. Не знам, защо но ме беше страх да го приближа. Недай си боже пак му хрумнало да ме щипе или по-зле да ме гъделичка. А аз имам огромен гъдел.
-ами сега ще чакаме. Това е. И няма нищо да гръмне, спокойно. Нали е за Грей.

Виктор Локхарт

avatar
- Трябваше да сложим отрова за мишки... - погледнах надолу и започнах да се подхилквам.
После пак я погледнах и се облегнах назад. Вдигнах си единия крак над другия, но не ги кръстосах... беше ми неудобно. Започнах да я оглеждам отвсякъде и разсъждавах над това колко добро копие е...
- И колко ще чакаме? - попитах я като продължавах да я съзерцавам.

Avril

avatar
Погледнах го леко намусено като каза, че е трябвало да сложим отрова за мишки. Ехо, аз бях човек. До една степен, едно такова действие може да ми предпише стоене в болницата. Но после само вдигнах рамене и се втренчих във Виктор.
-Колкото е нужно. - казах му и пак почнах да се червя. Е то кой няма. Да те гледат под лупа. И дори ми хрумна, че може да има ренгенови очи, което пък ме накара да прикрия тялото си с ръце.
-Моля те спри. - тихичко продумах с едно мило и невинно гласче. И за да не се червя много станах и погледнах в печката какво става с нещата. След няколко минути извадих блатовете и започнах да го подреждам на един поднос.

Виктор Локхарт

avatar
Серията изчервявания започна отново. Разтръсках леко главата си й отговорих:
- Спокойно, нямам рентгенови очи. Само мога да чета мислите на хората... когато поискам. - усмихнах й се.
След като видях, че пак се захваща с блатовете, аз се доближих малко до нея и я попитах:
- Имаш ли нужда от помощ... някаква?

Avril

avatar
Като чух, че може да чете мисли направо ми кипна, но не в лошия смисъл на думата. А това ме накара да се забързам в работата си и точно два минути след като ме попита всичко беше готово. Измих ръцете си и не пропуснах да си плисна и вода в лицето. И все пак, четеше мисли. Кой знае какво може да прочете докато чета някой наръчник за ... хммм както и да е.
-Готови сме, но май пицата няма да я бъде, затова дай да поръчаме храна.

Виктор Локхарт

avatar
Леко се засмях когато тя започна да бърза и да се притеснява.
- Спокойно, не ги чета винаги - само когато ми е интересно. - подпрях се пак на плота и я гледах.
- Защоооо, какво стана с пицата? - направих една тъжна физиономия, която от километри се забелязваше, че е само за да прикрие това, че ми става смешно...

Avril

avatar
-Ами не знам. - казах му и после хванах телефона. Набрах набързо някакъв доставчик на храна и му казах да донесе ако може и 10 пици. Май Грей не се задоволяваше само с една. Оставих телефона на място и започнах да чистя кухнята.
Тъкмо стигнах до Виктор и само го подминах. И продължих да търкам плота с кърпата.
-Може ли вече да не се втренчваш в мен?

Виктор Локхарт

avatar
Въздъхнах пак и промених насоката на погледа си.
- Добре, добре... - казах й и се разкарах от плота.
Седнах пак на един стол, вдигнах си пак единия крак върху другия и вдигнах глава нагоре. Усещах как цялата ми глава пулсира от болка... все пак повече от 24 часа не бях спал, като изключим онова в хола. Сложих ръката си на масата и забих глава в нея...

Avril

avatar
Погледнах го и се зачудих. Дали да не го замъкна в стаята му. Да това беше най-добре. Отидох до него и го хванах за ръката. Явно по рефлекс той стана и ме последва. Изкачихме стълбите и отидохме в неговата стая. После го погледнах и се усмихнах.
-Май не ти понася безсънието. Така, че вземи и поспи малко. Имаш черни кръгове под очите.
Отидох до вратата и преди да излезна му казах:
-И приятни сънища.
И се изнизах навън. Отидох в трапезарията и започнах да подреждам прибори.

Виктор Локхарт

avatar
Момичето ме водеше като кученце нагоре и най-сетне стигнахме в стаята ми. Тя беше доста приятно обзаведена. Сякаш аз съм я избирал... поне доколкото видях с присвитите си очи.
После й отговорих на пожеланието.
- Благодаря и на теб... ако заспиш.
След това тя излезе, а аз се обърнах на другата страна и веднага заспах. С дрехите.

Avril

avatar
След като всичко беше готово. Дори взех пиците от доставчика и ги сложих в единия край на масата в трапезарията реших да отида и да поспя и аз малко. То всички спят, само аз ли да остана. Преди това отидох при Грей и внимателно го завих с одеяло.
Качих се в стаята си и легнах на леглото. Принципно спя гола, но сега нямаше да опитвам това. Затворих очи и както си бях с дрехите се насилих да заспя.

GreyJane

avatar
И така уюта ме завладя и реших че се чувствам достатъчно добре за да мога да се окъпя. И така реших да направя това не типично за ме действие. Събудих и инпулсивно си захвърлих дрехите. Замъкнах се в банята. Пуснах водата и се потопих в горещата вана и загасих лампите. Какво щастие!!!

Avril

avatar
Най-накрая се събудих и реших да си взема и аз един душ. Понеже навън е кучешки студ, а пък най-готино е когато навън снега вали. Ти да се топнеш във ваната.
И така влязох в банята. Свалих дрехите си и както си беше тъмно застанах под душа. Пуснах водата както си беше леко топла. По-скоро вряла, но все тая и затворих очи.

GreyJane

avatar
Чух звука от капеща и малко се изненадах и потърсих с ръка копчето на лампите. Надигнах се и не се досещах дали да се прикривам или не и просто не изправих на половина от ваната и щракнах ключа очаквайки да видя нещо....

Avril

avatar
Следващото което последва бяха писъци. Викове и както ли не. Веднага хванах кърпата, когато светлината се появи в нашия мрачен живот и се увих с нея.
Погледнах човек, който включи лампата и го веднага се изчервих. Обърнах се и просто излязох от стаята. Това определено не беше нужното събуждане.

GreyJane

avatar
Оголемих очи и друго се оголеми. Моментално се върнах във ваната и се пльоснах. Тоя път на светна и започнах да се плацикам напред и назад. И изведнъж извиках към стаята:
-Присмехулниче!!!-Извиках с мек глас...
-Елаааа!!-въртеше ми се нещо..поне трябваше да изгладим това....

Avril

avatar
Веднага след това нещо, което се случи. Дори не мога да го назова. Толкова глупаво, толкова малоумно. Толкова ... ох ужасно. Сега какво ли мислеше за мен?
Разтърсих глава и се облякох. Този път бях избрала семпла рокля, която закриваше където трябваше. Не като преди малко. И когато ме извика послушно влязох със затворени очи.
-Да, какво има.

GreyJane

avatar
Затворих очи и се облегнах отпускайки се напълно:
-Птиче, добре ли си???-надигнах глава и я погледнах само с едно око и пак се облегнах:
-Виждам че си се облякла - неволно се разсях леко-
-Стресна ли се??-пак се облегнах с затворени очи....

Avril

avatar
-Да ... много ... съм ... добре. - казах тихичко и несигурно. Не, разбира се, че не бях добре. Това си е травма за цял живот, но нямаше да му го кажа. Не изобщо нямаше да му го кажа.
-А ... ти ... добре .. ли .. си. - серията от заеквания и червени се засили и сега ми идеше да избягам някъде.

GreyJane

avatar
Чувстваше притеснението в гласът й. Но все пак ми се спеше и тя ме стресна. Нещо лошо се пробуди в мен. Отворих очи и започнах да я гледам много жадно....
отворих уста и започнах бавно да й говоря:
-Ти помниш ли малкия ни бас от арената...-направих лек приканващ жест с ръка- ...
-....какво ми обеща?-усмихнах се съвсем незабележимо....

Avril

avatar
Този поглед ме накара да отстъпя една, две стъпки назад. Не исках да съм близо до голи хора. После сведох поглед и започнах да говоря гузно.
-Да ви служа - казах тихичко, почти глухо. Той ме накара да повторя по-силно, сякаш да ме дразни и последва още веднъж.
-Да ви служа - този път малко по-силно. Докоснах дръжката на вратата и ми идеше да избягам още сега.

GreyJane

avatar
Засмях се леко властно... цяла тази ситуация искарваше най-лошото в мен. Повдигнах се и й направих по виден знак да се доближи и да застане на колене до ръката ми и й казах:
-А ти ще го изпълниш ли? - ръката ми се протегна над главата й докато беше до мен и я погалих леко по косата-..
-....е кажи ми? - хванах я за брадичката
-...и се облечи с подобаваща униформа- стиснах я леко за лицето...

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 5 от 17]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 11 ... 17  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите