Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА on Нед 19 Май 2013, 04:28

Рейчъл Бери

avatar

ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
от Иво Топалов

обем: 272 стр.
цена: 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1219-3
Очаквайте на 17.05.2013 г.

„Полетът на орела“ е първата книга на младия и талантлив автор Иво Топалов. Официалното представяне на романа ще се състои на 22 май 2013 година в „Централен дом на архитекта“, ул. „Кракра“ №11, от 19,00 часа.
Водеща на събитието ще бъде актрисата Нели Топалова, а атрактивни презентатори ще ни потопят в атмосферата на книгата.
По време на премиерата ще бъдат изложени и оригиналните илюстрации от „Полетът на орела“, дело на художника Борислав Гергинов.
Гостите ще могат да видят за първи път и трейлърите на книгата.
Вечерта ще завърши с изискан коктейл.

Входът е свободен.
Заповядайте!



За автора
Spoiler:


Иво Топалов е роден през 1982 година в град Варна. По-голямата част от живота си прекарва в София. Завършил е английска гимназия и културология в Софийския университет. Работил е дълги години като търговец, но се е изявявал и като предприемач.
Той е създател на „Блогът, който усмихва хората“, където могат да бъдат прочетени интересни статии и интервюта.
През последните няколко години Иво Топалов се занимава усилено с личностно развитие. Организирал е беседи с различни международни и български автори – като Енрике Марискал, д-р Менис Юсри, д-р Мел Гил, д-р Георги Бърдаров и Димитър Божанов. По негова инициатива се провежда и състезанието за презентатори „Майстори на думите“. Призванието му обаче е да пише и разказва истории. „Полетът на орела“ е първата му книга. Ето какво споделя Иво Топалов в началото на романа:
Винаги съм обичал историите, защото силата на словото е невероятна. Думите могат да накарат косите ни да настръхнат, но могат и да умиротворят сърцето. Могат да вдигнат бунт, но могат и да излекуват душата. Винаги съм мислел, че думите, умело свързани в история, са най-добрият начин да научим нещо ново. Винаги когато чета някоя притча, увлекателен роман или просто интересна история, се удивлявам на знанието, което сякаш неусетно се промъква, без много да се набива на очи.
Една интересна история може да ни накара да се замислим за истинските ценности, да ни подтикне да станем по-добри, да ни направи по-искрени. Има истории, които си заслужава да бъдат разказани. Има и такива истории, които си заслужава да бъдат чути. А от най-интересните от тях се раждат легенди, които после дълго се разказват и преразказват.
Наскоро в разговор с един приятел ме споходи мисълта, че всеки човек, когото съм уважавал и от когото съм се възхищавал, ми е предал частичка от себе си. Може да ме е впечатлил с поведението си в дадена ситуация или с вътрешната си самодисциплина, или заради някое твърдо и непоколебимо изказване, което е направил. Дали заради страстта, с която преследва мечтите си, или заради любовта, с която съумява да живее. Вдъхновението може да ни споходи в най-различна форма и с най-различни лица.
Ще ви разкажа една история, която чух преди много време. История, която ме накара да мечтая по-смело и да живея с малко повече ентусиазъм. Една история, чиито герои уважавам и обичам. Ще се опитам да си я припомня точно както съм я чул, защото от нея научих много. Позволете да я споделя и с вас с надеждата, че тя ще докосне сърцата ви и ще ви насърчи да продължавате да търсите: по-добър свят, по-смислен живот, по-истинска любов... Но най-вече се надявам, че тя ще ви помогне да станете малко по-добри.

Иво Топалов


За книгата

Когато останеш без мечти – спомни си, че някога си бил дете. Когато хората те наранят – спомни си, че те са били деца!


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ едно момче, което се опитвало да живее достойно. Едно момче, което търсело щастието и истината. Това е история, в която няма герои. Няма и истински злодеи. Защото в живота всички са просто хора и действат, като си мислят, че подобряват света. Или поне личния си свят.
Момчето решило обаче да не се задоволява с чуждите истини и тръгнало да търси собствените си отговори. По пътя си срещнало най-различни хора и получило безценни уроци. От Успелия Търговец момчето научило винаги да казва истината, каквото и да му струва това. От Смелия Предприемач усвоило умението никога да не се отказва от мечтите си. Големия Гуляйджия му показал как да се радва на живота, а Пътуващия Просветител го научил на спокойствие на ума. Упорития Спортист му разкрил тайната на здравословния начин на живот, а Умелия Играч – ключа към разбирането на хората. Най-ценните уроци обаче момчето получило от Особения Свещеник, Тайнствения Шаман и Пътуващия Мъдрец. От тях узнало какви са принципите на живота и натрупало познание и лична сила.
И така, момчето научило много за себе си и за света, за да открие накрая, че всичкото знание на земята не може да ни спаси от грешките и че най-големият учител е самият живот.

Цитати от книгата
Spoiler:
„Дори когато изглежда, че не напредваш, продължавай.“

„Ще минеш през всяка трудност, стига да вярваш, че те чака нещо, което си заслужава.“

„Когато не разбираш целта на голямата игра, е хубаво да си определиш поне краткосрочни цели.“

„Всеки път тръгва от собствената ни врата в момента, в който стъпим на него. А посоката? Посоката е тази, която решим да следваме.“

„Ако прилагаш всеки урок, който си научил, няма начин да не откриеш това, което търсиш.“

„Ако нещо ти донесе удоволствие повече от веднъж, е много вероятно да го потърсиш отново, защото ти дава гаранция за приятно изживяване.“

„Винаги е важно да можем да сменяме гледната си точка. Когато променим перспективата, се откриват множество възможности, които преди не сме забелязвали.“

„Можеш да разбереш дали един учител е добър, когато наблюдаваш учениците му.“

„Не бива да се оставяме само един детайл да формира мнението ни, винаги трябва да гледаме нещата в цялост и да се доверим на усещането, което ни навяват.“

„Ако успееш да простиш, ще се научиш да летиш.“


Откъс:

Spoiler:
ТЪРСАЧЪТ НА ИСТИНАТА
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ едно момче, което се опитвало да живее достойно. Едно момче, което търсело щастието и истината. Това е история, в която няма герои. Няма и истински злодеи. Тази история е от онези другите – истинските. Защото в живота всички са просто хора и действат с мисълта, че подобряват света. Или поне собствения си свят.
В града, в който живеело момчето, се случвали различни интересни неща, които то невинаги разбирало. Хората не били в добри отношения със съседите си, търговците на пазара лъжели купувачите, стражарите, които трябвало да глобяват каруците, тайно приемали стоки и почерпки, като оставяли безнаказани много хора. Това продължило толкова дълго, че хората свикнали с това положение. Вече не им правело впечатление, когато търговците ги мамели, нито когато закачали лъжливи табели на стоките си. Дори започнали да ги оправдават. Казвали си: „И те хранят семейства, на тяхно място и аз щях да постъпвам така!“. А започнеш ли да оправдаваш нещо, бързо свикваш с него и забравяш, че в началото е било просто изключение.
Градските глашатаи всяка вечер излизали точно в осем, когато слънцето залязвало, и започвали да викат вестите от цялата страна, но най-вече от този град, защото там живеел и кралят. Кралят предварително проверявал, одобрявал, а даже понякога определял какво трябва да кажат глашатаите. Така било от много дълго време. Градът обаче растял постоянно. За новите квартали трябвали нови глашатаи. В последно време били станали толкова много, че кралят се принудил да възложи на няколко човека задачата да следят какво казват глашатаите. Накрая обаче кралят открил, че е по-удобно и спестява много време, ако изобщо спре да обръща внимание на вестите, а просто обясни на няколко доверени човека какво, как и защо трябва да се каже.
По принцип той не бил лош крал. Хората и него оправдавали. Казвали си: „Ако бях роден с неговия късмет, ако изобщо бях на неговото място, и аз щях да постъпвам по абсолютно същия начин!“. Хората благоговеели пред краля, но самият той не се чувствал богопомазан. Да си крал, понякога си има и своите недостатъци.
Кралят много добре разбирал цялата система. За да може да продължи да царува, трябвало хората да му вярват, иначе щели да се бунтуват и да не се подчиняват. Също му трябвали и пари. Парите идвали от данъците на търговците, които пък от своя страна ги вземали от обикновените хора. За да влизат в хазната повече пари от търговията, кралят открил много проста система, която обаче давала чудесни резултати. Ако хората били обединени от някаква идея, те сякаш спирали да си задават въпроси. Ако не си задавали въпроси, те просто купували. В началото кралят обединявал хората около различни идеали. Просто опипвал в тъмното. Опитвал се да обедини хората около това да построят заедно своя град. След това опитал с държавата. После с грандиозен железен мост, който да свързва двата бряга на огромна река. Но винаги оставала някаква мисъл в хората и те не давали наистина всичко от себе си и продължавали да мислят.
Един ден случайно, след като се наложило да съобщят за идваща опасност за посевите, кралят открил вълшебната формула. Най-силното чувство, около което можели да се обединят хората, бил страхът. В деня, в който съобщили, че нивите на града са заплашени от скакалци, се случило нещо небивало дотогава. Хората забравили да мислят. Единственото, за което се говорело на градския площад, била опасността за реколтата. Хората обсъждали новината, стигали до пазара и купували. Нещо повече – когато разгласили в другите градове, че градът на краля е заплашен, хората там, понеже били добросърдечни, се зачудили как могат да помогнат. И докато обсъждали това – купували. Изпратили и помощ на своите събратя. Данъците в този ден надминали и най-смелите очаквания на краля.
Тогава кралят замислил план заедно с приятеля си, краля на съседното кралство. Двамата се срещнали официално и се скарали. Разбира се, скарали се само за пред хората, защото всъщност били израснали заедно от деца и се познавали много добре. А когато познаваш някого толкова добре, не можеш да се караш сериозно с него. Или поне не задълго. Заплашили се пред хората с война. След това глашатаите разказали за това. И се случило чудо. В момента, в който вестта стигнала до тях, никой вече не мислел за собствените си интереси. В кръчмите, където преди се събирали, за да разменят по някоя добра дума, обсъждали само спора между двамата владетели. На пазара и край детските площадки, в училищата и на събиранията между съседи всички говорили само за това. И през цялото време купували. Запасявали се, в случай че двамата крале не успеят да се разберат помежду си и се случи най-лошото – избухне война. Търговците продавали всичко. Дори стоки, от които преди никой нямал нужда, понеже хората дотогава били спокойни, че ще могат да ги намерят на следващия ден.
Още по-странно нещо се случило. Хората се разделили. Преди винаги били единни. Но сега имало привърженици на мнението на краля и негови противници. Даже някои започнали да избягват срещите с привържениците на противоположната гледна точка, понеже тези глупци не можели да видят очевидната истина. И вярвали в измислици!
Щом започнал животът да тече по този начин, всички били много доволни. Търговците се замогнали и си построили големи къщи. Банкерите, които обслужвали търговците, също забогатели, понеже повече пари минавали през тях и те могли да обещават все по-големи и красиви лъжи. Кралят и неговите министри също се облагодетелствали, даже успели да направят ремонт на южното крило на двореца и на оградата на министерския съвет, които толкова дълго отлагали. Обикновените хора също били много доволни. Живеели по-бедно от всякога, но имали собствени каузи, за които им разказвали глашатаите. А те много обичали приказки.
Оттогава владетелят карал глашатаите да си измислят вестите. И да съобщават само за лошите неща, до които се домогнат. Някои хора се досещали какво правят, но ги оправдавали. Поставяли се на тяхно място и си казвали: „Ако бях аз, и аз щях да постъпвам така. И те семейства хранят!“.

***

Момчето, което искало да живее достойно и търсело истината, не се чувствало на място в този град. Трудно му било да оправдава когото и да било, а още по-малко себе си. Не разбирало защо хората тръгват след каузи, които дори не са техни. Не обичало да слуша глашатаите вечерно време, а още по-малко да обсъжда глупостите и измислиците, които разказвали. Затова решило да стане търсач на истинатата. Опаковало малкото вещи, които имало, и тръгнало да търси просветлен човек, който да му обясни защо нещата са такива, каквито са, какво се случва в действителност и защо понякога сякаш спим, докато сме будни.
Излязло от дома си и тръгнало по пътя пред него с надеждата той да го заведе при истината. Всеки път тръгва от собствената ни врата в момента, в който стъпим на него. А посоката? Посоката е тази, която решим да следваме. Всяка история започва отнякъде и това начало е не по-лошо от което и да било начало, защото точно тази история започва точно от тук.

УСПЕЛИЯ ТЪРГОВЕЦ

Докато вървеше по пътя, Момчето видя един много голям и лъскав магазин. Целият беше от стъкло и се извисяваше над всички останали на улицата. „Не може собственикът на този магазин, човек, който е постигнал толкова много и е построил такава голяма, лъскава и красива сграда, да не е намерил истината“ – каза си Момчето. Той влезе и направо ахна от изумление. Вътре всичко беше много изискано. Очевидно не беше и евтино, но най-много го изуми колко умело беше използвано пространството. Магазинът бе разделен на представителна част и множество по-малки помещения, където много хора работеха по някакви си техни неща. Всички бяха забързани и имаха много целенасочен вид.
„Имам нужда точно от това усещане за цел и посока. Тук всички знаят кои са и знаят накъде отиват“ – помисли си радостно Момчето. После смело заговори един от продавачите:
- Искам да се видя със собственика на този голям магазин! – каза то.
- Защо? – попита продавачът.
- Искам да говоря с него за истината, имам толкова много въпроси. Със сигурност той е много умен човек, щом е изградил нещо толкова хубаво!
Продавачът искрено се разсмя:
- Никой не се среща току-така с Търговеца! Трябва да работиш при нас или да си наш клиент, за да имаш правото да се срещаш с него. Ти искаш ли да си купиш нещо?
- Нямам много пари, а и не знам какво продавате – отговори Момчето.
- Продаваме най-съвършените машини. С нашите машини един решителен човек може да изкара много пари и да постигне уважение. Дори фактът, че притежаваш наша машина, автоматично те прави престижен и преуспял. Хората обичат да общуват с такива хора. А ако нямаш толкова пари, винаги можем да говорим с банките. Те ще ти услужат, а ти ще им платиш, когато можеш. Виж колко добре се грижим за нашите клиенти.
Момчето видя цената на една от машините в каталога, на който продавачът беше подпрял ръката си. Никога не беше виждал такава огромна сума пари в живота си и никога не си беше представял, че може да ги притежава. На предишната си работа, преди да тръгне от дома си, трябваше да работи поне 50 години и да не харчи нищо, за да може да си позволи да заплати такава огромна цена.
- Вашите стоки са много скъпи за мен - каза то. – Но аз бих искал да работя при вас и да се уча от Търговеца.
- Добре – каза продавачът, – но първо трябва да се учиш от другите продавачи. Ако един ден станеш достатъчно добър, ще можеш да си прекарваш всеки ден с Търговеца и да се учиш от него колкото поискаш.
И така Момчето постъпи на работа. Започна да идва всеки ден в магазина. Казаха му, че трябва да започне, като научи стоките наизуст. След това да продължи с познание на пазара, както го наричаха. Според Момчето познанието на пазара се свеждаше до това да опознаеш конкурентните търговци и да се научиш да изтъкваш техните недостатъци, и постоянно да убеждаваш хората колко по-хубав е собственият ти магазин. Всеки служител наизустяваше по една такава реч от по-възрастните търговци, след което започваше да я повтаря при запознанството си с нови хора.
Момчето прекара дълго време в магазина. Учеше и учеше. Научи, че за да си по-убедителен, е много важно да вярваш в това, което говориш. Узна, че колкото по-убедителен си, толкова повече ти вярват. Откри, че колкото повече ти вярват, толкова по-лесно се сприятеляваш. Също научи, че хората купуват само от приятели и познати. Колкото повече приятели имаше, толкова повече продаваше. Колкото повече продаваше, толкова повече внимание му обръщаше Търговеца и прекарваше повече време с него.
Докато се учеше, видя, че някои не се държат като него. Имаше работещи за Търговеца, които идваха в магазина просто за да се срещат с другите хора. Те бяха разделени на отделни групички. По цял ден седяха настрани, пиеха кафе или чай и обсъждаха вестите на глашатаите. Когато Търговеца минаваше през стаята обаче, започваха да се оплакват на висок глас колко много работа вършат и колко малко време им остава за самите тях. Търговеца по природа беше добър човек и когато някой му се оплачеше, му даваше пари или му увеличаваше заплатата. За известно време след това оплаквачите спираха да говорят за себе си, а когато Търговеца се приближеше, започваха да говорят за светлото бъдеще и за превъзходството на магазина пред всички останали. В ума си момчето наричаше тези хора „оплаквачите”.
След известно време Момчето забеляза друга група. Това бяха по-целенасочените. Другият начин да изкарваш повече пари, беше да продаваш повече, понеже Търговеца беше справедлив и плащаше на хората си за всяка продажба. Затова тези хора заставаха в позиция на готовност и се нахвърляха като хищници върху всеки, влязъл в магазина. Те всички мечтаеха да направят толкова много продажби, че един ден Търговеца да ги провъзгласи за старши продавачи, да им възложи леката задача да преподават на младите продавачи и никога повече да не им се налага да работят толкова здраво. Но Момчето виждаше, че тези техни мечти са илюзорни. Не само че старшите продавачи работеха най-много. Те се опитваха не само да преподават, но и да продават, защото с годините им трябваха все повече пари. То наричаше тази група хора „амбициозните”.
И ето че веднъж един от амбициозните предложи на Търговеца да платят на глашатаите на краля. „Така всеки път след вестите те ще споменават името на нашия магазин. Също ще казват, че ние сме най-коректните продавачи. Глашатаите ходят да викат и в най-отдалечените квартали. Така в нашия магазин ще идват хора от целия град. Един ден може да започнат да идват даже и хора от други градове, кой знае“ – каза амбициозният.
Търговеца реши да опитат. Животът на всички в магазина се промени. Идваха толкова много нови хора, че дори оплаквачите не можеха да си говорят спокойно, а им се налагаше да работят. Наложи се да се вземат още хора на работа. Първо дойдоха познатите на хората, които вече работеха в магазина, после даже се наложи да се плати на глашатаите да разгласят, че магазинът търси работници.
Когато се събираха по празници няколко пъти в годината, Търговеца вдигаше пълна чаша и благодареше на всички за всеотдайната работа. Колкото повече пари влизаха в магазина и колкото повече той се разширяваше, толкова повече се говореше за светлото бъдеще. Времето минаваше, а Момчето сякаш заспиваше и сетивата му се притъпяваха. От работа не му оставаше време да мисли.
Един ден мъж, отново от амбициозните, понеже другите рядко предлагаха каквото и да било, предложи на Търговеца да продължи да развива дейността на магазина извън неговите предели. „Представете си колко хубаво би било. Вече всички знаят за нас и имаме много хора, които работят при нас. Хората така или иначе идват в магазина, когато имат нужда от нещо. Защо да не изпратим най-добрите си хора при клиентите още преди да са тръгнали към нашия магазин. Така те ще завържат приятелство с хората, понеже всички обичат да им идват гости, и когато имат нужда от нещо, винаги ще се сещат първо за своите приятели. Нека това да сме ние. Освен това след време, когато станем съвсем близки, може дори да им казваме от какво имат нужда, ако искат да станат успешни и големи като нас!“.
Търговеца се съгласи. Животът в магазина се промени още веднъж. Коридорите опустяха, приемната се изпразни, но магазинът растеше, понеже хората се сприятеляваха с търговските пътници и преди дори да са осъзнали, че имат нужда от нещо, техните приятели, търговците, им го продаваха. Магазинът започна да прави продажби извън града, в който живееше кралят, а после започна да отваря и магазини в другите градове, за да е все по-удобно за хората.
Момчето пътуваше из цялата страна и това много му харесваше. Не беше неговият път, това беше пътят на Търговеца, но гледките бяха невероятни и срещна интересни хора. Мина по знайни и незнайни пътища и пътеки. Спеше, където намери подслон, с една-единствена цел - да открие нови приятели, на които да продава, за да може да се разраства магазинът и да дойде най-сетне това светло бъдеще, за което всички толкова усилено говореха. Все още таеше в сърцето си надежда, че един ден Търговеца ще отговори на всичките въпроси, с които бе пристъпило прага на магазина, но които сякаш вече не бяха чак толкова важни.
Един ден Момчето срещна друго младо момче, което обикаляше подобно на него пътищата. Това го стъписа. Другият изглеждаше по същия начин, беше облечен в подобни евтини и спретнати дрехи, сприятеляваше се със същите или подобни хора. Дори нещо в погледите им си приличаше. Те правеха едно и също, но за различни търговци, за различни магазини. Момчето си даде сметка, че е зациклило на едно място. Беше забравило, че му предстои път. Беше забравило, че търси отговори. Реши да разбере истината.
Затова Момчето тръгна обратно към града на краля. Искаше незабавно да говори с Търговеца и се чудеше защо е загубил толкова време. По пътя обаче трескавите му мисли се уталожиха и той влезе при Търговеца спокоен, макар и изпълнен с въпроси. С Търговеца отдавна вече бяха станали близки. Харесваха се.
- Здравей! – поздрави Момчето. – Задавам си някои въпроси и исках да говоря с теб.
- Това не е хубаво – усмихна се Търговеца и отговори полушеговито: – Ако си задаваш въпроси, може да започнеш да мислиш, а ако започнеш да мислиш, ще спреш да работиш. Но кажи как мога да ти помогна?
- Прекарах много време тук. Преживях и научих много, но искам да науча още малко, за да бъда щастлив. От самото начало искам да те питам нещо. Защо направи всичко това? Какъв е смисълът? Какво искаше да постигнеш? Знам, че повечето хора биха те попитали как го постигна, но аз виждам, че с достатъчно труд и воля всичко се постига. Кажи ми, моля те!
- Как какъв е смисълът? – отговори Търговеца. – Не е ли очевидно?
- Не, не мога да го разбера. Говорили сме, че трябва да носим полза. На всички. Но и другите магазини го правят.
- Преди всичко винаги трябва да даваме повече, отколкото обещаваме. Защото, когато го правим, просперираме. А когато просперираме, всички сме по-добре. И аз, и ти. И така ще печелим повече от другите магазини.
- Но защо да печелим повече? Нали и те са хора като нас. Нали и те правят, каквото могат. При дългите обиколки намерих много приятели. Аз винаги се грижа за приятелите си и искам те да са добре. Сигурни ли сме, че предлагаме най-доброто?
- Това не е важно, момче. Важното е, че когато са ти приятели, те ще изберат теб пред другия, дори когато той има по-хубава стока – натърти Търговеца, очевидно с желанието този разговор да приключи час по-скоро.
- Но това не е честно! – почти извика Момчето. – Аз не желая да лъжа приятелите си, искам за тях винаги всичко да бъде най-доброто! А щом сме приятели, искам да си казваме винаги истината, дори когато тя може да ме нарани.
- Светът не е честен, приеми го! Първо не знаеш кое е наистина най-доброто за някого. Понякога имаме нужда да бъдем лъгани. Освен това имам новина за теб – каза Търговеца и положи ръка върху рамото на Момчето. – Тези хора не са твои приятели. Те се сприятеляват с всички продавачи и се грижат сами за собствения си интерес. Ти се грижи за своя. Нашата работа е да убедим хората, че ние сме най-добрите. Затова са глашатаите, затова пътувате. Само така можем да спечелим повече пари и можем да дочакаме светлото бъдеще, за което мечтаем. Ти си добър в убеждаването, ако продължаваш така, скоро ще можеш да се ожениш и да си позволиш собствена каруца или дори карета. Ще можеш да си купиш даже къща с двор, където да си почиваш, когато не работиш. Това са скъпи удоволствия, които всички искат, но малцина могат да си позволят. Но ако си упорит, можеш да заемеш пари от банката и да ги изплащаш, когато можеш. Така щастието ще ти е в кърпа вързано.
Момчето се стъписа, а сърцето му се сви на топка в гърдите. Странно спокойствие беше обвило ума му, а всички мисли бяха като замръзнали.
- Но защо? – попита той.
- Как защо - за да си щастлив!
- Не мога да бъда щастлив, ако не съм честен. Искам да говоря винаги истината. Трябва да има друг начин.
- Ти не живееш в реалния свят – процеди Търговеца с присвити очи. - Много си наивен!
- Мисля, че научих всичко от теб. Сега ще продължа пътя си.
- Сигурен ли си? Ще ми липсва работник като теб. Скоро ще пожънеш успехи! Ще ти увелича заплатата!
Момчето мълчеше. Увеличението на заплатата можеше да му помогне единствено да продължи да съществува по същия начин както и досега. Не можеше обаче да му помогне да живее истински. Знаеше, че мястото му вече не е тук. Беше научил всички възможни уроци. Дори повече отколкото му бяха преподавали. Нямаше дума или сила, която можеше да го задържи. Не знаеше защо е така, но просто искаше да продължи по пътя си. Беше си спомнил важните въпроси и се беше уверил с очите си, че Търговеца не знае отговорите. Той бе намерил собствените си отговори, които го караха да се държи като малък суверен, да ламти за „светлото“ бъдеще, за растеж и сила. И да захранва всички около себе си с обещания и надежди. Нямаше отговори, истина или достойнство в такъв живот. Или поне не за него. Това бе просто един начин на съществуване.
Момчето разбра стойността на честността. Тогава реши оттук нататък да говори само истината, а когато не я знае, да го казва открито. Да си признаеш, че не знаеш нещо, е много трудно за повечето хора, защото си мислят, че това ги принизява в очите на околните. Мислят така, докато не опитат и сами не се уверят, че признавайки своето невежество, те по някакъв особен начин порастват в очите на другите. Истината ги прави свободни!
Момчето излезе пред сградата на Магазина и погледна назад по пътя, по който беше дошъл. Обърна се и продължи в посоката, която беше поел. Беше изминал малко път, но се беше застоял задълго. Не си спомняше какво носеше със себе си, когато идваше към магазина, но сега беше сигурен, че не му е необходимо да носи каквото и да било.
Вървейки, стигна до заведение, където много често пиеше кафето си човек, когото другите наричаха ГОЛЕМИЯ ГУЛЯЙДЖИЯ.








Tell me the reason you hide your feelings,
When you know how much I care for you!


Show me, show me some love, can't you see the truth?
That I was made for loving you

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите