Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Битката за империята on Съб 23 Фев 2013, 13:21

Рейчъл Бери

avatar


Битката за империята

„Егмонт България” представя „Битката за империята”, втората книга в приключенската фентъзи поредица „Стражи на историята”. Романът ще увлече читателите да придружат Джейк Жоунс на ново и още по-опасно пътешествие във времето.
„Битката за империята” ще може да се открие по местата за продажба на книги от 18 февруари на цена от 9,90 лв. Преводът е дело на Александър Маринов.
Повече информация за книгата и автора ще получите по-долу и на адрес в интернет egmontbulgaria.com.

БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
Едно съобщение, изпратено от дълбините на историята: „Следвай ръката на сянката‟. Един пъклен план, който заплашва и минало, и настояще. Готови ли сте да тръгнете с Джейк Жоунс към най-опасната му мисия до този момент?
Запасите от атомиум (съставката чрез която Стражите на историята пътуват през времето) са на изчерпване. Джейк и останалите агенти трябва да се впуснат в изключително рискована мисия в търсене на допълнителни източници. Същевременно нов и още по-зъл представител на фамилията Зелдт планира да завземе древния свят и да промени курса на историята за своя изгода. Сега Стражите на историята трябва да се върнат толкова назад във времето, колкото никога не са си позволявали, за да спасят света. Но дали ще успеят?
Отговорът читателите ще открият във вълнуващото продължение на „Бурята започва”. Втората книга от поредицата „Стражи на историята” ще ги потопи във вихър от тайни, опасности, смях, страховити исторически събития и ще ги срещне с неповторими герои. Забавлението е гарантирано!
Читатели от цял свят са верни фенове на наситената с много екшън и забавления фентъзи поредица. Правата за книгите са продадени в 40 държави, а филмовата компания Working Tittle (която стои зад хитови заглавия като „Нотинг Хил”, „Бриждит Джоунс”, „Били Елиът” и още много други) откупува тези за екранизация още при излизането на първия роман миналата година. Следващият роман в поредицата пък ще върне читателите във времената на китайската династия Минг, разкри наскоро авторът. Той черпи впечатления и вдъхновение за сюжета за новата си книга с няколкоседмичен престой в Китай, откъдето се завърна наскоро.

За автора:
Spoiler:
Кой всъщност стои зад „Стражи на историята”? Авторът Деймиън Дибън е роден на 23 декември 1965 година в Лондон в семейство на ексцентрици (по собствените му думи), от което наследява чувството за хумор и интереса си към историята. Учи сценичен дизайн в гимназията по изкуства „Уимбълдън” и завършва академията по драматично изкуство „Уебър Дъглас”. Във Великобритания е известен като сценарист на различни телевизионни и сценични проекти, сред които „Фантомът на Операта” и „Котаракът в чизми”. Задълбочен изследовател, който се интересува живо от всичко през археологията до космологията, няма нещо, което да обича повече, от добрата приключенска история.

Откъс:
Spoiler:
1 Царицата на нощта
В нощта, когато Джейк Жоунс си навлече пълен
позор и постави на карта съществуването на Тайната
служба на стражите на историята, беше необичайно
студено, направо смразяващо, и Балтийско море зам-
ръзна почти изцяло.
Необятен, тънък като тюл леден слой, призрачно
сребрист на лунната светлина, покриваше всичко чак
до хоризонта – от скалистите ветровити брегове на
Дания на запад до усойните предели на Финландия на
север. Неспирно сипещият се ситен снежец заглушава-
ше шумовете в това уединено кътче на Земята и пораж-
даше неземна тишина.
Ледът още не се беше втвърдил съвсем, когато ко-
раб със сини платна го разчупи; беше се насочил към
примигващите светлинки на Стокхолм, сгушен при-
казно сред цял архипелаг островчета сред заливите и
носовете на сушата. Корабът се казваше „Лалето“, а зад
проскърцващия рул стоеше висок силует с дълго коже-
но палто. Той протегна грациозно обвитата си в ръка-
вица ръка, удари камбанката и обяви с мек чарлстънски
акцент:
8
СТРАЖИ НА ИСТОРИЯТА
– Време е, господа.
На мига от заснежения мрак изплуваха още два де-
бело облечени силуета. Те застанаха до него на руля,
следвани от пъстра птица – папагал, – която се сгуши
на рамото на господаря си и потрепери. Корабът про-
дължи към пристанището, а тримата се взряха напрег-
нато през виелицата. Постепенно светлината огря ли-
цата им…
Силуетът с коженото палто принадлежеше на удиви-
телно красив младеж, по чието изваяно лице играеше
усмивка. До него стоеше собственикът на папагала –
по-дребно момче с очила, вдигнало вежди замислено.
Последният на мостика беше със смугла кожа и къд-
рава черна коса и въртеше заинтригувано големите си
кафяви очи. Трима безстрашни младежи, новоприети
агенти на Тайната служба на стражите на историята:
Нейтън Уайлдър, Чарли Чивърли и… Джейк Жоунс.
Чарли заговори първи:
– Насочи го към острова в средата – посочи група
кули и наблюдателници той. – Това е Стадсхолмен, ста-
рият град на Стокхолм, перлата на островите, сърце на
кралство Швеция. За жалост, не пристигаме в особено
благополучен за града момент. През 1710 година тук
се развихря добрата ни познайница чумата и погубва
почти една трета от населението.
– „Не особено благополучен“? – измърмори Нейтън
и се скри дълбоко в палтото си от снега. – Меко казано.
Шведската зима на 1782 година вероятно е най-негос-
топриемната точка в историята – извади от джоба си
малка кутийка и намаза устните си с мехлем той. – Ако
9
БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
устните ми се напукат още малко, просто ще паднат.
– Хиляди демони, Нейтън, деветдесет и втора! – въз-
кликна Чарли и стисна очи и зъби от досада. – Намира-
ме се в 1792 година. Честно казано, понякога се чудя
как изобщо си стигнал дотук.
Мистър Дрейк – така се казваше папагалът – изкря-
ка в потвърждение на думите му и разроши пера възму-
тено пред американеца.
– Пошегувах се – вирна нос Нейтън. – Нима допус-
каш, че бих се появил в 1782 година със самурено1 пал-
то до глезена? Да не говорим за ботушите за езда без
катарама – изчистен модел, който подхожда повече на
Наполеон… – Той се обърна към Джейк: – През девет-
десетте години на осемнайсети век облеклото е доста
скромно. – Страстта на Нейтън към облеклото съпер-
ничеше единствено на тази за приключения.
– Ботуши без катарами, дрън-дрън – измърмори
Чарли под мустак. – А за самуреното палто най-добре
да не говорим. Що за варварщина?! Бедните животин-
ки също имат право на живот, да знаеш!
Докато слушаше препирнята им, Джейк изведнъж
се изпълни с гордост при мисълта, че е част от най-ве-
ликата и най-загадъчна организация на всички време-
на: Тайната служба на стражите на историята.
Беше изминал едва месец, откакто животът му се
промени из основи. След като го отвлякоха и заведоха
в бюрото в Лондон, го осведомиха, че родителите му
тайно работят за службата от десетилетия. И че са из-
чезнали в Италия от шестнайсети век!
1 Самур – бозайник от семейство Порови с ценна кожа. – Б. пр.
Оттогава събитията следваха шеметно едно след
друго. Пътува през времето – първо до Точка нула,
главната квартира на Стражите на историята на Мон
Сен Мишел в Нормандия от 1820 година, а след това
и до Венеция от 1506 година – като участник в мисия,
на която трябваше да издирят майка му и баща му и да
попречат на зловещия принц Зелд да унищожи Европа
с помощта на бубонната чума.
Бяха открили родителите му, но се бе наложило да
изоставят Топаз, загадъчната млада красавица, агент на
службата, към която той доста се привърза. И най-не-
очакваното от всичко – оказа се, че обичният му брат
Филип, за когото смяташе, че е загинал при инцидент в
чужбина три години по-рано, също е служел като страж
на историята. Имаше шанс – макар и нищожен – брат
му да е жив някъде в миналото.
И така, това беше втората мисия на Джейк. Вярно,
бяха го избрали по-скоро по чиста случайност – почти
всички в Точка нула бяха повалени от ужасяващо сто-
машно разстройство след супата от миди за вечеря и
имаше недостиг на агенти, – а и задачата не беше рис-
кована; в противен случай категорично щяха да отка-
жат да го включат, тъй като все още беше новобранец.
И все пак, ето го на борда на кораба в Балтийско море
през деветдесетте години на осемнайсети век на път да
получи пратка атомиум, безценната течност, благода-
рение на която можеха да пътуват през историята.
– Какво знаете за човека, с когото ще се срещнем? –
рече Джейк с едва прикрит трепет в гласа.
– Каспар Исаксен III? – вдигна рамене Чарли. – Не
11
БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
го познавам лично, но мисля, че е на нашата възраст.
Веднъж приготвих тажин2 с тиква за баща му. Думите
му бяха, че никога няма да го забрави... – Чарли беше
страстен почитател на храната и отличен готвач. – Въ-
преки че беше непреклонен вегетарианец поради няка-
къв инцидент в императорската кухня в Париж.
– Аз съм се срещал с Каспар Исаксен III. Два пъти –
изсумтя Нейтън и повдигна вежди. – Няма как да не го
забележиш: тъпче се със сладкиши, сякаш всеки миг ще
ги обявят за незаконни, и непрекъснато киха.
– Какво общо има семейство Исаксен с атомиума? –
зададе следващия си въпрос Джейк.
Знаеше това-онова за течността от първото си пъ-
туване. За да стигнат до определена точка в миналото,
агентите трябваше да изпият прецизно приготвен раз-
твор от нея. По принцип атомиумът действаше само в
морето, в магнитния водовъртеж, образуващ се на хо-
ризонтната точка; при това можеше да послужи само
на шепа хора, които владееха пътесилата – вродената
способност да пътуват във времето. Стражите на ис-
торията се нуждаеха от ценната течност, за да бдят
над историята и да бранят миналото от тъмните сили,
които се опитваха да го унищожат и да потопят света
в мрак.
– Семейство Исаксен са атомиумът – отвърна Чар-
ли. – Семейството отговаря за производството му от
над двеста години. Както знаеш, приготовлението му
е изключително трудно. За да се получи качествена
партида, съставките – сами по себе си тайна, известна
2 Вид яхния, приготвяна в Северна Африка в специфичен глинен съд. – Б. пр.
12
СТРАЖИ НА ИСТОРИЯТА
само на няколко от стражите – трябва да отлежат из-
вестен период от време…
– Цели няколко десетилетия – вметна Нейтън.
– Точно така – потвърди Чарли. – Приготвя се в
изключително студена среда. Затова и Седжанус По-
полоу, основателят на Стражите на историята, създал
лабораторията си в Северна Швеция. След това, през
деветдесетте години на осемнайсети век, поверил ръ-
ководството ѝ на Фредерик Исаксен, първия от семей-
ството. До ден-днешен всичкият атомиум – по всички
бюра по света – се произвежда в лабораторията на Ис-
аксен.
– А защо срещата е в Стокхолм, а не в самата лабора-
тория? – попита Джейк.
– Майко мила! – въздъхна Чарли. – Наистина имаш
доста да учиш. Никой не припарва до лабораторията.
Никой няма идея къде се намира, дори командир Гьоте.
Джейк го изгледа изненадано. Та ако някой трябва-
ше да знае местонахождението на лабораторията, то
това определено би трябвало да е Галиана Гьоте – ко-
мандирът на Стражите на историята в последните три
години.
– Единствено Исаксен знаят тайната и я предават на
наследниците си – продължи Чарли. – Би било непо-
правимо грешните хора да научат местонахождението
на лабораторията! Непоправимо в гигантски мащаби!
– Според една легенда – поде Нейтън – лаборатори-
ята се намира в недрата на някаква планина и до нея се
стига само през тайна пещера от варовик.
– Във всеки случай – заключи Чарли, – щом атоми-умът е готов, представител на семейството го доставя
до предварително уговореното място. Каспар Исаксен
е почитател на операта, така че в този случай избрахме
да извършим доставката именно в Операта. И точно
навреме – добави той угрижено. – Запасите в Точка
нула никога не са били толкова малко. Доставката е
жизненоважна.
– Затова без издънки по новобрански – рече Нейтън
шеговито и тупна Джейк по гърба.
Къдрокосото момче огледа пристанището. Беше
привечер и доковете бяха пълни с кораби, чиито мачти
и рейки образуваха същинска гора. В складовете и ха-
летата на брега цареше оживление: моряци и търговци,
чиито дъх излизаше на облачета пара в студения въздух,
трескаво товареха и разтоварваха стока – желязо, мед и
калай; щайги с восък, смола и кехлибар; чували с жито
и ръж; бали животински кожи и безброй щайги със
сребриста риба. Мистър Дрейк следеше зорко случва-
щото се – на непознато място винаги се вълнуваше и
беше леко разтревожен.
„Лалето“ пристана на тесен кей до внушителен боен
кораб. Джейк и Нейтън зяпнаха при вида на могъщото
заоблено корито, от което се подаваха два реда оръдия.
Високо горе, отдясно на борда, имаше група моряци с
дебели вратове и обръснати глави, които разговаряха с
дрезгави гласове.
Нейтън улови погледа на един-двама от тях и пре-
взето вдигна кожената си шапка:
– Чудесна вечер за опера, не мислите ли?
Моряците не му обърнаха никакво внимание.
14
СТРАЖИ НА ИСТОРИЯТА
– Бъди послушен и стой тук – Чарли погали Мис-
тър Дрейк и му подаде няколко фъстъка. – Няма да се
бавим.
Папагалът изпроводи с поглед тримата млади аген-
ти, които скочиха на кея.
Сгушиха се в палтата си и поеха внимателно по за-
ледения паваж през блъсканицата от хора, които се
надвикваха по пристанището. Джейк се загледа в сер-
гиите, където се продаваха печени меса, осолена риба и
греяно ябълково вино в дървени чаши. Вниманието му
бе привлечено от една гадателка, увита в дантелен шал
и стиснала тесте карти таро3 в набръчканата си ръка.
Тя ги вдигна към Джейк и го заубеждава да чуе какво
му готви съдбата. При вида на най-горната карта от те-
стето – усмихнат скелет на фона на осветено от луната
море, той се поколеба. Гадателката опули знаменателно
помътнелите си очи.
– Не ѝ обръщай внимание – рече Нейтън, хвана
Джейк здраво за ръката и го поведе след себе си. – Ве-
роятно са я наели от бюрото по туризма.
Тримата заобиколиха кралския дворец. Широк
дървен мост водеше до представителния площад пред
Операта – изискана триетажна сграда, увенчана с ка-
менна корона. Представителите на обществения елит
на Стокхолм – всички облечени в кожи – се изсипваха
от непрекъснатия поток от карети и влизаха през вхо-
да.
– Опера… – изсумтя Нейтън. – Що за нелепица?!
3 Тесте карти със символни изображения на хора и ситуации, които се използват за
гадаене и предсказване на бъдещето. – Б. пр.
15
БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
Охранени певци, които дерат гърла за едното нищо!
Този нехранимайко Исаксен трябваше да измисли по-
подходящо място!
– Как смееш, Нейтън Уайлдър! Как смееш! – вбеси
се Чарли. – Очаква ни прекрасно изпълнение на „Въл-
шебната флейта“ на Моцарт, написана едва преди годи-
на. Мастилото ѝ още не било изсъхнало, когато компо-
зиторът издъхнал… Бог да го прости! Това е изключи-
телна привилегия!
Нейтън се престори на разкаян пред Джейк и три-
мата се смесиха с тълпата пред входа.
В същото време от сенките в другия край на площа-
да изплуваха двама ездачи, които не изпускаха тримата
агенти от поглед. Те скочиха от конете и първият, обле-
чен в палто с висока яка, застана под бледата светлина
на една улична лампа. Беше висок и напет, с дълга до
раменете права руса коса. Спътникът му носеше тъмна
пелерина и набиваща се на очи широкопола шапка. Ру-
сокосият му пошепна нещо, връчи му юздите на коня
си и се спусна през площада след агентите.
Във фоайето очите на Джейк светнаха. След мразо-
вития полумрак навън тук го посрещнаха гладки плочи
от бял мрамор и позлатени огледала, осветени от огро-
мни полилеи. Присъстващите не отстъпваха по внуши-
телност: достолепни изискани хора, мъжете с лъснати
черни ботуши, жените с дълги копринени рокли, които
се отразяваха в полирания под. Повечето бъбреха на
групички, но неколцина вече се бяха покачили на ве-
личественото стълбище и бдително оглеждаха тълпата сякаш за да не изпуснат и най-беглия намек за скандал.
Нейтън беше в стихията си.
– Искреното ми мнение е, че това е един от най-ве-
ликите моменти в световната мода – отбеляза той и сва-
ли коженото си палто, под което се криеха прекрасни
яркосини сако и бричове. – Каква линия, какъв детайл,
какво изящество! И последното копче е безупречно!
Един прислужник с пригладена перука, бели ръка-
вици и недоволно изражение помогна на Джейк и Чар-
ли да съблекат палтата си. Ръката на Джейк се заплете
в ръкава. Той я дръпна притеснено и се разнесе звук на
късащ се плат.
– Опа – изчерви се и с едва сдържана усмивка подаде
палтото на прислужника.
Онзи просто въздъхна, взе палтата, подаде на всеки
по един жетон от слонова кост с изписан отгоре му зла-
тен номер и се оттегли.
– Внимавайте с палтото ми – провикна се Нейтън
след него. – Носил го е херцог Марлборо в битката при
Бленхайм4! – и довери на Джейк: – Не точно, но със
старата кожа трябва да се отнасят с грижа.
Разнесе се звън и гостите се насочиха към залата.
– Е, няма как – въздъхна Нейтън. – Явно отегчение-
то е неизбежно. На кои места сме?
– На кралския балкон, в ложа М – тросна му се Чар-
ли и посочи следващия ред балкони.
Тримата поеха нагоре по стълбите, без да усетят по-
гледа на дългокосия рус младеж, който ги следеше на-
4 Село в Германия, край което по време на Войната за испанското наследство (1701-
1714) англо-австрийската армия разбива французите. – Б. пр.
17
БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
прегнато иззад една колона.
Друг прислужник с бели ръкавици ги поведе по ос-
ветен от свещи коридор и отвори вратата към частната
им ложа. Озоваха се в малко помещение, тапицирано
с тъмночервено платно, с четири позлатени стола и
удивителен изглед към залата. Джейк отново почув-
ства вълнение – сякаш се намираше в гигантско бижу.
Пет редици балкони, непосредствено една над друга,
опасваха партера; всяка се състоеше от няколко част-
ни ложи, в които вече се бяха настанили аристократи
и разменяха клюки. Приличаше на странно подобие
на зоологическа градина за хора – всички се оглеждаха
високомерно наоколо и шепнеха нещо на събеседни-
ците си.
– Е, къде е Каспар Исаксен? – смръщи се Нейтън
при вида на празните столове. – Закъснява. – Той вдиг-
на сребърния театрален бинокъл от масичката в ъгъла
и продължи: – Така и така съм тук, поне да разгледам
шведската архитектура… – Огледа залата през бино-
къла, след което застина. – Интересно…
Чарли проследи погледа на Нейтън. В ложата насре-
ща три млади дами игриво кокетничеха иззад ветрила-
та си.
– Моля те, съсредоточи се – въздъхна Чарли. – Тук
сме по работа, забрави ли? – Той дръпна бинокъла от
ръцете му и го подаде на Джейк. – Сигурен съм, че ти
ще намериш нещо по-вълнуващо.
Джейк се възползва да разучи посетителите по-от-
близо. Дощя му се да погледне и трите хубавици на
Нейтън, но прецени, че не е възпитано, затова насочи
18
СТРАЖИ НА ИСТОРИЯТА
поглед към другия край на балкона. Досега не беше
виждал толкова богати хора, облечени в скъпи одежди
и обсипани с бижута. В полето на бинокъла попадна
малко момиченце в бяла рокля, седнало самó. Нещо
в детето му напомни за Топаз и сърцето му се сви при
спомена за онази ужасна нощ на борда на „Линдвурм“,
в която тя изчезна във водовъртежа на времето, може би
завинаги. За да се разсее, Джейк бързо отмести бино-
къла нататък по балкона. През две ложи съзря русокос
младеж, насочил сребърен пистолет право към него.
Джейк стреснато изпусна бинокъла, вдигна го бър-
зо и погледна отново, но тръсна глава – беше го обър-
нал наопаки. Хвана го правилно и напрегнато се взря в
ложата.
Тя обаче беше празна. От онзи нямаше и следа.
– Какво ти става? – озадачи се Нейтън.
– В онази ложа там имаше човек с пистолет!
Нейтън и Чарли огледаха въпросната ложа. Възрас-
тен господин и съпругата му тъкмо заемаха местата си.
– Вече не е там, но ви се заклевам, че го видях.
Нейтън и Чарли се спогледаха.
– Ти си новак – опита се да прозвучи окуражително
Нейтън, но, разбира се, думите му прозвучаха снизхо-
дително, – затова реагираш прекалено остро, това е.
Намираме се в Операта, всички шпионират околните.
Така е прието.
– Той не шпионираше. Държеше оръжие, сребърен
пистолет – настоя Джейк.
– Сребърен – вдигна вежди Нейтън. – Сигурен ли
си, че не беше бинокъл?
19 В интерес на истината, Джейк не можеше да преце-
ни. Зърнал го беше само за миг.
– Освен това никой не знае, че сме тук. Само коман-
дир Гьоте разполага с точното ни място във времето,
така че да не изпадаме в паника. – Нейтън се наведе
и пошепна в ухото на Джейк: – На твое място бих се
страхувал от онова, което се задава оттам – и посочи
към сцената.
Джейк кимна и опита да успокои разтуптяното си
сърце. Светлините в залата отслабнаха и по редовете
се понесе развълнуван шепот. След миг оркестърът
неочаквано избухна в тържествени фанфари с рогове
и бас барабани. Джейк отново потърси русия младеж
по балконите, но имаше твърде много хора. Всички се
бяха привели напред, вдигнали бинокли пред очи. Зас-
вириха тромпети, а след тях започнаха и цигулките.
Завесата бавно се вдигна и разкри мрачен декор, от
който по гърба на Джейк пробягаха тръпки. Отначало
не се виждаше почти нищо, но един по един светлин-
ните ефекти – всеки следващ изтръгваше все по-въз-
торжени възклицания от зрителите – постепенно ос-
ветиха сцената: на заден фон имаше огромна луна над
планини и пирамиди; на преден се извисяваха палми и
огромни цветя.
– Намираме се в Египет – прошепна Чарли с възхи-
та, – в царството на Царицата на нощта. След миг ще
влезе Тамино, преследван от огромна змия.
– Страхотно вълнуващо – вметна Нейтън и едва
сдържа прозявката си.
При появата на младия герой в мъглата на пусти-
20
СТРАЖИ НА ИСТОРИЯТА
нята през залата премина вълна от приглушено ръко-
пляскане, следвана от уплашен възглас, когато отгоре
се спусна гигантска змия. При вида ѝ Джейк застина.
Знаеше, че това е чисто и просто сценичен ефект – ма-
кар и убедителен, – но в съзнанието му на мига нахлуха
спомени. Неотдавна беше попаднал в страховита тъм-
ница, лабиринт от стълби, под които дебнеха змии. В
последния момент беше спасен от други двама агенти
на службата – майка му и баща му, но случката го беше
белязала.
Постепенно сцената се изпълни с чудати персона-
жи: три загадъчни забулени дами, мъж, преоблечен
като птица – „Мистър Дрейк щеше да изкряка от смях“,
отбеляза Чарли, – а след това под злокобните звуци на
небесен гръм от звездите се спусна величествена фан-
тастична фигура.
– Ето това е Царицата на нощта – прошепна Чарли,
когато тя се извиси над останалите. – Ще помоли Тами-
но да спаси дъщеря ѝ от лапите на злия магьосник За-
растро. Привидно е просто разтревожена майка – про-
дължи шепнешком, – но всъщност е коварна жена, коя-
то иска да отвлече слънцето и да потопи света в мрак.
– Всички тъщи са такива – обади се Нейтън с дяво-
лита усмивка.
Джейк беше впечатлен от героинята: гърбът му на-
стръхна от омайния ѝ глас и той се вцепени под зло-
вещия ѝ поглед. Внезапно някой почука на вратата зад
гърба му и той подскочи като ужилен.
Тримата агенти се обърнаха. Последваха второ по-
чукване, три кихавици и тънък гласец:
21
БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
– Аз съм, Каспар.
Тримата въздъхнаха с облекчение. Нейтън отвори и
Каспар се шмугна в ложата. Джейк ококори очи. Кас-
пар беше на неговата възраст, но беше колкото висок,
толкова и широк, с червени бузи, сополив нос и роша-
ва русолява коса, която стърчеше във всички посоки.
Усмихваше се притеснено, а челото му блестеше от пот.
Беше облечен в яркотюркоазено сако и бричове, които
му бяха тесни. На всичкото отгоре беше закопчал са-
кото накриво.
– Съжалявам… Извинявайте, че закъснях – изпуфтя
той, обърса ловко нос и се зае да попива потта от че-
лото си. – Здравейте, аз съм Каспар Исаксен – ръкува
се с Джейк, а после и с Чарли. – О, Нейтън! С теб сме
се срещали. Както виждаш, послушах съвета ти, нали
каза, че тюркоазеното ще подхожда повече на фигура-
та ми. Вече не нося нищо друго – добави той с гордост
и се завъртя, за да покаже костюма от всички страни.
После съгледа сцената. – Боже мой! Царицата на нощ-
та е започнала! Вече изпрати ли Тамино на поход?
Страшно е хитра, нали?
Нейтън взе да губи търпение:
– Да, да. Първо да свършим работа. Предполагам,
че атомиумът е вътре? – попита и кимна към чантата в
ръцете на Каспар.
– Атомиумът… – Каспар застина посред изречени-
ето и вдигна пръст.
Джейк се чудеше какво има предвид, когато момче-
то внезапно кихна. И още веднъж. И трети път за щас-
тие.
22
СТРАЖИ НА ИСТОРИЯТА
– Извинете, извинете – продължи с въздишка и попилицето си с влажната кърпичка. – Прави сте – първо
работата.
Той клекна, отвори чантата и започна да вади съдър-
жанието ѝ. Пред смаяните погледи на тримата на пода
се появиха един сладкиш, после втори, трети…
– Когато съм в Стокхолм, не пропускам да посетя
сладкарницата на Сундберг. Ягодов крем, кифли с ка-
нела, карамелени коледни сладки… Ех, че вкусно –
мърмореше той и продължаваше да вади от чантата.
Накрая на дъното намери малка полирана кутийка.
Избърса петната пудра захар и капките крем и я пода-
де на Нейтън. Агентите замлъкнаха с благоговение. На
капака на кутийката имаше инкрустирана заплетена
буква И – за Исаксен. Нейтън го отвори и по лицата на
момчетата заигра златиста светлина.
В тъмносинята обшивка лежаха две кристални ши-
шенца – всяко от тях бе пълно догоре с безценната теч-
ност.
– Една пратка за Точка нула – рече Каспар с доста
по-делови тон – и една за бюрото в Китай.
Нейтън понечи да затвори кутията, когато Джейк
съзря в тълпата лице, от което стомахът му се обърна.
Всички зрители гледаха към сцената с окъпани в свет-
лина лица, с едно изключение: рус човек в далечния
край на залата, който бе вперил очи в тях.
– Ето го! – извика Джейк и посочи.
Нейтън, Чарли и Каспар се обърнаха тъкмо когато
младежът пъргаво скочи от мястото си, стиснал сре-
бърен пистолет в ръка. Нейтън грабна бинокъла на
23
БИТКАТА ЗА ИМПЕРИЯТА
Джейк и го проследи, онзи претича между редовете и
излезе шумно през двойната врата.
– Разкрити сме! – възкликна Нейтън. – Връщаме се
на кораба на мига! – връчи бинокъла обратно на Джейк
и внимателно вдигна кутията с атомиум. Бръкна вътре
за миг (Джейк не можа да види какво прави), отвори
вратата на ложата и се огледа в двете посоки по изви-
тия коридор: под примигващите полилеи нямаше ни-
кого. – Чарли, ти тръгни натам. Който стигне първи на
„Лалето“, да го подготви за моментално отплаване.
Без да се бави, Чарли се спусна по коридора и изчез-
на по стълбите в дъното.
– Джейк, Каспар, след мен! – викна Нейтън, Каспар
трескаво взе да събира сладките и да ги тъпче в чанта-
та. – Веднага!
Американецът ги поведе по коридора в обратната
посока. Джейк го последва с пухтящия Каспар зад себе
си. От дъното на коридора се чуха стъпки и пред тях
изникна силует.
Тримата агенти застинаха. Времето сякаш спря и
Джейк за първи път успя да огледа добре противника
им. На възраст беше колкото Нейтън – около шестнай-
сетгодишен – и напомняше на някакво по-студено русо
негово копие. Имаше остри черти, надменен поглед
и – съдейки по изисканите му дрехи – също ценеше
облеклото си. Косата му беше самото съвършенство:
дълга, руса и напълно права.
Джейк забеляза, че Нейтън е пребледнял.
– Кой, за бога, е този… – започна той, но младежът
вдигна пистолета и стреля.






Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите