Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 10 ... 17  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 4 от 17]

Avril

avatar
First topic message reminder :


А ето и как изглежда всичко отвън:
Spoiler:

























Стаите на първия етаж:
Хола
Spoiler:


Кухнята
Spoiler:


Трапезарията
Spoiler:


Стаите на втория етаж:

Стаята и банята на Виктор
Spoiler:





Стаята и банята на Грей
Spoiler:








Стаята и банята на Mockingbird
Spoiler:









Последната промяна е направена от Александра на Пет 29 Мар 2013, 13:15; мнението е било променяно общо 4 пъти


Виктор Локхарт

avatar
Влязох много бавно в стаята й и някак си ми беше неловко да я погледна в очите. Започнах да се почесвам притеснено, но накрая проговорих.
- Ами... такова... Защо ми говориш на "вие"? Не е нужно... - започнах да оглеждам пода и ръцете ми пак бяха в джобовете.
- И.. ами.. Не искам да се страхуваш от мен. - вече я погледнах и се приближих съвсем малко, но после се върнах пак назад, защото се сетих, че пак може да се стресне.
- Всъщност не съм толкова страшен, просто приемам всичко на сериозно.. и съм.. сериозен. И съжалявам, че реагирах така, но въобще не го очаквах. Малко преди да дойдем Ел беше с нас и... нали разбираш... Всъщност, случило ли се е нещо с нея? Добре ли е?
Честно казано не очаквах, че някога тя просто ще изчезне и ми беше някак... странно, дори леко празно...

Avril

avatar
Преди Виктор да почне да говори подадох главата си извън стаята и викнах на Грей.
-Ще ви готвя. Спокойно.
После погледнах Виктор. Изслушах го и само кимах. Проблема не беше в него, а в мен. Просто имах проблем с запознанствата. А и той беше гол от кръста нагоре. Добре де на басейните постоянно са така, ама не говорят с мен. Там май идва и проблема.
-Ами Елисандра е супер. Просто демоните бягат когато някой застрашава живота им. Или този на приятелите им. За да ги предпазят. И понеже не искаше да се чудите къде е ме викна да я заместя. - гласът ми се промени. Нямаше и помен от този на Елисандра, беше по-мек, благ, като мед.
-И не се страхувам от теб, просто името ми е като на една доста интересна птица. Прочети малко за нея и ще разбереш за мен.

GreyJane

avatar
Дойдох в стаята при Ел която не беше Ел и при виктор, които не я пита. Усмихнах й се и я гушнах:
-Много много серадвам че ше готвиш. Готвиш супер!!-Гушнах я пак и се стоварих на леглото и продължих да ям пастичккиииииииииии..

Виктор Локхарт

avatar
Успокоих се когато ми обясни за Ел и за това, че не се страхува от мен. Знаех как е ситуацията с демоните...
- Добре, обещавам, че повече няма да се разкарвам гол... само пред Грей... - засмях се, защото той тъкмо влезе и го казах нарочно.
Още ядеше!!! И след като се напрегръща с момичето се цопна на леглото и продължи да яде!
- И все пак... Как искаш да те наричам?

Avril

avatar
-Ами нямам претенции за име. Принципно ме наричат както написах на листчето, но ако искате да ми лепнете друго име. Това е напълно нормално за мен.
И както си говорих усетих нещо ужасно. Въртях глава към Грей, който нагъваше пастичка с много сметана. Погледнах към устата му, която беше оцапана, а след това и видях, че и косата ми е оцапал. Направо ми кипна. Сведох поглед и вече изглежда страшна, отколкото уплашена.
-Ей, боклук долен. Ако не се разкараш то мен ще те направя на решето. - явно леко учуден ме пусна и отидох в банята. Погледнах си косата и започнах да я мия под душ кабинката без да си мокря друга част от тялото. После се върнах и отново се усмихнах миличко.
-Извинявай за преди малко. Не обичам да ми мърсят косата.

GreyJane

avatar
Усмихнах й се и аз отговор:
-Разбирам те!!! И моята коса е нещо важно за мен!-размахах ръце-
-Нооо все пак, има ли още пастички, оглеждах се защото бяха ми свършили 10 подноса които изядох а исках още....

Виктор Локхарт

avatar
След обидите на момичето към Грей стоях като ударен от ток и с отворена уста... Когато те излезе веднага се доближих към Грей.
- Айде да изчезваме... и без тва ни е нужен сън, а и не искам и мен след малко да насолят... - говорех му и го ръчках.
Обачеее не можахме да се изнижем навреме и тя се върна...

Avril

avatar
Чух какво каза Виктор и само се усмихнах леко, бегло, даже изобщо не се усмихнах.
-Ще те оставя да си починеш. Макар, че няма смисъл да ходиш днес на работа.
После ги изчаках да се изнесат и започнах да оправям леглото си. Първо смених чаршафите. После хвърлих тези за пране. Трето легнах на новите. Извадих от нощното шкафче едни слушалки и мп3-ка. Пуснах си на Bon Jovi - No Appologies. И затворих очи.

GreyJane

avatar
Доближих се до заспалото момиче или с затворените очи де. И почнах да я ръчкам с един пръст:
-Птиче,птчичии, птичкоооооооо. - така докато не отвори очи и тогава й се усмихнах и ухилих:
-Ъм утре може ли голяма шоколодова тортаааааааа-размахах драматично ръцее във въздуха!
и пак замигах усмихнат пред нея.

Виктор Локхарт

avatar
Странно, но тя каза, че днес няма смисъл да ходя на работа. Докато ни гонеше с чаршафите в ръка я попитах:
- Но защо няма нужда?! - с един учуден поглед.
После излязохме с Грей в коридора, а след малко той пак влезе в стаята при нея. През ума ми само мина "Това сигурно ще боли..." и го чаках отпред, за да решим какво ще правим после.

Avril

avatar
Погледнах досадното нещо, което ме ръчкаше и свалих едната слушалка.
-Добре, добре. ако искаш още по-късно ще я направя. Но само ако и Виктор е съгласен.
После отново затворих очи и преди отново да сложа слушалката му каза:
-И кажи на Виктор, че ще е нужно днес да ходи на работа, защото по това време всички са си у тях. Или на село. Или на почивка. И че не хапя.

GreyJane

avatar
Започнах да ръкпляскам с ръце!
-Да ще му кажа-вече забравих какво и на кого и се запътих из коридорите да си гледам сапунката. Прекрачвайки врата се сетих ко трябваше да кажа и се провикнах:
-Виктореее, купи хлеб и хвърли боклука!!!!-пуснах си телевизия.

Виктор Локхарт

avatar
Пак искаше да тъпче това говедо. Чух какво си говореха, явно стените бяха тънки. Момичето каза на Грей защо няма нужда да ходя на работа и че не хапе.
- Сигурна ли си? - прошепнах до вратата.
След малко онзи откачалник излезе от стаята доволен и ми се провикна, че трябва да купувам хляб и да хвърлям боклука...
- Грей знаеш ли какъв хляб ще ти купувам аз на теб - казах го по-силно - Да ти го... натаковам най-накрая... едно смислено нещо не ми каза... - снижих тона си
После тръгнах към коридора и се чудих къде да ходя.. вече не ми се спеше толкова.

Avril

avatar
Докато ги чух да си викат започнах пак да се смея. Наистина бяха интересни. Станах и видях лутащия се Виктор. Отидох зад него и му се качих на конче. Изобщо не бях нахална. Ама хич.
-Сигурна съм. А и не ям мъже.
После го пуснах и се дръпнах назад.
-Какво искаш за вечеря?.
Така де Грей да го питам сигурно щеше да е торта, за основно. По-голяма торта за следващо и торта с размерите на диван за десерт.

Виктор Локхарт

avatar
Доста се изненадах от тази "атака" в гръб от нейна страна.
- А какво ядеш?! - попитах я.
После се доближих до нея и започнах да я щипя бузите и да си играя с тях. Нещо пак ме беше прехапало.
- Искаммм... искааамм... Ми не знам какво искам... Какво ти се готви?

GreyJane

avatar
наядох се накрая и задремах!




дрем-дрем
дреммммммм

Avril

avatar
Хванах му ръцете и ги свалих. Бузите ми бяха станали пак червени, но не от изчервяване, а от негова милост Виктор. Леко ги разтърках, защото ме наболяваха и го погледнах сърдито.
-Човешка храна ям.
После се замислих. Какво ми се ядеше. А това беше лесно.
-Какво ще кажеш за италианска кухня?

Виктор Локхарт

avatar
Беше сладка когато търкаше бузките си гледаше така сърдито...
- Човешка храна или човешки органи?? - започнах да се смея.
всъщност ядях всичко, което ставаше за ядене. Нямаше значение какво ще е то. Всъщност, единственото изключение бяха охлювите...
- Доообреее, както решиш шефе.

Avril

avatar
Продължих да го гледам сърдито. Ами мразех да ме щипят за бузките. Така ме боляха после. Много време ме боляха и чувството беше крайно гадно. Когато вече ми скимна да спра да търкам и да гледам така се усмихнах.
-Добре, за вечеря ще има спагети и пица.

Виктор Локхарт

avatar
- Хайде де, не беше толкова силно. - направих и аз една нацупена физиономия, сякаш я имитирах.
После я целунах по бузите и спря да се цупи.
- Добрем. Ти готвиш - ти решаваш. Нямам особени претенции. Тааа, защо не спиш? - кръстосах ръце и продължавах да я гледам.

Avril

avatar
Като ме целуна по бузите пак станах червена като домат и побързах да си сложа качулката на главата, за да не види това. Сведох и поглед надолу и започнах да чупя пръсти.
-Ами ... ако се опитам да спя ... може някой да се сети, че иска нещо и ... - леко докоснах мястото където ме беше ръчкал Грей преди малко и то беше леко зачервено. - може да имам синини след това.

Виктор Локхарт

avatar
Птичката ни веднага си сложи качулката и започна да кърши пръстчета. Дори и гласа й се разтрепери. Махнах й качулката и видях как се е зачервила цялата. Усмихнах й се, защото ми се стори доста сладко.
- Стига деее... Добре, повече няма да правя така. - продължавах да й се усмихвам.
- Честно казано на мен не ми се спи, но не знам какво да правя. - погледнах настрани...

Avril

avatar
Той махна качулката и веднага се опитах да си поема въздух и да охладя страстите. Може би малко успях, това беше добре. Хванах една от двете плитки и започнах да си играя с нея.
-Искаш ли...? - не продължих, за да го измисля. И после му хрумна. - да ми помогнеш с вечерята?
Така или иначе беше по-забавно с повече хора когато готвиш.

Виктор Локхарт

avatar
- О, това аз да готвя е опасно за живота... - засмях се
- Но, все пак, ако толкова искаш да се жертваш... и без това нямам друга работа...
- Трябва ли ти нещо от магазина? - продължих.
После изведнъж я вдигнах на ръце и тръгнах към кухнята. Имах някакво странно желание да си "играя" с нея, беше ми толкова миличка...

Avril

avatar
Започнах да се чувствам като плюшена играчка. И понеже имах страх да ме опуснат на земята се свих в него и го и прегърнах. А докато слизаше по-стълбите бях на тръни.
-А не. Нямам нужда от нищо.
Когато стигнахме в кухнята си отдъхнах когато ме пусна и отидох да взема приборите. Продуктите и една престилка. Надали Виктор щеше да си сложи. Внимателно я сложих на себе си и се зарадвах, че беше бяха на цветчета.
-Така първо ще направим тестото за пицата. - хванах брашно. Яйца, мая, кисело мляко и всичко в една тава. Размесих го набързо и го сложих да втаса. После извадих и продуктите за тортата.
-сега тук вече имам нужда от помощ. Не мога да нарежа шоколада на малки парченца - и извадих една огромна буца от чист шоколад. Също и прясно мляко, малко ванилия. Захар. Брашно. Бакпулвер и миксер.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 4 от 17]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5 ... 10 ... 17  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите