Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Пет 04 Окт 2013, 09:06

Ария Чайм

avatar
Определено си личеше, че есента е дошла. Макар до преди два месеца да бе слънчево и горещо, сега бе хладно и облачно. Листата бяха започнали да падат. Беше красиво, изглеждаше сякаш върху града бе постелена черга преливаща в топли и приятни нюанси. Бе идеално време, за да се настаниш удобно в креслото, с чаша чай в ръка и да се любуваш на гледката.
Но този ден не бе такъв. Станах много рано сутринта. Просто не можех да заспа. Знаех, че нещо не е наред. Тревожех се. Беше минало доста време, от както се видях с Алън. Опитах се да се свържа с него, но така и не успях. Сякаш той не искаше да го открия. Не бях се срещала и с още един човек - Реджина. Имах онова чувство, че днес ще е денят, в който ще се сблъскаме. Много добре знаех, че тя търси отмъщение. Ако онова, което бях чула бе истина, тогава едва ли щях да се измъкна толкова леко този път.
Станах и тихичко отидох до стаята, където брат ми спеше. Нежно го погалих по бузата, след което го целунах по челото. Нямах време за губене. Оправих се набързо, но преди да изляза взех телефона на Едард. Потърсих в контакти и открих номера на Майкъл. Неусетно просто натиснах зелената слушалка. Скоро той отговори. Очакваше, че е Ед, но не беше.
-Мистик Таун.-казах тихичо. Преди да успее да каже каквото и да било, затворих.
Оставих всичко и просто излязох навън. Бе студено, както и очаквах. По улиците имаше малцина, което някак си ме успокояваше. Така или иначе не спрях да вървя. Мислех над много неща. Дали Реджина има нещо общо с мистериозното изчезване на Алън. Ами, ако му е сторила нещо? Нямах съмнение и никого друг не свързах с това.
Не усетих как стигнах към края на града, където беше почти безлюдно. Спрях за миг и се загледах в сивото небе. Усетих присъствието й. Дори и да не бях, можех да позная миризмата й навсякъде. Това бе началото на нещо, което нямаше да свърши добре.

Реджина Милс

avatar
Есента се спусна над градчето. Температурите падаха с всеки изминал ден. Листата на широколистните дръвчета наоколо започнаха да променят цветовете си, зеленият цвят отстъпваше пред кафеникавия, червеникавия, жълтия, оранжевия. Често листата падаха свободно, докато не се окажеха на земята.
Тази есен, както всяка друга, напомни на Реджина за същия сезон преди близо тридесет години. В онази есен, тя бе успяла да създаде най- могъщото проклятие и да прехвърли всички, или почти всички, както тук ги наричаха „приказни герои“ от Омагьосаната гора в този прокълнат свят. Затворът на всички герои от приказките не беше друго, а времето. Те бяха обречени да живеят животът, който им беше отреден от нея. Снежанка тук не беше нищо повече от една учителка. Червената шапчица, най- добрата приятелка на Снежка беше сервитьорка... никой не помнеше нищо, а от това болеше най- много. А от тяхното страдание, се роди не нечия друга, а нейната победа.
... или поне така се предполагаше, че трябва да бъде.
Реджина беше очаквала тук да бъде обичана, но това не се беше случило. Както в Омагьосаната гора, така и тук, в Мистик, всички просто се страхуваха от нея и й имаха респект. Страхуваха се от нея и я уважаваха по принуда, защото всички знаеха, че, ако не го правят, Реджина е способна да съсипе животите им.
Никой не я беше обичал истински. Никой освен Даниел, който беше загинал заради онова глупаво момиче, обещало да пази тайна от Кора. Снежанка беше предала Реджина... защо й трябва да казва каквото и да било на Кора?! Не можеше ли просто да си замълчи.
Именно заради глупавата Снежанка, Реджина беше изгубила своя любим преди повече от тридесет години и точно това беше тласнало Кралицата към търсенето на мъст, на отмъщение.
... така всички приказни герои се озоваха в Мистик.
Цяла вечер Реджина не успя да заспи. Алън спеше спокойно до нея, но тя не можеше. Усещаше го. Усещаше, че това ще е денят, в който за пореден път ще се изправи пред Скарлет, но и усещаше нещо друго- една от двете им най- вероятно нямаше да оцелее.
Е, Реджина имаше по- големи шансове да успее. Любовта на Алън беше най- голямата и най- могъщата магия. Реджина смяташе, че е постъпила правилно, когато му направи любовното заклинание преди близо три месеца. Тя просто му беше показала правилният път... Алън се беше отклонил по странична пътека, водеща го към небитието, а тази пътека носеше името „Скарлет Либърти Грей“. Реджина просто му показа истинската любов, която определено сочеше към нея.
... а Скарлет, Скарлет вероятно също обичаше Алън, но още по- вероятно беше това да е само в едната посока. Нямаше начин Алън да обича това най- обикновено момиче.
От три месеца насам Алън не беше говорил с нея. Колкото и пъти да се обаждаше Скарлет, толкова пъти той й затваряше. Дори не я помнеше... и така беше по- добре.
Към цялата картинка можеше да бъде добавена и Бездната, която Реджина беше отключила малко преди да направи заклинанието над Алън и която криеше от него вече месеци наред. Не искаше да го натоварва с цялото това нещо... а силата на Бездната определено не познаваше никакви граници.
Реджина стана от леглото и влезе в банята на спалнята. Взе си горещ душ, защото усещаше студа, въпреки че в стаята беше достатъчно топло. След като спря водата, Реджина оправи прическата си... една Кралица не биваше да изглежда неподдържана. Избра си тоалет.
Не забрави да остави бележка на Алън, гласяща, че не иска да го буди толкова рано и че ще работи в сградата на кметството.
Реджина излезе от къщата и се отправи към края на града. Колкото и малко да бяха хората в този час, когато видеха, че това е Кметицата пресичаха улицата. Минаваха на другия тротоар.
Респект! Ето това трябваше да буди у околните една Кралица или в случая с Мистик Кметица.
Не след дълго, не повече от двадесетина минути, Реджина съзря Скарлет. Разстоянието беше огромно, но благодарение на новите си сили, го беше изминала бързо.
Стоеше на не повече от пет- шест метра зад гърба на Скарлет Либърти Грей. Стоеше безмълвна... думите в случая, поне за нея бяха излишни. Реджина беше наясно какво иска.
Искаше своят щастлив край.
И определено щеше да го получи.

Ария Чайм

avatar
Миризмата и стана по-силна. Не ми трябваше да се обръщам, за да разбера, че е на няколко метра от мен. Не казах нищо. Просто гледах в облаците. Замислих се над всичко.
Какво щеше да стане, ако изобщо не бях идвала тук. Ако просто бях послушала баща си. Всъщност знаех какво ще стане. Щях да изпълня дългът си и да се омъжа за онова момче. Облечена в красива бяла рокля, грациозно вървейки към олтара, двата клана щяха да се слеят. След това щях да създам семейство. Най-вероятно вече щях да имам дете. Един прекрасен пример за добра вълчица.
Но не. Аз трябваше да се заинатя и да предпочета собствената си свобода пред дълга към клана. И просто избягах. Но какво беше това, което ме възпря да се върна. Определено не бе страха, нито нежеланието. Алън. Той ме спря.
След онази нощ, в която той ми призна чувствата си намерих смисъл да остана в това градче. И нито Реджина, нито братята ми биха могли да ме принудят да си тръгна. Обичах го, но явно това не бе достатъчно.
Бях объркана. Дали нарочно се криеше или онази вещица бе виновна. Исках да разбера, трябваше да разбера, пък каквото ще да става.
-Ти го направи, нали? Ти го заслепи с някоя от твоите магии.-съвсем спокойно заявих. Исках да го чуя, макар да знаех че е така. Беше ми достатъчно едно "да", за да ме провокира и всичко да започне.

Реджина Милс

avatar
Реджина също многократно беше мислела какво щеше да се случи с нея, ако изобщо не беше идвала тук. Не в града, а изобщо в целия този свят. Какво щеше да се случи, ако беше спряла с отмъщението към Снежанка още в момента, в който разбра, че за да направи проклятието, ще й трябва сърцето на най- скъпият й човек? Баща й.
Най- вероятно сега щеше да се намира някъде из Омагьосаната гора и да е... защо не щастлива? Може би, ако се беше отказала от отмъщението си към Снежанка, щеше да се превърна в обикновена кралица, която да е обичана от поданиците си.
... но не. Тя бе твърдо решена да накара Снежанка да страда, но по този начин сама съсипа живота си. И освен Снежанка по този начин Реджина обрече и себе си на страдание в този свят. Хубавото в случая, че беше достатъчно силна, за да издържи.
Дали пък, ако бях останала в Омагьосаната гора, можех да открия любовта?, запита се Реджина. Не! Не трябва да мислиш за това сега... до себе си имаш Алън, който те обича!, заповяда си тя и леко поклати глава.
След този й жест Скарлет съвсем директно я обвини, че „го била заслепила с някоя от нейните магии“. Е, това с това „него“, тя можеше да има предвид някого другиго. Беше достатъчно красноречив израз.
Реджина не бързаше с отговора... нямаше за къде да бърза. Така или иначе бе проклела и себе си да остане тук, в този свят, заедно с всички напасти с имена на тукашните приказни герои.
Огледа внимателно областта. Зад нея имаше асфалтиран път, но пред нея той свършваше и се превръщаше в черен път. Зад нея къщи, пред нея дървета.
- Кой?- попита в крайна сметка Реджина. С лека нотка на изненада от това, че Скарлет е проговорила.
- Скарлет? Кого имаш предвид?

Ария Чайм

avatar
Стоях неподвижно като статуя. Сърцето ми биеше нормално, въпреки нетърпението ми. Погледа ми бе празен и насочен някъде в далечината. Сякаш сама си причинявах болка. Кой ме караше да бягам. Трябваше да се оставя на братята ми да ме хванат и да ме върнат.
Определено не подценявах Реджина като съперник. Тя бе доста силна, но само в магиите. Мен също не трябваше да бе изключва. Може да не мога да правя заклинания, но определено знаех как да се бия и кака да се справям с напасти като нея. Но да си признаем, в нейните очи аз също бях напаст.
В следващият миг аз се обърнах. Вперих стъклено сините си очи право в нейните. Тази нейна "изненада" бе фалшива. Нарочно ли се правеше на глупава или просто си бе такава? Не, познавах я твърде добре и престувките й не ми минаваха.
-Алън. Него имам предвид.-отговорих директно.
Беше някак странно. Стояхме на метри една от друга и говорехме сякаш бяхме просто две познати, които не са се виждали отдавна.

Реджина Милс

avatar
Реджина беше всестранно развита личност. Кора многократно й повтаряше, че една истинска дама трябва да умее да прави възможно най- много неща. И в това отношение Реджина бе изпълнила волята на майка си. Можеше да рисува, да язди, владееше изкуството на магията и редица бойни изкуства, които обаче от страна на Кора не се зачитат.
Да, Реджина знаеше, че в последните 29 години е едва ли не зависима от магията, но пък и също така знаеше, че може да се справя и без нея. Ако го решеше, можеше да живее и без магията, без заклинанията и отварите. Кметицата смяташе, че изкуството на магията е просто един плюс в битка, а и начин да помързелуваш, когато не ти се разправя с поредната напаст, която се е изпречила на пътя ти.
Много хора, а и свръхестествени същества, смятаха, че на магьосниците или вещиците им е лесно, но рядко беше така. Дори и едно привидно малко заклинание, като например промяна на метеорологичното време изискваше неимоверно голямо количество енергия.
Скарлет се обърна бавно и впери очите си в Реджина. Да, имаше красиви очи и това не можеше да се отрече. Реджина никога не беше отричала нещо така очевидно. Скарлет беше стройна и достатъчно красива... но за съжаление красивата й външност не бе успяла да задържи Алън. За това й трябваха ред други качества, които тя очевидно не притежава, щом не успя да го задържи при себе си.
Реджина затвори бавно очите си няколко поредни пъти. Откъде пък Скарлет беше толкова сигурна, че кметицата му е направила нещо. Реджина просто му показа правилния път, и определено беше време другите да спрат да я обвиняват за всичките си беди.
- Алън?- отвърна Реджина и повдигна леко, но достатъчно забележимо, рамене.- Не... нищо лошо не съм му сторила. Просто му показах правилния път, по който да поеме...

Ария Чайм

avatar
Магии, заклинания, отвари - неща, които явно не ми се харесваха. Вярно, всяко същество има своите способности и начини да се справя с трудностите, но това определено не бе нещо кой знае какво. Всяко същество използва енергия, дори и ние върколаците. Едно превръщане не е толкова елементарно, колкото изглежда.
Не бих казала, че съм използвала красотата като коз. Не знаех точно какво е харесал в мен Алън. Така и не успях да го попитам. Но аз определено залагах повече на маниерите си и изискаността, на която ме бе научила майка ми. Можех да съм благодарна на тази жена, която се бе постарала толкова много.
Отместих поглед за миг. Защо всичко бе толкова сложно? Защо изобщо ми трябваше да идвам в това градче? Мислите ми бяха объркани, но щом Реджина изрече името му всичките тези въпроси изчезнаха. Осъзнах, че Алън е причината да съм тук, да се боря да остана и в този случай да се боря за него.
"Правилен път". Да бе. Все едно да му кажа "не върви по моста, а скочи от него". Тази жена просто ме изумяваше с всеки изминал ден и то в лошия смисъл на думата.
-Правилен път? Така ли го наричаш? Изненадана съм, Реджина. Не знаех, че си толкова отчаяна, че да прибегнеш до магия. Явно и двете сме наясно, че освен със заклинание, Алън няма да погледне на теб като нещо повече от позната. Жалка картинка.-отново върнах погледа си на нея. Съвсем лека иронична усмивка се появи на лицето ми. Дори и да отричаше, това бе самата истина. Или се страхуваше, че момчето никога не ще я погледне по онзи начин, или просто го знаеше и затова направо е прибегнала към отварите. Поне за разлика от нея, аз можех да съм сигурна в думите му, защото те бяха истински, а не под влиянието на магия.

Реджина Милс

avatar
Заклинанията, магиите, отварите и другите помощни средства, с които си служеха магьосниците, вещиците или просто хората с екстри, определено не могат да бъдат наречени „нищо“. Смешно е да кажеш „нищо“ на нещо толкова всеобхватно, каквато беше магията. Та магията е безгранична! Тя може всичко.
... докато виж при вампирите няма нищо специално. Имат си някакви дарби, които им служат само и единствено за контрол над съзнанието на, и без това, слабите и обикновени хорица.
Върколаците? Просто се превръщат веднъж месечно, докато трае пълнолунието, тичат като вълци на свобода, а след това отново се превръщат в онези, които могат да бъдат контролирани от вампирите. Хибридите пък са вълци, които могат да контролират хората. Нищо специално. Всъщност май само хората като Реджина, онези, които разполагаха с магия... май само те бяха един вид по- специални.
- Скарлет, Скарлет, Скарлет...- Кметицата поклати леко глава наляво- надясно, а същевременно тонът й беше изпълнен с искрено съжаление.
- Не осъзнаваш, но си същата като милата Снежанка.- продължи тя.- Защо винаги трябва да ме обвинявате за своето нещастие? Не сте ли се замисляли, че това може да е в следствие от нещо, което вие сте ми направили? Заради Снежка, например, загина любимият ми. Сега тя си плаща цената за стореното зло... Ако не беше тя, нямаше да се познаваме... А пък дали има нещо погрешно в биографията ти, че да получиш като бонус враг като мен... това прецени ти сама.
Реджина знаеше, че е права. Не можеше винаги всичко живо да обвинява само и единствено нея за нещастието си. Колкото и да беше проклета, не Реджина беше първопричина за всички нещастия по света..

Ария Чайм

avatar
Явно знанията на кметицата, относно свръхестественото, бяха доста ограничени. Явно на нея и бе достатъчно да знае само за собственият си вид, а другите не бяха важни. Не всичко, което го пише в книгите е вярно или точно. Това че не можеш да намериш дадена информация, не значи, че трябва да се ограничаваш до там или просто да слагаш една линия и да си казваш "другите могат това и онова и толкова."
Вампирите не само въздействаха и контролираха хората. С изключение на физическите им възможности те бяха много повече. В това бях сигурна, защото се бях изправяла пред много и най-различни.
Върколаците, ние бяхме особени и също толкова специални, колкото другите същества. Жалко, че Реджина бе ограничена от към информацията за нас и другите. Но това бе плюс, защото щях да я изненадам в някои отношения.
За хибридите да не говорим. Те не просто бяха смесица между вампир и върколак, бяха много повече от колкото предполагахме. Бяха рядкост и това ги правеше донякъде изключителни.  Факта, че не знаехме всичките им способности и слабости ни правеше уязвими срещу тях и не говоря само за своя вид, а за всички.
Съжалението й прозвуча искрено, но сърцето ми не трепна. Изпитвах гняв, не към нея, а към действията й. Заради една жена, която не познавах толкова добре, заради една грешка трябваше да страдат толкова много хора. Не можеше ли просто да го отнесе само тя, а не аз или, който и да било друг.
-Мила, та ти си виновна. Ти съзнателно вредиш на околните, заради една личност, която е направила грешка. Защо не се срещнеш лице в лице с нея и не си разчистите сметките? Защо ти бе да замесваш Алън и мен? Много добре знаеш, че го обичам и че той също има чувства към мен. Но ти явно си твърде решена да съсипеш живота на хора, които нямат нищо общо с главния източник на целия този цирк.
Поех крачка назад и поклатих глава.
-Интересно, как ще реагира Алън когато целият този фарс приключи и разбере какво си сторила. Дали ще те обича, след като ефекта на отварата отмине или бъде развален? Едва ли някога ще ти проговори, още по-малко да те погледне.

10 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 12 Окт 2013, 05:25

Реджина Милс

avatar
Самата Реджина не се интересуваше много- много от другите видове свръхестествени същества. Всеки може да бъде убит по един или по друг начин, независимо дали е мъчителен или не. Реджина беше наясно, че нищо не вечно и че дори самата тя все някога... е, просто ще умре. Така щеше да стане и с всичко друго.
Ето за това, тя не обичаше четенето на свръхестествени книги, направени от и за свръхестествени създания. Реджина предпочиташе четенето на някой интересен тукашен роман, пред някоя книга за магии. Всичко беше научила само и единствено в практиката си. Най- „магьосническата“ книга, която Реджина някога беше отваряла, беше книгата, която Румпелщилцхен беше дал на майка й и която след това премина в нейните ръце. Другото бяха все епоси, лирика и драма.
Но за нищо на света, каквото и да й предлагаха, Реджина нямаше да признае, че върколаците или вампирите са по- специални от вещиците. Та силата на вещиците и магьосниците са едва ли не безгранични... а върколаците, вампирите и т.н. се ограничават в една плоскост. Едно по- силно заклинание стигаше, за да се надмине всичко, което било то върколаци или вампири, са правили през целия си живот.
- Оо... „грешка“? Или „небрежност“? Или пък „невнимание“? Така ли му се казва на това да отидеш и да изпееш нещо на някой, на който са те предупредили да не казваш?- Реджина иронизира думите на Скарлет. Това беше толкова смешно.- Не... не... нищо не беше по погрешка. След като нещо разтърси живота на обикновените хора, те се променят. И аз се промених. Отначало исках да отмъстя само на Снежанка, но след това, след като всички застанаха на нейна страна, това се превърна във война тип „един срещу всички“. Оказа се, че „един“ е много по- силен от „всички“. Нека кажем, че победих... но тук ти се явяваш като пречка, Скарлет. Представи си изхода от битка един, който е победил хиляди, срещу друг, който не е преживял нещо особено.
Когато Скарлет отстъпи назад, Реджина направи една крачка напред.
- Няма такова нещо, наречено „фарс“. Ако имаше, не смяташ ли, че той щеше да е отвърнал на поне едно от стотиците ти обаждания?- попита кметицата. На лицето й се изписа, една мисъл, загадъчна усмивка, а в очите й блеснаха по такъв начин, че в тях все едно играеше пламък... който се появяваше, когато желанието за убийство надделяваше у Реджина.

11 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 12 Окт 2013, 06:10

Ария Чайм

avatar
Досадна, стара вещица. Това бе Реджина. Точно като тези в приказките. Злото се бе вкоренило в нея до толкова, че дори лек лъч добрина не би я спасил. Но никога не биваше да спираш да се надяваш.
Бях чувала тази нейна агонизираща история хиляди пъти. Как Снежанка я издала и как любимият й си отишъл. Естествено Снежанка е виновницата в нейните очи, но не се ли е замисляла дали например майка й не е лошата. Имайки предвид, че най-вероятно е по-зла и от самата кметица, сигурно е подмамила горкото момиче в капан и я е накарала да издаде тайната на съперницата ми. Защо за миг не се е замисли, дали например майка й не е виновна за всичките тези несгоди в живота й?
Един бил много по-силен от всички. Я стига, без мижавата си магия сигурно вече щеше да е история. Намеците й бяха смешни, едва се сдържах да не се засмея. Изхода на нашата битка не бе известен нито за нея, нито за мен. Но ако очакваше лесна борба, е по-добре да смени нагласата си. Може и да не съм се изправяла срещу феички или джуджета, но се бях срещала с много по-силни същества, които за разлика от Реджина знаеха какво е истинска битка. Но за такива, които ги беше страх да се изправят в една справедлива и равна битка, си имаше точно наименование - страхливци. За каквато и да се мислеше тази бабичка, едва ли мнението ми щеше да се промени. Жалка картинка.
-О, ами не знам. Може би, защото е под въздействието на отвара, която случайно го е накарала да ме забрави или знам ли нещо присъщо за глупавите ти магии.-усмихнах се насреща й.
Пламък в очите й? Леле каква "огнена мадама". Викайте пожарна! Хах, ама че забавно. Гледах я с безразличие и явно и показвах, че каквото и да е намислила няма да помогне. Бях подготвена и нейните така "специални" магии нямаше да са й от полза. Но защо да й разкривам тази така забавна за мен част. Нека само се пробва и сама да разбере, че дори бездната няма да й е от помощ сега. Вярно бях ядосана, но усмирявах гнева си, защото така само щях да се прецакам.

12 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 12 Окт 2013, 11:46

Реджина Милс

avatar
Е, Реджина не беше чак толкова стара. Доколкото беше успяла да синхронизира събитията, които са се случвали в този свят, с тези, които са се случвали в Омагьосаната гора, тя беше стигнала до извода, че е родена в годините след тукашната Втора Световна Война. Може би през 1949 или някоя и друга година след това, но не по- късно от 1958.
Реджина беше сравнително млада с повечето вампири, демони, левиатани и т.н. Може да се каже, че тя все още живее свой човешки живот... стар и дърт можеше да се нарече всеки друг, независимо човек или свръхестествено същество, освен кметицата. Беше се постарала да прикрие годините си.
Реджина беше мислила много над това дали майка й е виновна за всичките й страдания и беше стигнала до извода, че не е виновна Кора. Майка й, както всеки друг родител, винаги беше искала най- доброто за нея, независимо от това, че никога не я беше обикнала. Но нима това да искаш най- доброто за детето си не е любов?
Снежанка беше виновна за всичко, което се беше случило. Кора беше манипулатор. А за да се изправиш срещу нея трябва да имаш невероятно силна воля, каквато дори Реджина не притежаваше, камо ли онова глупаво недоразумение, кръстено „Снежанка“. Кой би си кръстил детето така?... та да го бележи за цял живот. „Реджина“ вдъхваше респект, пък и името имаше своята символика.
Очевидно беше, че Снежанката е виновна за всичко, но всички, дори в този свят, без да знаят истинската история, мислеха, че Реджина, „Злата“ Кралица, е виновна за всичко.. за всички страдания на Снежанка, която накрая „получава щастливия край и побеждава Кралицата“. Е, да, ама не... победата беше на Реджина! Тя беше тази която спечели, въпреки грешното си прозвище. Та тя винаги е била само и единствено Кралицата... Снежанка беше тази, която добави „Зла“ към името й.
- Каква отвара сънуваш, Скарлет? Да ти препоръчам ли психолог? Психиатър? Защото д-р Хопър е много добър, мога да те уредя, ако по този начин ще се оттърва от теб веднъж завинаги. Сигурно го познаваш от приказката за Пинокио, която също е изопачена по много долен начин от тукашните автори. Той е съвестта, която на мен не ми е присъща... щурчето Джимини. Но съм сигурна, че ще ти помогне.- каза Реджина с подигравателен тон, който не беше от най- характерните за нея... а и за една истинска Кралица... и Кметица.- Та-а... искаш ли да отидем до... д-р Хопър?

13 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Нед 13 Окт 2013, 06:51

Ария Чайм

avatar
До колко бе размишлявала Реджина, не знам, но според мен никой родител не би унищожил и малкото щастие на детето си, само защото бе егоцентрик и искаше да стане това, което той или тя е планувал за детето си. Аз самата не можех да се примиря със съдбата, която баща ми ми бе отредил. Затова и избягах, защото исках сама да открия истинското щастието.  
Относно имената, въпрос на избор. Не всички родители бяха психично болни и без сърце. То и "Реджина" не е кой знае какво специално име, въпроса, че собственичката му е толкова самовлюбена и му придава чак такъв огромен смисъл, бе друг.
До колко бе спечелила не зная, а и не ме интересува. Едно съм чувала - "Доброто винаги побеждава" - и едно се пише най-накрая на всяка приказка - "И те заживели доволно и щастливо". Добрите герои, те бяха победителите, независимо от пречките по пътя си, те намираха изход. Може би в някои друг живот, където Реджина не бе тръгвала по този грешен път, може би и за нея щеше да има щастлив край.
О, я стига? Нима тази изкуфяла бабичка мислеше, че Алън ще се влюби в нея? Само магия би и помогнала и това беше явен факт.
-Това, че на теб ти трябва психиатър, не значи че и другите имат нужда. Сигурно си редовен пациент на този Хопър. Горкичкият, колко ли пъти трябва да слуша агонизиращата ти история.-добавих със същата подигравателност, дори капка съжаление.
-Горката кметица.. Мисли си, че Алън наистина я обича. Колко тъжно. Жалко, че не си наясно с факта, че той обича мен и нищо няма да ни раздели, дори стара и нахална кукумявка като теб.-погледнах я с нахална усмивка на лице.

14 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Нед 13 Окт 2013, 12:34

Реджина Милс

avatar
Да, определено не всеки родител, или почти никой, не би унищожил и малкото щастие на детето си... но е почти сигурно, че всеки родител иска най- доброто за своето дете. И Кора беше готова на всичко само за да може Реджина да получи най- доброто. Сигурно само майка й си знаеше колко хора е убила, колко сделки и с какви странни създания е сключила, само за да постигне своята висша цел- Реджина да се омъжи за бащата на Снежанка, чиято жена умира. Реджина беше успяла да сбъдне мечтата на майка си, която не бе успяла да заеме нейното положение в обществото.
Реджина знаеше, че най- вероятно самочувствието й за околните е странно, но самочувствието е хубаво нещо, когато то си има покритие... а нейното определено имаше покритие. Също така кметицата добре бе научила уроците, които майка й й беше дала. Един от тях пък я научи, че в този живот, в този кратък отрязък от време, само егоистите оцеляват.
Отначало тя не бе искала да се превърне в егоист, но в последствие всичко стана от само себе си... Реджина малко по малко бе започнала да не си мърда пръста за нещо, от което няма да извлече собствена полза.
... и вероятно така беше много, много по- добре. Не й трябваха фалшиви приятели. Имаше трима истински приятели... Малефисънт, която сега се намираше под града, Фей, която не се беше мяркала наоколо от повече от година и Алън. Но поне Реджина знаеше, че те са с нея заради личността й и заради това, което е, а не заради нещо друго.
Ако трябваше да се придържа към стериотипа на злодей, който бяха наложили тук, и който отъждествяваха с нея, тогава не „доброто побеждава“. Побеждава, ама в някой паралелен свят, където Реджина, Злата Кралица, Злата Кметица, безсърдечната... просто не съществува. Снежанка и нейният „Чаровен принц“ не живееха никак щастливо.
- Всъщност не, Скарлет, Хопър знае също толкова от историята ми, колкото и всички в този свят... тоест почти нищо.- вметна Реджина просто така... „между другото“, както казваха в този свят.
- Аз?!- запита Реджина с отявлена реторика в тона.- Аз „кукумявка“? При това „кукумявка, която няма да успее да ви раздели“?... Скарлет, Скарлет... ти самата не осъзнаваш колко жалко звучиш. Ходи питай Снежка и Джеймс, г-н Голд и Бел, Ариел, тук известна като „малката русалка“... макар че не беше много малка. Ходи ги питай дали са открили начин в последните 29 години да заживеят дълго и щастливо...
Кметицата направи кратка пауза, след която просто добави саркастично:
- ... но извинявай, забравих: те не се помнят един друг. Така че не се надявай и ти да заживееш дълго и щастливо в скоро време.

15 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Пон 14 Окт 2013, 09:34

Ария Чайм

avatar
Ами, че кукумявка си е. Даже по-скоро папагал. Повтаря ти едно и също непрестанно. Като развален грамофон. Замисляйки се над това, леко се подсмихнах.
Определено не ми се "ходи" да питам, който и да било относно деянията на кметицата. Тези хора нямаше да са така завинаги. Някои ден, това така наречено "проклятие" ще бъде разрушено. Да видим тогава дали Реджина ще бъде толкова силна и вилна.
Тогава тя се издаде. Каза нещо, което веднага можех да свържа със случващото се с Алън. Ами да. Тя го бе накарала да ме забрави, така както е накарала и тези хора. С магия, заклинание или отвара, тя им е причинила един вид амнезия. Бях поне 99 процента сигурна, че това бе приложила и върху моя възлюбен.
-Знаеш ли, жалка си. Щом си прибегнала до проклятия, явно наистина си слаба и реално погледнато на нещата, не можеш да победиш Снежанка или, който и да било друг от приказките.
Погледнах отново към небето. Започваше да се прояснява на места, но скоро отново стана сиво. Лекият полъх на вятъра сякаш пронизваше костите.
-Светът ти от лъжи ще се пропука. А след всяко пропукване следва и счупване.-казах съвсем спокойно.
Отново спрях погледа си на нея. Това бе последното, което й казах. Гледах я сериозно и просто чаках следващото й действие.

16 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 19 Окт 2013, 08:34

Реджина Милс

avatar
Реджина беше наясно, че човек, който не помни миналото си няма бъдеще. Така беше с по- голямата част от града. Надали скоро щяха да си спомнят кои са всъщност. Нямаха бъдеще. Бъдещето им беше вечността... принудени на правят едно и също, през всеки изминал ден, месец или година. Просто така беше „устроено“ проклятието. Но от друга страна трябваше да бъдат благодарни на Кралицата си, Реджина, задето им беше устроила напълно безплатно пътешествие до друг свят.
Алън не приличаше на хората в града. Той помнеше миналото си до най- малката му подробност, просто беше забравил незначителната забежка със Скарлет. Това не е дори и частична амнезия. Реджина не знаеше какво има на мястото на изтритите спомени, пък и не го беше питала. Важното беше, че дори не помни Скарлет... за която оставаше само да се самосъжалява, задето го е изгубила.
- Аз да съм слаба?... О, Скарлет жалко е. Мислех те за по- интелигентна.- Реджина сви за кратко устни, след което допълни:- Аз вече победих! Колкото и да го отричаш, аз победих! Имам всичко, което искам... с изключение на едно... смъртта ти.

17 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 19 Окт 2013, 10:36

Ария Чайм

avatar
-Изобщо не си победила! Ти си тази, която е загубила, просто още не го осъзнаваш. Алън никога няма да бъде твой. Всичко е една голяма лъжа, която ти си създала.-заявих твърдо.
Усетих как леко се разгневих. Стиснах юмруци и присвих устни за момент. Поех си дълбоко въздух и погледнах надолу.
В този момент си спомних нощта, в която най-накрая признах чувствата си на момчето. Най-хубавото е, че бе взаимно. Глупавите и безсмислени игрички на старата кранта нямаше да й помогнат. Каквото и да правеше, тя никога нямаше да победи и аз щях да се уверя в това.
-Жалка глупачка.-казах и се изсмях в лицето й.
-Ако си мислиш, че ще ти е толкова лесно да се отървеш от мен жестоко се лъжеш. Миличка, бих те преследвала дори и след смъртта.-казах с лека нотка на потайност в гласа.
Това беше. Знаех, че ще й кипне и ще направи първият ход. Ако не, ами тогава щяхме да си седим и да си се гледаме цял ден или поне докато братята ми не дойдат и не я разкъсат. Все пак тя бе един голям къс месо, доста старо месо, ако питате мен. Даже не си заслужава да се трудиш за такова нещо.

18 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 19 Окт 2013, 12:41

Реджина Милс

avatar
Реджина дори нямаше нужда да отклонява поглед към ръцете на Скарлет... Бездната наистина беше с безгранична сила. Виждаше неща, които най- вероятно бяха незабележими дори и за обиграното вампирско око.
- Изгубих единствено старото си аз.- промърмори Реджина, а мърморенето не беше нещо характерно за нея. Тя дори усети съжаление за нещо, но не знаеше за какво точно. Ама най- вероятно беше за това, че бе тръгнала по пътя на отмъщението, вместо да загърби всичко. Няма нищо. Загърби тази емоция.
-... но честно казано, доволна съм. Да, Скарлет, доволна съм от цената, която платих.
Да, определено момичето се изнерви до краен предел, но на кметицата й беше ясно, че ще я нападнат с думи, а не с действия. Защо, по дяволите винаги тя трябва да действа първа? Пък после изкарваха нея злата... все тя е виновна за нещо за нещастието на другите.
И в крайна сметка предположенията на Реджина се оказаха напълно верни. Отново беше нападната словесно.. със силата да думите, вместо с тази на действията. Обаче пък нищо не й пречеше на Реджина да започне първа, когато накърнят достойнството. Какво пък да се очаква от някакъв вълк?
- Скарлет... да наричаш една кралица и същевременно кметицата на града, в който живееш от цяла година насам безпроблемно, въпреки десетките нарушения на правилата, които си направила, е недопустимо!- Реджина подходи като истинска дама в случая, а обидите минаха през едното й ухо и излязоха от другото.
Кметицата хвърли последен оглед на местността в която се намираха. Зад нея къщи, пред нея гора, но избра да използва нещо леко като за начало. Свали ръкавиците си бавно, след което доста по- бързо от уловимото за един човек запрати силна огнена топка по Скарлет... а тя милата изръмжа насреща й. Нима вълците наистина се плашеха от огън?

19 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Пон 21 Окт 2013, 08:14

Ария Чайм

avatar
Чух какво промърмори, все пак ние вълците имахме изострен слух. Не знаех какво е чувството да изгубиш нещо, поне не докато не изгубих Алън. Всъщност не бях го изгубила, той ми бе отнет. Кметицата? Тя имаше толкова заплетено минало, че единственото, което можеш да запомниш е, че е била принудена да стане зла и търси отмъщение. Е, всички сме различни, все пак. Някои съжаляват, други не.
Леко завъртях очи когато взе да ми е прави на интересна. На мен никаква кралица не ми беше. Дори и като кмет не гледах на нея. Една проклета стара жена, с много излишно време за губене - Реджина. Ама, че точно обяснение.
-Реджина какви ти нарушения? Да не би да халюцинираш или нещо от сорта? Явно ти трябват хапчета. Аптеката е наблизо, ако искаш мога да отскоча и да ти взема.-казах иронични и с лека насмешка.
Е определено следващото й действие не ми се понрави. Вярно е, че вълците не обичаха огъня и понеже ние бяхме наполовина вълци и ние не го харесвахме, но не ни бе страх. Преместих се на няколко сантиметра, за по малко от секунда. Тренировките явно дадоха ефект. Леко изръмжах насреща й, макар че огнената сфера не ме бе докоснала.
-Наистина ли Реджина?- леко се подсмихнах. Номерата й се бяха изтъркали. Бе станала толкова предсказуема.

( Съжалявам за краткия пост, но нямам муза, а и мисля само за контролното ми по физика :D )

20 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Сря 13 Ное 2013, 00:45

Реджина Милс

avatar
Скарлет, както в повечето случаи, се опитваше да звучи умно, но не й се получаваше. Кметицата се замисли на какво точно може да оприличи вълчицата. Да, оприличи я на недоволно дете, което не е получило играчката, която е искало от родителите си. След това се върна назад във времето... всъщност Скарлет през повечето време звучеше по този начин. И в гласа й често си личеше, макар и не от пръв „поглед“, някакво чувство за вина. Какво ли беше направила, че почти винаги да звучи така?
- Имам идея..- Реджина не обърна внимание на казаното от Скарлет. Тя имаше свой стил, свой почерк, който си личеше във всичко онова, което правеше. На лицето на градоначалника се изписа лукавата усмивка, която подобаваше точно на такива случаи.- Защо просто не млъкнеш?
Реджина нямаше нужда от тренировки. Беше достатъчно „ошлайфана“. Близо шестдесет години, в малка или голяма степен бяха достатъчни за да бъде тя експерт във всичко, с което се захващаше.
Определено ръмженето отиваше на Скарлет. Повече от всичко друго.
- Давай, Скарлет...- предизвика я нарочно Реджина, като заговори с онзи тон, с който хората омаловажават успехите на другите.- Нима ръмженето е всичко, което можеш? Жалко... наистина жалко. Мислех те за много по-... за много по- добър противник. Очевидно съм грешала доста в преценката си.

21 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 16 Ное 2013, 07:09

Ария Чайм

avatar
Дете? Може би. Скарлет бе съвсем млада и държанието й в някои моменти можеше да се определи като на дете, но чак пък толкова. Но по-добре да гледаш от към положителната страна, отколкото да ненавиждаш всичко и всички.
Всички имаха своите тайни. Русокоската не бе изключение. Да, определено не споделяше историята си с всеки срещнат, за разлика от плямпалото срещу нея. Беше затворен и недоверчив човек и това си личеше. Като вълк бе също толкова несигурна, но много по-агресивна. Може би затова хората не излизаха на глава с нея.
-И защо да ти правя това удоволствие?-момичето отправи въпрос към вещицата, когато тя се опита да я накара да млъкне.
Вълчицата не потрепна. Да предизвикаш вълк бе голяма грешка, но какво да очакваш от най-глупавото същество в цял Мистик. Да, девойката можеше да се хване на бас, че един пън е по-умен от Реджина. Определено не й стана драго, но да се поддаде на гнева си щеше да е голяма грешка. Затова реши да действа съвсем спокойно. Знаеше как да си играе с хората, а кметицата бе доста лесна плячка, така че щеше да се справи бързо.
Скарлет въздъхна и тръгна напред. Вървеше право срещу противника си. Бе толкова спокойна и уравновесена, че човек би си помислил, че просто ще я подмине.
-"We were marching through the woods,
step by step, howl after howl.
And our words echoed in the distance,
the earth shaked under our paws..."
-започна да си тананика една стара песен, която бе научила в клана.
Фактът, че на момичето изобщо не й пукаше от думите на врага й, определено щяха да породят поне малко раздразнение в Реджина.

22 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Съб 23 Ное 2013, 12:15

Реджина Милс

avatar
Реджина не ненавиждаше всичко и всички. Просто не можеше да търпи кухи и „леко“ глуповати хорица, които ти се навират в очите с жалките си опити да блеснат по някакъв начин. Такива индивиди кметицата наказваше по всевъзможен начин. В Омагьосаната гора дори накара да зазидат някакъв селянин жив. Дали „тленните“ му останки бяха всë още там?
Не... Реджина наистина не можеше да понася такива хора. А тази пред нея определено беше от тях. Все по някакъв начин се опитваше да блесне пред Реджина, но нещата не й се получаваха особено. Но и това беше оправдано- все пак върколаците са сред възможно най- нисшите същества от свръхестествения свят. На какво толкова могат да са способни?
- Ако ти не го направиш, аз мога. - отвърна Реджина, когато Скарлет я уведоми, че няма да й достави удоволствието да млъкне.
За разлика от русокосата Скарлет(този цвят определено не й отиваше много- много), Реджина не се свенеше да нападне първа. Докато годините отминаваха, тя все повече и повече губеше скрупулите и добротата си. Затова обаче не беше виновна тя. Виновната беше онази Снежка- и тя беше от глупавите и прости хора, които само се пречкат на пътя ти.
Скарлет си затананика някаква не особено смислена песен. Елементарна песен за елементарен вълк. Напълно нормално.
На кметицата й кипна. Не стига, че тази срещу нея пееше фалшиво, а и обикаляше наоколо.
Реджина свали ръкавиците си и направо ги изпрати вкъщи. Бяха твърде хубави, за да ги похабява. След това се обърна към Скарлет и вдигна ръката си до лакътя във въздуха, след което направи вълнообразно движение с китката си и вдигна русокосата във въздуха. Кметицата стисна в юмрук дланта си, като по този начин Скарлет започна да се задушава. Изчака няколко секунди, за да си проличи, че на съперницата й не й е особено лесно да диша и отпусна.
- Няма ли да отвърнеш, Скарлет? Хайде, де... покажи ми на какво си способна!- предизвика я Реджина и отново стисна дланта си в юмрук. Сигурна беше, че Скарлет имаше нещо „скрито в ръкавите си“..

23 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Нед 24 Ное 2013, 10:15

Ария Чайм

avatar
Да блесне. Не, ни най-малко. Скарлет бе една от онези хора, които предпочиташе да не бъде забелязвана. Да бъде център на внимание, бе като наказание за нея. Чувстваше се некомфортно, когато всички очакваха перфектното от нея. "Ти трябва да изпълниш дълга си и да се омъжиш. Това е твоята задача и нямаш право на отказ!" Ами, ако не искаше, ами ако това не е съдбата й? Някой, някога направил ли си е труда да помисли над това или само и единствено вълчицата разсъждаваше така?
Низш? Не, определено не. Може да не бяха на върха на пирамидата, но върколаците не бяха низши. Понякога доста първични, но това зависеше от характера на вълка. А онази срещу момичето, тя бе от онези, които се мислят за "най-най" от всички. Такива хора можеха да се нарекат низши, защото сами не виждаха колко глупави са всъщност.
Фалшиво. Не и това не бе така. Русокоската не бе една от най-добрите, но все пак можеше да пее и то много добре. Но какво да очакваш от ограничено същество като Реджина. Дори да натикаш най-прекрасното пред очите й, тя пак няма да го види.
"Леле, каква материалистка." помисли си девойката, когато видя ръкавиците да изчезват. Сигурно и бяха по-скъпи от живота, но това щеше да се разбере съвсем скоро.
След миг вълчицата се озова във въздуха. Усети как нещо сякаш се уви около врата й и започна да я стиска. Не направи нищо. Да нищо, защото не изпита нито болка, нито се задушаваше в действителност. А, когато кметицата се опита да я предизвика, Скарлет просто й се изсмя насреща. Започна да се смее, сякаш от сърце и не можеше да спре.
-Колко си наивна...-промълви със съвсем спокоен глас, дори не пролича, че Реджина и действа по някакъв начин.
Девойката я погледна и се усмихна самодоволно. Защо? Защото в следващия момент съперницата й изпита силна болка в гърба, сякаш някой си бе забил коляно там. Явно доста я заболя, щом Скарлет отново се озова на земята. Момичето плавно се приземи на двата си крака и погледна към врага, все още усмихната, а лекия звънлив кикот ехтеше наоколо, докато жената срещу нея се опитваше да осъзнае какво се случи преди минути.

24 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Пет 04 Апр 2014, 12:05

Реджина Милс

avatar
Реджина се изсмя гръмко. Тя и наивност? Две взаимно несъвместими понятия, взаимно изключващи се термини.
- Скарлет, Скарлет, Скарлет.. след две години, ти все още не си научи урока, така ли?
И изведнъж Кметицата усети много силна, пронизваща болка в гръбнака си, която само за секунда се разпространи из цялото й тяло. По принцип Реджина издържаше на всякаква болка, беше свикнала в резултат от битките, които водеше.
Но този път не издържа. Една от вените, минаващи по челото й изпъкна така, както никога досега. Ръката й потрепери за няколко секунди, което си беше истински рекорд. Ала Реджина беше наясно, че не може да си позволи да показва каквато и да е слабост пред вълчицата. Тя затвори за кратко очи и погълна болката в себе си с помощта на Бездната, а това я направи неуязвима при повторно използване на същия трик. Привилегиите на това да отключиш такава могъща първична сила.
И изведнъж, дори без самата Реджина да го очаква, от нея се разпространи огромна ударна вълна, сякаш метеорит беше паднал някъде наблизо. Тя чу иззад себе си как няколко дървета падната, а пред нея и в далечния център на града се чуха алармите на автомобилите, къщите и обществените сгради.
... А Скарлет очевидно не беше издържала на вълната и Реджина я намери стояща на земята с недоумяващо изражение.
- Сериозно ли, „мила“? Дотук ли беше?!- каза Реджина с твърд тон.
Кметицата се доближи до съперницата си и я погледна от високо. Ето това й достави истинско удоволствие! Обичаше хората да лежат в краката й... и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Вероятно това беше някакъв страничен ефект от обучението на Румпелщилцхен или се дължеше на майка й... беше и в природата.
Реджина протегна дясната си ръка пред гърдите си и започна съвсем леко да я свива. Непосредствено след този жест на градоначалника, Скарлет очевидно започна да изпитва остър недостиг на кислород. Нима щеше да е толкова лесно?

25 Re: Някъде около Мистик - 20.10.2013 on Сря 21 Яну 2015, 23:32

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
С времето свикнах с Мистик Таун. Не казвам, че беше най-приятното място на света, не казвам, че постоянното мирно съжителство с вампири, върколаци, демони, ангели, зомбита и вещери беше добра идея. Много от тях зарязваха обичайния си ужасяващ начин на живот и го заменяха за нещо много по-опасно. Съвършеното спокойствие и сексуалните експерименти можеха да доведат до нещо много по-опасно от всяка от магическите раси - хибридите. Не казвам, че трябваше да се обявяваме против това, нито че е добра идея да разделим магическите раси и да не им позволяваме да се забавляват едни с други както намерят за добре, но всичко с мярка. Така се стигна до въпроса, който тормозеше и мен и всички, които работеха с мен. Опасността от хибридите беше главно в това, че много малко т тях можеха да разберат истинските мащаби на силата си, а понякога - самата си сила като такава. Рискът да се стигне до злополуки и дори цели катастрофи нарастваше със всяко семейство,съчетаващо вещер и вампир, вампир и върколак или дори всеки от тях с обикновените човешки същества.
На един от хълмовете край града, аз стърчах и чаках. Робърт Калахан, Черния Паяк беше вече в Ню Йорк, за да търси един от водачитен вампирското общество, който можеше да контролира ситуацията. Сега чаках другия си колега и съмишленик и се готвех за дълъг и неприятен разговор.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите