Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 5]

1 Градския фонтан on Сря 23 Фев 2011, 00:20

Клеър Салватор

avatar

2 Re: Градския фонтан on Пон 22 Авг 2011, 01:25

Бони Бенет

avatar
Всичко ми беше като в мъгла. След смъртта на Катерина се чувствах ужасно. Не исках да виждам никого, камоли да говоря. Тя ми беше най-дората пирятелка, тъкмо си мислех, че всичко се е подредило и хоп хайде отново всичко с надолу главата. Такава съм глупачка...
Отидох на едно от любимите си места в града, именно градския фонтан. Имаше много хора, но никой не ме заговаряше така се сливах с тълпата и се чувствах от някъде нормална, колкото е възможно за един вампир. Седна на една пейка и крастосах краката си като си играех нервно с гривната на ръката си. В този момент пред мен се разкри един прозорец със спомени.
Аз бях отпуснала тялото си в ръцете на Катерина и се хилех като обезумяла. Бях под въздействието на наркотик. Катерина галеше косите ми и ме успокояваше, а аз я ругаех, че трябва да се махне, че не струвам. Накрая се ядосах толкова много, че започнах да я скубя за косите и да викам като обезомяла. Тя остана хладнокръвна и ме повали с няколко удара, след това продължи да ме успокоява. В този оммент осъзнах какво значи та зя мен. Докато хлипах тя ме прегръщаше и ме отвеждаше към вкъщи. Тогава тя ме спаси...
Тогава тя ме спаси, а аз какво направих за нея?? Оставих я да умре... Никога нямаше да си го простя. Една сълза се търкулна по меката ми буза, но аз бърза я изтрих. В този момент съм сигурна, че Катерина не иска да плача, иска да съм силна.
Докато си спомнях всичко това едно момиче най-нагло седна до мен.

3 Re: Градския фонтан on Вто 23 Авг 2011, 02:57

Кензи Хейл

avatar
Не ми беше до вървене...така исках да седна някъде и да заплача в такъв шок бях...но крачих през тълпата,която ми се размазваше от еднаквост.Как нещата успяха да се объркат така?!Защо Бо постъпваше така твърдоглаво и не искаше да ме послуша,а уж бяхме най-добри приятелки.Определено и бях сърдита адски много и нямах намерение скоро да и проговоря.
Видях пейка пред мен и веднага седнах на нея,като чак тогава видях че вече бе заета от едно момиче,но нищо не каза.После се вгледах по-внимателно в нея.Тя плачеше.Изтриваше сълзите си.Не знаех какво да правя,тъй като бях силна и не помнех някога да съм плакала,въпреки,че много ми се е искало.И знаех че сълзите не могат да върнат някого или да се почувстваш по-добре,за това какъв смисъл от тях?
-Хей добре ли си?-попитах,като се опитах да звуча възможно най-любезно.Зарових из чантичката си и изкарах пакетче кърпички.Подадох и една.

4 Re: Градския фонтан on Вто 23 Авг 2011, 05:09

Бони Бенет

avatar
Момичето беше човек, можех да я подуша от километри. Явно не знаеше аз какво съм и сигурно нямаше представа, че съществуват такива като мен. Извади от чантата си кърпички и ми ги подаде. О боже, тя наистина беше много мила.
- Да супер съм.
Излъгах аз, но знаех че тя е забелязала, че плача. Че кой не би плакал при такава загуба? Не откъсваше очи от мен докато аз триех очите си, когато погледнах към кърпичката цялата беше в черно. Супер, сега сигурно приличах на плашило след като сиралата ми се беше размазала.
- Съжалявам аз просто... Казвам се Бони, а ти?
Подадох ръка към момичето. Мисля си, че поне заслужаваше да знаеш името ми след като се е нагърбила със задачата да ме успокоява.

5 Re: Градския фонтан on Вто 27 Мар 2012, 22:49

Лия Силванас

avatar
Ходих бавно и уморено по паветата на площада и гледах хората около мен. Те минаваха покрай мен и ме гледаха с едни странни погледчета. И с право ако ме питате.
Бях облечена с черни дрехи сякаш бях ходила на погребение. Черна тениска с инициали, които показваха, че съм голяма почитателка на Heavy Metal - а. Черни прилепнали дънки, черно кожено яке и черни ботуши на платформа. Косата ми беше хваната на красива плитка, спускаща се само от едната страна на лицето ми, a така изглеждаше дори още по-черна, макар, че беше тъмно синя. Бялата ми кожа изглеждаше дори още по-бяла така, но не ми пречеше. В много отношения приличах на вампир, но и аз пиех кръв, така че бях близко до тях. В другите отношения сякаш бях дяволско изчадие, което си беше също вярно. Общо взето бях забавна смеска от психически неуравновесена личност със свръх способности и мило и до някъде красиво момиче.
Стигнах до фонтана и стъпих на ръба му. Загледах се във водата и лекичко се усмихнах.

6 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 10:45

Александър Андерсън

avatar
Водата потъмня и се накъдри, после от чернилката блесна бяло като сняг лице. Показах се пред нея, излизайки бавно от водата без да откъсвам очи от нейните.Изправчх се бавно, като израствах от водата като скала след отлив.
- Привет, привет - заявих щастливо потънал до коленете във водата - как е новото ми познато лице?

7 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 10:51

Лия Силванас

avatar
Леко се стреснах щом видях черната вода. Все пак заради провинения ми на крадла бях доста известна сред магическото общество идващо от Съединените Американски Щати. И очаквах да ми пратят още някоя изненада. Все пак онези долни вампиро-подобни псета не ги биваше. Лесно ги измамих.
А когато видях Алекс да излиза от водата се успокоих. Ама наистина много. И все пак бях приятно изненадана да го видя отново. Не знаех защо, но искам само да се усмихна. Е спрях усмивката, много ясно.
-А чудесно е. Още е с всичкия си. - засмях се с висок тон и ръце на кръста

8 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 10:55

Александър Андерсън

avatar
Вдигнах вежда леко.
- Кой е със всичкия си?
После махнах с ръка и се изнизах от водата, почти без да разлишам наоколо. Седнах на ръба и се загледах в лъскавите си обувкки.
- Надявам се, няма да крадем с теб нещо повече...?

9 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 11:04

Лия Силванас

avatar
Засмях се. Странно, но можеше да ме накара да се засмея от сърце. И защо тогава ми се струваше, че се смея подигравателно. Е както и да е.
Погледнах под мен и той беше мокро, заради изливащата се вода от фонтана. Затова просто замахнах с ръка, за да се изсуши. Седнах на ръба на фонтана, а водата дори не докосваше обувките ми.
-Няма да крадем нищо заедно повече. Обещавам. - казах тихичко и импулсивно стиснах чантата си, където е гримоара, който задигнахме заедно.

10 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 11:09

Александър Андерсън

avatar
ПОгледнах странично чантичката й, сякаш чаках да избухне. Усмихнах се лекичко и докоснах рамото й за да я закача.
- Добре, но искам малко повече участие в следващата мисия. Последния път само подпирах стената.
Погледнах към небето и се усмихнах.
- Хммм... бил съм и професионален крадец през годините на Студената война.... не мога да кава, че не беяе забавно, но тогава имах и сериозна конкуренция. Отсрещната страна имаха много секси агентка. Така и не мовах да я пипна даве, а не съм сигурен,че беше ддемон даже тя самата.

11 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 11:14

Лия Силванас

avatar
-Е сега. Аз съм начинаеща. Занимавам се с това от 4 години само. - изсмях се на простотата си и го погледнах. Въздъхнах и след това извадих гримоара от чантата си. Покарах ръка по кожената ми корица, усещах магията ми във въздуха. А сигурна съм, че и Александър я усети. Беше толкова силна и неконтролируема. Можеше и да е черна и зла, можеше и да е чиста като утринна роса.
-Искаш ли ... - забавих гласа си и погледната ми дума звучеше повечето като шепот, отколкото като истинска дума. Искам да звучи малко по-зловещо все пак.
- ... да я отворим?

12 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 11:24

Александър Андерсън

avatar
ПОгледнах я сякаш ме питаше дали мове да ми подари един милион долара. Погледнах вадно книгат и леко се преместих по-близо до нея.
- Ами ако искаш да споделим момента нямам нищо против.
Шнимателно откопчах металната закопчалка, сякаш беше компче от роклята на хубаво момиче - с трепет. внимателно хванах корицата и се приближих опасно близо до лицето й. Погледнах Лия в очите и се напрегнах.
- Готова?

13 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 20:53

Лия Силванас

avatar
Леко се стреснах като се приближи толкова до мен. Просто не бях пускала никой на повече от 10 сантиметра от мен, а сега... Страните ми пламнаха, а в очите ми заиграха пламъчета, но успях да се одържа.
Обърнах лице на другата страна и извади един нож от чантата си. Всъщност беше кинжал, а то от онези, с които на времето са убивали екзорсисти. Не нужна болка, но пък така нямаше да откача.
Сложих ръка на корицата на книгата и забих кинжала право в дланта. Без да издавам и звук изчаках кръвта да попие в корицата и книгата сама да се отвори.
-За всяка силна магия се иска и достатъчен дар, за да ти се поднесе - усмихнах се, въпреки болката и тогава се чу едно "Щрак" и ключалката се отвори.

14 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 22:45

Александър Андерсън

avatar
Изчаках да свърши със странни си ритуал и я погледнах малко притеснено и объркано.
- Сигурна ли си, че исамо кръв нямаше да свърши работа. Не че нещо ама помисли сама - можеше да изцедиш със српинцовка или да ползваш някое животно. Не е толкова лошо, правиш го със себе си.
Все пак си замълчах и махнах ръката си от книгата, за да я отвори сама.

15 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 22:49

Лия Силванас

avatar
-За целта трябва някой с магия в кръвта. - Поех си дъх и с мъки махнах ръката си от книгата и я обърнах. А там имаше следи от засмукано. Се едно книгата сама си е смучела кръв.
-Когато ме превърнаха в демон ДНК-то ми се измени. В кръвта ми се появи магия, и затова мога да отварям без проблеми такива книги. - След което я отворих и ни лъхна смразяващ вятър. Водата от фонтана сякаш се разпръсна на всички страни, хората спряха да ходят, облаците да се движат. Буквално всичко спря за мига, в който някой отвори страниците на книгата. Погледнах в него и започна да ровя нещо, но го нямаше.
-Твоя е, ако я искаш.

16 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 22:57

Александър Андерсън

avatar
Ъамрзънах, за да преодолея страхотно поле от хибернираща магия. Успях да я преодолея едша едша и протегнах ръка. За тръшнахкнигата шумно с недежда това да ооправи положението.
- Какво беше това? - попитах я задъхано.

17 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:01

Лия Силванас

avatar
-Гримоар. - Усмихнах му се, погледнах го и сложих книгата помежду ни. Така щеше да е по-добре. Да го държа далеч от себе си, с помощта на книгата.
Не знам, защо но изглеждаше на него не му понесе силата и, а аз не намерих това, което търсех. Е нищо. Поне опитах.
-Никога досега ли не си отварял книга с черни заклинания? - Май за истински демон не беше толкова силен, за мен беше като детска игра да го отворя, но за него си бяха адските мъки да затвори книгата.

18 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:06

Александър Андерсън

avatar
- Разбира се, че съм отварял. - отвърнах малко засегнат, - Иначе щах да съм замръзнал като хората наоколо.
Огледах се да видя дали още не мърдат.
- Но обикновено не книгите не правят чак така. Не и с такъв голям обхват.
Потрих ръце, сякаш съм пипал нещо мръсно и се огледах пак, нервно.

19 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:09

Лия Силванас

avatar
-Е тук има общо и кръвта ми. - Засмях се. Явно изобщо не ме беше слушал с Киното. Малко се засегнах от това. Да си излея душата, или по-точно да кажа на кой силите са в мен и той да не помни. Чиста гавра.
-Нали ти казах, че силите на Абадон са в мен. Кръвта ми зарежда десетки пъти повече силата на предмета, който докосне. - погледнах настрани и хората вече бавно започнаха да се размърдват.

20 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:14

Александър Андерсън

avatar
- Дръжки - заявих спокойно, - Кръвта няма нищо общо.
Завъртях глава на страни и се загледах във фонтана.
- Предметът има точно определен обхват и сила на действие. Иначе Сатаната щеше да си направи летчщо буре за да се придвижва.
Погледнах книгата.
- Освен това какво ако Абадоновата сила е в теб. Дори не си направи труда да я използваш. знаеяе, че хората ще пострадат, но не се опита да ограничиш действието на книгата до около метър.

21 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:16

Лия Силванас

avatar
-Хората няма да пострадат. Е да някой могат и да станат вещици или магьосници след това, но повярвай ми няма да им се случи нищо лошо. - вдигнах рамене и станах от мястото си. Започнах да се разхождам по ръба на фонтана с разперени ръце.
-Да не говорим, че всъщност силата ме контролира. Още не съм изградила връзка между тялото и магията.

22 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:20

Александър Андерсън

avatar
Погледнах я леко притеснено. Неконтролираната магия си беше като бомба със закъснител. Бях го виждал при друг човек и още се помнеше и разискваяе в средите. Атлантида не беше потънала еднолично.
- Разбирам.... искаш ли опомощ за да увладееш такава стихия, или искаш сама да го направиш?
Погледнах я в очите с надевда да реши мъдро

23 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:30

Лия Силванас

avatar
Спрях на място като чух предложението му и замръзнах. Ръцете ми бавно и безжизнено се спуснаха до тялото ми и аз леко сковано се обърнах към него. Погледнах го и извъртях глава на дясно.
Исках ли той да ми помогне? Имах ли нужда? Не мисля. Това е нещо, което бих искала сама да направя, без да преча или да създавам проблеми на другите.
Отидох бавно до него и се строполих на колене до него. Вдигнах ръцете си и го прегърнах толкова плахо, че човек не можеше да каже, че съм демон, а някое детенце тъкмо срещнало баща си след като не го било виждало от години.
-Мога да се справя и сама. - след което последва една шегичка - И тамън ако откача напълно ще си далеч.

24 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:36

Александър Андерсън

avatar
Погледнах на страни и мръднах с рамене сякаш за да ги ракърша.
- Добре, ти си знаеш... но да знаеш, че ако нещо се оплеска и не можеш да се конпролираш - няма да съм винаги наблизо. но до сега си се справяла добре и сама, така че няма да ти бера грижата.
Погледнах към небето и започнах да махам с крака над водата във фонтана.

25 Re: Градския фонтан on Сря 28 Мар 2012, 23:41

Лия Силванас

avatar
Отдръпнах се и се свих до книгата. Така че пак ни разделяше. Прегърнах колената си с ръце и си подпрях брадичката на тях. Погледнах във водата и се усмихнах.
След което погледнах Александър. Защо името ми напомняше за нещо? Беше твърде познато. Мисли Лия. Мисли. И тогава ми присветна, както святка крушка точно преди да изгори.
-Защо не ме уби? - Най-накрая питах. В училището ни учиха, че има групичка, която избива демони, и че трябва да стоим далеч от тях, ако недай си боже видим някой.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 5]

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите