Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Black Paradise on Пон 02 Сеп 2013, 08:01

Luhan

avatar
Глава 1

- Лухан, днес ще се запознаеш със съдружникът си. С него ще работите по новият проект.
- Нужен ли мие партньор? Знаете, че и сам мога да свърша работата.
- Знам, че си свикнал да работиш сам, но за тази мисия ще ти трябва партньор.
В този момент на вратата се почука и вътре влезе едно тъмнокосо момче.
- Искали сте да говорите с мен шефе?
- Да Кай. Запознай се с партньора си. Двамата ще работите заедно до приключването на проекта.
- Да, сър!
Кай погледна русото момче до себе си и му се усмихна любезно. В замяна той получи само един пренебрежителен поглед.
- Задник! - Помисли си Кай и се обърна пак към шефа си, който си дрънкаше нещо и си мислеше, че някой го слуша. Всъщност никой не го слушаше. И
двете момчета си мислеха какво ще правят като излязат от задушният кабинет.

*Кай*
- Само да изляза от тук и се прибирам да си взема душ. След това излизам с приятели. Да, това ще направя.

*Лухан*
- Ох, само да се измъкна от тук и направо в новият бар, който отвориха.

Мечтата и на двете момчета се изпълни след десет минути. Мъжът им раздаде по една доста дебела папка и ги отпрати да си вървят.
На вън момчетата дори не се погледнаха, а всеки се запъти в неговата си посока.

*Кай*
- Задник изрусен. Дано се спънеш някъде и си разбиеш самодоволната усмивка. След това момчето разроши красивата си косица и продължи към вкъщи.
Когато се прибра в тях беше толкова тихо, че на човек можеха да му се спукат тъпанчетата от тишина.
- Лулу, Лулу... Къде си миличка?
Някъде от коридора се чу весело мяучене и една малка бяла пухкава топка скочи в ръцете на Кай.
- О, прекрасното ми момиче. Как мина деня ти?
Момчето отиде и седна на дивана като гушна котето. Чу се не одобрително измяукване и той отпусна хватката.
- Извинявай!
Кай повдигна котето и се загледа в очите му.
- Знаеш ли? Ще взема да ти сменя името. Напомня ми на онзи кретен от днес. И ще взема да те боядисам зелена. Ох, ама и очите ти. Същите са. Ще взема
да те дам в приют за осиновяване.
Което пак измяука жално и се сгуши в него.
- Спокойно! Не бих го направил. Знам какво е. Все пак съм израсъл в приют за сираци. Ама нищо. Аз пак ще те боядисам зелено.
Котката измяука ядосано скочи от краката му и се скри някъде.

*Лухан*
Докато се отдалечаваше от сградата си мърмореше под носа.
- И сега ми натресоха тоя. И какво да го правя? Не знам как се гледат бебета. Абе какво ме интересува? Като се издъни ще го махнат и ще си остана сам.
Така ми е по-добре.
Не след дълго стигна до желаното място. Влезе в шумният и притъмнен бар и на мига се залепи за бара.
- Едно уиски, ама да е с много лед, че ще става жега.
След малко барманът подаде чашата на Лухан и той отпи от нея. След две глътки се изтреля като ракета към дансингът. Отиде в центъра и започна да
танцува като някое побесняло животно. Събираше очите на момичетата със своите страхотни движения и изваяно тяло.
Докато танцуваше някаква червенокоска се залепи за него и започнаха да танцуват заедно.
Докато танцуваха момичето му прошепна нещо.
- Красавецо, искаш ли у дома? Живея сама. Ще ми е доста самотно в къщи. Ще ми правиш ли компания?
- Че съм красив, спор няма. Че няма да ти правя компания, ясно. Пусни си някоя сапунка и ме остави на мира.
Момичето исумтя и си тръгна, а Лухан остана доволен от това, че лепката си тръгна.

Надявам се да ви харесва и да го следите с интерес. Ще качвам главите през ден.

2 Re: Black Paradise on Вто 03 Сеп 2013, 13:41

Luhan

avatar
Глава 2

*Кай*
Момчето си мислеше, че този ден ще е ден като предишните, но жестоко се лъжеше.
И всичко започна с лошото събуждане.
Както сладко спеше и се въртеше, падна от леглото. Когато отиде в банята се оказа, че пастата за зъби е свършила. И за капак Лулу беше решил, че трябва да си отмъсти за заплахите и се беше изпишкал в обувките му.
- Направо страхотно. Лулу, само да ми паднеш ще те направя като котките сфинкс.
В отговор получи удно самодоволно мяучене.
- Значи си зад дивана? Стой си там, но като се върна и той няма да те спаси.
Момчето си взе връхната дреха и се запъти към работното си място.

*Лухан*
За него сутринта беше още по-трудна.
Умираше от болки в главата.
Когато се изправи да си вземе хапче за главата чу не одобрително мрънкане от дясно.
- М, скъпи, трябва ли да ставаш?
Лухан погледна до себе си и видя в леглото червенокоската от бара вчера.
- Ти какво правиш тук?
- Не помниш ли миличък? След като се върна на бара изпи няколко питиета и ме повика. Извини ми се за лошото си държание по рано и ме покани във вас.
Момчето изръмжа, удари се по челото и поклати глава.
- Отивам в банята. Като се върна да те няма.
- Оф, ама и ти си един задник.
- Какво да се прави? Такъв съм. А ти си размърдай твоето дупе и изчезвай.
Когато се върна момичето го нямаше, но беше оставила на леглото лист с телефоният си номер.
Лухан го погледна, смачка го и го хвърли.
- Съжалявам, но не повтарям с една.
След това се облече и тръгна за работа. Не оичаше работата си. Правеше го, заради баща си и за натрие носа на брат си.
Двете момчета стигнаха по едно и също време пред офиса на шефа си.
И двамата се бутаха и не отстъпваха и се бутаха кой първи ще отвори вратата.
- Аз ще отворя.
- Не аз.
- Аз ще съм.
Накрая дваматазаедно отвориха вратата. Политнаха напред, но не паднаха.
- А момчета? Вие сте тук. Сядайте, сядайте. Имате ли някакви въпроси по докладите за мисията?
- Не. - Отвърнаха единодушно двете момчета.
- Добре! Щом сте разбрали всичко да преминем към действие. От утре забравяте своето минало. На кратко. Трябва да се внедрите в обществото на една от най-големите нарко банди известни под името Черните ангели. Трябва да достигнете до ядрото й и да я разбиете. Ясно?
- Ясно! - Отвърнаха двете момчета в хор.
- Добре. Свободни сте. Оправяйте си багажа и се наспете добре. От утре вече животът ви няма да е същият.

На другият ден

Двете момчета стояха с куфарите си в ръце пред огромна вила в покрайнините на Сеул.
- Ще влизаме ли? - Попитай Кай, видимо притеснен.
- Ще изчакаме да дойдат да ни отворят.
И Лухан натисна малкият звънец на вратата.
Кай се замисли.
" - Нима заднъкът можел да говори? Аз си мислех, че го е хванала нямата чума и може само да се сърди."
Докато си размишляваше голямата порта се отвори и момчетата влязоха.
Отпред имаше огромна градина с декоративни дръвчета и цветя. Типично за богатите мафиоцки босове. И момчетата трябваше да живеят да живеят в тази къща извадена като от каталог.
Когато влязоха в нея се спряха на прага и заоглеждаха докато някакъв тип не им каза да влизат и ги насочи към една висока дървена врата.
- Влизайте и не говорете ако не ви питат.
Момчетата нямаха избор и влязоха.
В тъмният кабинет, в който се намираха имаше още двама души, които бяха с гръб към тях и си говореха.
Лухан не търпеливо потропваше с крак и се прокашля, за да привлече вниманието.
Когато двамата мъже, или да ги наречем момчета, се обърнаха Лухан за малко да си забрави граматиката.
Чернокосото момче срещу него забеляза това и се подсмихна.
- Какво си ме зяпнал? Не си ли виждал хора?
Кай сръга с лакът Лухан, за да се върне от царството на сънищата.
- Тао, не се дръж така с момчето. Да не искаш да го изплашиш аще преди да се е присъединил към нас?
- Да се присъедини? Това ли са новите попълнения, за които ми говореше?
- Да. Не са ли идеални за целта? Ще запачнат първо с малко и постепено ще се изкачват.
Момчетата продължиха да водят не словесен спор докато Тао не склони.
- Добре Крис. Ти си феша.
Другото момче се усмихна като разкри прекрасните си бели зъби.
- Та така. Ясна ли ви е картинката?
Започна да говори Тао на новобранците.
- Тъй като сте нови все още не може да ви се доверим ще започнете с разнасянето на документи.
След няколко часа разяснение относно правилата на Черните ангели, правата в йерархията момчетата бяха освободени.
- Тао, ще покажеш ли на момчетата стаите им?
Тао не отговори, а забута Кай и Лухан на вън.
- Последвайте ме.
Докато вървяха по коридорите никой не проговаряше.
Двамата агенти оглеждаха местата, през които минаваха в детайлност. Попиваха всяка част от сградата.
Първо спряха пред стаята, която беше предназначена за Кай.
- Това е твоята стая. Тази на приятелчето ти ще е до теб, а моята и тази на Крис е една и е в дъното на коридора. Прибирай се и до края на деня да не съм чул гък. Някой ще те извика за вечеря.
Кай влезе в стаята си, а Лухан и Тао в тази предназначена за русокосия.
Веднага щом влязоха и вратата се затвори Тао притисна Лухан до стената.
- Ти малкият ще страдаш.
Лухан го избута от себе си и се изсмя.
- По-голям съм от теб. Нима забрави тази малка подробност?
- Майната му на това. Какво правиш тук? Ти не работеше ли във ФБР?
- Да не си ме проучвал?
- Не, но когато имаш общи родители научаваш това-онова.
- Ти пък все едно се прибираш у дома?
- Да, от Великден на Великден. Но както и да е. Не сменяй темата. Да не си дошъл да шпионираш?
- Да бе. Все едно имам намерението да си тровя живота с противната ти физономия. Вече не работя за ФБР. Работата беше скучна. Получих тази оферта и приех.
- Добре, но ще те държа под око.
Тао удари с рамо по-големият си брат и излезе от стаята.
- Щом искаш да си играем на Сляпа баба. Приемам предизвикателството малка панда.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите